Сбогуване с феминизма 7.2

Последният Tomb Raider имаше за цел да направи от Лара истинска героиня. И успя. Покъртителното е, че дори не можех да възприема Лара сексуално - тя прекарва повечето време ранена, раната ѝ понякога се отваря, гази из опасно мръсна вода, а често и двете едновременно, та последното нещо, за което мога да си мисля, е секс. Дрешките ѝ са най-обикновени, няма го вече големия и ханш и огромните ѝ гърди, цялата игра е посветена на психологическото и физическо изпитание, което преминава. Нещо повече, впоследствие се оказа, че самият сценарий е писан от жена - Риана Пратчет, дъщерята на Тери Пратчет.

Сбогуване с феминизма (7.1)

"Феминизмът е ценен в просветителско отношение. В това да разкрива и да посочва двойните стандарти, несправедливостта..."

Гледам тези изречения, част от черновите за тези есета, писани преди половин година, и не мога да повярвам на очите си.

Кой е написал това?
Аз ли съм бил толкова заблуден и наивен? 
Как е възможно да съм бил убеден в това?

Това впрочем са чувства, които почти всеки човек, напускащ дадена религия и разделящ се с "красивата" си вяра, изпитва. И аз съм ги изпитвал неведнъж. За съжаление, човешкият разум по природа е склонен към религия и понякога дори и най-внимателните не могат да се спасят от нейните капани.
След раздялата с религията, разбира се, идва раздразнението и отиването в друга крайност. Феминизмът и неговите "критики" на действителността все повече и повече ме дразнят. Да вземем например следното филмче.





Бих искал да запитам какво точно е новото тук? Сблъсъкът между родители и деца във връзка с това кое е сексуално приемливо? Фактът, че около четиринадесетата си година и момчета, и момичета трябва да се борят да покриват сексуалните стандарти на собствения си пол, и че сексуалната селекция е безмилостна? Фактът, че тяхната обърканост може да им струва социалната репутация в нашето пуританско общество? Фактът, че когато няма на какво друго да заложат, ще заложат на материалното? Фактът, че негативите на всяка нова технология се виждат най-напред, преди пластовете да се наместят и да се пожънат позитивите?

Каква е тази принципно нова заплаха, и нима е невиждана досега в историята? Какво би могло да се промени към по-добро, предвид, че начинът, по който се размножаваме, не се е променил за последните няколко милиона години? И най-вече: какво може да предложи феминизмът, освен възмутен шок, горчивина, пуритански морални проповеди и опити за цензура и контрол?

Бях решил да спра да пиша по темата. Но след като бях провокиран от Енея, реших да публикувам последната, седма част на есето по начин, сравним с пътя, изминат от стрелата на Зенон.
Казано с други думи, достатъчно голяма част от черновата, която писах миналото лято, почти не е боклук и почти става за четене, така че я публикувам без особени редакции като част 7.1.
Ето я.

Разминаване с феминизма (6)

Октомври 2005-та, мрачен дъждовен следобед. В офиса сме.

- Ние с Драгош се знаехме още от преди това бе, тъпаци! - пошегува се Емо с характерната си полуусмивка.
Беше ми трудно да сдържа смеха си.
- Абе... - той внезапно се огледа - кой седи там в коридора? Ако е момиче, да му помогнем, ако е момче - да се оправя!

Добрият стар шегаджия Емо. Феминистите биха казали, че думите му се дължат на социална норма, а привържениците на еволюционната психология биха ги отдали на инстинкти. Внимателният читател вече знае, че за мен лично нито едното, нито другото са в корена на проблема - според мен тези думи са директно последствие от механиката на секса, от различните плюсове и минуси, ползи и щети, които двата пола получават директно от самия секс.
Ще оставя думите на Емо да повисят във въздуха и ще се върна към тях по-късно. За начало, вместо за секс, нека поговорим за нещо по-скучно - за политика и икономика.

