"Феминизмът е ценен в просветителско отношение. В това да разкрива и да посочва двойните стандарти, несправедливостта..."
Гледам тези изречения, част от черновите за тези есета, писани преди половин година, и не мога да повярвам на очите си.
Кой е написал това?
Аз ли съм бил толкова заблуден и наивен?
Как е възможно да съм бил убеден в това?
Това впрочем са чувства, които почти всеки човек, напускащ дадена религия и разделящ се с "красивата" си вяра, изпитва. И аз съм ги изпитвал неведнъж. За съжаление, човешкият разум по природа е склонен към религия и понякога дори и най-внимателните не могат да се спасят от нейните капани.
След раздялата с религията, разбира се, идва раздразнението и отиването в друга крайност. Феминизмът и неговите "критики" на действителността все повече и повече ме дразнят. Да вземем например следното филмче.
Бих искал да запитам какво точно е новото тук? Сблъсъкът между родители и деца във връзка с това кое е сексуално приемливо? Фактът, че около четиринадесетата си година и момчета, и момичета трябва да се борят да покриват сексуалните стандарти на собствения си пол, и че сексуалната селекция е безмилостна? Фактът, че тяхната обърканост може да им струва социалната репутация в нашето пуританско общество? Фактът, че когато няма на какво друго да заложат, ще заложат на материалното? Фактът, че негативите на всяка нова технология се виждат най-напред, преди пластовете да се наместят и да се пожънат позитивите?
Каква е тази принципно нова заплаха, и нима е невиждана досега в историята? Какво би могло да се промени към по-добро, предвид, че начинът, по който се размножаваме, не се е променил за последните няколко милиона години? И най-вече: какво може да предложи феминизмът, освен възмутен шок, горчивина, пуритански морални проповеди и опити за цензура и контрол?
Бях решил да спра да пиша по темата. Но след като бях провокиран от Енея, реших да публикувам последната, седма част на есето по начин, сравним с пътя, изминат от стрелата на Зенон.
Казано с други думи, достатъчно голяма част от черновата, която писах миналото лято, почти не е боклук и почти става за четене, така че я публикувам без особени редакции като част 7.1.
Ето я.
Феминизъм и медии
Съдейки по феминистки блогове като Sociological Images или YouTube канали като Feminist Frequency, съвременният феминизъм прекалено често се занимава с анализ на реклами, медийни послания, филми и компютърни игри. Защо? Защото нашият живот е станал до такава степен удобен и комфортен, че сме изместили съществуването си пред измисления свят на монитора. Този измислен медиен свят има такава важност за нас, че изглежда по-скоро той определя и създава облика на действителността навън, отколкото обратното. И проблемът вече е, че перфектно изглеждащите хора от екрана могат да ни депресират за това, че не сме идеални като тях; проблем става това кой какво е написал, кой какво е казал, проблем е, че някой може да ни обиди, например да нарече една жена "кучка", и т.н.
Да разгледаме тези неща едно по едно.
Тялото: идеализирано и опредметено
Едно от често срещаните обвинения към медиите е, че налагат непостижими идеали. И че превръщат жените в сексуални обекти.
Да започнем от това: можем ли наистина да се разграничим от външния си вид? В Интернет, където ние избираме своя аватар и можем да го сменим когато си поискаме, външният вид е изцяло определен от нас. В реалния свят, уви, нямаме такава свобода. По-едрите хора неизбежно ще вдъхват повече респект от по-дребните, по-високите ще изглеждат по-интересни от по-ниските. Хората с гротескни недъзи и увреждания може да предизвикват - поне за няколко десети от секундата - негативни чувства у всеки, който се сблъска за първи път с тях (освен ако този човек не е израсъл сред хора с подобни увреждания).
Възприемането ни чрез нашия външен вид и тяло ще спре да има значение, когато спрем да имаме тела, или когато можем да ги сменяме така свободно, както сменяме и своите аватари. При това, дори и в Интернет могат да ни съдят по нашите аватари. А сексът е нещо телесно и материално, и въпреки опитите да бъде облагороден от идеалистите, той е едно от най-първично материалните неща, които все още съществуват.
В коментарите към предишните есета постоянно повтарях, че мъжете са осъждани сексуално на базата на своя успех, постижения, сила, социални умения и положение, воля и увереност; и че докато жените често развиват неврози на тема "външен вид", мъжете често развиват неврози на тема "не съм достатъчно успешен и силен".
С други думи, животът на мъжа няма ценност само защото е мъж; той трябва постоянно да доказва, че е полезен инструмент, или да поеме към бунището. Мъжът няма право и да се оплаква от това.
Може да се контрира, че начинът, по който са опредметени мъжете изобщо не е опредметяване, защото всъщност им дава повече възможности за изява от това да бъдат инкубатори и домакински уреди. Само че натискът мъжете да покриват критериите за "нормалност" и да се подчиняват на женските критерии за привлекателни социални черти също може да ги превърне в роботи.
И все пак, мъжът е имал достъп до повече роли, които в днешния удобен и безопасен свят звучат дори съблазнително и интересно. Нима тези роли не идват от обществото? Нима това кой с какво се занимава не може да се промени? Може, разбира се - жените днес като цяло могат да играят дори повече роли от мъжете. Проблемът вече е, че са "длъжни" да са секси. Неизбежно ли е и това? Нима сексът също не се приема различно в различните общества?
Пример, който аз самият съм давал е, че идеалите за красота се променят през епохите.
Само че това, което не се променя е, че винаги има идеали за красота. В миналото е било трудно (и ценено) да бъдеш дебел, днес е по-трудно (и ценено) да останеш слаб. Съответно общото е, че това, което е по-трудно за постигане в момента, се цени. Външността на мъжете също се цени, дотолкова, доколкото изразява някакъв вид сила, било то чисто физическа (фитнес маниаците днес) или социална - например власт и високо положение в обществото, каквато изразяват например претруфените костюми и смехотворно нелепите (в днешно време) букли на аристократите от вековете преди нашия.
Иронично е, че сега жените носят дрехи и прически, които почти достигат по непрактичност тези на аристократите от миналото - защото колкото повече се опитваш да покажеш красота, толкова повече това влиза в конфликт с удобството и практичността. От друга страна, именно това е начинът да кажеш "Аз съм имам толкова висок статус, че не ми се налага да работя физическа работа, защото физическата работа е невъзможна в тези дрехи".
Въпреки тези промени и разлики, "красивата външност" при жените винаги подчертава най-вече тялото им, а при мъжете - най-вече силата им (физическа или социална). С други думи, това, което не се е променило е, че докато за жените е достатъчно да демонстрират сексуална стойност чрез красиво, здраво тяло (способно да забременее), мъжете трябва да покажат, че могат да постигат успех, да защитават, или да осигуряват бъдещото дете и поне временно уязвима жена.
Макар че са съществували (като редки изключения) общества, в които не е било така, те очевидно не са могли нито да вървят напред и да се развиват технически, нито да бъдат ефективни в употребата на ресурсите си, и в крайна сметка, в оцеляването.
Накратко, сексът опредметява - и мъжете, и жените. Сексът опредметява, защото в него няма нищо човешко, той не идва от нашия разум, а е просто начин, по който гените ни ни използват като послушни марионетки, с чиято помощ се копират.
Ако моите гени имаха съзнание, сигурно биха си мислели нещо от този род:
"А пък моята човекообвивка си въобразява, че сексът би могъл да има по-висш, по-човешки смисъл. Нека си играе там, да си мисли, че прави нещо, че твори, че осъзнава, че чувства. Важното е, че прави това, заради което го произведох - опитва се да ме комбинира и да ме размножи, засега е полезен. Така или иначе, скоро тази наивна човекообвивка няма да ми е нужна, и ще дойде времето да я рециклирам в боклукомелачката на Майката Природа."
Ако любезният читател си въобразява, че сексът може да не опредметява, и че повечето мъже не го искат по по-безразборен и по-физически начин от повечето жени, нека честно си представи следните исторически и приказни, реални и въображаеми сценарии (интересно е дали ще познаете кои са истинските истории, и кои - измислените):
- По време на Първата Световна Война, група момичета подаряват "пера на малодушието" на всеки мъж или тийнейджър в цивилни дрехи, за да ги накарат доброволно да участват във война, която отнема живота на десетки милиони. Успяват.
- Владетелка всяка нощ избира по един обикновен младеж от царството, който да прави секс с нея. На сутринта младежът, тъй като не я заслужава, бива екзекутиран. Въпреки това винаги има младежи, които доброволно да кандидатстват, надявайки се, че може би ще бъдат харесани и пощадени.
- Девствена студентка, първи курс, продава девствеността си на търг. Победителят - смотан 40 годишен чичко, инженер, се разделя със 70 000 долара, за да прекара една нощ с нея.
Преди 10 години, когато бях млад и девствен, бих участвал в почти всеки един от тези сценарии, стига да можех. Съмнявам се, че за много жени може да се каже същото. Нещо повече, ролите на мъжете и жените в тези случаи не могат да бъдат разменени, и причината за това не е социална. Просто сексът е така проектиран, че утробата струва всичко, а тестисите - почти нищо (освен ако не принадлежат на известен или успешен индивид).
Жените са като капризен играч, който избира измежду 100 видеоигри и казва "Абе тази игра е готина, ама не достатъчно, че да се занимавам с нея...", "И тая става, ама, не, не ми харесва визуалния стил". Мъжете (поне мъжете с моя нисък сексуален статус) са като разработчици на игри, които се питат "Нашата игра е толкова странна, дали изобщо някой ще я хареса?" или "Нашата игра не продава достатъчно бройки, трябва още повече играчи да я искат..."
На фона на всичко това опитите на феминизма да критикува представянето (рекламирането) на каквато и да е стока - компютър, кола, или видеоигра, с помощта на красиви момичета, са обречени. Сексът продава; жените го олицетворяват, и докато биологическият баланс е така неравномерно разпределен, това няма как да се промени. Както се казва, "Не се гаси туй, що не гасне" (Всъщност, гаси се - на света няма нищо вечно. Просто когато животинските мъжки желания бъдат озаптени, това ще е и краят на човечеството, освен ако междувременно не сме постигнали някакво скучно безсмъртие).
Обидитe и Законът
Феминизмът е перманентно оскърбен, възмутен, погнусен, унизен, обиден. Политическата коректност, цензурирането и наказването на хора, защото се изказват обидно за жени, негри, гейове, е на почит.
Има няколко принципни проблема с това.
1)
За разлика от клеветата и заплахата, щетата от обидата е въпрос на интерпретация. Всяко нещо, което стъпва на човешка интерпретация, е почва за повече злоупотреби, отколкото справедливост.
Потресаващият пример на Nicodile не е случайно изключение. Той е закономерно следствие от вкарването в системата на малоумни закони, които стъпват на тълкуване, а не на обективно измерима щета.
Такива закони обикновено се използват за наказване на хора, допуснали "обиден" език без да целят да нанесат вреда някому, докато истински опасните индивиди, тъй като са опасни, биват пренебрегнати. Български пример за това от Longanlon. Британски пример от Комитата.
Когато в закона думите "курва" и "кучка" бъдат вкарани като обида, това е триумф на формата над съдържанието, и няма да го отнасят хората, които имат реално опасна позиция по някакви въпроси - защото точно те биха умели да прикриват думите си.
2)
Къде е границата между обида и критика? Харесва ми сентенцията "Ако това, което казваш, не обижда никого, значи нищо не казваш". Да мислиш със собствената си глава само по себе си вече е обида за огромна част от жителите на планетата.
Например, ако тръгна да критикувам религията за нейната ирационалност и безумие, това ще е обидно за християни и мюсюлмани. Нацистите пък не биха искали да бъдат наричани "нацисти" (поне докато нямат власт) и това е обидно за тях - те биха предпочели да бъдат назовани "патриоти". Много бързо стигаме до момент, в който всяка критика бива задушена, защото реално политическата коректност е задушаване на свободата на словото.
3)
Премахването на обидния език е подтискане на симптомите, а не лекуване на проблема. Като следствие учтивите, позитивни заместители на "обидните" думи много бързо стават обидни сами по себе си. Ако например кажем, че бавноразвиващите се умствено деца вече са "специални", то не е учудващо, че това да си "специален" вече е станало обида.
Нещо повече, докато това да си глупав, бавен, бавноразвиващ се, специален, алтернативно умел, продължава да бъде нещо, което хората НЕ ИСКАТ да бъдат, думите, които описват хора с такива качества ще са обидни и ще се използват като обида. Докато да си гей за повечето хора е пример за провал в социалната адаптация, за нежелано развитие в сексуален план, за нещо, което хората НЕ ИСКАТ да бъдат, това ще бъде обида. Докато циганите продължават да бъдат криминална заплаха и символ на долнопробен живот, названието им ще продължи да бъде обида. Опитите да се замаже положението с нови, положителни думи, само разширява обидния речник.
Същото важи и за обидно сексистки идеи, написани на страниците на някой вестник. Едно погрешно убеждение не изчезва с това, че е забранено или наказано. "Лекарството срещу погрешен аргумент е по-добър аргумент, а не подтискане на идеите" - пише Карл Сейгън и аз не бих могъл да го кажа по-добре.
По-дълбокият проблем обаче е, че стремежът на феминизма е законът да изпълнява морално - назидателна роля, т.е. да ПРЕДПИСВА морални ценности на обществото. Законът следва да се превърне в средство, наказващо хората, които не са на нивото на идеалите и идеите ти. Законът следва да бъде оръдие, чрез което да се промени обществото, мисленето и навиците на хората; да се постигне утопията, в която сексизъм (примерно) не съществува, а мъжете не оглеждат жените по улицата по нецеломъдрен начин.
Законът обаче не може да направи това - напук на опитите на комунисти, християни, феминисти и всякакви други "исти" да го приспособят за целта. Може единствено да бъде създаден лицемерен авторитарен абсурд, в който например, както разказва Nicodile, човек да няма право да задържи погледа си върху жена в асансьора за повече от няколко секунди.
Разврат и двоен стандарт
Друго нещо, за което феминизмът обвинява патриархата, е двойният стандарт спрямо сексуално освободеното поведение на мъже и жени. Жена с много партньори е курва, мъж с много партньорки е готин пич.
Като за начало бих искал да отбележа, че това не е точно така.
Много знаменити мъже са съсипали кариерата си и са се разорили заради изневяра, провалила дългогодишния им брак, заради извънбрачни деца, или за сексуално неприемливо поведение (ползване на услугите на проститутка). В най-добрия случай сериозно е пострадала репутацията им.
В този списък можем да наредим Мел Гибсън, Хю Грант, Джони Деп, Арнолд Шварценегер, Tiger Woods, и немалко свестни американски президенти от 19-ти и 20-ти век.
Като видиш милионите, които взима една бивша съпруга, или напълно провалената кариера и репутация на подобен човек, се питаш как може да е бил толкова глупав, макар че обяснението е много просто: не е глупав, просто е мъж. Най-често успял мъж, при когото жените сами идват.
В тази връзка бих искал да препоръчам тази статия, коментираща наскоро провалената кариера и репутация на David Petraeus и двуличието на медиите, които се опитват да направят връзка между сексуалното му поведение и това, че не заслужава поста си, щом изневерява.
Ако живеехме в доминиран от мъжете свят, подобни сексуални своеволия нямаше да правят впечатление на почти никого. Тук мога да бъда оборен с твърдението, че патриархатът не е направен, за да облагодетелства мъжете, понякога и мъжете го отнасят.
Само че не виждам феминизмът да се възмущава от това, напротив, изглежда подобно пуританство го устройва.
Не виждам феминизмът да протестира и спрямо фрапиращият узаконен финансов грабеж, който представляват тези случаи. Напротив, феминистките най-вероятно си мислят "Нека му е! Хак да му е!".
Всъщност както мъжете, така и жените, носят отговорност за сексуалното си поведение. Тази отговорност произтича от биологичните роли, които се налага да поемем. Жените не биха искали мъжът да отклонява материални и духовни ресурси към чуждо дете или друга жена; мъжете пък биха искали да знаят, че децата, които издържат най-малкото финансово, са техни.
Ако феминизмът иска да промени това, то той би трябвало да защитава полигамията и полиандрията, да се бори за узаконяването и насърчаването й. Но не виждам подобно нещо в списъка с приоритети на феминизма. Вместо това взимането на всички възможни блага при развод, контрацепцията, осигурена от данъкоплатците и бизнеса, и гей браковете са значително по-важни теми.
Това е само началото на двойния аршин в медиите днес...
(продължението следва)
Предишни части:
Сексът като игра без изход (част 1)
Унизителната порнография (част 2)
Противните PickUp Artists (част 3)
Сексуална обсесия. Изнасилване (част 4)
Проституция (част 5)
Феминизъм и социализъм (част 6)
Thinking too much of social status and class is the mark of the slave mentality. The free (wo)man is no slave of social status or class ;-p.
ОтговорИзтриванеThinking too much of collisions is the mark of the corporeal mentality. The aetherial are no slaves of collisions.
ОтговорИзтриванеSpartacus Σπάρτακος was born slave, but his mentality was that of a free man ( he wouldn't bow to masters and social norms ). "Well adapted to society" means "Well enslaved".
ОтговорИзтриванеНаско, ти си извън Матрицата. Тези есета очевидно не са за теб.
ОтговорИзтриванеОк :). И все пак какво трябва да означава "corporeal metnality" ? Впрочем, съгласен съм, че "обидите" не трябва да са наказуеми като пресъпление. Криминалното правосъде е прекалено черно-бяло и е пригодно да се занимава само с крайните случаи на несправедливост. Борбата с дребните всекидневни несправедливости е лична отговорност на всеки иднивид. Аз така виждам нещата.
ОтговорИзтриванечакам продължението, макар като цяло да знам какво ще напишеш в него - щото аз си ги мисля същите работи
ОтговорИзтриванекогато човек премине през "мъжете и жените трябва да са равни" и се задълбочи в "научния" феминизъм (колко напомня на научния комунизъм...) почва да го хваща страх
@Longanlon
ОтговорИзтриванеНормално е да знаеш какво ще напиша.
