Сбогуване с феминизма 7.2

Последният Tomb Raider имаше за цел да направи от Лара истинска героиня. И успя. Покъртителното е, че дори не можех да възприема Лара сексуално - тя прекарва повечето време ранена, раната ѝ понякога се отваря, гази из опасно мръсна вода, а често и двете едновременно, та последното нещо, за което мога да си мисля, е секс. Дрешките ѝ са най-обикновени, няма го вече големия и ханш и огромните ѝ гърди, цялата игра е посветена на психологическото и физическо изпитание, което преминава. Нещо повече, впоследствие се оказа, че самият сценарий е писан от жена - Риана Пратчет, дъщерята на Тери Пратчет.


Мислите, че това задоволи феминистките ли? Не. Още преди излизането на играта, те се заядоха за няколко неща.
Първо, играта била "torture porn", защото Лара прекалено много страдала, а жените според феминизма са вечните жертви. Нито за миг не им мина през ума, че силата се постига чрез страдание - Nathan Drake, чиято игра новият Tomb Raider отчасти имитира, често бива ранен, пленен, пребиван, дрогиран, и губи контрол.

Разликата между Нейтън и Лара е, че Лара като жена има право да изпитва човешки емоции като ужас, съчувствие, шок и пр., които би изпитал всеки нетрениран и психически нормален човек в подобна ситуация. Но не, продължава второто оплакване, те държат да ни покажат, че Лара е чувствителна, защото е жена, а женствеността изразява слабост. Оплакване, което е смехотворно, защото съм го срещал и в противоположния му вариант - "тази екшън героиня е безчувствена и сурова като мъж, защото мъжкото е силно, а женското е слабо".
Значи, каквото и да направиш, губиш - ако героинята изразява нормална човешка ранимост, това е, защото жените са втора категория хора. Ако не я изразява, и държи "мъжки" каменна физиономия на екшън-герой, това пак е, защото жените са втора категория хора. Какво да направи сценаристът? Damned if you do, damned if you don't.

Третото оплакване - един от безмилостните фанатици на острова, които устройват поредното масово избиване на невинни, се опитал да я изнасили (или поне това е един от най-убедителните начини, по които може да се интерпретира тази двусмислена сцена). Как може такова нещо - подпалиха селото, избиха пленниците, но главатарят им да направи опит за изнасилване - немислимо! Отново се сблъсквам със същия абсурден проблем - срещал съм точно противоположното оплакване от феминистката от Shakesville. Тя се оплакваше как в LOST жените попадат сред непознати, агресивни и неетични мъже, но никой от тях дори не се опитва да ги изнасили, което е нереалистично и скрива реален проблем от очите на зрителя. Прочетете статията ѝ - Trigger by Void, която навремето ми направи впечатление и явно съм запомнил добре.

Значи, "trigger"-нати сме от липса на опит за изнасилване, "trigger"-нати сме и от наличието на опит за изнасилване. Какво да направим? В "Изкуплението Шоушенк" изнасилиха главния герой (невинен мъж, попаднал в затвора), но щом дори опит за подобно нещо не бива да се случва с жени, явно решението е жените просто да не ходят по опасни острови и да не се занимават с приключения! Което също противоречи на феминизма... Нямаме полезен ход. Освен може би жените да ходят на приключения с предпазни мрежи, поставени специално за тях. (Което в известен смисъл и се случва - Longanlon обърна внимание на факта, че трима мъже от групата жертват живота си, за да спасят Лара от опасност, но това е подразбираща се и незабележима саможертва). Остава да цензурираме изкуството и есетата, само защото някой ще се травмира от тях, въпреки, че някои от най-добрите филми съдържат дълбоко шокиращи сцени.

Радвам се, че Crystal Dynamics не изрязаха тази сцена от играта, въпреки натиска. Това, че Риана Пратчет (на снимката) публично заяви, че е автор на сценария, беше доста изненадващо и промени ситуацията в нейна полза. Дори Kotaku (геймърски сайт, който вече е превзет от феминистична идеология и двуличие) прекрати очернящата си кампания. Нещо повече, Риана Пратчет започна да се сприятелява с феминистки и да защитава каузата им, без да си дава сметка, че новите ѝ "приятели" вече атакуваха творчеството ѝ веднъж и нищо не пречи да го направят пак.


Rape Culture

И така, връщаме се пак към този термин. Наистина ли живеем в Rape Culture?
Да разгледаме две неща - медиите, от една страна, и законите, от друга.

Postal 2, компютърната игра, изпълнена с нихилистично насилие, в която можеш да пикаеш върху хората, да ги изтезаваш, да се гавриш с труповете им и т.н. се стреми да прекрачи всички възможни граници, освен две.
1) в света на Postal няма деца
2) в света на Postal няма сексуално насилие

Ако разгледаме компютърните игри и киното като цяло, ще установим, че убийствата са навсякъде, а изнасилванията са нещо много по-шокиращо и немислимо от убийство и графичното им присъствие клони към нулата, макар че се среща на места. От това можем да заключим по-скоро, че живеем в "death / murder culture", отколкото в "rape culture".