Разминаване с феминизма (5)

<продължение от част 4>

В тази група есета става дума за порнография, проституция и изнасилване. Теми, които свързваме с насилие, робство, или в най-добрия случай, унижение. Теми, които силно вълнуват и феминизма.
Преди пет години, когато взех решението да пиша за феминизъм онлайн, съм написал в една от черновите си:

"Всяко унижение и насилие в крайна сметка опира до това, че превръща хората в предмети. Дали тези предмети са трупове, роби, играчки или нещо друго, зависи от ситуацията, но общият принцип е един и същ. Злото - това е опит да опредметиш и себе си, и другите.

Свободата, осъзнатостта и човечността са много крехки. Много е лесно да бъдат смачкани, много е лесно ги загубим, ако си затваряме очите за неудобни истини. Не искам да бъдем кукли, марионетки, които не виждат конците, които ги държат и движат. Не искам хората да бъдат превръщани в предмети. 

Затова съм феминист."

Макар че все още бих могъл да се подпиша под този текст, вече никак не съм уверен, че етикетът "феминист" е подходящ за мен. Да не забравяме и че тъй като според черно-белия мироглед на Denia вече съм ВРАГ, би следвало тази серия есета да не се казва "Разминаване с феминизма", а направо "Сбогуване с феминизма".

Така да бъде. Критичният момент, в който бях принуден да призная пред себе си, че изглежда не съм в правилния отбор, беше през декември миналата година, когато попаднах на блога на една пенсионирана проститутка, пишеща под псевдонима Маги МакНийл. Тя считаше "нео-феминистите", както ги нарича, за най-големи врагове на колежките й, създавайки за тях път към ада, постлан с добрите им феминистични намерения. Множеството й разкази показваха, че идеалите и заблужденията на феминисти - активисти допринасят за съвсем реални жертви в реалния свят. А също така, в личен план, тя ми помогна да приема сексуалността си, която немалко по-чувствителни мъже се опитват да отрекат или за която се самообвиняват без изгледи за успех.

Разминаване с феминизма (4)

(продължава от част 3)

С тази рисувана феичка (за която почти нищо не знам) много, МНОГО искам да правя секс само заради начина, по който е анимирана - това според феминистката dolcevita е болестно състояние (а предполагам и според всеки, който не е анимационен нърд...)

Веднъж Longanlon и феминистката DolceVita имаха интересна размяна на реплики, свързана с това, че DolceVita се опитваше да определи един стандарт за "здрава" сексуалност, базиран (каква изненада) на личната й сексуалност.

Немалко жени правят същото. Чувал съм неведнъж жени да казват: "Да се възбуждаш от рисувани картинки е болестно състояние" или "Но кому може да са нужни порнографията и проституцията? Те са напълно безсмислени".  Чувал съм дори "Вие, мъжете, сте напълно сбъркани" (по повод това, че имаме желание да правим секс с почти всяка млада жена, която мине наоколо).
Разбира се, жените, на които принадлежат тези изказвания не се досещат, че другият отбор в безсмислената Игра среща съвсем различни проблеми от тях.

Разминаване с феминизма (3)

<продължава от част 2>

Slick от Sinfest прави каквото може

Нещо, което не само феминистките, но и всички обикновени жени не могат да понасят, са т.нар. pickup artists. Разбирам отлично защо всеки съвет, излязъл от устата на pickup artist им изглежда смехотворно нелеп (в най-добрия случай) или прилича на обидно използвачески план на чикиджия, който нищо не разбира от жени (в по-лошия). Невярно, абсурдно, унизително - така звучат лекциите на pickup artist-ите за жените.

Само че pickup artist-ите не пишат за жените. От своята страна на барикадата е почти невъзможно за жените да разберат какво всъщност правят pickup artist-ите и защо, и как е възможно действията им изобщо да имат някакъв смисъл или полезност.

