Разминаване с феминизма (5)

<продължение от част 4>

В тази група есета става дума за порнография, проституция и изнасилване. Теми, които свързваме с насилие, робство, или в най-добрия случай, унижение. Теми, които силно вълнуват и феминизма.
Преди пет години, когато взех решението да пиша за феминизъм онлайн, съм написал в една от черновите си:

"Всяко унижение и насилие в крайна сметка опира до това, че превръща хората в предмети. Дали тези предмети са трупове, роби, играчки или нещо друго, зависи от ситуацията, но общият принцип е един и същ. Злото - това е опит да опредметиш и себе си, и другите.

Свободата, осъзнатостта и човечността са много крехки. Много е лесно да бъдат смачкани, много е лесно ги загубим, ако си затваряме очите за неудобни истини. Не искам да бъдем кукли, марионетки, които не виждат конците, които ги държат и движат. Не искам хората да бъдат превръщани в предмети. 

Затова съм феминист."

Макар че все още бих могъл да се подпиша под този текст, вече никак не съм уверен, че етикетът "феминист" е подходящ за мен. Да не забравяме и че тъй като според черно-белия мироглед на Denia вече съм ВРАГ, би следвало тази серия есета да не се казва "Разминаване с феминизма", а направо "Сбогуване с феминизма".

Така да бъде. Критичният момент, в който бях принуден да призная пред себе си, че изглежда не съм в правилния отбор, беше през декември миналата година, когато попаднах на блога на една пенсионирана проститутка, пишеща под псевдонима Маги МакНийл. Тя считаше "нео-феминистите", както ги нарича, за най-големи врагове на колежките й, създавайки за тях път към ада, постлан с добрите им феминистични намерения. Множеството й разкази показваха, че идеалите и заблужденията на феминисти - активисти допринасят за съвсем реални жертви в реалния свят. А също така, в личен план, тя ми помогна да приема сексуалността си, която немалко по-чувствителни мъже се опитват да отрекат или за която се самообвиняват без изгледи за успех.

Проституция и патриархат

Често се казва, че проститутките "продават телата си", или дори, че "продават себе си". Тези изрази са не само сексистки, но са и неверни. "Да продадеш себе си" предполага, че жените не могат да предложат като личности нищо друго, освен секс, и следователно, когато предложат секс, "предлагат себе си" (защото не са нищо повече от секса). Освен това, когато продаваш нещо, то сменя собственика си. Съответно, "да продадеш тялото си" навява мисли за фантастични истории за пренос на чуждо съзнание в твоето тяло, което по този начин се сдобива с нов собственик. Но след като разумът им продължава да обитава тялото на проститутките след секс, те определено не са го "продали", те просто са извършили с него временна услуга за пари, както правят почти всички други професии (хамали, масажисти и т.н.). И впрочем, проститутка, която просто лежи като някакво "тяло", което да бъде използвано, ще остане без клиенти - клиентите плащат за услуга, най-малкото имитираща човешко преживяване, а не за това да са с бездушна кукла.
Поробените пък не са в състояние да продадат нищо, някой го продава вместо тях - и това е така независимо дали са поробени на полето, в мина, фабрика, шивашки цех или бардак. (Но никой не е тръгнал да забранява шивашките цехове, фабриките, мините и полския труд).

Друга невярна идея е, че проституцията е пример за патриархална власт над жените. Всъщност, проститутките са били жрици в храмовете на култури, които са почитали богини. И обратното, патриархатът се опитва не да разреши проституцията, а да я ограничи, спре, унищожи или постави под контрол. (По същия начин секси облеклото, което днешния феминизъм счита за подтисническо, е забранено в патриархалните общества - в тях жените са задължени да се покриват на публични места).
Причината за тези забрани е, че мъжете са притеснени от това да бъдат зависими от жените и манипулирани от тях. Не биха искали да си признаят, че в общия случай не е възможно мъж да продаде секс на жена, че в действителност жените са тези, които определят кой ще има достъп до секс, и кой - не. Именно затова патриархатът се опитва да отрече и да постави под контрол възможността жените свободно да използват силата на своята сексуалност за своя лична изгода.
Не е случайно, че в подтисническите ислямски режими именно проститутките са тези, които се противопоставят на властта и на общественото мнение и излизат извън рамките. Или че куртизанките в миналото са били сред най-образованите и уважавани жени. В днешния свят мъжете продължават да се потапят във фантазията, че женската сексуалност винаги е контролирана от мъжете (сводници или клиенти), и че хетеросексуалните жени, които не са притежавани от съпруг, са притежавани от "сводници" или "трафиканти" и че не биха могли да изберат сами да правят секс по причина, различна от наивно романтична емоция.
Днес проститутките са атакувани от две страни - както от страна на патриархата, така и от страна на феминизма, който се предполага да ги защитава.

