Котката и човекът

Когато едно от котенцата на котката умряло, тя го занесла при стопанката си, мяучейки жално, с надеждата, че всемогъщия човек, който отваря врати и носи храна, ще може да го съживи. Обикновеният човек очаква подобни неща от държавата, политиците и Господ, и се сърди на злите учени, че крият лекарството от рак, което са изобретили.

Когато котката е болна, например има камъни в бъбреците, тя си мисли, че я боли, защото невидимо чудовище я наранява, затова се опитва да избяга и да се скрие. По същия начин обикновеният човек, неспособен да си обясни политическо, икономическо или природно явление, го отдава на злите, могъщи чудовища, които се крият в горските сенки и кроят конспирация как да го прецакат.

Кукла

Епизод 2: Богът на Морето

(продължение от епизод 1)

Не знам как успяхме да се озовем затворени в тази студена стая. Вратата просто се затръшна зад гърба ни и ни остави като животни в капан.

- Зий'ла...

Гласът на Нони ме дразни.

- Зий'ла...

Таванът е обхванат от лед. В стените има ниши със замразени кутии.

- Недей да се предаваш.

Глупости, глупости. Недей да се предаваш. Млъкни, мамка му. Защо не разбираш колко не на място са думите ти? Толкова съм уморена. Замълчи и ме остави да поспя. Просто искам да заспя.

- Не можем да останем тук завинаги.

(закотвени

- Не можем да останем.

(...закотвени...

(Виж ти! Делфин, побит на висок кол, забучен сред морската шир. Пищи скърцащо. Тялото му се огъва в смешна агония. Какъв майтап. Не издържам. Направо ще се попикая от смях.

- Зий'ла! Зий'ла! Чуваш ли ме, Зий'ла!

(Капитане! Капитане! Чувате ли ме, капитане! КАПИТАНЕ-Е-Е-Е-Е! Ще потънем! Какво да правим! Това не е беда, юнга! Нима Богът на Морето не е помислил за нас, още, докато го е създавал? Нима, (славно и прославлено да е Името Му) не е побил на кол безброй невинни морски звезди, делфини и русалки, само защото е знаел, че болката им по-късно ще служи като компас на изгубените моряци? Взирайте се в мъглата за Гърчещия се Делфин и определете курса по него! Конвулсиите на тая пущина винаги сочат точно на югосевер.

(Какво си мислите вие? Този кораб е нашият дом. На мен и на Капитана. И на навигатора... Тя е малко луда, ама нищо. Няма да се дадем. Тук си ни е добре.

(И аз се взирам. Я чакай малко, това не е делфин. Това е русалка! Колко е добър нашият Господ, побил е на кол цяла русалка само и само за да ни покаже пътя. Сигурно вече от месеци животът в нея гасне, ала Богът на морето (всичко е промислил, хвала Нему!) поддържа с магия агонията им, докато не се родят следващите.

- Нони! - усмихвам се аз. - Виж! Не делфин, а...
Изведнъж Нони ме удря. И пак. И пак. Когато се изправям, замаяно виждам как тя плува към русалката.

Обзема ме ужас. Сякаш винаги съм го знаела. Сякаш последното парче мозайка е дошло на мястото си. Защо не се досетих от самото начало? Защо изобщо я взехме на борда?

Нони се опитва да освободи русалката. Заради поддържащата магия раните на съществото ще заздравеят и то ще отплува на свобода.

- Какво правиш, вещице?

Усещам как вълните се променят. Бурята се надига.

- Спри! Ще прогневим Бога на морето!

- Този Бог не ни е нужен.

Безумие. Луда ли си? Луда си. Ти си луда.

Та без Него и светлата му пътека ние сме просто една жалка тресчица в това безкрайно море!
Как да ти го обясня? Не го ли усещаш?

Не. Не бива да споря с покварени. Няма време.
Някой препречва пътя ми.
Механикът. Севърн.
- Това е саботаж! - крещя му.
- Да. Това е саботаж. - отговаря той.
Предатели. Всички са предатели. Но Севърн е слаб, като всеки неверник. Пребивам го със собственото му оръжие. Скачам и плувам към русалката. Безбожницата вече я е положила във водата. Опитва се да я защити. Безуспешно. Срязвам крака й със заострената си раковина. Нони се паникьосва и потъва. Опитвам се да върна русалката обратно върху острието - съдбата, която й е отредена. Но не мога. Много е тежка.

Тази русалка е последния ни ориентир, ще загубим и него... Поне да можех да я разчета... Но как да разпозная посоките на света по нея? Трябва да попитам капитана. А защо да не опитам сама? Откъде да започна?