Разминаване с феминизма (2)

(продължава от част 1)

Прасенцето Squig от Sinfest попада в Pornland

Унизителната порнография

Секс-негативните феминисти често казват: "Ние не се опитваме да отречем секса, а просто да направим сексуалните отношения по-човечни". Но какво точно значи "човечни сексуални отношения"?

Малкото жени, с които съм бил, са споделяли с мен, че проявявам ласки, нежност и внимание в секса, с каквито не са свикнали. Въпреки това аз потребявам грубоватата, механистична порнография, понякога и на гаджетата ми, и на мен са ни харесвали някои дребни и чисто символични грубости в секса и това противоречие трябва да бъде изяснено.

Разминаване с феминизма (1)

Едно от най-популярните есета в този блог е Двоен аршин. Това е страницата, получила най-много посещения на световно неизвестния ми сайт. Заради него напълно непознати за мен жени и девойки се свързаха с мен и искаха да се запознаем. Немалко от тях си бяха изградили някакъв идеализиран образ за мен, но мисля, че успях да ги разочаровам до една... Както и да е, това не е по темата.

"Двоен аршин" е есето, което ме причисли към редиците на феминистите - блогъри в България. Впоследствие бях поканен да се присъединя като автор към блог за феминизъм и написах поредица от есета и очерци за него - направил съм списък на тези текстове ето тук.

Аз все още мога да се подпиша под всяко едно от тези есета - убежденията ми не са претърпели драстичен обрат (макар че за другите феминисти ще изглежда точно така).

Всъщност още в старите ми есета - "Това е така, защото е така" и "Двоен аршин" съм засегнал същото, за което ще говоря и сега. Ако се вгледате внимателно, ще видите, че в тях има и пасажи, които звучат... странно и се разминават с феминизма.

Цитирам завършека на "Двоен аршин" (така, както е публикуван в моя личен блог; за публикацията във Феминисткия блог бях махнал няколко неудобни за общоприетата идеология изречения). Ето ги и тях:

Всеки да си знае мястото

UPDATE: Осъвременен, по-подробен и не-личен вариант на този текст може да намерите тук, в блога на ILLFB

Болен съм.

Един лимфен възел под дясната ми мишница се е подул и се бори да достигне размерите на кокоше яйце. От него излиза изпъната нишка и в момента тя е допълзяла чак до лакътя ми. (Няколко дни по-късно, вече пълзи и към дланта.) Всичко това, разбира се, е болезнено. Инфекцията води със себе си верига от други гадости, или както е казал народът, "Едно зло не идва само". Една беда е като парченце домино, което пада и събаря други парченца домино в безмилостна, жестока верига.

Но болестта ми не може да се сравни с огорчението, което ме души и засяда като буца в гърлото ми.

Откъде да започна. Моето хоби и професия е да създавам видео-игри. Бих искал да предложа на вниманието ви една графика, която демонстрира съотношението мъже - жени в тази професия.

източник - gamecareerguide

Мъжете са 92%, жените са само 8%, при това средното им заплащане (в САЩ) е с близо 10 000 долара годишно по-малко от това на мъжете на същата позиция.

Това, че игрите се правят главно от мъже и за мъже, по мое мнение ги осакатява и им пречи да се развият като изкуство. Но да оставим тази тема - за нея може да видите другия ми блог, който е посветен специално на игрите.

Какво се случва с тези 8% жени, това е интересно.

Днес се натъкнах на нещо, което съм пропуснал с цяла година.

Преди около година излезе Assassin's Creed. Не си заслужава да говоря кой знае колко за самата игра. В нея имаше смайващи неща, които не бяха правени от никого досега. Имаше и много грешки, които правеха геймплея скучен и повтарящ се.

Джейд Реймънд е продуцент на играта. Преди това се е занимавала с програмиране, компютърни науки и разработка на други игри. В Assassin's Creed тя участва в дизайна, както и в ръководенето на целия екип (неща, които макар и в по-малък мащаб, и аз съм правил за своите проекти). Като продуцент, тя дава редица интервюта и презентации.