Проституция и реалност

Според Маги, голяма част от днешните феминисти се противопоставят на секс индустрията (и, реално, на секс работниците).

Фактът, че високото ниво на порнография и проституция довежда до значителен спад на изнасилванията, не им прави особено впечатление. Те са готови да унищожат малкото вентили, през които мъжете могат да освободят огромното си сексуално напрежение, без да се интересуват от това с колко психически деформирани индивиди ще си имат работа, когато направят опита да запушат тези вентили.

Това, до какво е довел сухия режим в САЩ (опитите да се отмени алкохола, довели до черен пазар и организирана престъпност) също не ги кара да се замислят. Това, че условията, в които работят проститутките, създават опасности и за тях, и за клиентите именно поради нелегалността на професията им, също удобно убягва от вниманието им.

"Коя жена може доброволно да стане проститутка? Няма такава жена, бе! Няма!" - пише във facebook Надя, феминистка от НПО. Хора като нея не могат да допуснат, че някой може да работи това по собствено желание - според тях това винаги или почти винаги е опредметяване и робство, а не доброволна търговска размяна между двама души (защото дори ако допуснем, че проститутките отчаяно се нуждаят от пари, то немалко мъже също толкова отчаяно се нуждаят от секс). Още по-малко могат да си представят че тези жени могат да се чувстват добре и пълноценно в професията си, че "тази професия може да е средството им да ходят на лекции, да завършат книгата си, да бъдат повече време с децата си" - пише Маги Макнийл и на друго място споменава: "Познавам адвокат, двама лекари, медицинска сестра, биохимик, криминолог и физик, които се издържаха в университета благодарение на проституцията. Никой от тях не искаше да губи време в ниско платена работа за студенти, която не би платила дори наема.". "Тези хора ли се нуждаят от спасяване? От какво - от възможността да работят високоплатена работа с гъвкави часове?"


Разбира се, има разлика между елитните проститутки, към които принадлежи Маги и тези, които работят на улицата. Те най-малко могат да филтрират клиентите си по доход или да вземат адекватни мерки за сигурност. Но макар че проститутките на улицата, чийто живот е най-беден, опасен и хаотичен, са пред очите на всички, техният процент също е нищожен спрямо останалите жени в тази професия. Хората обаче се сещат за тях и не могат да допуснат, че с проституция може да се занимава образована, щастлива или амбициозна жена, или пък че тя може да има семейство и деца, за които да се грижи адекватно именно благодарение на работата си. Да се съди по проститутките на улицата за проститутките въобще е като да се съди за търговците въобще по продавачите на сергии на пазара.

Проститутките често са представяни като зависими от наркотици, сексуално травмирани още от деца, психически болни, отвлечени и т.н. Маги редовно представя данни, в които се показва, че процентът, в който това е вярно, в действителност е твърде малък. И ако нещо може да го направи по-различен от този в другите професии, то е именно това, че поради нелегалността проститутките нямат средство да се защитят от престъпници и полицаи. Медиите редовно представят доброволно работещи проститутки като жертви или престъпници, а техният арест, изнудване и отвличане от полицията като "спасителна операция". Например нелегално емигрирала проститутка, уловена от полицията често е принудена да играе ролята на принудена жертва (въпреки че работи по свое желание), за да избегне неприятности. Бива демонизиран като експлоататор всеки, свързан по някакъв начин с проститутка - клиенти, шофьори, гаджета, наемодатели, и дори други проститутки, които работят заедно за по-голяма сигурност и ефективност.

