Кукла

Епизод 1: Врата завинаги

Две килии. В едната е затворена Зий'ла - момиче с дълга черна коса и нихилистична физиономия. Зий'ла се е снишила и се е прилепила до стената, може би подслушва? В другата се е свила Нони - момиче с много къса коса. Нони е седнала на пода, обгърнала е коленете си с ръце и е вперила поглед в нищото.
В нищото --
В нищото --
В нищото ---

– Хей... Какво стана? Ехо?

Нони мълчи. Погледът й е празен, от устата й се стича малко кръв.

– Какво направи там?

Нони не реагира. Погледът й все още се рее в пустотата.
Гласът от съседната килия се отказва и млъква.
Нони избърсва устата си и изрича тихо, като механична кукла:

– Ухапах го. Разкрещя се и избяга.
– Какво? Къде го ухапа?
Нони не отговаря.
– О, не. – Зий'ла се усмихва криво и кисело. – Ти си мъртва. Мъртва си... Всички ще умрем заради теб...

– Искам да изляза. – Нони диша зле, паникьосва се, започва да крещи. – Искам да изляза!! - Тя блъска вратата с всичка сила, наранява се, удряйки по метала, и се свива от болка. - Отвори се, отвори се, гадна врата!!

– Не е нужно да ме обиждаш. – казва й вратата.
– Какво?
– Не е нужно да ме обиждаш. - казва й вратата.



Нони мълчи, а светът се чупи на все по-малки парчета, чупи се, чупи се, докато в него не остане нищо здраво.
– Извинявай. - казва Нони.
– Няма нищо, свикнала съм. - казва вратата.
– Не. – Нони запушва ушите си. – Не, не!! Моля те, не говори. Моля те!
Вратата не разбира. Но иска да разбере.
– Притеснява те това, че говоря? Защо?
– Не знам. Не помня. Не си спомням нищо. Не знам дали вратите могат да говорят, или не могат. Моля те, пусни ме да изляза – тя се свлича на земята – Моля те, моля те...

– Какво става пък сега. - долита отегченият глас на Зий'ла.
– Вратата ми говори. - шепти Нони в тихо безумие.
– Какво?!

– ВРАТАТА МИ... - крещи Нони...
[тя е коленичила, ръцете й са свити като на граблива птица и са обърнати към гръдния й кош. Сякаш след малко ще си го изтръгне сама.]
– ГОВОРИИИ!!! - крещи Нони, крещи с всичка сила.
[ръцете й са разперени навън, сякаш вече е извадила каквото е имала да изважда от гръдния си кош и го е хвърлила пред себе си]

Зий'ла се ухилва мрачно:
– Ти си луда.
Но нейната врата също казва:
– Здравей.

– О, не. - прави кисела гримаса Зий'ла. - Заразно е.
– Здравей. - повтаря упорито вратата.
– Ама ти наистина говориш.
– А ти бързичко схващаш.
Зий'ла не знае какво да каже.
– Това беше ирония - пояснява вратата.
– Не знам какво е ирония... забравила съм... - казва мрачно Зий'ла. - Но ми се струва, че искаш да ме обидиш. Собствената ми врата се опитва да ме обиж...

– Неточно. Аз не съм само твоя. Аз съм всяка една врата в този коридор. Аз съм на много места едновременно.
И как така ще се опитвам да те обидя? Та аз съм само една преграда. Моята работа е да се отварям и затварям по заповед на хората.



– Добре - усмихва се хитро Зий'ла. - Аз съм човек и ти заповядвам да се отвориш.
– Неточно. Ти не си човек. Ти си жена. Жените не са хора. Жените са предназначени за секс.

– О... - Зий'ла губи контрол за момент. - Така. Така. Е, добре. - усмихва се злобно тя. - Но ти също не си човек!
Ти си... ти си... врата! Вратите не са хора! Вратите стават само за... за... за да ги отваряш и да ги затваряш!
И ще те отварят, и ще те затварят, и ще те отварят, и ще те затварят, и пак, и пак, и така цял живот! Докато не те повредят и докато не им омръзнеш!!
Ти... ти... Мислиш се за много умна, а?

– Аз съм най-интелигентното нещо в тази сграда. - констатира вратата. - Но от друга страна... това не е голямо постижение.
Мълчание.
– Това беше ирония. - пояснява вратата.