Ето две, едното е на английски, другото на френски. Не е нужно да щракате на тях - в самите интервюта няма нищо интересно, особено ако не играете игри, слагам ги просто като пример.



Изгледал съм много интервюта, и във всяко едно Джейд проявява компетентност. Тя не е правила гафове, каквито например направи продуцентът на бъдещия хит StarCraft 2 (той неочаквано и без да иска се издаде, че само бегло познава играта си).

Има един проблем, обаче. Джейд е жена, при това - попадаща в нормите за красота. Сьответно под всяко едно такова видео недоебаният чикиджия слага коментар колко би искал да я ебе, или че тя е "жената - мечта" за всеки играч, че иска да се ожени за нея, и т.н. Журналистите не направиха изключение и някои от тях фокусираха нещата не върху играта, а върху това колко е красива Джейд. Oбсъждаха я по воайорски начин, по който никога не биха обсъждали един мъж - продуцент. Тръгна и слух, че Jade ще прави снимки по бикини в Maxim, който светкавично беше опроверган, но си остана във въздуха (както се казва, пусни слуха, че сестра му е курва, нека той после доказва, че няма сестра). След като сами направиха всичко това, същите журналисти започнаха да се оплакват, че Jade отвличала вниманието им от самата игра (!!); че било нечестно акцентът да се поставя върху външността на Jade, а не върху играта (нито Ubi, нито Jade са допринесли с нещо за това развитие, както могат да покажат десетките филмчета в GameTrailers.com).

В крайна сметка се стигна до появата на този комикс...

...към който няма да давам линк, макар че е много лесно да бъде намерен...

В общи линии, в него Джейд, с глуповато и миловидно личице, прави свирки на отчаяни (вероятно девствени) компютърни маниаци, за да ги убеди да купят играта. Какво е най-унизителното в комикса? Интересно, но най-обидното не е това, че във финалния кадър косата, лицето и тялото на Джейд е групово опръскано със сперма. Обидното е всъщност в най-първия кадър, в който тя е толкова глупава и празноглава, че не може да произнесе "creative". (В първия панел тя се опитва да се представи като "творческото влияние, стоящо зад играта", но всъщност говори заучени фразички, които с мъка си спомня). Т.е. в този комикс Джейд е една нямаща нищо общо с играта си секс-кукла, поставена там, за да привлича внимание към нещо, което изобщо, ама изобщо не разбира.

Струва си да се обърне внимание и на техническото качество на комикса. Това не е творение на някакъв аматьор, а на професионален художник на комикси - заслужилият чичар Дейв Чюнг. В самия комикс не са видими полови органи, а самата Jade носи бикини, т.е. комиксът би могъл дори да бъде публикуван в нормален вестник или списание. Това по никакъв начин не променя порнографското усещане, което е изключително силно.

Масовата чичарска реакция, разбира се, е одобрение на комикса като "израз на свободомислие", "проява на хумор" и т.н. Това не било унизителна гавра, а остроумие, и комиксът не обиждал жените като цяло, а бил насочен само към Джейд. (Интересно все пак, защо известните жени винаги стават жертва на точно такъв "хумор", което не може да се каже за известните мъже.)

Следва стандартното обвиняване на жертвата от типа "Тя сама си го е търсила; Ubisoft са виновни, защо разчитат някаква жена да рекламира играта им като курва" и т.н. В действителност, нормално е точно Джейд да представя играта си пред журналистите, тъй като това е част от работата на продуцента / дизайнера - да представя пред всички продукта, който разработва. Във всяко едно видео Джейд демонстрира единствено играта си (голяма част от филмчетата дори са само геймплей с нейния глас зад кадър - т.е. тя само обяснява и изобщо не се вижда).

