Пешо

Пешо беше мой съученик. Живееше в къща със страшно куче. Бяхме на по 10 години, малко след краха на комунизма. Аз нямах никакъв достъп до нещата, до които той имаше достъп (видео) така че в повечето случаи дори не разбирах за какво точно говори.

Запомнил съм две негови съчинения.

В първото задачата ни беше да напишем приказка, чието действие да се развива в гората. Ето какво написа Пешо:

РАЗХОДКА

Брус Лий и Рамбо се разхождали в гората.

Срещнал ги Бъд Спенсър.

Но те му се нахвърлили и го победили.

После ги срещнала една нинджа.

Но те й се нахвърлили и я победили.

След това ги срещнал цял отряд нинджи!

Но те им се нахвърлили и ги победили.

И така, Брус Лий и Рамбо си се разхождаха в гората, и Никой не ги побеждаваше.

Един ден, аз, Пешо и Сашо се шляехме по улиците на Божурище. Пешо каза замечтано:

— А представяте ли си, България да беше във война.

— България във война? Но това може да ни унищожи. — казах аз.

— Е, добре де. — размисли Пешо — Не България. Само Божурище да беше във война.

Настъпи мълчание.

На България й се размина, но това, че кръгът се стесни точно около нашия град, някак не вдъхваше оптимизъм.

— Ще си направя укритие — продължаваше Пешо. — и ще ги издебвам и ще...

— Хм, Пешо... — забеляза Сашо — Ако Божурище е във война, теб ще те стрелят и ще те убиват.

— Е, нищо. — ухили се Пешо — И аз ще стрелям, и аз ще ги убивам...

Втората ни задача беше след като бяхме чели историите на Джонатан Суифт в часа по "Чета Книга" (Сендова система...). Трябваше да напишем съчинение, озаглавено "В страната на лилипутите". Момичетата се бяха постарали с дълги истории от по няколко странички. Дойде редът на Пешо.

— Отидох в страната на лилипутите. — започна да чете Пешо. — А отвътре като ме погнаха... Подгониха ме кой с к'вото намери — гребла, вили, търнокопи, лопати...

— Браво, браво, Пешо, много интересно! — заинтригува се учителката.

— И така аз си отидох от тази страна. — завърши доволно той.