На мен това, което пиша, ми звучи банално. "Водата е мокра". Доста е демотивиращо да пиша банални неща.
Но както на комунистите трябва да се обясняват очевидни неща ("Не съществува рог на изобилието"), така явно и с феминизма опираме до същото.
@Laskov
ОтговорИзтриванеI'm too corporeal to leave the Matrix, that's what it means.
Ако осъзнаваш, че съществува Матрица, занчи си с единия крак извън нея. И въпреки желанието ти да бъдеш corporeal, една част от теб винаги ще си бъде философ и идеалист.
ОтговорИзтриванеИмам няколко въпроса:
ОтговорИзтриване1. Как от наличието на статия, която критикува подхода на медиите към сексуалните скандали, следва, че феминизмът е пуритански?
2. Как от американският закон, който дава правото на всеки партньор да получи половината от имуществото, натрупано по времето на брака, следва че той облагодетелства жените? Ако жената е по-добре печелещата, същият закон престава ли да важи?
3. Как извеждаш връзката между сексуалните скандали и полигамните бракове? Ако един съпруг/а има девет брачни партньора, това гарантира, ли че той/тя няма да иска секс с човек извън брака си и че ще бъде имунизиран срещу подобни сексуални скандали?
4. Какво общо има феминизмът с очакването за сексуалната вярност в рамките на моногамния брак? Не идва ли това очакване от някоя друга идеология?
5. Откъде извеждаш вината на феминизма за медийния интерес към разводите на известни личности (включително на жени)?
6. Ако се обявяваш в подкрепа на "обидния" език, замисляш ли се как това би се отразило на нивото на всяка сериозна дискусия? Обидата аргумент ли е? Мислиш ли, че ще можеш да изразяваш свободно идеите си в езикова среда, в която разговорите се водят на такова ниво? И да, примерите, посочени от теб са наистина крайни. Имаш ли обаче какъвто и да е аргумент, който да докаже, че такива случаи са масови и са се превърнали в норма, която да потиска свободните дискусии? Това че се появяват крайности, които са изключения, означава ли, че правилото е лошо и трябва да бъде отменено?
Горе бях аз.
ОтговорИзтриване1. Не следва. Това е връзка, която ти измисли и на теб се пада да я обосновеш.
ОтговорИзтриванеСтаваше дума за друго - феминизмът е пуритански дотолкова, доколкото защитава сексуалните интереси на жената от средната класа и пренебрегва тези на всички останали.
С други думи, докато окуражава разврата, проявен от жените (макар че дори това е доста спорно), със сигурност обезкуражава и порицава този на мъжете.
Няма някакъв уравновесен стремеж към едно сексуално освободено общество - обществото трябва да бъде сексуално освободено дотолкова, доколкото това е в интерес на жените от съответната социална прослойка, изповядваща феминизма.
2. Не съм очаквал, че ще използвам любимия виц на Григор:
- Какво правиш, акуло?
- Боря се за равноправие. Предлагам на хамсията да опита да ме изяде, и тя не успява. После опитвам да я изям аз, и успявам.
Почти винаги разводите са по желание на жените, и доста често те печелят финансово от тях. Но аз имах предвид преди всичко това, че децата отиват с приоритет при тях (което исторически е заслуга на феминизма, а не на патриархата). В момента (текущ случай с мои познати) една лоша майка може да предпочете да вземе детето при себе си, и да го тормози и пренебрегва, за да взима издръжка от мъжа си.
3. Като легализираш алкохола, какво гарантира, че хората няма да станат алкохолици?
Какво гарантира, че престрелките по улиците заради нелегален алкохол ще спрат, и че отровен алкохол ще спре да бъде произвеждан?
Като на хората им се даде право да носят повече от една дреха, какво гарантира, че няма да крадат чуждите дрехи?
Ами не, нищо не го гарантира. Но има огромна разлика между това една полигамна връзка да бъде призната опция в обществото и това да не бъде. В единия случай имаш възможността да бъдеш откровен с партньора си за една валидна, общопризната опция, и да имаш възможността да я реализираш. В другия - нямаш никакъв шанс за това.
4. Виж 1.
5. Отникъде. Това е твоя интерпретация.
6. Говоря за закони. Не е нужно да приемаш закон срещу уригването, който уволнява хора от работа, изхвърля ги от университета, или направо ги поставя в затвора, за да не се уригват хората на масата. Няма да възникне епидемия от уригване от липсата на такъв закон. За сметка на това наличието му ще хвърли в затвора музикант, направил полифонична плетеница от уригвания.
На реалния ти въпрос - критики срещу религията действително се отхвърлят, защото били "обидни". Докинс разглежда това доста добре в книгата си "Делюзията Бог". А крайностите, както казах, не са изключения. Те са закономерни следствия от самата същност на правилото.
За това какво имам предвид под "едностранчиво пуританство" - днес попаднах на видео, което добре го обяснява:
ОтговорИзтриванеObjectification
Тези връзки аз не ги измислям. Текстът ти е построен по този начин - говориш за феминизъм, а се позоваваш на статия за генерал Петреъс в медиа, която няма нищо общо с феминизма. И в следващия абзац пак почваш с критиките срещу феминизма, сякаш примерът със статията е доказал твърдението ти.
ОтговорИзтриванеЩо се отнася до разводите - имаш ли данни за да докажеш, че "почти винаги" са инициирани от жените? И каква точно е "финансовата облага" на практика, като се има предвид, че издръжката зависи от нивото на доходите на другия партньор (ако те са ниски, и издръжката е ниска) а отделно да не започваме темата за случаите, в които дори при влязло в сила съдебно решение Също така - защо приписваш единствено на жените искането за попечителство с цел да отмъстят на партньора, мъжете имунизирани ли са срещу такава мотивация?
И ако действително може да се твърди, че употребата на развода е заслуга на феминизма, какви са аргументите ти да твърдиш, че даването на попечителство на майката е също специфична и конкретна цел, за която феминизмът се е борил и постигнал? Такова разпределение на отговорностите след развода не е ли всъщност следствие тъкмо от традиционното виждане за ролите на половете, което предписва на жените ролята да отглеждат и възпитават децата, а на мъжете отговорността да се грижат финансово за тях (дори извън формалните брачни отношения)?
Що се отнася до полигамния брак - в арабските страни все още го има, макар че дори там все повече намаляват мъжете, които имат повече от една съпруга. Мислиш ли че първите жени са щастливи, когато съпругът им съобщава, че е решил да си вземе нова жена? (Според това, което съм чела, мога веднага да ти кажа, че не са. В правно отношение обаче те не могат да наложат вето и съпругът на практика минава само с уведомяване.) В нашите общества, ако искаш да имаш допълнителен сексуален партньор, какво всъщност ти пречи пак да си откровен с партньора си и пак да имаш "валидна, общопризната опция" за любовница? (Каква е идеята да сключваш брак, ако партньорът ти няма нищо против трети човек във връзката ви? Обратното също е вярно: ако партньорът ти е против трети човек, връзката ти с втората жена не е ли удар върху отношенията ти с първата, независимо дали връзката ви е легализирана? Затова в западните общества функцията на полигамните бракове частично се поема от развода...) И оттук - ти твърдиш, че феминизмът е длъжен да бори за това единият партньор да може да се сдобие с втори съпруг/а, въпреки несъгласието на първия?
Оф, отрязяното изречение по-горе гласеше:
ОтговорИзтриване"... отделно да не започваме темата за случаите, в които дори при влязло в сила съдебно решение издръжката не се изплаща".
Статията илюстрира конкретно мое твърдение, а именно, че и мъжете, и жените имат определени сексуални отговорности, за които носят последствия (въпреки че феминизмът твърди, че мъжете се радват едва ли не на пълна сексуална разюзданост); и че докато феминизмът се опитва да освободи жените от редица сексуални ограничения (и да ги изкара жертви), съвсем не би искал да направи същото за мъжете. Развратният мъж и развратната жена са мерени по неравен начин и от феминизма, не само от патриархата...
ОтговорИзтриванеВиж, конкретна илюстрация за последното в момента нямам, тук се опирам просто на опита си от дълго четене на феминистки сайтове, които определено заклеймяват Петреус и подобните му. Но клипчето, което ти пуснах по-нагоре, е добра илюстрация за това, с което феминистката реторика като цяло е пропита (в случая се разглежда само една дума).
- За разводите, потърси в Google "divorce initiated by women", ще ти излязат достатъчно материали.
- В миналото децата са се считали за собственост на бащата. Сега са собственост на майката; бащата се предполага да ги издържа, без да има особен достъп до тях. Промяната на това правило може да бъде проследена до първите суфражетки; и макар феминистките днес да го обявяват за патриархално, никой изглежда не е луд да промени правило, което води до това, че ако жената ИСКА децата да са при нея, нейното желание има законово предимство. Това на практика води до това, че дори жена с психически отклонения, стига да не са твърде крещящи, може да вземе детето при себе си - законът фаворизира нейните желания. Можем да говорим за патриархат колкото си искаме, това е реалният резултат.
- Не отричам, че този момент от есето е слаб. Слаб е; точно този абзац беше една от причините да реша да не го пускам. Нормално е да се спреш на най-слабия момент.
- За полигамията, не е коректно да включваш несъгласието на останалите жени като валиден вариант. Вето следва да може да бъде наложено (или, както казваш, в краен случай, развод). На въпроса ти "какъв е смисъла да се жениш, ако искаш още 1 жена" мога да кажа и "какъв е смисълът да имаш дете, ако освен него искаш още 1 дете, което да поделя твоето внимание и грижи със своя сиблинг).
Но аз нямах предвид полигамията конкретно. Имах предвид че ако феминизмът е "секс-позитивен", то секс-позитивността му се простира до сексуалните интереси на жените, които го изповядват, всички останали (и най-вече мъжете) са санкционирани. И тъй като мъжете и жените имат различни, дори противоположни, сексуални приоритети, почти няма как да либерализираш нещо за едната страна, без да прецакаш другата.
Бях решила да не влизам повече и като гледам е нямало и защо. Ти си един страшно объркан човек и не зная до колко е редно в този момент от живота си, когато трябва да си гледаш детето, да приказваш как искаш да се ебеш на ляво и дясно.
ОтговорИзтриванеИмаш страшно крайни мнения, които дори не можеш да докажеш и когато те накарат почваш да се огъваш.
Жената, която е дала живота си за да се грижи за децата на мъж, трябва да вземе половината от това, което той е изкарал през това време. На много мъже и жени им идва през ума да се борят с/у това жената да получава правата над децата, ако ти нямаш нищо п/в да се откажеш от детето си, определено нямапричина да си с него.
Естествено, че мъжете ще бъдат критикувани за разюздан секс. Колкото и да се опитваш да ни изкарваш безмозъчни животни(може би ти си такъ), не сме и безразборният секс може да доведе до прекалено много беди. Това не означава, че мъжете не са по-свободни от жените. Светът се променя и това, че жените имат повече права, не означава, че той се ръководи еднакво от всички.
Качествата на един мъж не гообективизират и мнго удобно всеки път го забравяш. Един поглед в медиите показва как се гледа на субекта мъж и обекта жена.
Слабото тяло не показва здравина и няма нищо общо с ев. ти психологии, защото жената ражда, надебелява, а по- слабите жени дори нямат овулация.
Замислял ли се, че недоразвите общества просто са нямали време да се рзвият, но дори да не беше така, пак показва, че мисленето ти не е hardwired.
Аз мога да дам обратен пример на този с кралицата ти, но дорида не можех, той по никакъв начин не е убедителен, но обсебен от секса баща на малко дете като теб, едва ли ще се сети защо.
Жените можели да избират. Аз съм хубава, млада, но не мога, защото съм по-затворена, а и ако тръгна да правя секс колкото искам, ще ме нарекат курва. Мъжете, освен най-големите смотльовци, почти винаги имат жена до себе си. Може да се каже, че този, който го иска по-малко разполага, но нещата не са толкова прости. Със сигурност хората могат да си позволяват по-безразборен секс от преди, когато жените са били съвсем контролирани, но унизителните практики спрямо жените са в разцвета си сега. Дори това да не беше така, ако е естествено положението, в което сме в момента, защо вие мъжете ще искате да отмъщавате така? Да не говорим, че това, което вие причинявате на жените е по-лошо от това да да нямаш с кой да се наебеш. Ти сам си казал, че един мъж ще стои без секс, но няма да отиде при друг, но същевременно жените са карани да се унижават именно по този начин- чрез хомосексуализъм помежду си. И това важи и за горния лонгалон, който щял да реже ръце, вместо това нека направи едни неща със задните си части. Последното доказва и обективизирането именно на жените.
В дрвна Гърция,а може би и Рим, женското тяло не е било олицетвирение на секса, а мъжкото се е смяталоза най-красиво. Сексът между мъже е бил най-висшата форма на секс, въпреки че пак ролите са се възприемали по подобен на днешния начин.
Това за религията съм си го мислила с тази разлика, че за мен тя е ев. ви психология и мъжките (и женски) простотии от сорта на:" ще умра ако видя мъж в порното, затова нека го сложим в ъгъла, нищо, че през цялото време му гледам хуя".
Не мога нищо да коригирам, защото пиша от таблета и някои от функционалностите са само за курсор.
П. П. Не зная дали ще влизам пак да ти чета бълвочите или пък овчите съгласия като на онзи чекиджия горе, който не знае дали си представя, че е "женствената" жена с дилдо, която ебе или тази, която я ебат отзад.
Така.
ИзтриванеОтговор на анонимен коментар 1:
”обсебен от секса баща на малко дете като теб”
Жена ми чете това, смее се и казва: “Че какво общо има едното с другото?”
Мислех да подминавам личните нападки, защото нямат нищо общо с това дали говоря истината, но в този случай ще посоча само какво твърдиш:
”Ти си един страшно объркан човек и не зная до колко е редно в този момент от живота си, когато трябва да си гледаш детето, да приказваш как искаш да се ебеш на ляво и дясно.”
Значи аз съм обвинен не за действията си, не дори за плановете си, а за... желанията си и за приказките си - типично феминистка позиция, която би просълзила от умиление всеки диктатор. Все едно, ако имам дете, нямам право да казвам, че ми се яде шоколад. Обявяваме желанието за ядене на шоколад, както и мъжката сексуалност, за престъпление. О, чакай. Повечето феминистки обичат шоколад. Значи криминализираме само мъжката сексуалност.
”Естествено, че мъжете ще бъдат критикувани за разюздан секс. Колкото и да се опитваш да ни изкарваш безмозъчни животни(може би ти си такъ), не сме и безразборният секс може да доведе до прекалено много беди.”
Нима съм написал нещо различно от това? Напротив - написал съм ТОЧНО това. Написал съм, че и двата пола имат сексуални отговорности, които са почти неизбежни.
Да, женските сексуални отговорности са по-големи. Може да благодариш за това на Природата, не на мен. Мен би ме устройвало сексуалните отговорности на жените да са по-малки, това би означавало повече разврат от тяхна страна, а аз обичам разврата.
Но отговорностите няма как да са по-малки, и разврат няма да има.
За съжаление.
Слабото тяло не показва здравина и няма нищо общо с ев. ти психологии, защото жената ражда, надебелява, а по- слабите жени дори нямат овулация.
Слабото тяло не е женствено, всеки читав художник ще потвърди, че женската форма се дефинира от мастните натрупвания. Но това го обясни на модните дизайнери, не на хетеросексуалните мъже. Средното тегло на порно-актрисите е 53 килограма, a те са по-добър показател от модните списания.
Що се отнася до това защо в едни общества се издига в култ слабото тяло, а в други - дебелото, споменал съм го в есето. В миналото дебелото тяло означава, че имаш достъп до храна. В днешни дни слабото тяло означава, че се занимаваш с фитнес и спорт. Все трудни неща за съответния период. Пак в есето съм споменал, че това, което не се променя е, че възбудата на мъжете е чисто визуална и телесна.
Дори ако допуснем, че мъжката възбуда може да бъде измамена да иска нещо, което всъщност е нездраво, това не променя биологичната й основа. Биологичните критерии лесно могат да бъдат измамени да искат нещо вредно, това не ги прави по-малко биологични.
Например:
- Казиното, хазарта, ротативките и Diablo могат да направят играещите зависими, използвайки чисто биологичния стремеж на мозъка към непредсказуеми награди.
- Обичта към сладко ни прецаква в днешния свят, в който има неочаквано за организма ни изобилие от захар. Това обаче не значи, че обичта към захарта не ни е вродена.
И за да бъда максимално ясен, не мъжката възбуда е тази, която бива лъгана, а обикновено се лъжат самите мъже и жени, които могат да си съсипят здравето в преследването на перфектното тяло, и да загубят преценка за това какво е прекалено слабо (анорексия при жените) или прекалено мускулесто (бигорексията при мъжете).
”На много мъже и жени им идва през ума да се борят с/у това жената да получава правата над децата, ако ти нямаш нищо п/в да се откажеш от детето си, определено нямапричина да си с него.”
ИзтриванеЖената взима децата по подразбиране, освен ако изрично не укаже обратното, или ако е прекалено очевидно, че е луда (макар че лудостта рядко е пречка). При положение, че жените в по-голяма степен злоупотребяват с децата си (например ги задушават психически в “любовта” си), това подразбиращо се предимство за майката е не просто неравноправно, а и вредно за самите деца. Както вече казах, това води и до ситуации, при които майка задържа дете, което не обича (и нарича “гнида” или “лайно”), само за да взима издръжка от бащата.
За издръжката и разделянето на имуществото нямам ясна позиция, т.е. готов съм много да се “огъна”, както казваш ти, в коя да е посока; но случаят не е такъв по отношение на подразбиращото се право на майката върху детето при развод.
”Качествата на един мъж не го обективизират и мнго удобно всеки път го забравяш. Един поглед в медиите показва как се гледа на субекта мъж и обекта жена.”
Първо, редица субекти - жени биват третирани именно като субекти. Ако са млади, биват възприемани и сексуално, с всички плюсове и минуси, които произтичат от това.