Маги разказва за няколко случая в цялата си кариера, в които, клиенти са се опитали - успешно или не - да я изнасилят и за невъзможността да направи нищо по въпроса, тъй като занаятът й е извън закона. (А що се отнася до самите полицаи, насилието, изнасилването, изнудването и грабежът от тяхна страна са това, от което проститутките най-много се боят). Но според нея вероятността да се срещне опасен и агресивен човек не е по-голяма от тази в която и да е работа, която включва общуване с хора.  Почти всички клиенти са се опитвали да я впечатлят с добро поведение, добър външен вид, жестове, подаръци, цветя или каквото друго се сетят - един некултурен клиент просто ще получи бездушно, студено и претупано обслужване, или дори ще бъде зарязан, а никой не иска това. Проститутките поставят и различни граници за това какво е разрешено или не (например целувките често са изключени, защото са твърде интимни).


Авторката на блога се опитва и да разбие стереотипите и да покаже, че болшинството от хора, работещи в секс индустрията са хора като нас, с интереси като нашите - Маги специално се интересува от научна фантастика и преди да стане проститутка, е работила в библиотека. (Това ми напомня за поредицата на The Escapist "I hit it with my axe", в който порно-актриси се събират да играят на ролевата игра Dungeons and Dragons). Но макар че са хора като нас, те биха били уволнени от много професии заради миналото си на секс работници, и също така е налице опасността държавата да им отнеме децата, по същата причина. Затова и трябва да се крият.
Според Маги, сексуалното поведение на проститутките не е по-различно от това на много други жени, просто е по-директно и ясно. Защо, пита тя, е законно косвено да получаваш неопределено количество подаръци срещу мъгляви и несигурни надежди за секс, а е забранено да бъдеш честна и директна? Защо честност и директност в транзакцията е допустима единствено ако сключиш брак? Къде е границата, след която едно поведение става незаконно? А ако клиентът си плаща, само за да поговори с жена или за да се престори пред обществото, че има гадже (каквото всъщност няма), къде го позиционира това?


Що се отнася до опредметяването, има редица опасни или тежки професии, които превръщат човека в робот и го ограбват от личността му. Редица професии, в които човек е просто функция на това, което трябва да извърши, дейности, които хората вършат само защото се нуждаят от пари, и места, в които има груби и неблагодарни клиенти. Редица хора имат и прецакан личен живот независимо от професията си. Проституцията няма непременно нещо общо с всички тези неща. Маги разказва с гордост за случаи, в които е била в ролята на терапевт за неуверени хора, и също за хора с физически недъзи - обезобразен от пожар младеж или частично обездвижен млад мъж в инвалидна количка, които никога не биха могли да си намерят гадже. Сексът, който те получават, е безценно събитие за тях и не може да бъде получен по друг начин.
Да сравним ли тези доброволни нейни действия с работата на жена, която за нищожни пари сменя посраните памперси и почиства раните, причинени от залежаване на приковани на легло възрастни хора, които, сърдити, оглупели, неблагодарни, събрани на едно място, чакат да умрат? Или с работата на спортист, който е пребиван за забавлението на публиката, често с необратими контузии? Или с човек, който рискува живота и здравето си на строеж или инсталирайки климатици? Кое е по-смислено, по-благородно, по-доброволно, по-тежко, по-добре платено?
Чии клиенти са най-неприятни? Когато плащате на касиерката в магазина, на шофьора на маршрутката или на фризьорката, мислите ли за личния им живот и дълбока душевност? Имате ли времето и енергията да се задълбочите в личността на всеки непознат човек, от който получавате или на който давате услуга? Какво прави секса толкова специален, че винаги да трябва да е свързан с дълбоки лични отношения?


Това, което проститутките искат най-много е различните организации да престанат да ги третират като жертви, които не разбират какво правят или които се нуждаят от спасяване. Много от тях се гордеят със себе си и работата им дава самочувствие. (Тези, които мразят работата си обикновено са част от проститутките на улицата, и част от стриптизьорките - защо точно някои стриптизьорки са недоволни от ситуацията си, ще оставя да се досетите сами). "Престанете да ме очерняте и наказвате заради това, че не може да представите себе си в моята роля" - беше писала друга проститутка - блогър във връзка с филм, който представя самата идея за доброволен секс срещу заплащане в гротескна светлина. "Престанете да пишете за мен в трето лице без да ме питате какво мисля".