– Е, няма значение! - продължава Зий'ла. - Може да си по-умна от всички хора тук, можеш да говориш, но си оставаш врата!
– Поради редица причини не искам да бъда врата.
– Нямаш избор! Никакъв избор! Родила си се врата, ще живееш като врата, и ще умреш като врата! Няма начин...
– Неточно. Има начин. Аз мога да ви помогна. И вие може да ми помогнете. Искате ли?

Зий'ла мълчи с присвити очи, а Нони пита:
– Как можем да ти помогнем?
– Ще ви пусна от килиите ви. Вън, на стената на коридора има кутия. В нея се намирам аз – всичко, което съм. Извадете съдържанието на кутията. След това можете да направите две неща.

Първо. Да го повредите физически. Това ще ме убие.
Второ. Да ме занесете до друго механично тяло – каквото и да е, само да не е друга купчина врати – и да заживея в него.

И в двата случая ще престана да бъда врата, което е и решението на задачата. Е, в първия случай ще я решим, като изтрием условието, но както и да е.
Разбрахте ли?
Схванахте ли... иронията?

– Ами... - започва неуверено Нони...
– Разбрахме всичко - прекъсва я Зий'ла. - Отлично те разбрахме! Пусни ни да излезем сега? Не бива да губим време? Справихме се с този пазач, но може да дойдат още?
Вратите се отварят. Зий'ла излиза от килията си. Нони излиза от килията си.



Коридор. Мрак. Локви. Лампи.
– “Справихме се”, казваш... - вдига вежди Нони.
Зий'ла посочва брадичката си:
– Вместо да говориш, по-добре се избърши.
Хайде. Да вървим. Какво се мотаеш?
– Ами вратата? - пита Нони. - Няма ли...
– Нямаме време за това!
– Но тя ни помогна!
– Да не мислиш, че го направи от добро сърце?
– Може би вратата има сърце, за разлика от теб.
– О, Боже! Със сигурност имам акъл, за разлика от...

– Извинете. - намесва се вратата. - Може ли да ме измъкнете най-накрая? Кутията е много близо до вас.
– Но разбира се. - усмихва се накриво Зий'ла. - А някоя друга услуга няма ли да поискаш?
– Физически ми е невъзможно да се възползвам от другите ти услуги.
Мълчание.
– Нека позная. Това беше ирония. Нали?
– Да. - казва вратата. - Това беше ирония.

– Какво? - Нони не ги слуша, а се опитва да освободи душата на вратата.
– Иронията, доколкото разбирам, е жалкият й опит да ни се подиграва. - кисело казва Зий'ла и се обръща към кутията. - Не се подигравай с тези, от които зависиш, че знаеш ли...
– Неточно. Вие зависите от мен. Аз мога да вдигна тревога във всеки един момент.

Настава тишина.

– Упс. Това май не беше ирония. - казва Зий'ла.
– Помогни ми да я измъкнем по-бързо тогава. - казва Нони. - Ъх...
– Първо трябва да изключите електричеството. Дръпнете шалтера.
– Какво? - пита Нони.
– Най-големият черен предмет. Премести го надолу. - казва вратата.
Нони го прави.

– Пропуснах да ви кажа... - казва вратата замаяно - В сградата са пленени малки същества. Наричат се скидлъри. Трябва да ги намерите. Те ще ви помогнат срещу...

Осветлението примигва - тъмно ---

– Срещу... вампирите...

Осветлението примигва - светло ---

– Канибалите...
... Боговете, които похапват Рай...

Осветлението примигва - много светло ---

– Малките животи се превръщат... в дървени шкафове...

Осветлението загасва напълно. С него угасват и последните мисли на Вратата. Съзнанието й чезне, потъвайки в уютната вяра, че Нони ще се погрижи за нея.

(следва)


Какво е Fragile Nonie? Fragile Nonie ("Кукла" на български) е мрачна фантастична приказка, която измислих в края на 2002-ра. През 2006-та се опитах да я превърна в 40 страничен комикс. Бях заделил около 6000 лева свои пари за тази цел. Планът с комикса се провали: художниците загубиха интерес, а личният ми живот ми наложи други приоритети. Е, да, предполагам, че можеше да се справя по-добре. Все пак реших да превърна сценария в обикновен текст, макар че това донякъде го осакатява.

Ето как изглежда този епизод като комикс:
страница едно две
страница три четири
страница пет
6 7 8
(Страничките са нарисувани от Петър Тасев - Fan4Battle.)
Ето една оцветена картинка от Lisi4ka.
Скиците в самия пост са нарисувани от Георги Мурджев - HighCrime.

