Започвам друг блог с друга насока

Тъй като това беше блог за личните ми преживявания и разсъждения (плод на стария тип Интернет, който отдавна загина покрай facebook), се опитвах да не пиша в него за политика и история. Само че, в сегашния етап от живота си не мисля, че има нещо по-важно от политиката и историята и по-точно, че не бива повече да мълча за тях. Затова реших, че по-добре тематично ще бъде да направя отделен блог за такива статии. Заповядайте: 

Механизмът

Отсега нататък ще пиша най-вече там. 

Кога и защо започна всичко това

През 2014-та в Украйна с протести свалят Янукович - човек на Путин, корумпиран тип, живеещ в гигантски луксозен палат, построен с безбожното богатство, което е "усвоил". Янукович е саботирал влизането им в ЕС, а след загубата на властта бяга от Украйна в Русия. 

Протестът загрубява. Протестиращите биват убивани - по тях се стреля дори от маскирани снайперисти, които специално убиват лекарите, изнасящи ранените. Руските медии твърдят, че снайперистите били американци. Помислете малко кой има интерес да се стреля по хората на този протест - американците, или Путин и неговия корупционер Янукович, който протестът цели да отстрани?

картина в памет на убитите в протеста: пенсионери, лекари, деца, хулигани - обединени от протеста срещу руската пост-комунистическа корупция

След това някакви хора в Украйна внезапно искат да се отцепят. По случайност "отцепниците" са въоръжени до зъби като истинска армия, дори имат ракети. Те са военни без опознавателни знаци - "зелени човечета". На всички беше ясно, че са руснаци, но всички се правеха, че не се знае какви са, за да не ескалира конфликта. Провежда се "референдум" под дулата на автоматите и вече има "независими" зони в Украйна. Оттогава там цари насилие и смърт. 

В "независимия" район "местните" военни взривяват пътнически малайзийски самолет с цивилни (сред които учени, отиващи на конференция за търсене на лечение на СПИН) и не са допуснати разследващи да видят кой е свалил самолета. (Впрочем такова сваляне на пътнически самолет от страна на мърлявщината в СССР имаше и през 80-те - бил малко навлязъл в зоната им и те сега какво да проверяват пътнически ли е, военен ли е, въпреки че скоростта и височината говорят за това).

Както обикновено, руснаците казаха "аааа, те украинците са го свалили", както и сега казват, че украинците бомбардират собствените си градове. Но чия армия е окупирала солидни части от Украйна от 2014-та нататък... украинската или руската? Чия е  ракетната система „Бук“? Какво показаха разследванията на Христо Грозев и доказателствата на bellingcat? Това може да ви отговори на много въпроси.

ЛЪЖА 1: "РУСИЯ ЗАЩИТАВА РУСКОТО НАСЕЛЕНИЕ"

Преди да стигнем до фашистите в днешни дни, нека уточним откъде е това руско население и кой е успял да надмине и дори да изпревари (!) нацистите по жестокост. В началото на 20-ти век в Украйна е устроен т.нар. Голодомор - геноцид, убил милиони, в който целенасочено е предизвикан масов глад. Украйна е житницата на Европа, неслучайно това жито присъства на знамето ѝ - тя сама може да изхрани голяма част от света. Абсурдно е точно в този район да се предизвика глад, но въоръжените орки на Сталин отнемат храната на хората, взимат дори семена, мед, всичко, което може да послужи за храна на някого. Ако някое дете тръгне да излиза от селото си в търсене на храна (примерно житни класове), го разстрелват. Понякога дори не чакат хората да умрат от глад, а ги погребват живи. 

После на тяхно място Сталин заселва други хора, т.е. подменя населението. (Подобни неща се случват и с нашите български малцинства на територията на СССР, например бесарабските българи. СССР изселва не-руски "малцинства" към Сибир, където хората да умрат от студ и глад или още по пътя.) В Украйна умират милиони по бавен и мъчителен начин и на този фон Холокостът (който се е случил по-късно!) поне е ефективен и бърз.

Поредната подмяна на населението -
"Преселете се в богатата и плодородна Кримска област" (1951)

В днешни дни, украинците говорят и руски, и украински добре. В стремежа си към независимост след събитията от 2014-та, те решават украинския (т.е. собствения им език!) да се ползва от официални институции (парламент и т.н.) въпреки че по телевизията и другаде продължават да говорят на руски (най-малкото защото това значи по-голяма публика - руски се говори в повечето съседни държави). Рускоговорящото население, "на което е забранено да говори на руски", на чист руски пропъжда "братската помощ" на окупаторите. Сега, през 2022-ра, Русия извършва "братско освобождение" на градовете с рускоговорящо население, като ги изтрива от лицето на земята, правейки ги на сол и избива цивилните, не позволявайки им да се измъкнат. Проблемът не е с руския, проблемът е, че рускоговорящи са посмели да тръгнат по различен път от този на диктатурата в Русия. Но този път не става дума за Чечня, Грузия или Сирия (за които на нас не ни пука, защото това са хора, различни от нас, далеч от нас, и сигурно са терористи). Путин винаги е водил война по сходен начин, но сега става дума за близка и разбираема за нас държава, и да сринеш цели градове с цивилни вече не може да бъде пренебрегнато толкова лесно. 

Към клеветите и лъжите за "изкореняване на фашизма в Украйна" ще се върна след малко.