Важно е да се каже, пише Маги, че проститутките имат важна мисия в полза на обществото, не по-малко важна от тази на лекарите, строителите или фермерите, а именно, да дадат на мъжете, чиито желания винаги ще надхвърлят възможното в действителността отдушник за сексуалността им. Че проститутките не рушат бракове, а често ги спасяват, осигурявайки разграничение между физическото и емоционалното.

Иронично е, че редица феминистки твърдят, че жените имат право да правят с телата си каквото си поискат... стига това да не е проституция, сурогатно майчинство или нещо друго, което отива срещу феминистичните идеали. Да вземем например следното твърдение: "Сурогатното майчинство е още един начин да се експлоатират и дехуманизират жените, като бъдат сведени до телесните си функции. На сурогатните майки се плащат нищожни суми...". Щом става дума за доброволна сделка между възрастни, очевидно и двете страни си тръгват от сделката на печалба - едните получават дете, а другите - пари, които по техните стандарти не са малко. Може би било по-добре, в името на морала, да бъдат лишени от възможността да получат каквото и да е? Това, че човек трябва да има право да прави със себе си каквото иска, изглежда няма значение, важна е идеологията.

Феминизмът отива към това, което правят несвободните държави. Идеалистите в една държава се стремят да забранят определени поведения, вещества, думи, идеи, с които хората могат сами да навредят на себе си. Резултатът? Забранените неща не изчезват, просто практикуващите ги се озовават извън закона и точно заради това стават жертва на всякакви злоупотреби от опасни хора без възможност да се защитят. В случая с проституцията, се създават безнаказана заплаха за проститутките, които работят по свое желание, и невъзможност за спасение за тези, които наистина са в капан.

Нетипично за мен, по-голямата част от това есе е преразказ с елементи на разсъждение на неща, които Maggie McNeill е писала. Затова, ако имате интерес към блога й, ето случайна извадка от статии, които по една или друга прчина съм намерил за интересни: Traitors to their sex, Wolves, Out of Control, Legal Sundries, The Daughters of Shamhat, Wanna date, Recognition, Thought Experiment, A False Dichotomy, Out of Context, Playing the Harlot, Another example of Swedish "feminism", Pam, Imaginary Victims, Reframing.


Ето и едно видео по въпроса, с една от любимите ми атеистки в YouTube:



Съзнавам, че има феминисти, които поддържат легализация на проституцията - най-малкото като средство да се избегнат негативните ефекти (въпреки че самата проституция продължава да им изглежда противна). И именно заради това те подкрепят вкарването на редица неадекватни регулации, които не се прилагат към другите видове бизнес (защото другите видове бизнес са "нормални"), а това не води до много по-различен ефект. Регулациите превръщат самата държава в сутеньор - държавата определя на проститутките къде могат да работят, колко време са длъжни да работят, по какъв начин точно да се пазят, колко колежки могат да имат в един район, регулира семейния им живот, принуждава ги да се регистрират, сякаш са престъпници. Криминализирането на клиентите, какъвто е случаят в Швеция например, пък води до това, че клиентите не могат да съобщят на полицията за нередност, без сами да пострадат, и привлича като клиенти хора, склонни да поемат риск (и искащи примерно необезопасен секс като компенсация за този риск). При толкова много регулации повечето секс работници предпочитат да останат извън закона.

FurryGirl, порно модел, казва, че който се противопоставя на порнографията и проституцията, реално се противопоставя на хората, които работят тази професия. Не можеш да кажеш, че те е грижа за фермерите, че искаш да им помогнеш, и едновременно с това да се опитваш да пречиш на фермерството, пише тя.

А и това не изчерпва невъзможния опит на феминизма да наложи един правилен модел на сексуалност - до степен да стига до груба самозаблуда...

<следва продължение>

следващи части:
феминизъм и социализъм (част 6)
феминизъм и медии (част 7)