Сбогуване с феминизма 7.2

Последният Tomb Raider имаше за цел да направи от Лара истинска героиня. И успя. Покъртителното е, че дори не можех да възприема Лара сексуално - тя прекарва повечето време ранена, раната ѝ понякога се отваря, гази из опасно мръсна вода, а често и двете едновременно, та последното нещо, за което мога да си мисля, е секс. Дрешките ѝ са най-обикновени, няма го вече големия и ханш и огромните ѝ гърди, цялата игра е посветена на психологическото и физическо изпитание, което преминава. Нещо повече, впоследствие се оказа, че самият сценарий е писан от жена - Риана Пратчет, дъщерята на Тери Пратчет.

Сбогуване с феминизма (7.1)

"Феминизмът е ценен в просветителско отношение. В това да разкрива и да посочва двойните стандарти, несправедливостта..."

Гледам тези изречения, част от черновите за тези есета, писани преди половин година, и не мога да повярвам на очите си.

Кой е написал това?
Аз ли съм бил толкова заблуден и наивен? 
Как е възможно да съм бил убеден в това?

Това впрочем са чувства, които почти всеки човек, напускащ дадена религия и разделящ се с "красивата" си вяра, изпитва. И аз съм ги изпитвал неведнъж. За съжаление, човешкият разум по природа е склонен към религия и понякога дори и най-внимателните не могат да се спасят от нейните капани.
След раздялата с религията, разбира се, идва раздразнението и отиването в друга крайност. Феминизмът и неговите "критики" на действителността все повече и повече ме дразнят. Да вземем например следното филмче.





Бих искал да запитам какво точно е новото тук? Сблъсъкът между родители и деца във връзка с това кое е сексуално приемливо? Фактът, че около четиринадесетата си година и момчета, и момичета трябва да се борят да покриват сексуалните стандарти на собствения си пол, и че сексуалната селекция е безмилостна? Фактът, че тяхната обърканост може да им струва социалната репутация в нашето пуританско общество? Фактът, че когато няма на какво друго да заложат, ще заложат на материалното? Фактът, че негативите на всяка нова технология се виждат най-напред, преди пластовете да се наместят и да се пожънат позитивите?

Каква е тази принципно нова заплаха, и нима е невиждана досега в историята? Какво би могло да се промени към по-добро, предвид, че начинът, по който се размножаваме, не се е променил за последните няколко милиона години? И най-вече: какво може да предложи феминизмът, освен възмутен шок, горчивина, пуритански морални проповеди и опити за цензура и контрол?

Бях решил да спра да пиша по темата. Но след като бях провокиран от Енея, реших да публикувам последната, седма част на есето по начин, сравним с пътя, изминат от стрелата на Зенон.
Казано с други думи, достатъчно голяма част от черновата, която писах миналото лято, почти не е боклук и почти става за четене, така че я публикувам без особени редакции като част 7.1.
Ето я.

Разминаване с феминизма (6)

Октомври 2005-та, мрачен дъждовен следобед. В офиса сме.

- Ние с Драгош се знаехме още от преди това бе, тъпаци! - пошегува се Емо с характерната си полуусмивка.
Беше ми трудно да сдържа смеха си.
- Абе... - той внезапно се огледа - кой седи там в коридора? Ако е момиче, да му помогнем, ако е момче - да се оправя!

Добрият стар шегаджия Емо. Феминистите биха казали, че думите му се дължат на социална норма, а привържениците на еволюционната психология биха ги отдали на инстинкти. Внимателният читател вече знае, че за мен лично нито едното, нито другото са в корена на проблема - според мен тези думи са директно последствие от механиката на секса, от различните плюсове и минуси, ползи и щети, които двата пола получават директно от самия секс.
Ще оставя думите на Емо да повисят във въздуха и ще се върна към тях по-късно. За начало, вместо за секс, нека поговорим за нещо по-скучно - за политика и икономика.

Разминаване с феминизма (5)

<продължение от част 4>

В тази група есета става дума за порнография, проституция и изнасилване. Теми, които свързваме с насилие, робство, или в най-добрия случай, унижение. Теми, които силно вълнуват и феминизма.
Преди пет години, когато взех решението да пиша за феминизъм онлайн, съм написал в една от черновите си:

"Всяко унижение и насилие в крайна сметка опира до това, че превръща хората в предмети. Дали тези предмети са трупове, роби, играчки или нещо друго, зависи от ситуацията, но общият принцип е един и същ. Злото - това е опит да опредметиш и себе си, и другите.

Свободата, осъзнатостта и човечността са много крехки. Много е лесно да бъдат смачкани, много е лесно ги загубим, ако си затваряме очите за неудобни истини. Не искам да бъдем кукли, марионетки, които не виждат конците, които ги държат и движат. Не искам хората да бъдат превръщани в предмети. 

Затова съм феминист."

Макар че все още бих могъл да се подпиша под този текст, вече никак не съм уверен, че етикетът "феминист" е подходящ за мен. Да не забравяме и че тъй като според черно-белия мироглед на Denia вече съм ВРАГ, би следвало тази серия есета да не се казва "Разминаване с феминизма", а направо "Сбогуване с феминизма".

Така да бъде. Критичният момент, в който бях принуден да призная пред себе си, че изглежда не съм в правилния отбор, беше през декември миналата година, когато попаднах на блога на една пенсионирана проститутка, пишеща под псевдонима Маги МакНийл. Тя считаше "нео-феминистите", както ги нарича, за най-големи врагове на колежките й, създавайки за тях път към ада, постлан с добрите им феминистични намерения. Множеството й разкази показваха, че идеалите и заблужденията на феминисти - активисти допринасят за съвсем реални жертви в реалния свят. А също така, в личен план, тя ми помогна да приема сексуалността си, която немалко по-чувствителни мъже се опитват да отрекат или за която се самообвиняват без изгледи за успех.

Разминаване с феминизма (4)

(продължава от част 3)

С тази рисувана феичка (за която почти нищо не знам) много, МНОГО искам да правя секс само заради начина, по който е анимирана - това според феминистката dolcevita е болестно състояние (а предполагам и според всеки, който не е анимационен нърд...)

Веднъж Longanlon и феминистката DolceVita имаха интересна размяна на реплики, свързана с това, че DolceVita се опитваше да определи един стандарт за "здрава" сексуалност, базиран (каква изненада) на личната й сексуалност.

Немалко жени правят същото. Чувал съм неведнъж жени да казват: "Да се възбуждаш от рисувани картинки е болестно състояние" или "Но кому може да са нужни порнографията и проституцията? Те са напълно безсмислени".  Чувал съм дори "Вие, мъжете, сте напълно сбъркани" (по повод това, че имаме желание да правим секс с почти всяка млада жена, която мине наоколо).
Разбира се, жените, на които принадлежат тези изказвания не се досещат, че другият отбор в безсмислената Игра среща съвсем различни проблеми от тях.

Разминаване с феминизма (3)

<продължава от част 2>

Slick от Sinfest прави каквото може

Нещо, което не само феминистките, но и всички обикновени жени не могат да понасят, са т.нар. pickup artists. Разбирам отлично защо всеки съвет, излязъл от устата на pickup artist им изглежда смехотворно нелеп (в най-добрия случай) или прилича на обидно използвачески план на чикиджия, който нищо не разбира от жени (в по-лошия). Невярно, абсурдно, унизително - така звучат лекциите на pickup artist-ите за жените.

