 |
| С тази рисувана феичка (за която почти нищо не знам) много, МНОГО искам да правя секс само заради начина, по който е анимирана - това според феминистката dolcevita е болестно състояние (а предполагам и според всеки, който не е анимационен нърд...) |
Веднъж Longanlon и феминистката DolceVita имаха интересна размяна на реплики, свързана с това, че DolceVita се опитваше да определи един стандарт за "здрава" сексуалност, базиран (каква изненада) на личната й сексуалност.
Немалко жени правят същото. Чувал съм неведнъж жени да казват: "Да се възбуждаш от рисувани картинки е болестно състояние" или "Но кому може да са нужни порнографията и проституцията? Те са напълно безсмислени". Чувал съм дори "Вие, мъжете, сте напълно сбъркани" (по повод това, че имаме желание да правим секс с почти всяка млада жена, която мине наоколо).
Разбира се, жените, на които принадлежат тези изказвания не се досещат, че другият отбор в безсмислената Игра среща съвсем различни проблеми от тях.
Сексуална обсесия
Докато пиша за това, че мъжете и жените са принудени да възприемат секса по различен начин, е удачно да си задам въпроса дали не греша? Може би личните ми недостатъци и комплекси замъгляват преценката ми? Фактът, че винаги съм бил асоциален аутсайдер несъмнено е допринесъл за това: както нашите баби, които са гладували след Втората Световна Война, и до ден днешен не могат да спрат да мислят за ядене, и искат да натъпчат нас, техните внуци, с огромни порции храна, така и аз съм обсебен от секса.
Обсебеността ми може би се дължи на това, че за мен
"Девствен си"
винаги е било равносилно на
"Животът ти е пълен провал."
Неспособен съм дори да поставя това равенство под съмнение. Сигурно допускам грешка в разсъжденията си, просто защото съм допуснал сексът и за мен да бъде равнозначен на доказателство, че изобщо ставам за нещо. И това го е превърнало в едно непрестанно търсене на одобрение от страна на жените.
Когато бях ученик, ситуацията буквално ме подлудяваше, мислех, че съм сексуален маниак и нещо не съм наред. Поради социалната си изолация доста късно научих, че макар че не са така комплексирани като мен, повечето момчета са обсебени също като мен. Което е странно. Без значение от това колко са уверени в себе си и от какво се вълнуват, какви ценности имат и какво са преживели, почти всички момчета силно се интересуваха от безразборен и чисто физически секс, макар че някои се опитваха да подтиснат тези си желания с някакви идеали и избягваха да ги изразяват публично.
Аз лично имах желанието да правя секс с голяма част от съученичките си. Същото продължи да е валидно за желанието за секс с колежките ми в университета, и за желанието за секс с колежките ми от работата. Ако млада, нормално изглеждаща жена прави нещо, независимо какво (рисува, занимава се с йога, решава диференциални уравнения) първият ми импулс е сексуален и едва след това идват всякакви други мисли.
Каква е причината за това? Може да е социална (сексът като допринасящ за мъжкия статус). Може и да е биологическа (мъжките котки са луди за секс през цялото време, за разлика от женските, които полудяват само временно). Нека разгледаме биологическия вариант - все пак до момента дадох достатъчно въоръжение на всеки, който иска да обясни усещанията ми с обществени очаквания и психологически недъзи.
Стремежът ми да обяснявам човешкото поведение с преживявания, идващи от околната среда понякога ме е подвеждало. Например, беше трудно да повярвам на една приятелка, че по време на мензис настроението й наистина се скапва. "Ама как така, не може да бъде" - казвах аз. И така и не й повярвах, докато един ден не опитах качествена марихуана и не се убедих лично до каква степен всяка мисъл и емоция в мозъка ни е зависима от собствената ни биохимия.
Един друг мой познат от училище пък винаги ядеше храната бавно и с огромно неудоволствие и казваше, че е така, защото е болнав. Аз, който винаги имам огромен апетит, успях да разбера как се чувства и какво има предвид едва след като се разболях от пневмония.
И в двата случая бях допуснал грешката да приема, че чувствата на тези двама души се дължат на грешки в мисленето и отношението им.
Доста жени някак не могат да повярват, че подлудяващото желание на мъжете за безсмислен (и безразборен) секс е по-голямо от тяхното, и също така не биха приели, че възможностите на повечето мъже да удовлетворят чисто сексуалните си стремежи също са по-малки от техните (въпреки че обществото би заклеймило една сексуално активна жена като "курва", за да я спре, тя пак има повече възможности; отделен е въпросът дали чисто физическият секс я интересува достатъчно).
Тази разлика се пренася дори извън хетеросексуалния секс. Гейовете са склонни към повече безразборен секс със случайни непознати партньори, отколкото лесбийките, които имат тенденция към по-стабилни връзки. Друг пример - ако някой мъж иска да работи като жиголо, няма да намери достатъчно клиентки. Като за начало, много жени могат сравнително лесно да си намерят партньор за една вечер напълно безплатно. Вярно, не всички могат и не всички искат. Но самото плащане за секс го обезсмисля, тъй като жените обикновено се нуждаят от това да има "химия" (емоционално привличане) между тях и партньора им, което платеният секс не може да им осигури. Затова, ако си жиголо, в общия случай клиентите ти пак ще бъдат гейове, т.е. други мъже. Също така, жените като цяло пренебрегват мъжете - стриптизьори и ги намират за нелепи - защото екипировката на жените в безчовечната Игра не насърчава това отношението им към секса да бъде толкова физическо, първично и директно.
Тъй като една картинка може да каже повече от хиляди думи, ето един анимиран gif (NSFW), който демонстрира колко съм лесен и елементарен.
Женската възбуда просто няма практическа полза да работи по такъв директен начин, най-малкото защото бременността е висока цена за всяка безотговорност.
Не че мъжете не ги е грижа с кого и как правят секс - грижа ги е. Но при мъжете няма пречки и наказания за това сексуалната възбуда да произтича само от директно, физическо, телесно привличане. Те имат и силната необходимост от чисто физическо освобождаване на напрежението. Тези два фактора са толкова силни, че могат да надмогнат малкото колебания и съмнения, идващи от разума - т.е. дори една жена да не е подходяща за гадже, това не значи, че не си струва да се прави секс с нея поне веднъж. Силата на тези желания често може да доведе до опредметяване на секса и на жените по същия начин, по който емоционалния багаж, който немалко жени закачват за секса, може да доведат до стремеж към психически контрол и стремеж към всяческо ограничаване на живота на мъжете.
Да се самобичуваме и да ядем леща
И така, до какво води моята обсебеност от секса? Води ли до това да опредметявам жените? До това да се отдавам на мъжката си привилегия (привилегията да бъда сексуално фрустриран)? Ако бях вманиачен по тениса на маса и виждах във всички хора потенциални партньори за тенис на маса, това значи ли, че ги унижавам по някакъв начин? Значи ли, че не съм способен да се отнасям към тях като към хора? Трябва ли да се чувствам виновен? Има ли някакво решение?
Преди 12 години вярвах в много неща - вярвах, че хората някой ден ще могат да бъдат безсмъртни, бях социалист, и имах много идеали и за секса. Отричах собствените си сексуални желания и ги омотавах с всякакви глупави идеали. Или пък изпитвах вина заради тях. Това погрешно отношение към секса, наред с характерната за мен неувереност бяха причината дълго време да остана без гадже. Дори когато най-накрая чудото се случи, никога не опитвах да отида към секс, освен ако приятелката ми вече очевидно не беше демонстрирала желание за това. Чувството ми за вина стигаше дотам, че когато при първия ни път тя изпита оргазъм, се притесних дали не променя дишането си, защото я боли.
С течение на времето се изморих да се самобичувам и да вървя срещу силата на желанията си. Не бих изневерил на жена си, за да не я излагам на риск от болести, за да не нараня самооценката й (както и тя не би искала да нарани моята), и за да не поставям под риск самото семейство. Но с нея сме прагматични хора и сме обсъждали най-различни сценарии, при които и двамата се отдаваме на разврат. Вариантите да правим групов секс с някоя друга двойка засега отпадат, защото сме твърде смотани и срамежливи, а най-важното в такава ситуация е участниците да не се чувстват неловко. Но това, че е почти сигурно, че до края на живота си ще правя секс само и единствено с жена си не променя факта, че съм ебливо животно.
Когато съм бил обсебен от някаква абстрактна идея или съм се занимавал с медитация, сексуалното ми желание наистина е било смъквано до степен временно да се заблудя, че не съществува или че поне го държа под контрол. Нищожно малка част от мъжете наистина не се интересуват от чистия секс, и дори не мастурбират - колкото и невероятно да звучи това, реални случаи са ми показали, че е възможно. Но това не е нещо стабилно, нито е скалируемо, не променя глобалната картина и глобалните фактори. Би могъл дори да обучиш осемгодишно дете да не купува глупости и да не се подвежда по лъскави рекламни обещания, но не би могъл да обучиш всички осемгодишни деца на това да вървят срещу импулсите си.