ЛЪЖА 2: "РУСИЯ СЕ БОРИ ЗА МИР"

"Освобождение" на Чехословакия от фашизъм през 1968-ма

Преди 40-тина години Русия (под формата на СССР) владее половината свят, ако броим не само завладяните от нея държави (Литва, Латвия, Естония, Украйна, и т.н.), ами и тия с марионетни правителства, командвани от СССР, като нашето (България, Румъния, Полша, Чехословакия, половин Германия, и т.н.), както и "дружеските" държави, които СССР дестабилизират, въоръжават, устройват революции и инсталират свои хора (Афганистан, Виетнам, Гренада, Монголия, Куба, Ангола, Етиопия, Йемен, Сирия, Виетнам, Камбоджа, Никарагуа, и т.н.) 

Тези сфери на влияние са като един гигантски тумор, който покрива половината от картата на планетата Земя. Тумор, който временно се стопи и се скри, но не загина, и отново чака своя час. Това е, което липсва на Путин: той говори от много години за "историческата трагедия от разпада на СССР" и за това, че "трябва да си върнем загубените сфери на влияние [на СССР]". 

"Окупатори, вървете си у дома" - Чехословакия, 1968-ма

Да отидем по-близо до днешния ден. В последните 30 години "миролюбива" Русия е нахлувала военно във всеки един свой съсед (освен в тези, които са в НАТО - засега! - и във Финландия, която им приседна последния път). Войните са нужни, за да оправдават диктатурата на Путин, но им се създават и по-благовидни оправдания. Преди войната в Чечня, например, тайните служби на Русия устройват терористични актове, за да оправдаят войната. Звучи ли ви конспиративно? Трябва да имате предвид, че КГБ под всичките си имена в последните 100 години се е занимавало най-вече с това да избива милиони от собствения си народ. Само това умеят, само в това са експерти. Едновременно с това са мърлячи и нерядко си оставят ръцете. При взривовете на жилищни блокове преди чеченската война на Путин, обикновената милиция по погрешка хваща не чеченци, а агенти на ФСБ (преименуваното КГБ, от което произхожда самия Путин), слагащи взривното вещество в блоковете. При кризата със заложниците в театъра в Москва през 2002-ра, също обикновената милиция разкри, че има разговор между терориста и мистериозен поръчител, който му казва "да убие няколко души", а "терористът" казва "ама ние не се бяхме уговорили така". (След това заедно с терористите бяха убити и 300 заложника от анти-терористите, което показва как службите в Русия никога не могат да спасяват цивилните си, а само да ги убиват). Повечето от хората, които са се опитвали да разкриват кой е организирал терористичните актове - депутати, искащи разследване (напр. Чикашихин), журналисти, публикуващи факти, неизгодни на властта за тероризма и войните (напр. Политковска) биват отровени, убити, случват им се инциденти. Така стигаме до

ГЛАВНАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА

В Русия гражданите, историците, опозиционерите, интелектуалците, журналистите, които пречат на Путин, биват убити, вкарани в затвора със скалъпени дела, или прогонени от държавата. Путин управлява там, несменяем, от над 20 години. Могат да забогатяват само тези, които са част от "богоизбрания" кръг на диктатора - ако някой друг случайно забогатее, могат да му вземат всичко (както примерно стана със създателя на руския аналог на фейсбук). 

Понеже не е свободна, Русия не е страна, която произвежда, изобретява и създава, те наистина са най-вече "бензиностанция" и просто са седнали върху един ресурс, който изнасят - както правят Саудитска Арабия или Иран. Мизерията, алкохолизма, мошеничеството, безперспективността са неотменна част от живота там много отпреди разпада на СССР. Околните на Русия страни, като Беларус и Казахстан, имат свои диктатори от десетилетия, които се подчиняват на Путин. 

Но не и Украйна! Там президентите са различни, и хората 2 пъти правят 2 големи бунта срещу руските марионетки във властта им. Да има светъл пример на забогатяваща държава със свободни хора, в която се говори на руски, съседна на руската диктатура - ето това е опасността за режима на Путин. В съседните "приятелски" диктатури Беларус и Казахстан имаше бунтове съвсем скоро, но бяха овладяни с руска помощ, докато Украйна беше изпусната от неговия контрол.

Битка за обединение. Бой до смърт. За да бъдем "заедно".

"Освобождението" на Украйна обаче не се получи - целта беше бързо да бъде завладяна, и всички неудобни интелектуалци и лидери да бъдат убити по списък и подменени с послушни марионетки на Кремъл, така, както е направено при нас в България след "освобождението" ни от СССР. Но сега, след като войната се закучи, е много показателно, че едно от предложенията от страна на Русия за примирие беше да сменят президента им Зеленски с Янукович - да, със същият този зависим от Путин мазен корупционер, който избяга в Русия, и когото споменах в самото начало на тази история. 

Контрастът между Зеленски и Путин също е огромен: Путин, който стои на 10 метра дори от най-близките си хора, защото се бои от преврат, и Зеленски, който остава в обсадената столица, за да бъде заедно със защитниците ѝ. Контраст, олицетворяващ добре двете държави: Русия, в която този век не е имало свободни избори, и Украйна, която освен че е демократична, няма нито една нацистка партия, представена в парламента си.

ЛЪЖА 3: "НАТО И АМЕРИКАНЦИТЕ ПРОВОКИРАТ ВОЙНАТА"

Американците имат вина, но тя (както винаги) е доста по-различна от това, което повечето хора си мислят. През 1994-та САЩ уговаря Украйна, Беларус и Казахстан да си предадат атомното оръжие на Русия. Причината е, че след разпада на СССР атомните му бомби остават разпиляни по освободилите се републики, и САЩ е притеснен от това, защото така се появяват много държави, от които може да дойде ядрена заплаха. Предпочитат всичко да е на едно място, за да имат по-малко грижи. Затова подписват т.нар. "Будапещенски меморандум" - Украйна си дава атомното оръжие на Русия (голяма грешка!), а Русия, САЩ и Великобритания гарантират териториалната ѝ цялост (ха, ха, ха).