Само че pickup artist-ите не пишат за жените. От своята страна на барикадата е почти невъзможно за жените да разберат какво всъщност правят pickup artist-ите и защо, и как е възможно действията им изобщо да имат някакъв смисъл или полезност.

Разминаване с феминизма (2)

(продължава от част 1)

Прасенцето Squig от Sinfest попада в Pornland

Унизителната порнография

Секс-негативните феминисти често казват: "Ние не се опитваме да отречем секса, а просто да направим сексуалните отношения по-човечни". Но какво точно значи "човечни сексуални отношения"?

Малкото жени, с които съм бил, са споделяли с мен, че проявявам ласки, нежност и внимание в секса, с каквито не са свикнали. Въпреки това аз потребявам грубоватата, механистична порнография, понякога и на гаджетата ми, и на мен са ни харесвали някои дребни и чисто символични грубости в секса и това противоречие трябва да бъде изяснено.

Разминаване с феминизма (1)

Едно от най-популярните есета в този блог е Двоен аршин. Това е страницата, получила най-много посещения на световно неизвестния ми сайт. Заради него напълно непознати за мен жени и девойки се свързаха с мен и искаха да се запознаем. Немалко от тях си бяха изградили някакъв идеализиран образ за мен, но мисля, че успях да ги разочаровам до една... Както и да е, това не е по темата.

"Двоен аршин" е есето, което ме причисли към редиците на феминистите - блогъри в България. Впоследствие бях поканен да се присъединя като автор към блог за феминизъм и написах поредица от есета и очерци за него - направил съм списък на тези текстове ето тук.

Аз все още мога да се подпиша под всяко едно от тези есета - убежденията ми не са претърпели драстичен обрат (макар че за другите феминисти ще изглежда точно така).

Всъщност още в старите ми есета - "Това е така, защото е така" и "Двоен аршин" съм засегнал същото, за което ще говоря и сега. Ако се вгледате внимателно, ще видите, че в тях има и пасажи, които звучат... странно и се разминават с феминизма.

Цитирам завършека на "Двоен аршин" (така, както е публикуван в моя личен блог; за публикацията във Феминисткия блог бях махнал няколко неудобни за общоприетата идеология изречения). Ето ги и тях:

Анти-избор на месеца - Юни

Резултатите от Анти-Избора на месеца за Май са, както следва:

Мислите да дарите пари за животоспасяваща операция. Не познавате този, за когото дарявате. На кого ще помогнете?

• на двегодишно дете (гласували за: 3-ма души)
• на пълнолетен възрастен (гласували за: 1 човек)
• на куче или коте (гласували за: 1 човек)

Както и очаквах, за мнозинството животът на детето се оказа по-важен от живота на възрастния.
Вчера гледам поредната новина за майка, убила бебето си. В случая бебето е било на шест седмици и е убито по сравнително оригинален начин - в микровълнова печка, без видими изгаряния на косата или дрехите.

Заформих диалог в Twitter, който протече по следния начин (леко съм го редактирал):


Estranged2 
http://t.co/LCLuV3N Защо е престъпление да убиеш нещо, което още няма човешко съзнание? Само рационални аргументи, моля.

if__fi 
тук май важен е въпроса как се определя в кой момент се появява човешкото съзнаниe

Estranged2 
Ами нямаме адекватен начин да установим, и със сигурност границата няма да е рязка, а ще е много размита.

if__fi 
и при разните гадни болести, при които си човек-зеленчук или тежките форми на аутизъм брои ли се че имаш човешко съзнание

Estranged2 
Slippery slope indeed. Само малко и си нацист.

if__fi 
и разбира се емоционалния въпрос, ако някой беше опекъл бебето ти на 6 седмици, ти би ли го сметнал за престъпление

Estranged2  
Това Е престъпление заради моралната щета, която съм понесъл, независимо от самото бебе.
Родителите виждат в бебето бъдещото дете и логично търпят морална щета. Дори и това да беше просто каприз от тяхна страна.
Но въпреки липсата на дефиниции, считаш ли, че е удачно тази майка да бъде наказана.

if__fi  
от логическа гледна точка-не
но тъй като материята е доста субективна, затова закона(при нас) е поставил рамки, до 3-5месеца след зачеването


aquarium 
повечето законодателства приемат, че живородено бебе има човешки права и специално bit.ly/mssa58 
правилно ли чета, че смяташ бебетата собственост (= вещ) до един момент на родителите си?

Estranged2
Децата като цяло са собственост на родителите си, което е супер шибан проблем

aquarium
според законодателството не е така, особено в *такива* случаи. "А защо законът е такъв?" мисля, че е ясно.

***

Какво мислите вие, трябва ли майката да бъде наказана? Можете да гласувате горе вдясно (ако не се показва целият текст, използвайте скролбара), или да оставите коментар тук.

Анти-избор на месеца

Реших да възродя рубриката "анти-избор на седмицата", само дето този път, поради честотата ми на публикуване, ще бъде анти-избор на месеца. И така, ще започнем с нещо по-банално за загрявка:

Въведена е система за телепортация, при която се прави 100% ваше копие на мястото, където искате да отидете, а оригиналът се убива. Това си е доста сериозно, но обърнете внимание, че СЛЕД като се случи, за никой няма да има значение, че се е случило, тъй като:

• копието не може да се разпознае като такова, то има самосъзнанието на оригинала
• по същите причини приятелите ви не могат да различат копието от оригинала
• за оригинала също няма значение, защото вече е мъртъв

Значението е налице за вас ПРЕДИ да направите въпросната стъпка. Но макар че ще умрете, и никога повече няма да видите синьото небе (образно казано), ще има кой да продължи делата ви, точно както вие самите бихте ги продължили, защото този някой ще е ваше точно копие.

Има протести на несъгласни с последствията от тази технология хора. Но поради голямото й удобство цялото човечество започва да ползва въпросната система за телепортация - неизползването й е като това да не ползвате телефон, GSM и Интернет днес. Въпросът към вас е ще ползвате ли системата, или ще откажете, въпреки негативните социални последствия за вас. Или пък не ви пука и не считате, че системата изобщо води до някакъв проблем. Можете да гласувате горе вдясно.

P.S. Longanlon изтъкна тук, че казусът му звучи неубедително. Написах му отговор тук и тук.

Циганче

Разговор с инструкторката ми по шофиране:

- Намали тука, че на тротоара стои дете. Макар че то тия не са хора.

- Ха, кои не са хора, децата ли?

След момент схванах, че онова шест - седемгодишно дете всъщност беше циганче.

***

Вървим с един приятел и едно подобно циганче се откъсва от баща си, който тика някаква количка с боклуци, и ни пита:

- Колко ви е часа?

- Я бегай оттука бе! - казва приятелят ми.

- Пет и двайсет - казвам аз.

Циганчето ни поглежда изключително объркано от конфликтиращата информация, която е получило, и след няколко секунди блокаж как да реагира, си тръгва.

***

Разговор с колежка:

- Като се връщах от обяд видях няк'во циганче с майка си до кофите за боклук. И лапето имаше на гърба една раничка. Заек. Или някакво животно, дето беше мръсно, с едно паднало око, и гледаше много нещастно. И се сетих за Toy Story [3] и как неговия собственик го е изхвърлил...

