За кого ще гласувам

През 1997-ма все още бях ученик. По това време рисувах по тетрадките си комикс за Пешо, шеф на борческата групировка Peshvof Ltd. Изкарах цели 6 епизода, и дори и сега съм доволен от мрачния им хумор и от сценария им като цяло. Някой ден мога да ги кача тук :)

Това беше време, в което вицовете за борци бяха навсякъде. Борците, тези лоши хора, които рекетираха и носеха мобифони. Дори в българския порно-комикс "Ченгетата: Пирамид Банк" имаше борци с мобифони. Жалко, че не го пазя, беше много смешен.

Този текст е малко объркан, защото нямам много време да пиша. Простете неподредеността му и случайните асоциации с порно. Да се върнем към живота през 1997-ма.

През 1997-ма семейството на моя най-добър приятел емигрира в САЩ. Постепенно се стигна до това, че 3000 лева се разменяха за един долар. Правителството на Жан Виденов (БСП) наливаше пари в губещи предприятия, и изведнъж изненадано възкликна "А! Разорени сме!". После имаше бунтове и СДС взе властта.

Костов беше истински икономист. Той просто си вършеше работата и започна да изгражда нещо реално работещо, която ни издърпа от блатото. Ако сега нещата все още вървят, то е, защото България все още се възползва от инерцията, създадена от това, което той остави.

През 2001-ва имах чудесната възможност да наблюдавам как религията за пореден път задушава гласа на разума. Появи се Царят - Царят, който казва на хората "Вервайте ми", който щеше да донесе Царството Небесно на земята, а от чешмите щеше да потече мед и масло. Българските избиратели само това чакат: те не искат нормален човек, който си върши работата (както би следвало да правят и те). Те искат Месия, който да им донесе Рая на тепсия.
Те са като момиче, което вечно чака своя Принц и остава винаги разочаровано... и именно затова псевдо-Принцовете постоянно се възползват от нея.

Казах, че избирателите действат религиозно, но религията и нихилизма вървят ръка за ръка. Скоро, след като религиозният разбере, че Бог все не идва и не идва и не идва, той прави погрешния извод, че всичко е безнадеждно и безсмислено. Така стана и с много от избралите НДСВ - те станаха апатични. Те така и не разбраха, че не бива да търсят Спасител, Цар, Ангел или Бог - вместо това просто се разочароваха, че Действителността никога не им предлага такъв.

Срещу самия Костов се изляха тонове лъжи и помия в медиите, каквито бяха спестени на истински престъпните политици. Костов се оказа виновен за всичко - от това, че луда майка е убила детето си, до първата смърт на едноклетъчни организми в Първичната Тиня.

Сега за Сините има надежда. Аз ще гласувам за тях - за правителството, което накара машината да започне да работи.

Тук ще вметна, че за мое съжаление Мартин Димитров и Иван Костов се проявяват като християни (Волен Сидеров също, хехе). Колкото и да мразя християнството, то е кастрирано, с изтръгнати нокти и беззъбо, и не може да се мери със заплахата от комунисти, терористи, мафиоти и фашисти, която идва сега.

Последните квалификации не се отнасят до ГЕРБ. Те просто са новото НДСВ, новата надежда говежда. Мисля, че са аморфно обединение на хора от кол и въже. Бойко Борисов е неефективен и некадърен - доказа го като кмет, но пък винаги има кого да обвинява.

Иначе, освен Синята Коалиция има няколко други кандидата, които са ми симпатични - това са НАПРЕД и Зелените. Те обаче практически просто ще отнемат гласове от Сините, без това да има какъвто и да е смисъл. Затова лично за себе си реших да ги игнорирам, макар мои приятели да ги подкрепят. Върху решението ми повлия и тази статия:
Защо няма да гласувам за Зелените
Прочетете я, ако ви интересуват подробности.

Хората гласуваха за сините, когато нещата наистина се сговниха (нещо подобно стана и в САЩ, когато Обама замести Буш). Не знам дали нещата са се сговнили достатъчно в момента, но това е една добра илюстрация на това, че хората избират да действат разумно едва след като вече са опитали всички други начини.