Престъпници, които се гордеят с това колко добри убийци са, се хвалят в биографиите си, че никога не са посегнали на жена. Насилието над жени (или заплахата от такова) като цяло се счита за нещо шокиращо и именно затова присъства в детективските филми и филмите на ужаса. Но докато в един масово популярен филм главният герой може да осъществява мечтата да е наемен убиец или крадец, не се сещам за такъв, в който осъществява мечтата да е изнасилвач. Тази роля е отредена само на злодеите, и то само във филми, които целят да покажат нещо невъобразимо зло.
Но не, следва феминисткото възражение, самият факт, че жените се представят като обекти на сексуално желание е покана за насилие върху тях. Наистина ли? Представянето на жените като обекти на сексуално желание е налице, но парадоксалното е, че дори в игри, в които героите се се бият и убиват помежду си (и в които участват секси облечени жени), целта продължава да е да пребиеш и убиеш врага си, без какъвто и да е намек за секс.

Явно културата ни насърчава изнасилването на жени, като прави това табу в масовото кино и игри в сравнение с всички други престъпления. Явно го насърчава и с това, че в законите на цивилизованите държави изнасилването се счита за престъпление, равно на или дори много по-тежко от убийство, и обвинението в такова носи опасност от доживотно клеймо на обвинения, дори да е невинен. Дори обсъждането на сексуалното насилие по хладнокръвен начин, който е лишен от страхопочитание, вина и ужас (нещо, което правя в момента) би могло да вкара един журналист или публична личност в сериозни неприятности.

Обратното - кастрацията и насилието над мъже - може да е повод за веселие в популярно телевизионно talk show посред бял ден.



И тук не става дума просто за шега с хипотетична ситуация (смехът често идва от ръчкането на наистина зловещи неща), а за насмешка над реален, скорошен случай. Мъжът подал молба за развод, жена му му отрязала пениса - голяма веселба! Разбира се, невъзможно е подобно веселие да се случи по повод това, че някой мъж е отрязал първични или вторични полови белези на жена си или че я е изнасилил. Когато жертвата е мъж, е смешно, защото е някакъв вид... отмъщение върху мъжете, които така или иначе си го заслужават?

С твърдения от сорта на "почти не съществуват фалшиви обвинения в насилие и изнасилване", феминизмът на практика затвърждава в обществото идващата от природата тенденция мъжете да бъдат привиждани като агенти, като отговорни, по подразбиране виновни; а жените са по подразбиране пасивни, имащи нужда от защита, и невинни.

Купища митове, като "почти всички обвинения в изнасилване са истина", "няма фалшиви обвинения в домашно насилие", "насилникът почти винаги е мъж" и пр. бяха за мен даденост, която дори не си направих труда да проверявам. Изглеждаше толкова очевидно.


Сила в слабостта

Преди няколко години помагах финансово на жена, която никога не съм виждал. Пазех в тайна своето участие в тази история, но сега вече не виждам смисъл от това. Исках да помогна на жена, очевидно жертва, очевидно искаща да се занимава с изкуство. Научих за нея от блога на Лид, свързах се с Лид и разчитах на Лид да ме осведомява. Първоначалната версия беше, че "Ани" е била наръгана с нож от мъжа си. Първоначалната идея беше да сплашим този мъж и да ѝ помогнем да си стъпи на краката. Е, оказа се, че това нападение никога не се е случвало и просто е било част от нейното натрапчиво желание всички да бъдат част от нейна куклена пиеса.

"Единичен случай" - казах си тогава. Много по-късно разбрах, че много жени манипулират успешно, възползвайки се от подразбиращия се статус на нуждаещи се от защита жертви, който имат. Че така се измъкват дори от ситуации, в които те са насилниците и убийците. И че много жени опитват и успяват да превърнат децата и съпрузите си в кукли на конци, в които се вкопчват и с които злоупотребяват. Аз самият съм израснал в такова "семейство" и въпреки всичко приемах моята ситуация като рядко срещано изключение. По никакъв начин не можех да видя отвъд клишето "Жените са онеправдани, жените са жертви".

Добър феминистки отговор на казаното е, че ако жените се вкопчват психически в близките си, то това е заради уврежданията, които са получили от патриархата; че патриархатът им дава подразбиращото се положение на жертви, с което злоупотребяват и манипулират. Проблемът е, че феминизмът също насърчава явлението "жертви по подразбиране", срещу което би трябвало да се бори.

Каква е първата реакция, когато феминист срещне изследвания, твърдящи, че жените са по-склонни да контролират и обсебват партньора си, че майките злоупотребяват с децата си повече от бащите, че не е по-вероятно жена да бъде наранена и убита от партньора си, отколкото е вероятно мъж да бъде убит или наранен от партньорката си, че домашното насилие е симетрично в полово отношение, че едностранното насилие (само от страна на единия партньор) е 50% по-вероятно да бъде извършено от жена, отколкото от мъж, че в отношенията между лесбийки се среща повече и психическо, и физическо насилие, отколкото в отношенията между гейове? Да го отрече, разбира се - защото това противоречи на нашата интуиция, закрепена и от биологията, и от обществото. Интуицията, която твърди, че жените са по подразбиране невинни, и по подразбиране жертви.

Разбира се, тази интуиция ни играе лоша шега. Веднъж докато си говорехме с Шекерев, видяхме на улица в кв. Люлин жена, която рита свил се на земята мъж. Първоначално мислехме да се намесим, но като се доближихме, за да видим в здрача, че мъжът е този, който е паднал, че жената е тази, която рита, и че крещи, обсипва мъжа с обиди и го обвинява за нещо, Шекерев отсече "А, той си го е заслужил" (извод, до който стигнах и аз), и продължихме по пътя си.