В едно викторианско общество, в което не е нормално да демонстрираш сексуалните си желания, е възможно и въпросните желания да бъдат снижени. Когато не виждаш сексуални дразнители навсякъде около себе си, и се очаква да подтискаш желанията си, минаваш в икономичен режим. Така, както хората са гладували през цялата история на човечеството и са живеели с нищожни количества храна, така, както и аз мога дълго време да спя по само по 4 часа на денонощие, или да не ям месо, така и сексът е нещо гъвкаво и може (донякъде) да бъде натикан в ъгъла. Ако упорито не ядеш шоколад, и желанието ти за него вече няма да идва толкова често (макар че ако изведнъж се озовеш в магазин, пълен с шоколад, може внезапно да откачиш). Но както вече стана дума, викторианският морал не е бил нещо друго освен едно добро лицемерно пожелание, както показва разцвета на бардаците през този период.
Феминизмът ни предлага сексът да не бъде игра, в която жените да филтрират множество кандидати, а мъжете да намират утвърждаване в това да имат много партньорки. Но феминизмът не отговаря на въпроса как ще бъде постигнато това. Социалните и биологическите причини за нашето поведение бледнеят пред простия технически факт, че докато жените носят тежестта на бременността, това закономерно ще води до дисбаланс в сексуалните приоритети. Не виждам как принципната възможност тялото ти да забременее (или принципната невъзможност да забременее) ще спре да влияе на сексуалните ни предпочитания.
Възход и падение
В името на единия секс мъжете са готови на много безсмислени постъпки. Бил Клинтън рискува кариерата си и дългогодишните отношения със съпругата си (с която са споделяли много общи цели) заради една свирка. Друг американски президент - Томас Джеферсън, противник на робството, най-вероятно е имал деца от своя робиня, което също е било използвано срещу него.
Мъжкото отношение към секса изобщо не е на почит в обществото, то е срамно, престъпно и е добър източник на компромати. В САЩ имаше редица телевизионни шоута, които целят да натопят различни хора, като им уредят инсценирана среща с проститутка или с тийнейджърка (там възрастта за съгласие е 18, а не 14 като при нас). Лесно се вижда, че тези шоута се правят от изпълнени със себеомраза перверзници, които се опитват да я насочат към другите хора, поставяйки капани за тях. Освен че с тези капани биват разрушени кариерата и семейството на съответния мъж, в някои случаи това е водело и до неговото самоубийство.
На български терен, "Господари на Ефира" се опитват да уловят мъже, които наистина се опитват да извършат сексуални посегателства. Често наистина става дума за хора, които извършват престъпление или злоупотребяват с положението си. Но считам този клип специално за изключително поучителен:
Секретарка за секс
Tова е мъж с нисък сексуален статус, който до такава степен е подлуден от сексуалните си импулси, че е готов на риск, падение, фльонги, разтягания и извъртания, дори на това да обяви работно място за секретарка с такава висока заплата. Очевидно идеята да ползва услугите на проститутка го притеснява - страхува се или от болести, или от студено и отчуждено отношение. Затова условието е кандидатката за секретарка е да бъде "мила и нежна" с него, както дипломатично се изразява в опит да избегне проблеми със закона. Особено ме поразява частта, в която репортерът го гони - изведнъж репортерът се превръща в хищник, а изпълнителният директор се превръща в социално неадекватно, тормозено детенце, което се свива до оградата като животно в капан, разплаква се и обещава да не прави повече така.
News Flash: мъжете като цяло - дори и социално адаптираните и адекватните - имат високи нива на сексуална фрустрация и са склонни да се обсебват от идеята за чисто физически секс. Оттам нататък вече въпросът е доколко са стабилни психически, какви са моралните им принципи и с каква част от тях са склонни да направят компромис. Феминизмът всячески си затваря очите за това и напук на бръснача на Окам предпочита безумни алтернативни обяснения. Върхът на този абсурд се проявява в обяснението на изнасилването.
Феминизмът и изнасилването
Според феминизма, изнасилването е престъпление, произтичащо от желанието за власт, а не от сексуалното желание. Наистина, мъжете, които се възбуждат от насилие може да имат редица комплекси, травми и деформации или да са закачили своя така или иначе садистичен характер към сексуалното си желание. Но това не означава, че изнасилването не произтича от сексуалното желание. Сексуалните престъпления имат два компонента: секс и престъпление. Без секс, те биха били просто престъпления, а без престъпление, те биха били просто секс.
Всеки интелигентен и чувствителен човек се интересува от това сексуалния му партньор да се чувства добре. Всеки интелигентен и чувствителен човек е наясно с изключителната важност на личните граници и взаимното съгласие. Но това да си интелигентен или чувствителен не е задължително състояние на нещата. Чисто сексуалните импулси не изискват (сами по себе си) взаимни чувства. Човечността е тази, която изисква взаимни чувства. Но феминизмът счита, че да кажеш, че изнасилването произтича от сексуалното желание е не просто лъжа, а цели и да оправдае тези жестоки престъпления. Дали е така?
Веднъж Denia даде добър пример за това колко нелепо и неадекватно е да се оправдава изнасилването, като направи следната аналогия:
"Те сами ме поканиха у тях, естествено че ще им открадна телевизора! Колко трябва да си наивен, за да не знеш, че това е неизбежно? Всеки нормален човек на мое място би постъпил така"
Примерът на Denia е добър, но пропуска две важни подробности от Света на Телевизорите. Първата подробност: Ами ако въпросният човек е обсебен от идеята да гледа телевизор, или е клептоман?
телевизори телевизори телевизори телевизорииии---
"Искам 100, искам 1000, искам 10 000, но чакай, аз всъщност нямам нито един. Нямам нито един, и е така от доста време насам."
И втората подробност: Ами ако тази мания за телевизори е масова, а правителството е приело абсурдни закони, които водят до дефицит на телевизори? Разбира се, различните хора ще имат различно равнище на самоконтрол, различни възможности да им бъде разрешен легален достъп до гледане на телевизор, и т.н. Във всеки случай, когато възможностите да получиш нещо важно за теб по легален път са изчерпани или силно ограничени, нелегалното започва да привлича.
Всичко това по никакъв начин не оправдава крадеца. Mъжете като цяло се контролират и се държат цивилизовано, но не бива и да се забравя, че по принцип варварщината (смъртта, мизерията) възникват лесно, докато човечността (благоденствието, благополучието) е това, което изисква култивиране и грижи, за да го има изобщо. (Веднъж Longanlon направи подобен уместен коментар по отношение на войните на САЩ - те не би следвало да ни учудват, защото човечеството през цялата си история е било във война; периодът на няколко поколения мир, в който живеем, е това, което е необичайно).
Нека да си зададем въпроса какви са възможностите пред един мъж, на който не му върви с жените и най-вече със секса? Ето какви: 1) да стане обсебен от порното чикиджия, 2) да ходи по проститутки, 3) да започне да прави секс с други мъже - временно или постоянно (или с братовчеди, братя, сестри, лели, козички, ако живее на село например... безебието прави чудеса) 4) да стане монах, или да подтиска всячески желанията си, 5) да се самоубие и да сложи край на мъките си, 6) да прибегне до насилствен секс - по един или друг начин. Опция 2) и 3) обикновено се свързват със страхове от неизлечими болести и от морално падение, опция 5) върви срещу самия живот, и все пак познавам задочно или пряко мъже, които заради сексуална безизходица са направили поне едно от тези неща, освен изнасилването (за сметка на това всяка трета жена, с която съм бил по-близък, ми е доверявала, че е ставала жертва на успешно или неуспешно нападение, изнудване или принуда). Какво обаче би накарало един мъж да избере опция 6? Какво ли не - липса на емпатия, психически травми от миналото, асоциалност, но тези неща вървят ръка за ръка с основната предпоставка - липса на секс. Не всички мъже проявяват емпатия, но почти всички имат огромно желание за секс.
А кога един човек се поставя в ролята на престъпник? Когато бях на 19 години, бях безработен аутсайдер, и единствената ми идея за това как бих могъл да се сдобия с пари беше да стана крадец (фантазиите ми за кариера на крадец някак съвпадат по време със социалистическите ми убеждения на тази възраст, защо ли...). Разбира се, това си беше фантазия - трудно осъществима, неизгодна, и от нея непременно щяха да пострадат невинни. Затова и не станах крадец, но си дадох сметка колко лесно е да се вживееш в ролята на престъпник, ако нямаш място в обществото и не виждаш законен начин да постигнеш желанията си.