Второ, както вече съм писал, мъжете са опредметявани, но не като предмети, а като инструменти. Ако са безполезни инструменти, могат да ходят на бунището.
Никой не се впечатлява от това, че една тълпа мъже биват пребити или убити, но ако сред тях има жена, това вече генерира истински шок в новините.
Същественото обаче е следното - аз не отричам опредметяването. Но то не се простира нито само до секса, нито само до жените, и не е нещо, което може да изчезне, защото сме в материален свят с материални правила. В този ред на мисли, ти пишеш:
”Замислял ли се, че недоразвите общества просто са нямали време да се рзвият, но дори да не беше така, пак показва, че мисленето ти не е hardwired.”
Мисленето не е hardwired. Но мисленето зависи от чисто битовите ти нужди. Ти пишеш на таблет, не очакваш да умреш на 40 години от туберкулоза или проказа и да копаеш всеки ден без време за екзистенциални размисли.
“Битието определя съзнанието” - нека използвам един близък до социализма цитат.
Аз твърдя, че сме ограничени технологично, че без технология не можем да променим ситуацията си. Комфортът, в който живеем сега - ти с таблета, а аз с телефона, на който пиша част от този отговор в автобуса, ни прави слепи за това, че благоденствието ни се дължи на технологията, както и че има неща, които още не са възможни, пак по технологични причини.
”Ти сам си казал, че един мъж ще стои без секс, но няма да отиде при друг, но същевременно жените са карани да се унижават именно по този начин- чрез хомосексуализъм помежду си.”
Първо, не съм казвал такова нещо. Точно обратното, в Разминаване с феминизма (част 4), съм посочил, че един от резултатите на безебието при мъжете може да бъде
“3) да започне да прави секс с други мъже - временно или постоянно (или с братовчеди, братя, сестри, лели, козички, ако живее на село например... безебието прави чудеса)”
Второ, да, някои мъже си мечтаят за “лесбийки” така, както някои жени пишат fan fiction за готини мъже, които имат чувства помежду си и правят секс един с друг.
(Аз лично не се интересувам от лесбийско порно, за мен е твърде важно да има хетеросексуална пенетрация.) Ако в твоя личен живот някой е искал нещо такова от теб, и за теб е било важно да го удовлетвориш въпреки предпочитанията си, това си е твой личен проблем, и не мисля, че можеш да му придадеш масово социално значение.
Също така, пишеш за “унижаване”. Не приемам еднополовия секс като унизителен. Ако нямаше жени, или нямаше как да правя секс с жени, бих обърнал резбата и (примерно) бих въртял минети до припадък. Това какво е унизително зависи от позицията на самия човек, който се чувства “унизен”. Ако на теб ти харесва да гледаш на себе си като на унизена жертва, аз не възнамерявам да прекарам живота си така.
”Дори това да не беше така, ако е естествено положението, в което сме в момента, защо вие мъжете ще искате да отмъщавате така?”
ИзтриванеДа отмъщаваме? Опитваш се по рационален начин да обясниш нещо ирационално.
Ще опитам да го изясня пак. Порнографията е мястото, където мъжете могат да си починат от постоянната отговорност, самоконтрол, напрежение и внимание, което налагат над сексуалните си желания.
Една жена може просто да се отпусне и да се наслаждава на секса; един мъж трябва да внимава: дали й доставя достатъчно удоволствие, да държи възбудата си под контрол, за да не свърши преди нея (а също и да не стъпче възбудата си съвсем, така че да не може въобще да свърши).
Ако през целия си живот се налага да се контролираш и да внимаваш, да следваш желанието на жените (което е по-чувствително и по-фино от твоето), закономерно е подтисканата ти възбуда да започне да идва от безотговорността, грубостта и безгрижието.
Има и други възможни обяснения - че сексът е свързан с някаква доминация и подчинение (като кой да е от двата пола може да бъде доминатор или подчиняващ се) - и опитите с бозайници потвърждават това. Има и още възможни обяснения, за които съм писал и няма смисъл да се повтарям.
Няма особен смисъл и да продължавам да говоря по тази тема, тъй като стремежът ти е да я натъпкаш в кутийката “Ти си зъл и изпълнен с омраза и/или комплекси, а сексът не идва от нашата животинска основа, а е облагороден от висшия ни разум.” При това положение всякакви фини нюанси или насоки, които мога да дам по въпроса, ще бъдат пропуснати.
Аз съм хубава, млада, но не мога, защото съм по-затворена, а и ако тръгна да правя секс колкото искам, ще ме нарекат курва.
Иди в сайт за секс за една вечер тогава. Качи снимка. Само за 24 часа, без да правиш каквото и да е, пощата ти ще се напълни с поне 100 съобщения. Повечето от тях ще са едносрични, от рода на “Хайде да се чукаме” или “Искаш ли секс?”. Никой няма да те нарече курва, защото никой няма да разбере какви ги вършиш.
Не те устройва, нали? Значи проблемът не е, че нямаш достатъчно кандидати или възможност за чист секс. Проблемът е, че имаш повече критерии за качество на преживяването, които могат да контрират желанията ти (и тези критерии са напълно основателни и разбираеми, предвид това какво тяло обитаваш).
Само не ме обвинявай за това, че се опитвам да обяснявам какво чувстваш и защо. Защото вие го правите постоянно по адрес на мъжете (и по мой адрес лично) - обяснявате обсебеността ни от секса с комплекси, с “култура” и какво ли още не, само и само да не се окаже, че изпитваме нещо по различен начин от вас.
”Аз мога да дам обратен пример на този с кралицата ти”
Да, това е единственият пример, който може да има точен женски аналог, просто защото доста жени биха се избили за това да бъдат с известен, популярен и успешен мъж, какъвто е случаят с рок и поп звездите.
В дрвна Гърция,а може би и Рим, женското тяло не е било олицетвирение на секса, а мъжкото се е смяталоза най-красиво.
Споменаваш хомосексуалността, без да си даваш сметка, че гейовете и тяхната възбуда изобличават феминистките заблуди. Фактът, че гей-порното е същото като straight порното, с неговата визуалност, преувеличеност, празнения върху лицето на другия мъж и т.н.; фактът, че двама непознати гейове могат просто да си кажат “хайде да се чукаме” и да го направят, демонстрира, че мъжката възбуда, независимо към кой пол е насочена, е визуална, телесна, физическа. Мъжете нямат нуждата да им светнат 100 зелени лампички и дори тогава отговорът да е “НЕ”, достатъчно е да светнат няколко зелени лампички и отговорът да е “ДА”.
Това е засега. Тъй като и в събота, и в неделя съм на работа, а имам и семейни ангажименти, това е времето, което мога да отделя на твърденията ти. Ще отговоря на останалите ти коментари когато пак ми се отвори прозорец от време за това. Благодаря за разбирането.
Искам само да добавя някои неща относно лекциите ти по еволюционна психология.
ОтговорИзтриванеКазваш, че жените избирали, а мъжете- не. При всеки вид, при който единият пол "ухажва" другия, 1-вият е по-красивият. При хората по принцип няма толкова големи разлики, но притискаме жените да са по-красиви, защо? Нали жените избират. Няма никаква връзка между красивото лице/слабото тяло/обезкосмеността с фертилността, но дори да имаше, това би показало, че мъжете избират. От тази гледна точка ми е малко странно да повярвам, че сте чак умрели за секс, който лошите жени(нали било ев. псих.) не ви дават. Горният, за който писах в миналия коментар, съм сигурна, че няма да си легне с жена с космати крака, защо? Нали е умрял за секс? Освен това, при положение, че изобщо мъжете правите избор, би трябвало той далеч да не се ограничава само с физическите качества, за да има здраво потомство, но за това няма кой да мисли, нали? По същия начин жените би трябвало повече да гледат физическата красота и младостта на мъжа.
В блога на Енея ти беше казано, че мъжете не можете да правите милиони деца и дори да имате по-големи възможности от жените, пак сте ограничени и това противоречи на това, че мъжете искали да спят с която и да е, защото нямат никакви ограничения в броя на потомството и ако жената не ставала, нямало проблем.
Другото нещо, което ти се каза и което съм го мислила много пъти, е това, че мъжете трябва да участвате в отглеждането на детето, иначе няма смисъл от нищо. Т.е. един мъж трябва да иска да бъде само с толкова жени, колкото може да издържа. Примерите с животинското царство тук не са особено добри, защото само при хората един мъж може да си позволи да се грижи за много жени и това не е било винаги, та да бъде hardwired.
Жената трябвало да бъде моногамна(моноадрична е точната дума), за да може мъжът да знае, че детето е от нея. Това не важи ли само за конкретен период от време, а не за целия живот? Достатъчно е само около забременяването жената да е била с един. Мъжът можел да бъде полигамен... много удобно се изпуска това, че една жена би предпочела да е единствена за мъж, за да знае, че ще има повече ресурси за нея и нейните деца. От там не трябва ли да следва, че и мъжът трябва да е моногамен? Всички, които пишете иначе, се изказвате по такъв начин, все едно жената е длъжна на мъжа, все едно тя не прави нещо, без което човечеството би загинало. Една жена би искала да създаде деца от мъж, който би се грижил за нея и децата им, а даден мъж трябва да може да я убеди в това, така това би трябвало да влияе на либидото на мъжа, точно толкова колкото вие казвате, че предпочитанията на мъжа влияят на жената.
Ако ти беше прав, повечето жени щяха да имат по един сексуален партньор в живота. Колко е процентът на тези жени?
Веднъж беше дал пример с котараците. Те могат да не се разгонват чисто биологически, но правят нещо такова поведенчески. Когато надушат разгонена женска, започват да се държат като разгонени, може да са в готовност, но това е различно от постоянно искане. Правиш ли изобщо разлика? Да не говорим за това, че жените не се разгонват. Не е вярно, че го искат повече(би трябвало да го искат само тогава, ако беше прав) по време на овулация и много жени, включително и аз, го искаме най-много две седмици по-късно, сещаш ли се кой период е това?
Няма никаква връзка между красивото лице/слабото тяло/обезкосмеността с фертилността, но дори да имаше, това би показало, че мъжете избират.
ИзтриванеМъжете избират, да. Просто критериите им за възбуждащо са различни, и независимо от социалното им съдържание, са предимно физически и по-малко - психологически.
В конкретния случай, красивото лице означава добри гени; слабото тяло в настоящето / дебелото тяло в миналото ги обясних в отговора на първия ти коментар; а обезкосмеността означава, че можеш да положиш определени “грижи” за тялото си и да подчертаеш разликата между него и мъжкото тяло (смесица между физически и психологически критерии).
От тази гледна точка ми е малко странно да повярвам, че сте чак умрели за секс, който лошите жени(нали било ев. псих.) не ви дават. Горният, за който писах в миналия коментар, съм сигурна, че няма да си легне с жена с космати крака, защо? Нали е умрял за секс?
“Горният” е много по-високо в сексуалната йерархия от мен (макар че да бъда задминат не е особено постижение).
Същественото е, че почти всички млади жени са възбуждащи, т.е. една разходка по улицата е достатъчна, за да си харесаш много от тях. Без интервю. Без каквито и да е допълнителни фактори. Това е причината жените да недоволстват от постоянния нежелан сексуален интерес към тях (който с времето намалява). Същото не може да се каже за мъжете.
Така че, макар че и двата пола филтрират, единият филтрира несравнимо повече. Познай кой. Този, на който поради чисто телесни ограничения се налага да заложи на качество, а не на количество.
Освен това, при положение, че изобщо мъжете правите избор, би трябвало той далеч да не се ограничава само с физическите качества, за да има здраво потомство, но за това няма кой да мисли, нали? По същия начин жените би трябвало повече да гледат физическата красота и младостта на мъжа.
Разбира се, че мъжете се възбуждат и психологически, а жените се възбуждат и физически. Но тежестта, влиянието на съответния фактор при възбудата е по-слабо за съответния пол.
Впрочем, на природата не може да й обясниш какво би трябвало да прави. Може само да наблюдаваш какво наистина прави (колкото и да не ти харесва), и да се опиташ да разбереш защо се е стигнало дотам.
В блога на Енея ти беше казано, че мъжете не можете да правите милиони деца и дори да имате по-големи възможности от жените, пак сте ограничени
Беше ми казано, че не можем да правим хиляди деца. Което Чингиз Хан е опровергал. (Или някой, живял по времето на Чингиз Хан, е опровергал. Поне това твърдят генетичните тестове).
Но дори потенциалното ни потомство да можеше да бъде не 10 пъти повече, а само 2 пъти повече от това на жените, пак би било еволюционно изгодно да подбираме по-малко. (Да подбираме по-малкo, а не да не подбираме изобщо).
Когато надушат разгонена женска, започват да се държат като разгонени, може да са в готовност, но това е различно от постоянно искане.
Сериозно? Отглеждала ли си котарак? В апартамент, от който не може да излиза? Защото всичко в това изречение е невярно. Не е нужно да надушат женска, за да бъдат разгонени, а готовността им и постоянното искане, мяучене, препикаване, са тъждествени.
”Не е вярно, че [жените] го искат повече(би трябвало да го искат само тогава, ако беше прав) по време на овулация и много жени, включително и аз, го искаме най-много две седмици по-късно, сещаш ли се кой период е това?”
ИзтриванеОвулацията не е нещо фиксирано за всяка жена, така че може да се забременее и от секс по време на мензис поради това, че сперматозоидите могат да живеят дълго, а овулацията може да настъпи много рано.
Не е вярно и че би трябвало да го искате само тогава; както вече написах в блога на Енея, хората (и приматите) имат достатъчно разум, че да измамят системата. Именно затова им се налага да имат постоянно желание, за да може всякаква разумна съпротива или хитрина да бъде заобиколена от постоянната бомбардировка на сексуалното желание.
”Примерите с животинското царство тук не са особено добри, защото само при хората един мъж може да си позволи да се грижи за много жени и това не е било винаги, та да бъде hardwired.”
Не е вярно, точно при животинското царство примерите водят до хареми за най-успешния мъжки индивид. И то точно при най-близкия (99.5%) генетично вид до нас - шимпанзетата.
”Жената трябвало да бъде моногамна(моноадрична е точната дума), за да може мъжът да знае, че детето е от нея. Това не важи ли само за конкретен период от време, а не за целия живот? Достатъчно е само около забременяването жената да е била с един. “
Всеки секс с някой друг означава възможност мъжът да се грижи за чуждо дете.
”Една жена би искала да създаде деца от мъж, който би се грижил за нея и децата им, а даден мъж трябва да може да я убеди в това, така това би трябвало да влияе на либидото на мъжа, точно толкова колкото вие казвате, че предпочитанията на мъжа влияят на жената.”
Смесваш понятията. Да започнем от “предпочитанията на мъжа влияят на жената”.
Ако жените се стремят към красота, а мъжете - към сила (социална или физическа), то това е, защото другият пол поощрява този стремеж.
Но това да бъдеш харесан няма нищо общо с либидото. Например, има красиви, суетни и почти фригидни жени, интересът към които не спира заради това, че са студени сексуално.
Отговорността към другия партньор може да блокира изневярата на мъжа, без да блокира либидото (няма проблем либидото за всеки случай винаги да стои активно).
”Мъжът можел да бъде полигамен... много удобно се изпуска това, че една жена би предпочела да е единствена за мъж, за да знае, че ще има повече ресурси за нея и нейните деца. От там не трябва ли да следва, че и мъжът трябва да е моногамен?”
Оттам следва, че жената би ИСКАЛА мъжът да е моногамен, а той евентуално би се опитал да удовлетвори НЕЙНОТО желание. (Или пък би могъл да я лъже, а би могъл да лъже и самия себе си.)
Впрочем това дали хората са моногамни или полигамни е много спорен въпрос.
Няма проблем жените да искат много секс, и то с много партньори.
Единственият проблем е, че те винаги се стремят към по-добрия партньор и биха направили компромиси много по-трудно. Което се илюстрира от това, че (примерно) тийнейджърките си намират някакъв популярен (или въображаем) идол, за който да мечтаят сексуално.
Това е, което ограничава жените. Не че те не могат да се отдадат на безразборен секс. Могат. Но собствените им сексуални критерии (за това какво е възбуждащо и за това какво включва самият секс) ограничават формата на желанията им. (А действията им, също като тези на мъжете, се ограничават от отговорността, ако чувстват такава).
”Всички, които пишете иначе, се изказвате по такъв начин, все едно жената е длъжна на мъжа”
Ако допуснем, че това е вярно (според мен не е), то би следвало да е вярно и обратното. Че вие се изказвате по такъв начин, все едно “мъжът е длъжен на жената”. Като си говорим за изказ, ето това е изказът на феминизма. “Ние сме онеправдани жертви. Вие сте ни длъжни! Как смеете да твърдите нещо различно! Всяко различно мнение означава, че ни мразите, искате да ни унижите и поробите!”.
Беше говорил за това как обществото жертвало мъжете за жените. Освен, че идеята идва само от Титаник, при повечето разбили се кораби, мъжете са оцелявали в по-голям процент, има и нещо друго. Беше казал, че мъжете се жертват за да могат други мъже да забременят жените, които ще оцелеят. Т.е. те поставят интересите на човечеството пред своите. Същевременно, жените трябва да са моноандрични, защото мъжете биха изоставили бременна жена или жена с малко дете да умира, понеже не са сигурни, че детето е тяхно, т.е. поставят своите интереси над всичко. В първия случай жертвата е по-голяма при това. Интересно ми е дали тези, които са давали на жените да минат 1-ви, са правели разлики между млади и стари, защото аз за такова нещо не съм чувала, т.е. това няма смисъл от еволюционна гледна точка. Също така според теб, жените са спасявани, само заради това, че раждат, но не и заради това, че са по-беззащитни. Почти съм сигурна, че хората биха спасили 5- годишно дете пред 20-годишен човек. Замисли се от еволюционна гледна точка спасяването на кой от двамата ще бъде по-приемливо. Не е детето.
