Разминаване с феминизма (3)

<продължава от част 2>

Slick от Sinfest прави каквото може

Нещо, което не само феминистките, но и всички обикновени жени не могат да понасят, са т.нар. pickup artists. Разбирам отлично защо всеки съвет, излязъл от устата на pickup artist им изглежда смехотворно нелеп (в най-добрия случай) или прилича на обидно използвачески план на чикиджия, който нищо не разбира от жени (в по-лошия). Невярно, абсурдно, унизително - така звучат лекциите на pickup artist-ите за жените.

Само че pickup artist-ите не пишат за жените. От своята страна на барикадата е почти невъзможно за жените да разберат какво всъщност правят pickup artist-ите и защо, и как е възможно действията им изобщо да имат някакъв смисъл или полезност.



Дисквалификация

Нека за начало да видим какво казва феминистката ДолчеВита за мъжете, които не правят първата крачка да свалят една жена. Според нея, подобни мъже най-вероятно:

"в) ...нямат никакви социални умения
Или както казваме в моя квартал - пълни чукове. С тези е непосилно да се живее.

г) ...са без никакво самочувствие
Малко ли собствени неуверености си имате, че ще се товарите и с чужда патология? Я да ходят да си обсъждат проблемите с психотерапевта си и докато не съберат смелост, да стоят далеч от сексуалния шампионат."

Е, аз съм точно такава отрепка - социално неадекватен, без самочувствие, и изпълнен с "патология". Очевидно нямам място в "сексуалния шампионат".
Докато не се излекувам от психическите си заболявания, разбира се. И тъй като в душата ми гори пожар, и тъй като вътрешните ми демони рядко спят, и тъй като почти няма невроза, която да бъде излекувана напълно (може с упорит труд да бъде смекчена или приспана, но винаги нещо може да я пробуди обратно, ако се разсееш за малко), по тази логика бих прекарал целия си живот без да осъществя мечтата си да целуна момиче.
Изглежда най-правилно би било да изкопая гроба си и да потъна в земята, където е мястото на отрепки и изроди като мен.

По случайна асоциация се сещам за една екшън игра, в която един от враговете се беше скрил зад метални сандъци, стреляше отчаяно и крещеше към главния герой: "Не заслужавам да умра!". След кратка пауза изкрещя отново: "Добре де, може би заслужавам, но не искам!"
Скъсах се да се смея на това.

Та така и с квалификациите на ДолчеВита. Може да съм дефектен изрод, който според критериите й не заслужава да оцелее в сексуално - генетичната месомелачка, но това не значи, че естественото ми желание да живея няма да ме накара да се пробвам.

Защо обаче ви занимавам с баналните си лични комплекси (и личните предпочитания за свалка на ДолчеВита)? Защото текстът й (заедно с другите й текстове на тема секс) илюстрира добре отношението й като феминистка - иска да запази всички позитиви на тактическата си позиция на сексуалната карта, без да инкасира нито един негатив. С други думи, да се дисквалифицират жените заради това, че не покриват текущите стандарти за красота или телесно тегло е лошо; но това мъже да се дисквалифицират "от сексуалния шампионат" заради ниско самочувствие и асоциалност е напълно ОК. (По този начин жените запазват нещата, които сексуално ги възбуждат, а мъжете - не. Удобно, нали?)

Втората причина да ви занимавам с това е, че половете наистина имат различни сексуални приоритети (и различни сексуални комплекси и травми) и именно неприемането и неразбирането на това какви са те поражда враждебност и дори омраза помежду им.



Различните приоритети

Докато се чудех как най-добре да илюстрирам огромния разрив в отношението към секса на мъжете и жените, си спомних един текст, който Енея написа преди години в личния си блог. Отвореното публично - лично писмо гласи:

"Внимание!
Поради зачестили недоразумения обявявам и заявявам.

Не флиртувам и не свалям никого от приятелите си. Ако все пак сте останали с впечатление, че съм влюбена във вас, не съм. Ако вие имате някакви чувства към мен и се чудите дали не искам да знам, отговарям. Не искам да знам!