Е, когато Русия наруши териториалната ѝ цялост през 2014-та, след като под този договор стои подписа на американския президент, Америка би могла да се намеси, но тя не го направи, за да не рискува ядрена война. Това, че договорите с Русия не струват и хартията, на която са написани, е вярно, но и САЩ не се показа в по-добра светлина.

При първото нападение над Украйна, това през 2014-та, малко хора там са били привърженици на влизането в НАТО. Нахлуването тогава е било заради стремежа им да развиват връзките си с ЕС. След откъсването на няколко региона вече над 60% от населението искат да влязат в НАТО (по разбираеми причини).

И ето, че през 2022-ра огромна армия и най-различна руска военна техника се струпва на границата с Украйна. 

Западът: "Изглежда, че се канят да ви нападнат."

Украйна: "Дайте ни повече и по-хубаво оръжие тогава."

Западът: "Ееее, ама то така ще ги провокираме и ще стане по-зле, айде да не ви даваме нищо сериозно и да се надяваме да се размине."

Междувременно, в Русия от много време насам има военни паради, съперничещи по нелепост на тези в Северна Корея.

На тези паради празнуват и боготворят Втората Световна 

(в която СССР е извършил ужасни военни престъпления като това в Катин, масови изнасилвания и масови избивания на цивилни, но пък е третирал и собствените си войници като ненужно месо и е губил десетки и стотици пъти повече хора заради това).

Става популярен и лозунга "Можем да повторим!" (победата си във Втората Световна война, с която поробват половин Европа). Защото това не е просто носталгия по миналото, а и мечта за бъдещето. Вижте песента "Дядя Вова, мы с тобой", в която деца обещават на Путин да го последват, ако ги призове пак в "един последен бой".

ЛЪЖА 4: "И ДВЕТЕ СТРАНИ СА ВИНОВНИ", "В УКРАЙНА ИМА ФАШИСТИ"

"Аха, злодей! Опитваш се да ме нападнеш, а?"
(Карикатура, изобразяваща една от безбройните фалшиви "превантивно-отбранителни" руски войни - тази срещу Финландия, която за щастие им е приседнала)

В руските медии протестът от 2014-та се представяше като предвождан от нео-нацисти - бандеровци. А Спепан Бандера за украинците е това, което за нас е Левски. Той всъщност се е борил срещу нацистите и по-късно - срещу комунистите, които най-накрая успяват да го убият. Допускам, че по причини, още по-скалъпени от очернянето на нашия, убит от комунистите генерал Луков, му е приписана "фашистка" слава. В Украйна със сигурност има хулигани и ултраси. В коя държава ги няма? Но от някакви улични хулигани руската пропаганда успява да съчини организирани, подкрепени от украинската държава убийци, на които да припише престъпленията на собствените си наемници. Все пак създаването на алтернативна реалност е умение, което е добре развито още в СССР. 

Да вземем само един "популярен" случай - украинските военни били изгорили про-руски отцепници в Одеса. Всъщност случаят е съвсем друг. Про-руска група, въоръжена с огнестрелни оръжия, открива огън по украински футболни запалянковци. Украинските запалянковци обаче ги обграждат и про-руските стрелци се качват на покрива на сграда, от който продължават да обстрелват хората навън. Украинците мятат вътре коктейл Молотов и всичко започва да гори. Но про-руските провокатори продължават да стрелят дори по хората, които се опитват да ги измъкнат от сградата - от което има запечатани видеокадри. Това как запалянковците са си направили подръчно коктейл Молотов е обяснимо; докато това как цяла група про-руски провокатори са въоръжени с огнестрелни оръжия поражда много въпроси. (случаят е разнищен тук)

Така стоят нещата с всяка подобна фалшивка, дори когато зад нея има истинска смърт, като в случая по-горе. На съда в Хага тези дни са предложили на руската страна да представи доказателства, че е имало геноцид, провеждан от украинска страна - и руската страна не се е появила да представи такива. Но защо, нали там от 8 години избиват деца? Само дето в Донецк и ЛНР не е имало проблеми преди завладяването им от Русия. А фалшивки се правят лесно, особено в райони, в които благодарение на твоя терор вече са загинали над 10 000 души, райони, които контролираш военно и можеш да припишеш собствените си престъпления на врага. (Например, има една наемна група "Вагнер" на руски-неонацисти, които от 8 години са основна военна сила в Донбас, и снимките на тези руски неонацисти се представят редовно като такива на украински неонацисти...) Във всеки случай, нито една от тези фалшивки не е издържала проверката на независими наблюдатели.

Така че вижте. Не е по силите на един човек да опровергае всяка една клевета, фалшивка и лъжа. Лъжите лесно се съчиняват и разпостраняват, и трудно се оборват. Затова относно тази война ще ви дам един исторически аналог, който Путин повтаря едно към едно.

През 1939-та в Полша има насилие против немското население, те са невинни жертви на поляците. Може да се досетите, че всичкия този тормоз върху германското малцинство в Полша съвсем, съвсем не е инсцениран от нацистите, ама хич! И така, Германия решава да защити своите хора! През 1939-та Полша коварно "напада" Германия точно когато армията на Германия по случайност е струпана покрай границата ѝ. 

Звучи ли ви познато?!

Впрочем има още една държава, която напада Полша заедно с Германия. Това е Русия (под формата на СССР). Хитлер и Сталин заедно започват Втората Световна Война. Казвам това, защото въпреки, че Путин следва стъпките на Хитлер, той реално е духовен наследник на Сталин, който пък е духовен наследник на Иван Грозни. Въпреки че тази война е безпрецедентна за 21-ви век, тя едновременно с това не е нищо ново за Русия. От много столетия в руската история няма нищо принципно ново. Тя прави едно и също: поробва собствените си хора и разпростира този рак навън (ако ѝ бъде дадена възможност). Трябва да разберем миналото, за да разберем настоящето и бъдещето.