ОтговорИзтриванеЗная, че си скаран с историята, но знаеш ли, че в доста общества е имало обичай жената на даден мъж, да бъде заравяна с него, когато той умре заедно с другите му вещи? В училище се учи за едно "хубаво" българско поверие, че ако къщата, която дадени мъже строят не върви, ако жената на някой от тях бъде зазидана в нея, нещата ще се променят. Абсолютно съм сигурна, че мога да намеря прекалено много примери за това колко са "ценени" жените, но няма никакъв смисъл.
Постоянно говориш за религия, защото ти самият си един фанатик. Толкова фанатично се бориш за това, което в момента си си наумил, че не зачиташ абсолютно нищо, което ти се казва. Последният пример, който видях, беше в блога на Енея. Момчето/мъжа, с който спореше, ти каза, че за да има успех в създаването на поколение, мъжете също трябва да участват в отглеждането на децата и това е абсолютно вярно, но ти вместо да го признаеш, веднага с пяна на уста почна да даваш примери с животни, при които общо взето женското е достатъчно за отглеждане на малките. При хората това не е така, но дори да беше, ние сме по-различни и при нас има не само инстинкти. Това, че мъжете сте нужни за човечеството отново противоречи с това, че сте можели да се жертвате в името на жените. Мъжете също отглеждат децата!!! А децата не са по-важни за оцеляването на хората от младите. Стига си отричал очевидни неща, само за да си доказваш фанатичните теории.
”Т.е. те поставят интересите на човечеството пред своите. Същевременно, жените трябва да са моноандрични, защото мъжете биха изоставили бременна жена или жена с малко дете да умира, понеже не са сигурни, че детето е тяхно, т.е. поставят своите интереси над всичко.”
ИзтриванеМежду тези две стратегии няма противоречие. Те не се случват по едно и също време и могат да работят заедно в пълно съгласие.
Няколко примера от природата:
- много животни биха се защитавали срещу външен враг (от друг вид), но най-голямата им борба е между самите тях, за територия, храна и секс. Макар губещите в борбата да не умират директно (защото боят като цяло е символичен и безкръвен - безкръвността е в интерес и на победителя), губещите в крайна сметка умират по-рано.
- много бозайници биха спасили малките си (включително чужди малки, включително дори малки на бозайници от друг вид), докато бягат от някое бедствие. което не променя факта, че в други условия (пренаселеност, глад, или чужди малки при женска, която харесват) биха ги избили и изяли.
”Интересно ми е дали тези, които са давали на жените да минат 1-ви, са правели разлики между млади и стари, защото аз за такова нещо не съм чувала, т.е. това няма смисъл от еволюционна гледна точка.”
Като за начало, принципният начин, по който поставяш въпроса, е погрешен.
Първо, за пореден път обясняваш на природата как би трябвало да работи. Аз не знам кое е по-адекватно за оцеляването - да се прави разлика между млади и стари жени при бедствие или не. Това е нещо, за което бих се въздържал от мнение преди да разбера повече.
Второ, еволюцията няма “смисъл”, и е напълно е възможно да прави и грешки, които, ако не са краткосрочно вредни, могат и да се закрепят. В повечето случаи обаче еволюцията е адекватна и оптимизирана за оцеляването. Така че, ако нещо ти изглежда, сякаш няма “смисъл”, това не е повод да кажеш “Аха, значи биологията е лъжа!”. Това е повод да разгледаш повече варианти.
Ето първите неща, към които бих тръгнал аз. В по-голямата част от човешката история много малко хора са доживявали над 40 години (а жените губят фертилността си на 50). Т.е. повечето хора просто не са доживявали старост. Извън това, за отношението към младите и старите могат да допринесат много фактори извън секса...
Нататък можеш да се справиш и сама, ако поемеш ролята на детектив, а не на революционер с кауза или на философ от типа на Маркс.
”Почти съм сигурна, че хората биха спасили 5- годишно дете пред 20-годишен човек. Замисли се от еволюционна гледна точка спасяването на кой от двамата ще бъде по-приемливо. Не е детето.”
Това кой от двамата е по-полезно да бъде спасен е относително и зависи от ситуацията. Аз съм склонен да допусна, че в повечето случаи е детето. Това, че с такава категоричност обясняваш на природата какво би трябвало да направи, отново демонстрира, че не искаш да я изследваш, а искаш да наложиш върху нея собствените си разбирания, което може единствено да те доведе до заблуди.
”Също така според теб, жените са спасявани, само заради това, че раждат, но не и заради това, че са по-беззащитни.”
ИзтриванеНапротив, жените и децата са защитавани по сходни причини - по-високо ниво на neoteny (детски черти, които да предизвикат симпатия). Каналите, по които минават сълзите също са чисто физически различни за децата, жените, и възрастните мъже, в полза на това жените и децата по-лесно да плачат (и съответно да предизвикат съчувствие).
Това, че мъжете сте нужни за човечеството отново противоречи с това, че сте можели да се жертвате в името на жените. Мъжете също отглеждат децата!!! А децата не са по-важни за оцеляването на хората от младите.
Едно дете може да бъде работник, полезен за обществото от момента, в който навърши 3 години. И така е било винаги, докато икономическия комфорт не води до изобретяването на “детството” преди век и нещо. Това, че ние приемаме децата като некомпетентни идиотчета, си е чисто наше предубеждение, което не съществува повече от няколко поколения.
Както вече казах, това кой на каква възраст е по-полезен за оцеляването, зависи от ситуацията, и не е универсално приложимо към всички ситуации. Изречението “децата не са по-важни за оцеляването на хората от младите” е от същата категория твърдения като “пистолетът със заглушител винаги е по-добро оръжие от автомата” или “базуката винаги е по-подходяща от снайпера” или “въглехидратите са по-важни от белтъчините”.
Няма никакво противоречие мъжете да са нужни, и да е необходимо и да се жертват в интерес на жените и децата в определени ситуации. Фигурите в една шахматна игра са изключително полезни, което не означава, че в определени ситуации не е най-правилно да бъдат жертвани.
”Зная, че си скаран с историята, но знаеш ли, че в доста общества е имало обичай жената на даден мъж, да бъде заравяна с него, когато той умре заедно с другите му вещи?”
Знам. А ако ти трябват съвременни примери на жестокост към жените, може да ги намериш в Арабския свят, в Африка, или в Индия.
Извън това, спекулацията, която създаваш с израза “в доста общества”, е очевидна. В доста повече общества, някои от тях империи при това, жените са имали индиректен контрол и дори се е случвало да заемат главни политически постове. Древен Китай, Египет, някои стари Европейски държави. (Ако контрираш с това, че това засяга само класата на тези, които имат власт, ще посоча, че обикновените жени и мъже почти винаги са били пионки без власт).
Освен това, основното, което ме интересува, е съдбата на нашето общество - комфортното общество, в което ти пишеш на таблет в работно време, за да кажеш колко си онеправдана.
Беше спорил с мен за това, че мъжете не се интересували за безопасността на секса, защото само жените носели негативите. Значи според теб наистина от еволюционна гледна точка, е нормално мъжете да не отглеждат деца, а това не е вярно. Тези, които бягат, не трябва да са представителна група. До голяма степен тези, които не взимат мерки по време на секс са едни глупаци, защото после искат или не искат ще стана бащи само ако жената пожелае.
ОтговорИзтриванеСпомням си и за спора с Йоана за изпразването на лицето и всякакви по-унизителни практики. 1-во твърдеше, че мъжете харесват това, заради желанието да бъдат приети, когато Йоана ти показа, че грешиш, моментално обърна нещата и каза, че мъжете обичали да унижават жените защото не им пускали. Нали всичко било еволюционна психология, как изведнъж жените станаха виновни и кога жените ще отмъстяват за това, което им причинявате вие? Мъже са се опивали да ме карат да върша неща, много по-лоши от колкото това ти да останеш без секс известно време и след тези неща, други жени не успяват никога повече да се съвземат. Аз не съм се подлъгала, но се чудя кога ще тръгнем ние да ви отмъщаваме, както вие ужким си отмъщавате. Много, много ще искам да го видя, макар че изобщо не вярвам, в това, че сте били отмъщавали, но дори това да беше така, какво говори това за вас? Събирам се с някой мъж и той ми казва:" искам да правиш това и онова, да ти унищожа достойнството, да те накарам да правиш такива неща, които ще имат ефект в/у целия ти живот и никога няма да се оправиш, защото не мога да се еба толкова колкото ти". Страхотно звучи, нали? Да не говорим за това, че жените нямат безкрайна свобода да го правят с който си искат, защото ще има жестоки последствия за тях, но да жените правят секс колкото си искат. Сигурно пак ще почнеш за това, че животът бил несправедлив и това ли оправдава мъжете да подтискат толкова жените и не е ли точно това, което феминистките не желаят?
Беше говорил и за това как шофьор се отнесъл с жена ти, докато била бременна, това ли е показателно за всички жени- бременните? Освен това, изобщо не ме интересува какво направил някой си, пред закона тези жени са с равни права и задължения. Ако някоя не може да шофира защото е бременна и убие мой близък, ако ще и стар да е, изобщо няма да ме интересува дали е бременна или не и ще бъде съдена и в нормалните стани осъдена да си ражда чавето в затвора. Ако бременността трябва да се вземе под внимание, то тогава нека да забраним на бременните да шофират.
Другото, което казваш, е това, че нямало да се развием, ако мъжете не се борили за секс(това по какъв начин включва унижението на жените?). Отново го казваш просто ей така. Не съм запозната особено с нещата, но 1-вото нещо, което ми идва на ум, са хората, които са правели открития в миналото- мъже от богати семейства, защото са имали възможността да учат и времето да правят тези открития. Стълбицата на психологията, няма нужда да я споменавам, но и тя играе роля. Тези мъже са били богати и влиятелни по принцип, защо са правели открития?
До голяма степен тези, които не взимат мерки по време на секс са едни глупаци, защото после искат или не искат ще стана бащи само ако жената пожелае.
ИзтриванеНе знам замисляла ли си се защо повечето мъже са така обсебени от секса без презерватив, независимо от риска от забременяване (който ще им докара проблеми и отговорности, които принципно не искат) и болести (които ще засегнат и тях). Рационален отговор няма.
спора с Йоана за изпразването на лицето и всякакви по-унизителни практики. 1-во твърдеше, че мъжете харесват това, заради желанието да бъдат приети, когато Йоана ти показа, че грешиш, моментално обърна нещата и каза, че мъжете обичали да унижават жените защото не им пускали.
Двете неща, които казваш, не си противоречат.
Например, някои хора съчетават срамежливост и избягване на непознати с желание да си намерят публика и да се наложат като център на вниманието. В това няма противоречие; хората, които не могат да общуват, често търсят внимание по неадекватен и крещящ начин (напр. викат и проповядват в автобуса, докато никой не им обръща внимание, или сами се правят на идиоти и клоуни, докато всички ги отблъскват).
По подобен начин, желанието да бъдеш приет, от една страна, и желанието да се наложиш, съчетано с фрустрация и чувство за отхвърляне, от друга, не си противоречат.
При това това не са единствените обяснения; предложих и други, повторих някои от тях в коментарите по-горе.
Нали всичко било еволюционна психология, как изведнъж жените станаха виновни
Обясненията ми не стъпват на еволюционната психология; (ево.псих. би казала, че доминирането и подчинението просто са характерни стратегии, възбуждащи и двата пола, и че се срещат и в редица други бозайници).
Обясненията ми са чисто социални и психологически, от типа “битовизмът определя съзнанието”, както вече казах.
И не, за пореден път, никой не е виновен за това, че играта е такава.
Мъже са се опивали да ме карат да върша неща, много по-лоши от колкото това ти да останеш без секс известно време
Като изключим това, че от коментарите ти заключавам, че имаш нисък праг на това да категоризираш нещо като унизително, жените често си харесват мъже, които доминират. И ако тези желания са идвали от твои партньори, това, че и ти си си избрала такива, вместо някакви покорни смотаняци, които те боготворят, просто доказва, че (независимо от волята ти), твоите сексуални предпочитания те влекат към доминиращи индивиди.
”да ти унищожа достойнството, да те накарам да правиш такива неща, които ще имат ефект в/у целия ти живот и никога няма да се оправиш,”
(facepalm) Феминизмът наистина е идеален за теб, там ще имаш пълната възможност да вихриш комплекса, че си жертва, на воля. За абсурдната сексуална картина, която рисуваш, съм споменал в отговора на следващия ти коментар, затова няма да го повтарям тук.
"Беше говорил и за това как шофьор се отнесъл с жена ти, докато била бременна, това ли е показателно за всички жени- бременните? Освен това, изобщо не ме интересува какво направил някой си, пред закона тези жени са с равни права и задължения."
ИзтриванеКазваш изречение, което феминизмът заклеймява. Ако аз кажа “изобщо не ме интересува какво направил някой си, пред закона тези мъже и жени са с равни права и задължения” ще ми бъде казано, че не виждам скрития сексизъм, който вреди на жените - въпреки привидното законово равноправие.
“Ако някоя не може да шофира защото е бременна и убие мой близък, ако ще и стар да е, изобщо няма да ме интересува дали е бременна или не и ще бъде съдена и в нормалните стани осъдена да си ражда чавето в затвора.”
Жените взимат по-ниски присъди при едни и същи престъпления с мъжете. Вече не помня къде беше източника за това, но след вече 2 нощи, които жертвам, за да ти отговоря на всичките ти коментари, ти предлагам ти да си дадеш труда да направиш този research. Няма да ти е особено трудно.
"Другото, което казваш, е това, че нямало да се развием, ако мъжете не се борили за секс (...), но 1-вото нещо, което ми идва на ум, са хората, които са правели открития в миналото- мъже от богати семейства, защото са имали възможността да учат и времето да правят тези открития."
А защо са били богати? Откъде е дошло богатството според теб? Какво е допринесло за него? Какво е правил тати, за да го добие?
"Стълбицата на психологията, няма нужда да я споменавам, но и тя играе роля. Тези мъже са били богати и влиятелни по принцип, защо са правели открития?"
Хората, правещи отвлечени, абстрактни открития, често са извън “Матрицата” на сексуалната игра. Например, Нютон е умрял девствен, а Кавендиш е бил социофоб, страхуващ се от жени и непознати. Леонардо да Винчи (вероятно) е бил гей, а Алън Тюринг със сигурност е бил.
Тези хора, макар, че имат ключова роля, сами по себе си не са достатъчни да допринесат за прогреса (Нютон е можело да умре, без да разкрие откритията си, а Кавендиш е умрял, без да даде публичност на повече от половината от тях). Леонардо да Винчи е изобретил много механизми, и нито един от тях не е имал реален ефект върху тогавашното общество.
Без икономика, науката не може да направи живота на хората по-добър. А икономиката се движи от конкуренция. А конкуренцията (за секс, храна и други ресурси) е основен принцип в природата.
Иначе, склонен съм да се “огъна” за тези ми твърдения, те имат своите слабости.
Може да си се обърнал срещу християнството, но ти определено си не само религиозен, но фанатично религиозен. Социализмът и дори комунизмът на някои феминистки, не означава, че всичко, което се казва от тях, е грешно и не означава, че ти имаш по-добра представа за реалността от колкото тях. Това, че на 30 години с жена и дете си сменяш мнението толкова рязко, заради блога на някаква проститутка(на мен лично изобщо не ми пука, за това дали ще им е осигурен животът), е достатъчно.
ОтговорИзтриванеТолкова много хора спориха с теб, даваха ти факти, показваха ти, че може да има и/само други интерпретации, но ти дори не пожела и веднъж да кажеш, че са прави дори за едно конкретно нещо, а просто сменяш аргументите си, забивайки в друга посока.
Феминистките били опасни, защото били идеалистки и проповядвали неща, които били невъзможни и от опита да се постигнат, би се постигнало само нещо лошо. Значи аз трябва да кажа на мъжа до мен:"Унижавай ме, прави ме на боклук, карай ме да се еба с жени, (което би ме унищожило, въпреки че нямам нищо п/в гейовете)просто за да си отмъстиш защото ужким аз имам "огромен" избор, когато се стигне до секс. От теб зависи как трябва да се обличам, това, че трябва да си режа колената от бръсначката, дори когато бързам за изпит, това какво трябва да се прави в секса, инак ще ме зарежеш, но да, от мен зависи всичко в секса." Ако откажа да мисля по този начин и ако не искам да имам връзка с мъж, който ще изпитва удоволствие от това да си отмъщава в/у мен, ако казвам, че това, че правите всички тези простотии, не означава, че някой трябва трябва да ви търпи и да ви приеме, защото нещата могат да стоят по друг начин, не приемам реалността. Добре, ще зная, следващия път, когато някой тръгне да ме псува, ще отида да го прегърна, ако е мъж, сигурно и свирка трябва да му направя, защото животът е такъв и ако се обидя, кажа, че не е прав и поискам нещо по-добро за себе си, не приемам реалността. Ок, от днес почвам да я приемам, до следващия път, в който си промениш мнението. Кога ще е? Като станеш на 40?
”Това, че на 30 години с жена и дете си сменяш мнението толкова рязко, заради блога на някаква проститутка(на мен лично изобщо не ми пука, за това дали ще им е осигурен животът), е достатъчно.”
ИзтриванеБлагодаря, че го признаваш в прав текст. Не се и съмнявам, че не ти пука какъв ще е животът на проститутките. Феминистките не се интересуват от съдбата на проститутките, те се интересуват от това чувствата им към секса (като нещо, което е унизително, освен ако не се прави по одобрения от тях начин) да бъдат приложени върху целия свят.
”Толкова много хора спориха с теб, даваха ти факти, показваха ти, че може да има и/само други интерпретации, но ти дори не пожела и веднъж да кажеш, че са прави дори за едно конкретно нещо, а просто сменяш аргументите си, забивайки в друга посока.”
Неведнъж съм казвал, че има неща, за които феминизмът е прав. Например, сексуално опредметяване има.
Има и неща, за които не е прав. Например, че това опредметяване не произтича директно от секса.
”От теб зависи как трябва да се обличам, това, че трябва да си режа колената от бръсначката, дори когато бързам за изпит, това какво трябва да се прави в секса, инак ще ме зарежеш, но да, от мен зависи всичко в секса."