С жена ми ще пътуваме до Хабаровск за около две седмици, но отмених това пътуване за малко, за да мога да гласувам. (Това само може да ви покаже, че съм фанатик, а на фанатиците не бива да се вярва :) ) Това е, ще се видим на изборите. Които впрочем могат да бъдат фалшифицирани - БСП и ДПС поработиха здраво по този въпрос, но нека знам, че от моя страна съм участвал.

Секунда

Да си компютър е много скучно - секундите са огромни, дълги колкото хилядолетия. Само в рамките на една секунда би могъл да извършиш милиарди смислени операции, а обикновено не правиш почти нищо. Само чакаш. Чакаш задача. Времето в тази секунда е толкова много и толкова дълго, че дори когато слушаме музика, когато гледаме филми, когато четем блогове, когато пишем и даже когато играем триизмерни игри, процесорът бездейства - почти през цялото време. Докато натиснем някой клавиш, или докато бъде получена някоя картинка или текст от твърдия диск, той прелива от пусто в празно милиони пъти (колкото да стои буден) - пак, и пак, и пак, и пак...


От близо година насам процесорът ми скучае по-малко от преди, защото използвам една програмка. С нея дарявам празното си компютърно време за различни хуманитарни научни изследвания, включително търсене на лечение за раково болни.

Програмката не натоварва машината ви, защото се сьобразява с това доколко е зает компютъра ви и използва само това, което е свободно. Дори когато играя на някоя наистина тежка игра, тя не пречи. Разбира се, може да я изключите или да настроите по свой вкус колко ресурси максимум да използва.

Накратко, вместо компютърът да хаби ток и да пилее възможностите си, бихте могли да направите така, че неговата енергия да бъде използвана за нещо добро. Има много изчисления, които са ориентирани към справяне с болестите и глада. В допълнение към човечността на цялото начинание, помислете и за това, че едно лекарство срещу СПИН ще ни помогне да се приближим към необуздания разврат.

Ето го и сайтът:

http://www.worldcommunitygrid.org/

.

Персоналът в ТехноМаркет

Момченцето от Jet Credit, в спретната синя ризка, плесна охранителя зад врата. Охранителят - висок момък с поглед на преживно животно, измуча:
- Ей! Като ти лепнем един, ша са зафучиш...
- Аре де, копеле! Аре де! - подскачаше хърбавелкото от Jet Credit, явно вьобразявайки си, че се намира в училище или може би в детската градина.

В Техномаркет момченцата и момиченцата, облечени в спретнати ризки и раздаващи потребителски кредити, са три пъти повече от самите продавачи. С голяма мъка ще намериш продавач, който да ти обясни или продаде нещо. За сметка на това листовки и кредити - навсякъде.

Най-накрая намерихме един продавач (shop assistant). Обяснихме, че искаме микровълнова печка. Бяхме си избрали един хубав модел от около 300 или 400 лева.

- Ами тя е последната останала, може ли да си изберете друга?
- Какво като е последната останала, това пречи ли да я продадете? - питам аз.

Той се тюхка, суети, и след 10 минути обявява:

- Ами съжалявам, но не мога да намеря кашона за тази печка.
- Добре тогава, ще вземем тази - посочвам по-евтин модел, на цена от около 200 лева, без конвекция и такива глезотии.
- Ами и тази е последна.
- И няма кашон?
Ровене, суетене, пита колеги за помощ. След 5 минути:
- Ами да, и тази няма кашон.

Явно не му даваха процент от продаденото... Предполагам, че един клиент на място би тръгнал да си търси правата, за да не стават такива глупости. Например би казал нещо от рода на "Искам да говоря с управителя". Но на мен дори не ми мина през ума подобно нещо, може би защото социалните ми умения стоят някъде между тези на червея и амебата. Това, разбира се, не ме оправдава, и означава, че поведението ми с нищо не беше по-добро от това на плазмодиите в Техномаркет.