В Калифорния през 1980 бива въведен задължителен арест за извършителите на домашно насилие. Това довело до 37% увеличаване на арестите на мъжете и 446% увеличаване на арестите на жените, и в крайна сметка до сравнително еднакво разпределение на арестуваните по пол. Това води до феминисткия отговор, че трябва да се арестува "преобладаващия агресор", този, който има по-голям ръст, тегло, сила, вместо този, който в момента нанася удари.

GirlWritesWhat разказва за това, че в момента мъжете - жертви на домашно насилие в САЩ и Канада биват изпратени в затвора, когато повикат полицията на помощ. Приема се, че физически по-силният е извършителя, независимо от това каква ситуация са заварили полицаите. (Опитайте да се отбранявате от побесняла жена, спазвайки идеала да не я удряте, а само да блокирате и избягвате удари. Физическата сила няма да помогне достатъчно срещу тъпите и остри предмети, които може да използва.) Неверните обвинения в домашно насилие помагат и невинни мъже да бъдат лишени от домовете и децата си. Адвокат може да препоръча на жена да заяви подобно нещо при развод - необходимостта да го докаже, за да получи финансово предимство от съда, клони към нулата. За сравнение, при развод жените - извършители на домашно насилие остават на свобода, почти винаги с пълна опека над децата си. (Извън насилието, напомням отново "За една фалшива кауза" - случай, описан от Лид, който демонстрира до каква степен подразбиращият се статус на жертва за жените се използва при съдебни проблеми и делба на имущество и деца).

Erin Pizzey, жена, която е направила подслон за жени - жертви на насилие, в крайна сметка установила, че насилието между двата пола е симетрично. (Т.е. доста често и двата партньора, вследствие на мизерни условия на живот и психически проблеми, проявяват насилие един към друг). Че мъжете няма къде да отидат, ако са жертви (включително тийнейджъри от мъжки пол) - държавата не спонсорира приюти за мъже. Pizzey твърди, че автоматичната правота на жените води до това жени, които са обсебващи и отровни спрямо децата и партньорите си да получават уверения, че нищо не може да оправдае каквато и да е ответна реакция срещу тях. Заради тези си заявления Erin Pizzey е получавала заплахи от редица определящи се като феминисти индивиди, и след като стигат до това да убият кучето ѝ, тя напуска Великобритания.

Последната история в този списък: една лесбийка - активист (забравих името ѝ, ще го изровя в някакъв момент) се оплаква на феминистка среща, че начинът, по който е формулиран законът (предполагащ мъж - извършител) пречи на това лесбийки, жертви на домашно насилие, да се защитят. Тя бива освиркана, докато не "признае" в речта си, че все пак домашното насилие е междуполов, а не междуличностен проблем.

Накратко, всички тези истории показват начина, по който феминизма се опитва да заглуши всякакви факти свързани с полова симетрия на домашното насилие. Скорошни статистики в Канада, които показват симетрия в броя мъже и жени, жертви на домашно насилие, е цитиран във феминистки текстове, като жертвите до една са посочени като жени, а броят им е увеличен в пъти.


Но да се върнем към сексуалното насилие

Феминизмът се стреми да разшири определението за сексуално насилие (т.е. все повече неща да бъдат класифицирани като изнасилване), да направи мерките срещу тази "епидемия" по-строги (sex offender законите в САЩ, чието доживотно клеймо е равносилно на пълно изгнание от обществото); и реално преобръща основния принцип в правото "невинен до доказване на противното" (защото, както казахме, фалшиви обвинения в изнасилване почти не съществуват - идеята е, че един невинен обвинен е нищо в сравнение с хиляди виновни).

3) Виновен до доказване на противното

Нека разгледаме тези неща в обратен ред, като започнем от последното. Фалшиви обвинения в изнасилване има, и те са много повече, отколкото феминистите твърдят. И ако помислим рационално, това не е учудващо. Не е необходимо една жена целенасочено да иска да съсипе нечия репутация и живот с фалшиво обвинение, за да направи такова. Има много други причини, поради които може да се отправи фалшиво обвинение, които Маги е описала - например:
1) страх девойката да не бъде обвинена в изневяра от партньора си или в разврат от родителите си или други хора, от чието одобрение зависи; опит да се отклони вниманието от лоши оценки в училище, да се оправдае бременност или полово предавана болест
2) ревност и желание за отмъщение към бивша половинка; изнудване; дори разочарование от вървежен  бройкаджия и други форми на най-обикновена злоба
3) некоректно разпознаване на извършителя, заради травмата от истинско изнасилване, или под натиск от страна на полицаи и прокурори.
4) стремеж към привличане на внимание и цялостна психическа нестабилност

Наскоро една феминистка - Judith Grossman, беше потресена от това за какво доскоро се е борила. Нейният син е обвинен от бивше гадже за нещо, което се предполага, че се е случило преди много години. Зад мъглявото обвинение няма доказателства (освен думите на девойката), но истински интересното е, че на обвиняемият не му е била предоставена каквато и да е възможност да се защити пред училището, в което учи.

Разбира се, за заразеният от феминизъм истории от типа "гаджето ѝ продължило да я изнасилва години наред, а тя продължила да е с него, без да каже на никого" не поражда и сянка на съмнение в достоверността, но един по-прагматичен индивид би отчел, че има някаква ма-а-алка вероятност зад тази история да стои мотива "той скъса с мен, а аз се вкопчвам в хората и искам да му отмъстя".