Това да си непривлекателна, ако си млада, може да бъде постигнато (може би), ако се овъргаляш в боклуци и се облечеш в чувал. Виж, ако искаш да си възможно най-привлекателна, за да може възможно най-много хора да го забележат, се налага да участваш в състезание.
Мъжете също участват в сурово и безмилостно сексуално състезание. Което не признаваш, че съществува.
А това дали някой от двамата души в една връзка ще наложи властта си в сексуалните отношения и в самия секс не зависи от пола. А от характера.
”Добре, ще зная, следващия път, когато някой тръгне да ме псува, ще отида да го прегърна, ако е мъж, сигурно и свирка трябва да му направя, защото животът е такъв и ако се обидя, кажа, че не е прав и поискам нещо по-добро за себе си, не приемам реалността.”
Наскоро прочетох една мисъл на един индиец, и въпреки че не обичам индийските учители, трябва да се съглася с нея:
“Човек, който се опитва да промени света, без да познава себе си, е като човек, който иска да покрие света с гума и кожа, за да не настъпва тръни, горещ пясък и камъни. А е много по-практично просто да започне да носи обувки”.
Като лошо адаптиран индивид мога да разпозная другите лошо адаптирани индивиди и изкривеният начин, по който възприемат света.
Всичко, което си написала, е абсурдно зловеща сексуална картина, която няма общо с действителността (освен тази на феминистките, които искат да се приемат като жертви).
Аз не очаквам от жена ми да се бръсне или да прави секс с друга жена. Нито едно от тези неща (включително целулитът, за чието съществуване разбрах от жена) не е важно за мен.
До нещата, които намирам за силно възбуждащи, стигнахме след инициатива от нейна страна. А до това да стигна до идеята, че и моите желания в секса имат значение, и че не е нужно винаги да се чувствам задължен на жена си, стигнах едва след като започнах да се лекувам от себеомразата си.
Сексуалните отношения често са пронизани от взаимни компромиси, които за уверените в себе си и душевно здрави индивиди не са нито проблем, нито са унизителни. Картината, която рисуваш, е егоцентрична, мазохистична и е далеч от реалността. Не бих искал да ти лепя лични квалификации така, както ти го правиш спрямо мен, но след крещящия сюрреалистичен кошмар, който рисуваш, не мога да не го направя.
”Ок, от днес почвам да я приемам, до следващия път, в който си промениш мнението. Кога ще е? Като станеш на 40?”
Надявам се да е още по-рано. Промяната на мнението означава, че не циклиш като хамстер върху едно колелце, в една и съща клетка, от която наблюдаваш целия свят.
Последно искам да добавя относно "обирът", който злите феминистки били налагали на мъжете. Ти освен фанатик, си един страшно нагъл човек. Всеки, който работи нещо, получава някакво заплащане, а ти искаш жените да създават бъдещи хора, без които обществото няма да съществува и да са оставяни на произвола на съдбата, на желанията на хубавия си мъж, на който перат гащите и гледат децата? Жената трябва да е длъжна на някой, защото създава бъдещи хора? Мъжът може да си вее задника, а жената да опъва, така ли? Да не говорим, че в България, жените работят на равно с мъжете навън и карат втора смяна в къщи. Не само, че мъжът е длъжен да плаща за гледането на децата си след развод, но и по време на брака. В крайна сметка мъжете винаги сте го правили, просто сте си решавали колко да давате и жената е зависела из цяло от вас, явно това много ти липсва, затова и искаш да унижаваш сексуално жените, защото в други области, ти е все по-трудно да ги потискаш.
ОтговорИзтриванеТова не е нещо, за което бих се наел да споря и допускам, че като цяло имаш право. Въпреки, че в момента за жените е по-лесно да извършат финансова измама и експлоатация, въпреки, че професията “самотна многодетна майка”, която генерира проблеми в UK например, е налице, някак отвътре ми идва идеята, че е правилно жените да не зависят от мъж, и обществото да им помага, въпреки социализма, до който това довежда. Нямам стабилно мнение по този въпрос и, съответно, се “огъвам”. :)
ИзтриванеСъщо така, нямам желание да подтискам жените, напротив, бих искал както в изкуството, така и в науката, да имат все по-силно присъствие. През живота си съм правил някои реални неща, с които да подпомогна това. Що се отнася до “унизителния секс”, написал съм цяло есе по темата и не виждам смисъл да се повтарям, след като не желаеш да видиш по-далече от носа си.
От 18-ти коментар нататък само помия се лее по автора на блога. Явно някоя анонимна феминистка се е обидила.
ОтговорИзтриванеМного съм зает последните 2 месеца. Когато някой коментатор реши нервно да стреля с автомат Томпсън умри-умри-противно-копеле-умри, аз ще трябва да обясня кои 3 негови изстрела са попаднали в периферията на мишената, но също така да мина и през всеки един от стотината изстрела, които не са, и са чиста заблуда или лъжа. Това е доста работа, и би означавала да сведа съня си до по-малко от 4 часа, което вече е твърде малко дори и за мен.
ОтговорИзтриванеВсе пак не мога да оставя коментарите без отговор, нито да зарежа същинското продължение на есето, за което натрупах доста добри материали. Надявам се да GOLD-нем проекта скоро, та да намеря време за това.
Отговорих на всичко само за 2 нощи. О, йе!
ИзтриванеАкаунта ми ли е бъгнат или кода? Опитах се да постна нещо с размер 1500 знака, а получих съобщение Your HTML cannot be accepted: Must be at most 4,096 characters :/
ОтговорИзтриванеНе знам, Светле. Съобщението трябва да е около 4000 символа, заедно с интервалите. Пробвай да го пуснеш на части.
ИзтриванеХм, сега виждам, че половината от вчерашния ми коментар е излишен (а и вече така се обърках кой какво твърди и дали сам не си противоречи, че почти загубих нишката). Искаше ми се да ти кажа нещо за Чингиз хан, но за да е сигурно, че те разбирам правилно, може ли да повториш пак защо го даваш да пример, какво онагледява той?
ОтговорИзтриванеДемонстрира рискова, неморална стратегия за затвърждаване на гените си в генетичната месомелачка, която е непостижима за никоя жена. Милионите негови наследници днес демонстрират защо мъжете имат основание да поемат рискове и да залагат на количество в секса. Разбира се, това е рисково поведение, сравнимо с това да изкараш джакпота от лотарията.
ИзтриванеИ по-точно - каква стратегия?
ИзтриванеКоличество, независимо по какъв начин е постигнато , в неговия случай - с война.
ИзтриванеСамо че резултатите от този рисърч, който предлага като теория, че Чингиз Хан има милиони наследници, са оспорвани. При това не от хора като теб и мен, а от други учени. Така че нека не го приемаме като напълно чиста монета, поне към този момент. Когато генетиката напредне още повече, с удоволствие пак ще си чешем езиците и ще обсъждаме резултатите.
ОтговорИзтриванеСпорно е единствено коя историческа личност е била. А не дали някой изобщо го е направил. Генетиката е напълно в състояние да проследи произхода до общ прадядо. Въпросът кой точно е бил този прадядо дори няма особено значение в контекста на това, което обсъждаме.
ОтговорИзтриванеИма и друг индивид - Марк Антоний, за който има подозрения, че се е размножил в доста голям мащаб. Не е ясно дали е бил Марк Антоний, но е ясно, че е бил НЯКОЙ.
Има група датски учени, които твърдят, че всички хора със сини очи на земята имат родствена връзка. Да, далечна, но могат да се проследят до т.нар. common ancestor. По тази логика е възможно накрая до стигнем до една африканска Ева и партньора й Адам, каквито теории има. Все още имаме доста дупки в познанията си и ги запълваме с хипотези, докато не намерим повече информация. Ти към този момент си избрал идеята за милионите наследници на Чингиз Хан, аз избирам да съм скептичен.
ОтговорИзтриванеТи си всъщност един от малкото български блогъри, които са ми интересни, така че не идвам тук да те стрелям с картечницата. Въпреки че и този тип коментари ми бяха интерсни да изчета, както и твоите отговори.
Иначе споменавате с коментиращите приматите, с които наистина имаме прилики, но за разлика от тях нашите бебета се раждат на практика преждевременно и претърпяват много повече промени, което изисква и много повече грижи. Това съответно дава основание на някои учени да смятат, че може да е факторът, водещ до събирането на двойка, която поне докато детето стане "човек", е относително постоянна. Дали важи за всички и дали наистина е вярно като теория? Не смея да го твърдя на този етап, но пък имайки предвид, че ако мъжът има интерес да продължи гените си, то е и в негов интерес да се погрижи детето му да оцелее, може да даде повод за размисъл. И ако богати и влиятелни мъже биха могли да са бащи на много деца, гарантирайки оцеляването им, колко процента от тях са могли да си го позволят в исторически план? Как това се е отразило на еволюционните процеси при далеч по-голямото мнозинство мъже, което трудно би могло да си позволи този лукс? Дали хората сме на практика смесени типове, като едните предпочитат един вариант, другите - друг, какво се случва като се намесят религия, морал, социални норми и до каква степен тези фактори влияят на еволюцията?
За начало само ще вметна, че това не важи само за желанията на мъжете. Неслучайно и младите жени си намират идол - известен певец или актьор, който в естествени условия би имал харем.
ИзтриванеА забележката ти е уместна, но не и противопоставянето, което правиш, защото тези стратегии не се изключват взаимно. При повечето моногамни видове има скрита полигамия и неофициални деца, за да има повече генетично разнообразие. Като това важи и за женските индивиди, с уговорката, че тъй като те изневеряват само с успешни мъжки (които биват филтрирани доста по-сурово), пак се получава, че успешните мъжки правят повече безразборен секс, за разлика от всички останали, получавайки повече официални И неофициални деца едновременно.
Що се отнася до генетиката, няма нищо мистериозно да бъде разчетено съвпадение с общ прадядо, и преди колко поколения е било това. При това тук става дума за стотици години, а не за милиони.
Хм, сега се сещам за научнопопулярен филм, за маймуни. Не си спомням конкретния вид, мога да се опитам да го намеря. Обаче женските тайно изневеряваха на водача с мъжки маймуни, които в човешкия свят бихме определили като смотльовци. Въобще не правеха секс само с успешни самци. Така че всъщност "алфата" гледаше доста маймунчета, които не бяха негови, че и често заченати от не "бета", ами сигурно "омега" мъжки маймуни. Не си спомням дали наблюдавалите ги учени бяха правили някакви изводи. Мисълта ми в крайна сметка е, че не отричам факта, че и двата пола имат мераци за изневери, че е възможно при мъжете това желание да е по-силно (за това не съм 100% сигурен) и исторически има и мъже, които са ставали бащи на много деца. Но според това, което имаме като данни, тези "постижения" често биват силно преувеличавани и митологизирани. А когато правим паралели с животинския свят, интерпретираме фактите през нашата си призма и понякога пропускаме важни разлики. Елементарен пример: ако попиташ хората дали животните имат интелект и могат да мислят, масово ще ти отговорят с "не". Само че последните години излизат много изследвания, които показват обратното. Вярно, този интелект не е същия като нашия и не можем да ги слагаме на една везна, но съществува дори и на много ниско ниво.
ОтговорИзтриванеПри шимпанзетата това е редовно, така че най-вероятно са били шимпанзета (макар че се среща и при много други видове). Генетичното разнообразие е важно, и затова и бетите имат шанс. Не бих казал същото за омегите.
ИзтриванеВ книгата "Сенките на забравените прадеди" на Карл Сейгън сексуалното поведение на различни видове маймуни е добре описано, включително е споменат и интелектът на доста по-ниско ниво, за който говориш.
Интелект има и при едноклетъчните еукариоти, които използват изменения в цитоскелета си за да формират вид памет, която им помага да намират храна и да избягват хищници с минимални разходи на енергия. Този интелект, погледнат като математически принципи е много близо до нашия, въпреки че реално отсъства при болшинството от хората.
ИзтриванеВеско, и пак не уточняваш като пример за какво даваш Чингиз хан, тоест по какъв начин той се вписва в теориите ти и по какъв начин онагледява някакво твое твърдение. Това, че е пример за "количество, постигнато независимо как" все още ми е твърде неясно.
ОтговорИзтриванеЧингиз Хан (или този, който е бил на негово място) е пример за това, че мъжете (макар и рядко и в хазартни случаи) могат да имат 50 пъти повече деца от най-плодоносната жена (теоретически могат да бъдат стотици и дори хиляди пъти повече, но рекордът в реални условия засега изглежда е този).
ОтговорИзтриванеИменно това е една от няколкото причини, поради които е по-удачно те да умират във война и да вършат рискованите неща, именно поради това е по-удачно в сексуалното им желание да присъства силен количествен елемент, т.е. почти всяка млада жена да бъде приемана като обект на желание за броени секунди.
С което искам да кажа и, че може да махнеш т.нар. booth babes, които привличат внимание към някой щанд с младостта и гъвкавите си тела, но не можеш да махнеш причината, поради която те толкова лесно привличат мъжкото внимание.
Може с право да осъждаш мъжете, които изневеряват на жените си, докато те са бременни (статистиката сочи, че когато жената е бременна, рискът от изневяра от страна на мъжа се покачва), но няма защо да се учудваш на това защо се случва това.
Може мъжете, които имат гаджета редовно да бъдат осъждани за това, че гледат порно или се заглеждат по други жени, но няма нищо учудващо в причината за това.
Може и да криминализираш мъжкото сексуално желание, с което обаче няма да го накараш да изчезне.
Имам чувството, че нарочно отбягваш да формулираш цялостно твърдение. По-нагоре беше писал че бил пример за "стратегия", но не уточни каква. Сега казваш, че бил пример как можеш да имаш Х-броя деца и спираш дотам. Ми да, може да имаш Х-броя деца - също така можеш да стоиш на един крак, да се храниш на земята или да си ползваш лявата ръка вместо тоалетна хартия. И какво следва от това? (е въпросът, на който ти трябва да отговориш). Преходът между предполагаемата хромозома на Чингиз и криминализирането на либидото (което исторически всъщност е било насочено по-скоро към жените, отбележи си в тефтера) все още е с неясна връзка.
ОтговорИзтриванеА аз пък не разбирам какво не разбираш. Не разбирам какво ти звучи мъгляво и неясно.
ИзтриванеИма нещо, по което приличаме на всички други живи същества, а именно, ние сме надстройка на молекула, която иска да се размножава. (Това е аналогията с човеко-обвивката от есето).
Когато говоря за стратегия, става дума за стратегията да е максимално сигурно, че си оставил достатъчно поколение. Стратегията може да залага по-скоро на количество, или по-скоро на качество (макар че принципно залага и на двете).
Това да оставиш достатъчно поколение не е равносилно на каквато и да е друга дейност (да използваш лявата си ръка вместо тоалетна хартия, както казваш), защото реално е основната цел на самокопиращата се молекула, чиято надстройка сме ние. Нашият разум, стремежът към наука и изкуство за нея също са се появили просто като още една стратегия към арсенала й. Засега й вършат работа да постигне целта си, затова и поддържа съществуването им.
Чингиз Хан е просто още един пример, че да се залага на количество може да бъде много печелившо при мъжките дадености (да наложиш гените си), а да се залага на качество и филтриране е оптимално при женските дадености.
Или, казано по съвсем прост начин, яйцеклетките имат висока цена, защото са с ограничен брой и по някое време свършват. Яйцеклетката не може да си позволи да не залага на качество. Сперматозоидите не струват почти нищо, защото са неизброимо много и се произвеждат постоянно. Инвестицията клони към нулата. Така че макар че един мъж може да поддържа моногамна връзка, в него винаги стои импулсът да постигне рекорда на Чингиз Хан.
Много неща в съвременното общество могат да счупят и обезсмислят тази стратегия и дори да я направят контра-продуктивна. Това не означава, че импулсът за нея не съществува.
За сравнение, много неща в съвременното общество докарват беди на хората за това, че се паникьосват от глупости - "Небето пада, небето пада, ГМО, радиовълни, chemtrails, отровни фъстъци на пазара". Хората са ужасни в статистиката, сами си търсят демони и заплахи в света около тях, лесно се плашат от нещо, без да го проверят и изучат в цялата му сложност.
Теориите на конспирацията са същото нещо - вместо да разберат как работи историята, обществото, политиката и икономиката, хората търсят зли всемогъщи кукловоди, които са виновни за всичко.
Тази параноична стратегия ("търси демони") работи идеално в гората или в гетото, но не и в цивилизовано място със сложни проблеми. Въпреки това мозъкът ни продължава да е лош статистик, склонен към това по мистичен начин да се ужасява от това, което казват слуховете. Дори мозъците на иначе рационални хора са склонни към това.
Ето защо разумът и градът не са всичко. Не знам как по-ясно да го обясня.
Всъщност мозъкът е чудесен статистик. Проблемът е, че той рядко използва личните си наблюдения. Всички конспирации и заплахи идват до него по социален път. Старата максима, че една лъжа повторена сто пъти става истина е именно статистика. Защото ако идваше от наблюдение на природата тя вероятно нямаше да е лъжа, а проявление на някой закон. В социалния свят обаче лъжите си плуват спокойно и се размножават с лекота, често и с академични усилия. Трудно е да отхвърлиш едно твърдение, което е построено върху цяла пирамида от други твърдения и логики, когато нямаш информация за фундамента, а не винаги можеш да имаш. Това няма общо със статистиката.
ИзтриванеРазбирам твърдението ти - мозъкът е и чудесен, изключително точен часовник.
ИзтриванеНа практика обаче, когато на сцената се появят съзнанието и мислите, те не могат директно да се възползват от точността му.
Също така ситуациите, при които внезапно става нещо опасно, разтеглят времето и възприятията няколко пъти, което също може да заблуди преценката на човек.
По подобен начин стоят нещата и със статистиката. Може би е по-точно да кажа, че съзнанието е ужасен статистик, по поне няколко причини.
1) Хората имат confirmation bias.