След като не можаха да ми продадат 2 (две) печки, слязохме още по-ниско и реших да си вземем просто един евтин котлон. Отиваме на касата. Котлонът след 5 минути мъки беше таксуван с разминаване в цената от 20 лева. Бях направил обаче и грешката да взема и 1 (една) енергоспестяваща електрическа крушка. Купуването на нещо толкова сложно като крушка дойде в повече на касиерката и тя повика на помощ колежки. 3 касиерки, и след 10 минути борба заобиколиха нещо там в списъците, и ми продадоха и крушката.

В следващите няколко дни се оказа, че котлонът, пуснат на максимум, за повече от час не успява да накара вода да заври. На втория опит за употреба, котлонът изпуши и изпълни стаята с дим.
Хайде обратно в магазина да го връщаме. Тъй като дори през уикенда се налагаше да работя, отидох днес, в неделя сутринта, отбивайки се преди да потегля на път за офиса. Бяха минали 8 дни от покупката.

- Ами съжаляваме, но рекламациите са до 7 дни от покупката. Тъй като днес е осмият ден, ще се наложи да го занесете в сервиз. - каза момичето.
- Какъв е адресът?
- Ами не знам. Обадете се на телефона, написан върху гаранцията, и ще ви кажат адреса си.

Звъня, никой не вдига.

- Този сервиз, предполагам, не работи в неделя?
- Ами не, не работи. Обадихте ли се на телефона?
- Обадих се, и никой не вдига.
- О! Aми то може би е, защото не работят в неделя... (DUUUH!!!)



И така с персоналът в Техномаркет Европа, близо до кв. Божурище... Пасивни, мързеливи, и едва ли използват повече от няколко мозъчни клетки. За да има нещо позитивно в този пост, купихме си микровълнова печка от ЗОРА. Контрастът с Техномаркет беше поразителен. Изключително услужливи продавачи, в състояние да отговорят в подробности на въпросите ни. А цените за същите модели бяха значително по-ниски. Още по-добре стоят нещата в Технополис - за всеки тип техника отговаря човек, който разбира от нея.

ВАЖНО ДОПЪЛНЕНИЕ:

Ето ви един сценарий за размисъл.

Купувате електроуред. Той се разваля. Отивате в сервиза. Казват ви, че е изгоряла част и ще я сменят. Чакате месец докато новата част пристигне. Най-накрая я сменят. Отивате с уреда вкъщи и след няколко часа частта изгаря отново. Отивате пак в сервиза, там пак ви казват, че ще подменят изгорялото... и така до безкрай.

Тоест, в сервиза подменят само повредени части, без да се опитват да разберат същинската причина за повредата, което води до това, че повредата се повтаря и кръгът се затваря.
За капак не издават документ, че не са способни да се справят с проблема.

В нашия случай този сценарий ни се случи с котлон за 70 лева, но ето на този човек му се е случило с телевизор за 2000 лева!!

Затова, помислете добре дали изобщо да стъпите в този "магазин"!!

Persepolis

"Персеполис" е френска анимация, създадена от художничка, родена в Иран, в момента (вероятно) пребиваваща във Франция. Филмчето е автобиографично и проследява живота й от ранна детска възраст до студентските й години.

Persepolis е черно-бял - и то истински черно-бял, т.е. избягващ нюансите на сивото. Това не е случайно, защото в него се разказва за едно черно-бяло общество, в което само природата може да си позволи да бъде разнородно сива.

Какво си мислите, като чуете Иран? Ислям? Фанатизъм? Фереджета? А дали преди те да се появят не е имало нещо друго? Какви всъщност са обикновените жители на Иран и не са ли те като нас? Филмът може да разчупи много от стереотипите ни и да засрами "дарбата" ни да имаме мнение по въпроси, за които нищо не знаем.
На мен лично Persepolis ми напомни за двойнствения живот, който водех, когато растях под властта на комунизма и християнството. Външният свят прониква в кутията и децата разбират, че кутията е една лъжа... Въпреки това, те са принудени да живеят по правилата й.

Трябва само да видите сцената, в която Марджи пазарува незаконна музика от местните дилъри :) Култово е. Джайкъл Мексън :) Специално за вас я качих в YouTube:



Жалко, че свободният свят прониква в затворения под формата на неща за консумиране (това просмукване на неща за консумиране като символ на свободата впрочем го имаше и в България по времето, по което се развива действието на филма - 1980 - 1990-та).
По-нататък Марджи отива в Европа и там можем да види, че докато болестта на нейния окован свят е религията, болестта на "свободния" свят е нейната противоположност - нихилизмът.

