Разминаване с феминизма (2)

(продължава от част 1)

Прасенцето Squig от Sinfest попада в Pornland

Унизителната порнография

Секс-негативните феминисти често казват: "Ние не се опитваме да отречем секса, а просто да направим сексуалните отношения по-човечни". Но какво точно значи "човечни сексуални отношения"?

Малкото жени, с които съм бил, са споделяли с мен, че проявявам ласки, нежност и внимание в секса, с каквито не са свикнали. Въпреки това аз потребявам грубоватата, механистична порнография, понякога и на гаджетата ми, и на мен са ни харесвали някои дребни и чисто символични грубости в секса и това противоречие трябва да бъде изяснено.

Нека започнем от това унизителна ли е порнографията и да вземем за пример най-недвусмислено унизителното в нея според феминизма (и според повечето мъже и жени) - изпразването върху лицето.

Най-лесно е да кажем, че основната цел на изпразването върху лицето е да бъдат унизени жените, но това няма да ни обясни защо този акт е не по-малко често срещана тема в гей порното. Все пак там жени няма. Явно на тези гей мъже (които феминизмът защитава) това им харесва. Нормална мотивация за това един мъж да поиска друг да се изпразни върху лицето му е това, че е възбуждащо и носи удоволствие да доставяш удоволствие, а не само да го получаваш. Не е трудно да заключим, че има и жени, които са ОК с изпразването върху лицето и го харесват, водени от същата мотивация.

Навремето Lyd беше писала за това как среща трудности да обясни на някое свое гадже, че ако тя му направи свирка, а няма време и възможност да правят нищо друго, така че той да й се "отплати" за жеста, няма нужда да се чувства виновен. За нея е удоволствие, че доставя удоволствие. Текстът ми беше интересен, защото аз чувствах абсолютно същата вина, и не можех да се отпусна, ако не доставя няколко оргазма на жена си. Фелацио, което няма възможност да бъде последвано от кунилингус или от коитус, или от каквото и да е друго, което да го "изплати", предизвикваше у мен вина, въпреки опитите на жена ми (също като Lyd) да ми обясни, че това, че тя ми доставя удоволствие, е достатъчно приятно за нея. На интелектуално ниво разбирах това, но емоционално чувствах вина. Защо? Този паралел (с Lyd) ме накара да поставя под въпрос сексуалните си възприятия и поведение.

Свирката отдавна е станала нещо банално и подразбиращо се; а празненето върху лицето вече е новата свирка - някои мъже мечтаят за него и едновременно с това се чувстват виновни. Но защо мъжете могат да си мечтаят за нещо, което е унизително?

Нека започна отговора си с това, че за разлика от жените, мъжете (дори и по-вървежните) не се радват на постоянен сексуален интерес. Вместо това, сексуалната фрустрация и отхвърляне са обичайно преживяване. Именно този сексуален глад е в дъното на много изкривявания. В едно есе срещнах уместното сравнение, че порнографията може да бъде сравнена с фантазиите на жителите на бедна, гладуваща държава - а именно, реки от мед и масло, храна, певерзно валяща от небето и плътно покриваща улиците. Любовните романи (т.е. еквивалента на женското порно) пък бяха сравнени с фантазиите на жителите на богата държава - имения, яхти, ваканции на тропически острови. Образно казано, мъжът би бил доволен да му сипят топящ се сладолед направо в ръцете, докато жената би го приела само като добре оформена мелба. Мъжете се интересуват от порнография, проституция или стриптийз, защото в нормалния си живот те не могат да срещнат същите нива на сексуален интерес и внимание към тях, с каквито една жена разполага до степен да й е писнало от тях.

Ако се върнем обратно към правилата на секса, описани в част 1, става ясно, че жените пък закономерно са поставени в позиция на отбрана: постоянният сексуален интерес към тях е в по-добрия случай досаден, а в по-лошия - неприятен или дори заплаха. Много феминистки текстове се опитват (в контекста на постоянните задявания, нежелано внимание, нежелано заговаряне, оглеждане, опипване, на които е изложена една жена още от влизането си в пубертета) да наложат на мъжете чувства на сдържаност, уважение и вина. Немалко мъже с достатъчно висока емпатия (или с ниско самочувствие) наистина изпитват вина, но ако всички мъже бяха такива, феминистките нямаше да има откъде да се сдобиват с гаджета - точно безпокойството за това как да подходиш с уважение към една жена може да допринесе до това да се държиш смущаващо ("creepy"). A и няма нищо сексуално привлекателно в един мъж, който плахо и боязливо пита "Може ли да те целуна?"