Синьо. Сини са устните й. Косите й са сини, очите й са сини. Синя е кръвта, изтекла от обезобразеното й тяло. Изведнъж впива студените си пръсти в кожата ми и започва да ме дърпа. Иска да ми каже нещо, а от очите й се стичат тихи сини сълзи. О, не, защо не повиках Капитана, защо ми трябваше да се забърквам в това

Зий'ла!!

(късно е вече. бурята идва. светът се разпада. корабът...

ЗИЙ'ЛА!!

(русалката продължава да ме дърпа

Зий'ла, събуди се, моля те, събуди се

(не! корабът ми, не ми взимайте кораба!

ЗИЙ'ЛА, СЪБУДИ СЕ

(Не ми го отнемайте!! Той си е мой! Дайте си ми го-о-о!

Кой крещи? Някой крещи и се опитва да

(ми вземе кораба! Нееее! Корабчето ми! Как ще живея без него сега!

Нони! Нони крещеше. Каква лудница. Искам да спре.

Ще заспя отново и няма да давам повече на никого да се опитва да ме събужда. А сега тихо. Оставете ме да си почина.

(Малък черен айсберг

ТРЯС

(Малък черен айсберг

ТРЯС

Бях се облегнала на рафт със замразени кутии и ме болеше. Минаха десетина секунди, докато разбера, че ме е ударила. Но не защото ме беше ударила много бързо, а просто защото аз проумявах твърде бавно.

- Благодаря ти, че я удари - обажда се Вратата.

Долната ми устна се беше подула. Сигурно изглеждах идиотски.

- Да, бе - рекох. - Благодаря, че ме удари.

- За теб - винаги - ухилва се Нони.

Мълча. Тя говори нещо, но аз не внимавам. Все още е студено, от устата й излиза пара, празна като приказките й. Сънят избледнява и усещам, че ако не го уловя, ще загубя нещо много, много важно.

- Намерих изход - продължава тя, а на крака й се вижда белегът от раковината. - На стената имаше вдлъбнатина, точно с формата на Вратата. Виждаш ли, добре беше, че я взехме.

- Да - казвам. - Беше права. - Как удържам такова спокойствие, след като в мен гори пожар?
Нони измъква душата на Вратата от дупката и тя отново угасва.

Значи така. През цялото това време си била ти. Това не беше просто сън. Спомените ми започват да се връщат. Тук сме, защото сме прогневили Бога. За това по един или друг начин си виновна ти. Ти. Ти. Ти. А аз без вина плащам за твоето чудовищно престъпление.

С мъка сдържам сълзите си. Толкова е горчиво и черно. Толкова е... нечестно. Всички са ме предали. Дори Бог ме е изоставил.
Нони носи вратата в прегръдка, сякаш е нейно уродливо дете.
Нони е полезна. Но скоро ще си плати. Когато най-малко го очаква. Дано само не си спомня по-бързо от мен.

Да не бъдем буквалисти - 3

Мая М. в два свои коментара обясни много добре каква идея стои зад първата част от "буквалистичната" ми поредица.

"Да кажем, че някой учебник дава грешна формула за изчисляване на скоростта въз основа на началната скорост, ускорението и времето. Хората, които използват формулата и съответно получават грешен резултат (при което коли и влакове стават на пепел), са наричани фундаменталисти и екстремисти. Хората, които използват вярната формула и посочват къде са грешките в учебника, са наричани нетолерантни, ислямофоби, расисти и какви ли не още. Единствените, които се измъкват сухи, са тези, които използват вярната формула, казвайки обаче, че са я взели от учебника и само тук-там може би са поизтълкували някои неясни местенца или по-право са видели истинското им значение, което е по-скоро алегорично, отколкото буквално. Хайде де."

"Веднъж и аз спорих с Лид на тази тема и й изтъкнах, че ако предварително решиш да приписваш на даден текст благородно значение, дори ако то не само не съвпада с буквалното, ами и пряко му противоречи... то тогава и "Майн кампф" ще се окаже възвисяващо четиво."

P.S. Преди малко един приятел ми каза, че в facebook модата е да пишеш, че си по политически убеждения либерал, а по религиозни - християнин. "Християнин - либерал" - смайващ оксиморон! Бих го сравнил с "вампир - хуманист" - не че е невъзможно, но въпросният "вампир" или трябва постоянно да подтиска жаждата си, или просто е от ония, на които кашата в главата им е достатъчна, та да заявят:
"аз съм вампир, но вампирството няма нищо общо с пиенето на кръв".

С това се надявам да приключа поредицата за буквализма и да се насоча към друга своя любима тема.
Разтапянето.
До скоро.

Да не бъдем буквалисти - 2

Сред диамантени залежи,
сред болни, гладни и невежи,
деца с оръжие боравят,
и труповете не заравят.

