понеделник, август 06, 2012

Разминаване с феминизма (6)


Октомври 2005-та, мрачен дъждовен следобед. В офиса сме.

- Ние с Драгош се знаехме още от преди това бе, тъпаци! - пошегува се Емо с характерната си полуусмивка.
Беше ми трудно да сдържа смеха си.
- Абе... - той внезапно се огледа - кой седи там в коридора? Ако е момиче, да му помогнем, ако е момче - да се оправя!

Добрият стар шегаджия Емо. Феминистите биха казали, че думите му се дължат на социална норма, а привържениците на еволюционната психология биха ги отдали на инстинкти. Внимателният читател вече знае, че за мен лично нито едното, нито другото са в корена на проблема - според мен тези думи са директно последствие от механиката на секса, от различните плюсове и минуси, ползи и щети, които двата пола получават директно от самия секс.
Ще оставя думите на Емо да повисят във въздуха и ще се върна към тях по-късно. За начало, вместо за секс, нека поговорим за нещо по-скучно - за политика и икономика.


Феминизъм и социализъм

Феминизмът, разбира се, има политически цели. Но когато се опитва да настрои света според идеалите си, феминизмът на политическата сцена се проявява по един доста... социалистически начин.

Какво имам предвид под "социалистически"? Социализмът е вид религия, която се опитва да наложи идеалите ни върху действителността, без да се интересува от правилата на самата действителност.
Типичен пример за социалистически подходи са опитите цените на стоките насила да бъдат държани "справедливо ниски" (което води до недостиг, празни магазини, или черен пазар), опитите наемите да се държат "справедливо ниски" (което води до неподдържани, рушащи се квартири и до недостиг на квартири, защото много хора могат да си позволят да живеят нашироко), опитите да се задължат работодателите да не плащат по-ниско от определен минимум (което всъщност води до това, че вместо да взимат малко пари, бедните хора просто не биват наети и не взимат никакви пари), и т.н. и т.н. Социализмът е една от най-добрите илюстрации на поговорката "пътят към ада е постлан с добри намерения".

И макар че го използвам като метафора, всъщност не е съвпадение, че много феминисти са едновременно с това привърженици на комунизма / социализма. Между тях има не само метафорична, но и буквална, реална връзка.


Квотите

Преди година и нещо в българските феминистки блогове беше нашумяла темата за квотите в българското образование. За това колко е нечестно момчетата да се приемат с по-ниски оценки, само за да се попълни бройката им.
Същевременно Петя Грейди и други феминисти, включително една феминистка организация, с която се запознах, приемаха за напълно удачно да има квоти за жени в управлението. Един вид, щом е за "нашите", може. Като във вица за диваците: "Какво е лошо? Лошо е другото племе да ни ограби. Какво е добро? Добро е ние да го ограбим." Така де, другото племе и без това е съставено от привилегировани крадци и си го заслужава. Или с други думи, "позитивна дискриминация". Не знам как някой би могъл да оправдае подобен двоен стандарт в главата си. Несправедливостта и нечестните методи не престават да бъдат такива, ако се използват за нещо "добро".

Квотите пренебрегват неща като квалификация, способности или интерес. Те се провалят както практически, така и морално.

Да разгледаме практическата страна. Въпреки квотите за спорт, приети в американски колежи, интересът от страна на жените не се е повишил достатъчно. Резултатът е, че за да спазят закона, треньорите записват момчетата като момичета. Въпросът тук е кой е злодеят - треньорите, които заобикалят закона, или създателите на самия закон? Ако някой се опита да промени обществото със създаване на закон "Нещата трябва да бъдат ето така", ще установи, че хората не са шахматни фигурки и се противят на плановете му.
Въвеждането на различни физически стандарти за приемането на мъже и жени като войници е толкова абсурдно в прагматичен план, че дори не заслужава коментар. Но и то не ни води до заветните 50% съотношение на мъже и жени.

Да разгледаме моралната страна. Не виждаме квоти за окупирани от мъже професии като събиране на боклук, ремонтни работа в канализацията, работа на строежите, или тежък, опасен и нездравословен труд в мините. Един мой приятел се занимаваше с рязане на метал. Този човек беше малко разсеян и рискуваше крайниците си всеки ден. Веднъж част от една от старите машини отхвръкнала и се забила в тавана, където останал белег. Друг път за малко избегнал самокастрация. Щеше да е доста тъпо да си умре девствен по подобен начин. След шест месеца си намери по-добре платена работа и напусна.

Днес сме свикнали с идеята, че много професии са леки и безопасни, и започваме да очакваме професията ни дори да придава на живота ни смисъл, а не просто да бъде досадно или мъчително усилие. Но това не е валидно за всички професии. Докато по-голямата част от жените се намират в една сравнително балансирана среда, мъжете могат да бъдат открити по най-високите върхове, но това върви ръка за ръка с факта, че мъжете окупират и социалното дъно, най-мизерните, опасни и смъртоносни нива на съществуване. Не можеш да имаш най-високото без да имаш и най-ниското.


"Изборите", които правим

Веднага трябва да добавя, че благодарение на науката и капитализма, по-голямата част от мъжете вече не се налага да умират като непотребни пионки във войните или да вършат опасен или изтощителен физически труд. Науката обаче все още не е открила начин изцяло да облекчи жените от тежестта на бременността.

Мъжете си остават физически по-силни (дори и да не тренират), жените продължават да забременяват - и тези сериозни разлики в анатомията ни определят и изборите, с които оптимизираме живота си. Бременността и отглеждането на деца е свързано с трудности и рискове, затова не е учудващо, че от мъжете продължава да се очаква да осигуряват семейството и да защитават жена си - макар че самотното майчинство вече е технически валидна опция.

Именно това е една от основните причини за разликите в доходите на мъжете и жените - бременността, която изважда жените от строя поне за една година, и фактът, че отглеждането на децата все още се счита за женски приоритет. Икономистите са го обяснили по-добре от мен, невежия хуманитар. Ето едно изключително кратко (4 минути) и ясно видео по въпроса.



Очевидно начинът жените да получат по-високи доходи е да се подобри образованието така, че да привлече жените към математическите дисциплини; и най-вече тежестта за отглеждането на децата да може да се поеме и изцяло от мъжете. Феминизмът обаче много по-силно се бори за нещо друго - за квоти.

Можем също така да зададем въпроса: как е възможно мъж с кариера да може да си позволи да има деца, а за жена с кариера децата да са проблем? Възможно ли е да се промени това? Дори ако допуснем, че мъжът в семейството ще се грижи за децата, самата бременност и краткият период след нея могат да бъдат изключително вредни за всяка професия, от която се правят много пари.

Нека споделя малко личен опит.

В нашата фирма няколко жени забременяха и от тях след няколко години във фирмата се върна само една. Разбира се, по време на майчинството тези жени са били осигурени доста добре финансово. Е, ако аз бях работодател, нямаше ли да разглеждам младите жени като риск?

Въпреки това заплащането за жени и мъже с еднаква квалификация и еднаква длъжност не се различаваше съществено, както твърди и видеото по-горе. А работя в доминирана от мъже професия. Жените като цяло рядко избират кариера, свързана с технологии и математика и вместо това забиват в хуманитарните неща. Този хуманитарен избор произтича от ролята на жените в обществото, но за съжаление точно професиите, свързани с технология, са най-високо платени, и за това не е виновен патриархата.

И така, във фирма от 100 души при нас не е имало повече от 5 програмистки. Отношението към тях беше добро, всеки се опитваше да им помага. Когато дойде финансовата "криза", съкратихме половината персонал и почти всички жени. Веднага бихме могли да кажем, че това е, защото жените са били назначени "за цвят", и като ножа опре до кокала, биват пожертвани.

Причината обаче е доста по-различна.

Разработката на компютърни игри си прилича с молекулярната биология по това, че често работим денем, нощем, и в събота и неделя. Личният ми рекорд е бил шест месеца изкарани изцяло в офиса, с по шест часа сън средно. Гейм индустрията се крепи на доброволната саможертва на надъхани хлапета, но между една четвърт и половината от служителите не жертваха времето си по подобен начин. Също така, никоя от жените (жени без деца, следва да отбележа) не искаше да жертва личния си живот по подобен начин. Е, ако имате избор между това да съкратите служител, който ви е на разположение денонощно и такъв, който има личен живот, кой ще изберете?

Науката, също като игрите, не е работа от 9 до 17 часа. Тя обсебва мислите, изисква да се абстрахираш от битовизмите на ежедневието си. Няма да можеш дори да спиш, без да мислиш за проекта си - което означава и че ако имаш деца, някой друг трябва да се грижи за тях. Едно бебе пречи на всяка по-концентрирана и по-продължителна дейност, дори ако става дума за играене на компютърна игра. Грижата за деца също е денонощна работа. Дори ако пренебрегнем всичко това, ако отсъстваш само 6 месеца заради бременност, ще си сериозно изостанал от проекта.

Може би решението е да забавим крачката, да намалим страстта към работата? Не. Определени видове дейност изискват пълно посвещение. Не може да имаш всичко. Жените са в най-добрите си години за създаване на дете по същото време, по което и умът им е млад, жив и най-способен за творческа работа в науката или математиката. Мъжете не се изправят пред същия тежък избор в чисто биологически план. Не е учудващо, че имат преобладаващо присъствие в науката.

Може би решението е и тук да се въведат квоти? Например, вместо финансирането на един научен проект да зависи от качеството на научните изследвания, да зависи от това дали в организацията има достатъчно жени. Как мислите, дали това ще подобри нивото на науката като цяло? Ще трябва и някои да следи за това дали законът се спазва, т.е. ще се харчат пари за бюрокрация.

Ех, тази бременност, пак я поставих в дъното на всичко. (В коментарите към есетата ми казват, че съм обсебен от бременността и я поставям в основата на проблемите на жените.) Но аз извършвам и едно още по-лошо "престъпление на мисълта": не мисля, че жените могат да бъдат компенсирани повече, без ситуацията да стане несправедлива за всички останали.
Помня, че по едно време феминистките в САЩ вдигнаха шум и за това защо здравната застраховка на жените е по-голяма, ако са в детеродна възраст. Ами... защото тялото им носи още един риск, който струва пари на застрахователя? Как можем да разрешим това? Да накараме застрахователите да не обръщат внимание на допълнителните си разходи? Да накараме работодателите да осигуряват на жените безплатна контрацепция? Никой не иска той да е прецаканият.

Както и да е: нашата естествена склонност винаги е била да защитим и да помогнем на жените. Това желание за помощ не идва само от това, че мъжете са зависими от желанието си да правят секс с тях, а и от чисто биологическата им уязвимост. Жена ми блъсна друга кола докато беше бременна, и когато ядосаният собственик на блъснатото возило видя кой седи зад волана... с умиление й предложи шоколад и плодов сок. Поради същите причини, начини жените да компенсират биологическия си товар поне финансово, има.
Според статистиката в САЩ 83% от икономическите избори за това какво да се купи се правят от жени. И тук не става дума само за дребни неща като плодове и зеленчуци, а за големи неща като къщи и коли. Не мисля, че в България е по-различно. Неволно си спомням мъдрата мисъл на един stand-up комик: "Ако мъжете можеше да получат секс, живеейки в кашон, не биха си купували къщи". А собствеността в един брак често отива при жените, независимо чия е вината (ако въобще има такава) за развода.
Икономическата картина е сложна и много неща в нея се пренебрегват. Според тази статия 45% от милионерите в Америка са жени, и най-скъпото недвижимо имущество е контролирано повече от жени (48%) отколкото от мъже (35%). Жените, които нямат деца, изкарват до 13 % повече от мъжете на същата позиция. Така че който иска кариера, има възможност и за това.

Обаче това не е достатъчно; проблемът, за който Петя Грейди - българска феминистка, живееща в САЩ, често пишеше, беше как да направим така, че жените да имат и успешна кариера, и деца? Ще бъде ли прекалено обидно да кажа, че този проблем не е социален, а технически, и трудността да бъде разрешен донякъде наподобява техническата "трудност" да си направим удобни, малки реактивни раници, с които дълго време да летим където си поискаме? Нека бъда максимално ясен. Жените получават различни компенсации за това, че тежестта на бременността се пада при тях. Това обаче не променя факта, че тежестта на бременността си е чисто технически при тях с всички произтичащи от това ограничения за поведението им. Е, колко далеч трябва да отидем, за да има справедливост?


"Ние ще определим колко далеч"

Йоана е публикувала в блога си следния текст: Thoughts of Privilege Blind Spots. Накратко, текстът казва "Ние сме жертвите, ние сме дискриминираните, и не може никой от привилегированата група да ни казва, че отиваме твърде далеч. Ние си знаем колко далеч трябва да отидем, защото само ние виждаме колко сме ощетени".

М-м-м-м... не. Една от поуките от икономиката е, че всяка заинтересована (ощетена) група, протестираща и изискваща социална или икономическа помощ и отстъпки - било то земеделци, малцинства, таксиджии - винаги ще дърпа чергата към себе си, докато може, и няма как да види глобалните последствия от това за всички останали участници в пазара или обществото, дори и да имаше най-искреното желание за това.
С други думи, въпросната група също е сляпа за това как и колко ощетява другите. Слепотата (т.е. ограничеността на възприятията) и алчността са нормални качества за всеки жив организъм. Така че цитираният от Йоана текст е арогантен и наивен едновременно, но не е изненадващ.

Момиче с jetpack


Улеснения и облекчения, a.k.a. Социализъм

Феминизмът счита, че равните възможности и равенството пред закона не са достатъчни: Патриархатът до такава степен спъва жените, до такава степен им пречи да осъществят мечтите си, че е необходимо Държавата - чрез допълнителни вратички, ескалатори, патерици, парички, да им помага. С други думи, чудесна социалистическа възможност за раздуване на тромавата държавна машина, още бюрокрация, чиновници, корупция, безотговорни разходи, които данъкоплатецът трябва отнякъде да покрие.

Резултатът на практика? Въпреки изобилието от контрацептиви, в UK "самотна майка" на множество деца вече е вид професия - явно не бива да се позволява на една жена да потъне, независимо какви грешки прави, а паразитиращите хлапета, плод на тази държавна политика, устроиха погроми и грабежи сравнително скоро.
В Скандинавските държави, например Швеция, която Асанж уместно нарича "Саудитската Арабия на феминизма", физическите стандарти за приемане като пожарникар, например, са по-ниски за жените. Какво значение имат качествата, изисквани от естеството на работата, пред равенството? Налице са професионални и образователни асансьори, удобни мостове и просеки за жените, прокарани със силата на Държавата.

Когато дадена група се превърне в професионална жертва, получава безплатни шоколадчета "Кума Лиса" и възможности да действа безотговорно, но на цената на това, че зависимото й от помощи положение всъщност я закопава в безкраен цикъл от социално обезпечаване. Затова и феминистките програми в Европа да не постигат собствените си цели - реално създават неамбициозни, зависими от държавни подаяния жени, и подкопават авторитета на жените, които са постигнали нещо със собствени усилия. Това води феминистите (като всеки социалист) да опитват да решат проблема с неефективността, като поискат още повече законови и властови лостове - и съответно, още повече харчове. Социализмът може да бъде сравнен с тежките наркотици - веднъж като едно общество започне да го ползва редовно, е трудно да го откаже, и отгоре на всичко се нуждае от все по-висока доза, за да пренебрегва сигналите на все по-мизерната действителност.

Нека излезем от феминизма за момент. В родния край на жена ми има една фабрика, произвеждаща автомобили, които никой не иска да купи. Но понеже би било "несправедливо" предприятието да фалира и работниците да останат без работа, държавата продължава да налива пари в него. Дори сложили по-високи данъци върху закупуването на стари японски коли (това, което почти всички хора си купували), за да "насърчат" закупуването на правилните руски коли. Хората от своя страна започнали да палят всички коли по улиците, които били произведени от защитената фабрика.

Социализмът не иска равни възможности да се докажеш (които вървят заедно с възможността да се провалиш). Той иска равни резултати, изключителни специални правила, които да "компенсират" всякакъв вид неудобства, пречки, неблагоприятни ситуации. В крайна сметка се стига до злоупотреба с власт за сметка на всички останали.