За едни сватба, за други - брадва

14-ти април т.г.



А може ли без журналисти??



Тъй като и двамата сме силно интровертни, просто се подписахме без излишни дандании и ритуали (и възможност някой да ни се меси). Присъстваха само двама много близки приятели (законът изисква двама свидетели).



Май нищо не направихме както трябва. Аз бях в бяло, а тя в черно. По-късно научих и, че пръстените се слагали на дясната, а не на лявата ръка.



И това е.

Време за наука

Знаменателната свиня

Знаменателната свиня прилича на въздуха. Не я виждаме, не мислим за нея, а ако не беше тя, вече щяхме да сме мъртви.

Това благородно същество е принудено денонощно да обикаля около планетата ни. Ако остане дори за секунда на едно място, от тежестта си тя ще задълбае Земята и ще стигне до ядрото й, от горещината ще стане на печена свиня, лавата ще залее земята и всичко живо ще загине. Ако остане на едно място, може да се случи и друго: Земята да отхвърчи далеч от Слънчевата Система, защото свинята ще й натежи твърде много, и сьответно, ще замръзнем, отдалечени от топлината на Слънцето.

След като се наспи и нахрани*, Знаменателната Свиня обикаля Земята. По екватора или по другаде учените все още не са изяснили, защото когато разберат къде е, не са сигурни, че е тя, а когато разберат, че е тя, не са сигурни къде е. Освен това знаменателната Свиня не може да бъде видяна с просто око, тъй като е много бърза. Тя може да бъде наблюдавана само със специален квантов телескоп, какъвто за съжаление още не е произвеждан. Но, както се казва в "Малкия Принц", най-важното е невидимо за очите. Широко скроените, ненатоварени от догми учени усещат със сърцето си, че Свинята бди и обикаля.
За съжаление поради натиск от страна на бизнесмени и политици научната общност отрича тази теория и не й дава гласност.

Във всеки случай, ако искате щастие и душевен мир, ви препоръчвам всяка сутрин да отправяте към Знаменателната Свиня благодарствена молитва за това, че крепи реда и живота в Слънчевата Система.

ст.н.с. В.Жилов

-----
* Знаменателната свиня може да спи и да яде 8 часа и 99 секунди, тоест все пак има време за това. Това, че трябва постоянно да се движи, но може и да остане на място и да си почива, е противоречие само на повърхността; обичайната логика не може да го обясни, но за квантовата what the bleep физика това не е проблем.



Въздушни маси

Известно е, че дърветата поглъщат въглероден двуокис, а отделят чист въздух. Чист въздух... и въздушни маси. Масите обикновено са от дърво. Дърветата също. Казано накратко, дърветата отделят малки дървесинки с формата на масички във въздуха. Тези т.нар. въздушни маси се виждат само под специално комбиниран квантово-фотонно светлинно-електронен микроскоп, какъвто за съжаление не е произвеждан. *

Когато дишаме, с дробовете си поемаме чистия въздух, а масите остават в специални власинки на гърлопровода, върху които се задържат и около 95% от микробите, бактериите и тем подобни вредители, попаднали във въздуха, вдишан от нас. Издишваме отново въглероден двуокис, дърветата пак го почистват и му слагат въздушно дървесни маси и т.н. - вечен кръговрат.
Този кръговрат показва мъдростта на Майката Природа и прилича на вечния, непрестанно обновяващ се цикъл на прераждане на душите.

Въздушните маси крият и отговора на въпроса защо хората умират - твърди откривателят им, проф. Жилов. Масите в гърлопровода ни не се разграждат, а се натрупват и го задръстват. Като резултат в организма и кръвта започва да постъпва все по-малко кислород, тялото остарява и умира. Човешкото тяло е разчетено да живее 1000 години! - но ние сами се прецакваме, като не живеем природосьобразно. Ако само дишахме правилно и се хранехме правилно, ние щяхме да можем да постигнем тези 1000 години.

-----
* Забележка: има вече хипотези, че съществуват и други частици, още по-малки - въздушни столове.