Интересно, но не съм чул някой да казва, че крадците са мотивирани от това да виждат страданието на ограбените си жертви, а не от това да се сдобият с пари. Някои крадци може наистина да са садисти, но всички крадци се интересуват от пари. Поради същата причина изнасилвания не се извършват само от садисти и психопати, въпреки че садизмът и психопатията определено помагат. Мисля, че една хиперпротективна майка или един ученик, тормозещ други ученици в училище могат в много по-голяма степен да са мотивирани от стремеж да властват и да пречупват личността на жертвите си, отколкото някои изнасилвачи. Това кой от тях причинява по-големи травми на жертвите си е отделен въпрос.
Веднъж блогърката razmisli заяви, че от изнасилването не може да има никаква биологическа полза, и че животните не го практикуват. И двете твърдения са неверни (да правиш какъвто и да е секс или да имаш каквито и да е деца, дори живеещи в отвратителни условия, дава повече шансове от това да не правиш секс или да нямаш деца изобщо; освен това някои видове животни действително практикуват изнасилване, от насекоми до маймуни).
Дори и твърденията да бяха верни и животните да не практикуваха изнасилване, е логично някои хора да го практикуват просто защото имат разум, като това не променя източника, който го поражда, а именно, сексуалният глад. А желанието за секс при мъжете е ненаситно и хищническо не непременно заради социални фактори ("rape culture") или инстинкти (като изключим по-голямата сила и честота на желанието), а просто заради позицията им в зловещата игра, както вече споменах - за мъжете най-оптимално е безразборният секс да е самоцел, а за жените - да не е самоцел, което е предпоставка за всякакви конфликти и проблеми, които могат да стигнат дори до взаимен страх или омраза и от двете страни.
Тогава обаче си замълчах, защото не исках да "клатя лодката" на феминизма, на която се бях качил. Тогава си дадох и за първи път сметка, че слагайки си етикет и вписвайки се в редиците на някаква група, се налага да се авто-цензурирам, когато думите ми биха влезли в противоречие с общоприетата идеология. А да премълчаваш факти в името на нещо "добро" мирише на религия и няма как да свърши добре.
Интересно е, че в една подобна дискусия именно жена, която се интересува от неангажиращ секс за една нощ (т.е. сравнително близо е до мъжкото отношение) каза: "Съжалявам, дами, но изнасилването също е секс, просто не добър такъв, нежелан е, но чисто технически, е секс. Това е проблемът - вие не говорите за това какво е секса, вие приписвате своите чувства върху секса (че трябва да включва интимност, уважение, и т.н.), докато това е процес, който е чисто механичен. Сексът, сам по себе си, е механичен. Секс и интимност, секс и любов, това е комбинация от неща." Аз също считам, че сексът може да се използва за да свърже душевно хората, а може да се използва, за да ги лиши от човечност и единия да се наложи над другия. И в двата случая сексуалният импулс лежи в основата, разликата е в начина, по който се проявява.
Според феминизма обаче признаването на подобни факти е равносилно на насърчаване на престъпления. Затова трябва да си затваряме очите за, например, корелацията между увеличената употреба на разрешена порнография в даден район и намаляването на изнасилванията в него. (Самата корелация не би имала такова значение, ако феминистките през осемдесетте не бяха предположили, че ще се случи точно обратното). Само дето ако признаеш, че някой е в постоянно състояние на ненаситен глад, това не означава, че защитаваш канибализма. Не означава, че жертвата с нещо е предизвикала насилието, нито пък че го "заслужава". Вярно е, че "мъжете са си такива" се ползва като извинение за престъпления, но грешката тук не е в това, че мъжете не са такива, а в това, че състоянието им не отменя отговорността им и задължението им да се държат като човешки същества.
Счита се, че препоръката жените да се пазят е начин да обвиняваме жертвата. За съжаление обвиняването на жертвите по този начин е факт, но каква е алтернативата? Алтернативата е вместо да съветваме жените да се пазят, да научим изнасилвачите да не изнасилват. Това вече не е реалистично: по същата логика вместо да вземаме мерки за сигурността си, следва да научим крадците да не крадат и убийците да не убиват. Обществото се стреми да наказва престъпленията, но престъпления се случват и това да седиш и да гледаш света обидено за това, че е толкова безчовечен и не се съобразява с теб не е адекватен начин за самозащита.
Най-големият проблем тук обаче е опитът да обясняваме реални събития, водени от личните си травми и мечти. Ако реалността не отговаря на идеалите ни... значи не е вярна. Реалността не може да бъде толкова ужасна. Всъщност може. Човешката сексуалност има мрачна, зловеща, животинска страна. Поне моят опит сочи, че реалността може да надмине и най-лошите ни допускания. А опитът тя да бъде отречена е пряк път към още по-лоши проблеми - например до политическа и законова неадекватност, за която ще стане дума в следващите есета.
P.S. или tl;dr И така, накъде точно ни води безчовечната Игра? Жените носят риска да бъдат заплашени, наранени, изнасилени. Мъжете носят друг риск - да бъдат изхвърлени на сексуалното бунище, затова са и готови да се борят и да жертват всичко, и да скочат през съответните обръчи, само и само да получат малко сексуално внимание. (Не твърдя, че двете неща са сравними).
Жените са опредметявани и осъждани сексуално заради външния си вид. В същото време мъжете са осъждани сексуално на базата на техния успех, постижения, сила, социални умения и положение, воля и увереност. Това осъждане идва от нуждата да влязат в ролята "защитник и осигурител на ресурси" - не заради обществото, а отново защото тежестта на бременността утежнява живота на жената за значителен период от време. Именно тази тежест кара и жената да бъде по-придирчива в избора си на партньор.
Съответно, по чисто технически причини, една жена може да среща нежелано сексуално внимание, а един мъж трябва да се бори за сексуално внимание, за да се докаже като мъж.
Наскоро срещнах уместното сравнение, че жените са опредметявани като украшения, а мъжете - като инструменти. Украшенията могат да бъдат откраднати от незаслужила ги отрепка, а инструментът, който не е желан от никого, може да бъде изхвърлен на бунището. Една такава картина може да звучи унизително и нечовечно както спрямо жените, така и спрямо мъжете, но това не означава, че не е вярна. Не виждам и как обществото може да промени чисто техническия факт, който я поражда.
<следва продължение>
следващи части:
проституция (част 5)
феминизъм и социализъм (част 6)
феминизъм и медии (част 7)
Стига вече с това "феминизма казва"... сериозно, защото две трети от нещата, които изписа, феминизмът НЕ ги казва. Особено пък феминизмът, който активно подкрепя хората, които работят в сексуалната сфера.
ОтговорИзтриванеКолкото до сексуални мании и привличане към рисувани персонажи, имам един много интересен пример - японската манга и анимета (които имат ужасно много фенове и насам), фенфикшъни, слаш и прочие. Всички тях ги има, което означава, че определено нещата не са толкова прости в човешката сексуалност, било то мъжка или женска. Спри да четеш Коспомолитън и Максим :) :) (шегувам се де).
Хубав анализ на викторианското общество, но само да вметна, че тогава избиват някои от най-странните парафилии (както се случва и днес в държави с невъзможен натиск над човешката сексуалност и сексуални взаимоотношения).
Мисля че ОСНОВНАТА идея тук е "сексуалността е нещо сложно и комплексно и не върви да се бута по рафчтета, нито пък има простичък лист с дефиниции, с които да се отбелязваш по кутииките", съответно, основно искам да подчертая - проблемът с изнасилването е, когато хората не приемат не за отговор. Според теб самия жените взимат крайното решение за секс, което, извинявай, че го казвам, звучи по начин, сякаш не одобряваш? Да, разбирам идеята за "вечния глад", въпреки това някак си не се появява съчувствието ми към "горките изнасилвачи" по обясними причини.
Нормално е да искаме да правим секс с хора, въпросът е какво правим като следствие, как се държим с тях и как ги третираме.
Това, което ти описа като опит се случва на много хора, следствие на възприемането на секса и сексуалността по начина, по който го прави обществото, не като причина или следствие на феминизма (който в голямата си част се бори за положителна промяна точно на тези елементи). И ти докати си си фантазирал в училище за съученичи и прочие, стовщ на сухо, хвърли едно око на "Курвата на училището", което пък дебне постоянно момичетата, които си позволяват да действат на собствените си нагони.
Проблемът с порнографията НЕ Е, че я има, а как третират участниците в нея, здраните рискове, финансовия натиск и т.н., също както при проституцията.
- Хората, които работят в сексуалната сфера, имат друго мнение. Що се отнася до това, което "казва" феминизма, не може всеки път, когато ситуацията стане неудобна, да се измъкваме с това, че феминизмът е нещо широко и не подлежи на генерализации.
ОтговорИзтриване- Здравни рискове и финансов натиск има в много професии. Специалните мерки, насочени към конкретна индустрия (напр. изискването от закона винаги да се ползват презервативи при снимки, което опитаха да прокарат наскоро, при положение, че редовно се правят здравни тестове и хората в индустрията вече са си направили някаква система да се пазят) водят единствено до хаос и избягване на закона, снимки извън съответния щат и т.н. Да не говорим, че е унизително и безсмислено да се изисква специално отношение, при положение, че други професии, създаващи по-голяма опасност от болести - лекари, готвачи, не са подложени на такъв драконов контрол и подозрение.