Кой къде се намира

Бих искал сега да се върнем към това, което оставих да виси във въздуха в самото начало - думите на Емо за момичето, на което трябва да се помогне; и също към загатнатата тема за това, че възможността мъжете да се намират по върховете се дължи на възможността да се намират и в тинестото дъно.

Причината мъжете да окупират и най-ниските, и най-високите нива на обществото се корени в склонността им да поемат рискове. Големите награди идват ръка за ръка с рискове и с възможността да понесеш щети. А защо мъжете са готови да поемат тези щети? Всичко пак опира до механиката на секса и до устройството на самите ни тела.

Мъжете са принудени да приемат колкото се може повече риск и тежест, за да докажат, че са силни, успели, че заслужават да бъдат избрани като сексуални партньори, т.е. да докажат, че могат да осигурят ресурси, защита и подкрепа, от които жената (бъдеща майка) има нужда. От друга страна, повечето жени се нуждаят от сигурност, по-малко рискове и несигурност, тъй като имат достатъчно грижи поради това, че ще раждат, и поради това, че са физически по-слаби.

Обществата, които не са разделяли задълженията между мъжете и жените по този начин, просто не са успели да бъдат ефективни, да се развият и да оцелеят. В крайна сметка нещата не опират до това какво е честно, а до това кой оцелява. Благодарение на технологията днес тези зависимости отслабват, но не достатъчно.


Нека сега разгледаме някои патологични случаи на този женски стремеж към сигурност. Редовните читатели на блога ми сигурно са запознати с някои от историите за моето детство. Може би мислите, че баба ми, която държеше властта в семейството, е била една изключително зла жена? Не. Тя принадлежи към един типичен вид баби, израсли в мизерията на следвоенния период. Нейната представа за грижа беше да избягва всякакви външни рискове, да подозира всяко ново, непознато нещо, което не може да бъде контролирано, сложено под похлупак, опитомено.

Ако видите някой безпомощен, неориентиран мухльо, в който няма нищо мъжко, може да се обзаложите, че той е отгледан именно от подобна майка, която го е смачкала като дете. (Аз лично се отървах "само" с невроза). Главната причина в момента да имам жена и дете и да изкарвам добри пари, вместо да се намирам в лудница или да съм извършил самоубийство, е, че имах възможност да се срещам веднъж седмично с баща си, който привнасяше спасителна доза нормалност в живота ми.

Желанието за сигурност и контрол е изразено и в подписката от жените на Британия до краля да забрани кафенетата в края на 17-ти век. Идеята, че мъжете се събират някъде извън техния контрол, че не е ясно с какво се занимават, че хабят парите, времето, и енергията си за нещо друго освен за семейството, че консумират тази дяволска напитка, ги е подлудявала. Има някакво сходство в зловещата история на Лид за жената, която успяла да направи нещо много повече от това да спре мъжа си да играе футбол всяка неделя.

Можем да кажем, че този стремеж да манипулираш и контролираш другите хора могат да го имат само жени, които също са по своему дискриминирани и зависими, без личен живот. Фактът обаче е, че аз лично съм израснал, заобиколен от авторитарни жени - в семейството, детската градина, училището, и измина доста време, преди да видя мъж с някаква власт.


Нормално е обаче напълно да пренебрегнем аргумента, че жените имат свой собствен начин да властват и да експлоатират другите. Пренебрегваме го с мисълта че каквото и да става, проблемите на жените винаги са по-големи, винаги заслужават повече внимание. Но тази мисъл не е нито проницателна, нито оригинална.

Напротив, в нашето общество и възприятия е залегнало да искаме да защитим жените на всяка цена, и да пренебрегваме щетите, които мъжете понасят, като нещо тривиално. ("Сред тридесетте убити имало три жени" - вестникарско заглавие.) Животът на една жена е ценен просто защото е жена; животът на един мъж е ценен само ако е направил нещо значимо или е заел важно място в обществото. Това според феминизма може да е още един от начините за подтисничество, но всъщност е просто оптимизация. Причината за това отношение е проста. Един мъж може да свърши работата на 100 други мъже, когато стане дума за репродукция. Смъртта на една жена обаче е голям удар по възможността населението да се възстанови. От този прост факт идва правилото жените да са първи в спасителните лодки, а физическото насилие върху мъже да е подразбиращо се и невидимо.

В момента оцеляването ни не изглежда да е застрашено, земята гъмжи от хора и бихме могли да поставим клишето "Първо жените и децата" под въпрос. Феминизмът обаче не предизвиква, а напротив, затвърждава клишето, че жените са жертви, нуждаещи се от защита, осигуряване на средства, помощ, подкрепа. Жените се нуждаят от защита от домашно и сексуално насилие (мъжете не стават жертви на такива неща), жените трябва да бъдат спасени от бедност, от неизгодни условия (дискриминация). След развод обикновено жените получават децата, защото явно винаги възпитават по-добре от мъжете. (Последното може да се тълкува и като прецакващо за жените, но всъщност е заслуга на ранния феминизъм.) И поне в Щатите бащата си плаща скъпо за това, че има деца и че се е развел с жена си. Мъжете съответно, в лошия случай, са опасни, те са заплаха, а в добрия случай са взаимозаменими осигурители на ресурси.

Също така, жените получават по-ниски присъди от мъжете за едни и същи престъпления, като колкото по-тежко е престъплението, толкова по-ниска е присъдата. В Швеция, царството на феминизма, са били заловени 23 жени и един мъж, ползващи детска порнография. Жените са били глобени, и единствено мъжът е получил затвор.

Именно този стремеж към закрила (вплетен в цялото общество) и стремежът на самите жени към сигурност е едно от нещата, които ги поставя в средата.

"Златната" среда се среща често в женското ежедневие. Нежеланото сексуално внимание към жените в едни ситуации е улесняващ фактор в други ситуации. Това внимание е причината да трупат повече социален опит. Макар оправдано да имат по-високи нива на параноя когато ходят сами нощем или когато взимат пари от банкомата, те също така по-лесно могат да задават въпроси на случайни хора по улицата (например) и да знаят, че има нелош шанс да им се обърне внимание.
Не че няма асоциални жени. Моята съпруга е асоциална колкото мен, затова и се взехме. Но това не променя общата тенденция - и точно защото жените по-лесно се вписват в ежедневния свят, по-рядко се срещат жени в екстремно положение - аутсайдери на дъното на обществото или пък обсебени от някаква отвлечена идея ексцентрици, имали късмета да се озоват на върха му.


Разбира се, можем да твърдим, че когато "равенството" бъде постигнато, това няма да е така. Само че има една подробност. Когато хората избират какво образование да имат, дали да поемат риск, дали да изберат семейството или кариерата, мнозинството от тях няма да изберат "равенството", просто защото то не е оптималният, ефективен избор за тяхната ситуация.
Само преди няколко века това, че мъжете са имали правото да работят е давало възможност на нищожна част от тях да бъдат на върха, всички останали мъже не са имали достъп до политическа или икономическа власт и просто са вършели затъпяващ, убийствено тежък труд, осигурявайки ресурси и защита на жените си. Съответно еманципацията по това време би била изгодна само за нищожно малцинство жени, които са обитавали богати, образовани и влиятелни семейства, за всички останали би била билет към ада.

В днешно време - време на технология, удобства, и лека, безопасна работа, еманципацията вече е изгодна за почти всички жени. Проблемът е, че жените продължават да гравитират около "златната среда". Можем, разбира се, да се опитаме да опитаме да ги "стимулираме" да вземат "правилния" избор. Да ги "окуражим", да им осигурим пътека към върха, освободена от препятствия и пълна с окуражаващи бисквитки, поставени по пътя. Но мнозинството хора няма да изберат да бъдат герои освен ако не им се налага, освен ако наистина не са принудени. Те ще поемат рискове и тежести ако няма кой друг да ги поеме вместо тях... но в случая на жените обикновено има кой. Сексът и бременността ги движат към "златната среда" и е нужна специална съпротива, за да излязат от нея. А излизайки от нея, човек обикновено не се отправя към върха, а към бунището. Хората обаче гледат завистливо към богатите и предпочитат да не мислят за това, че стремежът да спечелиш е свързан с огромния риск да загубиш.
Аз лично съм извън златната среда. В момента изкарвам повече пари от съучениците си... но дълго време съм бил (и има немалък шанс пак да бъда) в далеч по-мизерно положение от тях. Това е цената и рисковете на това да бъдеш странен, да ти липсва баланс, да си откъснат от предпазливата и скучна прагматичност на ежедневието.

Мисля, че съществена част от амбициозността на мъжете идва от именно от това, че трябва да се доказваме, за да заслужим секс. Всичко опира до секса. Сестра ми се чудеше защо един учен от 19-ти век е считал живота си за провал, тъй като въпреки останалите си постижения, не е успял да открие точно това, което е искал да открие. Обяснението е просто - или си открил, или не си, или си правил секс, или не. Средни положения няма. Мъжете могат да запишат в книжката си с постижения само жените, които наистина са били с тях; докато жените могат да запишат в книжката си с постижения и мъжете, с които биха могли да бъдат, но не са били.

Ако жените могат да развият неврози във връзка с външния си вид, мъжете развиват неврози във връзка с невъзможността да покрият огромните очаквания към тях да успяват в живота. Привилегированият пол извършва 80% от самоубийствата в тийнейджърска възраст - момчетата извършват опитите за самоубийство по ефективен и необратим начин, защото знаят, че няма кой да им помогне, докато момичетата са по-сдържани при опит за самоубийство и се надяват да привлекат внимание. Също така, жените като цяло живеят по-дълго от мъжете.


Затова, във връзка със социалистическото твърдение, че единият пол е "привилегирован", а другият е "подтиснат", бих искал да припомня краткият пост, с който съм започнал този блог - ESTRANGED'S PRIVACY - на 15-ти август 2006-та. Постът беше просто коментар към една картина, която за мен демонстрираше начините, по които и двата пола могат да се манипулират и експлоатират един друг. Не е лоша идея всеки борец за правда и равенство да го погледне.


<следва продължение>

Следващи части:
Феминизъм и медии (част 7) -> искрено се надявам, последна

78 коментара:

  1. neuromantic6/8/12 15:21

    Като говориш за власт се сетих за една любима мисъл на Оскар Уайлд: "Историята на жените е историята на най-лошата форма на тирания, която светът е познавал. Тиранията на слабия над силния. Това е единствената тирания, която е вечна" :)

    Ех, Жилов, Жилов, защо ти трябваше да слизаш в технологичния ад. Хубаво си беше там горе в небесата с жените; хванати за ръце пеехте песни за любов и разбирателство (най-вече за равни и още по-равни права), а сега видя нишките на вселенската машина. Много нехуманитарно от твоя страна.

    Хрумна ми една доста нагла аналогия докато четях. Една приятелка веднъж ми каза, че винаги ще тласка мъжа си напред, но и няма да го пусне твърде напред, вероятно за да не го изпусне от контрол, и понеже прояви класическа мъдрост за една жена смятам че болшинството жени разсъждават като нея. Та мисля си че жените са като инхибиторните неврони в мозъка. Целта им е да поддържат възбудата на другия тип неврони (excitatory) в определени рамки за да вършат правилно работа, та да се получи глобален соц-синхрон, където никой не притежа в излишък силата. Иначе отстрани погледнато и двата типа говорят на сходен език, аха да кажеш че имат същите функции. Хехе.

    ОтговорИзтриване
  2. Впрочем, като говориш за мозъци, започнах да пиша тези есета откакто започнах да взимам антидепресанти. Промяната в позицията ми датира от малко по-рано, но е иронично, че самото й описване съвпада с промяната на нивата ми на кортизол и серотонин.

    ОтговорИзтриване
  3. Що се отнася до "нишките на вселенската машина", които споменаваш, винаги ми се е струвало, че ги напипвам добре. Но откакто съвсем повърхностно одрасках науката, вече се чувствам много по-неуверен за каквото и да е. Включително за собствените си убеждения. Например, не са ли есетата, които написах досега, пълна глупост? Не произтичат ли от желанието ми за разврат и от желанието да бъда безотговорен като родител? Не е ли възможно сексуалните предпочитания на половете да се изравнят, и домакинските и родителските им отговорности също да се изравнят?

    Постепенно започнах да губя вяра в това, и думата наистина е точно "вяра", загуба на вяра, нещата са опирали до вяра. Въпреки, че неведнъж съм се разделял с дадена религия, е разочароващо усещането, че за пореден път съм бил подведен въпреки старанието да бъда внимателен и да разчитам на факти.

    Социалистическите методи са едно от първите неща, които посяха в мен съмнение във феминизма като политика. Но не очаквах, че връзката между социализма и феминизма е толкова силна.

    ОтговорИзтриване
  4. neuromantic10/8/12 15:52

    Интересно ти действат медикаментите. Излиза че началната ти строго-феминистична позиция е била бъг в мозъка. Чудя се как същата терапия би подействала на доскорошните ти колежки. Ако не изпаднат в още по-краен феминизъм това ще означава че с оптимална регулация на невротрансмитери изначалните правила на играта "мъже заедно/срещу жени" ще влязат в действие с пълна сила. Феминизмът като депресия причинена от осъзнаването на вселенската машина. Виж ти.

    Иначе... Имаш поглед над нещата, но според мен се справяше добре и от другата страна на барикадата. Естествената наука е ок, но хуманитарите също имат какво да кажат. Нито физиката, нито биологията могат да разполагат с модели, които да предвидят законите на организацията на материята на човешкото ниво, да не говорим за бъдещото им развитие. Те са науки на миналото. Като изчистят всички въпроси относно фундамента, а вероятно не остава много, ще трябва да се позиционират изцяло в приложната равнина.

    Тогава кой мислиш ще задава посоката? Вярата. Въпросът на който тя ще трябва да отговори е как да се спасим от една вселена която ще ни мачка докато ни пресова максимално... Технологиите променят света и никой друг, факт, но технологии имаше и през соца. Даже се случиха много по-бързо. За шейсет години руснаците от крепостни селяни се изстреляха в космоса. С напредване на технологиите жените ще могат да рекомбинират помежду си с някой уред в домашни условия и да произвеждат стоки от нищото. За какво ще е изтрябвала тогава една У-хромозома (андроидите ще са много по-издръжливи в леглото) и капитализъм ли ще се нарича строя в който живеят тези нови жени? Тях все ги влече към другия бряг. И така нататък. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Както казах, самата промяна на позицията ми е от по-рано - от декември. :) Дължи се на няколко неща - на това несъгласие с политическите / икономически методи, които описвам тук, на някои прозрения в личния ми сексуален живот, и най-вече на есетата на Маги Макнийл, които споменах в по-предишните части - заради тези есета критичната необратима точка беше достигната.

    Един познат каза, че не счита позицията ми за променена, защото дотолкова, доколкото съм привърженик на свободния пазар и на силно ограничената власт на държавата, няма как това рано или късно да не влезе в разрез с политическите методи на феминизма. Т.е. позицията ми е надградена, а не променена.
    В първото есе от тази поредица аз също споменавам нещо подобно за това, че позицията ми не е драстично променена, въпреки че на повърхността изглежда така: аз не се отказвам от твърдението, че сексът и сексуалните роли ни прецакват, нито особено съм си променил мнението за причините, поради които ни прецакват; променено е единствено убеждението ми, че в момента можем да направим кой знае колко повече по този въпрос.

    ОтговорИзтриване
  6. Филип17/8/12 16:31

    Исках да те поздравя за материалите ти в блога ти. Не си единственият, който вижда нещата така. Само че, ти можеш да ги опишеш добре, за разлика от много други - например аз. Показваш слабите страни на това явление, без да е "грухтене на шовинистична свиня".

    Разбира се, ти виждаш нещата от по-близо, но да ти кажа, за мен, като читател на блога ти, всъщност това не е промяна на светогледа. Просто, като мен ти си фанатичен либерал. А за мен това противоречи на феминизма, защото много от съвременните разбирания на феминизма са нелиберални. Визирам желанието със сила да се наложат квоти в професии и т.н.

    Винаги си писал за света, като за бездушен и работещ си по свои правила, напълно несвързани с хората - теза, която смятам за силно привлекателна.
    В този ред на мисли, самите тела на мъжете и жените, като част от материалния свят не са плод на интелигентен дизайн, а плод на необходимостта, а това води и до поведение, което отразява най-добре необходимостта за оцеляване и размножаване.

