събота, май 06, 2017

Ценните ниши от ред



Това е една доста добра
Статия за Ентропията
от Стивън Пинкър.
Прочетете я, заслужава си.

Най-хубавото изречение от тази статия е това:

"Подценяването на вродената тенденция [на Вселената] към безредие и отказът да уважим ценните ниши от ред, които [ние, хората] сме съградили, са основен източник на човешкото безразсъдство."

Изречението може да бъде илюстрирано с прост пример. Повечето утопии тръгват от идеи от рода на - "Тялото ни е гадно, може да умре, да боледува, изяжда други живи същества, изпуска секрети и отпадъци, то е виновно за всичко. Затова да го унищожим - и когато го унищожим, ще се сдобием с ново, по-хубаво, задгробно тяло, направено от захарен памук, душевност и астрална енергия.

Не е нужно да познаваме ограниченията на биологията, химията и физиката, за да си направим ново тяло. Не е нужно да познаваме сложните проблеми, които решава сегашното ни тяло. Щом имаме идеята за ново тяло (и за унищожаване на старото тяло като гнусно и виновно за страданията ни), нещата ще станат просто от желанието, идеите и волята ни.

А който се противопоставя на този идеал, който защитава старото тяло, той се противопоставя на бъдещето и на безкрайното добро, съответно е безкрайно зъл и трябва да бъде отстранен."



Анархо-комунистите имат същите идеи, само че за обществото и икономиката. "Не е нужно да знаем какви проблеми решават парите. Не е нужно да знаем какви проблеми решават цените. Или какви проблеми решава държавата. Да ги разкараме, ние имаме по-добър идеал, а идеалът е идеален, не е като този земен боклук.

 Така се връщаме към първото изречение.
"Подценяването на вродената тенденция към безредие и отказът да уважим ценните ниши от ред, които сме съградили, са основен източник на човешкото безразсъдство."

В статията има и още една много полезна концепция - единственият начин да изчезне ловът на вещици е хората да разберат, че за нещастията им обикновено е виновен Безсмисленият Свят, а не някой демон или вещица.

Още веднъж, линкове към статията:
Статия за Ентропията
Статията в оригинал (на английски)

вторник, януари 13, 2015

Автоматично съобщение

Автоматичното съобщение се оказа доста тъпа идея.
Ще измисля нещо друго.

четвъртък, декември 12, 2013

On value and agency



This is a video made by a YouTube philosopher. I used to put extreme importance on philosophy when I was a teenager. Now that I am a boring adult I tend to be more interested in politics, economy, science. Anyway, this video reminded me of the problems I mulled over when I was 14 to 16 years old.

My comments on the problems posed in this video:

On agency

The problem of agency (free will) really comes from mixing subjective and objective. If we assume that on a basic level, everything is particles and causality (or quantum randomness, it doesn't really change the premise), then agency does not exist at all on this fundamental level of the world; but in the same way, thoughts, surprise and life do not exist in the world as well.

To solve this, I prefer to think of the world in layers. Like, "on the layer of the bricks there is no wall, on the layer of the walls there is no house". This doesn't mean that the house does not exist on its own layer (even though its layer is still completely contingent on the lower layers). A "house" just doesn't make any sense outside its own layer. This is applicable to any form of life as well, the processes that make an amoeba be an amoeba are no different from the processes that make non-amoebas non-amoebas. Different patterns emerge only if you change the layer you're on. So I'd like to iterate again - when we think about agency, we have to keep in mind that on the basic layers of the world "thoughts", "surprise" and "life" do not exist either.

A sociologist, Peter Berger, wrote that determinism and free will are both true, but should not be mixed "in the same sandwich" because otherwise you get errors in your conclusions, that is, I think he also had this notion of "which layer are we discussing right now?"
My position is also that both things are 100% true at the same time, but on different "layers". Just like neurons firing signals in my brain and me typing words about that are two very different things that are true at the same time.

On values

On the problem of values. Why is good good? Why is bad bad? Why is the meaning meaningful? Can the eye see itself (without a mirror), can the unit for measurement measure itself? Obviously not.

But, we face the same problem in math. Why do axioms in mathematics exist? Why do we need to have founding principles that don't have other principles behind them? We also have the cosmological problem - does the first cause have its own cause?

I have the following suspicion. I think that axioms have an origin but not in the layer that they exist in. For example, living things try to live, survive and procreate, everything they are and do is built on top of that. This desire is their "axiom". Without it you have no life, just like without Euclid's axioms you can't have his type of geometry. But this "life axiom" originates in the non-living physical layer, and we know that this urge to live is caused by evolution. Similarly, the founding, initial cause of a causal universe may come from another universe (or layer) which has no causality at all (and in addition, the things that pose a problem in the causality layer are totally fine in the non-causality layer).

So what appears to be an axiom or a paradox on one layer may originate from things positioned in another layer. Unfortunately this still leaves the axiom unsolvable on its own layer, so that's why I think humans will never be able to solve the problem of value and meaning as long as they are human. (I interpret the 42 joke in the same way - the answer exists, but is totally useless, unrelated and inadequate on our own layer).