Хор:
Така ги Господ възпитава,
с страдание ги възвисява.
Това привидно са беди,
но всичко ще се нареди.

Момиче кривна във Иран
от пътя си предначертан.
И там, до близката джамия,
тълпата с камъни уби я.

Хор:
Но явно туй и заслужава:
била й Кармата такава.
Туй просто е фрагмент чудесен
от плана мъдър и небесен.

***

Обичам вярата, защото
тя чудно оправдава злото.
Криви, прикрива и добавя,
и всичко лесно се забравя.

Безсмислицата става план,
а социалният капан
и мъката не затъпяват
ума ти, даже го спасяват.

Смърт няма, злото е измама.
Каква прекрасна панорама!
И вместо да си във бунище,
на ново стъпваш ти равнище.

Таз светла истина пречиста
абсурдна е за буквалиста.
Като прасе в земята рови,
душата си безсмъртна трови.

"По хляба ни гадина лази
и носи болест и зарази.
В червата ни живеят глисти..."
Е, да не бъдем буквалисти!

Да готвим вместо туй сърцето
да се пресели на небето,
че колкото и да смърди,
душата ще се прероди.


Миналата седмица, благодарение на Nicodile и Longanlon, не-буквалистите най-накрая ми скочиха. Сега разбирам колко глупаво е било, че толкова години се въздържах от "безсмислени" спорове. Освен коментарите ми при тях, можете да видите и какво съм коментирал при Scanman.
P.S. Самата Lyd също се включи.

Да не бъдем буквалисти

Lyd редовно призовава да не четем Библията буквално. И правилно прави.

В Библията се описват узаконени от Бога геноциди над невинни, правила да се убиват с камъни инакомислещите и различните, узаконяват се робството, сексуалната дискриминация и т.н. Съмнението и мисленето се наказват с вечни мъки, а подчинението се възнаграждава. И т.н. и т.н.

Но нека да не я четем буквално, нека да търсим "скрития" между редовете смисъл, който всъщност е, че трябва да растем духовно. Нека да си подбираме само цитатите, които ни харесват, да ги тълкуваме извън контекст, за да отговарят на очакванията ни за добро, свобода и човечност.

Моля?!?

Когато видя едно лайно, аз го окачествявам като лайно, а не се опитвам да намирам в него орнаменти и красиви форми, които му придават художествена стойност. И дори и да го направя, осъзнавам, че то в същината си си остава лайно.
А като пълен абсурд бих окачествил твърдението, че то невидимо за мен всъщност е торта просто защото и тортата има кафяв цвят, a аз в заслепения си буквализъм не мога да видя това.

Нека назоваваме нещата с истинските им имена. Мога да разпозная една хуманна философия, когато я видя. Мога да разпозная и една нечовечна, садо-мазохистична лъжа.

Демократичните и свободни хора просто не могат да приемат буквално Библията и Корана, и си създават някакво модифицирано, светско християнство и ислям, които да отговарят на днешното свободно общество. И разбира се, опитват се да се самоубедят, че тези религии са били такива от самото начало. Мислят си, че в чистия корен на тези религии са били хуманизмът и свободата. А всъщност коренът им е преклонението пред Големия Шеф, който ще се смили и ще спаси нас, жалките боклуци.

Но нека да не четем Библията и Корана буквално. Нека да си избираме текст и да го тълкуваме както ние си знаем. Само дето с освободени от какъвто и да е контекст тълкувания можем да изведем всичко (каквото си поискаме) от тези религии, но не и истината за тях.

Специално пояснение за будисти:
Драги будисти, в тези религии Бог не е Силата (the Force), пропиваща целия свят, както e в Star Wars например. В тях Бог е Личност, т.е. перверзна концентрация на Силата в едно конкретно личностно Божество.

Разликата е огромна.

Искрица в мрака

Чел съм "Хиперион" преди повече от 10 години. Не ми хареса - Дан Симънс беше написал просто едно гигантско въведение към поредица тлъсти книги. Книгата беше съставена от много пълнеж - отделни истории, уж свързани от обща нишка.
Но...
една от тези истории ме СМАЯ и само заради нея си струваше прочитането на цялата книга. Тази история се наричаше...

Theoretical Bullshit

В блога ми има около десетина чернови, които винаги съм се колебал дали да пускам. Тази е една от тях.

Първото нещо, заради което се колебаех, беше, че обичам да пиша само свои неща и да не цитирам нещо чуждо, колкото и да ми е харесало.
Втората е, че обикновено не говоря за атеизма си, освен ако не ме ядосат. Така или иначе важното е това, което идва СЛЕД атеизма, да проумееш човешката си същност в свят, който я отрича, а не самото стигане до атеизма, за който е нужна проста логика.