    Имам само една забележка по текстовете ти: относно тежестта на забременяването.
    То е така, но мисля, че мотива на жените да са предпазливи в избора си на партньор по инстинкт не се корени в тежестта на състоянието бременност, ами в нуждата от генетичен подбор. Обикновено и ако няма близнаци, една жена може да има едно дете на около 2 години и при фертилен период от около 20 години, това са около 10 деца. За същия период, мъж може да има стотици деца.
    Т.е. при мъжа най-ефективното поведение за устойчиво продължаване на гените е да оплоди максимален брой жени. Докато при жените, това е да съзададат и отгледат максимално здрави(силни) индивиди, които да надделеят в борбата за оцеляване. Или да го кажа така - инстинктивно, въпреки тежестта на бременността, жените ИСКАТ да са бременни, но е важно от кой, за да има шанс малкото да оцелее.

    ОтговорИзтриване
  7. Виж, цялото това, според мен пропуска нещо много важно. Феминизмът НЕ Е борба мъже срещу жени. феминизмът е борба срещу социални роли, стереотипи и дискриминации, както срещу мъже, така и срещу жени. Да, има хора, които интерпретират феминизма като борба за надмощие, както вътре в движението, така и извън него, но те, за щастие не са мнозинство. Аз съм твърдо на мнение, че феминизмът НЕ Е борба за надмощие между половете и не бива да бъде. Но също така смятам, че има социални проблеми, които трябва да се говорят, че трябва да бъдат осъзнати и борени. И вечната идея, че патриархат=мъже, не е вярна. Патриархатът, с всичките му отровни и вредни причини и последствия, не е нещо което дава плюсове само на мъжете и минуси само на жените, нито пък е вярно това, че мъжете мразят жените по дефиниция. Още по-малко вярно е, че жените или феминизма мрази мъжете. И проблемът в подобни митове е, че често се превръща в състезание "на кой му е по-зле". Един вид, значи ако на мъжете им е по-зле, то жените нямат право да се оплакват и обратното. Това не е така. Има много проблеми и те са различни и засягат по различен начин както мъжете, така и жените, така и хомосексуалите и хетеросексуалните връзки и децата. Докога трябва да спорим на толкова елементарно и повърхностно ниво, след като това го знаем?

    Жилов, с голямо внимание те прочетох цялата сериа статии и... не, съжалявам, не съм съгласна с повечето в нея и просто има аргументи, които искам да посоча като проблемни.

    В дискусията с квотите аз не заех еднозначна позиция, защото нямам такава. Просто ми се вижда сложна тема. Има плюсове, има и минуси. От една страна намирам опитът за подпомагане на мъже и жени да достигат до места, до които иначе не биха стигнали за добра идея, но смятам и че създават лоша среда, в която може да се злоупотребява.

    Вярно е, има квоти. Но има и прекрасни статистики какви са трудностите, с които се сблъскват хората, мъже и жени, както в училище, така и в университета, така и в работната среда.

    Според статистиките най-бедните хора в света са жените, глобално погледнато, печелейки най-малко на час за труда си и имайки най-малко недвижима собственост, отново глобално погледнато. Да, в западния свят числата не са толкова крайни, но западния свят не е глобалния. Да не говорим, че точно в България, нещата хич не са розови.

    Имам чувството, че си започнал да смяташ, че това е zero sum game, когато това не е така.

    Феминизмът и комунизмът ръка за ръка? Иха, това не го бях срещала в дискусия на родна почва досега, определено е интересно. Само да видя дали съм те разбрала правилно, на база това, че има феминисти, които се идентифицират като комунисти, ти прехвърляш отговорността за това, като причина и следствие, на феминизма? А всички комунисти ли са феминисти? Реално повечето феминисти не са комунисти. Даже мисля, че като процент са доста малко?

    Колкото до работа в технологиите... извинявай, отлично знаеш с какво се сблъскваме гийковете вътре в самите общности, когато се случваме да бъдем жени, знаеш какво е отношението към всеки, който се опитва да промени статуквото и какво е отношението към жените, които работят в тези сфери, ти самия си писал текстове по темата и си анализирал поведението и си описвал негативното отношение, което ти самия си виждал. Сега... оттегляш ли тези текстове? Вече не си съгласен, че това се случва? Смяташ, че това вече не е вярно? Реално погледнато новите ти текстове си противоречат с неща, които ти си изказвал като факти.

    За работата в технологичните сфери, хм, знаеш, че в Иран наскоро забраниха достъпа на жени до специалности като "машиностроене", "физика" и прочие подобни специалности, нали? Или проентът жени, които просто не стигат до университетско образование, защото нямат достъп и до обикновена гимназия? Вълната от отровени гимназистки и периодичните атаки над училища и ученички? Като ще говорим за тези неща, нека говорим и включим И тези факти. Така, за контекст.

    ОтговорИзтриване
  8. Бременността.
    Напоследък имаш някакво сериозно вманиачаване с бременността. Първо - средната възраст за раждане се е изтеглила значително повече. Феминизмът критикува дискриминацията на всички жени от работния пазар, приемайки автоматично, че всички жени имат намерение да родят, а не да градят кариера. Повярвай ми, доста неприятно е да го видиш от първа ръка или да те питат индитектно дали си омъжена на интервю за работа (за да се разбере дали планираш да раждаш дете, все едно пък двете са свързани).

    Бременност... чудесна тема. Нека поговорим и за контрацепция. Реално в момента има много активна борба достъпът до контрацепция да се затрудни максимално (за жени), а достъпът до аборт да бъде само в специални случаи или напълно да се премахне. И това е в ЗАПАДНИЯ свят. ако погледнем глобално, става стршно. Огромен процент от нежеланите бременности на бедното население завършват с раждане, които е вид котва и спънка към промяната в икономическия статус. Не всички бедни хора и жени раждат като невидели с цел злоупотреба и крънкане на пари от държавата, както тук, така и глобално. Един поглед на статистиките показва и затвърждава това. Митът за welfare queen е бил оборван нееднократно, че често се преувеличава ужасно много.

    Митът за "жените и децата" винаги е бил наоколо. Само дето при проверка на статистики най-големия процент загинали във всякакви аварии (кораби, автобуси, пр.) са винаги с най-голям процент жертви точно откъм жени и деца. За съжаление. Смятам за еднакво ужасно, че са умрели хора, независимо дали мъже, жени или деца. Защо изобщо се прави това разделение? И това за ценността на мъжете и жените, склонна съм да споря с теб, самата идея е погрешна и отровна, защо изобщо се защитава?

    Това, което описа, жените по-често имат здрави връзки, това, вече смятам, че е следствие на култура и възпитание, не на хромозоми. Защото странни, обсебващи се в разни теми жени не е като да няма. По-скоро е как се научаваме да общуваме и как да формираме връзки и как да ги поддържаме. Така че това не е проблем на база пол, а на възпитание.

    Това за деца възпитавани от майките си/бабите си/женска среда по-често да са мухльовци, не знам, аз имам различни впечатления, не знам какво да кажа. Малко анекдотично ми се вижда цялото нещо.

    И т.н. и т.н. и т.н.

    ОтговорИзтриване
  9. - Сексът е точно zero sum game, или ако цитирам коментатора от по-горе:

    "Т.е. при мъжа най-ефективното поведение за устойчиво продължаване на гените е да оплоди максимален брой жени. Докато при жените, това е да съзададат и отгледат максимално здрави(силни) индивиди, които да надделеят в борбата за оцеляване. Или да го кажа така - инстинктивно, въпреки тежестта на бременността, жените ИСКАТ да са бременни, но е важно от кой, за да има шанс малкото да оцелее."

    Поради чисто анатомични причини, мъжкият сексуален приоритет е количество, а женският - качество; обратното би било катастрофално неефективно. Тези различни приоритети са в конфликт и дърпат в различни посоки. Ето защо често предимствата за едната страна са загуба за другата, дори в чисто сексуален план.


    - Жените имат повече собственост посредством мъжете си - къщи, автомобили. Това, че предпочитат да не изкарат тези пари сами се дължи на това, че те раждат децата (и впоследствие те се грижат за тях). Но дори друг да поемаше грижата, самата бременност, която неслучайно считам за важна, е главният чисто биологически фактор, който пречи на кариерата на жените. Що се отнася до това кой командва и кой дърпа конците в едно семейство... ще кажа само, че е много спорен въпрос.


    - Отношението към жените в една фирма за игри има своите плюсове и минуси, но като цяло жените имат възможността да направят това, което искат. Познавам лично жена, която не цепеше басма никому и стана concept artist, друга, която стана уважаван програмист и т.н. И, разбира се, Kim Swift наскоро изкара Quantum Conundrum, с други думи голяма фирма й даде бюджет за нещо лично нейно, което е прецедент, за който много мъже-дизайнери могат само да мечтаят.

    Единственото по-различно нещо, което виждам е, че почти всички изпитват сексуален интерес към колежките, но това вече е биология, и лично виждам как за жените, които са свикнали да се чувстват комфортно с женствеността си, не е проблем.
    Добре, ами останалите хора, които не се чувстват комфортно? Те трябва да разберат, че да очакваш светът да се адаптира спрямо твоята неадаптивност е неадекватно.
    Аз лично например не се чувствам никак комфортно с това да покривам стандартите, които се очакват от един мъж, но това е лично мой проблем, защото не мога да променя начина, по който работи самия секс.


    - Да включваш Иран в тази дискусия е в пъти по-некоректно отколкото това аз да включа САЩ.

    ОтговорИзтриване
  10. Хората не правят секс само за въпроизводство. Нещо повече, реално повечето мъже НЕ искат да стават бащ всеки път, след като са правили секс. Сексът е нещо, което правим основно за удоволствие, но и за продължение на рода. Ако третираш секса като zero sum game, извинявай, но искрено се радвам, че не съм ти сексуален партньор.

    Колкото до "инстинктивно жените искат да са бременни" аахахахахах, да бе. Виж сега, животът не започва и не свършва с нашите инстинкти. Инстинктите не са валиден аргумент или "излез победител във всеки спорт" карта, която да размахаш. Нещо повече, специалистите не си позволяват да се изказват толкова еднозначно и супер убедено... ти на каква основа ти се изказваш като нито си биолог, нито си генетик, нито си антрополог, нито пък изобщо се занимаваш професионално в тези сфери? В най-добрия случай с теб можем да гворим по тези теми лаишки. Но е хубаво да не забравяме и едното здравомислие.

    Стотици, хиляди жени НЕ искат да са бременни, омъжени, с деца, независимо, че имат възможността да родят и да ги отгледат, както финансова, така и социална независимост и възможност. Същото важи и за мъжете.

    Спри с генералните изказвания от името на всички мъже и всички жени. Започни да говориш по-често от свое име и за твоя опит и мнение. Дори до посиняване да твърдиш как аз (и всяка друга жена) инстинктивно искаме да сме бременни, това няма да промени фактът, че рационално, ние взимаме различни решения. ОК, ти си женен и имаш бебе. Честито. Това не означава, че всички останали искаме да направим същото като теб. Уважавай околните малко повече.

    Виж сега, собственост означава нещо да е твое, да е на твое име. За да можеш като искаш да станеш и да си тръгнеш с него, да го използваш както решиш. Жените имали повече собственост ама другия път.

    Евалата, наистина, на Ким... случайно да си спомняш как точно третираха Джейд или и то е в удобно забравените факти от предишните ти позиции?

    Да си жена/мъж е неадаптивност? Каквоо?

    Дадох Иран като пример, защото, както казах, САЩ не е света и да го даваш за пример като еманация, не върши грам работа и изкривява представите.

    ОтговорИзтриване
  11. Филип29/8/12 11:16

    Енея, броя на жените и мъжете, които в никой етап от живота си не искат да имат деца, е статистически ирелевантен. Замисляла ли си се, че през цялата еволюция на вида ни, че и преди това сме селектирани да искаме продължение на рода си (гените) фанатично. Ако има нещо като общочовешки принципи във всяка човешка култура, оцеляла достатъчно, че да ни е известна, е поставянето на децата (продължението на рода) на първо място. Мисля, да пропусна обяснението, защо отклонението от тези принципи не е оцеляло и не се е закрепило, все пак е очевидно.

    Относно искането да са бременни - може би не съм се изразил правилно - напълно разбираемо е, че жените осъзнават неудобствата и рисковете, които ще изпитват по време на бременността си и раждането, но така или иначе практически всички жени в даден момент от живота си силно желаят да се размножат, т.е. да имат деца. И тъй все още няма друг начин, се налага да са бременни. Т.е. в крайна сметка като казвам, че жените искат да са бременни, просто опростявам твърдението, че практически не съществуват жени, решили да имат деца, които да се спират от тежестта на бременността. Всъщност, не знам дори за такава която да се е колебала заради това. Ако има някакво чудене, то е по-скоро свързано с последващото отглеждане, възпитаване и издържане на детето.

    Разбира се, че хората освен инстинкти имат и висш разум, и, много ясно че през последните 50-тина години правят секс основно за удовлствие (поне в западния свят), но поне аз говорех за инстинктите като основа на някои социални условности - основно разликата във възприемането на множеството сексуални партньори при двата пола.

    ОтговорИзтриване
  12. Енея,

    Аз (за разлика от Филип) не мисля, че самите жени искат да са бременни.
    На съзнателно ниво много хора не биха искали да са родители. И ако нямаха желание за секс, много хора биха били и по-затворени и посветени на нещата, които ги вълнуват. Аз лично бих бил много по-саможив.

    Само че това какво искам аз или какво искаш ти няма никакво значение в случая. Това, че си мислим, че правим секс за удоволствие изобщо не означава, че го правим за удоволствие. Основната цел на секса е друга, независимо какво си "мислят" практикуващите го.
    Неслучайно много жени получават по-силно желание за секс в точно определено време в месеца, странно съвпадащо с овулацията.

    Това, че сексът е zero sum game (количество за мъжете срещу качество за жените) няма нищо общо с това какъв сексуален партньор съм. Това, че си мислиш, че има, просто показва, че напълно пропускаш това, което казвам.

    По останалите въпроси:

    - Джейд Реймънд е една много успяла продуцентка, за която някакъв интернет чикиджия направи обиден комикс. Той си остана интернет чикиджия, тя си остана успяла продуцентка. Поправка: даже се издигна много повече след тази случка, заедно с играта, за която отговаряше.

    Що се отнася до това, че една млада жена, независимо от това с какво се занимава, винаги се възприема и сексуално, с всички плюсове и минуси, идващи от това... опасявам се, че това отново е пряко следствие от това, че жените износват децата, съответно тяхната сексуална стойност в зловещата безчовечна игра на майката природа е толкова висока, че се опитва да засенчи всичко останало, на което са способни.

    - Да влезеш успешно в ролята на мъж или на жена е форма на адаптивност. Аз може да предпочитам да ходя на четири крака, но докато мнозинството ходи на два (и очевидно има някакви причини за това), ще жъна плодовете на странното си четирикрако поведение. Които плодове в днешното богато и комфортно общество не биха били кой знае колко горчиви.

    - За да станеш и да си тръгнеш със собствеността си, трябва да си работил за нея. Някои предпочитат да не работят. И при това пак често успяват да си тръгнат с нея...

    - САЩ е много по-близо социално до България, отколкото Иран. Бозайник се сравнява с друг бозайник, не със влечуго, земноводно или, недай си боже, динозавър.

    ОтговорИзтриване
  13. Вашата позиция реално е доста неподкрепена от науката. Всъщност сексът се използва не само за размножаване и то от далеч по-отдавна, отколкото последните 50 години. Фактът, че последните 50 години това започна да се коментира на висок глас, не означава, че до тогава всички са си лежали на леглото и са мислили за Англия.

    Като цяло ми се струва че Жило искрено е приел теориите на Дарвин (евентуално си препрочитал On the origin of species?) и т.нар. "coy female". Твърдението, че има някаква сериозна разлика между сексуалното желание на жените на база овулация е доста несериозна, когато човек се замисли над две основни неща.

    Овулацията ни е скрита. Което има различни интерпретации, но основните, с които може да се сравним най-близо социално като отношение към секса са единствено бонобо, които също правят секс за удоволствие.
    Хората, включително жените, правят секс по най-различни причини. Тук вече има какви ли не интересни теории, но само да вметна тази скоба. Обществата на боноботата са далеч по-щастливи и склонни към работа в екип, защото прекарват точно нула време във вътрешногрупова агресия, понеже сексуално всички участници са повече от задоволени. Един от страничните ефекти е адекватната работа в екип (основния ни плюс като вид).