The other approach is to try and leave our own layer. This is what both religion and nihilism are trying to do. Nihilism for example negates all axioms, but this is just self-destructive and nobody can solve a math problem by burning the paper it's written on. Religion tries to transcend our layer but does not have a compelling argument that this is anything different from self destruction as well. That's why I think negating / transcending our axioms is futile. What we can do is starting from the axiomatic value ("we just want to live") or setting some other axiomatic values ourselves ("thinking and curiosity are good") to construct a logical, coherent structure that helps the initial axioms to unfold their potential as much as possible.

понеделник, октомври 28, 2013

Meditation



It seems to me that meditation
far outmatches medication.
If you're depressed
or feel unrest
your grievances can be addressed.

Forget the future and the past;
forget yourself and do it fast!
'tis enough to lay
a brick a day,
to keep your inner fiends at bay.

петък, септември 20, 2013

Сбогуване с феминизма 7.2



Последният Tomb Raider имаше за цел да направи от Лара истинска героиня. И успя. Покъртителното е, че дори не можех да възприема Лара сексуално - тя прекарва повечето време ранена, раната ѝ понякога се отваря, гази из опасно мръсна вода, а често и двете едновременно, та последното нещо, за което мога да си мисля, е секс. Дрешките ѝ са най-обикновени, няма го вече големия и ханш и огромните ѝ гърди, цялата игра е посветена на психологическото и физическо изпитание, което преминава. Нещо повече, впоследствие се оказа, че самият сценарий е писан от жена - Риана Пратчет, дъщерята на Тери Пратчет.

четвъртък, януари 17, 2013

Сбогуване с феминизма (7.1)


"Феминизмът е ценен в просветителско отношение. В това да разкрива и да посочва двойните стандарти, несправедливостта..."

Гледам тези изречения, част от черновите за тези есета, писани преди половин година, и не мога да повярвам на очите си.

Кой е написал това?
Аз ли съм бил толкова заблуден и наивен? 
Как е възможно да съм бил убеден в това?

Това впрочем са чувства, които почти всеки човек, напускащ дадена религия и разделящ се с "красивата" си вяра, изпитва. И аз съм ги изпитвал неведнъж. За съжаление, човешкият разум по природа е склонен към религия и понякога дори и най-внимателните не могат да се спасят от нейните капани.
След раздялата с религията, разбира се, идва раздразнението и отиването в друга крайност. Феминизмът и неговите "критики" на действителността все повече и повече ме дразнят. Да вземем например следното филмче.





Бих искал да запитам какво точно е новото тук? Сблъсъкът между родители и деца във връзка с това кое е сексуално приемливо? Фактът, че около четиринадесетата си година и момчета, и момичета трябва да се борят да покриват сексуалните стандарти на собствения си пол, и че сексуалната селекция е безмилостна? Фактът, че тяхната обърканост може да им струва социалната репутация в нашето пуританско общество? Фактът, че когато няма на какво друго да заложат, ще заложат на материалното? Фактът, че негативите на всяка нова технология се виждат най-напред, преди пластовете да се наместят и да се пожънат позитивите?

Каква е тази принципно нова заплаха, и нима е невиждана досега в историята? Какво би могло да се промени към по-добро, предвид, че начинът, по който се размножаваме, не се е променил за последните няколко милиона години? И най-вече: какво може да предложи феминизмът, освен възмутен шок, горчивина, пуритански морални проповеди и опити за цензура и контрол?

Бях решил да спра да пиша по темата. Но след като бях провокиран от Енея, реших да публикувам последната, седма част на есето по начин, сравним с пътя, изминат от стрелата на Зенон.
Казано с други думи, достатъчно голяма част от черновата, която писах миналото лято, почти не е боклук и почти става за четене, така че я публикувам без особени редакции като част 7.1.
Ето я.

четвъртък, ноември 08, 2012

Бълнуване за додекаедър

Мое сутрешно бълнуване, записано от Ксения:

"Изглежда като додекаедър, който е извърнат навън, [като] ръкавица, която е обърната наопаки. Това е смисълът да се влезе във цирка."

четвъртък, септември 13, 2012

Котката и човекът

Когато едно от котенцата на котката умряло, тя го занесла при стопанката си, мяучейки жално, с надеждата, че всемогъщия човек, който отваря врати и носи храна, ще може да го съживи. Обикновеният човек очаква подобни неща от държавата, политиците и Господ, и се сърди на злите учени, че крият лекарството от рак, което са изобретили.

Когато котката е болна, например има камъни в бъбреците, тя си мисли, че я боли, защото невидимо чудовище я наранява, затова се опитва да избяга и да се скрие. По същия начин обикновеният човек, неспособен да си обясни политическо, икономическо или природно явление, го отдава на злите, могъщи чудовища, които се крият в горските сенки и кроят конспирация как да го прецакат.