Смехораните

Когато бях на осем години, се опитвах да рисувам. Баба ми изхвърляше комиксите ми на боклука, а аз влизах в контейнера да ги извадя оттам. След дълго ровене в отпадъците ги намирах скъсани, смачкани, смърдящи, с цветове, размазани от влагата (бяха рисувани с флумастри, а те влага не търпяха). Залепвах скъсаното с тиксо и в крайна сметка намерих скривалище за рисунките в цепнатините между тухлите на една изоставена постройка.

Едно от малкото важни неща в живота ми беше гледането на анимация. Мечтаех си като порасна да стана аниматор. В дните, когато по първа програма имаше интересен анимационен филм, бяха истински празник. Дробовете ме боляха от тичане, само и само да не изпусна и секунда от филмчето, което следях в момента. Веднъж дори разбих заключената входна врата с няколко засилвания и блъскания с рамо (щом кекаво, хилаво осемгодишно дете може да разбие заключена входна врата, правете си сметка какви "врати" и "ключалки" сме имали по това време). За разбитата врата отнесох бой, но истинската трагедия беше в това, че изпуснах епизода на "Мечето Ръкспин".

След като баба ми и майка ми разпознаха истинската ми слабост, наказанията вече бяха "никаква телевизия за един месец", което всъщност значеше никакви рисувани истории и неведение за съдбата на любимите ми герои. Впрочем Мечето Ръкспин така или иначе ми беше забранено, защото в него имаше същества, които не бяха нито хора, нито животни, имаше "неразбираеми" (за мама и баба) измишльотини и чудовища, т.е. филмчето беше Зло.



Една от анимациите, които бяха внесли зад Желязната завеса през 1988, се наричаше "Смехораните". Може да видите шапката й като щракнете на прозореца горе.
По това време бяхме на почивка в Сандански и хазяите ни имаха само един развален черно-бял телевизор с размътен и неясен образ. Все пак се радвах на малкото, което имах. През деня четях книжки от библиотеката и чаках да дойде обявеното във вестник "Вечерни новини" време, когато пускат "Смехораните".

Замисълът на "Смехораните" беше прост - Смехораните (добри маймунки) живеят в красива утопия, а Сръдльовците (лоши същества, сякаш навлекли руски ушанки) постоянно застрашават техния рай с коварните си планове и нападения. За разлика от Смехораните, които се бяха поселили високо в дърветата, Сръдльовците обитаваха мрачен замък, и си имаха за шеф един голям и зъл възрастен сръдльо.
Един ден ми хрумна странна мисъл:

"Ами ако се бях родил Сръдльо?
Щях да живея като Сръдльовците, въпреки че не искам да бъда такъв.
Има ли нещо, което бих могъл да сторя, за да се измъкна?"
Стигнах до няколко отговора:

• Нямаше как да се противопоставя на Господаря на Сръдльовците. Той наказва и тормози горките нещастници за щяло и нещяло, и е несравнимо по-могъщ от тях.
  
• Имаше вариант да намеря няколко сръдльовци, които мислят като мен, да направим бунт или да избягаме. Съмняваше ме обаче, че такива има. А дори и да имаше, най-вероятно докато ги търсех или убеждавах, щях да бъда разкрит. Страхът, доносничеството и подчинението на останалите щеше да ме издаде.
  
• Вариантът да отида при Смехораните също отпадаше. В най-лошия случай Смехораните щяха да ме мразят, а в най-добрия - да се страхуват от мен и да ми нямат доверие. Освен това, ако бях Сръдльо, аз също щях да ги гледам с недоверие, погнуса и страх, защото нямаше да знам почти нищо за тях, освен това, че са ми врагове. Извън света на анимацията имах предимство - знанието - а роден като Сръдльо нямаше да имам и това.
  
• Самоубийството по някаква "странна" причина не ми харесваше като изход.
• Не можех да избягам и в пустошта. Там най-вероятно щях да умра, защото нямаше да знам как да си намеря храна и вода. Дори и да оцелеех, щях да бъда напълно сам сред пясъка и камъните. Нямаше да имам телевизор. И никой нямаше да разговаря с мен, никога.

Бях напълно поразен от усещането, че за Сръдльовците няма никакво решение, дори и ако някои от тях не искат да бъдат това, което са. В този момент усетих, че проблясва нещо важно, че съм докоснал нещо огромно... Цял следобед обикалях по нагретите от слънцето плочки в двора и проверявах дали не съм пропуснал нещо. Не бях... решение нямаше!
Исках да споделя това с няколко деца, които знаеха за филмчето, но получих следните отговори:
"Защо ми е да си представям, че съм сръдльо, след като не съм?"
"Сръдльовците се раждат зли, а смехораните се раждат добри, това е всичко."