    Вторият аргумент, като за "жените им се прави по-малко секс" нещо е доста интересно как реалността противоречи. Активните сексуално жени ги е имало винаги, има ги и къде ли не, като се започне от общества, в които могат и се случва да убият хванат ли ги, до общества, в които може да загубят уж трудно придобития статус. Няма да изброявам всички безкрайни опити да се ограничи и спре и без това уж почти несъществуващата женска сексуалност. Нещо повече, антрополозите с течение на годините са извадили толкова много статистика и доказателства от други култури, в които разликите между мъжката и женската сексуална активност са минимални, че не мога да те взема насериозно.

    Ако искате, можем да си говорим за сексуалността в ЗАПАДНИЯ свят, за който е единствения контекст, в който твърденията ви имат смисъл.

    Филип, аз искам пържени картофи всеки ден и понякога много ми се яде. Особено когато съм гладна или когато видя хора да ядат. Или ми се приисква кола, ако видя някоя особено готина реклама... или покарам нечия, която много ми харесва като поведение на пътя. Или ми се приисква да си сменя някой компонент от компа. Ние постоянно искаме някакви неща. Да го използваш като аргумент искане=правене обаче е интересно. Повечето от нас имаме самоконтрола да взимаме решения рационално, а не на база "моментно искане". Да слагаш всички жени искащи да са бременни генерално на база моментен импулс е като да твърдиш, че всички хора са по дефиниция самоубийци, защото понякога застанали на ръб сме усетили как ни дърпа бездната. Бележката ти под линия на "рационалния избор" реално е ОСНОВАТА, не дреболия.

    ОтговорИзтриване
  14. Веселине, ясната дефинираност на "мъж" и "жена" не от вчера се подлага на анализ и критика и е повече от ясно, че е нещо ужасно комплексно и сложно, което освен физиология, е и роля и дори е възможно физиологията/психиката да нямат централната роля.

    Да заемаш позицията "ами да, третирането на даден човек като обект е просто следствие на това, че жените са бременни" е наълно хаотично твърдение. Между двете реално няма корелация, ще обясня защо. Мъжете (пък и жените) може да имат сексуална реакция към жив човек, фотография, видео, макет... все неща, които реално НЕ могат да износят дете, въпросът не е просто в реакцията, а в ПОВЕДЕНИЕТО като следствие. Всекидневно сме гладни (да използваме класическото сравнение) и минаваме покрай сергии с храни. Само че аз лично никога досега не съм крала храна, дори да съм много гладна и да нямам пари в мен, просто, защото имам достатъчно самоконтрол и социално умение да знам как да се държа в дадена ситуация. Същото важи и за мъжете (независимо от пол/раса/етнос и прочие впрочем)... да се твърди, че ЕДИНСТВЕНО краткосрочната сексуална реакция на привличане е ЕДИНСТВЕНОТО изключение, в което един мъж не може да се контролира и да се държи по конкретен начин ме кара да се чудя дали 1) се замисляш какво казваш с такова твърдение и 2) как би се получило подобно потрисащо изключение и дали не е културно и социално, а не биологично като следствие.

    ОтговорИзтриване
  15. - При почти всички животни, които познавам, статусът е определящ за това дали мъжките индивиди ще заслужат да правят секс. Даваш примери с бонобите, но най-близките генетично до нас са шимпанзетата. Те са доста по-зловещи сексуално.

    - Аналогията ти с глада е неточна, защото в един свят с по-оскъдна храна ти ЩЕШЕ да си принудена да я крадеш, ако беше бедна и без опции. Тук не става дума за самоконтрол, а за положението, в което се намираш. Ако наистина нямаше храна, можеше (в зависимост от морала си) да стигнеш до това да ядеш сварени бебета и умрели хора (реално постижение на комунистите отпреди век).

    Ти слагаш акцент върху самоконтрола, което няма нищо общо с корена на проблема. Да го кажа така:
    Може да си болна от болест, от която много ти се спи и благодарение на самоконтрола си да оставаш будна.
    Това няма да промени това, че ти се спи.
    Може зверски да те боли глава и благодарение на самоконтрола ти това да не бъде разбрано от никого.
    Това не променя, че зверски те боли глава.
    Не променя и че някои индивиди - не заради нисък самоконтрол, а защото са подлудени от продължителното си мъчително състояние - ще позволят на главоболието / сънливостта да определят възприятията им и светогледа им до степен, която ще изглежда възмутителна на всеки, който няма постоянно зверско главоболие и на който не му се спи.
    Това е причината младите жени да бъдат приемани като сексуални обекти, независимо от това с какво друго се занимават.

    И тук следва още едно пояснение: не, аз не казвам, че жените имат по-малко желание за секс. А че техните сексуални приоритети, критериите им за това какво е секси и какво си заслужава сексуално, начинът им на сексуално опредметяване или доминиране са различни.

    Феминизмът реално иска да отрече различните приоритети на телата ни. Последните десетина дни антидепресантите, като страничен ефект, смъкнаха либидото ми до нулата. Трябва да кажа, че тялото ми сега - и преживяванията ми сега - са коренно различни. Няма как истински да разбереш доколко си зависима от биохимията си, докато не ти се случи нещо подобно.

    - Вярно е, че мъжете и жените могат да проявяват разнообразно сексуално поведение, вярно е, че развратът, романтичността или асексуалността не са присъщи винаги на точно определен пол и че границите между половите роли може да са не просто размити, а и да не е сигурно коя роля на кого принадлежи.

    Но това, че поведението на отделните индивиди може да е толкова разнообразно нищо не означава. Индивидите живеят в ситуация, която ги принуждава да се насочат към определено поведение като оптимално - и тази ситуация е обусловена от анатомията ни, както описах в игровия пример от най-първото есе.

    Всички проблеми тръгват от стратегията "Разпръсквай семето / филтрирай достъпа до яйцеклетката" - стратегия, която просто е най-успешна, най-оптимална биологически. Другите стратегии просто са неефективни. Оттам нататък цялото разнообразие на това, което можем да правим губи голяма част от значението си.

    Ти може да искаш да танцуваш или да тичаш, но си поставена в ситуация, изискваща да се катериш по тесен комин. Съответно, катериш се по комина и всеки твой стремеж да тичаш или да танцуваш те прецаква с нещо дребно. Съответно ще имаш мнозинство от хора, прилежно катерещи се по комини, и по-малко хора, правещи други по-странни и неефективни неща в тези комини. И не можеш да очакваш различна картина, докато има комини, а комините не са обществото, а собствената ни анатомия. Не знам до каква аналогия да прибегна, че да е по-ясно. Личните предпочитания на хората не променят оптималната стратегия, която анатомията им очаква от тях.

    ОтговорИзтриване
  16. Ех, Веско, Веско. :) Май пак ще трябва дълго да си пишем скайп.
    Коментар към дискусията в коментарите: на всяко възражение, че свеждаш поведението на хората до животинско или до много примитивно ниво, ти отговаряш, че това е основата, че тя не изчезва и не може да бъде променена. Тук неизбежно възниква въпросът - за теб едно притивно пещерно общество и едно модерно общество еднакви ли са? Животът в пещерата същият ли е като този сега? Хората същите ли са? Еднакво ли прекарват времето си, еднакви избори ли правят, еднакво ли се държат? Ако ще свеждаш поведението на хората до най-базовото ниво, защо не почнеш от поведението на клетките? Или даже на атомите?
    Коментар към текста: Доколкото разбирам, за теб идеалната картина на обществото е всеки да получава възнаграждение според икономическата полза, която е донесъл и това е най-чистият измерител на ползата въобще на всеки индивид. Хората, които се разболяват, стареят, още са в процес на порастване, или са инвалиди, или се занимават с икономически неефективна дейност (музика, философия, фундаментални изследвания) и като цяло не покриват стандарта Х за икономическа ефективност, просто трябва да се примирят и да приемат поддържашата си функция. В най-добрия случай на тях може да им бъде отредена ролята на добавка (или тежест) към онези, които произвеждат принадените стойности и благата. Оттук следва, че жените просто трябва да забравят, че от момента на забременяване могат да бъдат нещо друго освен торби за размножаване. Също така трябва да заживеят с идеята, че не просто не стават за нищо друго, но след като излязат от детеродна възраст стават абсолютно безполезни (както и мъжете след края на активната си производствена дейност, и също трайно болните и инвалидите; за децата има някаква надежда, те са потенциални производители). Въпросът ми е - защо всичко в твоята картина на света се свежда до толкова полярна и едноизмерна плоскост? Ти някъде в някоя обществена група в момента виждаш ли такива отношения? Ако решиш да премахнеш "социалистическите" отстъпки какво общество би могло да се получи?

    ОтговорИзтриване
  17. И кракта бележка за възпроизводството: всяко дете има двама родители. Бременността трае 9 месеца. По българският закон всеки родител (независимо мъж или жена) има право на 1 година отпуска (която по инерция все още се нарича "майчинство"). Бременната жена може да избере кога да излезе в такава отпуска (мои колежки излизат най-често в 7мия месец на бременността) и дали изобщо. В САЩ например такава гарантирана от държавата отпуска няма и там жените сами решават за колко време ще отстъстват от работата си (има такива които се обаждат за day off за деня на самото раждане и веднага след това се връщат на работа, а за детето се наема детегледачка). Един мой преподавател пък беше решил доброволно да изкара отпуск по майчинство вместо жена си, защото нейната заплата била по-голяма. С което искам само да ти кажа че има множество варианти за разиграване на сценария "размножаване-бременност" и нашите тела и физиологии не са окови. Това, което превръща родителската отпуска в "майчинство" са масовите избори, които жените И МЪЖЕТЕ правят за това кой да поеме отговорността по отглеждането на децата (има мъже който посмъртно не можеш да ги накараш да сменят памперс или недай си боже, пелена). А това защо се прави масово един и същи избор не е само заради физиологията - вече не.

    ОтговорИзтриване
  18. Не виждам от праисторическо време да се е променил факта, че ядем месо. Да, вече не ловуваме. Но умират животни.

    Правят се опити да се създаде месо от животински клетки, и засега успехът в това е скромен (месо с размери не по-големи от десетина сантиметра, доста скъпо и бавно за направа). Ако се открие по-ефективен начин за направа на месо само от растящи клетки, то това би променило значително ситуацията.

    Та ето един пример, при който единственият начин сравнително висши животни да не бъдат използвани за наша храна е или цялото население да бъде принудено да яде леща, или да се създаде нова технология.

    За социализма. Аз просто заявявам простия факт, че социализмът руши икономиката и колкото повече социализъм има, толкова повече се съсипва тя. Но моята позиция не е толкова крайна, колкото искаш да я изкараш. Нека все пак допуснем, че беше толкова крайна - и в общества без социализъм могат да се строят пътища и училища чрез обща воля, и да се събират дарения за социално слабите, дори по-ефективно.

    На въпроса как хората да си организират семейството: това е избор на съответните хора. И аз познавам хора, които са организирали живота си по равноправен начин. Също така съм обмислял възможността да бъда stay at home dad, ако престана да изкарвам толкова пари, колкото изкарвам (или ако стана indie developer). Законът не ми пречи да го направя. Не пречи и на другите хора. Ако законът не им пречи да го направят, а пречат нагласите, то какво предлагаш да се направи, за да се разбият тези нагласи? Идеологическа пропаганда? Социално "окуражаване" хората да вземат "правилния" избор? Изморен съм и съм отвратен от тези неща и не искам да участвам в тях.

    ОтговорИзтриване
  19. "Ако законът не им пречи да го направят, а пречат нагласите, то какво предлагаш да се направи, за да се разбият тези нагласи? Идеологическа пропаганда? Социално "окуражаване" хората да вземат "правилния" избор? Изморен съм и съм отвратен от тези неща и не искам да участвам в тях." - :))))))))))))) Ако някой знаеше какво е лекарството (и то това което наистина да оправи нещата, а не само симптомите), как да го приложи правилно и без странични ефекти и как да убеди всички болни да го вземат - тогава проблемът щеше да е решен, нали? Аз не познавам универасално решение на всичщи тези проблеми, както и феминистите. Така или иначе първата стъпка към лечение (понеже и без това намесваме всевъзможни метафори в този спор) винаги е болният да осъзнае, че нещо май здравето му не е съвсем наред.

    ОтговорИзтриване
  20. Ако вземем светът на миналото - свят, в който повечето мъже и жени не могат да си позволят лукс и интелектуални занимания, свят, в който няма контрацептиви или изкуствено мляко, свят, в който мъжете са физически по-силни, то ефективното поведение е мъжете да поемат опасностите и трудностите на външния свят, а жените да поемат децата и дома.

    Днес ситуацията е друга - има контрацептиви, има изкуствено мляко, животът ни е комфортен и до голяма степен възвисен над битовизмите, но отново ефективността води до това много жени да разчитат на сексуалността си: това просто е по-лесно, а не виждам начин различните приоритети в секса на мъжете и жените да се променят - тези приоритети не идват от обществото, макар и да са силно подкрепяни от него.

    Да караш хората да действат неефективно не е решение и няма да доведе до желания резултат. Както бях писал, хората правят това, което е ефективно, а не това, което е (човечно, морално, красиво).

    Жени, които се занимават с неща като математика, програмиране, наука, политика, лидерство, игри, има и те приемат "подпомаганията" като обида към собствените им постижения.

    ОтговорИзтриване
  21. "но отново ефективността води до това много жени да разчитат на сексуалността си: това просто е по-лесно" - ?
    За какво говориш? Ефективност спрямо какъв критерий? И защо точно ефектинвност като върховен критерий, а не нещо друго?

    ОтговорИзтриване
  22. Ефективност ще рече да не се полагат ненужни усилия. "Исках да стана космонавт, докато не разбрах, че съм красива".

    Обществените нагласи могат да бутат хората в дадена посока, но и без тях повечето хора биха отишли натам, ако това им осигурява по-лесен живот в битов, прагматичен план и по-малко мъки и труд.

    Причината поколението на баща ми да е много по-наясно с физика, с това да направи радио или електрическа джаджа, а моето като цяло да не е, причината за все по-големият наплив да се учат хуманитарни неща, се дължи на същото - светът днес е твърде комфортен, за да се налага много хора да разбират какво движи техниката.

    ОтговорИзтриване
  23. Смайваш ме. Да разчиташ на сексуалността си като ефективна стратегия за какво? За професионален напредък (това всъщност означава, че жените все пак имат професионални абмиции)? За "лесен" живот под крилото на мъжа (тогава нямаше ли да е по-лесно въобще да не помисляме за образование и професия? ти си представяш живота на омъжените жени като на някакви принцеси в харем ли?)? И в този ход на мисли - жените знаят коя е най-лесната стратегия, а мъжете - не (ако знаеха, не биха се съгласили, доколкото схващам от твърдението ти) и затова са използвани през цялото време???

    ОтговорИзтриване
  24. Прости ми за момент, че пак ще дам пример с маймунки, ще се върнем към обществото след малко.

    На едни маймунки им представили идеята за пари, които печелят с изпълняването на някакви прости задачи, поставени от експериментаторите.
    Давали им жетончета, с които можели да си взимат лакомства от машини, подобни на vendning машините в офисите.
    Едно от непредвидените последствия било, че мъжките маймунки започнали да ги дават на женските срещу секс.
    Защо според теб се е стигнало до това именно мъжките маймунки да плащат на женските? В природата всяко нещо си има причина. Каква е тази причина? С какво нашето общество променя тази причина?
    Не мога да си представя общество, в което нещата се случват наобратно, в който мъжете предлагат секса срещу жетони. Известно ли ти е подобно общество да е съществувало някъде?

    Не разбирам последното ти изречение, но във всеки случай няма голямо значение какво си МИСЛЯТ мъжете. Мъжете не могат през цялото време да мислят с горната си глава. В предишните две есета съм се спрял на това. На мен ми отне десетки години да приема, че двата пола имат различно отношение към секса и че това не идва от обществото.
    Оттам произлизат и различните социални роли.

    Мисля, че това, че сега жените се насочват повече към образование и професия е много повече заслуга на технологията, облекчаваща живота на всички и на жените в частност, и премахваща бремето, наложено от природата, отколкото на феминизма.