В Персеполис, също като в SkyDoll, се преплитат трагичното и комичното. Както казах, всичко това е пресъздадено с два екстремни цвята - цветовете на спомените и контрастите. Качих и още един откъс, макар той да не дава представа какъв визуален шедьовър е този филм (в началото има едни графични решения, които няма да спойлвам, нека са изненада).



За съжаление тази толкова емоционална сцена в този си вид вероятно е събудила у вас по-скоро отегчение и скука. Да, филмът е на френски - един език, който ми се иска да науча и ако не умра в близките 5 години, може и да го направя. Но в случай, че не знаете френски, ето оттук може да намерите английски субтитри за Persepolis. Нужно е просто да ги преименувате със същото име, с което е и сваления филм и той ще си ги захапе. Има и български субтитри някъде, но... бъдете уверени, че ще изгубите нюансите. Например мога да се обзаложа, че думичката Integrity (вярност на себе си, личностна цялостност, или целомъдреност) е преведена на български по покъртителен начин. Както и да е. ENJOY.

Sky Doll: Жълтият Град

За този комикс бях предупреден, че може да ми се стори феминистичен. Защото, както знаете, феминизмът е нещо много страшно и лошо и трябва да бъде натъпкан където му е мястото, за да е весел и с песен денят.



Главната героиня в Sky Doll е андроид - кукла, предназначена за сексуално удоволствие. Куклите периодично губят спомените си, но тя е успяла да събере достатъчно, за да се почувства личност. След заплаха спомените й да бъдат изтрити, тя бяга от Господ (кой е Господ, ще разберете от комикса). Но юридически Ноа е едно нищо, просто вещ, и единственото, на което може да се надява, е някой да я притежава.

Sky Doll ме покърти с това, че покрива много общи теми със сценария на моя собствен недоклатен комикс, "Кукла", а именно:

• сексуалната дискриминация
• опредметяването
• гадостите на религията
• и там има зла жрица, която държи юздите
• и там има скрита зад религията тайна, неосъзнаването на която може да доведе до това да е "...твърде късно. За всички."
  

Чебу определи Sky Doll другояче, и много точно: "Не очаквах, че един комикс може толкова добре да говори за социални проблеми, без да става досадно моралистичен и в същото време да забавлява с много интелигентна ирония, лек закачлив хумор и страхотен арт!" Тези й думи ме накараха веднага да купя книжката на Artline. Действието наистина е живо и увличащо (нещо, за което аз имам още да се уча). Героите са симпатични и запомнящи се. Смешното и тъжното вървят ръка за ръка по начин, по който само истински майстор може да ги сплете.

Изкушавах се да ви покажа няколко забавни страници (разговорът с Бог в началото, няколко сблъсъка на Куклата с големия свят), но така първо ще ви спойлна прекалено, и второ, няма да е честно към издателите, поели риска да се занимават с комикси.

Показвам ви само тези. Те са доста мрачни и не дават представа за живото темпо на историята, т.е. тук просто трябва да се примирите с моя вкус:

изключена

Религия 1

Религия 2


А единственият хумор, който ме кефи, явно е абсурдният:



SkyDoll обаче има много други страни отвъд показаните от мен и всеки ще намери в него нещо за себе си, дори хората, които искат просто да се забавляват. Те ще затворят последната страница с усмивка и добро настроение, макар че поемат риска в главата им да се загнезди някоя неудобна мисъл.

Q&A

Мога да си представя реакцията на някои свои познати и роднини към този преглед. Те биха били нещо от сорта на:

Комиксите са глупаво нещо.

SkyDoll е най-добрият комикс, който съм чел през целия си живот. Ако трябваше да изтрият спомените ми за всички комикси, които някога съм чел, и да остане спомен само за един от тях, щях да избера това да бъде SkyDoll.
Ако не четете комикси, но искате да видите на какво е способно това изкуство така, както аз понякога давам шанс на упадъчни изкуства като театъра, балета и операта, то може да дадете на SkyDoll шанса да ви очарова и смае.