- Ха. А аз си помислих, че ти е станало жал за циганчето.

- Хахаха. За играчката ми е жал. К'во да ми е жал за циганчето... :D

- Играчката не е жива.

- Напротив, жива е. ;)

Absurdity and Injustice!

В подготовка за утрешния ден...

За кого ще гласувам

През 1997-ма все още бях ученик. По това време рисувах по тетрадките си комикс за Пешо, шеф на борческата групировка Peshvof Ltd. Изкарах цели 6 епизода, и дори и сега съм доволен от мрачния им хумор и от сценария им като цяло. Някой ден мога да ги кача тук :)

Това беше време, в което вицовете за борци бяха навсякъде. Борците, тези лоши хора, които рекетираха и носеха мобифони. Дори в българския порно-комикс "Ченгетата: Пирамид Банк" имаше борци с мобифони. Жалко, че не го пазя, беше много смешен.

Този текст е малко объркан, защото нямам много време да пиша. Простете неподредеността му и случайните асоциации с порно. Да се върнем към живота през 1997-ма.

През 1997-ма семейството на моя най-добър приятел емигрира в САЩ. Постепенно се стигна до това, че 3000 лева се разменяха за един долар. Правителството на Жан Виденов (БСП) наливаше пари в губещи предприятия, и изведнъж изненадано възкликна "А! Разорени сме!". После имаше бунтове и СДС взе властта.

Костов беше истински икономист. Той просто си вършеше работата и започна да изгражда нещо реално работещо, която ни издърпа от блатото. Ако сега нещата все още вървят, то е, защото България все още се възползва от инерцията, създадена от това, което той остави.

През 2001-ва имах чудесната възможност да наблюдавам как религията за пореден път задушава гласа на разума. Появи се Царят - Царят, който казва на хората "Вервайте ми", който щеше да донесе Царството Небесно на земята, а от чешмите щеше да потече мед и масло. Българските избиратели само това чакат: те не искат нормален човек, който си върши работата (както би следвало да правят и те). Те искат Месия, който да им донесе Рая на тепсия.
Те са като момиче, което вечно чака своя Принц и остава винаги разочаровано... и именно затова псевдо-Принцовете постоянно се възползват от нея.

Казах, че избирателите действат религиозно, но религията и нихилизма вървят ръка за ръка. Скоро, след като религиозният разбере, че Бог все не идва и не идва и не идва, той прави погрешния извод, че всичко е безнадеждно и безсмислено. Така стана и с много от избралите НДСВ - те станаха апатични. Те така и не разбраха, че не бива да търсят Спасител, Цар, Ангел или Бог - вместо това просто се разочароваха, че Действителността никога не им предлага такъв.

Срещу самия Костов се изляха тонове лъжи и помия в медиите, каквито бяха спестени на истински престъпните политици. Костов се оказа виновен за всичко - от това, че луда майка е убила детето си, до първата смърт на едноклетъчни организми в Първичната Тиня.

Сега за Сините има надежда. Аз ще гласувам за тях - за правителството, което накара машината да започне да работи.

Тук ще вметна, че за мое съжаление Мартин Димитров и Иван Костов се проявяват като християни (Волен Сидеров също, хехе). Колкото и да мразя християнството, то е кастрирано, с изтръгнати нокти и беззъбо, и не може да се мери със заплахата от комунисти, терористи, мафиоти и фашисти, която идва сега.

Последните квалификации не се отнасят до ГЕРБ. Те просто са новото НДСВ, новата надежда говежда. Мисля, че са аморфно обединение на хора от кол и въже. Бойко Борисов е неефективен и некадърен - доказа го като кмет, но пък винаги има кого да обвинява.

Иначе, освен Синята Коалиция има няколко други кандидата, които са ми симпатични - това са НАПРЕД и Зелените. Те обаче практически просто ще отнемат гласове от Сините, без това да има какъвто и да е смисъл. Затова лично за себе си реших да ги игнорирам, макар мои приятели да ги подкрепят. Върху решението ми повлия и тази статия:
Защо няма да гласувам за Зелените
Прочетете я, ако ви интересуват подробности.

Хората гласуваха за сините, когато нещата наистина се сговниха (нещо подобно стана и в САЩ, когато Обама замести Буш). Не знам дали нещата са се сговнили достатъчно в момента, но това е една добра илюстрация на това, че хората избират да действат разумно едва след като вече са опитали всички други начини.

С жена ми ще пътуваме до Хабаровск за около две седмици, но отмених това пътуване за малко, за да мога да гласувам. (Това само може да ви покаже, че съм фанатик, а на фанатиците не бива да се вярва :) ) Това е, ще се видим на изборите. Които впрочем могат да бъдат фалшифицирани - БСП и ДПС поработиха здраво по този въпрос, но нека знам, че от моя страна съм участвал.

Всеки да си знае мястото

UPDATE: Осъвременен, по-подробен и не-личен вариант на този текст може да намерите тук, в блога на ILLFB

Болен съм.

Един лимфен възел под дясната ми мишница се е подул и се бори да достигне размерите на кокоше яйце. От него излиза изпъната нишка и в момента тя е допълзяла чак до лакътя ми. (Няколко дни по-късно, вече пълзи и към дланта.) Всичко това, разбира се, е болезнено. Инфекцията води със себе си верига от други гадости, или както е казал народът, "Едно зло не идва само". Една беда е като парченце домино, което пада и събаря други парченца домино в безмилостна, жестока верига.

Но болестта ми не може да се сравни с огорчението, което ме души и засяда като буца в гърлото ми.

Откъде да започна. Моето хоби и професия е да създавам видео-игри. Бих искал да предложа на вниманието ви една графика, която демонстрира съотношението мъже - жени в тази професия.

източник - gamecareerguide

Мъжете са 92%, жените са само 8%, при това средното им заплащане (в САЩ) е с близо 10 000 долара годишно по-малко от това на мъжете на същата позиция.

Това, че игрите се правят главно от мъже и за мъже, по мое мнение ги осакатява и им пречи да се развият като изкуство. Но да оставим тази тема - за нея може да видите другия ми блог, който е посветен специално на игрите.

Какво се случва с тези 8% жени, това е интересно.

Днес се натъкнах на нещо, което съм пропуснал с цяла година.

Преди около година излезе Assassin's Creed. Не си заслужава да говоря кой знае колко за самата игра. В нея имаше смайващи неща, които не бяха правени от никого досега. Имаше и много грешки, които правеха геймплея скучен и повтарящ се.

Джейд Реймънд е продуцент на играта. Преди това се е занимавала с програмиране, компютърни науки и разработка на други игри. В Assassin's Creed тя участва в дизайна, както и в ръководенето на целия екип (неща, които макар и в по-малък мащаб, и аз съм правил за своите проекти). Като продуцент, тя дава редица интервюта и презентации.

Ето две, едното е на английски, другото на френски. Не е нужно да щракате на тях - в самите интервюта няма нищо интересно, особено ако не играете игри, слагам ги просто като пример.



Изгледал съм много интервюта, и във всяко едно Джейд проявява компетентност. Тя не е правила гафове, каквито например направи продуцентът на бъдещия хит StarCraft 2 (той неочаквано и без да иска се издаде, че само бегло познава играта си).