    ОтговорИзтриване
  25. Тоест отговорът ти се състои от три точки:
    1.Понеже е възможно - затова е вярно.
    2.Щом го прави една или няколко - значи го правят всички. Винаги.
    3. И най-старата теория на конспирацията: жените през цялото време въртят мъжете на пръста си, но последните са интелектуално по-слаби от жените (разбирай - глупави) и не се досещат. А онези които случайно са се досетили не искат да променят нищо.

    ОтговорИзтриване
  26. 1. Понеже е удобно в прагматичен план, затова го избират много хора.
    2. Не, не съм казал такова нещо. Казах, че го избират, съзнателно или несъзнателно, много хора, защото е удобно. Не съм казал "всички", не съм казал "винаги".
    3. Жените не въртят мъжете на пръста си. Възможни са различни злоупотреби и различна проява на власт и от двете страни. Жените просто като цяло са тези, които избират кой мъж заслужава секс. Тази селекция не е непременно съзнателен процес. И тъй като сексът упорито напира да има приоритет №1 няма почти никакво значение какво си мисли един мъж по този въпрос.

    ОтговорИзтриване
  27. Първо, искам да кажа, че съм изцяло против квотите и ги смятам за унизителни за жените. Ние не сме някакви непълноценни същества, за да ни подпират. Ако се махнат някои пречки - особено в главите - няма да имаме никаква нужда от тях и за мен борбата на феминизма се състои именно във второто, не в квотите. Но съм втрещена от аргументите ти.
    Винаги много съм обичала тезата за пръскането на семето от един мъж на много жени. Добре, да речем, че си прав и това е природно. Тогава защо природата ни създава поравно мъже и жени? Ако един мъж може да оплоди 10 женски, другите девет за какво са? Даже според последното преброяване в България от миналата година, мъжете са с лек превес на старта, но като обща бройка са малко по-малко, просто защото рано умират. Значи природата има нещо предвид, за да изравни броя мъже и жени в репродуктивна възраст. Да речем, че мъжете са равни с жените заради резервни части - ако някой се бъгне, другите да го заместят, за да е сигурно размножаването. Тогава логически излиза, че жените са по-съвършени модели и не се бъгват. Плюс това - просто да създадеш дете е най-лесната работа на света. Виж, отглеждането му е трудната работа и чак след като то приключи, се тегли чертата и се броят резултатите. Ако създадеш, но не опазиш дете - ти изпълнил си природната повеля да се размножиш? Според мен - не. Значи има и друга - природна! - причина мъжете да не могат да бъдат безгрижни донори на сперма.
    Другото, на което много залагаш - че мъжете са по-сексуални от жените и затова се налага да се борят с всякакви средства, за да получат секс от тях, ерго - по естествени причини, заложени от естествето, се развиват повече. Излиза тогава, че когато жената прави секс, това е изнасилване (може и под формата на манипулация), търговия (за да бъде издържана) или за прокреация (щото някак си от природата й е заложено да си умира да ражда деца, макар това да е някакво страшно мъчение - демек, тя е и мазохистка). В моето обкръжение цари пълен консенсус по въпроса, че всъщност жената е по-сексуална. Най-малкото - тя винаги може. Пък и тя е съсъдът на прокреацията, затова е природно да е винаги разгонена и примамваща. Дори да нямахме пари, от небето да валяха благини и никой пръста си да не мръдваше, за да ги спечели, и единствената ни движеща сила да беше продължението на рода, тя пак щеше да е перманенто разгонена и примамваща мъжете.
    Трето, бременността. Ако печелехме колкото мъжете, около бременността и раждането щяхме да сме временно нетрудоспособни максимум 1 месец. И щяхме да можем да плащаме на други хора да се грижат за децата, докато работим. Т.е. - щяхме да сме това, което са за тях бащите - вечер да им се радват и да ги възпитават, а слугинската работа около тях, която сега я върши предимно майката, да си я купим. Но понеже не печелим достатъчно, мъжете са се погрижили да създадат морал, според който сме чудовища, ако живеем по техните правила, щом не си зарязваме живота, когато имаме деца. Което те пък никога не правят - кариера и деца при тях не се бият, защото така са пожелали, не защото е природно. Пък и всеки би го пожелал, особено ако е физически по-силен и може да го наложи така на партньора си.
    В основата на страха от феминизма - и съответно отрицанието му - според мен стои огромният хилядолетен мъжки страх от женската сексуалност. Той е принудил жените да се крият, че обичат секса, да манипулират и действат подмолно. А когато престанат да го правят и кажат: Пичове, дайте да не се лъжем повече, и ние сме като вас, и нас не ни се правят нещата, които на вас не ви се правят, и ние искаме кариера, пари, някой да ни отмени генерално от слугинската работа срещу почтено заплащане - тогава: не, не може, не е природно. И защо да не е природно, питам аз?
    Във всеки случай, прочетох есетата с огромен интерес и държа да кажа, че са майсторски написани, но логиката им според мен куца. Сигурно е странно жена да критикува мъж за логика... но... какво да се прави. :)

    ОтговорИзтриване
  28. Плюс това - просто да създадеш дете е най-лесната работа на света. Виж, отглеждането му е трудната работа и чак след като то приключи, се тегли чертата и се броят резултатите. Ако създадеш, но не опазиш дете - ти изпълнил си природната повеля да се размножиш? Според мен - не.

    Може би най-размножилият се мъж в историята е Чингиз Хан. Имал е хиляди деца от различни жени, а в днешно време всеки ден от годината 40 000 души, които са негови наследници, имат рожден ден, т.е. генетичните тестове показват, че наследниците му са милиони, нещо, което една жена не би могла да постигне.

    Грижил ли се е за децата си Чингиз Хан? Добър човек ли е бил? Това явно не е имало значение.
    Чингиз Хан е варварин, избил доста народ и направил голяма империя. Неговият идеал за приятно прекарване на времето е бил (както той сам се изразява) опожарен град, избити или плачещи негови противници, и техните жени и дъщери да минат през шатрата му.
    Тук вече не говорим за мотивите му да изнасилва (които в случая са обвързани и с желанието му да подчинява и покорява), а за биологическите резултати от тях. Изнасилването е рискова стратегия, а Чингиз Хан е пример за безскрупулен индивид, който в генетичен план е ударил джакпота.

    Нито една жена няма чисто техническата възможност да има толкова много деца, колкото е имал той. Във всеки случай, да правиш какъвто и да е безразборен секс (дори и насилствен) или да имаш каквито и да е деца (дори живеещи в отвратителни, занемарени условия), дава повече шансове от това да не правиш секс или да нямаш деца изобщо. (Става дума за шансове, а не за гарантирани резултати).


    Добре, да речем, че си прав и това е природно. Тогава защо природата ни създава поравно мъже и жени? Ако един мъж може да оплоди 10 женски, другите девет за какво са?

    Другите 9 мъже съществуват, за да бъдат отсяти и отстранени като некачествени.
    Исторически повечето жени са оставили гените си, а повечето мъже - не са.


    В моето обкръжение цари пълен консенсус по въпроса, че всъщност жената е по-сексуална. Най-малкото - тя винаги може. Пък и тя е съсъдът на прокреацията, затова е природно да е винаги разгонена и примамваща.

    Аз не твърдя, че жената е по-малко сексуална, а че има други приоритети, други разбирания за това какво е секси и какво - не.

    В есето, посветено на pickup artist-ите, в което цитирам dolcevita, ясно се вижда, че дори една освободена сексуално, силно желаеща секс феминистка има едни доста традиционни приоритети - мъжът трябва да прави първата крачка, да бъде уверен, социално адекватен и т.н. - неща, които е логично да са сексуално привлекателни само и единствено за жена.


    Което те пък никога не правят - кариера и деца при тях не се бият, защото така са пожелали, не защото е природно.

    Природата, хората и светът като цяло правят това, което е оптимално. Оптимално е било този, който е по-силен физически и който не кърми, да поеме грижата за външния свят. Не че не е възможно обратното, но обратното е по-неефективно.
    Контрацепцията и изкуственото мляко променят това, но явно не достатъчно.


    И щяхме да можем да плащаме на други хора да се грижат за децата, докато работим.

    Това е икономически и демографски невъзможно да стане вярно за цялото население.


    Сигурно е странно жена да критикува мъж за логика... но... какво да се прави. :)

    С логика не може да стигнеш далеч, ако фактите, на които си стъпила, са погрешни или ако липсват. Например това, че се учудваш от равния брой на мъже и жени. Мъжете са предназначени за месомелачката, за да бъдат отсяти, затова няма нищо учудващо в бройката им. Но ти се учудваш - и това не е нелогично, показва просто липса на факти в системата ти.

    ОтговорИзтриване
  29. neuromantic11/11/12 20:17

    "Значи природата има нещо предвид, за да изравни..."

    Еха. Абе, Жилов ние що сме толкова заблудени с теб и не можем да повярваме в тази магия. Кой ни наказа така да сме мнителни относно нашия добър приятел природата. Тя има нещо предвид! Добрата майчица природа така ни обича и още милее за нас (манията майките да се издигат в култ че чак природата може да се сравнява с тях е същинско чудо божие ма тва е друг въпрос), а ние все в тъмни краски я рисуваме.

    Имаме значи две хромозоми (Х и У) и природата хвърля ези-тура и видиш ли какво чудо е че резултата е фифти-фифти. Природата си знае работата!

    ОтговорИзтриване
  30. "Природата има нещо предвид" може да се чете и като "еволюцията го е наложила по някаква причина".

    Причината, която аз бих повторил е, че мъжете следва да умират повече, и че голяма част от "некачествените" мъже (тези, които dolcevita праща на психоаналитик заради неувереността им) не се очаква дори да имат деца, преди да умрат.

    Кодинова е добър събеседник, би ми било интересно да ми отговори, и не бих искал да привнасяме ехидност в дискусията.

    ОтговорИзтриване
  31. neuromantic13/11/12 11:32

    Къде видя ехидност? Това си е чист смях в лицето. "Еволюцията го е наложила по някаква причина" е свободен твой превод и измества акцента от кодиновия замисъл. Ако аз например хвърлям зарове за да определя кой да наема на работа може да се каже че работното място е наложено по някаква причина, но дали съм имал нещо предвид?

    Еволюцията не може да има нищо предвид. Тя е най-бавният възможен метод за подобрение и се базира на случайности. В нея няма и капка интелект. Ако природата на това ниво можеше да въздейства над човешките общества то мъжете вече трябваше да са една трета от общия брой просто защото са ненужни в свят в който няма войни. А когато тежкия труд бъде заменен изцяло от машини (което ще е сравнително скоро) мъжете би трябвало да останат една шепа поети които служат само за изтънчване на гена. Нещо такова се случва при пчелите. Мъжките търтеи жужат по цял ден на седянка, обменяйки разни "меми" (в процеса вероятно увеличавайки хормоналните нива на този с най-майсторските есета) и чакайки да дойде кралицата за да я оплодят. Като в обществото за което говори Ореховка. То обаче няма да се случи, защото еволюцията няма никакви механизми с които да го наложи. А би било добре.

    Кодинова няма да ти отговори. Май не познаваш добре хората. Освен това не си ли забелязал досега че точни науки и хуманитария не се смесват? Ти наблегна над механистичния поглед над човешките отношения и втрещи всички жени (каква изненада), като междувременно остана хуманитарен мислител - единствен по рода си. Литературната логика не е като другата. Аз направих този експеримент в блогосферата и ти си свидетел на настъпилите ужаси. Пред хуманитарите изнасях данни от естествените науки, а пред учените защитавах чисти измислици и философски идеи. Резултатът беше шок за всички.

    Исках да ти кажа и за теорията ти. Тя обяснява много добре всичко до един момент когато просто няма възможност да даде повече отговори и съответно жените усетили слабост настъпват мощно да се борят с нея. Случва се така защото искаш да оставиш всичко на човешкото ниво. Ние сме машини, казваш ти, играем по правила и телата ни се сглобяват едно с друго в точно определена схема на власт и т.н. от която тръгват и дисбалансите. Но жените няма да спрат да ровят надълбоко докато не изровят фундамента. А той е, че ние сме машини още на молекулно ниво.

    Хормоните (примерно) са тези които определят кой ще обгрижва деца и кой ще катери върхове. Не един път съм давал изследвания в които се вижда че жени които чупят стъклени тавани и постигат "мъжки" успехи са с по-високо ниво на тестостерон, а мъже които гледат деца вдигат естрогена. Какво повече има да се каже? Даже не става дума за гени понеже и социални фактори могат да отключват промени. Така например майките имат способност да превръщат синовете си в женчовци (да не кажем нещо повече), а мъжете правят от дъщерите си бойни единици. Има и много примери за хора които след хормонална терапия искат да сменят пола си; имаше и един пример за кастрирано в много ранно детство момченце което обличали в роклички но то просто отказало да приеме тази роля, развило депресия, след години си направило нова операция и станало месар :) Досадно, но факт.

    ОтговорИзтриване
  32. Не бих искал да слизам на това равнище точно защото диалогът ще стане невъзможен.

    Докато ограничението от типа "От кого най-ефективно да се очаква да отблъсне натрапник или глутница кучета на улицата - от мъжа, жената или детето?" е доста по-лесно за разбиране.

    ОтговорИзтриване
  33. neuromantic15/11/12 20:06

    Виждам че си узрял за един метод който църквата ползва от хилядолетия. Дръж хората далеч от науката и изказвай всичко в прости думи и притчи. Е това бегемот никога няма да го разбере. Тя е изяла цяла щайга от ябълките на познанието и е преглътнала доста болка. Пък ти искаш да го спестиш на милите жени. То бива добър човек ама твоето на нищо не прилича.

    Все пак не разбирам защо търсиш диалог. Той се ползва в сферата на дипломацията където се делят територии, а от шестте ти есета човек остава с впечатление че си решил да разкажеш играта на феминистите веднъж и завинаги без да им оставиш никаква надежда. Първо ги печеш на бавен огън, после очакваш да кажат как намират обслужването.

    ОтговорИзтриване
  34. Аз съм съгласен с част от диагнозите на феминизма. Не съм съгласен с лечението. Но то същото мога да кажа и за Маркс. Търся диалог, защото не се считам за абониран за истината. От друга страна все повече се чудя има ли смисъл да довършвам последното есе.

    ОтговорИзтриване
  35. Windom Earle3/12/12 21:25

    има, има. от август го чакам. :)

    ОтговорИзтриване
  36. Анонимен4/12/12 03:13

    Здравейте,Estranged!
    Не знам каква е личната ви мотивация да се заемете с такава щекотлива тема, но и избраният от вас псевдоним, и жанровото самоопределяне на вашата словоизява тъкмо като „есе“ говорят за стремеж към обективност спрямо разглеждания от вас съвременен социален феномен.Уверявам ви, че има неща на този свят, към които не може да се подхожда обективно.Т.нар. „феминизъм“ е едно от тези неща.Защо е така ли? Ами...както при всеки привидно сложен проблем, който бива изследван от най-различни страни и в най-дребните му детайли,и тук се пропуска първият въпрос: каква е същността на явлението? И тук „обективно-научният“ подход би ни отвел в изследване на етимологии,история и т.н и т.н....Всъщност(според мен,като скромен и неизвестен мислител)днешните феминистки и феминисти(!) са само една от, да ги наречем,„центуриите“ на този „легион“ от бесове, за които се говори в Евангелието.Такива и подобни на тях са просто психопати, обладани от неистов стремеж към власт и привилегии.Лошото е, че самата природа на психопата предполага извънмерни активност и енергия.Не сте ли имали чувството,че светът се управлява от енергични идиоти? Е, всички тези свръхлиберали,политкоректствуващи и прочие правдолюбци са все гнили издънки на същото дърво.Това са „перманентните революционери“ на Маркузе и Троцки,които преобръщат обществото отвътре. Те са отровните продукти на презрелите цивилизации;болестотворните микроби,убиващи и приемника,и себе си. А след това идват варварите! И като по-примитивни,„нецивилизовани“,почти диви – но затова пък много по-естествени(т.е. близки до естеството, до природата) въобще не си задават подобни въпроси. Не, те просто живеят „природно“, а не „природосъобразно“: оплождат, раждат и населват земите, обезлюдени от самоубийствените действия на гореизброените „либерали“ от всякакъв род и цвят. И моят съвет е: всички нормални хора и всеки един поотделно да не допускаме подобни субекти във властта и да не се поддаваме на тяхната пропаганда.Конкретно тези „феминистки“ искат да ни наложат техните извратени „ценности“, представяйки ни ги за някакъв връх на цивилизоваността и демокрацията. А относно претенциите за квоти и за всякаква друга „законова защита“, ще ви напомня само едно: всяка революция е започвала с изискването да се премахнат привилегиите. Към вашата напълно обоснована съпоставка със социалистите и комунистите ще добавя и това, че всички тези кандидати за социален паразитизъм провеждат активната си отровна пропаганда сред някаква група, податлива на внушения: работници, селяни,малцинствени групи, жени, за да ги противопоставят на другите.Целта е у тези групи да се оформи самосъзнание на потиснати, на жертви , и като следствие да се създаде „морал на очакване“ че някой вечно нещо им дължи заради „многото мъки“,претърпяни от някакви си митични „потисници“–в случая,„тези шовинистични свине,мъжете!“. Усещате ли колко се промени пунктуацията ми? Е, така е, когато лъжи и полуистини трябва да бъдат разобличени. Иначе, вашите сексологически, икономически и психологически доводи и анализи са много убедителни, но...никой няма да ги чете. Кажете на читателите си, че съвременните феминистки са просто днешните вещици и това ще е повече от достатъчно!
    Засега анонимен

    ОтговорИзтриване
  37. Предполагам, че Вие сте wn, Мъркан и т.н., човек, коментиращ в блога на Григор в подобен стил. А може и да не сте; никой не е уникален.