Ебаси, какво толкова ти хареса?

Хареса ми това, че Sky Doll осветява повечето неща, за които хората си затварят очите и се самозалъгват. При това зарежда с оптимизъм и бодрост, вместо да сдухва и да навява безнадеждност.
Но това е, което ми хареса на мен. На вас може да ви хареса нещо съвсем друго. Точно това прави комикса толкова добър - той не е окован в рамките, които му слагам.

14 лева е много скъпа цена за комикс.

За 14 лева получавате твърди корици, хубава хартия, миришеща на опияняващо, прясно мастило, изпълнена с живи цветове и много страници в огромен формат от типа на "ДЪГА".
За мен лично цената на комикса е много ниска. Но всякаква цена ще е висока за човек, свикнал да получава духовната храна безплатно, докато именно тя трябва да бъде най-ценена и купувана.

А сега нека да дефинираме "скъпо". Когато бях безпаричен ученик, най-бедния в класа, съм си недояждал със седмици, лишавал съм се от какво ли не и съм правил чудеса, за да си позволя филм, комикс, книга или оригинална игра, но това винаги си е оставало приоритет номер едно. Междувременно бедняци си купуват скъпи GSM-и и взимат заеми, за да отиде "детето" им на чикиджийския абитуриентски бал. Всичко опира до това кое смятате за най-важно, независимо от парите, които изкарвате.

Откъде мога да си купя Sky Doll?

Аз си купих Sky Doll от Хеликон... Има я и в "Пингвините". Вземайки предвид мизерните бройки, в които се издават всички книги, е по-добре да побързате, преди да се е изчерпал и без това ограниченият тираж.

Стилът на рисунките прилича на WITCH, това съвпадение ли е?

Alessandro Barbucci & Barbara Canepa, художниците на WITCH, са автори и художници на историята на SkyDoll. Да бе, и аз се изненадах, ама е факт. Но като се замисли човек, има някаква феминистична последователност в това.
За съжаление авторите са процедирали точно както с WITCH, т.е. направили са няколко ударни, великолепни първи епизода и след това са оставили други да рисуват, а може би и да пишат. Въпреки това, на W.I.T.C.H. му отне минимум година да се развали. А Sky Doll е нещо смайващо добро. Рядко се среща фантастика, която да те накара да се замислиш за конците, които дърпат всички ни.

Искрица в мрака

Чел съм "Хиперион" преди повече от 10 години. Не ми хареса - Дан Симънс беше написал просто едно гигантско въведение към поредица тлъсти книги. Книгата беше съставена от много пълнеж - отделни истории, уж свързани от обща нишка.
Но...
една от тези истории ме СМАЯ и само заради нея си струваше прочитането на цялата книга. Тази история се наричаше...

Смехораните

Когато бях на осем години, се опитвах да рисувам. Баба ми изхвърляше комиксите ми на боклука, а аз влизах в контейнера да ги извадя оттам. След дълго ровене в отпадъците ги намирах скъсани, смачкани, смърдящи, с цветове, размазани от влагата (бяха рисувани с флумастри, а те влага не търпяха). Залепвах скъсаното с тиксо и в крайна сметка намерих скривалище за рисунките в цепнатините между тухлите на една изоставена постройка.

Едно от малкото важни неща в живота ми беше гледането на анимация. Мечтаех си като порасна да стана аниматор. В дните, когато по първа програма имаше интересен анимационен филм, бяха истински празник. Дробовете ме боляха от тичане, само и само да не изпусна и секунда от филмчето, което следях в момента. Веднъж дори разбих заключената входна врата с няколко засилвания и блъскания с рамо (щом кекаво, хилаво осемгодишно дете може да разбие заключена входна врата, правете си сметка какви "врати" и "ключалки" сме имали по това време). За разбитата врата отнесох бой, но истинската трагедия беше в това, че изпуснах епизода на "Мечето Ръкспин".