- За рисуваните картинки. Във феминистки текстове, посветени на вредата от порнографията, редовно някой коментатор пита "А ОК ли е да ползвам картинки, това е напълно въображаемо, не са въвлечени реални хора". Поне няколко пъти съм срещал отговор от авторката като този на Долче Вита "Считам, че не е белег на душевно здраве да се възбуждаш от въображаеми герои."
- Ако изобщо се питаш дали одобрявам или не одобрявам това, че жените вземат крайното решение за това кой да прави секс, значи си пропуснала целия смисъл на текста.
Аз се опитах да го обобщя в абзаца, означен в червено накрая. Не мисля, че сексуалните приоритети на половете могат да бъдат променени, защото причината за възникването им е технически-битова, а не социална. Това не означава, че между половете не може да има човечно отношение, но не мисля, че това, че жените като цяло се възприемат като обекти на сексуално желание, може да бъде променено.
Идеята, че мъжете не са взприемани като обекти на сексуално желание явно е адски разпространена. Не един и два пъти съм го чувала от мъже (първия път така му се изхилих на човека в лицето от потрес, че чак ми стана неудобно, наистина, до този момент никога не бях надниквала по тази тема от другата страна). Мъжете са приемани като сексуални обекти, както от жените, така и от мъжете около тях, така и от културата им. Просто са сексуализирани по различен начин, нищо повече. Разликата, че мъжката ценност не се изчерпва с тяхната сексуална привлекателност е показателна.
ОтговорИзтриванеНе знам, аз съм споменавала искрения ми потрес спрямо "Красавицата и звяра" и посланието "beauty is not important... as long as the lady is hot as hell" насочено към... жените. И не можеш да ме убедиш посмъртно, че "социално-битово" е нещо, което е още валидно и днес. В среда, в която съществува "Science: It's a girl thing", съсредоточаването в сексуалността като продукт при жените е напълно пропускане на основната тема.
Ясно ми е, че нямаш това предвид (с решението на жените с кого да правят секс), въпросът е как звучи, което предполагам е неумишлено и реших да ти го кажа аз, преди да е излязло от контрол в друг контекст.
И да, съжалявам, не можем да игнорираме, че колко феминисти, толкова и интерпретации на феминизма.
Драконовите мерки над лекарите или готвачите вече са драконови, за сметка на това наличието на презервативи в порното (където много хора правят секс едни с други, понякога груп, обменят течности и прочие, е само похвална, дори просто защото нормализира използването на презерватив в обществото. Аз лично активно подкрепям разумната употреба на контрацептиви, оособено в среда, която им силно влияение какво е нормално, секси и прието в секса. Също както лекарите и готвачите, те имат повишен шанс за пренасяне на смъртоносни болести като например СПИН и ХИВ, както и вечната класика Хепатит, които в техните линии на работа, конткт с много хора, се превръща във високорисков фактор. Ако аргументът ти е, че не са достатъчно високи в други сфери мерките, това не е zero sum, може да се повишат при реакция на обществото (а изобщо такива дискусии има ли, защото аз мисля, че има).
За рисуваните картинки, във феминистки текстове има много неща по темата, най-често е актино агресивно-негативна към чиби порнографията (на очевадно приличащи на бебета/деца). Евентуално с теб четем различни феминистки сайтове? :) Разбирам те, че не си съгласен, въпросът е, че номерът не е да скъсаш с феминизма, просто пиши защо не си съгласен, води дискусии, така се случват промените. Инак, "възбуждането от въображаеми герои" сме виновни сигурно две трети от западния свят, така че... тия белези са много хлъзгава тема. Нека те възбиждат и нарязани зелки... въпросът е какво правиш след това и как действаш в реалния свят в общуването с нормални хора.
Много феминисти, включая аз, критикуват агресивното отношение на база изкривени идеи за хора и сексуалност на база попкултурата, което не се ограничава само до порнографията.
"Просто са сексуализирани по различен начин, нищо повече. Разликата, че мъжката ценност не се изчерпва с тяхната сексуална привлекателност е показателна."
ОтговорИзтриванеНека ти разкажа една история.
Един познат имал съученик, който бил много смотан, контролиран от майка си и баба си, както бях и аз. И така, на 18 или 19 годишна възраст се запознал се със студентка от провинцията, тя била само от няколко дни в столицата. Упътвал я из града, тя го харесала, поканила го да спи в квартирата й.
Той се обадил на майка си и баба си и те, естествено, не му разрешили да спи при нея. Той й обяснил, че не го пускат и отказал предложението й. Разбира се, това тотално го дисквалифицирало от всякакъв по-нататъшен контакт с момичето.
В случая не е съвпадение, че провалът му да се раздели с девствеността си съвпада с провала му като човешко същество.
Представи си сега същата история с момиче с подобен статус. Пак тиранична майка, пак нашата героиня е третирана като дете, неуверена е, осакатена, мачкана психически. Има няколко ключови разлики.
1) В общия случай майка й и баба й трудно щяха да я опазят от интереса на момчета и мъже, и съответно от възможността да избяга от чудовищното си семейство и да се включи в нормалния свят. Докато за едно момче с подобен статус подобен интерес е изключителен случай, който се случва веднъж на високосна година, за едно момиче не е така. Разбира се, има и негативна страна - някой може да злоупотреби с момичето, но всеки плюс идва с минус.
Едно момиче, което познавах, избяга от лудата си религиозно фанатична си майка още на 16 години и макар че може да поставиш под въпрос това, че го постигна, ставайки гадже на някакъв младеж, крайният резултат беше по-добър за нея от това, което е било преди.
2) За сексуалната й привлекателност е достатъчно, че е млада и слаба. Това, че е неуверена, не винаги адекватна и смотана не сваля съществено от сексуалната й привлекателност, докато за един мъж това е смъртоносно в сексуален план - директен път към сексуалното бунище, за което споменах.
Отново, ако се замислиш, логично е сексуалната привлекателност на мъжа да идва от увереността и житейските му постижения, а тази на жената да идва най-вече от телесна красота. Сексът не е направен, за да ни е приятно. Той има съвсем друга подмолна цел. Нанася различен вид щети върху двата пола. Затова и изисква различен вид постижения от тях.
Не виждам смисъл да се повтарям, но щом се налага - при положение, че може дори теоретически да забременееш, първо, ще филтрираш повече партньорите си, второ, ще е важно да са силни личности, за да могат да те подкрепят в подобен момент.
"И не можеш да ме убедиш посмъртно, че "социално-битово" е нещо, което е още валидно и днес."
Технологията и обществото днес ти дават доста добра сигурност да доживееш 60 - 70 години. Т.е. не просто по-дълъг живот, но и по-гарантиран.
Това значи ли, че смъртта не е валидна и днес? Не. Това не променя факта, че ще умреш. Не променя и възможността да умреш неочаквано. А фактът, че е възможно дори принципно (а не конкретно този месец) да умреш или да остарееш, определя решенията ти.
По същия начин, едните контрацептиви не са достатъчни, за да променят това, че жените забременяват.
- В някои студиа ползват презервативи за определени сцени. В други правят чести медицински прегледи. Всяко студио си взема определени мерки и опитите на държавата да наложи такива реално води до всякакви заобикаляния (например снимки в други щати, където законът не важи), и до спад в сигурността, а не до увеличаването й.
За пропагандата на сексуално поведение чрез порното нямам думи. Цялата му идея е да е фантазия и да показва неща, които не могат да се случат в действителност, например масови публични оргии между 100 участника, чисто удоволствие без притеснения от нищо.
Впрочем мъжете, които веднага пращат на жените снимки на еректиралите си членове или на стегнатите си мускули не разбират, че това поведение е отблъскващо, нежелано или в най-добрия случай нелепо, именно защото са повярвали на ЛЪЖАТА, че мъжете и жените се възбуждат от едни и същи неща. С подобно поведение биха възбудили най-вече някой гей.
ОтговорИзтриванеВеднъж говорих с една позната:
- Колко си ви е добре на мъжете, можете да праскате наляво и надясно... - каза тя - Ако бях мъж, щеше да ми е толкова лесно. Щях да чукам наред... Макар че [тя има фобия от болести] не знам дали пак бих си го слагала навсякъде... в разни, дето не заслужават... сигурно пак бих се въздържала.
- Първо, пенисът ти би имал доста недвусмислено, ясно и категорично изразено мнение по въпроса дали да го сложиш някъде или не. Второ, ако си въобразяваш, че ще се ползваш от същото внимание, от което се ползваш и сега като жена, се лъжеш. Малцинство от мъже могат да си позволят такъв избор. Ще трябва да се бориш и да се доказваш като всички останали. И със същата скромност, мълчаливост и сдържаност, която и досега проявяваш, шансовете ти биха били под нулата. Но ти мислиш, че дори ще продължиш да имаш избор и възможност за претенции! Въобразяваш си, че ще имаш едновременно и мъжките, и женските предимства...