    Виждам, че цитирате Евангелието, затова бих искал да уточня, че християните също са унищожили цивилизацията преди тях и е отнело десетки векове да се възстановят достиженията на елините и римляните. А ловът на вещици не е изобретен от комунистите, а пак от християните. Така че се разминавам не само с феминизма, но и с Вас.

    ОтговорИзтриване
  38. Добре, обяснете ми нещо съвсем просто: какъв ви е проблемът аз да мога да уча в университет наравно с мъжете? Да карам самолет, ако поискам, или да работя в ЦЕРН, ако имат такива качества? Защо аз да не мога да искам кариера, а мъжете да могат? Защо предварително ме обричаш на неуспех, смятайки, че след като съм жена, аз задължително умирам да гледам деца, да готвя и да си седя у нас и да си чакам мъжа? Защо аз да не мога да стана президент, премиер, а мъжете да могат? Аз искам всички жени да имат избор да решат - ако искат, да гледат деца и да се посветят на семейството, ако искат, да покоряват Еверест и каквито си искат върхове, без никой да им слага етикети и да им пречи. (И вече уточних, че съм тотално против квотите.) Феминизмът не иска нищо повече от това. Той, за разлика от противниците му, не осъжда жените, които не искат да се развиват. Признава правото им на такъв избор. Противниците на феминизма обаче грачат като заклани, ако им кажа, че смятам живота си - моя лично, не нечий друг, не на Пенка и Станка от бг-мама, а точно МОЯ! - за напълна загуба на време, ако го посветя само и единствено на децата и мъжа си. Феминизмът също така казва, че жена ти трябва да си размърда задника, а не да чака всяко ядене да й идва от теб, щото, разбира те ли, гледала деца. Казва, че ти не си длъжен да си й спонсор доживот, само щото се е окотила от теб. Феминизмът спясава мъжете от всички непосилни геройски клишета, които патриархалният морал им е наложил и чрез които масово ги е напранил невротици и властолюбци не, ами направо пристрастени към властта и победите. Как да живеят според тези стандарти посредствените мъже? А такива ива, да не се лъжем, и те са смачкани и осмени, без да са го заслужили. Феминизмът казва, че те също са човешки същества. Мъжете имат най-голяма изгода от феминизма, той им облекчава положението, като единственото, което иска в замяна, е, жените да имат право да избират как да живеят без да бъдат съдени. И не мога да разбера този вой до бога срещу него.

    ОтговорИзтриване
  39. А, забравих да кажа нещо много важно. Твоята логика би била перфектна, ако живеехме в първобитния, робовладелския, феодалния и ранния капиталистически строй и ако нямаше еволюция на средата. Но понеже живеем в развито модерно общество с много еволюирала среда и вече не се налага да се гони мамут за прехрана и да се убива саблезъбия тигър за оцеляване, твоята логика спира да работи. Както е спряло да е вярно, че жена с малък таз не може да роди и задължително умира при това упражнение, просто защото вече има секцио. Спряло е да е вярно, че цели градове се затриват от чума и други подобни неща. Поради промяната на средата са еволюирала и културата и моралът. Така че - сори, не работят доводите ти в 21-ви век. Вече не ми се налага докато съм бременна или кърмя, да ме обслужва задължително мъжкарят. Мога да съм си спестила пари преди това и да платя някой да го прави. Или - както е в по-добрите страни - държавата да го направи вместо мъжкаря, щото има такава политика. Вече не се гине масово на война, и мюсюлманите преосмислят вече заради това онова с четерите разрешени от Аллах булки. Но ние в България - не, не щем, искаме си първобитния строй, мамута и саблезъбия тигър и туй то!

    ОтговорИзтриване
  40. 2) Ако бъдеш честна със себе си, най-вероятно ще установиш, че емоциите ти (без значение от това в какво вярва умът ти) не харесват неуверени и смотани мъже. Че харесваш уверения и силния (силата има много форми) мъж, например би харесала, да кажем, един много добър писател. Говорим за емоции и страст, не за разум.

    Ето защо никакъв феминизъм не би могъл да промени това, че посредствените мъже ще бъдат тъпкани. Неориентираните момичета (още навлизащи в пубертета) често харесват някоя поп звезда (момче или младеж). Групово. Аналогично явление не се наблюдава при момчетата. Защо? Заради индоктринация?

    И още нещо: това, че мъжете са пристрастени към победите (и към риска, за да стигнат до тях) води обществото напред. Тази система прецаква и товари индивидуалните мъже, но се е наложила поради ефективността си. Ако нито един от двата пола не беше принуден да рискува и да бута, щяхме да затънем в посредственост. Мамините синчета примерно нямаше да имат мотивация напуснат майките си.


    1) Никой не пречи на жените да работят в ЦЕРН и да се занимават с наука. Те го правят. Повечето, поради добрата си памет или хуманитарния си уклон, се насочват към биология (която информационно може да смаже човек), значително по-малък процент отиват към математика и физика. В училище и университета жените почти без изключение изкарват по-високи оценки, така че не може да се каже, че образованието ги прецаква (освен с квотите) - напротив, сякаш училището е направено повече за тях, отколкото за момчетата.

    Ако целта е повече жени да се занимават с наука, а не с хуманитарни неща като психология и журналистика, то следва да бъдат убедени самите жени в това да вземат този избор и да инвестират усилия в него, възможността е налице.

    За президенството и пилотирането на самолети действително има социален проблем; но откъде идва той съм описал в есето: от това, че мъжете окупират екстремните висини и екстремните низини; не може да имаш едното без другото; и докато феминизмът иска достатъчно жени също да отидат на върха, не се бори за това достатъчно жени да се озоват и под земята.


    3) В личен план, не всеки може да спести пари, и това се дължи на различните възможности и оттам приоритети, които ни налага съществуването. Както казах, демографски и икономически невъзможно е всяка жена да си наеме детегледачка.
    Това, което държавата прави вместо мъжкаря, е да вземе пари от данъкоплатците, за да ги даде на майката, т.е. е точно този социализъм, за който говоря.

    ОтговорИзтриване
  41. "Ако бъдеш честна със себе си, най-вероятно ще установиш, че емоциите ти (без значение от това в какво вярва умът ти) не харесват неуверени и смотани мъже."

    Бъркаш интимността със състезанието. Харесването е едно, то е обективно - има/няма качества. Интимността е съвсем друго нещо, тя е субективна. И да, никакъв феминизъм не може да промени това. Какво имам предвид? Обективно примерно Анджелина Джоли е по-достойна за харесване от собствената ти жена (не искам да обиждам жена ти, просто доказвам теза)- тя със сигурност е по-красива, по-успяла, по-секси, по-богата, по-"майчинска" и естрогенна(има шест деца, 3 от които осиновени - много естроген, много нещо). Ако си с нея, демонстрираш по-ценен трофей, отколкото ако си с жена си. Но интимност с трофей няма, има интимност с реални хора. Те може да са по-смотани, но имате обща история, която ви слепява. Не обективното превъзходство го прави, а общата ви история. Така че аз наистина мога да смятам, че някой известен писател надвишава като качества обективно гаджето ми, но няма да го пожелая вместо човека, с когото имам история и интимност, която сме градили дълго време. Така че състезателният принцип отпада при изграждането на интимност, там други фактори влияят и така смотаният мъж може да спечели алфа жената така, както алфа мъжкарят няма да успее.

    Относно мъжете, жените и риска. Обществото активно насърчава мъжете да рискуват и го забранява на жените. Ако нямаше такива нагласи, жените щяха да рискуват и да се провалят наравно с мъжете. Колко майки и бащи казват: дъще, ти можеш да постигнеш всичко, заложи всички карти на своите способности, рискувай, работи, дерзай. Не, казва се: дъще, ти си жена, ти трябва да имаш семейство (сравнително безопасен план, в който провалът не е житейски съсипващ), роди деца, грижи се за тях, подкрепяй мъжа си, стани второстепенна актриса. На мъжа му викат: сине, скочи от стратосферата с парашут, пък после виж там жени, семейства... Ако не скочиш от стратосферата, ти си боклук, смотаняк, за нищо не ставаш. Имай пари, иначе няма секс. Все такива глупости, които обикновено невротизират мъжете, а и не са верни, ако ги погледнеш от женска гледна точка.

    А относно това, че не всяка жена може да спести достатъчно пари, за да си позволи да роди без грижите на мъжкаря - би могла, ако се изравни заплащането и спре да се пречи активно на жената да напредва в кариерата. Защо се очаква от всеки мъж да може да издържа семейство, а се смята, че жената не може? Защо да не може? Може, но не й дават, за да се запази мъжката финансова доминация и така жените да се манипулират да бъдат обслужващи, а не личности сами по себе си. Те раждат поколението на мъжкаря, те са съсъд на неговата прокреация, а не самостоятелни бойни единици. И не ми говорете за хормони. Имам естроген да раздавам (клинично изследване, не предположения), но също така имам амбиция, решителност и твърдост повече от всички мъже край себе си. А нямам излишно окосмяване, което тестостеронът предизвиква.

    Любимият ми писател Джон Фаулз казва, че мъжете виждат нещата, а жените виждат връзката между нещата. Ти приемаш отношенията между мъжете и жените като състезание. Жените знаем, че това не е така. Друго е. Интеракция е. Смятам, че жените като цяло превъзхождаме мъжете с емоционална интелигентност, наложило ни се е еволюционно да я развием, понеже нямаме толкова физическа сила. И сме станали по-добри манипулатори. И Конън Варварина няма шанс пред манипулацията, докато един манипулатор има шанс пред Конън Варварина. Двете събрани в едно дават добър екип. Както комплект матка и яйчници плюс комплект тестиси и пенис дават най-добрият екип за прокреация, без да спорим кой комплект е по-важен - и двата са еднакво важни. Така и с различните качества на мъжете и жените.

    ОтговорИзтриване
  42. Да, различни сме, но затова сме най-силни в екип, когато съберем в едно различните си комплекти качества, не в състезание. Феминизмът отказва състезанието между половете, обявява равен преди да е започнало. Антифеминистите се опитват да ни накара да живеем в условия на вечни олимпийски игри на наклонен терен, който им осигурява вечни победи. Това е варварско и примитивно. Да не говорим, че не е честно.

    ОтговорИзтриване
  43. neuromantic12/12/12 13:43

    Кодинова хем иска да изравни мъже и жени, хем разликите им правели добър комплект. Последно кое е по-важно? Феминизмът не отказва състезанието между половете, а го създава. Мъжете не искат се състезават с жени. Така ще се получат условия за параолимпийски игри.

    Кодинова, ти защо смяташ че Джоли е по-достойна за харесване от жената на Жилов? За него тя може да е най-красивата на света. Мислиш че красотата може да се измери обективно? Как ти въздейства определена визия е строго индивидуално и подозирам че има добри причини да е така. Симетрията не е достатъчна да събуди силно привличане. А дали една жена е успяла и богата е последното нещо което интересува един нормален мъж.

    Цялата ти логика за отпадането на състезателния принцип е базирана на много смелото допускане че ти си алфа жена. Ако в понятието алфа се влагат сила, смелост и прочее мъжки качества може би си права. Но в такъв случай мъжете се състезават за съвсем друга буква от гръцката азбука, което освобождава значителна ниша за смотаняци. Никой няма да убедиш че ако имаше възможност за избор би избрала смотания пред големия. Това са сценарии от розовите комедийки. Паметта може да има приоритет пред обективни фактори (били те химия или физика) само ако е била калявана на потъващия Титаник в продължение на три години.

    "На мъжа му викат: сине, скочи от стратосферата с парашут, пък после виж там жени, семейства..."

    Явно сме от различни семейства. В моето ми казваха: "сине, стой мирен и чети книги, недей да крадеш химически материали от близкия склад с които после да правиш поразии из квартала". Една игра, между другото, в която не можах да привлека нито едно момиче. Иначе те проявяваха интерес към идеята за фойерверки, но като ги видеха с очите си първи тичаха да пищят пред бащите си в каква опасност се е озовал живота им. Толкова за риска.

    Това за хормоните го приемаш много буквално. Не става дума за окосмяване. Хормоните задействат промени още на ембрионално ниво и формират основни разлики между половете. Затова и децата харесват различен тип играчки (това ще го потвърди всеки който е гледал деца и не е индоктриниран от нечии размисли). Така се раждат момичета с широки рамене и/или мъжко мислене. И обратно. В общи линии хаоса на материята. Мъже и жени не са черно-бели категории, но не са и изкуствено разделени такива от нечия приумица.

    И накрая, мисля че ние не сме антифеминисти. Просто се разминаваме с творчеството на феминизма.

    ОтговорИзтриване
  44. "Феминизмът не отказва състезанието между половете, а го създава. Мъжете не искат се състезават с жени. Така ще се получат условия за параолимпийски игри."

    Ето тук ме изгуби. А сега иди да почетеш малко книжки за феминизъм и след това ела да ми обясняваш на мен какво казва феминизмът и какво не казва. Защото очевидно познанията ти са от мъжките списания. Не мога да споря с човек, който ми представя мнение за факт.

    Защо отказвате да се състезавате с жени? Защото а) сте сигурни, че ще ни биете?; б) ви е страх да не ви бием? Друга причина не виждам. Аз не искам да се състезавам с мъжете кой може да пусне по-дълги мустаци, защото очевидно това е абсурдно. И това са ни разликите, които са непроменими. Искам да се състезавам професионално, както се състезавам и с жени на същата писта. И нека по-добрият победи. Няма значение мъж ли е жена ли. Само че за работодателите (мъже) има значение - плащат по-малко на жени, не ги предпочитат, да не би да вземат да забременеят и да им провалят плановете. А антифеминистите ми казват да си кютам у дома и да си гледам децата, а не да ходя и аз "барабар Петко с мъжете". И да ми вадят за това доводи от неолита. Моля ви, осъзнайте се, 21-ви век сме.

    ОтговорИзтриване
  45. А между другото, ти вече един път мощно се провали - "Кодинова няма да ти отговори, ти май не познаваш хората". Очевидно, че сбърка, и то сбърка в нахално самодоволна поза и уверен в безпогрешността си, от което грешката ти става още по-комична. И от тук нататък нали ти е ясно, че изглеждаш несериозно? :)

    ОтговорИзтриване
  46. 1)
    За да има една двойка обща история, трябва изобщо да започне връзка между тях. Не виждам как и какво ще промени факта, че сексуалният еквивалент на грозното момиче е неувереното момче.


    2)
    Не всеки човек (било то мъж или жена) може да си позволи да спести пари, за да бъде самотен родител - хората имат различни доходи, защото създаденото от тях се търси с различна интензивност.

