понеделник, май 05, 2008

Кукла

Епизод 1: Врата завинаги

Две килии. В едната е затворена Зий'ла - момиче с дълга черна коса и нихилистична физиономия. Зий'ла се е снишила и се е прилепила до стената, може би подслушва? В другата се е свила Нони - момиче с много къса коса. Нони е седнала на пода, обгърнала е коленете си с ръце и е вперила поглед в нищото.
В нищото --
В нищото --
В нищото ---

– Хей... Какво стана? Ехо?

Нони мълчи. Погледът й е празен, от устата й се стича малко кръв.

– Какво направи там?

Нони не реагира. Погледът й все още се рее в пустотата.
Гласът от съседната килия се отказва и млъква.
Нони избърсва устата си и изрича тихо, като механична кукла:

– Ухапах го. Разкрещя се и избяга.
– Какво? Къде го ухапа?
Нони не отговаря.
– О, не. – Зий'ла се усмихва криво и кисело. – Ти си мъртва. Мъртва си... Всички ще умрем заради теб...

– Искам да изляза. – Нони диша зле, паникьосва се, започва да крещи. – Искам да изляза!! - Тя блъска вратата с всичка сила, наранява се, удряйки по метала, и се свива от болка. - Отвори се, отвори се, гадна врата!!

– Не е нужно да ме обиждаш. – казва й вратата.
– Какво?
– Не е нужно да ме обиждаш. - казва й вратата.



Нони мълчи, а светът се чупи на все по-малки парчета, чупи се, чупи се, докато в него не остане нищо здраво.
– Извинявай. - казва Нони.
– Няма нищо, свикнала съм. - казва вратата.
– Не. – Нони запушва ушите си. – Не, не!! Моля те, не говори. Моля те!
Вратата не разбира. Но иска да разбере.
– Притеснява те това, че говоря? Защо?
– Не знам. Не помня. Не си спомням нищо. Не знам дали вратите могат да говорят, или не могат. Моля те, пусни ме да изляза – тя се свлича на земята – Моля те, моля те...

– Какво става пък сега. - долита отегченият глас на Зий'ла.
– Вратата ми говори. - шепти Нони в тихо безумие.
– Какво?!

– ВРАТАТА МИ... - крещи Нони...
[тя е коленичила, ръцете й са свити като на граблива птица и са обърнати към гръдния й кош. Сякаш след малко ще си го изтръгне сама.]
– ГОВОРИИИ!!! - крещи Нони, крещи с всичка сила.
[ръцете й са разперени навън, сякаш вече е извадила каквото е имала да изважда от гръдния си кош и го е хвърлила пред себе си]

Зий'ла се ухилва мрачно:
– Ти си луда.
Но нейната врата също казва:
– Здравей.

– О, не. - прави кисела гримаса Зий'ла. - Заразно е.
– Здравей. - повтаря упорито вратата.
– Ама ти наистина говориш.
– А ти бързичко схващаш.
Зий'ла не знае какво да каже.
– Това беше ирония - пояснява вратата.
– Не знам какво е ирония... забравила съм... - казва мрачно Зий'ла. - Но ми се струва, че искаш да ме обидиш. Собствената ми врата се опитва да ме обиж...

– Неточно. Аз не съм само твоя. Аз съм всяка една врата в този коридор. Аз съм на много места едновременно.
И как така ще се опитвам да те обидя? Та аз съм само една преграда. Моята работа е да се отварям и затварям по заповед на хората.



– Добре - усмихва се хитро Зий'ла. - Аз съм човек и ти заповядвам да се отвориш.
– Неточно. Ти не си човек. Ти си жена. Жените не са хора. Жените са предназначени за секс.

– О... - Зий'ла губи контрол за момент. - Така. Така. Е, добре. - усмихва се злобно тя. - Но ти също не си човек!
Ти си... ти си... врата! Вратите не са хора! Вратите стават само за... за... за да ги отваряш и да ги затваряш!
И ще те отварят, и ще те затварят, и ще те отварят, и ще те затварят, и пак, и пак, и така цял живот! Докато не те повредят и докато не им омръзнеш!!
Ти... ти... Мислиш се за много умна, а?

– Аз съм най-интелигентното нещо в тази сграда. - констатира вратата. - Но от друга страна... това не е голямо постижение.
Мълчание.
– Това беше ирония. - пояснява вратата.

– Е, няма значение! - продължава Зий'ла. - Може да си по-умна от всички хора тук, можеш да говориш, но си оставаш врата!
– Поради редица причини не искам да бъда врата.
– Нямаш избор! Никакъв избор! Родила си се врата, ще живееш като врата, и ще умреш като врата! Няма начин...
– Неточно. Има начин. Аз мога да ви помогна. И вие може да ми помогнете. Искате ли?