В САЩ дори жени с история на системна злоупотреба и фалшиви обвинения срещу различни хора, не пропукват доверието към обвиненията си (извинете, че ползвам постоянно за пример държави от Първия Свят, но в крайна сметка там феминизмът е най-силен, а и това е стандарта на живот, към който се стремим). А системната злоупотреба не е учудваща, при положение, че предявилата умишлено фалшиво обвинение за изнасилване получава нещо от рода на глоба. Разбираемо е защо няма по-тежко наказание - все пак би било изключително жестоко и несправедливо истинска жертва на изнасилване при съдебна грешка да бъде наказана със затвор на всичкото отгоре. Но фактът остава, че при тази система жена да рискува глоба, за да вкара невинен мъж за десетки години в затвора, е печеливша стратегия.
Пример от (сравнително скорошните) новини. Наскоро някакви клиентки се скарали с един таксиджия и решили да не му плащат. Обвинили го в това, че се е опитал да ги изнасили, събрали тълпа за линч, а по-късно се появили и полицаи, но таксиджията се спасил от затвора, защото записал цялото пътуване на камерата в колата си, каквато била обичайната му практика. (Самите жени не получили никакво наказание за фалшивото си обвинение въпреки очевидната му невярност и щетите върху живота на таксижията, които биха били нанесени ако той нямаше доказателство).

Изнасилването е трудно за доказване, когато отсъства материал, от който да се направи ДНК анализ, или когато няма физически щети, които да докажат съпротива. Този проблем обаче няма как да се излекува с автоматичното приемане на всяко обвинение за изнасилване като достоверно. Последното върви срещу основен принцип в правото и причинява разнородни беди. Когато името на обвинения в изнасилване се оповести публично, това може да му струва не само репутацията, но и живота - ето две истории, в които обвинените биват пребити и убити от самозвани отмъстители. Препоръчвам случая с побоя над вестникарчето.

На този фон феминистки лозунги като "мъжете могат да спрат изнасилването" са нелепи колкото "жените могат да спрат с фалшивите обвинения" или "хората могат да спрат с убийствата / изтезанията / измамите / ревността / омразата". Един такъв лозунг не води до нищо - такива лозунги се пишат от хора, които не разбират нито правото, нито механизмите на света.

Резултатът е абсурден лов на вещици. И също като с лова на вещици, ако защитаваш обвинена вещица, Инквизицията приема, че го правиш, защото ти също си вещица (т.е. ако защитаваш базови принципи на правото, те изкарват защитник на изнасилването).


2) Медийна паника

Блогърът Григор Гачев пише:
"Преди две години в Щатите имаше случай, който ме порази. Водят родители по Коледа осемгодишната си щерка да се снима с дядо Коледа. Опитват се да я сложат да седне на скута му – тя реве и се тръшка, не ще и не ще. Човекът се опитва да я успокои: “Не се плаши, момиченце. Такива хубави сини очи имаш, грехота е да плачат.” Резултат: дело срещу него за сексуален тормоз към дете."

"Преди години ме потресоха думите на една американска учителка: “Не смеем да прегърнем децата, за да не ни вкарат в затвора за това.”

Откъде идват тези неща всъщност? През осемдесетте в САЩ има паника на тема сатанисти, които изнасилват дечица в детските градини. Всичко се оказва лъжа, подклаждана от човешката глупост и медиите. Невинни хора прекарват десетки години в затвора заради нея.

Страхът на хората от дебнещи непознати педофили (изключително рядко срещан сценарий, с децата почти винаги се злоупотребява от роднини и приятели) ми изглеждаше абсурден, когато го видях за първи път в една деветдесетарска коледна комедия с Шварценегер, в която той пада в някакъв детски кът, пълен с дечица, а майките им започват да го налагат с чанти, крещейки "мръсник" и т.н. Сега вече, покрай Интернет, това меме дойде и в България и вече не изглежда толкова абсурдно на хората.

Фактите сочат, че престъпността пада и днес децата са в по-голяма сигурност от всякога, но прекарват все повече време вкъщи и под надзор. Какво ще стане обаче, ако едно дете наистина се загуби? Параноята на възрастните ще доведе дотам, че случайните минувачи - мъже ще се страхуват да му помогнат, за да не бъдат арестувани или най-малкото осъдени от околните.

Това е тясно свързано и с клеймото sex offender - в него вече влизат не само изнасилвачи, но и хора, пикали на публично място, тичали голи пред мач и др. подобни. Може да видиш колко такива живеят близо до квартала ти (много), но няма как да разбереш кои от тях са наистина са извършили нещо опасно. Отделно от това, клеймото sex offender обикновено оставя хората без работа, изхвърля ги от обществото и често не остава място, където имат право да живеят, освен в кашони под моста или в някое гето.

Бившата проститутка Маги Макнийл пише за друга масова паника, подклаждана от медиите - тази за трафика на проститутки. Това е удобен за правителствата сценарий да се справя с нелегалната имиграция на чужденци, обявявайки, че те са били "пренесени" незаконно на тяхна територия. Незаконните емигранти трябва да признаят, че са жертва на "трафик", за да не понесат наказание, и митът продължава. А от лъжата страдат реални хора - самите проститутки.