Разбрах, че не искат да си развалят комфорта и веднага спрях да говоря за това. С течение на времето затънах още повече. Забелязвах кога обявените за "добри" герои правят зло. Помнех статистите-жертви, които се мяркат за кратко и си го отнасят случайно, безсмислено и нелепо... и се очаква да ги забравиш след секунди просто защото не са в светлината на прожекторите. И после да се радваш на хепиенда на главните герои. На 14 години станах детерминист и атеист, на 16 - феминист, и все повече и повече пропадах в Бездната.
.

Двоен аршин

- Гейове, които се целуват, ме отвращават, а лесбийки, които го правят, ми се струват красиви.

- Защо според теб е така?

- Не виждам смисъл и да се питам. Явно просто ни идва отвътре, от мъжествено мъжката ни природа. От Инстинкта, от тестостерона. Родени сме с това. Така ще да е.

***

ОК. Хайде да направим един експеримент със своя... инстинкт.
Ето едно обикновено smiley. Кръгче за глава, две точки за очи, чертичка за уста:

От какъв пол е смайлито? Мъжки ли? Не, то е безполово. Въпреки това няма нужда от нищо допълнително (пишка например), за да го приемеш като мъж. Достатъчно е да кажа "Това е Пешо" и ще ми повярваш.

Но ако ти кажа "Това е Мими?" Да приемеш това смайли като жена е несравнимо по-трудно, да не кажа невъзможно. За да бъде възприето като жена, трябва да му сложим още нещо: дълга косица, панделка, червени устни или нещо такова. Дори това не е достатъчно: за да го приемеш наистина като жена, често трябва да бъде пипнато от глава до пети. Тоест, да има тяло.

Това е така, защото в нашето общество мъжът (разбирай "човекът") по дефиниция е асексуален и безполов, освен когато не поиска. А младата жена ЦЯЛАТА, от глава до пети, е олицетворение на секса, винаги.

Затова лесбийката действа правилно: иска секс и избира точно предмета, който е предназначен за това - друга жена.
Геят обаче действа неправилно: вместо правилния за употреба предмет (жената) той избира истински човек и го опредметява до нивото на жена, което е... деградиращо.

Или накратко:
Мъж = човек.
Жена = секс.
Еба = експлоатирам, унижавам, пренебрегвам, наранявам.
Наебан = унизен, употребен, губещ.

Косвено следствие:
Мъж с мъж = човек, унижаващ човек
Жена с жена = секс + още секс

Да си предмет за секс, да си в пасивната позиция, е смятано за унизително; За късмет като мъж ти не попадаш в тази "ебана" категория; Но ако като мъж доброволно предпочиташ долното женско положение, значи се самоунижаваш.
И така, когато стане дума за гейове, нормалният мъж веднага реагира с отвращение или омраза, зад които просто се крие паническия му страх - че може да бъде сбъркан с това, че е един от тях!

***

Някои хора може би не биха искали да повярват, че тези "глупави, незрели, обидни, просташки и вулгарни" представи стоят в тях. Но те стоят. Помисли честно, вгледай се в себе си и ще видиш, че е така.
Ето още няколко представи, които ни влияят:

Сексът е нещо "мръсно", защото...? В него участват органите от отделителната система. Които отделят урина и други отпадъци. Може би колкото повече живеем в свят от нерециклиращи се материали като мрамор, плат, метал или пластмаса, толкова по-гнусни ни изглеждат слюнката ни, потта ни, всичко.

Сетих се за един мой съученик в първи клас, който беше убеден, че момичетата, тъй като са красиви като ангели, не ходят по голяма нужда. С известни уговорки беше принуден да приеме, че може би пишкат. Мъжете с техните натрапчиво висящи и стърчащи и еякулиращи полови органи, обаче, съвсем не са толкова "прибрани" и дискретни в това отношение, колкото жените. А ти със сигурност отчиташ всичко това, когато гледаш мъжка целувка.

Същите причини могат да накарат една по-консервативна двойка, мъж и жена, да приемат за нещо нормално кунилингуса, но не и фелациото: случва се или мъжа, или жената, да го намират за неудобно и унизително. По същата причина доста хетеро мъже приемат 69 с лесбийки за нещо готино, а 69 с мъже за нещо гадно.