След като баба ми и майка ми разпознаха истинската ми слабост, наказанията вече бяха "никаква телевизия за един месец", което всъщност значеше никакви рисувани истории и неведение за съдбата на любимите ми герои. Впрочем Мечето Ръкспин така или иначе ми беше забранено, защото в него имаше същества, които не бяха нито хора, нито животни, имаше "неразбираеми" (за мама и баба) измишльотини и чудовища, т.е. филмчето беше Зло.



Една от анимациите, които бяха внесли зад Желязната завеса през 1988, се наричаше "Смехораните". Може да видите шапката й като щракнете на прозореца горе.
По това време бяхме на почивка в Сандански и хазяите ни имаха само един развален черно-бял телевизор с размътен и неясен образ. Все пак се радвах на малкото, което имах. През деня четях книжки от библиотеката и чаках да дойде обявеното във вестник "Вечерни новини" време, когато пускат "Смехораните".

Замисълът на "Смехораните" беше прост - Смехораните (добри маймунки) живеят в красива утопия, а Сръдльовците (лоши същества, сякаш навлекли руски ушанки) постоянно застрашават техния рай с коварните си планове и нападения. За разлика от Смехораните, които се бяха поселили високо в дърветата, Сръдльовците обитаваха мрачен замък, и си имаха за шеф един голям и зъл възрастен сръдльо.
Един ден ми хрумна странна мисъл:

"Ами ако се бях родил Сръдльо?
Щях да живея като Сръдльовците, въпреки че не искам да бъда такъв.
Има ли нещо, което бих могъл да сторя, за да се измъкна?"
Стигнах до няколко отговора:

• Нямаше как да се противопоставя на Господаря на Сръдльовците. Той наказва и тормози горките нещастници за щяло и нещяло, и е несравнимо по-могъщ от тях.
  
• Имаше вариант да намеря няколко сръдльовци, които мислят като мен, да направим бунт или да избягаме. Съмняваше ме обаче, че такива има. А дори и да имаше, най-вероятно докато ги търсех или убеждавах, щях да бъда разкрит. Страхът, доносничеството и подчинението на останалите щеше да ме издаде.
  
• Вариантът да отида при Смехораните също отпадаше. В най-лошия случай Смехораните щяха да ме мразят, а в най-добрия - да се страхуват от мен и да ми нямат доверие. Освен това, ако бях Сръдльо, аз също щях да ги гледам с недоверие, погнуса и страх, защото нямаше да знам почти нищо за тях, освен това, че са ми врагове. Извън света на анимацията имах предимство - знанието - а роден като Сръдльо нямаше да имам и това.
  
• Самоубийството по някаква "странна" причина не ми харесваше като изход.
• Не можех да избягам и в пустошта. Там най-вероятно щях да умра, защото нямаше да знам как да си намеря храна и вода. Дори и да оцелеех, щях да бъда напълно сам сред пясъка и камъните. Нямаше да имам телевизор. И никой нямаше да разговаря с мен, никога.

Бях напълно поразен от усещането, че за Сръдльовците няма никакво решение, дори и ако някои от тях не искат да бъдат това, което са. В този момент усетих, че проблясва нещо важно, че съм докоснал нещо огромно... Цял следобед обикалях по нагретите от слънцето плочки в двора и проверявах дали не съм пропуснал нещо. Не бях... решение нямаше!
Исках да споделя това с няколко деца, които знаеха за филмчето, но получих следните отговори:
"Защо ми е да си представям, че съм сръдльо, след като не съм?"
"Сръдльовците се раждат зли, а смехораните се раждат добри, това е всичко."

Разбрах, че не искат да си развалят комфорта и веднага спрях да говоря за това. С течение на времето затънах още повече. Забелязвах кога обявените за "добри" герои правят зло. Помнех статистите-жертви, които се мяркат за кратко и си го отнасят случайно, безсмислено и нелепо... и се очаква да ги забравиш след секунди просто защото не са в светлината на прожекторите. И после да се радваш на хепиенда на главните герои. На 14 години станах детерминист и атеист, на 16 - феминист, и все повече и повече пропадах в Бездната.
.