Както и да е, пичът по-долу ме изкефи. До тези аргументи стигнах на 13 годишна възраст, но видях, че повечето християни и на 53 не биха им обърнали внимание, а пък на агностиците и будистите така или иначе не би им пукало, тъй че донякъде тези филмчета са безсмислени. От друга страна, атеистите са едно презирано малцинство в САЩ и живеят под диктата на християнството, така че разбирам защо се борят така пламенно.


My dear Christian



God's Checklist



Good News? Really?



Beyond Comprehension



Проучих и малко подробности - самото момче е артист, занимава се с шоубизнес и държи истинското си име далеч от изявите си в YouTube. В САЩ на атеистите се гледа с лошо око...

Екстремен урок (3)

Притчата за сеяча

Изречението за голямото училище на Тишо и божествените (според мен) уроци на Емили ме върнаха към спомени от детството ми - нещо, което принципно избягвам да правя.

Когато бях дете, някъде на около осем години, бях запознат с Исусовата притча за сеяча.

Сеячът хвърлил еднакво добри семена,

• някои паднали върху крайпътни камъни и птиците ги изкълвали;
• други поникнали в плитка почва, останали без корен, та слънцето ги прогорило;
• трети попаднали между тръни, които ги задушили,
• и единствено семената, паднали върху добре подготвена почва дали изобилен (стократен) плод.

Учениците първоначално не разбрали какво иска да каже Исус с тази притча и го попитали:
"Учителю, защо говориш с притчи?".
А Исус им отговорил нещо от рода на:
"Говоря с притчи, за да не може да ме разбере всеки, а само тези, които са достойни".
(Това е в общи линии като да преподаваш английски само на тези, които вече знаят английски).
Както и да е. Всеки християнин (бидейки един от достойните) знае значението на притчата. Питайте някой християнин и той ще ви обясни, че:

• сеячът е Бог,
• семената са божието знание и слово,
• а различните видове земя - това са човешките сърца.

Демек Бог никого не подминава, семена падат на всеки квадратен сантиметър. Бог дава възможност за знание на абсолютно всички. Тия, които са с добри сърца, го приемат (семената оживяват), тия, които са с лоши, го отхвърлят (семената загиват).

Уви, като дете още не знаех вярното значение на притчата. И моят осемгодишен еретичен и детински мозък направи погрешно тълкувание.
Когато чух притчата за първи път, реших, че семената - това са хората. Господ хвърля хора наляво - надясно и някои падат на лоша земя, разболяват се, стават зли или глупави и умират.

Някои семена падаха в циганското гето и ставаха циганчета с въшки, като Иванка, с която си играехме. Други семена се сдобиваха с объркан, бавноразвиващ се ум, като моята приятелка Лили (която защитавах от истинските деца). Други семена като мен попадаха в обгръщащ семеен затвор, в лудница, чиито окови другите не познаваха. И най-накрая, имаше семена, дето падат в нормална, правилна земя и стават "истински деца", като повечето ми съученици.

Беше ми много странно как в църквата се възхищават на тая притча, защото тя демонстрираше съвсем ясно несправедливостта на начина, по който Шефа сее. Нима не виждаха, беше толкова очевидно! След това научих "правилното" тълкуване. Приех го, но бях разочарован от това колко неубедително беше.

***

И така, това е последното нещо, което мисля да кажа за "Голямото училище". Човешките качества като мисленето и свободата имат нужда от сьответната почва, за да израснат. Ако нямат тази почва, човек "предпочита" да бъде невеж роб.

"Предпочита" е в кавички, защото не може да имаш свобода на избора, след като дори не знаеш, че избор има, и не виждаш алтернатива, а само Бездна. Например, ако си жена в мюсюлманска държава и нямаш право да излизаш много-много извън дома си, външният свят е Бездна. Никой не скача в Бездната. Бездната носи хаос и смърт; и най-гадният, унизителен и мъчителен Дом е за предпочитане пред нея. Човек скача в Бездната само ако в Дома му няма абсолютно никаква сигурност и уют, или ако види надежда за островче (или дори островчета), на които да стъпи в Бездната. В никакъв друг случай (освен ако не е самоубиец).

The Brick Testament

Винаги съм мислел, че Моисей успешно съперничи на Хитлер и Сталин по човечност. Но явно на някои хора са нужни не думи, а картинки, за да го разберат.



The Brick Testament е сайт, създаден за хора, които не са чели / осъзнали съдържанието на собствената си Библия. Написаното в Библията е пресъздадено като комикс с човечета от конструктор Лего. Сивият текст е писан от автора, но черният е сравнително точно копие на репликите в Библията.

Препоръчвам следните четива:

Божиите закони (за всички времена)
Моисей и геноцид

Няма да коментирам нищо.

ENJOY.