Има един проблем, обаче. Джейд е жена, при това - попадаща в нормите за красота. Сьответно под всяко едно такова видео недоебаният чикиджия слага коментар колко би искал да я ебе, или че тя е "жената - мечта" за всеки играч, че иска да се ожени за нея, и т.н. Журналистите не направиха изключение и някои от тях фокусираха нещата не върху играта, а върху това колко е красива Джейд. Oбсъждаха я по воайорски начин, по който никога не биха обсъждали един мъж - продуцент. Тръгна и слух, че Jade ще прави снимки по бикини в Maxim, който светкавично беше опроверган, но си остана във въздуха (както се казва, пусни слуха, че сестра му е курва, нека той после доказва, че няма сестра). След като сами направиха всичко това, същите журналисти започнаха да се оплакват, че Jade отвличала вниманието им от самата игра (!!); че било нечестно акцентът да се поставя върху външността на Jade, а не върху играта (нито Ubi, нито Jade са допринесли с нещо за това развитие, както могат да покажат десетките филмчета в GameTrailers.com).

В крайна сметка се стигна до появата на този комикс...

...към който няма да давам линк, макар че е много лесно да бъде намерен...

В общи линии, в него Джейд, с глуповато и миловидно личице, прави свирки на отчаяни (вероятно девствени) компютърни маниаци, за да ги убеди да купят играта. Какво е най-унизителното в комикса? Интересно, но най-обидното не е това, че във финалния кадър косата, лицето и тялото на Джейд е групово опръскано със сперма. Обидното е всъщност в най-първия кадър, в който тя е толкова глупава и празноглава, че не може да произнесе "creative". (В първия панел тя се опитва да се представи като "творческото влияние, стоящо зад играта", но всъщност говори заучени фразички, които с мъка си спомня). Т.е. в този комикс Джейд е една нямаща нищо общо с играта си секс-кукла, поставена там, за да привлича внимание към нещо, което изобщо, ама изобщо не разбира.

Струва си да се обърне внимание и на техническото качество на комикса. Това не е творение на някакъв аматьор, а на професионален художник на комикси - заслужилият чичар Дейв Чюнг. В самия комикс не са видими полови органи, а самата Jade носи бикини, т.е. комиксът би могъл дори да бъде публикуван в нормален вестник или списание. Това по никакъв начин не променя порнографското усещане, което е изключително силно.

Масовата чичарска реакция, разбира се, е одобрение на комикса като "израз на свободомислие", "проява на хумор" и т.н. Това не било унизителна гавра, а остроумие, и комиксът не обиждал жените като цяло, а бил насочен само към Джейд. (Интересно все пак, защо известните жени винаги стават жертва на точно такъв "хумор", което не може да се каже за известните мъже.)

Следва стандартното обвиняване на жертвата от типа "Тя сама си го е търсила; Ubisoft са виновни, защо разчитат някаква жена да рекламира играта им като курва" и т.н. В действителност, нормално е точно Джейд да представя играта си пред журналистите, тъй като това е част от работата на продуцента / дизайнера - да представя пред всички продукта, който разработва. Във всяко едно видео Джейд демонстрира единствено играта си (голяма част от филмчетата дори са само геймплей с нейния глас зад кадър - т.е. тя само обяснява и изобщо не се вижда).

Накратко, нейното единствено прегрешение е, че е жена. Тъй като е красива жена, тя не би могла да разбира за какво говори и наистина да е участвала в направата на играта; каквото и да говорят фактите, очевидно ролята й е просто да привлича мъжкото внимание. Жените нямат право да бъдат умни, компетентни, или на лидерски позиции. Ако се появят публично и не отговарят на нормите за красота, реакциите са снизходителни / подигравателни, ако пък са "красиви", е особено очевидно, че са проправили пътя си нагоре със свирки, а не с ум. Тогава трябва да им се напомни, че те са просто едни кофи, предназначени за изхвърляне на сперма, и че са твърде глупави, за да могат да вършат "мъжка" работа.

В игровата индустрия жените са много малко, но ги има. Най-прясното име е Kim Swift, създателка на уникалния Portal. Обикновено обаче те стоят в сянка и не рекламират така упорито собствената си игра. Някои от тях са до такава степен потънали в сянката, че научавам за ключовата им работа по level design, изграждане на свят или история само от изучаване на списъците с имена в края на играта. Е, оказва се, че има защо да не се показват. Защото какъв е "урокът", който тази случка "преподава"? Стойте в сенките, или най-добре, изобщо не припарвайте до тази професия. Вършете си "женските" неща вместо това. Вършете това, за което сте направени.

Разбира се, нормалният отговор на този анализ е да не се впрягам за дреболии. Някакъв тъпанар нарисувал нещо - голяма работа. Та всичко това е една лична, изолирана история, която не е нищо особено, и изобщо не крие в себе си зависимостите, което й приписвам.

Ето така се връщаме към огорчението, което сякаш се разлива като отрова по вените ми. И към доминото. Намирам се в свят, оплетен от причиноследствени връзки, и ги виждам - толкова кристално ясно - че не мога да повярвам, че нещо толкова очевадно може да остане незабелязано. Уви, нормалните хора винаги успяват да ме опровергаят, вървейки по-безмозъчно и от животни по програмираните си пътища. Единственото нещо, за което използват ума си, е да се самозалъгват, когато някой неизбежен лъч светлина прореже зрението им. И продължават да се блъскат по 100 пъти в една и съща стена.

Животът на Хипатия

За първи път научих за Александрийската Библиотека от иманярските приключения на Лара, в които тя троши делви на поразия, бие се с оживели скелети и статуи и избягва смъртоносни капани и магии в многострадалната библиотека. Това определено говори за огромният образователен вакуум, в който живея и който напоследък се опитвам да запълня.

Наскоро взех участие в една дискусия в блога на Scanman, която ме накара да си спомня за библиотеката и за Хипатия.

Хипатия (370 - 415) е живяла по време, по което жените не са имали никакви права, освен "правото" да бъдат нечия собственост, но обстоятелствата са били благосклонни към нея. Баща й - математикът - астроном Теон, от най-ранна възраст я обучавал в изследователски дух и свободомислие. Сьответно Хипатия се е занимавала с астрономия, математика, механика и философия - нещо много необичайно за времето си.

Има немалко свидетелства за това, че Хипатия е била красива и желана (впрочем, следвайки идеята за здрав дух в здраво тяло, се е занимавала и с малко спорт и изкуство, поради разностранното възпитание, което баща й е искал да й осигури). Но въпреки предложенията за брак, тя е предпочитала да не се обвързва. Обличала се е не с дрехите, "подходящи" за жена, а с одеждите на учените и философите.

Освен уважаван от колегите си учен, Хипатия е била и прочут лектор и е имала много студенти; по-късно е станала декан на един от факултетите в Александрийския университет (казано със съвременни термини). Благодарение на нейни преписи, коментари и критики съществена част от алгебрата е стигнала до нас, както и други разкрития, които са били забравени чак до 17-ти век. Заедно със свой ученик Хипатия е създала астролабът (уред за измерване позициите на слънцето и звездите) - има запазени писма до нея с въпроси как да бъде построен. Нейно творение са и хидрометър за измерване на плътността на течности, както и хидроскоп, предназначен за наблюдение на потопени във вода обекти.