Накратко, нейното единствено прегрешение е, че е жена. Тъй като е красива жена, тя не би могла да разбира за какво говори и наистина да е участвала в направата на играта; каквото и да говорят фактите, очевидно ролята й е просто да привлича мъжкото внимание. Жените нямат право да бъдат умни, компетентни, или на лидерски позиции. Ако се появят публично и не отговарят на нормите за красота, реакциите са снизходителни / подигравателни, ако пък са "красиви", е особено очевидно, че са проправили пътя си нагоре със свирки, а не с ум. Тогава трябва да им се напомни, че те са просто едни кофи, предназначени за изхвърляне на сперма, и че са твърде глупави, за да могат да вършат "мъжка" работа.

В игровата индустрия жените са много малко, но ги има. Най-прясното име е Kim Swift, създателка на уникалния Portal. Обикновено обаче те стоят в сянка и не рекламират така упорито собствената си игра. Някои от тях са до такава степен потънали в сянката, че научавам за ключовата им работа по level design, изграждане на свят или история само от изучаване на списъците с имена в края на играта. Е, оказва се, че има защо да не се показват. Защото какъв е "урокът", който тази случка "преподава"? Стойте в сенките, или най-добре, изобщо не припарвайте до тази професия. Вършете си "женските" неща вместо това. Вършете това, за което сте направени.

Разбира се, нормалният отговор на този анализ е да не се впрягам за дреболии. Някакъв тъпанар нарисувал нещо - голяма работа. Та всичко това е една лична, изолирана история, която не е нищо особено, и изобщо не крие в себе си зависимостите, което й приписвам.

Ето така се връщаме към огорчението, което сякаш се разлива като отрова по вените ми. И към доминото. Намирам се в свят, оплетен от причиноследствени връзки, и ги виждам - толкова кристално ясно - че не мога да повярвам, че нещо толкова очевадно може да остане незабелязано. Уви, нормалните хора винаги успяват да ме опровергаят, вървейки по-безмозъчно и от животни по програмираните си пътища. Единственото нещо, за което използват ума си, е да се самозалъгват, когато някой неизбежен лъч светлина прореже зрението им. И продължават да се блъскат по 100 пъти в една и съща стена.

Sky Doll: Жълтият Град

За този комикс бях предупреден, че може да ми се стори феминистичен. Защото, както знаете, феминизмът е нещо много страшно и лошо и трябва да бъде натъпкан където му е мястото, за да е весел и с песен денят.



Главната героиня в Sky Doll е андроид - кукла, предназначена за сексуално удоволствие. Куклите периодично губят спомените си, но тя е успяла да събере достатъчно, за да се почувства личност. След заплаха спомените й да бъдат изтрити, тя бяга от Господ (кой е Господ, ще разберете от комикса). Но юридически Ноа е едно нищо, просто вещ, и единственото, на което може да се надява, е някой да я притежава.

Sky Doll ме покърти с това, че покрива много общи теми със сценария на моя собствен недоклатен комикс, "Кукла", а именно:

• сексуалната дискриминация
• опредметяването
• гадостите на религията
• и там има зла жрица, която държи юздите
• и там има скрита зад религията тайна, неосъзнаването на която може да доведе до това да е "...твърде късно. За всички."
  

Чебу определи Sky Doll другояче, и много точно: "Не очаквах, че един комикс може толкова добре да говори за социални проблеми, без да става досадно моралистичен и в същото време да забавлява с много интелигентна ирония, лек закачлив хумор и страхотен арт!" Тези й думи ме накараха веднага да купя книжката на Artline. Действието наистина е живо и увличащо (нещо, за което аз имам още да се уча). Героите са симпатични и запомнящи се. Смешното и тъжното вървят ръка за ръка по начин, по който само истински майстор може да ги сплете.

Изкушавах се да ви покажа няколко забавни страници (разговорът с Бог в началото, няколко сблъсъка на Куклата с големия свят), но така първо ще ви спойлна прекалено, и второ, няма да е честно към издателите, поели риска да се занимават с комикси.