    Що се отнася до разликата в доходите между половете, в есето съм споменал на какво се дължи тя (както и някои митове около тази разлика). А ако жените наистина взимаха като цяло по-ниски заплати за един и същ труд, работодателите щяха масово да назначават тях вместо по-високо платените мъже; работодателите - сексисти пък щяха да отпаднат от пазара, защото щяха да губят повече пари за заплати на мъже.

    ОтговорИзтриване
  47. "...сексуалният еквивалент на грозното момиче е неувереното момче"

    Това не е вярно. Сексуалният еквивалент на грозното момиче е грозното момче. А сексуалният еквивалент на неувереното момче е неувереното момиче. Не можеш да смесваш полето на естетичното и полето на комуникативните умения. Не сравнявай ябълки и круши. Така излиза, че жените имат стойност само в полето на естетиката, а мъжете - само в полето на комуникацията, която те инициират и водят. Още повече е грешно това да се предполага днес, когато жените все по-често поемат инициативата и много по-често от преди се случва да обективизират мъжете, както те правят с тях от векове. (Не че е правилно, но преди е било немислимо една жена да те разглежда само като обект за секс, нищо повече. Сега е в реда на нещата.) Една грозна, но манипулативна жена, може да те изманипулира да я желаеш, все едно е Анджелина Джоли и това се случва толкова често, че не можете да си представите, но само жените виждат схемата, мъжете са в матрицата и са слепи за нея. Случва се разбира се и обратното. Да не привеждам азбучния пример с лейди Даяна и Камила Паркър-Боулс. Изобщо изтъкването на красотата като единствен атрибут на сексапила при жената показва сериозно скъсване на връзките с интимността. Тотално обективизиране на жените, на които не се признава нищо друго освен украсителна второстепенна функция. А увереността на мъжете много често може да се превърне в сериозна страстоспирка, особено за по-умните жени. Така че еквивалентът ти не е верен.
    Хармонията на чертите и тялото е важна, но е само малка част от женския сексапил. (Както и от мъжкия, апропо.) Там огромна роля играят обещанието за добър секс, химията, миризмата, езикът на тялото, контекстът, ситуацията, влиянието на средата, очакванията, емоционалната интелигентност на обекта и субекта и хиляди други неуловими неща, които дори не си даваш сметка, че ти въздействат.
    Увереността на мъжа пък често е неговият провал. В 21-век мачото е модерен на много малко и обикновено нецивилизовани места. Отдавна идеалът се е изместил от силния победител към емоционално интелигентния и емпатичен мъж. Абе вие разговаряте ли с жени изобщо? Откъде ни измислихте начина, по който харесваме? Ние не харесваме така. Между другото, Енея е дала много добър пример в последния си пост за огромната разлика между sex fantasy и power fantasy. Очевидно мъжете по-трудно правите разлика между тези две неща. http://eneya.wordpress.com/2012/12/03/power-fantasysex-fantasy-and-how-they-are-different/

    ОтговорИзтриване
  48. "А ако жените наистина взимаха като цяло по-ниски заплати за един и същ труд, работодателите щяха масово да назначават тях вместо по-високо платените мъже; работодателите - сексисти пък щяха да отпаднат от пазара, защото щяха да губят повече пари за заплати на мъже."

    Жените наистина взимат по-малко пари и това може да се види по официалните статистики на НОИ например - пенсиите на жените у нас са средно със 110 лв. по-ниски от тези на мъжете. Абсолютен факт, който знам от социалното министерство. Ще кажеш - по-необразовани са. Нищо подобно - по данни на ЕК пък жените с висше образование у нас (а и не само у нас, но и в Европа като цяло) надвишават мъжете. (това са все данни, които съм събирала за статии и те уверявам, че източниците са достоверни.)
    Т.е. - хем сме по-образовани, хем драстично по-ниско платени. Което значи, че макар да имат високо образование, жените се назначават основно на ниско квалифицирани и ниско платени длъжности, където хората са взаимозаменяеми, а за високо-платените се предпочитат мъже, те се насърчават да правят кариера. Ето това неравенство се опитват да оправят с квотите, макар аз да смятам квотите за обидни. Да, в третия свят (към който принадлежим) оцеляват суетшоповете и стиснатите работодатели, които наемат жени за роби, а мъже - за техни надзиратели. Така е в Китай, Индия и по Гоцеделчевско в шивашките фабрики за ишлеме - ходил ли си там, щото аз съм ходила. Така е при учителите, в обслужването.
    В западния свят, където подобни тиради срещу феминизма се чуват само от мотористи пандизчии в най-долнопробни барове (макар у нас да са официален манталитет и да се поддържат от много интелигентни хора), отдавна са разбрали, че експлоатацията и омаловажаването на жените не води до нищо добро. И маржа между мъжките и женските заплати е доста смален, макар все още да съществува. Само че в Исландия е възможно жена, женена за жена да стане президент, а в България все още е невъзможно хетеросексуална семейна жена да стане президент.

    ОтговорИзтриване
  49. "увереността на мъжете много често може да се превърне в сериозна страстоспирка, особено за по-умните жени."

    Дали не омешваш под един похлупак увереността с арогантността, самохвалството, грубостта и нарцисизма? Защото това са различни неща.


    "Откъде ни измислихте начина, по който харесваме?"

    А ти откъде измисли начина, по който ние харесваме?
    Аз съм се обвързал с най-прекрасната за мен жена на света, на български май няма дума за "soulmate", на руски следва да я нарека "родная". И поради общото ни минало ни свързва и общо бъдеще. Това не променя желанието ми за секс със 100 студентки.

    Нещата, които си изброила, влияят, но не толкова силно и не променят изначалното желание за неангажиращ секс с най-обикновената млада жена, която си видял току-що на улицата, което няма нищо общо с желанието за връзка или с наелектризиращата страст. И не, това не се дължи на това, че обществото е превърнало жените в обект на консумация. Иначе нямаше да му се хващат (и да се обсебват от това желание) толкова различни по характер мъже, включително такива, които избягват всякакви други страсти или индоктринация.


    "Отдавна идеалът се е изместил от силния победител към емоционално интелигентния и емпатичен мъж."

    Ако този мъж е неуверен и депресиран, ще се превърне просто в "най-добър приятел" на сьответната жена, на когото тя ще му се оплаква от простотиите на гаджето си.
    Повтарящ се сценарий, изпитан от безброй такива мъже.

    Виж, ако под "емоционално интелигентен" разбираш "знаещ как да флиртува", ще се съглася. Само дето "емоционалната интелигентност" е оксиморон.


    Жените наистина взимат по-малко пари и това може да се види по официалните статистики на НОИ например

    Средностатистически по-ниският доход на всички жени не означава, че жените и мъжете, които работят на една и съща квалифицирана позиция, взимат различни заплати. Нито пък означава, че по-ниският доход на група жени идва от дискриминация от страна на работодателя (макар че несъмнено е следствие от ролята, която жените поемат в обществото). Това и редица други неща са обяснени в клипчето, което съм пуснал.

    ...
    И тъй като разговорът губи фокус, бих искал да поясня накратко какъв е проблемът във феминизма за мен; без значение от твоята лична позиция той като цяло води до

    1) социализъм (помощи, квоти) - а аз не съм социалист
    2) пуританство, цензура, вечно състояние на сексуална обида (или по-точно изместване на секса към идеалите и емоционалните нужди на жената-интелектуалка от средната класа - например тя има право да филтрира мъжете си по тяхната "емоционална интелигентност", но те нямат право да я филтрират по външния й вид или младостта й).

    ОтговорИзтриване
  50. за квотите се разбрахме - аз съм против и това не ме поставя в противоречие с феминизма.

    но това е добро: "тя има право да филтрира мъжете си по тяхната "емоционална интелигентност", но те нямат право да я филтрират по външния й вид или младостта й"

    ти искаш политкоректно да употребяваш млади и хубави жени. как ти пречи феминизмът точно, че не разбарах? :) ох, така не съм се смяла от години. всеки има право да филтрира всички останали по каквито критерии му падне. на сексуалното привличане не могат да се слагат правила. просто вида хора, които ни привличат, говори за нас. ако не те привличат интелектуалки, а хубави младички момичета, това означава нещо. пък и не е казано, че всички интелектуалки са грозни.

    ОтговорИзтриване
  51. В действителност това, че един мъж си признава, че го вълнува мисълта за секс с много и млади жени не може да ти каже нищо за характера му, освен това, че е мъж и че не го крие от себе си и другите.
    Изкушаващо е да ми бъде поставена диагноза (аз сам съм си я поставил - чикиджия комплексар), но всъщност какво поражда появата на такива индивиди въобще?

    За жените е изключително важно дали се създава нужното емоционално напрежение, дали се докосва по правилния начин в правилния момент, какви думи се изричат; жените имат нужда от тези десетки параметри, които си изброила - имат нужда от "химия" и без нея сексът е безсмислен. На мъжете като цяло им стига и един параметър, "физика". Жените искат изискано приготвено ястие, мъжете страдат от безкраен сексуален глад и луксозното ястие е бонус. Жените също имат сексуален глад, но той е различен и има съвсем различни приоритети. И не е трудно да се досети човек защо се е получило така.

    Интересно как феминизмът твърди, че живеем в общество, в което мъжете властват (включително сексуално), при положение, че женското отношение към секса е еталон, а мъжкото е морално осъдително (до степен да провали кариера и да разори един мъж) и се приема за патология.

    ОтговорИзтриване
  52. neuromantic13/12/12 15:21

    "Защо отказвате да се състезавате с жени? Защото а) сте сигурни, че ще ни биете?; б) ви е страх да не ви бием?"

    Отговорът ми е: Да :) И двете са верни, но от това по никакъв начин не се променя факта, че жените търсят състезание, не мъжете. Мъжете нямат необходимост да се състезават с жени или да им доказват каквото и да било. Искаш да се състезаваш професионално? Чудесно, заповядай на пистата на инженерите и физиците. Докажи се като лидер в областта. Ще приветствам постиженията ти с бурни аплодисменти. Но ти май искаш да се докажеш в някоя хуманитарна област. Еее, колко предвидимо. Ако ще е състезание да е по сладкодумие. Статистиката говори много за движението на половете. Искате да сте равни, ама ако може по-равни. Да минете направо на десерта. Знам че има изключения. Дори Той не може да хвърля все шестици щом като е създал социалистите.

    Бях се притеснил че почвам да звуча прекалено сериозно, но сега ми олекна. Мога да си помисля че отговаряш само за да направиш напук, но айде няма.

    След толкова приказки пак сме на изходна позиция. Какво разхищение на енергия. Неволно или не феминистките ни впримчиха в социализъм. Дадохме им думата и те го възцариха с алфа вълни. И това е само началото. Нали са образовани, ако не добре платени, приказките поне са ги овладяли до съвършенство. Смятай като се докопат до икономиката. Монетарна и фискална политика ще бъдат заместени с пожелателна и поетична.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще напомня за пореден път да запазиш язвителността и подигравките за другаде.

      Изтриване
    2. neuromantic17/12/12 14:20

      Сори, но само това остана след като чувствените вълни на Кодинова заляха и предизвикаха късо в рационалните ми вериги. Може да е наследство от университета. В точните науки такива реакции са ежедневие и норма. При хуманитарите сигурно е различно - то са дискурси, то е чудо. А при журналистите вероятно се подхранват най-вече личните предпочитания при съставяне на истината... Всеки случай ми се струваш нещо докачлив на тема подигравки. Ако бях Кодинова щях да те заподозра в травми. Спирам.

      Изтриване
  53. "На мъжете като цяло им стига и един параметър, "физика". Жените искат изискано приготвено ястие, мъжете страдат от безкраен сексуален глад и луксозното ястие е бонус."

    Отново не е вярно. Не всички мъже. Само невротичните. Но се оказва, че в изстрадалата ни държавица те са мнозинство и определят климата. Т.е. - невротичните мъже се приемат за норма. От там и цялото объркване. Има една книга на Фройд, мисля, че се казваше "Три студии за сексуалността" или нещо подобно, където той прекрасно е описал невротичния мъж и неговата сексуалност. Непрекъснато ми я набутват като пример, че там всъщност е описана мъжката сексуалност и аз непрекъснато обяснявам, че там е описана само сексуалността на невротичния мъж, не на всички мъже. Всъщност описанието му е много близко до това, което си направил ти.

    Това, че на мъжете за секс им стига само физика е точно толкова вярно, колкото че жените винаги изпитват романтична любов, когато правят секс, интересува ги душата или успеха на мъжа и не им пука за физиката. Този вид отношение към секса няма нищо общо с пола, а с невротичността на индивида. Жените могат да правят секс като мъже заради самия секс, заради чисто физическото удоволствие, без да изпитват грам романтична любов и дори без да искат да се запознават с партньора си. Просто са по-дискретни, защото върху тези, които го правят, има стигма. И има мъже, които само като целунат ръка на една жена, веднага искат да се женят за нея и се държат както се предполага, че се държат жените. А огромното мнозинство (в нормалния свят, уви, не у нас) са така наречените на английски well-adjusted people, които съчетават в отношенията между половете цялата тази гама, за която писах - секс, харесване, интимност, интелект, емоционална интелигентност, общуване на душите и телата и т.н. И те са по равно и мъже, и жени. И нито са най-красивите, нито най-успелите, просто са най-щастливите и доволните от връзките си, хората с най-балансирано самочувствие и най-добра адаптивност. И тук феминизмът няма нищо, ама нищо общо. Говорим единствено и само за относително психично здраве.
    В едно си прав обаче - женската сексуалност е доста по-сложна, по-неуловима и закодирана от мъжката (мисля, че е заради разликата в хардуеъра). От многобройни разговори с хора съм установила, че жените се невротизират от липса на качествен секс, а наличието на некачествен може да ги влуди. Докато за мъжете няма значение какъв е сексът, те на секс са супер непретенциозни - какъвто дадат. И пак ти повтарям - жените имат нужда от много повече секс от мъжа, повярвай ми, техният глад е много по-голям, отколкото е общоизвестно. Доводът ти, че мъжът е непрекъснато гладен, а жената от време на време, и то малко, не е изобщо верен, дори е наобратното. Затова не го ползвай като аксиома, над която да строиш по-нагоре теории.

    ОтговорИзтриване
  54. А, сега се сетих за едно мисля добро доказателство за това колко голям е женският сексуален глад. Хистерията е типично женско заболяване, което се получава от липса на секс. Жената психически се разболява, когато няма секс. За мъжете такова нещо не е известно. Още в по-лицемерните стари времена това заболяване е получило наименованието си от обяснението, че когато мъжете отивали на война, матките на жените им почвали да блуждаят из тялото и те откачали. А те всъщност се поболявали заради липса на секс. И лечението - съвсем официално предписано от лекар - е било специален масаж, по-известен днес като мастурбация. Дори е имало специални уреди, с които се е правел този масаж.

    ОтговорИзтриване
  55. Изключенията, за които говориш (мъже и жени) са точно това - изключения. Има и птици, които не могат да летят, но това не променя факта, че птиците като цяло летят.
    Има причина повечето птици да летят: тези птици, които не летят, си живеят добре, но в някакъв момент могат да си платят за това, като додото например.

    Ако жените наистина биха изгладнели до степента, до която една улична котка е готова да яде хляб, грах, царевица, ако наистина масово предпочитаха количеството в секса вместо качеството, нямаше да има такава потребност и пазар за порнографията и проституцията, ориентирана към мъже. По цял свят. Включително в най-прекрасните държави, в които живеят хармоничните личности, за които говориш (изглежда живеем в различни светове).

    ОтговорИзтриване
  56. изглежда живеем в различни светове

    Май така се оказва. Аз живея в света на нормалните, надявам се (аз също си имам доста отклонения, но те не са в посока интимност и секс). ОК, струва ми се, че се разбрахме. Аз приемам доводите ти, но просто те не се отнасят за моя свят. За твоя най-вероятно се отнасят. Твърде е възможно аз да живея в измислен, или поне пренесен на друго място свят, а ти да живееш в този, който ни заобикаля. Аз този, който ни заобикаля, съм го отрекла отдавна, не го харесвам и в мислите си съм другаде, където ми се струва, че цари някаква нормалност. Това, заради което изписах толкова редове, е, че феминизмът няма нищо общо с нашите девиации. Те са си наши, сигурно си ги обичаме и отглеждаме, но феминизмът априори е добра работа. Той казва, че жените и мъжете са еднакво ценни човешки същества. Каквото и да се случи в личния ми живот, никога няма да спра да вярвам в това. А това е фундаментът на феминизма. Всичко друго - като квоти примерно - подлежи на доуточняване, но нищо не може да ме накара да вярвам, че аз съм по-долу от някой мъж и имам ограничения, само защото съм жена. Няма как да се случи. И мисля, че с това затваряме спора, който за мен беше изключително приятен и поучителен. :) Бъди здрав!