Благодаря за вниманието."

Отношението на Енея е напълно закономерно, вземайки предвид тактическата й позиция в Нечовешката Игра и екипировката, която й се налага да използва. Разбираемо е желанието да "не иска да знае" дали я харесват или не, разбираемо е раздразнението. Но не може да се направи и кой знае какво по въпроса.

Ако една жена е сравнително млада, ако изглежда сравнително добре, ако е умна и чувствителна, ако с нея може да се обсъждат дълбоки екзистенциални теми, ако може да си доверите съкровени лични неща и да бъдете приятели, за един мъж като мен това е предостатъчен повод за влюбване и желание за връзка. Не и за жената, разбира се - тя има допълнителни критерии, за да може да каже, че между двама им има "химия".
Какво може да направи мъжът по въпроса? Нищо - така работят желанията му. Какво може да направи жената по въпроса? Нищо - така работят нейните желания.

Позицията на един мъж е различна и именно поради това съществува такова нещо като Friend Zone (приятелската зона), която е една доста мъчителна и агонизираща форма на взаимоотношения, в която един мъж може да попадне. Ако мъжът е неуверен, с ниска самооценка, депресиран, шансът да има връзка е не нулев, а направо отрицателен. За сравнение, жена в същото състояние има много повече шансове за връзка, и те, дори и неголеми, определено не са нито нулеви, нито отрицателни.

Като студент съм бил "най-добър приятел" на момиче (по-точното описание на мъже в това положение е "личен роб" или "кошче за душевни отпадъци"). Това продължи много време, и в крайна сметка ме докара до депресия и психически срив. Тогава в общи линии се сбогувах и с идеала за любов и близко приятелство с когото и да е. Не очаквам разбиране или съчувствие за този съкрушителен и съсипващ период от живота ми: заслужавам само подигравки, защото в крайна сметка аз съм си виновен.

Да бъдеш близък приятел с някого и покрай това да правите и секс има някакъв шанс да сработи... ако става дума за сексуални отношения между двама мъже. Нещо от рода на "Абе ние като сме приятели, искаш ли да правим и секс?" Ако между двамата има близост и откровеност, ако са в конфликт с обществените норми или са безразлични към тях, и особено ако и на двамата не им върви с жените от дълго време насам, има някакъв шанс да правят секс, стига да могат да превъзмогнат задръжките си.
Но шансът мъж да свали жена по същия начин като цяло е нищожен (освен в някои редки отклонения от правилото, като например ако момичето също е сексуално неуверено в себе си). Без pickup artists, повечето асоциални нърдове научават това по трудния и болезнен начин, и напълно шашардисани, не могат да разберат къде, по дяволите, грешат, и колко време още ще стоят девствени.

Имам познати, които така и не разбраха какво искат жените, накрая не издържаха и, така да се каже, "отидоха на другия бряг", по този начин засилвайки социалната си изолация. И обратното, аз и един друг сексуално безнадежден нърд се сдобихме с гаджета едва след четене и прилагане на съвети от pickup сайтове. Това, надявам се, е нелоша илюстрация до какво може да доведе липсата или наличието на съвети от pickup artists в живота на един смотан нърд.



Уроците на свалячите

И така, като студент бях натикан в пълна, съкрушаваща безизходица. След години отчаяние и въртене в кръг, попаднах на сайт със съвети за свалки. Буквално седмица след като прочетох няколко кратки статии, вече бях на първата си истинска среща. Беше много романтично и емоционално преживяване. Първата ми целувка, за която толкова години си мечтаех, накара света да избледнее, и да не остане нищо друго освен целувката. Никога през целия си живот не съм изпитвал по-силни усещания.