На мен например винаги ми е изглеждало, че моят автобус (54) винаги идва по-рядко от другия автобус, спиращ на същото място (42). Когато обаче си направих труда да си направя таблица, в която записвам, се оказа, че идват еднакво. Правел съм си такива експерименти неведнъж и за мен се потвърди това, което важи за почти всички останали - човекът без фотографска памет отчита само варианта, който го интересува, а неинтересният вариант остава "празен", дори да се случва по-често.
2) Хората правят изключително лоши и неверни преценки, когато стане дума за вероятности.
Класическата демонстрация за това е The Monty Hall problem (преразказвам набързо заради другите читатели - две кутии са празни, в третата има награда. взимаш една от трите кутии. преди да я отвориш, научаваш коя от двете кутии, които НЕ държиш, е празна. струва ли си преди финалното отваряне да смениш кутията с неясно съдържание, която държиш, с кутията с неясно съдържание, която НЕ държиш?) или пък въпросът: "Колко души трябва да има в една стая, за да има поне 50% шанс двама от тях да приемат поздравления за рождения си ден на една и съща дата?".
Интуицията тотално прецаква всеки математически неизкушен. В първия случай хората масово не искат да сменят кутията (считат, че е все тая дали ще я сменят, но все пак по-добре да си държат при себе си това, което вече си е "тяхно"), а във втория, считат, че хората в стаята трябва да са 180 - отговор, който е много далеч от истината.
3) Хората винаги оценяват екзотичната, рядка заплаха като по-опасна от познатата, често срещана заплаха. Типичният пример са самолетните катастрофи срещу тези с автомобили - въпреки, че автомобилните катастрофи са по-чести, хората се боят повече от пътуване със самолет и пренебрегват информацията за катастрофи с автомобил.
Не съвсем. Мозъкът далеч не е точен часовник. Много по-добър е в сравнителните оценки отколкото в абсолютните. Можеш да кажеш кое е по-тежко/по-голямо/етц, но не можеш да кажеш колко точно е тежко/голямо. Принципно имаш право. Въпросните странични ефекти са добре известни. Като изключим, че човешките мозъци все пак се различават помежду си, поради различните връзки в тях и както има много глупави хора така има и много добре боравещи с вероятности (нямам предвид задачи, а ежедневен reasoning), проблемът който засягаш е интересен, но излиза извън рамките на съзнанието. Всичко идва от нашата вселена, която е хаотична и многоизмерна. В нея има твърде много шум (в най-широк смисъл). Да извлечеш някаква информация от такава среда теоретично е възможно само с определена степен на несигурност, от където идват и вероятностите. Еволюцията е направила максимално възможното да създаде машина, която може да се ориентира в хаоса. Нещо което ние хората, впрегнали всички възможности на рационалното, не можем да наподобим с твърди алгоритми.
ИзтриванеВинаги има начин да прецакаш работата на една машина. Веднъж като хванеш принципите нататък е лесно. Прост пример са оптическите илюзии. В случая с Monty Hall задачата става елементарна ако увеличиш броя на кутиите и трудно ще се намери дори една интуиция, която да избере да запази избраната кутия пред опцията да я смени с останалите сто, т.е. вероятностите в такъв случай стават прекалено очевидни - едно към сто (и едно) да си уцелил от раз. Тази задача по-скоро финтира мозъка отколкото е сериозно предизвикателство към него. Е, в някакъв смисъл е такова. Пък и е лесно футболист да финтира тенисист. Хората имат различна идентичност, а тя е нещо като смътен израз на експертното поле в което се е позиционирал даден ум.
Confirmation bias е опасен, но неизбежен страничен ефект. Проявява се най-силно, когато човек има малко и елементарни призми, през които пречупва входните сигнали от света. Главният проблем с него е, че в основата си той не е проблем. Да интерпретираш една информация в светлината на друга, била тя под формата на памет заучена, натрапена или натрупана от опит, е основен механизъм чрез който създаваме смисъл за света. Богатството на мисълта е необходимо условие за намаляване на биаса, но не е достатъчно за премахването му. И сложният въпрос е дали изобщо трябва да се премахва. Отговорът почти сигурно е - не. Например, ако един човек е възприел (от наблюдение) идеята, че половете имат специфични роли и поведение, обусловени от разни фактори и впоследствие бива залят от феминистко море от любов, подкрепено със солидно количество литературни аргументи, от гледна точка на оцеляването по-добре ли ще бъде за човека да се отърве от първоначално конструираната си биас-ната памет или не? В случая тя може да се окаже спасително островче сред стихията на въпросното информационно море, което претендира да е просветление, но за да е такова трябва да е хармонично като музика, а не хаотично като море.
Да не се отплесвам сега, че темата е друга :)
Това, на което всъщност се надявах, е да си представиш, че аз примерно съм човек който никога не е чувал за Чингиз хан (да приемем за удобство, че наистина той е бил източникът на хромозомата) и в контекста н дискусията тук да дадеш описание от типа: "Чингиз хан е... През живота си той е направил Х и У, с което е постигнал Z". Това е причината, да искам да кажеш И тъй като Искането ми за такова определение може да звучи дразнещо, но само ако се приеме, че това, което е очевидно за един, е очевидно и за друг (което в случая не е така).
ОтговорИзтриванеДотук ти даваш предимно косвени определения за това какво той е направил, като описваш резултатите, вместо самата дейност. Това не са едни и същи неща. Понякога начинът, по който се дефинира резултатът, може да е съвсем различен в зависимост от това как ще избереш да назовеш действието.
Дотук даваш Чингиз хан като пример за успешно размножаване (дали това размножаване е било "стратегия" трябва да се докаже). От делото на този мъж (един брой) ти извеждаш генералният извод, че всички мъже са като него, че всички те (колкото и да са различни) имат една и съща стратегия (чието съществуване е все още остава недоказано в твоята аргументация до момента) и че тази стратегия (изведена от живота на средновековен монголски владетел) е валидна за 3 милиарда съвременни мъже и до днес. В подкрепа на това твърдение обаче ти си служиш с доказателства, заети от биологията, като казваш, че всъщност няма разум, а само инстикт и че това поведение е еднакво и непроменливо по силата на биологичните ни тела.
Което логично ни води до няколко въпроса: 1. Ако биологичните ни тела ни диктуват "стратегията", защо тогава има разлики в поведенията, както на мъжете, сравнени едни с други, така и на жените? Има мъже, които не искат много деца (някои въобще не искат деца). Или не искат секс с жени. Или не искат секс въобще. Обединеният им общ брой е прекалено голям, за да го обясниш с природните изкривявания, израждания и отклонения. Ако държиш да твърдиш, че има стратегия, трябва да можеш да обясниш и всички факти, които отхвърлят идеята за стратегия. (това впрочем важи за всичките твърдения)
2. Защо има исторически променливи сексуални и брачни поведения? След като телата ни остават еднакви, би трябвало и статегията да си остава същата. Дори по времето на Чингиз хан обаче е имало съмсем различни общности, със съвсем различно разбиране за това кога и как трябва да се прави секс, семейство и деца.
3. Защо приравняваш либидото (в случая го ползвам като синоним на желанието за секс) с размножаването? Дори в миналото двете неща не са съвпадали, да не говорим за наши дни. Имам предвид, че в предишния отговор свърза Чингиз с криминализирането на либидото и как това не можело да се спре, а сега излиза, че той бил пример за успешно размножаване.
4. Ако Чингиз и всички мъже, навсякъде, по всяко време, са имали една и съща стратегия и ако тя наистина води до масово мултиплициране на гените, защо не наблюдаваме този ефект по-рано? Владетели, които завладяват огромни територии е имало много преди Чингиз, както впрочем, и след него. Защо Сталин не се е размножил в такъв обхват?
5. И пак в този контекст - защо един е успял, а другите - не? Номадските общества не са сериозно разслоени и повечето мъже в тях са в директна конкуренция едни с други. Ако молекулите мислят вместо нас и мислят еднакво, как така молекулите на един са се оказали по-умни от тези на друг? И ако са толкова умни, защо не се проявят като умни и в други сфери, а не само в размножаването? (Което впрочем, е фетишизация - дали ще сложиш субектното начало в мозъка, душата или в молекулата, ввсякак приемаш, че такова начало има и че то е способно да взима осъзнати решения с оглед на обстоятелствата).
И пак да се върна към началото на поста - моето виждане за ролята и действията на Чингиз доста се различават от начина, по който ти го представяш. (Това е причината аз да не го приемам за доказателство на твърденията ти.)
Мда, извинявам се и за непълните изречения в началото. Смислово няма пропуснати неща, само забравени отхвърлени начала на изречения.
ОтговорИзтриване”Ако молекулите мислят вместо нас и мислят еднакво, как така молекулите на един са се оказали по-умни от тези на друг? И ако са толкова умни, защо не се проявят като умни и в други сфери, а не само в размножаването? (Което впрочем, е фетишизация - дали ще сложиш субектното начало в мозъка, душата или в молекулата, ввсякак приемаш, че такова начало има и че то е способно да взима осъзнати решения с оглед на обстоятелствата).”
ОтговорИзтриване1) Не. Не съм казвал, че нашите инстинктивни импулси мислят вместо нас.
Човек може да има по-голямо сексуално желание, на което се съпротивлява; депресия, която се опитва да бори с позитивни мисли; параноя, която се опитва да контрира с рационалност; или, подобно на плъховете на Скинър, да има хазартна страст към непредсказуемите награди в казиното или в онлайн компютърните игри, която опитва да бори с мисли за семейството или другите си смислени цели в живота.
Тези импулси не мислят вместо нас, те просто ни бутат нанякъде, дават ни тласък в някаква посока. Като морските вълни, отклоняващи кораб от пътя му. Корабът може и да се съпротиви. А може и да “реши”, че точно натам иска да отиде. Или да се пречупи след постоянния, неспирен натиск на усилващите се морски вълни.
2) И още едно “не”. Молекулите не се оказват по-”умни”. Не “мислят” и еднакво. И двете изречения са неверни. Еволюцията просто пробва случайно разни дребни отклонения с всеки отделен индивид. Повечето се провалят. Някои успяват и се затвърждават. Това е.
Това е налице и в неживия свят. Прекрасните форми на побитите камъни край Варна не са дело на някаква мисъл. А на сблъсък между много различни неща - примерно лава, вода, вятър, температура. Нещо изчезва. Друго остава. Получават се интересни образувания.
Този случаен подбор е налице дори на съзнателно ниво, и на ниво общество. Да кажем, аз се интересувам от хуманитарни неща и от изкуство. Разбираемо е защо съм започнал да се интересувам от това - защото това беше единствената форма на изява, която ми беше достъпна като дете, всички други бяха блокирани. В известен смисъл обществото ме е произвело такъв. Благодарение на това сега изкарвам добри пари. Колко съм умен, а? Но можеше да се окажа и непотребен. Можеше светът да има по-голяма нужда от техници, или от ловци. Тогава нямаше да съм възприеман като “по-умен”. Но жужащият хаос на света ме е одобрил. Засега.
”Защо има исторически променливи сексуални и брачни поведения? След като телата ни остават еднакви, би трябвало и статегията да си остава същата. Дори по времето на Чингиз хан обаче е имало съмсем различни общности, със съвсем различно разбиране за това кога и как трябва да се прави секс, семейство и деца.”
Това е като да ме питаш защо едно племе е яло само месо, а друго - само ориз. Външният свят също диктува ограничения, не само телата ни.
Но независимо дали едното племе е яло само месо, а другото - само ориз, независимо дали са имали някакви табута върху определени видове храни (“не яж свинско”), мога да гарантирам, че на всички щеше да им се услади бучка захар, независимо дали се чувстват виновни от това или не.
Така и с човешкото сексуално поведение.
”Защо приравняваш либидото (в случая го ползвам като синоним на желанието за секс) с размножаването? Дори в миналото двете неща не са съвпадали, да не говорим за наши дни.”
Тялото ти почти няма как да разбере това. То не е уверено дали мастурбираш или искаш да заченеш, или нещо по средата. Външният свят е почти непроницаем за него. То може просто да продължава да се опитва да те излъже да направиш каквото то цели, докато ти си мислиш, че правиш каквото ти целиш (примерно мислиш си, че се отдаваш на хедонизъм, на любов, или на нещо друго).
следва продължение
Има мъже, които не искат много деца (някои въобще не искат деца). Или не искат секс с жени. Или не искат секс въобще. Обединеният им общ брой е прекалено голям, за да го обясниш с природните изкривявания, израждания и отклонения.”
ОтговорИзтриванеНяма значение кой не иска много деца, кой въобще не иска деца, кой не иска секс с жени, и кой не иска секс въобще. Почти половината интернет трафик в света се хаби за порнография, ориентирана към това, което е възбуждащо за мъжете. Почти всички мъже, които имат достъп до какъвто и да е вид съвременна технология, гледат порно и мастурбират на такова (независимо дали партньорките им знаят или не знаят за това, и независимо от моралните им убеждения). Самотни, девствени, женени, гаджосани, вървежни, невървежни.
Дори този дребен факт е достатъчен, за да обезсмисли всичките “отклонения”, които сочиш.
Въпросът, на който ти трябва да отговориш е:
“Защо толкова много мъже генерират този интернет трафик, при положение, че това е БЕЗСМИСЛЕНО?”. От това няма да се родят деца. Биха могли да правят и нещо по-смислено или по-приятно. Или би трябвало, щом са доволни от моногамната си връзка, да не се заглеждат по други жени. Как на всички до един, въпреки коренно различните им ценности и интереси, им е промит мозъка от обществото да обичат порното?
Основната грешка в разсъжденията ти е, че очакваш биологичните неща непременно да имат смисъл. А не е така. По тялото ни има много неща, които са безсмислени. Например, кожата ти настръхва, когато ти стане студено или се напрегнеш. Ако имаше козина, това щеше да има смисъл. Но нямаш козина. Въпреки това, вече безсмислената реакция не е отпаднала, а само е закърняла. Защо? Защото не е доказано вредна, защото тези, които я носят в себе си, не са наказани със смърт или по-кратък живот.
А в случая с ебливостта на мъжете биологична полза има, макар и потенциалът й рядко да бъде достиган.
”В подкрепа на това твърдение обаче ти си служиш с доказателства, заети от биологията, като казваш, че всъщност няма разум, а само инстикт”...
Не, не казвам такова нещо.
”и че това поведение е еднакво и непроменливо по силата на биологичните ни тела.”
Нека да уточня нещо. Поведението е непроменимо не защото инстинктите са непроменими, а защото физическите ограничения засега са непроменими.
Яйцеклетките продължават да са много скъпи, ограничени на брой, и оплождането им е дългосрочна инвестиция, риск и жертва на ресурси за женското тяло. Сперматозоидите продължават да не струват нищо, да са неизброимо много, и оплождането да не струва нищо на мъжкия организъм (физически, а не социално).
По същия начин е “непроменимо” в краткосрочен план това, че хората обичат сладко, или мазно (въпреки, че вече има изобилие от сладки неща), и че имат желание да се тъпчат колкото е възможно да преработи храносмилателната система, въпреки изобилието от храна и малкото движение през деня - защото тялото ни все още разчита на храната, за да живее, и няма как да знае дали един ден тя няма да свърши. Оттам и напълняването на хората, които могат да си позволят евтино изобилие от калорична храна и не се движат много.
Ако сексът изчезне и започнем да фотосинтезираме, ще се разделим и с това поведение, защото причината то изобщо да съществува са физическите, чисто технически ограничения на тялото ни.
следва продължение
”Ако Чингиз и всички мъже, навсякъде, по всяко време, са имали една и съща стратегия и ако тя наистина води до масово мултиплициране на гените, защо не наблюдаваме този ефект по-рано?
ОтговорИзтриванеНека започна с няколко уточнения.
Първо, не е нужно да търсим екстремни примери. Макар че не е удачно да се позовавам на лични анекдоти, познавам две двойки, при които мъжът отглежда заченатото в неговия брак чуждо дете на някой, който е бил по-вървежен от него. (Това впрочем е и една от причините 250 000 000 сперматозоида да се произведат, за да отидат към една-единствена яйцеклетка - толкова много са, за да конкурират евентуалните сперматозоиди на някой конкурент). Познавам и един руснак с 3 незаконни дъщери, за които не се грижи и които не е виждал (или не е виждал повече от веднъж). Познавам и две жени, които, вече бременни или родили от друг, си намериха съпруг.
Сексът не винаги е равносилен на поколение; но като теглим чертата, природата в горните анекдоти е възнаградила безотговорните, неморални индивиди.
Именно поради това, независимо каква стратегия следват мъжете - социално и съзнателно - техните импулси се опитват да ги придвижат към това да правят безразборен секс (отделен въпрос е дали им се удава възможност). Разцветът на бардаците е именно във викторианското общество - отдушник за нереализирания импулс, отдушник, подобен на това, за което служи порнографията днес. Като по-веща в антропологията и социологията, би ми било интересно да намериш пример за общество, в което тези импулси не съществуват или са много слаби.
Ще напомня, че генетичният анализ и внимателното наблюдение показват, че при повечето моногамни животински видове са налице извънбрачни деца (но за това вече споменах по-горе). Количествената печалба на мъжките индивиди от извънбрачните деца е потенциално безкрайна, докато печалбата на женските индивиди е не само крайна, но и съмнителна количествено (за сметка на това извънбрачният секс носи генетично разнообразие и, евентуално, качество).
Третото уточнение. В предишния коментар написах: “Много неща в съвременното общество могат да счупят и обезсмислят тази стратегия и дори да я направят контра-продуктивна. Това не означава, че импулсът за нея не съществува.” Налага се да напомня за него.
Това, че мъжете на висока позиция могат да си съсипят репутацията от някоя забежка, не променя фактът, че го правят, защото имат властта да го направят.
Аз съм президент, една стажантка в Белия Дом предлага да ми направи свирка. Имам дългогодишна, сериозна връзка с жена си, толкова неща сме постигнали заедно. Не бих искал да ѝ изневеря. Но свирката... изневяра ли е? Не, разбира се. Това е просто една свирка. И кой ще научи? Никой. Всичко ще бъде наред, сега ми е паднало.