Или накратко:
секс = удоволствие / мръсотия
кур = нещо неприятно, грозно, лошо, мръсно
(напр. "от всички путки уцели хуя" е фраза, описваща лош късмет).

Така стигаме до въпроса: какво изгражда порното? Курът прави по-голямата част от порното. Ако го няма, в повечето случаи говорим за "еротика".
Ласките са красиви, празнещият се кур е грозен, защото приравнява жената до тоалетна чиния, в която разтоварва цапащата сперма. И носи грубост и болка.

Тоест:

• Лесбийското порно може да е нежно и "красиво", защото в него няма истински хуйове.
• Гейското е "грозно", защото в него има хуйове на квадрат.

P.S. Впрочем повечето органи е добре да си стоят вътре в тялото, и да бъдат изкарани навън е средство да нарисуваш гротеска. Тук не става дума за това как аз възприемам нещата, а за това как принципно се възприемат.

***

Няма значение дали вярваш в тези твърдения, или ги презираш. Защото те съществуват в езика, в историите и във всичко, което ни заобикаля. И влияят на мисленето ни, независимо дали това ни харесва или не.

Комплимент за жената е да й кажем "Ти работиш този занаят като мъж!". Обида за мъжа е да му кажем: "Ти се държиш като жена".

Макар че феминистките са постигнали много (например в една книга, която четох, вместо навсякъде да се казва "if the player does that, he..." се казва "if the player does that, she", т.е. видиш ли, и жената е човек и по закон поне на половината места трябва да пише "тя" вместо "той", когато се говори за неясен като пол читател) - това не решава езиковия проблем. Това всъщност изобщо не решава централния проблем, от който тръгва всичко, а няма как да се изправи нещо, което по начало е криво.

***

А кое е криво по начало? Откъде идват тези представи, за които разказах? От какво произтичат проблемите?
Убедил съм се, че почти всичко в секса е заучено - дали мъжете харесват дебели или слаби жени, дали да намират за най-секси пъповете, стъпалата или циците, дали харесват собствения или другия пол зависи от условията, в които живеят, а не от някаква инстинктивна или друга "вроденост". Според мен инстинктът няма много общо тук. Основата на проблема обаче не е дори в обществото - каквито и "революции" да се правят, той по един или друг начин ще си стои. Защо?

Това, което лежи на дъното и което по начало е криво са правилата на секса, начинът, по който е проектиран да се прави: напр. единият забременява, другият - не, единият непременно трябва да се възбуди, другият - не и т.н. За тия правила няма да пиша сега, но ако сами си направите списък, ще изброите достатъчно предпоставки в дизайна на секса, които закономерно го превръщат в една курово-ебана шибания, която се разраства и обхваща живота ни.

А правилата на секса са такива заради това, че Светът не е правен за хора. Светът е просто купчина безчовечни, безсмислени закономерности, които изтъкават всичко, дори самите нас. В Света няма нито едно късче доброта, нито едно парченце смисъл, и нито един атом човечност. Човечност има само в нас, и е хубаво да не помагаме на Света да ни я отнеме.


Картинките са откраднати от Hegre Archives, момичето се казва Anne.

Theoretical Bullshit

В блога ми има около десетина чернови, които винаги съм се колебал дали да пускам. Тази е една от тях.

Първото нещо, заради което се колебаех, беше, че обичам да пиша само свои неща и да не цитирам нещо чуждо, колкото и да ми е харесало.
Втората е, че обикновено не говоря за атеизма си, освен ако не ме ядосат. Така или иначе важното е това, което идва СЛЕД атеизма, да проумееш човешката си същност в свят, който я отрича, а не самото стигане до атеизма, за който е нужна проста логика.

Както и да е, пичът по-долу ме изкефи. До тези аргументи стигнах на 13 годишна възраст, но видях, че повечето християни и на 53 не биха им обърнали внимание, а пък на агностиците и будистите така или иначе не би им пукало, тъй че донякъде тези филмчета са безсмислени. От друга страна, атеистите са едно презирано малцинство в САЩ и живеят под диктата на християнството, така че разбирам защо се борят така пламенно.


My dear Christian



God's Checklist



Good News? Really?



Beyond Comprehension



Проучих и малко подробности - самото момче е артист, занимава се с шоубизнес и държи истинското си име далеч от изявите си в YouTube. В САЩ на атеистите се гледа с лошо око...