Това момиче като ученичка е била скромна, невзрачна и мълчалива, и въпреки това е играла на Tower Defense-а, на който играят всички жени. Гордее се, че възможно най-късно се е пуснала (един вид запазила "достойнството" си възможно най-дълго).
Енея, интересно е как разясняваш на мъжете какви проблеми срещаш като жена, но мислиш, че си наясно с всички мъжки проблеми и че те са пълна измишльотина. Наскоро попаднах на това, че 80% от тийнейджърските самоубийства са на момчета. Човек би предполагал, че след като жените са подтиснатата класа, този процент би бил по-удачен за момичетата, но не...
1. С минимални изключения повечето жени ходят с... льохмани. Ама пълни. Виждам блестящи жени, които ходят с, поне според мен, адски посредствени и смотани мъже. И това е МАСОВА практика. Мъжете полагат далеч по-малко грижа за външния си вид. Моля ти се, разбирам те, че ти си на другия клон, обаче мога да те уверя, че е далеч по-лесно да си намериш приятелка, отколкото приятел, точно защото изискванията към жените та мамата си джаса. О, да, слаба... и ако може, без очила, с нормални зъби, с цици и прочие и прочие... просто списъкът с изисквания към мъжете е адски къс и дори да си срамежлив мъж, пак имаш по-големи шансове.
ОтговорИзтриванеПримерът с момичето и момчето, аз пък имам няколко подобни пък наопаки. Мисля, че е въпрос на социализация и възпитание и роли. След 100 години едва ли ще изглеждат пак така историите. :)
2. Фантазии, фантазии, ама не е като да няма клубове за суинг вече и в България. :)
3. Не, не съм наясно с мъжките проблеми, нали затова изобщо ти пиша, ако бях убедена, че знам по-добре, изобщо нямаше да губя време да изразявам несъгласие, само щях да отмина. :)
4. Това със самоубийствата направо ми изправя косата. Генерално в света, в България или къде е това? Ами до колкото знам пък повече жени се борят с депресии и подобни отколкото мъже. Бе нито едните, нито другите сме цъфнали и вързали. Не мисля, че има някой, на който му е по-добре от двата пола. Еднакво зле е, просто тревата изглежда по-зелена от другата страна и това е.
5. Това за смъртта е вярно. Визирам чисто и просто пазенето на пртньора да се превърне в автоматичен навик, не друго.
1) В мъж, който дадена жена преценява за смотан, друга може да намира някакви качества, напр. ако се интересува от рисуване, може да се възхищава от това, че е много добър художник. От друга страна, имам позната, която е пълничка, но късата й прическа, цялостния й стил, начина, по който се движи, я прави очарователна и секси и много от мъжете, които са й колеги, са единодушни в това, че излъчването й е по-добро от това на други колежки, които покриват посочения от теб стандарт.
ОтговорИзтриванеСъщественото обаче е, че тези случаи не са някакво изключение от правилото, защото и в двата случая преценката продължава да бъде статус за мъжа срещу външност за жената.
Ако мъжете наистина можеха да си намерят гаджета толкова лесно, колкото жените, щеше ли да има pickup artists? Или компаньонки? Не знам дали не бъркаш трудността в намирането на "правилния" партньор с намирането на партньор изобщо.
2) Порнографията изразява фантазии. Участвалите в тройка често казват, че е по-приятен спомена за нея или мечтата за това как ще се случи, отколкото самото й случване, тъй като е свързана с доста напрежение от всякакъв род, независимо дали е между познати или непознати.
4) Статистиката беше за щатите, ако не се лъжа, но не помня къде съм я видял. Беше свързана с това, че момчетата използват по-брутални методи на самоубийство, което пък вероятно е свързано с това, че целта не им е да привлекат внимание и не се надяват на помощ.
Светла (и не само) говори за самоубийството и социалният проблем, който представлява и има ча четене доста, както и много организации и хора, които се опитват да привличат внимание и да помагат. За съжаление при нас е ... зле.
ОтговорИзтриванеКолкото до фантазиите... да, фантазии всякакви, сексуалността е в главите на хората.
Добре де, стигнахме до един момент, в който се завъртаме до вече съществуващи и вече известни роли на пола, статус/красота... тази част я знаем, ясно. Въпросът е, забелязваш ли, че това се променя все повече и повече? Погледни реалния свят, в някакъв процент ролите си се играят... но има много примери на хора, които общуват, формират връзки, семейства и прочие без грам интерес на ролите. Ти познаваш такива, аз познавам такива... залитнем ли с взирането в ролите, пропускаме реалността.
Колкото до пикъп артистите... аз смятам, че са директно следствие на дихотомията мъжественост/женственост изискванията за поведение, неумението да комуникираш с другия пол, на база леко безумните представи за двата пола и техните отношения и представата за самия себе си, базирана на същите представи.
Много добро есе. Не съм чел все още селдващите или коментарите, но ще ги прочета.
ОтговорИзтриванеИскаше ми се да се опитам да дам отговор на въпроса "как обществото може да промени" картинката на сексуалните напрежения между мъжете и жените.
Първо искам да отбележа че правилото "1 мъж - 1 жена" е въведено именно с цел на точно такава социална манипулация (social engineering). До голяма степен то смекчава голяма част от напрежението породено от липсата сексуален отдушник за мъжете. Не случайно казвам мъжете защото за жените по-скоро е проблем да са първа моя съпруга от колкото десета съпруга на Джордж Клуни. Всяка една жена тук ще се опита да ми възрази че тя няма да получава нужното внимание от Клуни ако е 10-та или 100-на подред в списъка, но аз бих ги оборил с това че ще получат много повече и като ресурси и като генетичен материал, а това с вниманието могат да си го получат от където другаде си поискат.
Друг един момент за съвременното общество, е че в него жените въпреки че все-още поемат целия товар от една бременност и отглеждане на деца, вече те имат условията да поемат този товар сами. Като казвам имам в предвид че преди само 100 години е било почти невъзможно една жена сама да отгледа децата си, а сега сред приятелките и познатите си имам поне 2-3 които го правят. А освен това и средствата за предпазване от нежелани бременности са достатъчно добре развити та да позволяват на жените да нямат бременности които не искат. Тези двата фактора - относителна сексуалната безопасност на жените и икономическата свобода на майките - обуславят отношение към секса като нещо не чак толкова опасно.
Сигурно жените никога няма да погледнат на секса така както гледат мъжете, но поне много от факторите за разликите ще изчезнат. След като изчезнат тези фактори и възпитанието на жените се промени ("мами, прецени дали ще можеш да гледаш детето си сама, когато тоя тутмаик те напусне" вместо "да не си посмяла да правиш нищо с тоя никаквец!") ще се създадат предпоставки за много повече самостоятелни майки, което от своя страна ще създава и много повече условия за това жените да гледат на секса далеч по-свободно. Т.е. избора на партньор за секс няма да е тъждествено равен на избора на партньор за отглеждане на поколението.
Това би довело до няколко различни последици за мъжете. От една страна мъжете ще имат достъп до много повече жени съгласни на свободен секс. От друга страна жените ще станат далеч по-взискателни от кого да имат деца, което ще доведе до допълнителни изисквания към мъжете, които искат да имат деца.
Дали това развитие в социално отношение ще помогне на сексуално фрустрираните нърдове, мога само да гадая. Но е промяна идваща от обществото в полза на жените. Дано да е за добро!
И продължавай да пишеш! Добре ти се получава!
Благодаря за коментара.
ОтговорИзтриванеНо имам някои забележки и възражения.
- Изборът на партньор за секс никога не е бил тъждествено равен на избора на партньор за отглеждане на поколението. Именно затова и някои смотани мъже могат да се оженят, компенсирайки ниския си статус с ресурси и грижовност.
- Самотните майки могат да нанесат доста големи щети върху психиката на децата си, но за това ще пиша в следващото есе.
- Въпреки, че тежестта се облекчава, тя си остава тежест. Майката продължава да носи тежестта на майчинството, дори и тя да е облекчена от технологията. Съответно, силите продължават да дърпат половите роли в съответните посоки, макар и значително по-слабо. Затова и картината на обществото не се е променила до тази степен, която феминизмът иска.
- Жените, съгласни на свободен секс не са така взискателни, но пак следват същия тип критерии. Самият факт, че някога, в някакъв момент, теоретично можеш да забременееш, води до взискателност. Не мисля, че може да филтрираш отношението си "С тоя няма да имаме деца, значи няма значение какъв е, а с този може и да имаме, значи има."