Разбери миналото, за да разбереш бъдещето...

Малко недалечна история.

Путин се качва на власт след като биват взривени случайни жилищни блокове с обикновени хора от "чеченски терористи" - само дето обикновените милиционери по погрешка хващат някои от тези "терористи", слагащи експлозивите, и се оказва, че те са служители на ФСБ (бившето КГБ), откъдето произлиза самият Путин.

Следва ступор, 2 дни мълчание от медии и институции... След тези два дни, руският министър на вътрешните работи Владимир Рушайло обявява на пресконференция, че вече има резултати от борбата с тероризма, защото бдителните граждани на Резан са предотвратили поредния взрив, заложен от терористите (предишната вечер същото е заявил и самия Путин). 

Минути по-късно, в същата зала, Патрушев (ръководещ ФСБ и фен на Сталин), имайки предвид, че вече публично е съобщено, че случилото се е проследено до служители на ФСБ, изведнъж (два дни след предотвратения терористичен акт) казва, че това е било учение и че агентите са ползвали не взривно вещество, а захар. (Специалистите, които са участвали в обезвреждането на експлозивите единодушно твърдят, че това не са били учебни експлозиви, а истински.)

По-късно от парламента някои депутати и дори финансовият министър имат смелостта няколко пъти да поискат разследване дали тайните служби не са направили взривовете - разследване разбира се, няма, а един от искащите разследване (Шикачихин) бива отровен няколко години по-късно заради нахалството си. Само за сравнение, при 9/11 в САЩ, сходна ситуация, има много подробно разследване, което с доказателства и инженерни и научни анализи отхвърля конспиративните теории от типа "тези сгради е нямало как да паднат просто от сблъсък със самолет". В Русия обаче, любопитстващите или биват убити, или пратени в затвора, както обикновено.

Във филма „Пътят към Кремъл” са представени доказателства за участието на руските спецслужби (ФСБ/КГБ) в престъплението. Главни изобличители на режима на Путин в този филм от 2004-та са двама души: Анна Политковская и Александър Литвиненко. И двамата са убити. Политковска е убита на рождения ден на Путин, по същия начин, по който Георги Марков е убит от руските служби на рождения ден на Тодор Живков.

Взривовете се използват като повод да оправдаят втората война в Чечня (както и сега войната в Украйна има "оправдание"). В Чечня срещу местното население са извършени невероятни жестокости (описани, отново, от журналистката Политковская, която бива убита и заради тази си наглост). След това в Чечня бива инсталиран верен на Путин управник - Кадиров, който по-късно е използван от Путин за най-различни мръсни поръчки - например хората на Кадиров убиват конкурента на Путин, опозиционера Борис Немцов, а в днешни дни изпратиха талибаните на Кадиров да сеят ужас сред мирното население в Украйна.

Станалото в Чечня още тогава показва истината, но понеже кой ще се интересува от някакви чеченци, те какви да са, освен терористи, за истинското лице на Путиновия режим се проглежда (от някои) чак сега.

Днес руската пропаганда действа по същия начин. Тази история може да ви каже повече за сегашния "фашизъм" в Украйна от всичко друго... Истинско чудо е, че СЕГА още не са пострадали много руснаци в Русия от "украинско фашистко нападение", за да оправдаят войната... но и това много скоро може да се случи... 

Ето добро описание на част от тези събития (за който разбира руски и се интересува...)

И предшественикът на Кадиров в Чечня (интервю от 1995), за контраст, където той предсказва бъдещето...

Кладенецът на Мълчанието: Смачкване на най-доброто

Миналата година качих книгата на Владимир Николов (известен като Владимир Свинтила) "Кладенецът на мълчанието" в Читанка. В нея се разказва за един среден комунистически концлагер (не най-кошмарния). Книгата има своите слаби страни, но има и много силни описания на комунистическия начин на живот. Подбрал съм някои от най-добрите и съм ги групирал тематично.


СМАЧКВАНЕ НА НАЙ-ДОБРОТО


Въведоха ме в една килия. На тясна пейка спеше млад човек, който веднага стана и ме посрещна:
— За какво сте тука?
— Май по политически причини.
— Конспирация или какво?
— Четене в библиотеката на „Бритиш Каунсъл“.
Младежът леко подсвирна.
— Съвсем особен случай. Сигурно са го обърнали на шпионаж.
— Именно. Вие за какво сте тук?
— Моята е проста. Аз съм летец-изтребител. Бих се в защитата на София срещу американските самолети. Смятат това за престъпление. Въпреки че ние, изтребителите, не направихме нищо с нашите стари машини. Столицата беше разрушена.
Разказа ми за себе си. Обичал въздушната фотография. Правел албуми със снимки на планински върхове и мъгли. Водел фотодневник. От летището пишел писма на майка си и на годеницата си. Имал слабост и към писмовната литература.
Писмата и албумите му били конфискувани при ареста и сега ги изследвали, за да видят къде какви държавни тайни е предал на врага.
Тия хора идваха наистина буквално от гората и от мечите дупки. За тях правенето на въздушни снимки, писането на писма и колекционирането бяха работа крайно подозрителна. Те са в удивление пред всеки културен факт. Културата държи будно тяхното селско недоверие.
Нашата беседа напредваше. Мине не мине време, двама души се втурват при него посред нощ, изкарват го с един джип в нощното поле и го карат да копае гроба си. Той се усмихва:
— Седем гроба вече изкопах, не зная в кой ще ме сложат. — И такъв един спокоен, с ясносини очи.
— И защо го правят?
— За да им разкрия грандиозните тайни, които стоят в моите въздушни фотографии и в писмата до майка ми и до годеницата.
— Вие какво очаквате?
— Очаквам наистина да ме разстрелят. Те не могат да бъдат убедени, че човек може да пише два пъти седмично на майка си. Селяните пишат в къщи веднъж на три години, през другото време пращат „хабер“.
За селяните той мислеше като мене. Западът е прогресирал много, защото навреме е обуздал своите селяни.
— Наполеон — каза усмихнато — по необходимост е водил тия войни, за да даде на френските селяни някаква дейност. Да бяха останали в родината си, щяха да направят Париж на пепелища. Той разумно ги поведе да изпепеляват чужди градове.
— Не очаквате ли все пак да Ви пуснат?
— Изключено е. Те не пускат никого. В най-добрия случай концлагер. Очаквайте същото за себе си.
(...)
— Всичко е в голото селско насилие — каза той, — как убиваха: за една бразда брат брата убиваше. С вечните селски брадви. Сега размахват брадви над главите ни за по-малко от една бразда, за една въображаема бразда.