Втората среща беше още по-страстна и незабравима. На края й момичето получи телефонно обаждане от нейния "най-добър приятел", който от години бил нещастно влюбен в нея, и с който тя споделяла всичките си душевни терзания (без да са гаджета). Той знаеше много добре какво се случва между нас и безсилието и отчаянието му бяха очевидни. Със съжаление трябва да призная, че изпитах злорадо задоволство - за първи път бях от другата страна на барикадата, за първи път аз бях мъжът, а не "добрия приятел", за първи път в целия си мрачен, изкривен, асоциален живот, правех нещата по правилния алгоритъм.

Това нямаше да се случи, ако не бях прочел статиите. А какво толкова пишеше в тях?

Че разговорът трябва да бъде като игра на пинг-понг - всичко над 10 секунди е монолог. Че не трябва да задълбавам в обсъждания на дълбоки теми (толкова присъщо за мен). Че не бива да позволявам разговорът да стане прекалено рационален и това да убие емоцията, чийто пламък се стремя да поддържам. Че трябва да създавам добро настроение, да се закачам и да се шегувам (нещо, което почти никога не правя). Че не бива да задавам идиотски въпроси като "Може ли да те целуна", а да го правя, когато усетя, че моментът е подходящ. Че не бива да показвам планирани намерения, а да създам илюзията, че "нещата просто се случват".

Че трябва да прогресирам не само емоционално, но и физически, докосвайки неусетно в подходящия момент. Че трябва да внимавам за прозорците, които момичето отваря, и да скачам през тях, преди да ги е затворила. Че не бива да показвам каквото и да е отчаяние или неувереност. Че не бива да я поставям на пиедестал, и трябва да й дам възможността да се бори за мен, така както и аз се боря.


Защо тези съвети работят?

Вече споменах, че жените по принцип могат да платят висока цена за секса чрез бременността. Именно тази цена ги поставя и в позицията на някой, който филтрира и избира измежду множество кандидати. Именно тя поражда и необходимостта от чувство за сигурност. Затова, ако мъжът е уверен и умее да флиртува, ситуацията е спокойна и комфортна за всички участващи. Ако мъжът се чувства неудобно и е неуверен, то очевидно не става за сексуален партньор.

Причината всичко да трябва да е издържано емоционално и да изглежда гладко и спонтанно е, че ако човек започне да мисли, бързо ще стигне до извода, че сексът е нещо безмислено и не си заслужава да се прави, особено ако по принцип е възможно да плати по-висока цена за секса от другия участник.

В неразбирането на този факт се корени и грешката на мъжете, които започват отношения с приятелство и дълбоки философски разговори. Приятелството се крепи на разум, а разумът пречи на секса и не му дава шанс дори да се появи на сцената. Емоцията, от друга страна, е по-далеч от разума и по-близо до секса. Затова са и всички глупави шеги и флиртуване, които целят да създадат емоция, затова и сексуалното трябва да прогресира без да се обсъжда с думи, които биха убили настроението с рационалността си. Когато всичко е твърде рационално, става неловко, а разумът сам по себе си не може да се самопринуди да създаде сексуално привличане насила. Когато, обратно, емоциите са силни, разумът може да се престори, че не вижда какво става. По подобна причина някои жени и мъже използват алкохола като извинение.

Но кому са нужни тези безсмислени разсъждения? Защо просто не бъдем естествени?

Съветите, които една жена обикновено дава за свалка, са именно "Бъди мил, бъди добър" или "Бъди себе си, бъди естествен". Има няколко проблема с тези съвети. Първо, да бъда себе си означава да бъда неуверен и социално неадекватен - очевидно не върши работа. Второ, това не са съвети за това как да те хареса едно момиче. Това са желанията на момичето за това как би искало да се държиш, СЛЕД като то вече те е харесало. Но това не дава обяснение ЗАЩО би те харесало.

В този ред на мисли, чувал съм жена да отговаря на въпроса как така се е забила с някой: "Ами то просто се случи". То просто се случи. И компютърът, и тялото ми "просто" работят. Когато нещата "просто" работят, нямаш причина да се опитваш да го разбираш.