Това е същото като да кажеш "Тези остри камъчета, разхвърляни по пътя, няма да ме убият, затова мога да подскачам с боси крака по тях, докато тези остри ръждиви железа са по-опасни, тях ще ги избягвам". Самият теоретичен шанс тялото ти да пострада, дори и щетите да са обратими, определя ВСИЧКИТЕ ти решения, а не само част от тях.
Ще чакам есето за самотните майки, защото там мисля, че ще си противоречиш малко с Malcolm Gladwell. И ако не друго поне ще е интересно за четене!
ОтговорИзтриванеЖилов, смятам да напиша по-голям коментар, относно последните ти есета, но сега искам да отбележа едно. Ти пишеш за секса и навсякъде говориш, че различията на жените и мъжете са в резултат и на неравната тежест на бременността. Много пъти съм си мислела как докато жената ражда, няма да сме равни, но заради самото създаване на деца. Секс вече не е равно на бременност, така че второто не е задължително да определя отношението към първото.
ОтговорИзтриванеТова, че било възможно да сме били забременявали означавало, че сме били внимавали с кой правим секс.... Боже... аз такова "огромно" желание имам да имам деца на този етап и толкова "по-голямо" беше то, когато бях на 17, 18, че не би трябвало изобщо да правя секс. Достатъчен ми е само външния вид за да зная, че бих била с някой. Когато правя секс, не очаквам да забременея и няма да го допусна. Ако съм сама и имам възможност да съм с хубав мъж, други неща биха ме спрели и те в никакъв случай не са заради биологични причини. Ти сам си написал, че за секс можем да изберем много по- различен партньор в последния си коментар, но не спираш да отъждествяваш секса с бременността.
Жена ли си, правило ли ти се е секс като жена та две да не виждаш, че си тръгнал да обясняваш как възможността на всяка жена да забременее и пречи да филтрира отношението и към мъжете?
Вие мъжете никаква ли отговорност не носите в това общество спрямо децата? Не сте бащи, не се грижите изобщо, не давате никакви ресурси, нищо?
Обаче успявате да филтрирате отношението си към жените в зависимост от това с коя какво искате. Но ние жените никога не правим секс с никой мъж, освен ако не искаме да имаме деца от него. Интересно как сега разбирам, явно трябва да се науча да не искам секс с мъже, от които не искам деца...
Това, че не сме можели да филтрираме, ми звучи като еволюционна психология. Значи жената може да се пази от забременяване, но вече инстинкти или каквото е там(по-примитивно мислене), я карат да се държи по друг начин, но същите тези неща явно не важат за мъжете, които според теб, бащата, не поемат абсолютна никаква отговорност спрямо децата си и сигурно би им харесало жена им да се държи по същия начин, по който к....те, които харесват, понеже явно и те не могат да филтрират.
Според еволюционните психолози, ние хората не можем да мислим, явно и ти си на това мнение... или поне за жените.
Казваш, че външността ти е достатъчна, за да изпиташ сексуално желание. Обаче, каква външност? Какво би ти харесало, гол мъж или стилно облечен мъж? Силен или слаб? А какво би те отказало въпреки тази външност?
ОтговорИзтриванеТова, което казвам е, че критериите ни за сексуално възбуждащо са различни, и приоритетите ни в секса са различни, защото ситуацията, в която сме, е различна.
Не твърдя, че разумът ми командва положението, защото съм мъж. Напротив, най-важните решения в живота си съм ги взимал с пениса си.
Listening to my penis
И мъжете, и жените са много "лесни", само че са лесни по различен начин, различни неща ги правят "лесни", различни неща ги подлудяват.
Що се отнася до бременността. Както написах и на Енея: ако вземем една подобна аналогия, ти не очакваш да умреш днес или утре. Технологията и обществото ти дават относителна сигурност по този въпрос. Това обаче не променя факта, че си смъртна. Решенията, които съзнателно или несъзнателно взимаш всяка секунда от живота си, се определят от това, че знаеш и разбираш факта, че въпреки всичко си смъртна. Не съм казал, че решенията ти идват от инстинкт. Не съм казал, че не можеш да правиш глупости и да пренебрегваш смъртта. И така, това, което важи за смъртта, важи и за бременността - и двете продължават да важат за тялото ти, дори и успешно да ги избягваш.
Най-накрая, бих се радвал да греша по този въпрос. Така че ти благодаря за коментара.
Дали мъжът да е гол или не зависи от ситуацията инак зная приказките за това как жените не обичали да гледат голи мъже. Нали точно ти говореше как твоята жена харесвала да гледа това, а сега май казваш нещо друго.... Тук мога да засегна въпроса за обективизацията на жените, която май беше писал, че не съществува, поради което може би основното, което възбужда повечето жени, е това да възбуждат мъжете, но това май е за друг пост.
ОтговорИзтриванеРазбира се, че за мен може да има и други фактори освен външността, както, обаче, има и за вас мъжете. Мисълта ми е, че мога да правя секс с мъж без да е подходящ за баща и изобщо мога да правя секс без аз да съм подходяща за майка, точно защото мога да контролирам това дали да забременея или не, а ако случайно се случи мога да избера дали да продължа да бъда бременна или не, което вие мъжете не можете. Затова ми е много интересно, след като мъжете се водите от предимствата на природата, как точно вие сте тези, които най-много искате да го правите без предпазване, при положение, че при забременяване, вие нямате избор....
Казваш как това, че мога да забременявам не можело да не влияе. Да то влияе на целия живот, но не и по начина, по който ти го описваш. Наистина ли вярваш, че жена може да прави секс само с мъж, който е подходящ за баща? Или може би, че 16-годишните момичета искат да забременеят? Въпреки това правим секс, просто защото ни се иска.
Казваш, че си взел решенията с пениса си, само с него ли? Нищо ли друго не е имало значение за теб? Може всяка да е майка на децата ти, така ли? Т.е. това, че вие мъжете се интересувате главно от външния вид, не се дължи на това, че не поемате отговорност за децата, а от това, че може би жените нямат значение, така ли? Ако ти си така, първо, кажи го на жена си, много ще се зарадва, второ, повечето мъже, които познавам, не са така. Приятелят ми освен външния ми вид, гледаше още доста неща, по същия начин както и аз. Първо го харесах заради външния вид и ако не ми беше харесал нямаше да съм с него, но след това бяха необходими много повече неща. Много ми е интересно как се различаваме в това отношение.
Инак разликата може да се състои в това до колко ни се прави секс сравнено с мъжете. Да, вие имате повече тестостерон и това може да влияе, въпреки че не само поведението се влияе от нивото на хормоните, а и обратното. Но това е различно от познатото ми: "мъжете сме прости, гледаме само външният вид, но вие жените се интересувате от нас самите".
Ще разгледам темите, които си засегнала, една по една.
ОтговорИзтриванеНе съм писал, че опредметяването не съществува. То съществува и още как. И, както писах, жените са опредметени с телата си (защото телата забременяват), а мъжете са опредметени с постиженията си (защото на мъжете остава да осигуряват и защитават бременната жена).
За съжаление опредметяването е неизбежно, дотолкова, доколкото самият секс е нещо предметно и несвързано с човешкото или с разума.
За партньорите, които избираш. Това, което е сексуално привлекателно не е едно и също с това, което е интелектуално привлекателно. Твоят интелект може да разбира, че даден човек е неподходящ за връзка, но емоциите ти не могат да го разберат. Твоите интелектуални критерии за подходящ баща не съвпадат непременно с твоите емоционални критерии за подходящ баща. Реално твърденията ти се свеждат до "Правим секса просто за удоволствие" - да, сексът точно това иска и да си мислим...
Защо мъжете предпочитат непредпазен секс - не знам, ти ми кажи? Ще започна да налучквам насляпо - защото не те носят тежестта на бременността, защото имат илюзията, че могат да избягат, защото не искат да покриват най-чувствителния си орган, който обсебва съществуването им, с гума? Самият факт, че поведението на повечето мъже в това отношение е толкова нерационално, следва да ти говори, че надценяваш рационалността като средство за обяснение...
Нататък. Пишеш:
Но това е различно от познатото ми: "мъжете сме прости, гледаме само външният вид, но вие жените се интересувате от нас самите".
Не, съвсем не.
Жените също не се интересуват от самите мъже. В противен случай абсолютно всеки, който можеше да им бъде добър, близък приятел, щеше да може да им бъде и гадже или сексуален партньор. Но знаем добре, че това не е така.
Жените просто намират за секси определени черти в характера, свързани с воля, увереност, отвореност, сила. Що се отнася до голите мъже - някои жени харесват такива, отново заради силата, други харесват облечените в хубави костюми, пак заради силата (този път социална). Така че когато става дума за мъжки външен вид, той по-скоро говори за социалния статус на мъжа, за това какво е мястото му в света.