***

Надвечер в килията ми вкараха дебел човек, към 50-годишен, с превръзка на едната ръка. Неговата история се оказа проста. Бил часовникар и цял живот доставял резервни части за часовници от Швейцария срещу пощенски марки. Имал стари връзки. Като направили кооперацията, продължил с този маниер на снабдяване, защото нямало никакъв държавен внос. Задържали го за шпионаж.
— Но аз не мога да бъда шпионин — протестираше той, — защото не разбирам от нищо друго, освен от часовници. Обясних им, че това е изключителна грешка: часовникар-шпионин. Отговориха ми, че шпионите най-често се внедрявали като часовникари.
Те му ударили един сериозен бой и му счупили някаква кост на китката. Ръката му беше гипсирана, но отиваше на зле.
Сутринта дойде лекар да го прегледа. Ръката му си отиваше.
Те бяха странни хора, тия лекари, които бяха съюзници на инквизицията. Тогава имаше все още свободна лекарска практика, един лекар можеше да изкарва добре. Защо влизаха в затворите? За да ни лекуват? Прикриваха следите от насилията.
— За една глупост да изгубя ръката си? Че от какво ще живея после? Часовникар не мога да бъда, друг занаят не знам. Ще протягам ръка на улицата.
Протестът му беше напълно оправдан, човешки. След тия мъчения изхвърляха на улицата все по-често инвалиди. Така моята съученичка Жени Карастоянова я бяха изтезавали за едното нищо и се бе парализирала от кръста надолу.
Тя много плака и много се моли на някои общи приятели. Най-сетне един се смили над нея и като напускаше стаята й, остави там една стъкленичка с цианкалий. Така Жени почина — не искаше да живее немощна, парализирана.
На часовникаря също не му провървя — отрязаха му ръката. Срещнах го след години на улицата. „Каква глупост“ — каза той, — насила инвалид. И в името на какво? Като ми ампутираха ръката, не бях годен и за концлагер, та ме освободиха. Сега съм продавач, лош продавач, мъчно опаковам. А бях квалифициран човек“.
Нощта не спах отново и нито за миг не седнах. Часовникаря го изкараха за ампутация на ръката му нейде към полунощ, така че останах отново сам. Мислех върху безсмислието на нашите изтезания, които ставаха все „с предупредителна цел“, по „съветски“ маниер, за устрашение на околните. Напразно, срещу тези „предупреждения“ се издигаше здравият разум на часовникаря. Като го наблюдаваше човек, можеше да види как класическият здрав разум може да бъде и смешен.

***

Стига ни примера с Пастьор.
След френско-пруската война Франция задлъжнява на Прусия с шест милиарда златни франка. Французите виждат пред себе си море от мизерия — те не могат да изплатят тази сума за един век.
Но идват патентите на Пастьор. Чрез тях контрибуциите се изплащат за шест години. С тези пари пък Германия създава своята тежка промишленост. Това е работа на един човек!
Знаех, че върху ни не може да се посегне безнаказано, макар че в редки случаи имаше видима връзка с производството.
Блъскаха ни в затворите, трепеха ни и ни заместваха с „писатели“, „философи“, „професори“ и „академици“ (на типовете, които вадеха от разните дупки в живота, трябваше да се придава „значимост“).
Знаех, че ме унищожават, но знаех и че съм отмъстен. Общественото благоденствие не се осъществява от широкия производител. Авторските права на един естраден певец във валута (валута, която влиза в националната банка) могат да са до няколко милиона долара годишно. Срещу тия милиони се изнася един текст, един запис. За правенето на един филм отива трудът на петдесет души. Но този филм може да играе роля в националната икономика. Най-сетне, един Пикасо за един следобед сътворява картина, която струва петдесет хиляди долара!
Ние, знаех, не сме на тази висота. Но без нас, без нашия труд тия простаци трябваше да изнасят неизброими количества вагони с домати и картофи, за да купят един фотоапарат.
Пунгашите бяха имитатори. От България те щяха да правят Аржентина, да произвеждат и изнасят морета от царевица. Тази икономика съсипа впрочем самата Аржентина.
Пунгашите имаха понятия само от XIX в. Те ще произвеждат стомана №6, ще изнасят руди. Те презират интелектуализирането на труда, те не подозират икономическите типове на страните без ресурси. Те ни унищожават и така секат дървото, на което са седнали.
Знаех, че ще ме унищожат. Но аз изпитвах и диво задоволство. Със смъртта на всеки от нас тяхното собствено положение ставаше все по-безнадеждно. Те не оставяха хора, които утре да ги спасят.