Социалните индивиди преминават минното поле на общуването с лекота - явно "просто" са добри танцьори, то "просто се случва". Те могат да си позволят да се оставят на събитията и да не манипулират нищо съзнателно. Асоциалните хора като мен обаче не могат да преминат през минното поле без да разполагат с ясен списък от закономерности, за които да внимават.



Да видим сега възраженията срещу т.нар. pickup artists.

- Манипулация

Първото обвинение, за което се сещам, е, че те извършват манипулация, т.е. измама. Дали?

Pickup art-а не предполага, че срещите трябва задължително да бъдат някакъв фалшив театър, разиграван от двете страни. В крайна сметка, хората се харесват по съвсем искрен и естествен начин. В добавка към това, винаги има и изключения - например и двамата с жена ми сме социофоби, което доведе до това, че нашата "свалка" беше странна и извън почти всички правила.

Само че дори когато един мъж има късмета да хареса момиче, което също го харесва от самото начало заради него самия, той пак може всичко да развали въпреки нейните опити всячески да го подпомогне и улесни. Просто непознаването и неспазването на неписаните правила (бъди уверен и позитивен, не се мотай излишно и пр.) би довело до провал. А без pickup artists аз нямаше да ги знам.

Ако ви притеснява това, че се следват насоки и правила, ще направя следната аналогия. Това, че някои хора могат да композират музика без да мислят, просто по усет, не променя факта, че музиката следва хармонични математически правила. На този, който не е имал късмета да започне да ги уцелва несъзнателно, му остава или съзнателно да научи правилата, или да се откаже от музиката. А това, че музиката всъщност е математика, не я прави по-малко музика. Бах съзнателно е правил музиката си по математически правила и тя не е по-малко въздействаща от това, напротив.

Освен това, един истински добър pickup artist няма да препоръча да бъдеш манипулатор или измамник. Ако имитираш някакво поведение, без наистина да си се променил, рано или късно ще издадеш какъв си в действителност. Препоръката е наистина да се промениш - да станеш по-позитивен, по-общителен, по-уверен, по-весел, по-безгрижен, вместо да го имитираш.
Те дават препоръки и за това как да удължиш връзката си, т.е. как да не те зарежат заради това, че си твърде смотан - а това няма как да стане, ако не се превърнеш в това, което се опитваш да имитираш.

Жените използват най-различни средства, за да изменят външността си - грим, повдигащи сутиени, но това не би било от значение, ако нямат хубаво лице и тяло, и по същия начин опитът на мъжете да имитират успешното поведение, без то да им идва отвътре, не може да стигне много далеч - трябва действително да променят характера си.


- Грубост

Масово е мнението, че pickup artist-ите препоръчват да бъдеш "лошо момче", да унижиш момичето, и с комбинация от ласкателства и грубости да й покажеш къде й е мястото, вследствие на което тя ще се влюби в теб. По същия начин обаче е масово мнението, че феминистките искат свят, в който властта са я взели жените. Радикални феминистки, впрочем, има достатъчно, да взимаме ли тях за пример?

Дори и някои pickup artist-и да дават такива съвети, един добър pickup artist никога не би посъветвал нещо такова (най-малкото формулирани така, тези съвети не работят чисто практически).

Редица смотаняци считат, че неувереността им ги прави "добряци", следователно увереността би ги направила "зли". Убеждението, че жените си падат по престъпници, психопати и садисти е характерна заблуда на обърканите, неуверени, потънали в безебие женомразци, а не на pickup artist-ите.


- Бройкаджийство

Феминизмът често обвинява pickup artist-ите в експлоататорско, бройкаджийско отношение към жените. Но това е двулично. В общия случай едно момиче започва сексуалния си живот по-рано или има повече гаджета. От момчетата така или иначе се очаква да направят първите стъпки. Мъжете се надяват, жените решават. Ако тя се регистрира в сайт за запознанства, ще получава десетки предложения на ден (отделен въпрос е каква част от тях стават за нещо според нейните критерии).