По-подобен начин стоят и нещата с изнасилванията - престъпление, което за последните 40 години в Щатите пада с над 80%, въпреки постоянното разширяване на дефиницията за изнасилване там. За манипулациите, с които феминистите боравят при работата с числа и резултати от анкети (например откъде идва популярното, наложено от феминизма твърдение, че всяка четвърта жена е жертва на изнасилване), може да прочетете в статията Imaginary Crises. Този резултат е пряко свързан с това, че като изнасилване се дефинират сексуални актове, които не са започнати по волята на жената - независимо от това дали включват проникване, вербална или физическа съпротива, и дали самата жена ги счита за изнасилване. Друга, може би още по-добра статия за това как е скалъпено така тиражираното (и невярно) съотношение "1 от 4 жени са жертва на изнасилване", чрез некоректни анкети и изкривяване на понятията, е How Feminism Hates Women от Карън Строхен, в която тя описва и как от правото бива отстранен ключов принцип - mens rea, или "виновен ум", т.е. деянието с умисъл. Струва си да го прочетете - впрочем според новата, повлияна от феминизма политика на Facebook подобни опровержения биват цензурирани и приравнени с отричането на Холокоста.


И така, ето че стигнахме и до проблема с

1) Разширяването на дефиницията

за изнасилване. Несъмнено изнасилванията продължават и в това, което можем да наречем "сива зона". Тийнейджърка, която след думите "Сега ще го направим независимо дали искаш или не. В твой интерес е да е доброволно" мълчаливо се подчинява, явно е изнасилена. Проблемът обаче е, че в сивата зона, именно защото е сива, рядко може да бъде изяснено какво наистина се е случило и с какви мотиви. Затова и опитите на закона да проникне в сивата зона се провалят на всяко едно равнище.

Ако едно изнасилване е резултат от това, че жената е създала впечатление, че иска (или няма против) да прави секс, променила си е мнението, но мълчи и очаква чувствата ѝ невербално да бъдат разбрани, това подсъдно ли е? (Ако да, това влиза в разрез с пореден базов принцип в правото, mens rea (виновен ум) - необходимо условие за умишлено престъпление).

Ако една жена е пила алкохол и се съгласи на секс с партньор, който в трезвено състояние ще разпознае като недостоен за нея, тя изнасилена ли е? Алкохолът прави ли я непременно жертва, неспособна да мисли и да взима решения? Или това е само ако когато изтрезнее, съжалява? Ако да, то това не важи ли и за мъжа, който е пил алкохол? Какво да кажем за хората - мъже и жени - които имат нужда от алкохола, за да го използват за извинение да прекрачат забраните, присъстващи в "трезвения" живот?

Ако един мъж се представя за такъв, какъвто не е (например лъже за своите убеждения, религия, доходи, произход, така че да се хареса на жената), той изнасилвач ли е?

Ако едно момче шантажира момичето с "Ако ме обичаш, ще го направиш", то изнасилвач ли е?

Ако на една жена не ѝ се прави секс със съпруга ѝ тази вечер, но понеже се чувства длъжна (или го обича) все пак му даде, тя изнасилена ли е?

Ако една жена е свикнала да се дърпа и да бяга, разчитайки на принципа "Ако той наистина ме иска, ще се бори за мен", тя способна ли е изобщо да прави това, което феминистките определят като "доброволен секс"?

Феминистките могат да твърдят, че манипулацията или настояването за секс не бива да се приемат за част от нормалните сексуални взаимоотношения, но това показва само колко далеч са от действителността (до степен да не разпознаят манипулацията и настоятелността, заради която изобщо са допуснали някой да им бъде сексуален партньор в техния собствен живот).

И така, ако си мъж, да се молиш постоянно за секс е изнасилване; да досаждаш за секс е изнасилване, да се възползваш от женски решения, взети под влиянието на алкохол, е изнасилване, да зяпаш жена е "душевно" изнасилване (сигурно защото си съгрешил с нея в сърцето си, както би казал Иисус Христос), да правиш сексуални намеци или да разказваш сексуални шеги е сексуален тормоз. Накратко, всичко, което един НЕпривлекателен мъж може да направи, е вид сексуална атака. Истинските сексуални нападения и злоупотреби се обезценяват заради подобна класификация, а ежедневните свалки (следвайки гореизброените критерии) се класифицират като престъпление (на територията на колежите, в офиса и пр.).

Съществуват и феминистки опити за дефиниране на "ентусиазираното съгласие" от страна на жената (ентусиазираното съгласие е единственият вид съгласие, при който сексът не е изнасилване). Някои от тях показват, че пишещите ги очевидно живеят на друга планета.

"Ако искаш да свалиш блузата ѝ, трябва да попиташ. Ако искаш да докоснеш гърдите ѝ, трябва да попиташ. Ако искаш да придвижиш ръката си към гениталиите ѝ, трябва да попиташ. Ако искаш да сложиш пръста си в нея, трябва да попиташ." Необходимо е и също да изискаш постоянно вербално потвърждение да продължаваш по време на секс (защото стенанията могат да бъдат интерпретирани погрешно).
Всеки с минимален опит в междуполовите отношения знае, че изричането на каквото и да е с думи убива всякакво сексуално желание у жената, т.е. още на първия въпрос на нея ще ѝ се отще (което очевидно феминистките и искат да стане). За един обикновен мъж е достатъчно деликатно да му преместят ръцете, за да схване, че не е желан.


Ще завърша този сегмент с думите на Ники Русинов, които той отправи към Енея в един facebook спор:

"Аз лично съм бил жертва на нещо, което ти би окачествила като statutory rape, доколкото разбирам. От страна на жена, мой шеф. Отказах - и платих за това с работата си. Как бих могъл да я съдя или да го докажа? Извод - жертвата на изнасилване винаги е жертва (независимо от пола си), често нищо не може да се направи за това. Защото принцип в правото е, че по-добре да пуснеш 10 виновни престъпника на свобода, отколкото да затвориш погрешка един невинен. И аз категорично подкрепям това.