***

Седях в килията си, вече без да бъда тормозен — подготовка за процеса и затвора.
Тук гадовете загубиха интерес към мен. Пращаха им нови жертви. Така че ме изоставиха на началник ареста.
Той се оказа много добро момче. Йовчо пускаше непипнати торбите на мама до мен. Мама ми изпращаше книги. Молиер на френски, „Дон Кихот“ на испански, „Гъливер“ на английски.
Тия книги са критика на цивилизацията и подхождат за затворническо четиво.
Въпреки многото брадати професори и многото катедри, аз не знам да е казано или написано нещо изключително за тях.
„Гъливер“ съдържа една особена социална доктрина. Основното противоречие за Суифт е между духовните нива. Векове след него социалната мисъл търси контрастите в имуществените отношения. Суифт е безапелационен: на арената в бой са дребнавото мислене и духът, човекът и човечетата. И това няма нищо общо с „имуществеността“.

***

Интелигентът е противопоставен на тая система поради самата си природа. Как специалистът да бъде командуван от неспециалист? Тогава унищожават интелигента. Поставят го при такива условия в лагера, че като се върне, първата му работа е да предаде ценната си библиотека за претопяване. Тогава се усмихват доволно: „И на тоя главата му увря“.
Така у нас бе унищожено едно огромно книжовно богатство, трупано поколения — от началото на миналия век. Пострадалите, оглупели, крещяха: „Тия книги ме доведоха до лагера, не искам да ги гледам!“
Имаше такъв случай: един вече бе предал книгите си на претопяване. Беше му останал един двадесеттомен „Ларус“. Седим и гледаме книгите: в зелена кожа със златни надписи.
— Продай ми ги — казвам, — не ги гори.
Той преглъща.
— Не смея — казва плахо, — като им гледам златните надписи, като че виждам пламъци от ада на концлагера.

***

От Кезока, содо-лимонададжията, чух следната елегия:
— Няма вече живот. Кучето на двора, котката върху миндера? Тия нема да го позволят. Овошки, пчели, всичко си отива и не можеш да кажеш защо. Хората намразиха домовете си. Тия, комунистите, никога не са живели, нито ще живеят. Те само се ядат, от сутрин до вечер, помежду си и с другите. Се това си мислят: какво кому да вземат, кого да утепат, кого да пребият. Що за хора са? Откъде се взеха?

***

Възпитателят изнасяше и разни доклади. Беше забранено след докладите да му се задават въпроси.

Един ден тоя тиквеник излезе с ново определение за „кулака“. Кулак не е селянинът, който има много земя, а този, който прави интензивно земеделие: овошки, индустриални култури, пчели, бубарство и т.н.

Когато ме вземат дяволите, нищо не може да ме спре. Аз станах и заявих, че това е лъжа и в партийната документация го няма. Това е теория на застоя и регреса. Вместо интензивно земеделие навсякъде, където е възможно, е налице един пълен упадък и на елементарните житни култури.

Можеха да ме хвърлят в карцер, да възобновят следствието, да ме съдят, да ме разстрелят. Но аз така нажежих залата, че предпочетоха да преглътнат. Ако станеха безредици в лагера и тях можеше да накажат, че са ги предизвикали. Така минах метър.

Навън ме спря един възрастен човек. Оказа се, че е овощар. Заговори поетично:

— Какво знаят за дървото тези хора? Знаят само да му оберат плодовете, да го ограбят. Те не знаят да говорят с него, както говорим ние, овощарите.

От баща си моят овощар наследил „едно голо бърдо“ от двадесетина декара, една земя, която никога не е била обработвана, защото била песъклива.

Мъчително, година след година нашият овощар я превръщал в градина. Мъчително намирал подходящите сортове, правел големи дупки, торял ги, правел сам кладенци, за да напоява дърветата.

От най-бедния селянин станал най-богатият. Не че купил още земя или имоти. Стигала му тази огромна градина от двадесет декара. От пчелите изкарвал по пет тона мед, варял ракия, продавал в града плодове.

Първият, когото подгонили, бил той. Овощарят им казал:

— Аз пък мислех това за социализъм: където има мъртвило — да бликне живот и трудът да преобрази пущинаците...

— Ти не ни разправяй врели-некипели. Хайде у бумбако!

— Животът, който заслужаваше да се живее — каза той, — си отиде. С тия хора нищо не става: нито веселие, нито работа. Те са дошли всеки двор да отровят, всичко да осакатят, всичко да развалят.

Първата работа на новото текезесе била изсичането на неговата градина.

— Но за какво живее човек? Да вика „ура“ на глупаците ли?

Цялата книга можете да намерите тук:
https://chitanka.info/book/8741-kladenetsyt-na-mylchanieto

Кладенецът на мълчанието: Причини за присъда

Миналата година качих книгата на Владимир Николов (известен като Владимир Свинтила) "Кладенецът на мълчанието" в Читанка. В нея се разказва за един среден (не твърде кошмарен) комунистически концлагер. 

Книгата има своите слаби страни, но има и много силни и точни описания на комунистическия начин на живот. Тук съм подбрал някой от най-добрите (според мен) описания на абсурда в нея:



ПРИЧИНИ ЗА ПРИСЪДА


Например Иван бе текстилен техник. Неговият брат починал и оставил вдовица с дете. Иван гледал детето като свое. С брата имали един апартамент от две стаи. Иван решил да не се жени, за да не се опънат отношенията със снахата.