Откъде следва едно момче да натрупа подобен опит? Ще постигне ли изобщо нещо, ако специално и умишлено не се опитва да си намери гадже и да експериментира и да тренира поведението, което ще му осигури успех?


- Tормоз

Pickup artist-ите често биват отъждествявани с досадниците по улицата, които заговарят жените (или подсвиркват след тях, или ги обиждат). Прилика има - доста pickup artist-и тренират заговаряне на непознати жени. Но не го правят само те.

Жените са изложени на постоянно внимание и нерядко дори го очакват - ала само тези, които жената харесва, имат правото да чувстват и да изразяват привличането си. Всички останали, които се намират под чертата, ще проявят неадекватност, дори ако се държат културно. Имаше един ироничен комикс в Sinfest по този въпрос - Monique се сърди, че някакъв симпатичен младеж я е подминал, без да й обърне внимание ("За какъв се мисли тоя?"), след което пак се ядосва, но този път поради това, че някакъв застаряващ чичка по улицата я е загледал ("За какъв се мисли тоя?").

И отново, добрият pickup artist, за разлика от лошия, не заговаря по дразнещ, обиден или неадекватен начин. Наличието на добри pickup artist-и би намалило неадекватността и противността на мъжете, а не би я увеличило. Отделен е момента ако ви дразни самият сексуален интерес - по-скоро бихте могли да убедите всички жители на планетата да станат вегани, отколкото да премахнете това.


- Статус

Pickup Artist-ите са убедени, че само някои мъже (т.нар. "алфи") правят секс с повечето жени. Нека разгледаме това им убеждение.

Както вече стана дума, жените са поставени в уникалната ситуация всички да им досаждат със сексуалния си интерес. При това положение филтрирането на кандидатите по статус настъпва неизбежно (като "статус" според мен не означава непременно власт, слава, сила или пари, както масово се смята - "статус" е всичко, което конкретната жена счита за важно в поведението на съответния мъж - социалност, умения, талант в област, която жената цени, и т.н.). И най-вече увереност и воля.

Разбира се, мъжете също се влюбват в жени със статус (като "статус" пак може да означава интелект, талант, отношение на жената към живота). Виждал съм много вървежни мъже да филтрират жените по статус - именно защото са в тактическата позиция да си го позволят. Който има много възможности за партньори, проблемът му вече не е как да си намери партньор, а как да е "правилния", па се почват едни дълбоки чувства, любови и драми. Но немалка част от мъжете нямат този лукс. Освен това, въпреки това, че мъжете също филтрират по статус, една млада жена има по-добър шанс да се забие с мъж, дори ако счита, че не го заслужава (дали може да го задържи със себе си е съвсем отделен въпрос).

И това важи за "любовта", а сексът сам по себе си не е нещо, което стъпва на неща като човечност, приятелство и пр. Сексуалният интерес при мъжете бива провокиран от външния вид на жената, а при жените бива провокиран от статуса на мъжа, всички останали критерии са, уви, второстепенни, дори да се самозалъгваме, че не са. Но немалко мъже се самозалъгват, че външността не е важна за тях, а почти всички жени се самозалъгват, че статусът не е водещ за тях.

Статусът на мъжете расте с възрастта им, а външният вид на жените вехне със същата тази възраст. Затова и има мъже, които си падат по ученички. Не заради желанието за "злоупотреба с някой по-слаб" от страна на мъжете. Просто за разлика от жените, мъжете не се интересуват толкова от статуса, колкото от чисто физически неща. Да ги обвиняваме за това е като да обвиним ученичките, че излизат с по-големи батковци, тотално пренебрегвайки "незрелите" си връстници. Е, тези "незрели" момченца чакат деня, когато ще могат да изпълнят дългогодишната си мечта да правят секс със своите съученички и да компенсират дните на тийнейджърско безебие в някакъв невъзможен опит да върнат времето назад. Мотивът не е непременно непропорционална власт, както една жена е склонна да допусне.