Това всъщност е изключително иронично, защото докато една жена може да има различни фобии, ниска самооценка и депресии, пак може да бъде харесана, докато един мъж е извън играта в този случай, независимо от това какви други качества може да има. С други думи, жените много повече могат да си позволят да бъдат харесани именно заради характера си, каквито и вътрешни проблеми и слабости да имат с него, да бъдат харесани именно като приятели, защото сексуалната привлекателност я имат по подразбиране, дори и ако не са особено красиви...
Накратко този спор:
ОтговорИзтриванеЖ: "мъжете харесват красиви жени. жените харесват мъже със статус"
А: "не е вярно, хората са по-сложни от това, сексуалното привличане е по-сложно от това, хората формират връзки и по други причини, имат сексуални отошения и по други причини".
Ж: "не, вярно е, аз го казвам, аз вярвам в това, цял живот съм се смятал за загубеняк и единственото ми нещо, което мога да предложа е статуса, който горе долу съм изградил. затова моя опит е универсален и по никакъв начин не е възможно точно това ми отношение към живота и секса и връзките да е повлияло какво ми се случва".
Основно, стигаме до интересен момент.
Жилов, ако си прав, то не би имало лесбийки, защото жените нали са привличани от власт и статус и символите. А асексуални хора? А бисексуални? А пансексуални?
Изобщо, опростяваш абсурдно прекалено много.
Не става дума просто за статус. Поразително е как това дали те харесват зависи главно от това дали вярваш, че те харесват. И ако дори за момент се усъмниш, гориш. Вярата да определя действителността - това е абсурдно и немислимо за мен, но е закон за сексуалната привлекателност на мъжете.
ОтговорИзтриванеИзкушаващо е да се каже, че генерализирам личния си опит, но съм видял достатъчно от чуждия опит.
Става дума за глобалната тенденция, а не за изключенията и малцинствата, които споменаваш и които по чисто биологически причини (не произвеждат поколение) не могат да станат мнозинство.
А как в теорията ти за детерминираността на сексуалното певедение се включва биологичният факт, че фертилността на жените след 35 години рязко спада? Логично е да се смята, че ако дадено поведение е продиктувано от наличието на конкретен фактор, когато този фактор бъде отстранен, самото поведение също ще се промени. Превръщат ли се жените над 35 години в безгрижни сексуални тигрици, с които всеки мъж има равен шанс (тоест, попада в щастливата многобройна извадка на случаен принцип)? Изчезва ли внезапно способността им да правят разлика между нещата и оценъчната способност да преценяват едно като по-хубаво от друго?
ОтговорИзтриванеНе съм убеден, че разбирам въпроса ти.
ОтговорИзтриванеДоколкото знам, някои по-възрастни жени изпитват по-голямо желание за секс и някои от критериите им падат. Това, разбира се, не означава, че... не знам дори какво се опитваш да кажеш - че губят изгражданите с години стандарти за качество на преживяването.
Освен това, не винаги едно поведение се променя при отстраняване на даден фактор. Например, хората, които допринесоха да се сдобия с обсесивно - компулсивно разстройство, социална фобия и депресия вече са мъртви или са далеч, но напротив, с възрастта проблемите ми се засилиха, вместо да отслабнат. След определена възраст, за да се промениш, е нужно доста повече от това да изчезне някой фактор.
Ако държиш да отидем непременно в биологията (въпреки че аз, за пореден път ще кажа, че не твърдя, че всичко това се дължи на инстинкти), едно коте, което дълго време е живяло гладно, ако заживее сред хора, които всеки ден му дават храна, може и да се откаже от манията си да събира храна, да краде храна, постоянно да търси храна... но има доста голям шанс да продължи, въпреки всичко. Същото важи и за хора, преживели продължителни гладни години.
Така че не, не е логично да се смята, че когато "дадено поведение е продиктувано от наличието на конкретен фактор, когато този фактор бъде отстранен, самото поведение също ще се промени" - нито за животните, нито за хората има гаранция, че ще стане така.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеПитам, защото ти многократно заявяваш, че сексуалното поведение на жените се определя от страха им от бременност и че това би могло да се промени, само когато се измисли такава технология, която да промени факта на забременяването. Дотук отхвърляш всички възражения към обяснението, което предлагаш на сексуалното поведение (пък и на доста други неща) като настояваш, че дори някой от изводите ти да не е верен, основният факт си остава: жените забременяват, мъжете не. (Аз поне останах с впечатлението, че това е основният жалон в теорията ти.) Ако твоята теория е вярна, би трябвало да може да обясни защо все пак сексуалното поведение и предпочитания на жените, които не са заплашени от бременност, не се променя.
ОтговорИзтриванеОтговорът, който даваш по-горе, също не ми е много убедителен: трудно да приема, че дори да е живяла 35 години под дамоклевия меч на евентуалната бременност, нито една жена не може да се справи с подобен отпечатък и остава в оковите на травмираното си съзнание за цял живот.
- Жените, които изобщо не са заплашени от бременност, са много години над възрастта, която си посочила. Доколкото знам процесът настъпва от 45 до 52 годишна възраст.
ОтговорИзтриване(Впрочем, виж възрастта на мъжа и жената в тази новина.)
И след менопаузата всъщност желанието на жените за секс спада (доколкото знам), което е биологически оправдано, защото вече няма биологически смисъл от него.
- За възрастта над 35 - 40 обаче, както казах, "доколкото знам, някои по-възрастни жени изпитват по-голямо желание за секс и някои от критериите им падат". Причината за това може да е хормонална, а може и да е рационална, но фактът е налице. Така че поведението на част от тях СЕ променя.
Не знам доколко масово е това, но ако не става масово, причината може да е в инерцията, наложена от самото общество, което е закрепило печелившите стратегии в Играта в общи очаквания за мъжко и женско поведение, в които хората са повярвали.
Не говоря за травмирано съзнание. Говоря за убеждения, навици, а това не винаги се променя лесно. Не бива да се забравя и, че желанието за секс е въпрос повече на хормони, отколкото на общество.
Но като цяло е доста показателно, че сред тийнейджърките (които за първи път откриват сексуалността си и още не си дават сметка напълно в каква Игра се намират) и сред възрастните жени (които вече губят сексуален капитал) се срещат тези, които имат най-силно желание за секс.
И какво сега, преди 35-годишна възраст убеждения, навици и нагласи не влияят по никакъв начин на поведението и изборите, или поне влияят пренебрежимо малко в сравнение с хормоните и цялата физиология. След вододела обаче изведнъж значението на социалният пласт рязко нараства и то до степен да блокира всяка значима промяна в поведението?
ОтговорИзтриванеЦялата ти схема според мен би могла да изглежда една идея по-убедителна ако беше сложил акцента върху търсенето на удоволствие, а не на секс. (Мисля ще се съгласим, че влиянието на центъра на удоволствието в мозъка е доста по-добре изследвано и описано в сравнение със страха от забременяване.) Усещанията, които се регистрират в мозъка при оргазъм са сравними само с ефекта на дрогата, но за разлика от наркодилърите, хората които предлагат секс са статистически повече. Та можеше да кажеш примерно как в учебниците на педиатрите и детските психолози пише, че децата още от невръстна възраст се научават да си играят с половите си органи и да изпитват удоволствие чрез тях (и тук е много логичен въпросът - кои деца? Почти съм сигурна, че в повечето случаи се има предвид момчетата, защото техните полови органи стърчат навън и са много по-достъпни от женските). Това означава, че удоволствието от стимулирането на половите органи се отпечатва в съзнанието на много ранна възраст и в известен смисъл прави от детето наркоман, който ще търси това усещане през остатъка от живота си. От друга жена голяма част от жените откриват удоволствието от секса в доста късна възраст и това кога и дали изобщо ще стигнат до оргазъм все още много зависи от старанието на партньора. Не че жените не мастурбират, но това по никакъв начин не е някакво природно събитие от типа на нощната полюция при мъжете например.
Както вече казах, някои от тийнейджърките не са си дали сметка в каква Игра се намират (или обществото не е успяло да им съобщи) и в резултат на това са доста по-сексуални - докато не разберат, че това поведение им носи минуси (не само социални такива).
ОтговорИзтриванеИзобщо не съм поставил границата, която описваш. Цялото нещо може да се обясни и почти изцяло с влияние на обществото и интелекта - във всяка възраст, 15, 30 или 45. Единственото, което твърдя е, че и ние, и животните, взимаме сходен избор, поставяме си сходни приоритети, защото сме в сходна ситуация, която ни прецаква по сходен начин, и все още технологията не е променила това положение, та да се издигнем много над животните.
По същия начин по който куче, болно от рак умира като човек, болен от рак - обездвижено гаснейки в собствените си изпражнения.
Постоянно говориш за инстинкти, но аз не твърдя, че те са водещи. Аз твърдя, че повелите на обществото при хората и повелите на инстинктите при животните имат един и същи източник - една и съща ситуация, която ни прецаква чисто технически.
---
Що се отнася до удоволствието, обяснението ти е интересно, но моят собствен случай влиза в противоречие с него.