Аз съм холивудски актьор, силен и известен. Бавачката на децата ми ми се натиска, аз също отвръщам на закачките. Имам дългогодишен брак с несравнимо по-готина жена. Обаче... секс! Сега ми е паднало. Това е безсмислено, безперспективно и нередно, но... секс! Сееееееекс.
(последното е историята на Шварценегер, вследствие на която бавачката отглежда дете от него, а той сега финансово осигурява и нея, и бившата си съпруга).
следва продължение
”Владетели, които завладяват огромни територии е имало много преди Чингиз, както впрочем, и след него. Защо Сталин не се е размножил в такъв обхват?”
ОтговорИзтриванеНе съм казал, че обществото не прави това поведение неефективно в повечето случаи, и не съм казал, че всички мъже сляпо следват импулсите си, вместо да ги подтискат и трансформират в обществено приемливо поведение, или да ги впрягат в контролиращите оковите на идеологията, която следват. Властта в католическата църква например е обвързана с условие за пълно въздържание, и сексуалната енергия на някои от свещениците там е принудена да избива в други, печално известни посоки.
Все пак допускам и, че немалко владетели в миналото са имали десетки незаконни деца (които не са им официални наследници). Имаше някакъв арабски владетел, който имал стотици законни синове, благодарение на многото си жени, което (доколкото помня) беше довело до ожесточена битка за трона след смъртта му. Вече споменах и Марк Антоний като втори заподозрян рекордьор.
Сталин е имал своята идеология и психически проблеми, и по една или друга причина садизмът и параноята му са били по-силни от всичко. Лаврентий Берия, благодарение на безнаказаността си, е изнасилил със сигурност поне стотина девствени ученички и студентки, но официално е имал само 2 деца.
Независимо от броя деца, мъжете с власт, слава или пари в много случаи се
осмеляват - по един или друг начин, с харизма или насилие - да се възползват от възможността да правят секс с повече жени.
Цивилизацията определено ограничава обхвата на поколението им (официално и неофициално). Във всеки случай, достатъчно е безразборният секс да е ефективен дори само в някои случаи, за да се запази и затвърди желанието за него “за всеки случай”.
Нека опитам да кажа това по друг начин.
Благодарение на обществото, посредствените сексуално индивиди като мен имат горе-долу еднакъв брой деца с вървежните мъже, които имат много гаджета. Ако обаче, да кажем, слънчево изригване ни лиши от възможността да използваме електрониката си, или цивилизацията ни рухне по друг начин, това едва ли ще е така.
Благодарение на обществото, индивидите с бърз метаболизъм като мен имат някакво предимство пред склонните към затлъстяване. Ако обаче - отново - цивилизацията рухне, освен предимството ми да бягам бързо, не мисля, че ще имам преимущество пред тези, които са способни да качват маса по-бързо и да трупат резерви.
Преди всичко, очевидната “безсмисленост” на желанието за безразборен секс или за тъпчене с висококалорийна храна не премахва съществуването на тези желания. Остава въпросът: как обществото успява да изманипулира почти всички мъже да имат тези желания?
”И пак в този контекст - защо един е успял, а другите - не? Номадските общества не са сериозно разслоени и повечето мъже в тях са в директна конкуренция едни с други.”
Не знам как точно да чета въпроса ти. Идеята не е всички да побеждават. Успява един и взима голяма част от “пазара”, а другите трябва да се примирят, че могат само да си мечтаят за мащаба на неговия успех или да си търсят друга ниша.
Може ли да поясниш какво значи “не са сериозно разслоени и повечето мъже в тях са в директна конкуренция едни с други.”?
Честно казано, зад всички отговори, които даваш виждам повторение на едно и също твърдение: "либидо има и то действа" (което не знам някой да оспорва). Ти ми приписваш, че очаквам "биологията да има смисъл", което първо е неточно като формулировка, и второ, не е вярно. :) Либидото е част от психиката на човека и влиянието на хормоните и инстинктите няма как да бъде оспорено; същевременно обаче психиката не може да бъде сведена само до хормони - ако беше така, Фройд щеше да бъде обявен за луд, а науките за психиката щяха да си останат на нивото на физикалистката психиатрия от 19 век. Мисля, че в един предишен разговор се бяхме съгласили, че либидото е тясно свързано с инстинкта за размножаване, но не може да бъде сведен до него, поне при хората. Затова и либидото е сляпо (може да породи сексуално желание към всякакви обекти, тъй като човекът може да извлича удоволствие от секс с всякакви неща) и точно защото е сляпо, пет пари не дава за размножаването (и дали правиш секс с пъпеш, с дясна ръка или с човек). И по тази причина въпросът с размножаването има общо с либидото само по допирателна, ако мога така да се изразя - това са две програми, насочени в съвсем различни посоки, които се допират само защото както оргазмът, така и децата са последствие от успешен сексуален акт. За да получиш сексуално удоволствие можеш да правиш секс с всичко; обаче за размножаване на един мъж му е необходима жена, при това - няколко пъти (това, че децата се зачеват от раз е някакъв мит, цитирам личния си гинеколог). Ако искаш потомството ти да оцелее, освен това, трябва да се грижиш за него (и Чингиз хан не е изключение*), предлагайки защита и препитание на майката (и тук, щеш-не щеш, опираш до създаването на отношения, често до помощта и на други хора и т.н.) А либидото ти ще си работи съвсем независимо от програмата за размножаване и ще си работи по същия начин и при много потентни, и при съвсем импотентни, и при кастрати и прочие. А също и при жени. Точно за да покаже, че самотната яйцеклетка и неизброимите сперматозоиди всъщност са нещо отделно от:
ОтговорИзтриване1. От желанието за секс
2. От телесните възможностите за правене на секс. (Любопитно, вп рочем, защо вадиш изводите си от броя на сперматозоидите, а не от физическата възможност за пълноценни сексуални актове, които един мъж е способен да осъществи? Дори да имаш трилиони попови лъжички, семеизпразването на правилното място все още е единственият естествен начин за оплождане, а броят на сперматозоидите е абсолютно безотносителен към броя на успешните актове - можеш да нямаш нито един подвижен, а да си сексуален атлет, както и обратното. Диспропорцията е чудовищна, а на всичкото отгоре възможността за пълноценни сексуални актове е почти равна и при двата пола с лек превес при жените, на които не им е нужно време да "презаредят".)
3. От телесните възможности за съдаване на потомство
4. От съзнателното решение да се погрижиш за оцеляването на потомството, което веднъж вече е било заченато. (Инфантицид е имало във всички общества, които са ми известни. Още една причина да помислиш отново колко твърди са ограниченията на хардуера и доколко склонни са хората просто да го изтърпяват, а не да действат активно според собствените си намерения).
Нито едно от гореизброените неща не съвпада с либидото, макар и да се предполагат взаимно при определени обстоятелства. Което ни води до това, че желанието за безразборен секс (което е само една от формите, които може да приеме либидото) изобщо не е "стратегия за размножаване". Нито пък идеята, че мъжете трябва да оплодят и/или да умрат, защото са толкова масово изобилни и непотребни, че в размножителния процес са ценни единствено като разносвачи на сперматозоиди, по подобие на сьомгите.
(Страничен, но потенциално важен детайл е, че самото либидо всъщност обхваща много по-широка сфера от психически феномени, освен желанието за секс, включително такива неща като интелектуалното лююбопитство, агресивността и консуматорското поведение.)
(следва продължение)
И сега за Чингиз. Доколкото успях да разчета идеята ти от местата, в които се позоваваш на хромозмата на Чингиз, ти го даваш за пример на успешно размножаване чрез безразборен секс (по-точно, безразборно и поголовно изнасилване жените от завладените общности). Войната и изнасилването винаги са вървели заедно, но я пак да видим какво точно даваш за пример.
ОтговорИзтриванеМакар и владетел, Чингиз е бил само един отделен човек насред орда от всякакви номади с други гени. Дори да е предвождал лично всяко нападение и първи да е скоквал върху пищящите жени, дълбоко се съмнявам, че останалите монголци са стоели отзад и са го чакали да му омръзне. Не виждам как би могъл да се състезава по издръжливост и семепроизводителност с цяла армия, така че през цялото време докато армията му е палела и изнасилвала гените му все пак са били в пряка конкуренция с тези на войниците му. (Освен това, колкото и да е бил потентен, и на него му се е налагало да си почива и да се занимава с някакви други житейски неща – да посреща пратеници, да се пъчи върху коня, да убива и т.н. – тоест, не е бил зает 24/7 с изнасилване).
Да погледнем сега от другата страна. Чингиз е живял в общество на полигинични фамилии. При това неговият собствен харем е наброявал 2000 наложници. (Обърни внимание, че това са жени, за които се грижат мъжете от всички съюзени племена - както за тяхното оцеляване и добър живот, така и за този на потомството им. В конкретния случай мъжете правят това по силата на отношенията си с Чингиз, който е техен предводител, но резултатът е същият като при отношения на съпружество, като изключим секса). Второ, поради естеството на събитията, Чингиз е трябвало да сключва множество военни съюзи с победените или конкурентни племена - а трайният съюз по това време се е запечатвал със сливане на кръв, тоест с даване на наложница или съпруга. Ако искаш това племе да се бие за теб не само днес, ами и в следващите години, ако искаш да ти защитава гърба, вместо да заговорничи с враговете ти, няма да пропуснеш да си вземеш жена от техните. Трето, когато Чингиз е побеждавал в битка, това е ставало не по силата на яките му рога, захапка или копита, а по силата на социалната организация, която е създал - на ордите от добре въоръжени номади, с изпитана тактика, които са били достатъчно мотивирани да го следват и да му се подчиняват, вместо да му прережат гърлото и да заемат мястото му. Тоест, Чингиз е успял да установи достатъчно добра организация, която да се възприема като справедлива от неговите хора, в която те да виждат шанс за собственото си осъществяване и която следователно са склони да поддържат и възпроизвеждат. И четвърто, хромозомата на Чингиз бива разпространявана не само от него самия, а от синовете му (от онези синове на 2000-те наложници, споменати по-горе, за чието оцеляване са били полагани специални грижи), които на свой ред са имали същите огромни хареми и чиито деца на свой ред са били обгрижвани и опазвани, както и техните деца.
Кое от така разказаната история може да бъде сведено до сценария "шиба и бяга"? Че нашествениците от който и да е етнос обичат да изнасилват, няма спор; но каква част от децата, родени вследствие на такъв контакт имат шанс да бъдат родени нормално? (Като се има предвид че цялата социална структура, която би трябвало да помага на бъдещата майка да оцелява, най-вероятно е унищожена до крак; монголските орди обезлюдяват цели региони, а без някой който да ти изоре нивата и да ти заведе овцете на паша, шансовете ти за оцеляване са мизерни, дори да си най-фертилната жена на света). А дори родени, какъв е шансът на тези деца да оцелеят в ръцете на майка, която знае как са заченати? На общност, която знае как са заченати? (Медея, която убива двете си деца, е също такава част от колективното безсъзнателно, намерило място в митовете, каквато е и Едип). И не че непременно ще бъдат убити, но шансовете им действително са много по-малки от тези на деца, заченати и отгледани в семейство.
При плъховете, които принципно се грижат за малките си и ги защитават и пренасят с риск за живота си, когато им се наложи да напуснат убежището си, също има инфантицид.
ОтговорИзтриванеЕкспериментите показват, че ако са принудени да живеят в пренаселеност, майките престават да обръщат внимание на децата си (в най-добрия случай) или ги изяждат (в по-лошия), а мъжките започват да правят секс помежду си или с женски, които не са в овулация.
Казвам това само за да ти обърна внимание, че чертата, която прокарваш между съзнанието и инстинктите, между животните и човека, не лежи точно там, където мислиш, че е.
Историята за Чингиз доказва единствено, че изнасилването е по-неефективно от харемите. 2000-те наложници добре обясняват хилядите му деца, което - за пореден път ще повторя - е резултат, непостижим от жена, независимо от броя на партньорите й и това колко сексуална и фертилна е. С други думи, фактът, че е имал 2000 наложници го е направил ефективен.
В разсъжденията ти има едно изречение, което ми се стори особено силно, цитирам го:
"самото либидо всъщност обхваща много по-широка сфера от психически феномени, освен желанието за секс, включително такива неща като интелектуалното лююбопитство, агресивността и консуматорското поведение"
Едно добро алтернативно обяснение на моите желания, е че просто съм смотан комплексар. (В тази връзка, наскоро си направих този "автопортрет" в Paint.) Това обаче не отговаря на въпроса защо сексът с много жени е начин на доказване за един мъж и може ли да не бъде така; а най-вече не отговаря на това защо съвсем несмотани и некомплексирани мъже имат същите желания. Както казах, посочи ми общество, в което няма отдушници за желанието на мъжете за разнообразие - няма проституция (такава има дори в арабския свят, т.нар. почасов брак), няма порнография, няма секс с други мъже или животинки (отново, козите са особено популярни в държави, контролирани от Исляма), или няма, както споменаваш, хареми.
А това, че между желанията на мъжете и жените няма разлика и няма причина за различни приоритети е твърдение на феминизма. Male gaze, rape culture, objectification, harassment, тези "понятия" до такава степен са се изкривили, че реално включват в обхвата си почти всичко, което сексуално се харесва на мъжете. (Ще се спра на това в следващото есе).
"Това обаче не отговаря на въпроса защо сексът с много жени е начин на доказване за един мъж и може ли да не бъде така; а най-вече не отговаря на това защо съвсем несмотани и некомплексирани мъже имат същите желания. Както казах, посочи ми общество, в което няма отдушници за желанието на мъжете за разнообразие."
ОтговорИзтриванеТова са пак четири или пет различни неща, които ти зашиваш в едно пакетче:
- Желанието за секс с много жени (някаква конкретна форма, която либидото е приело)
- Желанието на докажеш нещо на някого, като правиш секс с много жени. (Дори този някого да е твоят Аз/самопредстава за себе си или авторитетните фигури от детството ти, които се утаяват в съзнанието под формата на противостоящи забрани). В този случай сексът има компенсаторна, а не самостойна функция - желанието се появява като начин за временно решаване на проблем създаден от някакви външни фактори. (Тук вече конкертната ситуация може да е много различна и съответно да бъде обяснена по различни начини. Ако решиш да правиш социална тероия точно от тази ситуация, трябва много внимателно да обосновеш връзките между нещата).
- Социалният контрол върху сексуалността, който го има във всички известни ми общества, независимо от времето и мястото (и който контрол се упражнява и върху двата пола, но е много по-многопластов и строг когато е насочен към жените).
- Начините за заобикаляне на този контрол или разтоварване на напрежението от спазването му чрез ходенето по бардаци. (Мъжете поне са можели да идат на бардак, докато жените в най-добрия случай е трябвало да се задоволят с четенето на порно-романи.)
Остава ми странна втората част на въпроса - "може ли да не бъде така". Кое имаш предвид под "така" - това за доказването, това за активното сексуално желание или това то да бъде насочвано към множество партньорки? Също е неясно какво имаш предвид под "може" - физиологическа възможност ли имаш предвид?
"Mъжете поне са можели да идат на бардак, докато жените в най-добрия случай е трябвало да се задоволят с четенето на порно-романи."
ОтговорИзтриванеДа видим как е сега в цивилизования свят.
В демократичния САЩ и проститутката, и клиентът са извън закона, което води до това, че и двете страни не могат да разчитат на почти никого в случай на измама, злоупотреба, и най-вече в случай на безскрупулни полицаи.
В Швеция, царството на феминизма, само клиентът е престъпник. (Което не е в интерес на проститутките, напротив, така се плашат и прогонват нормалните им клиенти). Проститутката пък трябва да отговаря на бюрократични правила, неприложими към нито една друга свободна професия или услуга.
В UK, и по-конкретно в Манчестър, ескорт сайтовете изрично твърдят: "Ние не предлагаме секс. Не забравяйте, вие си плащате само и единствено за компанията, всичко останало са действия на взаимно съгласни възрастни". Друго нещо, което можеш да видиш по сайта са странните акроними. GFE значи "girlfriend experience" (т.е. по-човешко отношение към клиента), DFK значи "deep french kissing" (т.е. пак по-човешко отношение), DFK at discretion ще рече "запазвам си правото да ти откажа целувки, ако не те харесвам", CIM значи "cum in mouth" и т.н. От което, без да съм проверявал правната страна на нещата, си правя изводи за ситуацията и там.
Що се отнася до жените, едно жиголо има финансов успех само по холивудските комедии или ако работи в много, много голям град. Като цяло, по редица причини тези услуги не са толкова търсени от жените или очакванията им от тях са други. Ескорт сайта, който съм линкнал, илюстрира добре глобалната тенденция с жиголотата - те са малко на брой, някои се надяват да ги потърсят достатъчно жени, че да вържат двата края, а печелещите пари измежду тях обслужват гейове.
А съдбата на сайта за секс за една вечер ГЕПИМЕ ми демонстрира още нещо - че повечето жени нямат силен интерес към неангажиращ и дискретен секс. След първоначално объркване и наместване на пластовете, сега в сайта преобладават хомосексуалните мъже и проститутките, както и хетеросексуалните наивници. Повечето жени си казаха "Ама те искат само секс" и се ометоха. Защо, заради табута и санкции от обществото ли? В крайна сметка, дискретността предполага, че никой няма да научи. Изглежда е просто заради това, че в приоритетите на жените такъв секс не си заслужава. Няма химия, или страст, или сигурност, или каквото там е нужно на жените. Каква част от това е социално е трудно доказуемо, но дори да допуснем, че социалното е 100%, самото социално се обуславя от физически ограничения (както цитирах по-нагоре "битието определя съзнанието"), което е и основното ми твърдение.
Жените и мъжете няма как да нямат различни очаквания и стандарти за секса, различни разбирания за това какво е възбуждащо. "Може ли да не бъде така?", попитах аз.