Това звучи като еволюционна психология (и в известен смисъл съвпада), но още веднъж ще повторя, че не считам това за "генетично кодирано поведение", нито за нещо, чиято чиста първопричина е обществото. Това поведение просто възниква като следствие от правилата на Играта, от стартовата екипировка, която ни е дадена. Недискретно висящите им гениталии (не знам как би се справила 1 жена, ако от нея стърчеше 50 пъти по-голям клитор) са като друго същество, което постоянно им напомня за собствените си приоритети - резултатът, естествено, е разлика в интензивността на желанието за чисто физически секс между половете, и разлика в стандартите на половете за това кой е сексуално интересен.


- Криворазбраното уважение

Най-накрая да се спрем на твърдението, че pickup artist-ите не уважават жените.

Спомних за едно момче, което след като прекарал дълго време до едно момиче и я е подкрепял в най-тежките й моменти, докато тя е с други гаджета, а той бил в позицията "най-добър приятел", най-накрая се пречупил и й признал, че е влюбен. (Важно било разбира се, любовта да дойде след приятелството, защото това било признак на уважение към жената, според него). След няколко години момичето, дали от угризения, дали от съжаление, дали защото й е писнало от цялата тази абсурдна агония и е поискала да й сложи край, го целунала и му казала:

"Слушай, хайде ако искаш да правим секс. Сега."

Вместо да скочи през отворения прозорец, преди да се е затворил, вместо да се възползва от това чудо небесно, той й отговорил:

"Ти сега си развълнувана и може би си леко пийнала, и аз бих искал да го обмислиш внимателно в бъдеще и само ако си напълно сигурна да го направим."

След което всичко продължило по старому - както и агонията между двамата.

Когато чух тази история, вече се бях сбогувал с нелепите си идеали и заблуждения и бях потресен от това до каква степен един смачкан мъж може да се самопотъпче в калта. Макар че от друга страна, отказът на младежа е разбираем. Аз също бих отказал. Секс, който получаваш от съжаление, а не от искрено желание, би бил отвратително преживяване. Но героят на нашия разказ сам се е набутал в ситуация, в която да бъде обичан или харесван е невъзможно.


Дали според вас подобен страхливец с кастриран мозък, изпълнен с неувереност и вина, може да бъде феминистичния идеал за мъж? Изглежда, че да - поне такъв извод може да си направим от редица екстремни феминистки текстове. Енея с възхищение сподели във facebook един такъв текст, според който "културата на изнасилването" в нашето общество ще спре едва когато всяко момче под заплаха от най-ужасно наказание бъде научено да се отнася с респект към жените, и като отиде на купон, да не ги заговаря или докосва "по неправилен" начин. Всеки, който има допир до реалността осъзнава колко абсурдни са подобни думи.

Ако криворазбраното уважение можеше да произведе подобна неадекватност на масово ниво, никоя жена - феминистка или не - нямаше да има откъде да си хване гадже.

Финален абзац

Това е едно от тези есета, които пиша по-скоро за себе си. Не очаквам някой да прочете толкова много текст, нито пък да ме разбере.
Най-ироничното в случая е, че атлетичната Мими, която редовно тренира във фитнеса, за да поддържа великолепно изваяното си тяло, има нужда от текущите фобии на феминизма точно толкова, колкото и екстровертният, харизматичен художник Жоро има нужда от съветите на pickup artists, за да сваля многобройните си гаджета. Тези отлично адаптирани индивиди плуват в обществото като риби във вода и толкова интуитивно и гладко се вписват в нормалния живот, че бурята в чаша вода, предизвикана от споровете между привърженици на феминизма или на pickup artist-ите е нещо, което е много далеч от тях.
Добре е да си дадем сметка къде се намираме на картата, когато придаваме на светогледа си значимост, покриваща житейската мотивация на всички хора на планетата.


<следва продължение>

следващи части:

Сексуална обсесия. Изнасилване (част 4)
Проституция (част 5)
Феминизъм и социализъм (част 6)
Феминизъм и медии (част 7)