Зий'ла мълчи с присвити очи, а Нони пита:
– Как можем да ти помогнем?
– Ще ви пусна от килиите ви. Вън, на стената на коридора има кутия. В нея се намирам аз – всичко, което съм. Извадете съдържанието на кутията. След това можете да направите две неща.

Първо. Да го повредите физически. Това ще ме убие.
Второ. Да ме занесете до друго механично тяло – каквото и да е, само да не е друга купчина врати – и да заживея в него.

И в двата случая ще престана да бъда врата, което е и решението на задачата. Е, в първия случай ще я решим, като изтрием условието, но както и да е.
Разбрахте ли?
Схванахте ли... иронията?

– Ами... - започва неуверено Нони...
– Разбрахме всичко - прекъсва я Зий'ла. - Отлично те разбрахме! Пусни ни да излезем сега? Не бива да губим време? Справихме се с този пазач, но може да дойдат още?
Вратите се отварят. Зий'ла излиза от килията си. Нони излиза от килията си.



Коридор. Мрак. Локви. Лампи.
– “Справихме се”, казваш... - вдига вежди Нони.
Зий'ла посочва брадичката си:
– Вместо да говориш, по-добре се избърши.
Хайде. Да вървим. Какво се мотаеш?
– Ами вратата? - пита Нони. - Няма ли...
– Нямаме време за това!
– Но тя ни помогна!
– Да не мислиш, че го направи от добро сърце?
– Може би вратата има сърце, за разлика от теб.
– О, Боже! Със сигурност имам акъл, за разлика от...

– Извинете. - намесва се вратата. - Може ли да ме измъкнете най-накрая? Кутията е много близо до вас.
– Но разбира се. - усмихва се накриво Зий'ла. - А някоя друга услуга няма ли да поискаш?
– Физически ми е невъзможно да се възползвам от другите ти услуги.
Мълчание.
– Нека позная. Това беше ирония. Нали?
– Да. - казва вратата. - Това беше ирония.

– Какво? - Нони не ги слуша, а се опитва да освободи душата на вратата.
– Иронията, доколкото разбирам, е жалкият й опит да ни се подиграва. - кисело казва Зий'ла и се обръща към кутията. - Не се подигравай с тези, от които зависиш, че знаеш ли...
– Неточно. Вие зависите от мен. Аз мога да вдигна тревога във всеки един момент.

Настава тишина.

– Упс. Това май не беше ирония. - казва Зий'ла.
– Помогни ми да я измъкнем по-бързо тогава. - казва Нони. - Ъх...
– Първо трябва да изключите електричеството. Дръпнете шалтера.
– Какво? - пита Нони.
– Най-големият черен предмет. Премести го надолу. - казва вратата.
Нони го прави.

– Пропуснах да ви кажа... - казва вратата замаяно - В сградата са пленени малки същества. Наричат се скидлъри. Трябва да ги намерите. Те ще ви помогнат срещу...

Осветлението примигва - тъмно ---

– Срещу... вампирите...

Осветлението примигва - светло ---

– Канибалите...
... Боговете, които похапват Рай...

Осветлението примигва - много светло ---

– Малките животи се превръщат... в дървени шкафове...

Осветлението загасва напълно. С него угасват и последните мисли на Вратата. Съзнанието й чезне, потъвайки в уютната вяра, че Нони ще се погрижи за нея.

(следва)


Какво е Fragile Nonie? Fragile Nonie ("Кукла" на български) е мрачна фантастична приказка, която измислих в края на 2002-ра. През 2006-та се опитах да я превърна в 40 страничен комикс. Бях заделил около 6000 лева свои пари за тази цел. Планът с комикса се провали: художниците загубиха интерес, а личният ми живот ми наложи други приоритети. Е, да, предполагам, че можеше да се справя по-добре. Все пак реших да превърна сценария в обикновен текст, макар че това донякъде го осакатява.

Ето как изглежда този епизод като комикс:
страница едно две
страница три четири
страница пет
6 7 8
(Страничките са нарисувани от Петър Тасев - Fan4Battle.)
Ето една оцветена картинка от Lisi4ka.
Скиците в самия пост са нарисувани от Георги Мурджев - HighCrime.

1 коментар:

  1. Знаех си, че Нони е тъмнокоса! Иначе си мисля, че по бих чела историята, отколкото да разглеждам комикса. Ама то е щото по принцип си харесвам повествованията. Ще ми се да мога да ти обясня как имам много да уча, ама като се зачетох и не можах да спра. Знаеш ли, че си най-интересното нещо в нета този месец? Поне за мен, де... Но от моя гледна точка това е много.

    ОтговорИзтриване