Определено не съм на нивото ти в тази дискусия, и ти благодаря за търпението, но вече съм се изморил да бъда "умен", и заблудите, които ме накараха да приема феминизма, демонстрират, че така или иначе съм глупак.
Има много други глупаци като мен. Явно заради това сега цивилизованите държави, в които мъжът има лимит за броя секунди, в които може да гледа една жена, са бъдещето, в което да си хетеросексуален НЕПРИВЛЕКАТЕЛЕН мъж е престъпление.
Първо искам да кажа, че съм прочела само последния коментар. Може и да въм го споменавяла, но когато нямах приятел известно време и съответно не се бях забавлявала, започнах да правя едни неща с мъж, с който не трябваше и с който не съм искала да имам връзка, но той се спря, аз щях да продължа. Следващото, което направих, е да обмислям дали да се възползвам от един друг мъж, тъй като той не искаше само секс, но се спрях, защото не исках да си вдигам "голямата" бройка, а и защото имахме общи познати. Нали ужким си карал психология? С колко мина, с тройка ли, защото аз и толкова не бих ти писала. Когато жените се ебяли тайно правилото за курвата не важало, о да, определено, те са имунизирани от това сами да се възприемат за курви. И да, това какво ти е забранено и какво не, не влияе по никакъв начин на това какво ще харесваш. Нали според теб, мъжете не се ебат с мъже, заради обществото, защо не го правят тайно, а? Освен това, нали жените не се интересували от случаен секс, тогава, когато им писнат мъжете им, веднага ги разлюбват и се влюбват в нови ли?
ОтговорИзтриванеКакъв ти е проблемът със Швеция, високият стандарт ли? Или това, че там жените не си знаят местата, а? Нали според теб, това жената да си даде живота за деца, които ще бъдат и на съответния мъж, е правилно, но да и се плаща от неговите доходи, имоти и т.н. било обир, брей. Имам предложение за теб. Стани член на mrm, ще бъдеш много ценен , защото те ценят лудите и тези, които мразят жените.
Видя се, че не си способна на елементарно уважение към опонента си, и че можеш да пишеш неподредено, пламенно и в голям обем, но не и да четеш. Мисля, че на всеки непредубеден читател е ясно защо този коментар не заслужава да си губя времето в отговор.
ИзтриванеПоследно, това, за което влезнах, е едно въпросче. Нали според теб идеалите за красотата се определяли от това, което е най-трудно, което противоречи на и без това обърканите ти излияния. Първо, жената не се конкурира за мъж, второ, от еволюционна гледна точка няма никакъв смисъл, защото единственото нещо, което трябва да се постига с разните идеали, е да се улесни възможно най- много многобройното раждане, макар че при нас вече трябва да намалява, трето, идеалите за жените са невъзможни. Освен това според теб мъжът трябвало да бъде стимулиран да остава с жена, но явно не се сещаш да се замислиш, че една жена също трябва да е стимулирана да бъде с мъж. Затова ми е малко чудно, защо една жена ще иска да бъде с такъв, който и демонстрира, че ще дели ресурсите си с мнгобройни жени. Не ми давай пример с тъпите си мишки, че си жалък просто. Интересно как жените няма да предпочитат здрав и млад мъж с хубави гени, но ще си изместват желанията, които били hardwired, спрямо цивилизацията. Как по-точно са стимулирани жените да раждат, при все, че бременността ще им "съсипе" тялото и единственият начин да могат да изглеждат "както трябва" е с операция, като може и тя да не е достатъчна. И не, не говоря сямо за килограми, гърдите отиват, стъпалата се уголемяват, капиляри се пукат и още много неща. Тук не става въпрос за трудност, тук става въпрос за невъзможност. Как не те е срам, да говориш, че е нормално да се почита такъв идеал, според който, след като жената направи най-естествено нещо за нея, без което човечеството няма да съществува, тя или е за изхрърляне, или трябва да си прави напълно ненужни операции? Да не говорим за онези жени, които раждат в 7-мия месец или тези, които лишават плода си, заради това, че не искат да напълнеят. Ти съвсем ли си изгубил ума?
ОтговорИзтриванеДа не говорим, че тук не става въпрос само за стимул на жените. Жената не трябва да ражда веднъж за да може изобщо да се поддържа даден народ. Ако е въпрос на ев. псих. то тогава тялото на раждалата жена не трябва да се приема за по-малко секси от това на младото момиче, чието тяло припомня това на дете, както се харесва в момента. Момичета, които нямат ханш(не, не съм дебела, просто съм виждала такива с недоразвит ханш, без нормална извивка) и които са гладички като 6-годишно момиченце на някои места, се приемат за идеал и според теб това е нормално, супер. Защо не преминете към естесвено обезкосмените?
Също се чудя как така като мъжете се делите на алфи и бети, нямате различно отношение спрямо жените? Ще ми обясниш ли какъв е смисълът от това всички еднакво да искате много и красиви жени,като имате различни възможности, а и няма ли да се различавате генетично или сте се народили само алфи?
Дори след като почна да говориш глупости, продължавах да те възприемам сериозно. После видях нещата, които ти говореше и преди и сега на доста други места. Особено последните ти излияния са като на завършен активист за правата на мъжете и съм сигурна, че много гледаш от тях, защото ги копираш почти на 100%. Ти си типичния последовател- комплексиран, без особен успех с жени, огорчен и обвиняващ жените, много ясно, че ще се сбогуваш с феминизма.
Последно, знаеш ли един виц за жените, които са посмяли да се покажат пред мъж с косми по тялото? Мъж, попаднал на такава, я пита дали може да бяга с тея косми по краката. Тя отговорила положително, той:"аре бегай тогава". Нали сте били алфи, бети.... Много ще ми е инересно да видя какво в действителност ще направят мъжете.
Не зная какво изобщо ще стане с коментара. Този път може и да ти прочета отговора, стига да не почнеш пак с mrm-ски излияния, макар че ти само ги повтаряш, коментар след коментар.
Вече бях написал, че и при жените има някакво ниво на отсяване и конкуренция, макар и не толкова високо. При почти всички бозайници се размножават над 95% от женските индивиди, и само 20 до 40% от мъжките - като това е важало и за хората, преди животът ни да стане по-комфортен и продължителен.
ИзтриванеКаква е целта на идеалите? Идеалите целят качество, просто жените и мъжете трябва да отговарят на различни критерии за качество. Идеалите са напълно възможни и за двата пола - за невъзможни ги обявяват неадаптираните loser-и от съответния пол - комплексираните мъже и невротичните жени.
Не ми давай пример с тъпите си мишки, че си жалък просто.
Това изречение казва поне две лоши неща за теб, и нито едно лошо нещо за мен. Браво. Продължавай в този дух.
Интересно как жените няма да предпочитат здрав и млад мъж с хубави гени, но ще си изместват желанията, които били hardwired, спрямо цивилизацията.
Жените като цяло търсят успешния, силен индивид. Критериите за сила и успех се менят, така, както се менят и критериите за красиво женско тяло. Това, че има мегдан критериите да се променят, не променя естеството на желанията.
Ако е въпрос на ев. псих. то тогава тялото на раждалата жена не трябва да се приема за по-малко секси от това на младото момиче, чието тяло припомня това на дете, както се харесва в момента
Предпочитанията на повечето мъже варират в диапазона 16-40 години с малко повече тежест върху младостта. Това не е мое твърдение, това е това, което се търси като порно.
А тийнейджърите биологически не са деца, въпреки че обществото всячески се опитва да ги вдетини и дебилизира.
Момичета, които нямат ханш(не, не съм дебела, просто съм виждала такива с недоразвит ханш, без нормална извивка) и които са гладички като 6-годишно момиченце на някои места, се приемат за идеал
Това просто не е вярно. Къде се приемат за идеал? В модните списания, които мъжете не четат?
Що се отнася до младостта, има го ефекта на neoteny-то - жените да са по-симпатични с това, че имат по-нежни черти.
Но ханшът е ключов за това изобщо да бъдеш възприета като жена.
Ако е въпрос на ев. псих. то тогава тялото на раждалата жена не трябва да се приема за по-малко секси от това на младото момиче
В науката не се говори за това какво трябва и какво не трябва, а се гледа каква е действителността.
Девствеността, респ. младостта, се цени високо при бозайниците, защото гарантира на мъжките индивиди, че детето ще е тяхно. Обратното, женските бозайници ценят статуса, когато избират партньор. Човешкото общество се проваля в това да не следва този модел.
Ще ми обясниш ли какъв е смисълът от това всички еднакво да искате много и красиви жени,като имате различни възможности
Природата няма "смисъл". Единственото, което тя прави, е да отсява. Съответно, много неща в човешкото поведение са абсурдни (от съзнателна, човешка гледна точка).
На въпроса ти - ако всички, дори и най-загубените жени и мъже получат секс, няма да има селекция.
Последно, знаеш ли един виц за жените, които са посмяли да се покажат пред мъж с косми по тялото?
Нали сте били алфи, бети....
Героят в твоя виц е капризен алфа (или озлобен бета), а и обезкосмяването е културен критерий. Тъй като съм израснал по време на комунизма, преди той да се наложи, на мен не ми е особено важен. Допускам, че в момента обезкосмяването работи, защото подчертава разлика с другия пол, а и защото хората имат достатъчно свободно време, за да може произволните "аристократични" грижи за външността да стават все по-досадно задължение.
За пореден път се убеждавам, че нямаше смисъл да чета отговора, който все пак си написал.
ОтговорИзтриванеЛогика има само в някои от теориите ти, но дори и за тях може да се даде друго обяснение, а най- важното е, че нямаш никакви доказателства, но твърдиш, че нещо е така, защото е така, колко удобно.
Човек, който може поне малко да мисли, ще разбере, че няма смисъл от абсолютно сравнение между хора и мишки. Дори женските да избират мъжките, причините са различни.
Предпочитанията на мъжете и жените hardwired ли са и ако е така, как се променят толкоз лесно и как това не е обвързано с културата?
Мъжете предпочитат(или поне така се смята, макар това да е по-скоро като печелене на някакъв трофей, от колкото истинско предпочитание) много повече възможно най-млади, а една жена на 30 може да се смята за стара.
Това, че едно момиче има менструация, не значи, че е завършена жена. Средната възраст за първата менструация, беше 13, сега сигурно е паднала. Момичетата под 20, износват плода много по-трудно.
Харесват се слаби жени, с колкото се може по-малък ханш, граничещ с недоразвитост. Ако живееш в някой друг свят, кажи.
Мъж, който има деца от жена, би трябвало да продължи да я харесва, а гаранцията за това, че бъдещите деца от девствена, преди това жена, ще бъдат от него, е същата каквато е гаранцията, че децата от недевствената му жена, са негови. Това би повлияло на начина, по който се възприемат чуждите жени, но възбудата от собствените(която в момента не съществува, ако жената е раждала), би повлияла на цялостното възприятие. Но дори това не е така, защото един мъж може да има собствени деца от недевствана жена и това би спасило "бета" мъжете. Тук идва и поредното ти противоречие за това, че когато ти си пожелаеш има смисъл от нещата, друг път- не. Когато мъжете обичат да унижават жените, това има смисъл, когато поведението ви трябва да е различно, както се различава поведението на алфи и бети навсякъде, това не било така, защото не всичко имало смисъл, но само когато си пожелаеш. Когато мъжете искат да спят с много жени, смисълът е да има повече деца, когато мъжете не искат да делят една жена, макар че това ще им повиши шансовете да има поколение, тогава това не се случва не заради културата ни, а заради това, че не всичко в природата имало смисъл.
Жена, която не е обезкосмена, е тотален аутсайдер и дори, така наречените от теб, бети, трудно биха били с такава на първата си среща. Да, културен критерий е, както и много други неща, но след последните ти изказвания, човек остава с впечатлението, че за теб, културата не играе никаква роля или по-скоро не играе роля, когато на теб ти е удобно.
Коментарите ми, са достатъчно подредени и за разлика от теб мога да споря, без да казвам "така е защото е така". Уважам опонентите, които все пак спорят и такива, които уважат мен. Как ужаваш ти? Като казваш, че ние трябвало да бъдем унижавани? Не сме харесвали някои сексуални практики, но сексът е унижение за пасивния, а мъжете, вместо да накарат жената да се почувства по-добре и да го иска повече, я унижават още повече и ти много се радваш от това. Жените са виновни за всичко.
Чувствай се както си искаш, четейки блога на проститутката, в това общество още доста дълго ще бъдеш каран да се срамуваш и дано поне това бъде малка справедливост за всичко.
Момичетата под 20, износват плода много по-трудно.
ИзтриванеПо-трудното износване на плода под 20 не е имало особено значение в свят, в който средната продължителност на живота е 40 години.
Удвоената средна продължителност на живота са вкусили едва последните няколко поколения.
а гаранцията за това, че бъдещите деца от девствена, преди това жена, ще бъдат от него, е същата каквато е гаранцията, че децата от недевствената му жена, са негови
Всеки биолог и всеки достатъчно имащ връзка с реалността човек би се изумил от този бисер.
Харесват се слаби жени, с колкото се може по-малък ханш, граничещ с недоразвитост. Ако живееш в някой друг свят, кажи.
Както казах, в света на модните списания, в които доминират гей-дизайнери, които си падат по млади момченца, може и да е така.
Хетеросексуалните мъже обаче ходят по порно сайтове, а не отварят модните списания, с които явно си закърмена.
Ако има нещо, характерно за всички идеализирани секси рисунки на жени, това е големият, ясно подчертан ханш.
Мъж, който има деца от жена, би трябвало да продължи да я харесва
Което не противоречи на идеята за хареми. Това да харесваш жената, която ти е родила деца, не пречи на това да харесваш още жени.
Но дори това не е така, защото един мъж може да има собствени деца от недевствана жена и това би спасило "бета" мъжете.
Няма противоречие. Бетите имат своите вратички за реализация, което не им пречи да искат да бъдат алфи. Можеш да се придвижваш и куцайки на един крак, което не променя факта, че ще искаш да можеш да тичаш - дори ще искаш да тичаш много повече от тези, които наистина могат да тичат.
когато мъжете не искат да делят една жена, макар че това ще им повиши шансовете да има поколение
ИзтриванеПриродно погледнато, ако мъжът предпочете да си дели жената , това ще увеличи шансовете да има поколение, но не НЕГОВО поколение - съответно желанието за поделяне няма как да оцелее във времето, защото носителят му не оставя повече СВОЕ поколение.
Впрочем, аз нямам нищо против да си деля жената или жените, но предполагам, че и това ще те обиди - хроничната обида във всеки възможен случай е характерна за хора като теб.
Как ужаваш ти? Като казваш, че ние трябвало да бъдем унижавани? Не сме харесвали някои сексуални практики, но сексът е унижение за пасивния
Унизително е това, което ти определяш за унизително. Но за твоя изненада, не всички имат твоите критерии. Вече обясних, че много жени и мъже възприемат секса като царство, в което важат различни правила, царство, което лежи извън обикновеното им съществуване.
Особено забавен пример в това отношение е Holly Pervocracy - феминистка, която безнадеждно се опитва да помири феминизма с BDSM практиките. Един вид, иска и хуя до края, и душата в рая (феминисткия).
Аз лично не съм правил нищо, което не носи удоволствие на партньорките ми и което не е по взаимно съгласие (и обикновено - по тяхна инициатива). Има ирония в това, че за това кое е унизително може да срещнеш повече пламенно несъгласие от жени, отколкото от мъже.
Когато мъжете обичат да унижават жените, това има смисъл, когато поведението ви трябва да е различно, както се различава поведението на алфи и бети навсякъде, това не било така, защото не всичко имало смисъл, но само когато си пожелаеш.
Прочети собственото си изречение. С мъка може да бъде разбрано каквото и да е от него. Мога само да кажа, че "смисъл" няма в нищо. Има само причини.
вместо да накарат жената да се почувства по-добре и да го иска повече, я унижават още повече и ти много се радваш от това. Жените са виновни за всичко.
Това твърдение (че жените са виновни за всичко) явно е някаква проекция (приписване на собствените ти убеждения и недостатъци на други хора).
Никой не е виновен за това, че правилата на света са такива. Никой не е виновен, че ентропията ни е създала и че тя ще ни убие.
И не, това, че правилата са такива, не ме радва.
Чувствай се както си искаш, четейки блога на проститутката, в това общество още доста дълго ще бъдеш каран да се срамуваш и дано поне това бъде малка справедливост за всичко.
Трябваше жени като girlwriteswhat и Maggie McNeill да ми обяснят абсурдността на феминизма, за да го повярвам. Така че им благодаря.
А "срам" и "справедливост" са думи без ясно съдържание, и най-често са инструмент за злоупотреби и мачкане на тези, които са неудобни. Така че последното ти изречение за мен е празно. Не казваш нищо с него.
"Харесват се слаби жени, с колкото се може по-малък ханш, граничещ с недоразвитост. Ако живееш в някой друг свят, кажи."
ОтговорИзтриванеМисля че ти си тази която живее в друг свят и този свят е светът на модата и гейовете, който превръща жените в момченца. Не точните килограми, а пропорциите са hardwired (макар и индивидуално) и действат първосигнално на мъжа. Те определят формата и това позволява на мъжете да бъдат привличани от жени, вместо от крави, крокодили или хлебарки. Слабите жени са предпочитани днес просто защото стават все по-голяма рядкост, както в латино държавите (като нашата) харесват руси коси, а в Швеция - по-тъмнокожи. Тези третични белези нямат връзка със секса, както няма и облеклото... Много шум за нищо.
Но ханшът е ключов за това изобщо да бъдеш възприета като жена.
ОтговорИзтриванеда, тъй то, есенцията на всичкото. съгласни - несъгласни... вече е изписано всичко възможно относно такива твърдения.
Освен всичко, изреченията, които си написал(а) показват и че не можеш да рисуваш (правдоподобни анатомично хора).
Изтриванеправдоподобни или идеализирани?
ОтговорИзтриванеИ двете. Правдоподобността се получава, когато като минимум започнеш да рисуваш скелети, за да разбереш какво определя формата. А главният начин да различиш женския от мъжкия скелет е този.
Изтриване