Theoretical Bullshit

В блога ми има около десетина чернови, които винаги съм се колебал дали да пускам. Тази е една от тях.

Първото нещо, заради което се колебаех, беше, че обичам да пиша само свои неща и да не цитирам нещо чуждо, колкото и да ми е харесало.
Втората е, че обикновено не говоря за атеизма си, освен ако не ме ядосат. Така или иначе важното е това, което идва СЛЕД атеизма, да проумееш човешката си същност в свят, който я отрича, а не самото стигане до атеизма, за който е нужна проста логика.

Както и да е, пичът по-долу ме изкефи. До тези аргументи стигнах на 13 годишна възраст, но видях, че повечето християни и на 53 не биха им обърнали внимание, а пък на агностиците и будистите така или иначе не би им пукало, тъй че донякъде тези филмчета са безсмислени. От друга страна, атеистите са едно презирано малцинство в САЩ и живеят под диктата на християнството, така че разбирам защо се борят така пламенно.


My dear Christian



God's Checklist



Good News? Really?



Beyond Comprehension



Проучих и малко подробности - самото момче е артист, занимава се с шоубизнес и държи истинското си име далеч от изявите си в YouTube. В САЩ на атеистите се гледа с лошо око...

Екстремен урок (2)

Екстремната Емили

Публикацията на Тишо е един случаен, но чудесен повод да ви представя едно момиче в YouTube, което ме очарова с поредицата си от "интензивни" уроци по японски.



Смях се... Докато от очите ми потекоха сълзи, ръката ми започна да пулсира от ударите по бюрото, а лицето ми ме заболя от разкривената в усмивка гримаса.

"Какво е толкова смешно бе, Веско? Я покажи!"

урок 3

Показах филмчето на колеги и те не намериха нищо смешно, просто намразиха моята любимка и в червата.

урок 4

Братя и сестри,
Не мразете Емили.
Тя просто преподава на вселенско, божествено ниво.
Това е всичко.

The Brick Testament

Винаги съм мислел, че Моисей успешно съперничи на Хитлер и Сталин по човечност. Но явно на някои хора са нужни не думи, а картинки, за да го разберат.



The Brick Testament е сайт, създаден за хора, които не са чели / осъзнали съдържанието на собствената си Библия. Написаното в Библията е пресъздадено като комикс с човечета от конструктор Лего. Сивият текст е писан от автора, но черният е сравнително точно копие на репликите в Библията.

Препоръчвам следните четива:

Божиите закони (за всички времена)
Моисей и геноцид

Няма да коментирам нищо.

ENJOY.

Сендовата система

В първи и втори клас баба ми Радка и майка ми ме местеха от училище на училище. Тъкмо се примиря и свикна някъде и айде пак. Това беше, защото искаха да ме спасят от "Сендовската система". От онзи ужасен експеримент с децата, в който несериозните учебници ги учат да четат с възмутителни изречения като
"Фани е фукла",
"Тюленът не яде гювеч през юли",
в който децата пишат първо с печатни, и едва след това с ръкописни букви, в който дори и свидетелствата за завършен клас са изрисувани с обидни и неразбираеми (за мама и баба) карикатури.
("децата приличат на тримата глупаци")
Този лош, лош Благовест Сендов.

Всъщност "Сендовската система" беше едно от най-хубавите неща в детството ми. Целта й беше да направи весели, интересни учебници, с които децата да напредват и да учат нещата по-бързо.

Когато отидох на училище в София, видях, че децата по "нормалната система" учеха по-елементарни неща от нас. Когато ние четяхме дълги текстове, те още не бяха минали азбуката, когато ние вече смятахме с дроби, те още се учеха да умножават. Освен това им беше по-скучно, авторитарният контрол върху тях беше по-силен и сьответно самите деца бяха по-зли едни с други. В крайна сметка след като нашите видяха, че не ми понася в София и Банкя, успях да се върна при моите съученици в Божурище и да завърша 4 отделения и два прогимназиални класа по "Сендовската система", преди да я отменят.

