Когато едно от котенцата на котката умряло, тя го занесла при стопанката си, мяучейки жално, с надеждата, че всемогъщия човек, който отваря врати и носи храна, ще може да го съживи. Обикновеният човек очаква подобни неща от държавата, политиците и Господ, и се сърди на злите учени, че крият лекарството от рак, което са изобретили.
Когато котката е болна, например има камъни в бъбреците, тя си мисли, че я боли, защото невидимо чудовище я наранява, затова се опитва да избяга и да се скрие. По същия начин обикновеният човек, неспособен да си обясни политическо, икономическо или природно явление, го отдава на злите, могъщи чудовища, които се крият в горските сенки и кроят конспирация как да го прецакат.
Има практическа полза от това да екстернализираш нещата извън твой контрол - иначе те тормозят излишно. Ако нямаше практическа полза, нямаше и да съществува тая тенденция на "обикновения човек" ( или котка ).
ОтговорИзтриванеВъпросът не е дали ги екстернализираш, а как ги екстернализираш. Например, по-удобно е причината да е нещо живо (което можеш да мразиш, убиеш, да избягаш и т.н.) отколкото нещо неживо (което не можеш да проумееш или контролираш).
ОтговорИзтриване