Християните междувременно взимат властта. Хипатия е трън в очите им, защото:

• Отказва да се покръсти
• Занимава с наука - лошо езическо нещо
• Пример за жена, която не си знае мястото

Междувременно християнския епископ Кирил тръгнал да изселва всички евреи от Александрия. Официално управляващият (поне на думи) езичник Орест се противопоставил на това. Все едно, че имало значение. Християнски монаси, следовници на Кирил, просто убили Орест, с което, според Кирил, си спечелили място в рая.

Хипатия била приятелка на Орест и той често се допитвал до нея за съветите й. Още една черна точка в списъка на християните - може би именно тя му е пуснала идеята за защита на евреите. И така, Хипатия се връщала от лекции с каретата си - движейки се свободно из града (нетипично за жена от времето й), сама и без охрана, както обикновено. Следовниците на Кирил, вьоръжени със заострени раковини, я измъкнали от каретата й, разкъсали дрехите й и след това рязали парчета живо месо от тялото й. След това тялото на Хипатия (по-точно това, което било останало от него) било изгорено.

Не много време след смъртта на Хипатия дошъл и краят на университета и на библиотеката.

Епископ Кирил бил канонизиран за светец.

***

Всичко това се случило в Александрия - място, което макар че се намира в Египет, всъщност е прочуто с Александрийската библиотека, където се съхранявали науката и изкуството на елините. Поеми, драми, природни науки - всякакви книги. Постиженията на древните гърци са смайващи - например Ератостен е открил, че земята е кълбо и дори е изчислил диаметърът му с голяма точност. Малкото оцеляло все още ни служи - например геометрията на Евклид се учи до ден днешен. Ако библиотеката не беше унищожена, щяхме да имаме и по-добър поглед върху историята. Там се е съхранявала история, която обхващала поне 10 пъти по-голям период от описания в Библията. Почти всичко от това богатство е загубено. Трябва да уточня, че макар че християните са тези, които подхващат унищожаването на "езическите храмове", остава неясно чие дело е финалното подпалване на библиотеката - има твърдения, че е извършено от араби (макар че тези твърдения може да са били просто начин християните да замъглят историята и да замажат положението).

Донякъде елините също имат вина за това, че културата им е загинала: тяхното общество е демократично, но демокрацията не е за всички (има и роби), науката им цени повече идеите, а не реализацията им, експериментите и цапането на ръцете с материални неща (отношение, което вероятно е породено от прекаляването им с математика) и най-накрая, те не разпостраняват откритията си сред обикновените хора, които остават безразлични към тях.

И така, никой не си спомнил вече за откритото от елините (и като общество, и като наука) десетки векове, чак до Ренесанса. Ако вземем само астрономията и географията - знанието, че земята е сферична, е заменено от плоска карта с център Ерусалим. Разумът и свободата попаднали в хилядолетна кома: било по-добре да не мислиш, да не изучаваш, да не се съмняваш, а само да вярваш и да се подчиняваш на Големия Шеф, точно както и пише в Книгата на Книгите, наречена Коран или Библия.

Завършвам с няколко цитата от Хипатия:

"Запазете правото си да мислите, защото дори да мислите погрешно е по-добре, отколкото да не мислите изобщо."

"Приказките трябва да бъдат изучавани като приказки, митовете като митове, и чудесата като поетични хрумвания. Да се изучават суеверията като истини е най-ужасното нещо. Детският ум ги приема и им вярва, и само с голяма болка и вероятно огорчение може след години да се освободи от тях. Всъщност, хората ще се борят за суеверието с готовността, с която и за жива истина --- дори повече, тъй като суеверието е неосезаемо и затова не може да бъде опровергано, а истината е гледна точка, и следователно е променяема."

Persepolis

"Персеполис" е френска анимация, създадена от художничка, родена в Иран, в момента (вероятно) пребиваваща във Франция. Филмчето е автобиографично и проследява живота й от ранна детска възраст до студентските й години.

Persepolis е черно-бял - и то истински черно-бял, т.е. избягващ нюансите на сивото. Това не е случайно, защото в него се разказва за едно черно-бяло общество, в което само природата може да си позволи да бъде разнородно сива.

Какво си мислите, като чуете Иран? Ислям? Фанатизъм? Фереджета? А дали преди те да се появят не е имало нещо друго? Какви всъщност са обикновените жители на Иран и не са ли те като нас? Филмът може да разчупи много от стереотипите ни и да засрами "дарбата" ни да имаме мнение по въпроси, за които нищо не знаем.
На мен лично Persepolis ми напомни за двойнствения живот, който водех, когато растях под властта на комунизма и християнството. Външният свят прониква в кутията и децата разбират, че кутията е една лъжа... Въпреки това, те са принудени да живеят по правилата й.

Трябва само да видите сцената, в която Марджи пазарува незаконна музика от местните дилъри :) Култово е. Джайкъл Мексън :) Специално за вас я качих в YouTube:



Жалко, че свободният свят прониква в затворения под формата на неща за консумиране (това просмукване на неща за консумиране като символ на свободата впрочем го имаше и в България по времето, по което се развива действието на филма - 1980 - 1990-та).
По-нататък Марджи отива в Европа и там можем да види, че докато болестта на нейния окован свят е религията, болестта на "свободния" свят е нейната противоположност - нихилизмът.

В Персеполис, също като в SkyDoll, се преплитат трагичното и комичното. Както казах, всичко това е пресъздадено с два екстремни цвята - цветовете на спомените и контрастите. Качих и още един откъс, макар той да не дава представа какъв визуален шедьовър е този филм (в началото има едни графични решения, които няма да спойлвам, нека са изненада).



За съжаление тази толкова емоционална сцена в този си вид вероятно е събудила у вас по-скоро отегчение и скука. Да, филмът е на френски - един език, който ми се иска да науча и ако не умра в близките 5 години, може и да го направя. Но в случай, че не знаете френски, ето оттук може да намерите английски субтитри за Persepolis. Нужно е просто да ги преименувате със същото име, с което е и сваления филм и той ще си ги захапе. Има и български субтитри някъде, но... бъдете уверени, че ще изгубите нюансите. Например мога да се обзаложа, че думичката Integrity (вярност на себе си, личностна цялостност, или целомъдреност) е преведена на български по покъртителен начин. Както и да е. ENJOY.

Sky Doll: Жълтият Град

За този комикс бях предупреден, че може да ми се стори феминистичен. Защото, както знаете, феминизмът е нещо много страшно и лошо и трябва да бъде натъпкан където му е мястото, за да е весел и с песен денят.



Главната героиня в Sky Doll е андроид - кукла, предназначена за сексуално удоволствие. Куклите периодично губят спомените си, но тя е успяла да събере достатъчно, за да се почувства личност. След заплаха спомените й да бъдат изтрити, тя бяга от Господ (кой е Господ, ще разберете от комикса). Но юридически Ноа е едно нищо, просто вещ, и единственото, на което може да се надява, е някой да я притежава.

Sky Doll ме покърти с това, че покрива много общи теми със сценария на моя собствен недоклатен комикс, "Кукла", а именно:

• сексуалната дискриминация
• опредметяването
• гадостите на религията
• и там има зла жрица, която държи юздите
• и там има скрита зад религията тайна, неосъзнаването на която може да доведе до това да е "...твърде късно. За всички."
  