Трудно е да се приеме, че животът е несправедлив... но ако успееш да схванеш, че ако се промени правото така че да е справедливо "за мен", би бил още по-несправедлив - това дава някакъв смисъл и перспектива към проблема."


Продължавам със следващата тема,

Сексуалният тормоз

Както обикновено, ще започна с пример от game индустрията. Вижте тази статия в Kotaku - The Creepy Side of E3. В нея отчаяните опити на неадекватни пияни нърдове (дизайнери и журналисти) да свалят героинята на нашия разказ са приравнени с изнасилване (или сексуален тормоз). О, Боже, опитват се да ме свалят, докато сме на купон вечерта след изложението и всички наоколо са пияни! Какъв кошмар, как е възможно! Колко унизително, та те не ме възприемат като професионалист, а колежката каза, че внимава да не облича твърде сладурски дрехи, като идва тук по работа!  С други думи, това става поредният пример, в който нежеланото сексуално внимание (мъжете ти се предлагат) е приравнено със сексуален тормоз, и със сексизъм и омраза към жените.

ОК, ти си млада жена, с нормална, средна външност. Като следствие, повечето мъже имат желание да те чукат, но си мълчат. Поне един от 50 желаещи, с които си се сблъскала, обаче, е по-отчаян, или по-алкохолизиран, или по-смел, или по-голям оптимист и внима-а-ателно (все пак това е САЩ) пробва да направи нещо по въпроса. Няма насилие, няма упорство, просто проявен интерес,  понякога окуражен от алкохола. Ти отхвърляш и отрязваш всички подобни нещастници. Те веднага спират с опитите си. ШОКИРАЩО!!!

"Вижте", казва един коментиращ, "като казваме "creepy-Rapey E3", ние нямаме непременно предвид, че на Е3 има истински изнасилвания, говорим за самата "rape culture" която пронизва цялото изложение".

Преди да продължим, нека да аплодираме този брилянтен коментар. Надявам се някой ден да бъде запазен в музей.

Да видим сега другия описан случай, този с пазача. Значи, някакъв пазач на етажа е интерпретирал погрешно проявеното към него внимание от страна на авторката, заприказвал я е като досаден таксиджия и я е пипнал с ръка. Защо? Защото така работим, ние, мъжете. Надяваме се на всеки най-малък знак. Тя ми помаха? Може би иска секс! Тя ми се усмихна? Може би иска секс! Тя дойде да си говори с мен!!! Може би иска секс!!! Тя ме докосна или прегърна? Може би иска секс! Тя ми направи прекрасен подарък - арт бука на Tomb Raider! Може би иска секс! Тя прекара повече от 10 минути около мен! МОЖЕ БИ ИСКА СЕКС!!!

Освен това авторката очаква и телепатия от пазача. Тя не му обяснява неудобството си, вместо това мълчаливо "замръзва" от погнуса и ужас. А предполагам след ужасната случка се радва, че е спрял да говори с нея и че изобщо е останала жива, защото той със сигурност е маниак - убиец и изнасилвач. След оплакването ѝ го уволняват, което показва колко несериозно се отнасят към оплакванията на жените.

Но кой мъж в крайна сметка е "creep"? Очевидно не само този, който е агресивен, а и този, който е социално неадекватен, досаден, или просто смотан и непривлекателен. С други думи тук тормозът вече се превръща във въпрос на интерпретация. А законът не е в състояние да покрие всичко, особено действия, в които решаващия фактор за това дали са престъпление е въпрос на интерпретация. Ако откажеш да приемеш това и опиташ да разшириш обхвата на един закон, не можеш да очакваш да не се получи нещо, което да не генерира грешки, да не се използва за отмъщение, разчистване на сметки, облага, за налагане на собствените предразсъдъци върху другите и т.н.

Ето един хумористичен клип, който демонстрира проблемът с интерпретацията.



С това не искам да кажа, че жените не срещат уникални проблеми. Дения преди години беше споделила крилатата мисъл, че жените се страхуват мъжете да не ги нападнат (изнасилят, убият), докато мъжете се страхуват жените да не им се присмеят (отхвърлят, изолират). Пряко следствие от начина, по който работи секса.

Но ако се опитаме да създадем закон заради страховете на жените, какво ще определим като опасно? И какво ще се определи като тормоз? Къде ще теглим чертата? Както казах, най-"creepy" са мъжете, които са несигурни дали могат да гледат или докосват; неувереността и неадекватността ги прави противни, защото ясно показват на жената, че те самите знаят, че не я заслужават. Отново отиваме към криминализиране на мъжката сексуалност - определението "сексуален тормоз" бива базирано на това, че жената се чувства "неудобно", криминализира се зяпането, вулгарните шеги. Не се криминализира типично женското поведение или проявеният от жени интерес. Това е така, защото

самата мъжка сексуалност очевидно е ЗЛА. 

Някои хора (не феминисти, просто хора) сравняват мъжкото сексуално желание с жаждата на вампирите. Това е интересно с екстремността си, затова нека го разгледаме по-подробно. Ако приемем тази аналогия, вампирите винаги са зли и винаги са виновни. Но ако внесем някои чисто земни поправки в нея, картината се променя. Ако пиенето на кръв не включваше смъртта на гостоприемника, и ако повечето вампири не смееха да нараняват други хора, защото това ги кара да се чувстват зле, а е и незаконно, то те биха били в зависимост от донорите си. Биха купували кръв от болниците, биха се молели за кръв, биха скачали през всякакви обръчи, през които им кажат. По-гордите и успешните измежду тях уверено биха демонстрирали колко са достойни да получат достъп до кръв (въпреки че те са толкова готини, че всъщност не им трябва подобно нещо). А редовите вампири пък биха се стремели да скрият жаждата за кръв от погледа си, защото това би ги вкарало в затвора.
Но зли ли сме наистина, защото сме толкова ебливи? Феминизмът в крайна сметка възпитава мъжете в себеомраза - достатъчно е да видите в какво деградира комикса Sinfest, след като авторът му се опита да коригира ебливостта си и да я впрегне в феминистки приемливи стандарти.