Аз имам едно изключително рядко състояние, което мисля, че доскоро нямаше име - еякулационна анхедония. Освен да му постави име, науката не знае много за него - нито какво го причинява, нито как да се излекува. Изразява се в следното: когато свърша, не изпитвам удоволствие. Изпитвам някакво облекчение на натрупаното напрежение, успокоение, завършеност, но не и удоволствие (яденето на шоколад е в пъти по-приятно). Тази липса на усещане обаче по никакъв начин не е повлиялa на силното ми желание за секс. Снижиха го единствено антидепресантите, които взимам от няколко месеца (макар че може да се спори, че антидепресантите са снижили всичките ми обсесии, включително и сексуалната).
Когато влизах в пубертета, желанието ми за секс дойде без да знам какво е това секс и без да съм мастурбирал. Знаех какво е секс в медицинския смисъл - че така се правят деца, бях чел някаква образователна книжка. Не знаех, че е приятно, не знаех, че хората много го искат и го правят за удоволствие, и изобщо не се интересувах от него. Не общувах с много връстници, не четях списания, та да имам представа. По едно време, малко преди да навърша 14, започнах да усещам едно напрежение в себе си, което не знаех откъде идва и как да го разреша. Събличах се гол пред огледалото, представях си свят, пълен с голи хора, докосвах се, без да знам защо. Минаха поне 8 месеца, преди случайно прочетеното във вестници и списания в библиотеката да ми подскаже, че аз всъщност искам секс и да свържа двете неща - неясното, упорито всекидневно напрежение в тялото ми, и секса. Не знаех и че има такова нещо като мастурбация, докато не започнах силно да подозирам за това, когато навърших 16. Това, че съм роден с още едно рядко, макар и по-често срещано състояние - фимоза, която се поправя с обрязване - ме затрудняваше и доведе до това, че едва на 17 години за първи път успешно мастурбирах, при което пък открих анхедонията си - очаквах експлозивно удоволствие, не получих нищо.
За цялото това време желанието ми за секс винаги е било много силно, особено докато бях тийнейджър. И преди да знам какво е това секс, и преди да мастурбирам, и след като разбрах, че не получавам удоволствието, което другите изпитват.
"Аз твърдя, че повелите на обществото при хората и повелите на инстинктите при животните имат един и същи източник - една и съща ситуация, която ни прецаква чисто технически." --- не съм сигурна дали правилно разбирам какво искаш да кажеш, защото културата в контекста на този проблем за който си говорим е начин за управление на инстиктите и тя не идва от биологията. Ти обясняваш всички ритуали на ухажване с това, че мъжете просто искали секс (физически акт), затова правят какви ли не неща за да склонят жените да участват, но всъщност искали само кратко физическо удоволствие. Но самият секс с друго човешко същество вече е социален акт. Ако мъжете (и в частност "смотаняците") не търсеха общуване, признание, приемане, смяна на социалния статус от "смотаняк" към "вървежен", всички просто щяха да си бият чекии до откат и въобще да не се занимават с търсене на партньор. (И тук дали опредметяването не е първо спрямо секса, като инструмент за получаване на някакви важни за индивида неща и чак тогава към партньора?)
ОтговорИзтриванеИ друга важна вметка - сексуалният инстинкт, стремежът към удоволствие, идват от биологията, но това към какво ще се насочи този инстикт не е закодирано в гените. Това е случайност (Фройд все пак е направил и някои добре обосновани и подплатени с ясни резултати твърдения). Ако първите ти впечатления са свързани с удоволствие получавано от пъпеши, много е вероятно и когато пораснеш да имаш склонност към плодов фетишизъм. И ако все пак при болшинството хора сексуалното желание бива насочено по "правилният начин" към човешко същество от другия пол, това се случва само защото повечето бебета са отглеждани при сходни стартови условия (в човешка социална група, която има език, майката се грижи за бебето до определена възраст и т.н.).
Имам предвид, че жените са поставени в ситуация, която ги кара дори в чисто интелектуален план да сложат върху сексуалното си желание купища други условия - аналогията е, че биха приели например сладолед само като добре оформена мелба в приятна атмосфера. Причината за това може да е, че не са толкова гладни и могат да си позволят капризи, а може да е, че всеки друг сладолед би им докарал стомашни проблеми. (приключвам с аналогиите, които както знаем, не са валиден начин да се стигне до истината).
ОтговорИзтриванеСъщо така бях посочил, че хомосексуалните мъже правят повече безразборен секс от лесбийките, което идва не от това, че са хомосексуални, а от това, че са мъже.
Ти не отговори на въпроса ми: може ли да си представиш работещо общество, в което сексуалният глад е обърнат - мъжете имат хиляди изисквания към секса, а жените си мечтаят за безразборни оргии.
С последната ти вметка съм съгласен. Като любопитно допълнение: бях ти разказвал, че шимпанзе, сортиращо човешки и маймунски снимки, сложило своята снимка при човешките снимки, защото е израсло при хора. Шимпанзетата, израсли при хора, взимат храна от хладилника, четат списания, и... мастурбират, гледайки човешки снимки, по описанията на Карл Сейгън в "Сенките на забравените прадеди".
"Може ли да си представиш работещо общество, в което сексуалният глад е обърнат - мъжете имат хиляди изисквания към секса, а жените си мечтаят за безразборни оргии?" --- Мога: ако стандартният, "нормален" сексуален партньор е партньор от същия пол, а коитусът се ползва само за възпроизводство. :) Подобен начин на живот съществува в момента, макар и да е ограничен до групите на хомосексуалните.
ОтговорИзтриванеНе разбирам какво казваш.
ОтговорИзтриванеТоку-що споменах, че партньорът от същия пол не променя тенденцията на мъжете към първичност и безразборност и на жените към купища условия, които закачат към секса.
Ами ти попита за работещо общество - според мен с условията, които описах би могло да има работещо общество. В твоята схема условията, които жените поставят към секса, се извеждат от страха им да не забременеят - с хомосексуален партньор нямат шанс да забременеят. Ще си живеят в семейни групи и когато решат да имат деца, просто ще намерят донор (Естествено, за мъжките семейни групи ще е по-трудно).
ОтговорИзтриванеАко ме питаш при какви условия сексуалният глад у двата пола може да бъде променен, ще ти кажа че не знам. Но в контекста на проблема за който говорим, не мисля и че е толкова важно - по-ефективната стратегия е да се регулира секса в посока на "какво" (полът на партньора), а не на "колко".
При еднополовите връзки е по-лесно партньорът ти да има същите сексуални приоритети като теб. Аз лично мисля (макар че съм го срещал и в МКБ 10 като една от изброените социални причини за хомосексуалността), че много тийнейджъри се насочват към еднополовите връзки защото са изолирани от другия пол, не могат да общуват с него или не го разбират.
ОтговорИзтриванеНо по същество - както съм писал в есето, изследвания показват, че "гейовете са склонни към повече безразборен секс със случайни непознати партньори, отколкото лесбийките, които имат тенденция към по-стабилни връзки." (Не мога да цитирам източника, за съжаление).
Това силно ме кара да се съмнявам във възможността описаното от теб общество да бъде осъществено. Освен това не съм убеден, че в него би имало достатъчно деца, но това твърдение вече не мога да го подкрепя с нищо друго освен с наивността и невежеството си.
Има един постапокалиптичен фантастичен роман, "Небесните господари" (има го на бг), в който е описано такова общество. След катаклизма (който не помня вече какъв беше) хората живеят в разпръснати общности, подобни на племенни съюзи. Едно от тези племена са "амазонките" - общество, съставено от жени, което си живее като всяко стандартно племе. В племето имаше десетина мъже, които се ползваха за донори когато жените решаваха да имат деца или да опитат хетеро-секс. Ползваха се като колективен ресурс от цялото племе, имаха добри гени. Животът на самите мъже беше описан, доколкото помня, като някаква вариация на харем - имаха ограничена свобода на движението и заниманията си, но тъй като самите мъже бяха отраснали в племето и не познаваха други социални норми и друг живот освен този, не се чувстваха нещастни. Женските деца е запазваха за племето, а мъжките деца май се изоставяха някъде из горите. В книгата имаше и други общности, не бяха само амазонките - другите си живееха в хетеросексуални групи. Не знам дали имаше мъжка хомосексуална общност, която да живее като самостоятелна единица - така и не дочетох книгата до края. Въпреки това описанието на женското общество ми се видя интересно и сравнително убедително.
ОтговорИзтриванеИначе си спомням, че съм чела рецензия за някакъв друг фантастичен роман, в който жените и мъжете пак така живеят изолирано в самостоятелни групи, но по стечение на обстоятелствата мъж и жена потеглят заедно на дълго пътешествие и като Ромео и Жулиета внезапно откриват прелестите на хетеросексуалността. Не помня заглавието, но такива творби явно има - отделен е въпросът дали всичко те са написани убедително.