Чебу определи Sky Doll другояче, и много точно: "Не очаквах, че един комикс може толкова добре да говори за социални проблеми, без да става досадно моралистичен и в същото време да забавлява с много интелигентна ирония, лек закачлив хумор и страхотен арт!" Тези й думи ме накараха веднага да купя книжката на Artline. Действието наистина е живо и увличащо (нещо, за което аз имам още да се уча). Героите са симпатични и запомнящи се. Смешното и тъжното вървят ръка за ръка по начин, по който само истински майстор може да ги сплете.

Изкушавах се да ви покажа няколко забавни страници (разговорът с Бог в началото, няколко сблъсъка на Куклата с големия свят), но така първо ще ви спойлна прекалено, и второ, няма да е честно към издателите, поели риска да се занимават с комикси.

Показвам ви само тези. Те са доста мрачни и не дават представа за живото темпо на историята, т.е. тук просто трябва да се примирите с моя вкус:

изключена

Религия 1

Религия 2


А единственият хумор, който ме кефи, явно е абсурдният:



SkyDoll обаче има много други страни отвъд показаните от мен и всеки ще намери в него нещо за себе си, дори хората, които искат просто да се забавляват. Те ще затворят последната страница с усмивка и добро настроение, макар че поемат риска в главата им да се загнезди някоя неудобна мисъл.

Q&A

Мога да си представя реакцията на някои свои познати и роднини към този преглед. Те биха били нещо от сорта на:

Комиксите са глупаво нещо.

SkyDoll е най-добрият комикс, който съм чел през целия си живот. Ако трябваше да изтрият спомените ми за всички комикси, които някога съм чел, и да остане спомен само за един от тях, щях да избера това да бъде SkyDoll.
Ако не четете комикси, но искате да видите на какво е способно това изкуство така, както аз понякога давам шанс на упадъчни изкуства като театъра, балета и операта, то може да дадете на SkyDoll шанса да ви очарова и смае.

Ебаси, какво толкова ти хареса?

Хареса ми това, че Sky Doll осветява повечето неща, за които хората си затварят очите и се самозалъгват. При това зарежда с оптимизъм и бодрост, вместо да сдухва и да навява безнадеждност.
Но това е, което ми хареса на мен. На вас може да ви хареса нещо съвсем друго. Точно това прави комикса толкова добър - той не е окован в рамките, които му слагам.

14 лева е много скъпа цена за комикс.

За 14 лева получавате твърди корици, хубава хартия, миришеща на опияняващо, прясно мастило, изпълнена с живи цветове и много страници в огромен формат от типа на "ДЪГА".
За мен лично цената на комикса е много ниска. Но всякаква цена ще е висока за човек, свикнал да получава духовната храна безплатно, докато именно тя трябва да бъде най-ценена и купувана.

А сега нека да дефинираме "скъпо". Когато бях безпаричен ученик, най-бедния в класа, съм си недояждал със седмици, лишавал съм се от какво ли не и съм правил чудеса, за да си позволя филм, комикс, книга или оригинална игра, но това винаги си е оставало приоритет номер едно. Междувременно бедняци си купуват скъпи GSM-и и взимат заеми, за да отиде "детето" им на чикиджийския абитуриентски бал. Всичко опира до това кое смятате за най-важно, независимо от парите, които изкарвате.

Откъде мога да си купя Sky Doll?

Аз си купих Sky Doll от Хеликон... Има я и в "Пингвините". Вземайки предвид мизерните бройки, в които се издават всички книги, е по-добре да побързате, преди да се е изчерпал и без това ограниченият тираж.

Стилът на рисунките прилича на WITCH, това съвпадение ли е?

Alessandro Barbucci & Barbara Canepa, художниците на WITCH, са автори и художници на историята на SkyDoll. Да бе, и аз се изненадах, ама е факт. Но като се замисли човек, има някаква феминистична последователност в това.
За съжаление авторите са процедирали точно както с WITCH, т.е. направили са няколко ударни, великолепни първи епизода и след това са оставили други да рисуват, а може би и да пишат. Въпреки това, на W.I.T.C.H. му отне минимум година да се развали. А Sky Doll е нещо смайващо добро. Рядко се среща фантастика, която да те накара да се замислиш за конците, които дърпат всички ни.

Смехораните

Когато бях на осем години, се опитвах да рисувам. Баба ми изхвърляше комиксите ми на боклука, а аз влизах в контейнера да ги извадя оттам. След дълго ровене в отпадъците ги намирах скъсани, смачкани, смърдящи, с цветове, размазани от влагата (бяха рисувани с флумастри, а те влага не търпяха). Залепвах скъсаното с тиксо и в крайна сметка намерих скривалище за рисунките в цепнатините между тухлите на една изоставена постройка.

Едно от малкото важни неща в живота ми беше гледането на анимация. Мечтаех си като порасна да стана аниматор. В дните, когато по първа програма имаше интересен анимационен филм, бяха истински празник. Дробовете ме боляха от тичане, само и само да не изпусна и секунда от филмчето, което следях в момента. Веднъж дори разбих заключената входна врата с няколко засилвания и блъскания с рамо (щом кекаво, хилаво осемгодишно дете може да разбие заключена входна врата, правете си сметка какви "врати" и "ключалки" сме имали по това време). За разбитата врата отнесох бой, но истинската трагедия беше в това, че изпуснах епизода на "Мечето Ръкспин".

След като баба ми и майка ми разпознаха истинската ми слабост, наказанията вече бяха "никаква телевизия за един месец", което всъщност значеше никакви рисувани истории и неведение за съдбата на любимите ми герои. Впрочем Мечето Ръкспин така или иначе ми беше забранено, защото в него имаше същества, които не бяха нито хора, нито животни, имаше "неразбираеми" (за мама и баба) измишльотини и чудовища, т.е. филмчето беше Зло.



Една от анимациите, които бяха внесли зад Желязната завеса през 1988, се наричаше "Смехораните". Може да видите шапката й като щракнете на прозореца горе.
По това време бяхме на почивка в Сандански и хазяите ни имаха само един развален черно-бял телевизор с размътен и неясен образ. Все пак се радвах на малкото, което имах. През деня четях книжки от библиотеката и чаках да дойде обявеното във вестник "Вечерни новини" време, когато пускат "Смехораните".

Замисълът на "Смехораните" беше прост - Смехораните (добри маймунки) живеят в красива утопия, а Сръдльовците (лоши същества, сякаш навлекли руски ушанки) постоянно застрашават техния рай с коварните си планове и нападения. За разлика от Смехораните, които се бяха поселили високо в дърветата, Сръдльовците обитаваха мрачен замък, и си имаха за шеф един голям и зъл възрастен сръдльо.
Един ден ми хрумна странна мисъл:

"Ами ако се бях родил Сръдльо?
Щях да живея като Сръдльовците, въпреки че не искам да бъда такъв.
Има ли нещо, което бих могъл да сторя, за да се измъкна?"
Стигнах до няколко отговора:

• Нямаше как да се противопоставя на Господаря на Сръдльовците. Той наказва и тормози горките нещастници за щяло и нещяло, и е несравнимо по-могъщ от тях.
  
• Имаше вариант да намеря няколко сръдльовци, които мислят като мен, да направим бунт или да избягаме. Съмняваше ме обаче, че такива има. А дори и да имаше, най-вероятно докато ги търсех или убеждавах, щях да бъда разкрит. Страхът, доносничеството и подчинението на останалите щеше да ме издаде.
  