Показвам ви само тези. Те са доста мрачни и не дават представа за живото темпо на историята, т.е. тук просто трябва да се примирите с моя вкус:

изключена

Религия 1

Религия 2


А единственият хумор, който ме кефи, явно е абсурдният:



SkyDoll обаче има много други страни отвъд показаните от мен и всеки ще намери в него нещо за себе си, дори хората, които искат просто да се забавляват. Те ще затворят последната страница с усмивка и добро настроение, макар че поемат риска в главата им да се загнезди някоя неудобна мисъл.

Q&A

Мога да си представя реакцията на някои свои познати и роднини към този преглед. Те биха били нещо от сорта на:

Комиксите са глупаво нещо.

SkyDoll е най-добрият комикс, който съм чел през целия си живот. Ако трябваше да изтрият спомените ми за всички комикси, които някога съм чел, и да остане спомен само за един от тях, щях да избера това да бъде SkyDoll.
Ако не четете комикси, но искате да видите на какво е способно това изкуство така, както аз понякога давам шанс на упадъчни изкуства като театъра, балета и операта, то може да дадете на SkyDoll шанса да ви очарова и смае.

Ебаси, какво толкова ти хареса?

Хареса ми това, че Sky Doll осветява повечето неща, за които хората си затварят очите и се самозалъгват. При това зарежда с оптимизъм и бодрост, вместо да сдухва и да навява безнадеждност.
Но това е, което ми хареса на мен. На вас може да ви хареса нещо съвсем друго. Точно това прави комикса толкова добър - той не е окован в рамките, които му слагам.

14 лева е много скъпа цена за комикс.

За 14 лева получавате твърди корици, хубава хартия, миришеща на опияняващо, прясно мастило, изпълнена с живи цветове и много страници в огромен формат от типа на "ДЪГА".
За мен лично цената на комикса е много ниска. Но всякаква цена ще е висока за човек, свикнал да получава духовната храна безплатно, докато именно тя трябва да бъде най-ценена и купувана.

А сега нека да дефинираме "скъпо". Когато бях безпаричен ученик, най-бедния в класа, съм си недояждал със седмици, лишавал съм се от какво ли не и съм правил чудеса, за да си позволя филм, комикс, книга или оригинална игра, но това винаги си е оставало приоритет номер едно. Междувременно бедняци си купуват скъпи GSM-и и взимат заеми, за да отиде "детето" им на чикиджийския абитуриентски бал. Всичко опира до това кое смятате за най-важно, независимо от парите, които изкарвате.

Откъде мога да си купя Sky Doll?

Аз си купих Sky Doll от Хеликон... Има я и в "Пингвините". Вземайки предвид мизерните бройки, в които се издават всички книги, е по-добре да побързате, преди да се е изчерпал и без това ограниченият тираж.

Стилът на рисунките прилича на WITCH, това съвпадение ли е?

Alessandro Barbucci & Barbara Canepa, художниците на WITCH, са автори и художници на историята на SkyDoll. Да бе, и аз се изненадах, ама е факт. Но като се замисли човек, има някаква феминистична последователност в това.
За съжаление авторите са процедирали точно както с WITCH, т.е. направили са няколко ударни, великолепни първи епизода и след това са оставили други да рисуват, а може би и да пишат. Въпреки това, на W.I.T.C.H. му отне минимум година да се развали. А Sky Doll е нещо смайващо добро. Рядко се среща фантастика, която да те накара да се замислиш за конците, които дърпат всички ни.

Двоен аршин

- Гейове, които се целуват, ме отвращават, а лесбийки, които го правят, ми се струват красиви.

- Защо според теб е така?

- Не виждам смисъл и да се питам. Явно просто ни идва отвътре, от мъжествено мъжката ни природа. От Инстинкта, от тестостерона. Родени сме с това. Така ще да е.

***

ОК. Хайде да направим един експеримент със своя... инстинкт.
Ето едно обикновено smiley. Кръгче за глава, две точки за очи, чертичка за уста:

От какъв пол е смайлито? Мъжки ли? Не, то е безполово. Въпреки това няма нужда от нищо допълнително (пишка например), за да го приемеш като мъж. Достатъчно е да кажа "Това е Пешо" и ще ми повярваш.