"О, хайде стига. На вас, мъжете, ви е лесно, докато жените не са свободни да правят каквото си искат в сексуален план" - казва феминизма. Хей, феминисти! Ще ви изненадам с тази невероятна информация, но мъжете също не са свободни да правят каквото си искат. Само че на феминизма това явно не му е достатъчно, той иска да ограничи изявите на мъжкото сексуално желание максимално, разпростирайки се върху неща (легална порнография например), които просто са свободен избор, който не смачква волята на никой друг.

В крайна сметка феминизмът води до ситуация, в която мъжкото сексуално желание става осъдително, срамно и престъпно (докато женското е ОК). Вижте например тази история за двойният стандарт спрямо очернянето на прелюбодейци, наложен от превзетият от феминистки правила Facebook - накратко, според модераторите на Facebook е ОК публично да осъждаш и разпостраняваш снимка на изневеряващ мъж, но не и на изневеряваща жена.

Този двоен стандарт, впрочем, може да се види и в резултата от присъдите за statuory rape в Щатите. 30 годишна учителка, правеща доброволен секс с 14 до 18 годишен ученик, ще получи няколко месеца затвор или глоба, а ако забременее, с навършване на пълнолетие ученикът ще трябва да плаща издръжка. (Няколко случайно избрани примера - пример 1, пример 2, пример 3, пример 4). За сравнение, 30 годишен учител, правещ доброволен секс с 14 до 18 годишна ученичка, ще получи около 20 години затвор. На фона на тази разлика в присъдите феминистките смеят да твърдят, че сексуалните желания на мъжете и жените са съвсем еднакви. Е, ако бяха съвсем еднакви, и ако последствията от тях бяха съвсем еднакви, то и присъдите би следвало да бъдат еднакви. Но не са, и не виждам феминизма да има проблем с това.

По същия начин според феминистки дефинирания закон, извършителят на изнасилване винаги може да бъде само и единствено мъж. Според закона, жена не може да принуди мъж да прави секс с нея, и това е утвърдено и подкрепено от феминистката Mery Koss. Отново, ако феминизмът беше убеден, че имаме еднаква сексуалност, не би демонизирал само мъжката такава.

Разбира се, от една подобна законова неадекватност страдат и самите жени. След като жените са неспособни да изнасилват, една ученичка не може да разчита, че възрастна жена, която я е принудила да правят секс, ще получи сериозно наказание (същото като проблемът с домашното насилие между лесбийки, който преразказах по-нагоре). Феминистки изкованите закони, които правят мъжа винаги виновен, а жената винаги невинна, имат и още един страничен ефект. Да вземем еднакво пияни мъж и жена, правили секс - ако жената съжалява за решението си впоследствие, то значи мъжът със сигурност я е изнасилил. Това, че той е пил алкохол, го прави по-виновен, както човек, карал автомобил в пияно състояние, е виновен, докато това, че тя е пила алкохол, я прави по-невинна. Това реално означава, че само мъжът избира сексуално и само мъжът носи сексуална отговорност за действията си, докато жената е точно като сексуален обект, който може да бъде използван, тя няма собствена воля, не носи отговорност, на нея може само да й се "случват" разни неща. Доколкото знам, това е точно това, срещу което феминизма се бори, но ето, че вместо да го отрича, той го утвърждава.

Викториански цветя във враждебна среда

Последната история в това есе е една сравнително скорошна случка.
Наскоро една феминистка - Adria Richards, посещава техническа конференция. На задния ред двама мъже си говорят и тя дочува, че казват помежду си:

- I'd totally fork this guy's repo!
- Well, I have some big dongles.

което е двусмислен начин да се каже, че са харесали много нечия работа и искат да я копират, за да я разгледат, само че флашките са наречени с двусмислена дума, която означава и пишки, а repository-то очевидно (двусмислено) бива приравнено със сексуален обект на желание.

Тази безобидна, беззъба шега, този каламбур, който не е насочен към нея, и в който не участват дори абстрактни човешки същества, подразва феминистката. Вместо обаче да каже на програмистите да млъкнат или да се обърне към охраната, тя ги снима, пуска снимката в Twitter и индиректно казва на организаторите (пак пишейки в Twitter), че би трябвало да изгонят тези долни типове.

Организаторите, които следят хаштаговете в Twitter, мигновено изгонват програмистите от конференцията, а на другия ден фирмата, в която работи единият от тях, го уволнява, защото е опетнил имиджа ѝ, и семейството му се озовава в трудна ситуация. След кампания започната в 4chan, феминистката също бива уволнена, та поне някаква справедливост бива въздадена.

Така приключва аферата Donglegate. Как реагират другите популярни феминистки на тази история? Напълно подкрепят тази безподобна идиотка. Анита Саркизиан например каза, че Адриа се бори срещу това да премахне "враждебната среда", която пречи на тези нежни цветя - жените - програмистки, да работят в IT сектора. А самата Адриа Ричардс такова нежно викторианско цвете ли е? В своя twitter account тя редовно е правила шеги за пишки. Но очевидно изречени от жена, тези шеги са безопасни, докато изречени от мъж, изнасилват душевно.