Но снахата си намерила любовник кадесар. Иван го пратили в лагер, двамата се оженили и взели и неговата стая. Така практично разрешили въпроса си.

Иван е съзерцателен човек, сдържан, за снаха си говори без озлобление, без закани, обективно. Обича да казва: „Виждате ли как се решават имуществени отношения“.

С него ние седим и часове обсъждаме битието си, обективните възможности да се просъществува. Той не е песимист. Първият бяс ще мине и след това ще може да се работи.

***

Междувременно ставаха различни събития. Имаше някакви „избори“ и сталинистите вкарваха в кауша „провинилите се лица“.

Каушът се пълнеше.

Умря Георги Димитров. Натъпкаха кауша с хора, които се били радвали на смъртта му. Напредваха нещата около Трайчо Костов.

По повод на събитията растеше анекдотиката.

Трима братя се събрали да си пийнат — тихо и кротко. Пийнали си и легнали да спят. През нощта полицията нахълтала. Арестувала ги за това, че се били „радвали“.

— Пили сте по повод смъртта на Димитров!

— Ама чакайте, от смъртта му мина една седмица. През това време и вие сте пили.

— Хитри сте. Не сте пили веднага, почакали сте да мине време. — Сега и тримата бяха при мене. Изтрезняваха.


***


Използвах идването на един лагерист техник, който се опитваше да задейства нашите помпи. Додето той се занимава с помпите, можех да отсъствам от забоя.

Неговата пък вина е направо смешна. Той бе пернишки адвокат. За рождения си ден поканил гости. Развеселен, взел малкия си син на ръце и му запял глезено една песничка: „Да се уцим, да лаботим, да стлоим зивота нов“. Рано сутринта го арестували за това, че пеел извратено партиен марш. За тази глупост — затвор и то какъв!


***


По това време аз работех в пътеходната и имах малко време да чета. Седях на слънце пред бараката, когато в двора на лагера влезе голям камион с някакви материали. Трима или четирима лагеристи извикаха в едно гърло: „Серафиме, бягай. Иде камионът“.

Човекът, към когото бе отправен този вик, страхливо се прибра към бараката и седна. Видях, че трепереше с цялото си тяло.

Зад такива епизоди в лагерния живот винаги се крие нещо забележително или страшно. Скоро се осведомих. Историята бе такава.

Във Владая имало по това време фабрика за изкуствени мрамори. Повечето работници идвали от Княжево. Тъй като нямало рейс, използвали връщащи се от София за Перник празни камиони от въглища.

Шофьорите спирали на уреченото място и след това пред фабриката. Серафим бил работник в тази фабрика.

Една вечер валял проливен дъжд. Серафим се качил бързо на един спрял камион. Видял, че до будката на шофьора се притискат няколко души, но това не му направило впечатление — сигурно са негови колеги от фабриката.

Но камионът не спрял пред фабриката. Серафим се разтревожил, станал, приближил се до групата да им каже да потропат на шофьора да спре. Потупал един от тия хора по рамото, но оня му опрял автомат в гърдите. Повалил го с два удара на земята и го смъкнали до другите арестанти.

Докарали го в лагера, но не съобщили какво е станало. Гершанов му теглил голям бой за това, че няма заповед за задържане. Никой не обърнал внимание на неговите обяснения и протести.

Когато разказал в бараката невероятната си история, тя предизвикала хомерически смях.

Оттук нататък всичко вървеше зле за Серафим. Искат сведения за него във фабриката. Получават най-лоши. Поиска ли сведения полицията за арестуван, тя очаква най-лоши характеристики. Ако някой не се съобрази с нейното изискване, сам се озовава в лагер.

Серафим бе дълбоко объркан, както Младен. Той имал дори някакво участие във взимането на властта през 1944 г., поради това неговото просто сърце му подсказвало, че може да бъде сигурен във всичко.


***


Тук е и човекът, който „допълва бройката“. Не им стигали арестантите, хванали един минувач от улицата. Този минувач е майстор сладкар, не се занимавал никога с нищо друго освен сладкарство. Той седи на пейката, върти пръсти и разсъждава:

— Щом са стигнали дотам, да те подберат от улицата, и тяхната не е лесна.

Това за подбирането от улицата не е лъжа.

По-късно, като излязохме от лагера с Жорж Мицков, и на мен се случи следното.

Вървяхме по Мария Луиза към Лъвовия мост. Изведнъж по улицата край нас настъпи паника. Хора започнаха да тичат. Всичко ставаше в пълно мълчание, като на ням филм. Някакви хора спираха този или онзи.

— Хайка — каза Жорж. — Хванат ли ни, свършено е. И двамата сме бивши лагеристи. Пак в лагер, сега в Белене.

Арестите ставаха около нас. Тогава нахлухме в някаква врата, минахме през стълбището и излязохме в задния двор. Под един висок балкон се оказахме скрити и за жителите на дома.

Започна да вали. Стояхме и гледахме капките. И мислехме за кучешкия си живот.

Няма значение, че аз вече печатах в пресата, че имах някакво признание. За тях аз бях и си оставах „гад“ (както и те за мене!).

Излязохме надвечер. Улицата бе напълно пуста и измита от дъжда.

Сладкарят по-нататък пострада лошо. Не му простиха, че той, един от „неутралните“ (това го декларираше непрекъснато), е дошъл в лагера. Неопитен, успяха нещо да го преметнат и го преместиха в Белене. Помогнаха криминалните.


***


Имаме много македонци. Едните са наказани, защото при Тито се писали българи, а не македонци, другите — за това, че след Тито се наричат македонци.

Никакви сериозни обвинения не могат да се отправят към едните или към другите. Самото правителство още няма никаква яснота по този национален проблем. Но затова пък лесно праща на лагер.