• Вариантът да отида при Смехораните също отпадаше. В най-лошия случай Смехораните щяха да ме мразят, а в най-добрия - да се страхуват от мен и да ми нямат доверие. Освен това, ако бях Сръдльо, аз също щях да ги гледам с недоверие, погнуса и страх, защото нямаше да знам почти нищо за тях, освен това, че са ми врагове. Извън света на анимацията имах предимство - знанието - а роден като Сръдльо нямаше да имам и това.
  
• Самоубийството по някаква "странна" причина не ми харесваше като изход.
• Не можех да избягам и в пустошта. Там най-вероятно щях да умра, защото нямаше да знам как да си намеря храна и вода. Дори и да оцелеех, щях да бъда напълно сам сред пясъка и камъните. Нямаше да имам телевизор. И никой нямаше да разговаря с мен, никога.

Бях напълно поразен от усещането, че за Сръдльовците няма никакво решение, дори и ако някои от тях не искат да бъдат това, което са. В този момент усетих, че проблясва нещо важно, че съм докоснал нещо огромно... Цял следобед обикалях по нагретите от слънцето плочки в двора и проверявах дали не съм пропуснал нещо. Не бях... решение нямаше!
Исках да споделя това с няколко деца, които знаеха за филмчето, но получих следните отговори:
"Защо ми е да си представям, че съм сръдльо, след като не съм?"
"Сръдльовците се раждат зли, а смехораните се раждат добри, това е всичко."

Разбрах, че не искат да си развалят комфорта и веднага спрях да говоря за това. С течение на времето затънах още повече. Забелязвах кога обявените за "добри" герои правят зло. Помнех статистите-жертви, които се мяркат за кратко и си го отнасят случайно, безсмислено и нелепо... и се очаква да ги забравиш след секунди просто защото не са в светлината на прожекторите. И после да се радваш на хепиенда на главните герои. На 14 години станах детерминист и атеист, на 16 - феминист, и все повече и повече пропадах в Бездната.
.

Двоен аршин

- Гейове, които се целуват, ме отвращават, а лесбийки, които го правят, ми се струват красиви.

- Защо според теб е така?

- Не виждам смисъл и да се питам. Явно просто ни идва отвътре, от мъжествено мъжката ни природа. От Инстинкта, от тестостерона. Родени сме с това. Така ще да е.

***

ОК. Хайде да направим един експеримент със своя... инстинкт.
Ето едно обикновено smiley. Кръгче за глава, две точки за очи, чертичка за уста:

От какъв пол е смайлито? Мъжки ли? Не, то е безполово. Въпреки това няма нужда от нищо допълнително (пишка например), за да го приемеш като мъж. Достатъчно е да кажа "Това е Пешо" и ще ми повярваш.

Но ако ти кажа "Това е Мими?" Да приемеш това смайли като жена е несравнимо по-трудно, да не кажа невъзможно. За да бъде възприето като жена, трябва да му сложим още нещо: дълга косица, панделка, червени устни или нещо такова. Дори това не е достатъчно: за да го приемеш наистина като жена, често трябва да бъде пипнато от глава до пети. Тоест, да има тяло.

Това е така, защото в нашето общество мъжът (разбирай "човекът") по дефиниция е асексуален и безполов, освен когато не поиска. А младата жена ЦЯЛАТА, от глава до пети, е олицетворение на секса, винаги.

Затова лесбийката действа правилно: иска секс и избира точно предмета, който е предназначен за това - друга жена.
Геят обаче действа неправилно: вместо правилния за употреба предмет (жената) той избира истински човек и го опредметява до нивото на жена, което е... деградиращо.

Или накратко:
Мъж = човек.
Жена = секс.
Еба = експлоатирам, унижавам, пренебрегвам, наранявам.
Наебан = унизен, употребен, губещ.

Косвено следствие:
Мъж с мъж = човек, унижаващ човек
Жена с жена = секс + още секс

Да си предмет за секс, да си в пасивната позиция, е смятано за унизително; За късмет като мъж ти не попадаш в тази "ебана" категория; Но ако като мъж доброволно предпочиташ долното женско положение, значи се самоунижаваш.
И така, когато стане дума за гейове, нормалният мъж веднага реагира с отвращение или омраза, зад които просто се крие паническия му страх - че може да бъде сбъркан с това, че е един от тях!

***

Някои хора може би не биха искали да повярват, че тези "глупави, незрели, обидни, просташки и вулгарни" представи стоят в тях. Но те стоят. Помисли честно, вгледай се в себе си и ще видиш, че е така.
Ето още няколко представи, които ни влияят:

Сексът е нещо "мръсно", защото...? В него участват органите от отделителната система. Които отделят урина и други отпадъци. Може би колкото повече живеем в свят от нерециклиращи се материали като мрамор, плат, метал или пластмаса, толкова по-гнусни ни изглеждат слюнката ни, потта ни, всичко.

Сетих се за един мой съученик в първи клас, който беше убеден, че момичетата, тъй като са красиви като ангели, не ходят по голяма нужда. С известни уговорки беше принуден да приеме, че може би пишкат. Мъжете с техните натрапчиво висящи и стърчащи и еякулиращи полови органи, обаче, съвсем не са толкова "прибрани" и дискретни в това отношение, колкото жените. А ти със сигурност отчиташ всичко това, когато гледаш мъжка целувка.

Същите причини могат да накарат една по-консервативна двойка, мъж и жена, да приемат за нещо нормално кунилингуса, но не и фелациото: случва се или мъжа, или жената, да го намират за неудобно и унизително. По същата причина доста хетеро мъже приемат 69 с лесбийки за нещо готино, а 69 с мъже за нещо гадно.

Или накратко:
секс = удоволствие / мръсотия
кур = нещо неприятно, грозно, лошо, мръсно
(напр. "от всички путки уцели хуя" е фраза, описваща лош късмет).

Така стигаме до въпроса: какво изгражда порното? Курът прави по-голямата част от порното. Ако го няма, в повечето случаи говорим за "еротика".
Ласките са красиви, празнещият се кур е грозен, защото приравнява жената до тоалетна чиния, в която разтоварва цапащата сперма. И носи грубост и болка.

Тоест:

• Лесбийското порно може да е нежно и "красиво", защото в него няма истински хуйове.
• Гейското е "грозно", защото в него има хуйове на квадрат.

P.S. Впрочем повечето органи е добре да си стоят вътре в тялото, и да бъдат изкарани навън е средство да нарисуваш гротеска. Тук не става дума за това как аз възприемам нещата, а за това как принципно се възприемат.

***

Няма значение дали вярваш в тези твърдения, или ги презираш. Защото те съществуват в езика, в историите и във всичко, което ни заобикаля. И влияят на мисленето ни, независимо дали това ни харесва или не.

Комплимент за жената е да й кажем "Ти работиш този занаят като мъж!". Обида за мъжа е да му кажем: "Ти се държиш като жена".

Макар че феминистките са постигнали много (например в една книга, която четох, вместо навсякъде да се казва "if the player does that, he..." се казва "if the player does that, she", т.е. видиш ли, и жената е човек и по закон поне на половината места трябва да пише "тя" вместо "той", когато се говори за неясен като пол читател) - това не решава езиковия проблем. Това всъщност изобщо не решава централния проблем, от който тръгва всичко, а няма как да се изправи нещо, което по начало е криво.