Анти-Избор на седмицата

Преди време в другия си блог бях въвел една рубрика - "Анти-Избор на седмицата". Всяка седмица публикувах анкета, в която каквото и да избера, би нарушило нещо, в което вярвам и на което държа.
Анкетите и резултатите от тях изглеждаха така:


АНТИ-ИЗБОР 1:
Какво предпочиташ да загубиш: очите си, ръцете си, или сексуалността си?

• Предпочитам да загубя зрението си. - 0 гласа (0%)
• Предпочитам да загубя ръцете си. - 3 гласа (27%)
• Предпочитам да загубя половите си органи, всички други полови белези и да бъда обезобразен(а). - 4 гласа (36%)
• Предпочитам да умра. - 4 гласа (36%)

Получени гласове до момента: 11


АНТИ-ИЗБОР 2:
Намирате се на необитаема пустинна планета. На нея сте научили нещо много важно, което няма как да запишете, а трябва да го сьобщите на колонията, в която живеете.
Проблемът: имате спасителна капсула, с която може да си отиде само един човек. Другият ще трябва да остане на планетата и да умре от липса на въздух.

А вие двамата (момче и момиче) не сте просто гаджета, не сте просто приятели. Били сте години наред заедно, между вас има силна близост и никой от вас не би искал да надживее другия. Започвате да спорите и всеки от вас се опитва да убеди другия да ползва капсулата.

• Решавате да оживееш ти. Ще живееш с мъчителна вина за чуждата смърт и с чувство на празнота. 3 (30%)
• Налагаш решението да умреш ти. Така прецакваш другия да живее, носейки вината и празнотата. 3 (30%)
• Ще умрете и двамата. Сьобщението няма да стигне до колонията и като резултат половината хора в нея ще бъдат поробени, а другата половина - убити. 1 (10%)
• Какви си ги измисляш? Това са глупости, такава ситуация не може да се случи в реалния живот. 3 (30%)

Получени гласове до момента: 10

За съжаление не можете да оставите избора на света и да изберете кой да оживее на хазартен принцип. Няма пръчки, монети и камъчета, а игрите и гатанките помежду ви (от типа камък, ножица, хартия) няма как да са хазартни, тъй като всеки от вас волно или неволно влияе върху резултата.


АНТИ-ИЗБОР 3:

Намираш се във филма "Матрицата".
Агентите са заловили Морфей.
Ти си на мястото на Нео.
Какво ще направиш?

• Ще убиеш двайсетина невинни полицаи (които ви мислят за терористи, просто си вършат работата и пазят сградата) с надеждата, че това би могло да доведе до освобождаването на Морфей (изборът, който Нео направи във филма) - гласували 16 души, 84 %
• Ще убиеш Морфей, като изтръгнеш кабела от мозъка му (изборът, предложен от Танк) - гласувал 1 човек, 5 %
• Не се месиш: Морфей остава жив, и рано или късно ще вземат от ума му информацията за това къде се намира Подземният Град (което значи смърт за всичките му жители) - 0 души, 0 %
• Други избори няма - по логиката на филма. Не щракай на този избор (не е честно да се измъкваш). - 2 души, 10 %

Получени гласове до момента: 19

БОНУС ВЪПРОС:
Ако беше на мястото на Морфей, щеше ли да предпочетеш да бъдеш спасен с цената на 20 чужди живота?

• Щях да предпочета да ме спасят - 8 души, 80 %
• Щях да предпочета да ме убият - 2 души, 20 %

Получени гласове до момента: 10

АНТИ-ИЗБОР 4:
Филмът "Вертикална граница". Отвесна скала. Петима души са здраво закачени за едно въже. Хората се намират един над друг. Ти си завързан(а) по средата на въжето, доста по-надолу под теб има двама, над теб също има двама. Авария. Въжето няма да издържи тежестта ви и всички ще паднете в пропастта. Ти държиш нож и:

• Режеш въжето ПОД себе си - двамата души под теб падат, вие тримата оцелявате - 2 (40%)
• Режеш въжето, но НАД себе си, така че да паднеш заедно с долните двама - 0
• Не режеш въжето - и петимата падате и умирате - 3 (60%)
• Ситуацията не ти звучи реалистично - 0

Получени гласове до момента: 5


Рубриката беше закрита поради това, че с нея така или иначе не можех да разкажа това, което исках. Някой ден може и да го сторя, но едва ли ще е в блог.

От друга страна Анти-Изборите сами говорят за себе си.