Цялата книга можете да намерите тук:

https://chitanka.info/book/8741-kladenetsyt-na-mylchanieto

Ценните ниши от ред

Това е една доста добра
Статия за Ентропията
от Стивън Пинкър.
Прочетете я, заслужава си.

Най-хубавото изречение от тази статия е това:

"Подценяването на вродената тенденция [на Вселената] към безредие и отказът да уважим ценните ниши от ред, които [ние, хората] сме съградили, са основен източник на човешкото безразсъдство."

Изречението може да бъде илюстрирано с прост пример. Повечето утопии тръгват от идеи от рода на - "Тялото ни е гадно, може да умре, да боледува, изяжда други живи същества, изпуска секрети и отпадъци, то е виновно за всичко. Затова да го унищожим - и когато го унищожим, ще се сдобием с ново, по-хубаво, задгробно тяло, направено от захарен памук, душевност и астрална енергия.

Не е нужно да познаваме ограниченията на биологията, химията и физиката, за да си направим ново тяло. Не е нужно да познаваме сложните проблеми, които решава сегашното ни тяло. Щом имаме идеята за ново тяло (и за унищожаване на старото тяло като гнусно и виновно за страданията ни), нещата ще станат просто от желанието, идеите и волята ни.

А който се противопоставя на този идеал, който защитава старото тяло, той се противопоставя на бъдещето и на безкрайното добро, съответно е безкрайно зъл и трябва да бъде отстранен."

Анархо-комунистите имат същите идеи, само че за обществото и икономиката. "Не е нужно да знаем какви проблеми решават парите. Не е нужно да знаем какви проблеми решават цените. Или какви проблеми решава държавата. Да ги разкараме, ние имаме по-добър идеал, а идеалът е идеален, не е като този земен боклук.

 Така се връщаме към първото изречение.
"Подценяването на вродената тенденция към безредие и отказът да уважим ценните ниши от ред, които сме съградили, са основен източник на човешкото безразсъдство."

В статията има и още една много полезна концепция - единственият начин да изчезне ловът на вещици е хората да разберат, че за нещастията им обикновено е виновен Безсмисленият Свят, а не някой демон или вещица.

Още веднъж, линкове към статията:
Статия за Ентропията
Статията в оригинал (на английски)

Автоматично съобщение

Автоматичното съобщение се оказа доста тъпа идея.
Ще измисля нещо друго.

On value and agency

This is a video made by a YouTube philosopher. I used to put extreme importance on philosophy when I was a teenager. Now that I am a boring adult I tend to be more interested in politics, economy, science. Anyway, this video reminded me of the problems I mulled over when I was 14 to 16 years old.

My comments on the problems posed in this video:

On agency

The problem of agency (free will) really comes from mixing subjective and objective. If we assume that on a basic level, everything is particles and causality (or quantum randomness, it doesn't really change the premise), then agency does not exist at all on this fundamental level of the world; but in the same way, thoughts, surprise and life do not exist in the world as well.

To solve this, I prefer to think of the world in layers. Like, "on the layer of the bricks there is no wall, on the layer of the walls there is no house". This doesn't mean that the house does not exist on its own layer (even though its layer is still completely contingent on the lower layers). A "house" just doesn't make any sense outside its own layer. This is applicable to any form of life as well, the processes that make an amoeba be an amoeba are no different from the processes that make non-amoebas non-amoebas. Different patterns emerge only if you change the layer you're on. So I'd like to iterate again - when we think about agency, we have to keep in mind that on the basic layers of the world "thoughts", "surprise" and "life" do not exist either.

A sociologist, Peter Berger, wrote that determinism and free will are both true, but should not be mixed "in the same sandwich" because otherwise you get errors in your conclusions, that is, I think he also had this notion of "which layer are we discussing right now?"
My position is also that both things are 100% true at the same time, but on different "layers". Just like neurons firing signals in my brain and me typing words about that are two very different things that are true at the same time.

On values

On the problem of values. Why is good good? Why is bad bad? Why is the meaning meaningful? Can the eye see itself (without a mirror), can the unit for measurement measure itself? Obviously not.

But, we face the same problem in math. Why do axioms in mathematics exist? Why do we need to have founding principles that don't have other principles behind them? We also have the cosmological problem - does the first cause have its own cause?

I have the following suspicion. I think that axioms have an origin but not in the layer that they exist in. For example, living things try to live, survive and procreate, everything they are and do is built on top of that. This desire is their "axiom". Without it you have no life, just like without Euclid's axioms you can't have his type of geometry. But this "life axiom" originates in the non-living physical layer, and we know that this urge to live is caused by evolution. Similarly, the founding, initial cause of a causal universe may come from another universe (or layer) which has no causality at all (and in addition, the things that pose a problem in the causality layer are totally fine in the non-causality layer).

So what appears to be an axiom or a paradox on one layer may originate from things positioned in another layer. Unfortunately this still leaves the axiom unsolvable on its own layer, so that's why I think humans will never be able to solve the problem of value and meaning as long as they are human. (I interpret the 42 joke in the same way - the answer exists, but is totally useless, unrelated and inadequate on our own layer).

The other approach is to try and leave our own layer. This is what both religion and nihilism are trying to do. Nihilism for example negates all axioms, but this is just self-destructive and nobody can solve a math problem by burning the paper it's written on. Religion tries to transcend our layer but does not have a compelling argument that this is anything different from self destruction as well. That's why I think negating / transcending our axioms is futile. What we can do is starting from the axiomatic value ("we just want to live") or setting some other axiomatic values ourselves ("thinking and curiosity are good") to construct a logical, coherent structure that helps the initial axioms to unfold their potential as much as possible.