Накратко казано, за много мъже сексът е израз на това, че са "одобрени" и "приети" - и поради огромното си желание за секс и невъзможността реалността да го удовлетвори достатъчно, както и поради обсебващата нужда от сексуално одобрение и приемане (съчетани с чувство на сдържаност, отговорност и вина), желанията им закономерно гравитират околко безразборен секс, оргии, свирки, празнения, и т.н.
EDIT: Отхвърляне и безмилостен изпит са това, пред което се изправят дори сравниително успешните в сексуален план мъже; заради това мъжките сексуални мечти често са свързани с някаква форма на надмощие. Порно-звездата, която участва в оргия с 100 мъже, давайки им с желание достъп до всичките си отверстия и окуражаваща ги да я облеят в тяхната сперма, е пълната противоположност на това, което е достъпно и възможно в действителността. Именно това я прави толкова възбуждаща. Самото съществуване на тази екстремна фантазия демонстрира, че тя е просто откат от силата на отхвърлянето, което всеки мъж среща постоянно.
Оттам и порнографската мечта - че твоят пенис и спермата ти не са мразени и отхвърляни, че не са възприемани като нещо мръсно, че са желани - кулминира в празненето върху лицето. И тук ще вметна, че някои мъже се чувстват удовлетворени просто от това, че в реалния живот имат зелена светлина от страна на жената за някои порнографски сценарии, без да имат желанието да ги практикуват редовно. За тях е достатъчно разрешението - те са наясно, че някои неща изглеждат по-добре на филм, отколкото в реалния свят.



Но нека не защитавам повече порнографията; нека сега приемем точно обратното - че и най-стандартната и mainstream порнография е унизителна, деградираща, дехуманизираща. Тук следва да се вметне, че за много мъже и жени определени форми на грубост по време на секс са възбуждащи. Защо е така можем да обясним с най-различни спекулации. Например: "хората се възбуждат от това, което е забранено". Или: "сексуалното желание може да се закачи към всяка по-силна емоция, а грубостта е силна емоция". Или пък че сексът сам по себе си е нещо животинско и е бягство от обикновения ни човешки, съзнателен живот - затова и е такъв. Или дори анти-феминистичното обяснение, че от самите предпоставки на секса (изложени в част 1) произтичат ролята на преследвач и плячка, което обяснява дори фантазиите на жените за страстно изнасилване (които, разбира се, са възбуждащи само докато са фантазии).

Когато тези представи между партньорите се разминават, има проблеми. Аз бях доста стреснат, когато първото момиче, с което имах сексуална заигравка, започна силно да ме хапе от страст, но допуснах, че всички жени правят така и маскирах изненадата си. За сметка на това мой познат, който обича да бъде хапан, срещаше трудности да обясни на някои момичета, че няма проблем, че го иска, че е ОК да го заболи и да му остане белег.

И така, какво да правим с желанията си?
"Моите сексуални фантазии противоречат на убежденията ми" - каза ми една позната. (По това време аз още не бях готов да призная пред себе си, че същото важи и за мен).
Попитах я как тогава балансира сексуалните си желания с личните си ценности.
Тя отговори, че унижението е въпрос на интерпретация. А дори и да не е, сексът за нея просто е съвсем друго царство, в което важат други правила. Това не пречело в нормалната реалност между нея и партньора й да има човечност и респект; просто това, което се случва в секса, си е "за секса" (стига да е по взаимно съгласие, разбира се).
Тази позиция тогава ми се стори доста самозалъгваща и лицемерна, и ми отне доста време да осъзная, че всъщност е доста адекватна и този, който се е самозаблужавал, съм бил самият аз.

"Опитите сексът да бъде интелектуализиран и облагороден са обречено нелепи" - беше казала тя. И наистина, ако нещата опираха до чистото ми съзнание, изобщо нямаше да мисля за секс и да се занимавам с него. Сексът не произтича директно от личността ми (макар че вече е вплетен в нея). След като престанах да филтрирам какво е "унизително" или "неправилно" в секса, той стана по-страстен и за мен, и за жена ми, като едновременно с това и чисто човешките ни отношения станаха по-добри.

Неволно правя паралел с викторианския морал, според който е унизително, обидно и неприемливо да поискаш определени форми на секс от жена си, което ни препраща към това, че подтиснатата енергия е избила в разцвета на бардаците във викторианското общество.

Сещам се и за една друга аналогия. Някои от често изповядваните грехове от мъже - православни християни са "нецеломъдрено гледане на жени", сексуални помисли спрямо други жени освен тяхната собствена, желания за неестествен или необичаен вид секс със своята жена. Оказва се, че ми е трудно да прокарам черта между християнското и феминисткото отношение към секса. И двете поставят мъжа в подтискащо състояние на вина за това, че е такъв, какъвто правилата на играта го правят, и изискват промяна в него, без да покажат как реално може да стане тя.

За тази сексуално нереалистична страна на феминизма ще продължа да пиша в следващите части на тази група есета:

Противните pickup artists (част 3)
Сексуална обсесия. Изнасилване (част 4)


Разбира се, има феминисти, които са про-секс, т.е. ОК са с порното и т.н., но те не са мнозинство и съответно не тежат достатъчно, за да имат влияние. Освен това, главните проблеми във феминизма не са дори опитите сексът да бъде натъпкан в кутия с идеологически правилна форма, те са политически, както ще видим в последната част от тази поредица текстове:

Проституция (част 5/6)
Феминизъм и социализъм (част 6)
Феминизъм и медии (част 7)