Безпомощни жертви

Ако трябва да обобщя, феминизмът обезценява понятията "жертва" и "насилие". Става нещо като лъжливото овчарче, което постоянно крещи "Вълк!" и така обезценява крясъка "Вълк!"

Жените не са жертви по подразбиране и имат достатъчно власт в сексуалните си отношения. Често съм виждал как жени, които са склонни към това да допускат и насърчават груб / унизителен секс със себе си, са жени, които искат пълен психически контрол върху другия човек; и тъй като са млади и имат висока стойност в сексуалния пазар, могат да си позволят дълго време да търсят такъв партньор. Давате ли си сметка, че единият вид контрол се простира само в рамките на секса, а другият - върху целия живот?

В този ред на мисли, наскоро водих следния разговор в кафе - почивката:

"Тази е толкова капризна, защото е ученичка. Ученичките са чувствителни" - обяснява ми колежката Калис - "и сега се учат какво искат. Т.е. не знаят какво искат. И се сърдят, много... особено на гаджетата."

"Един вид, като вземане на заложник?" - питам аз. - "Хващаш заложника за топките и почваш "10 лицеви опори! Измери стената с клечки!""Защо си без шапка?" "

"Така е" - потвърждава Калис. - "И ако не издържи, късаш. :D Не те заслужава."

"Е, явно жените с времето разбират, че не може да искат луната, звездите и Слънчевата система. И започват да искат малко по-скромни неща" - казвам аз.


Време е да приключвам

Надявам се, че това е последното есе по темата, което ще напиша. Разделям се с феминизма с чувство на срам - срам от себе си. Когато се разделих с християнството не се чувствах така, защото стигнах до атеизма чрез собственото си мислене, а християнската идеология така или иначе беше наложена върху мен от семейството ми.  Докато феминизмът беше религия, в която искрено вярвах, като отгоре на всичко до много от постулатите му бях стигнал сам, още преди да разбера, че някой друг вече ги е измислил. Разбира се, давах си сметка, че сексуалната ситуация е породена от механиките на света (а не от тези на обществото), но като типичен хуманитар наивно си мислех, че обществото някак може да ги надмогне, без да е нужна нова технология.

Помня, че посрещнах 21-вата си година като феминист и социалист (без да чета феминистка или социалистическа литература, просто стигнах до тези гениални идеологии със силата на своя изумителен мозък). Е, оказа се, че и най-внимателното мислене със собствената глава нищо не струва, ако нямаш правилната информация. А и ако си обременен. Израснал съм като тийнейджър в семейство на психично болни жени, обзет от вина и склонен (образно казано) към самобичуване и себеомраза. Докато от християнството се измъкнах сам, за да се измъкна от феминизма трябваше други хора да ми покажат истината. Не подозирах и колко много се е разпостранил феминизма. Докато бях вътре в него, не ми изглеждаше толкова силен социално, колкото сега, когато съм извън него.


Заключение - за опасните думи и опасните закони

И така, как феминизмът би класифицирал есето ми? Сигурно като текст, защитаващ изнасилването и насърчаващ омраза срещу жените.
Медиите все повече започват да бъдат "политически коректни". Избягват се опасни, зли думи. Феминизмът често се заяжда за тази или онази "насърчаваща омраза срещу жените" думичка.

Затова нека завърша с някои скандални мисли - чужди, не мои, защото моите се видя колко струват.

Блогърката Маги Макнийл пише:

"Веднага след като започнеш да раздаваш специални наказания за престъпления срещу евреи, негри, хомосексуалисти и т.н., ти намекваш, че техните животи са по-ценни от тези на другите. Законите за "престъпление на омразата" също така създават опасния правен прецедент, че определени мисли стават нелегални."

Блогърката Лидия Стайкова пише:

"[одобрявам] политическата некоректност, правото да не наемаш/държиш на работа хора, които не ти харесват."
Аз бих добавил, че равнопоставеността пред закона не означава равнопоставеност в икономиката или в отношенията с другите хора - приятелството и назначаването на служители са свободен избор за това с кого да се обвържеш, който зависи от самите хора, в противен случай налагаме закони не за да защитим живота и свободата, а за да налагаме "морал" и да убием същата тази свобода.

Феминизмът обаче, както казах, опитва да използва законите като инструмент, който да направи хората по-морални, да наложи своя визия за това какви трябва да бъдат сексът и икономиката. Ето един комикс, който обяснява до какво води това.

Напоследък се наблюдава все по-силна тенденция хората да очакват от държавата чрез регулации и закони да направи всичко безопасно и морално. В САЩ (който давам отново за пример, защото това е идеала, към който се движим) дори лимонада на улицата вече не можеш да продаваш без специален лиценз. Тези социалистически абсурди са подсилени и от феминизма, който дълбоко в себе си е марксистко творение.

Понякога ме питат, защо просто не се опитам да направя феминизма по-добър, вместо да се отказвам от него. Отговорът, който furry girl дава, и под който и аз бих се подписал е, че е все едно да ме питат защо не се опитам да подобря християнството, въпреки че съм атеист. Няма смисъл да подкрепяш нещо, което е стъпило на сбъркан фундамент и което дава погрешни резултати. Феминизмът няма да реши проблемите на половете, това биха го направили хуманизмът, свободния пазар и технологията.