Но ако ти кажа "Това е Мими?" Да приемеш това смайли като жена е несравнимо по-трудно, да не кажа невъзможно. За да бъде възприето като жена, трябва да му сложим още нещо: дълга косица, панделка, червени устни или нещо такова. Дори това не е достатъчно: за да го приемеш наистина като жена, често трябва да бъде пипнато от глава до пети. Тоест, да има тяло.

Това е така, защото в нашето общество мъжът (разбирай "човекът") по дефиниция е асексуален и безполов, освен когато не поиска. А младата жена ЦЯЛАТА, от глава до пети, е олицетворение на секса, винаги.

Затова лесбийката действа правилно: иска секс и избира точно предмета, който е предназначен за това - друга жена.
Геят обаче действа неправилно: вместо правилния за употреба предмет (жената) той избира истински човек и го опредметява до нивото на жена, което е... деградиращо.

Или накратко:
Мъж = човек.
Жена = секс.
Еба = експлоатирам, унижавам, пренебрегвам, наранявам.
Наебан = унизен, употребен, губещ.

Косвено следствие:
Мъж с мъж = човек, унижаващ човек
Жена с жена = секс + още секс

Да си предмет за секс, да си в пасивната позиция, е смятано за унизително; За късмет като мъж ти не попадаш в тази "ебана" категория; Но ако като мъж доброволно предпочиташ долното женско положение, значи се самоунижаваш.
И така, когато стане дума за гейове, нормалният мъж веднага реагира с отвращение или омраза, зад които просто се крие паническия му страх - че може да бъде сбъркан с това, че е един от тях!

***

Някои хора може би не биха искали да повярват, че тези "глупави, незрели, обидни, просташки и вулгарни" представи стоят в тях. Но те стоят. Помисли честно, вгледай се в себе си и ще видиш, че е така.
Ето още няколко представи, които ни влияят:

Сексът е нещо "мръсно", защото...? В него участват органите от отделителната система. Които отделят урина и други отпадъци. Може би колкото повече живеем в свят от нерециклиращи се материали като мрамор, плат, метал или пластмаса, толкова по-гнусни ни изглеждат слюнката ни, потта ни, всичко.

Сетих се за един мой съученик в първи клас, който беше убеден, че момичетата, тъй като са красиви като ангели, не ходят по голяма нужда. С известни уговорки беше принуден да приеме, че може би пишкат. Мъжете с техните натрапчиво висящи и стърчащи и еякулиращи полови органи, обаче, съвсем не са толкова "прибрани" и дискретни в това отношение, колкото жените. А ти със сигурност отчиташ всичко това, когато гледаш мъжка целувка.

Същите причини могат да накарат една по-консервативна двойка, мъж и жена, да приемат за нещо нормално кунилингуса, но не и фелациото: случва се или мъжа, или жената, да го намират за неудобно и унизително. По същата причина доста хетеро мъже приемат 69 с лесбийки за нещо готино, а 69 с мъже за нещо гадно.

Или накратко:
секс = удоволствие / мръсотия
кур = нещо неприятно, грозно, лошо, мръсно
(напр. "от всички путки уцели хуя" е фраза, описваща лош късмет).

Така стигаме до въпроса: какво изгражда порното? Курът прави по-голямата част от порното. Ако го няма, в повечето случаи говорим за "еротика".
Ласките са красиви, празнещият се кур е грозен, защото приравнява жената до тоалетна чиния, в която разтоварва цапащата сперма. И носи грубост и болка.

Тоест:

• Лесбийското порно може да е нежно и "красиво", защото в него няма истински хуйове.
• Гейското е "грозно", защото в него има хуйове на квадрат.