За съжаление нямам запазени учебници, така че ще разчитам на спомени. Учебникът за дадения срок всъщност беше един и беше, така да се каже, по "всичкология". Цялото разнообразие на учебника обаче не беше хаотично.
В горната половина на лявата страница се намираше урокът - който можеше да покрива някаква занимателна тема от география, биология, история или нещо друго. Например: "За гъбите". Под него имаше картинки и някакви забавни математически или логически игри, често демонстриращи някакъв нов математически принцип. В дясната част бяха задачите от всякакъв род - езикови игри (на български и руски) с текста от урока, математика, и всякакви други неща. Дори ребуси, плетеници и оптически измами.

Спомням си един ребус, нарисуван от Борис Димовски, чието решение беше:
"Баба вярва на Христос, а дядо - на бай Христо" :)
Беше след един урок за религиите. Спомням си и една много висока снимка с най-високия и най-сложен сандвич на света, който бях виждал през живота си (беше след един кулинарен текст).

Учебникът беше илюстриран и с карикатурите на Доньо Донев. Освен уроците имаше и страници с откъси от детски книжки на Джани Родари, небивалиците на Доналд Бисет, "Ние, врабчетата" на Радичков и т.н. Имахме и един специален час "Чета книга", в който всяко дете четеше избрана от него книга. (Часовете бяха тематични, разбира се, и имената им се формираха от това, което правиш в тях, например "Чета, пиша, смятам").

В прогимназията (пети и шести клас) нещата малко се промениха. Например имахме отделен учебник по Информатика. Учехме Лого на Правец 8 (a когато не учехме, нелегално играехме на Лунен Патрул, Lode Runner, Каратеката, Пожарникарят и др.). Залата беше голяма и компютри имаше за всички.

EDIT: Спомних си и още нещо: в прогимназията учехме история, но предметът не се казваше "История", а - забележете - "Общество". И наистина, историята е просто списък от имена, брой трупове и дати - т.е. скучни цифри, които нищо не означават. Докато начинът, по който са живели различните народи, обичаите им, мирогледът им, социологическият поглед върху живота им е истински интересен и важен.
Не твърдя, че сме обучавани идеално по Общество, но определено този поглед върху историята е стъпка в по-правилна посока от нормалната система.


Но да се върна обратно в отделенията. Идеята беше да се учи в училище, а НЕ вкъщи (нали за това е училището?). Ето защо в отделенията (първи до четвърти клас) часовете продължаваха до 3 часа следобяд, но имахме няколко часа обедна почивка, в която, като изключим обяда, само си играехме (най-любими ми бяха земните люлки, които събираха от 4 до 6 седящи от двете си страни деца, както и 2 клекнали "деца-вратички" на пода, и с всяко търкулване имахме усещането, че дъгообразната люлка ще се преобърне по корем). Не знам дали сме имали часове по игра, но помня, че точно учителката ни научи на игрите "Развален телефон" и "Лети ли, лети ли...?"

Всяка седмица си имахме и друго забавление (това няма общо със Сендовската система, но има общо с духа, който тя създава): собствен "куклен театър". Децата от класа се редувахме да изнасяме представление (по собствен сценарий или по любима детска книжка, която сме чели). Куклите се правеха така: първо рисувахме с флумастри върху картон или хартия, после изрязвахме картинките по очертанията и ги залепвахме с тиксо за пластмасови сламки, които двамата сценаристи / художници / кукловоди държаха зад паравана. Декорите се правеха по същия начин. Момичетата се справяха много по-добре от момчетата с театъра.

Според мен тази система създаваше доста творческа и интересна атмосфера в училище. Провалиха я нестандартността й, нежеланието на обикновените хора да я приемат, може би квалификацията на учителите (макар че лично с моите учители нямаше проблеми), както и това, че в нея се разчиташе на интереса на децата (нямаше оценки, а само "зачита се / не се зачита"). Предполагам, че последните два фактора биха довели до изкривяване на системата в някои училища.

През 1993-та всичко свърши - "нормализираха" ни, а през 1994-та кандидатствахме и се разпиляхме по "нормалните" гимназии.



UPDATE IX.2013 - Сканирах учебник за трето отделение, трета част, който закупих преди година. Може да го изтеглите оттук: Учебник за трето отделение - 3