Показват се публикациите с етикет стихчета. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стихчета. Показване на всички публикации

понеделник, октомври 28, 2013

Meditation



It seems to me that meditation
far outmatches medication.
If you're depressed
or feel unrest
your grievances can be addressed.

Forget the future and the past;
forget yourself and do it fast!
'tis enough to lay
a brick a day,
to keep your inner fiends at bay.

вторник, юли 19, 2011

механизмът


механизмът ни обгръща
механизмът ни поглъща
механизмът ни изгражда
механизмът ни разяжда

спомени и мисли чезнат
във космическата бездна
но дори и да кърви
механизмът си върви



понеделник, август 11, 2008

Да не бъдем буквалисти - 2

Сред диамантени залежи,
сред болни, гладни и невежи,
деца с оръжие боравят,
и труповете не заравят.

Хор:
Така ги Господ възпитава,
с страдание ги възвисява.

Това привидно са беди,
но всичко ще се нареди.


Момиче кривна във Иран
от пътя си предначертан.
И там, до близката джамия,
тълпата с камъни уби я.

Хор:
Но явно туй и заслужава:
била й Кармата такава.
Туй просто е фрагмент чудесен
от плана мъдър и небесен.


***

Обичам вярата, защото
тя чудно оправдава злото.
Криви, прикрива и добавя,
и всичко лесно се забравя.

Безсмислицата става план,
а социалният капан
и мъката не затъпяват
ума ти, даже го спасяват.

Смърт няма, злото е измама.
Каква прекрасна панорама!
И вместо да си във бунище,
на ново стъпваш ти равнище.

Таз светла истина пречиста
абсурдна е за буквалиста.
Като прасе в земята рови,
душата си безсмъртна трови.

"По хляба ни гадина лази
и носи болест и зарази.
В червата ни живеят глисти..."
Е, да не бъдем буквалисти!

Да готвим вместо туй сърцето
да се пресели на небето,
че колкото и да смърди,
душата ще се прероди.



Миналата седмица, благодарение на Nicodile и Longanlon, не-буквалистите най-накрая ми скочиха. Сега разбирам колко глупаво е било, че толкова години се въздържах от "безсмислени" спорове. Освен коментарите ми при тях, можете да видите и какво съм коментирал при Scanman.
P.S. Самата Lyd също се включи.

събота, октомври 20, 2007

Разпад

Обездвижен, мръсен, ням,
старецът умира сам.

Безумно разумът му страда
и на парчета се разпада.
Проблясват тук-таме искрици -
объркани, самотни птици.

И чезнат мисли, чезнат думи,
превръщат се в абсурдни глуми.
Изчезват спомени, таланти -
превърнати на прах брилянти.

---

И няма вече "тук" и "там",
и отчуждение, и срам.
И няма вече "аз" и "ти",
конфликти, болка и мечти.

ЕДНО е огънят с тревата,
ЕДНО е сушата с водата,
ЕДНО е разумът с плътта,
ЕДНО животът е с смъртта!

Човекът вече е ЕДНО.
ЕДНО с вселенското лайно.

петък, февруари 02, 2007

Поговорки

"Пари при пари отиват."

"Едно зло не идва само."

"Колкото повече вали,
Толкова повече вали."


...И светът е справедлив:
Всичко има общ мотив.
Всекиму животът дава
туй, което заслужава:

На загубения - мрак,
на намерилия - лампа,
за облечения - фрак,
за прескочилия - рампа.

На клошарчето - кори,
На богатия - пари,
На заспалия - пижама
На щастливия - мадама.

На измъчения - болка,
На забърсания - ролка,
На затворника - стена,
А на мръсния - лайна.

четвъртък, ноември 30, 2006

Отрова

Надеждата, вярата и любовта.
Отрова ли са, или са врата?
И щом пак си кажа - любовта е отрова,
във нея заплитам се някак отново.

Аз пак съм самичък в пустата стая
но има поне за какво да мечтая.
Мечтите отново ми дават криле,
дори да пропаднат отровени те.

вторник, август 22, 2006

Избор

Сънувах пост-апокалиптичен сън. Пътувах през пустошта и стигнах до метростанция Сливница.
Сънувах Натали. Беше много болна и умираше.

Аз не можех да й помогна да оздравее... но тя можеше да ми "помогне" да се разболея. Болестта беше силно заразна и смъртоносна. А тя искаше да я хвана за ръка... аз я протегнах към нея... и се събудих.

Натали.
Толкова години минаха вече и още не мога да я забравя.
Явно никога няма да мога. Просто трябва да стоя далеч от тези мисли.
Написах стихотворение по съня. Ето го.


сънувах невъзможен сън:
в метрото приютяват болни
скрити - от света навън,
от хората доволни

те в бялото потъват
в лайната, във пръстта
в света потъват
разтапят се в смъртта

и има камъни навред
от тях е всичко изградено
и всичко вече е наред
(различията са отстранени)

Натали бе още жива
не беше станала на камък
не беше пръст, не бе щастлива
тухла в тухления замък

пътувах много да я видя
тя не изглеждаше приятно
крещеше ми да си отида
и викаше ме пак обратно

не знаеше дали да вярва,
дали наистина ме има,
дали сънят й не прокарва
илюзия неуловима

на камъните бе сама
в очите й – безумен огън
поиска да я хвана за ръка
а аз не знаех дали мога

не знаех и какво желая –
да се озовем във рая
да умирам аз със нея
или просто да живея