P.S. Впрочем повечето органи е добре да си стоят вътре в тялото, и да бъдат изкарани навън е средство да нарисуваш гротеска. Тук не става дума за това как аз възприемам нещата, а за това как принципно се възприемат.

***

Няма значение дали вярваш в тези твърдения, или ги презираш. Защото те съществуват в езика, в историите и във всичко, което ни заобикаля. И влияят на мисленето ни, независимо дали това ни харесва или не.

Комплимент за жената е да й кажем "Ти работиш този занаят като мъж!". Обида за мъжа е да му кажем: "Ти се държиш като жена".

Макар че феминистките са постигнали много (например в една книга, която четох, вместо навсякъде да се казва "if the player does that, he..." се казва "if the player does that, she", т.е. видиш ли, и жената е човек и по закон поне на половината места трябва да пише "тя" вместо "той", когато се говори за неясен като пол читател) - това не решава езиковия проблем. Това всъщност изобщо не решава централния проблем, от който тръгва всичко, а няма как да се изправи нещо, което по начало е криво.

***

А кое е криво по начало? Откъде идват тези представи, за които разказах? От какво произтичат проблемите?
Убедил съм се, че почти всичко в секса е заучено - дали мъжете харесват дебели или слаби жени, дали да намират за най-секси пъповете, стъпалата или циците, дали харесват собствения или другия пол зависи от условията, в които живеят, а не от някаква инстинктивна или друга "вроденост". Според мен инстинктът няма много общо тук. Основата на проблема обаче не е дори в обществото - каквито и "революции" да се правят, той по един или друг начин ще си стои. Защо?

Това, което лежи на дъното и което по начало е криво са правилата на секса, начинът, по който е проектиран да се прави: напр. единият забременява, другият - не, единият непременно трябва да се възбуди, другият - не и т.н. За тия правила няма да пиша сега, но ако сами си направите списък, ще изброите достатъчно предпоставки в дизайна на секса, които закономерно го превръщат в една курово-ебана шибания, която се разраства и обхваща живота ни.

А правилата на секса са такива заради това, че Светът не е правен за хора. Светът е просто купчина безчовечни, безсмислени закономерности, които изтъкават всичко, дори самите нас. В Света няма нито едно късче доброта, нито едно парченце смисъл, и нито един атом човечност. Човечност има само в нас, и е хубаво да не помагаме на Света да ни я отнеме.


Картинките са откраднати от Hegre Archives, момичето се казва Anne.

Зависимост

Преди няколко седмици попаднах на тази картинка (може да щракнете на нея, за да я видите в по-голям размер).

Погледнете я на отделен прозорец и си помислете какво става на нея, преди да продължите да четете...



Та... Помислих си - какво всъщност се случва на картинката? Момичето е поробено сексуално? Може би смачканият човек се е опитал да я освободи, но гигантът го е убил? Или самият великан иска да обсеби и покори целия свят? Ето това е. Власт. За момент преставаш да си човек. Ти се превръщаш в оргазъм, а жертвата ти – в предмет, който експлоатираш. Ти изсмукваш рая от жертвата. Ти ставаш неин бог, а тя става труп или играчка. И двамата преставате да бъдете хора. Това е и целта на занаятието.

Злият гигант...
Но после... после всичко се обърна наопаки...

Момичето сякаш е оковано, но тези окови не са ли... не са ли... не са ли дистанционно, с което контролира гиганта?!!??? Да, тя е окована, но... оковаването и зависимостта са взаимни... (Прозрачността, която позволява да се види мозъка на великана, също подсказва за това, че е манипулиран). И всъщност тя е истинския злодей! И гримасата й не изразява болка, изразява ирационалната женска злоба, която може да помете всичко, която е много по-ужасяваща от тази на злия мъж. Тя не иска да бъде освобождавана... чрез гиганта тя ще постигне своето.

Двойнственият начин, по който тази картина може да се тълкува, е впечатляващ. Но всъщност няма значение кой кого. Всеки е роб на другия.

Картинката е тафирана от http://www.jasonchanart.com/