***

А кое е криво по начало? Откъде идват тези представи, за които разказах? От какво произтичат проблемите?
Убедил съм се, че почти всичко в секса е заучено - дали мъжете харесват дебели или слаби жени, дали да намират за най-секси пъповете, стъпалата или циците, дали харесват собствения или другия пол зависи от условията, в които живеят, а не от някаква инстинктивна или друга "вроденост". Според мен инстинктът няма много общо тук. Основата на проблема обаче не е дори в обществото - каквито и "революции" да се правят, той по един или друг начин ще си стои. Защо?

Това, което лежи на дъното и което по начало е криво са правилата на секса, начинът, по който е проектиран да се прави: напр. единият забременява, другият - не, единият непременно трябва да се възбуди, другият - не и т.н. За тия правила няма да пиша сега, но ако сами си направите списък, ще изброите достатъчно предпоставки в дизайна на секса, които закономерно го превръщат в една курово-ебана шибания, която се разраства и обхваща живота ни.

А правилата на секса са такива заради това, че Светът не е правен за хора. Светът е просто купчина безчовечни, безсмислени закономерности, които изтъкават всичко, дори самите нас. В Света няма нито едно късче доброта, нито едно парченце смисъл, и нито един атом човечност. Човечност има само в нас, и е хубаво да не помагаме на Света да ни я отнеме.


Картинките са откраднати от Hegre Archives, момичето се казва Anne.

Интерактивност

"Интерактивност" е термин от видеоигрите, който на български ще рече "взаимодейственост", т.е. взаимодействията, които присъстват в играта и я правят интересна. С някои уговорки можем да кажем, че уменията на героите + свойствата на света изграждат интерактивността.

* Да кажем, Лара Крофт подскача и прави акробатични номера - това е нейната интерактивност.
* Хърбавият Ейб прави нещо повече - общува с простичък език с поробените си приятели и ги спасява, вселява се в ума на враговете си - това е неговата интерактивност.
* Jade е журналистка и прави изобличаващи снимки, - това е съществена част от нейната интерактивност.
* Героят от GTA убива хора и кара коли - това е неговата интерактивност.
* Героят от Bomberman поставя бомби из нивото - това е неговата интерактивност

Интерактивността на един герой от игра е силно ограничена - той може да извършва само определен брой неща, за да придаде смисъл на живота си в играта. Ето защо във всяка ситуация той се стреми да използва СВОЯТА интерактивност. Разбира се, той може да я използва по нестандартен и неочакван начин, но използва точно НЕЯ.

Например, ако види човек:

* Abe ще се опита да поговори с него и да го спаси или (ако е надзирател) да се всели в ума му
* Тони Версети - да го убие или да му открадне колата


Ако види статуя на Буда:

* Jade - ще пробва да я снима
* Лара - ще пробва да се покатери и да скача по нея
* Bomberman - да я взриви


Всичко това беше обяснение за хора, които не са хващали игра в ръцете си. Това обяснение е опростено (игрите не са толкова прости и скучни, героите от споменатите игри могат много повече неща от описаните), но показва ограничената посока, която задава интерактивността. Впрочем, посоката, зададена от интерактивността трябва да бъде ограничена, защото без това ограничение играта губи фокус и цел (примерно художникът най-вече рисува, т.е. можем да очакваме точно това действие от него, а не нещо друго).

Чрез принципа на интерактивността обаче можем да си обясним много неща от реалния живот...

***

Възрастните хора избягват да ползват GSM-и или банкомати, а старият автор предпочита да напише статиите за вестника на пишеща машина, вместо на компютър. Толкова може техният герой в тяхната игра.

Проститутките на магистралата пък се страхуват да ходят на лекар. Тяхната единствена интерактивност са контактите с клиенти, журналисти, ченгета и хора от техния бизнес. Това са хората, с които общуват, с другите Играта не позволява смислен контакт. Тези проститутки могат да се справят на улицата в немислими за обикновения човек ситуации, но от такова обикновено нещо като ходене на лекар се страхуват, въпреки, че телата им страдат. Социалните работници е трябвало да хвърлят доста усилия, за да убедят първите от тях да разширят интерактивността си и да включат ходенето на лекар в нея.

Дотук добре. Какво още може да се направи с това?

***

Фани си нямаше истинско хоби, и не можеше да разбере необходимостта от такова. Тя не можеше да приеме, че е възможно нещо друго да придава смисъл на живота освен връзката. Сьответно жаждата й за внимание заставаше между мъжа й и заниманията му. И се започваше:

"Ти си едно голямо дете, защо се занимаваш с глупости?"
"Или аз, или рисуването".
"Или аз, или игрите."
"Или аз, или хобито ти."
"Аз съм тук! Нищо друго не ти трябва!"

Фани работеше в магазин, а по-късно - в банка. Мястото беше превърнато в змиярник - т.е. колежките й клюкареха, сплетничека и нарушаваха личното си пространство с безсмислени интриги.

Защо беше така? Защо бяха така жадни за драма? Защо превръщаха някаква дреболия в огромен проблем (или ако няма проблем, сами си го измисляха), така, че да го драматизират и да го превърнат в нещо оплетено като в сапунена опера?
Какво толкова намираха в говоренето? Защо в такива банални подробности описваха нещата?

Защото това беше единствената възможна Интерактивност в тяхната Игра. Това е интерактивността, която ИГРАТА беше дала на ФАНИ още от детската градина. За разлика от момченцата, чиято интерактивност се предполагаше да е предметна (поправяне на машини, игри на война, взаимодействие с материалния свят), интерактивността на момиченцата се предполагаше да е свързана с говоренето и психическото обсебване на други хора. И те просто се стремяха да оползотворяват едно от малкото смислени действия, което им е дал дизайнерът на играта (или на човешки език, едно от малкото смислени действия, на които ги е научило обществото).

Този пример е опит да жонглирам с горещи въглени, затова да уточня - немалко жени са открили интерактивност, надминаваща куклите, гаджетата и децата.
А в тоя разказ, който и без това се придвижва към неизбежния си край... остана само още едно нещо.

***

Защо децата крадат череши? Защото са гладни? Защо убиват врабчета? Защото са зли? Едва ли са гладни (в случая с черешите) и може би са зли (в случая с врабчетата), но по-вероятно е причината за действията им да е просто липсата на друга интерактивност, на нещо друго интересно за правене в играта.
"Скука, и какво ще правим сега?"
"Ами... да крадем череши, толкова ни е отредил Дизайнера".
Тъжно е, когато на даден човек е дадена интерактивност, с която не може да се направи кой знае какво.

Друг пример в този дух е:
"На 18 години аз и всички момичета от моя клас вече се бяхме омъжили. Нали разбираш, по това време в градчето ни нямаше кой знае какво за правене..."

Да разширим примера, да го направим по-екстремен, по-мрачен и по-тъжен. Представете си, че хората се намират в едно поле с мърсотия (щях да кажа "лайна", но на български това звучи по-грозно, отколкото на английски). Нищо друго не виждат, нищо друго няма на света. Та като няма с какво друго да играят, ще играят с мърсотията. Ще се замерват с нея, ще се въргалят в нея, ще потъват в нея, ще се превръщат в нея. Защото не познават друга интерактивност.

За късмет в реалния живот все пак можем да разширим интерактивността си отвъд тази, която Дизайнера ни е дал, макар че за това се искат немалки усилия.