    ОтговорИзтриване
  57. Днес прочетох следният текст, който добре описва положението. Макар и със закъснение, го цитирам:

    "Докато мъжете имат проблем да схванат сложната, променяща се схема на женската сексуалност, жените имат сходни трудности в това да приемат простата, но заплашителна реалност на мъжкото желание.

    И въпреки че типичният мъж знае, че жените се различават от него, но не може да схване по какъв начин точно, типичната жена предпочита да отрича че мъжете са различни от нея и настоява, че очевидните разлики са патологични отклонения от (женската) норма.

    Оттук: Just Friends

    ОтговорИзтриване
  58. "жените имат сходни трудности в това да приемат простата, но заплашителна реалност на мъжкото желание"

    не, нямаме такива трудности, повярвай ми. само че ти се опитваш да наложиш сексуалните щения на невротичния мъж като норма. както вече стана въпрос, у нас те наистина са нормата, но това не означава, че са здравословни и водят до балансирани и здравословни връзки. водят до опустошение, самота, депресия и все по-голямо желание за вдигане на дозите, за да се събуди либидото. ще ти дам един прост пример. мъж на средна възраст установява, че има трудности с ерекцията. естествено, той не търси причините в себе си, имах си хас в патриархална държава мъжът да е виновен. той казва - жена ми вече не става, не ме възбужда. и съответно започва да се заглежда в по-млади и по-красиви жени. само че проблемът му не е атакуват централно, той е атакуван единствено палиативно. и в един миг и младичката и красива жена не може да му помогне да си върне либидото. тръгва да търси по-младичка и по-красива, по-нов модел и да казва: такива сме си мъжете, жените не разбират нашата природа. и това престава да му стига, а еректилната му дисфункция се задълбочава, защото не е лекувана. тогава минава на множество млади и красиви жени... и т.н. схемата е като при наркотика. това няма нищо общо с феминизма, не обижда първата му жена, която той обвинява за своите проблеми. просто означава прогресивно невротизиране на този мъж, който отказва да застане лице в лице с проблемите си. в същото време има мъже, които изкарват целия си живот с една и съща жена, тя ги привлича и на 40, и на 50, и на 60. и не защото нямат пари или успехи да си позволят по-добър модел, а защото нареждат приоритетите си и оценяват дълбоката връзка, която са създали с нея. познавам такива мъже, те са част от най-близкото ми обкръжение. познавам и първия тип, те също се срещат сред обкръжението ми, и изпитвам неистова жал към тях, но не слушат никого и затъват в тъгата и споделената си самота. и точно те най-често атакуват феминизма от вина, защото дълбоко в себе си знаят, че не правят каквото трябва, а това, което прокламират за правилно - и което дори сами себе си заблуждават, че е правилно и мъжко - ги опустошава и ги завира още по-дълбоко в самотата и депресията им.
    това се среща и при жените, не е чисто мъжка територия. невротизирането няма пол. и не, не отричам, че мъжете са различни, но никой досега не е излязъл с доказателства - освен псевдонаучни, разбира се - че мъжкият и женският мозък работят различно. както не работят различно мъжкият и женският стомах, сърце и т.н. имаме различни ограничения, свързани с физиологията, но нямаме ограничения на пола, свързани с психиката. просто невротизирането на единия пол е прието за норма и се насърчава. превърнало се е в манталитет. а той, както е известно, няма нищо общо с интелекта. и най-умният мъж може да се невротизира до такава степен, че да повярва на емоционално ниво в неща, които рационално не би потвърдил никога.

    ОтговорИзтриване
  59. сега погледнах и източника ти. изповедите на момиче на повикване? то познава само невротизирани мъже, затънали тотално във вдигане на дозата. то не познава емоционално здрави мъже. затова и изводите й са такива, няма как да са други.

    ОтговорИзтриване
  60. 1)
    Има убедителни научни доказателства за това защо предимно момчетата страдат от аутизъм (и неспособност да разпознават емоции). А това са психически болести.
    Също така има убедителни обяснения за това защо мъжете имат екстремни резултати в интелигентността (както гениалност, така и лудост и деградация), докато жените, поради двойното подсигуряване в наследствеността, са по-адаптивни и интелигентността им по-често усреднява екстремните резултати и гравитира около нормата. (Това отчасти се връзва и с икономическата и социална картина, за която става дума в есето).
    Хормоните ни и емоциите ни също са различни.
    Но това е разговор без изход.
    Нека се насоча към хуманитарната му страна.

    2)
    В текстовете на тази проститутка за първи път видях, че няма за какво да се самообвинявам и самобичувам, че мога да се приема. Мъжката сексуалност щеше да бъде патологична, ако нямаше техническа причина, заради която тя да бъде такава, а такава има.

    Впечатлява ме, че вече не се счита за болест да си гей или лесбийка, че те трябва да се приемат такива, каквито са, но се счита за болест да бъдеш мъж, и че той няма право да се приеме такъв, какъвто е. Ти пишеш:
    "водят до опустошение, самота, депресия" - водят до тези неща, защото самото общество счита подобно поведение за нередно; по същата логика и да си гей води до опустошение, самота и депресия, пак защото обществото счита подобно поведение за нередно.

    Съответно, впечатлява, че феминистите се борят за разрешение на гей браковете, но не и на полигамията и полиандрията, примерно. Тоест норма е всичко освен хетеросексуалният мъж - страстите му трябва да бъде подчинени на женските ценности и идеали, а ако не могат - да бъда подтиснати; тези хора трябва да разберат, че са болни и да спрат! Никакви отдушници за тях! Феминистите са борят за правото на жените да правят с тялото си каквото искат - но не и ако тези жени решат да продават секс - най-вероятно тези жени го правят, защото са ако не принудени, то са травмирани и психически болни и не знаят какво вършат. Пак дефинираме като "болен" някой, който считаме, че се "самонаранява" (според нашите разбирания за морал). Свободата обаче изисква да се даде възможност на хората да се самонараняват, да рискуват живота си, дори да се самоубиват. Защото това си е техния живот.

    Това е фундаментален проблем: моралът или свободата. Мисля, че удряме на камък.

    ОтговорИзтриване
  61. Пътят, по който вървиш, води до узаконяването на педофилията. Има граници, няма абсолютна свобода, та свършва там, където започва увредата и възползването, фаворизирането на желанието на един за сметка на интегритета и автономията на друг.

    Ти какви жени си представяш, че ще влязат в един полигамен брак? Просто си го помисли, представи си ги тези жени, дето ще ти удовлетворят мъжките ти страсти. Представи си, че една от тях може да е майка ти или дъщеря ти. И пак се идентифицирай с този, който ще я употребява като услуга, като удобство. И си помисли ти как би се чувствал като част от един полиандрен брак? Или че синът ти дойде и каже, че иска да бъде част от полиандрен брак? Представи си го и това. И ми кажи какви мисли имаш и по всички изброени казуси.

    ОтговорИзтриване
  62. Нямам проблем да бъда част от полиандрен брак. Не ме притеснява мисълта, че ще съм трети, четвърти или десети съпруг.

    Синът ми, дъщеря ми, майка ми и сестра ми решават за себе си на какво са съгласни и какво ги устройва. (Не го решаваш ти като морален авторитет вместо тях.)

    Що се отнася до "злоупотреба" и "възползване" - имам четири близки приятеля. Значи ли това, че се възползвам от един от тях за сметка на другите? Какво его трябва да има "употребеният", за да си мисли така?
    Аз не разбирам любовта. Разбирам приятелството и секса. Винаги съм си мислел, че любовта е много близко приятелство + секс. Това, че жените мислят (или по-скоро усещат) другояче беше урок, който научих с големи мъки. За щастие съпругата ми е изключение и има същият опростен подход като мен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен15/4/13 23:40

      "любовта е много близко приятелство + секс"
      не можеш да бъдеш приятел с човека, с когото правиш секс. приятелство и секс не се комбинират
      ако решим да правим секс с приятелите си? да не би да излезе, че щом не правим секс с близък приятел, значи няма любов между нас.

      Изтриване
  63. "Аз не разбирам любовта."

    Е това ти е проблемът. От там идват всички разминавания и затова не се разбираме. Но ако ти не я разбираш, не бива да твърдиш, че тя не съществува. Много хора, даже повечето, я разбират - различно, погрешно, объркват я с други неща, но тя си съществува. И не само в главите на жените. По мои наблюдения мъжете са по-добри в любовта.

    От това, което си отговорил за сина си, дъщеря си, майка си и сестра си, ми става ясно, че не разбираш и емпатията, а точно това беше моето желание - да я предизвикам в теб с тези въпроси. А любов без емпатия няма. И не говоря чисто рационално да се поставиш на мястото на другия, а да прекараш ситуацията през емоциите и сърцето си. Как ще ти е все едно, че дъщеря ти живее с мъж, който я смята за една четвърт от света си и не й дава цялата си любов? Ми аз ще го убия този, ако така се държи с моята дъщеря, аре мен ме остави кой как се държи с мен. Очевидно ти е трудно да почувстваш емпатия дори към най-близките си хора - което за повечето е по-лесно.

    Хората, които се затварят за любовта и емпатията, обикновено се боят да не бъдат наранени - щото едното без другото не може. Някои се раждат такива. И в двата случая се наричат социопати. Дефект - вроден или предизвикан - в амигдалата. Но голямата тайна е, че не можеш да бъдеш щастлив, без да позволиш да бъдеш уязвим. Най-голямата сила е да покажеш слабост. Просто не знаеш какво изпускаш с тази геройска поза на безразличие и неуязвимост, която си заел. Готова съм още сто пъти да ми разбият сърцето заради това щастие, което само любовта може да донесе (независимо дали е романтична или от друг платоничен тип, защото има ли любов, не се минава без по-силни или по-слаби разбивания на сърцето).

    Просто не знаеш какво изпускаш. Дано да има промяна и да разбереш някой ден думите ми. А ти усети ли се как написа 6 есета и спори със сума ти хора, които не са социопати и не могат да предположат, че не изпитваш емпатия и любов, и обвини феминизма, че не ти позволява да практикуваш емоционално нездравословни неща, само защото... ти си каза защо?

    Няма живот без болка. Болката учи, възпитава, но може и да осакатява. Затова номерът е не да я избягваме, а да си създадем механизми да я изтърпяваме и да не й позволяваме да ни направи социопати.

    Примерът с приятелите е некоректен. Ние обсъждаме междуполови отношения, а те са от друг порядък. Аз също имам много приятели, изпитвам към тях любов, но не такава, каквато изпитвам към партньора си. Имам и близки приятели мъже, значи ли това, че само сексът ни дели от връзка? А ако правим секс и въпреки това не стане връзка? Какво липсва? Очевидно любовта. За мен живот с близък приятел с който правя добър секс би означавало компромис. И не само за мен. Ами ако в някакъв момент този близък приятел, с когото правя добър секс и живея, престане да може да прави добър секс по някаква причина, това дава ли ми право да си вдигна чуковете и да потърся по-добър секс при друг приятел и да оставя предишния в критично положение да се оправя както може, като от време на време го изслушвам и му давам кураж? Или пък да му задълбоча еректилната дисфункция като най-приятелски му споделям как съм намерила добър секс на друго място, но продължа да си живея с него? Това няма ли да е жестоко от моя страна?

    Когато мъже и жени се събират в двойка, те би трябвало да си дадат достъп до най-уязвимите си дълбини. Тогава могат да изпитват любов един към друг. Но този достъп носи отговорности. И от това следват някои неща. Затова отношенията в двойката са от друг порядък и точно този достъп до най-уязвимата част на другия поражда любовта. Защото без нея ще си оставен само на животинските си рефлекси и в някакъв миг в прилив на инстинкт за самосъхранение ще посегнеш там и тогава можеш да съсипеш другия.

    Да, това са по-сложни отношения и не са за всеки. Някои умират без да знаят какво е любов. Но те уверявам, че няма по-готино нещо от това. Няма по-хубаво от това любовта да е споделена. Макар че пред приятелство плюс секс, избирам несподелената любов.

    ОтговорИзтриване
  64. Сетих се нещо, което моят психотерапевт ми казваше: Болката никога няма да спре. Нашата работа е да превърнем депресията ти в обикновено нещастие, такова, което няма да те спре да опитваш пак да бъдеш щастлива, колкото и пъти да не успееш. При мен се получи, надявам се и при теб да стане. Докато дишам, няма да опитвам да бъда щастлива, без да теоритизирам и градя теории, които да ми осигуряват безопасен живот. Няма щастие без риск и опасен живот. Любовта е един от най-опасните рискове, които човек може да предприеме. Но се отплаща с лихвите, умножени по безкрай.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен16/4/13 12:39

      Депресията не се превръща в нещастие.

      Изтриване
  65. Удобно е да бъда изкаран като лишен от емпатия социопат. Всъщност хората много често се обръщат към мен като терапевт и изповедник за най-съкровените си тайни поради това, че съм откровен, че разкривам уязвимостта си и на свой ред лесно влизам в положението им.
    Това дали съм способен на емпатия или не обаче няма никакво отношение към това дали съм прав.


    Освен това, емпатия не е да наложиш собствените си ценности върху някой друг. Точно обратното - емпатия е да разбереш другия, дори и да е различен от теб.

    В случая, аз не желая цялото внимание на някого, бих се задоволил и с една осма от него. Имам си собствени мисли и интереси, не държа някой да е 100% обсебен от мен.
    Поради това считам, че най-близките ми хора имат право да вземат същото решение, ако това е задоволително за тях.


    Но независимо дали хората са ми близки или не, да ги спирам да правят "емоционално нездравословни неща" мога единствено като се опитам да ги убедя, че нещо е вредно за тях (ако го считам за вредно). Не като създавам закони против саморазрушителното поведение. Законите против саморазрушителното поведение дават трагични резултати, и постигат точно обратното на целите си.

    На трагичната история на този тип закони следва да обърнеш внимание, щом мислиш за едно по-добро общество. А не на това да ми правиш психоанализ - разбрах, че според теб аз и съпругата ми сме социопати, но това няма отношение към политиката, която феминизмът се опитва да прокара - която се свежда до поредният морален терор върху най-обикновени хора.

    ОтговорИзтриване
  66. Съпругата ти не съм я чула, ти я представляваш в случая и говориш от нейно име, а е възможно тя да не мисли така. Може да ти казва, че е така, а да не е. Просто се е адаптирала, да речем, защото те обича и не иска да ти чупи хатъра. Няма да ми е за първи път да видя нещо подобно.

    Ти как наричаш хора, които не могат да изпитват любов и не я разбират? Психологията ги нарича социопати, не аз. А любов без емпатия е невъзможна. Който не изпитва любов, не изпитва и емпатия. Аз непрекъснато ти обяснявам, че това няма нищо общо с феминизма и с пола, отнася се с еднаква сила и за мъже, и за жени, а ти непрекъснато се опитваш да изкараш феминизма виновен за това, че не можеш да изпитваш любов, а той ти се кара за това. Той не ти се кара, психологията ти се кара.

    Защо непрекъснато се опитваш да изкараш феминизма догма, която задължава мъжете да изпитват романтична любов към жените и защо твърдиш, че само жените изпитват романтична любов и се опитват да я наложат на мъжете, които са природно неспособни на нея? Това е напълно погрешно твърдение. Не мъжете не могат да изпитват романтична любов, социопатите не могат, а те са и мъже, и жени. Феминизмът не би могъл да се занимава с това, той се занимава с битка за равни права в обществото между мъжете и жените. Той дори почти не се занимава с романтичната любов, а ако се занимава, то е много странично занимание.

    Всеки има право да се самоубие, но аз ако имам вариант, бих го спряла. Особено ако ми е близък. Суицидността, чийто частен случай е саморазрушението, е болестно състояние, с което се занимават психиатрите, не феминистите.

    ОтговорИзтриване
  67. Случвало ми се е да се влюбя няколко пъти, както и да бъда раняван жестоко от това (в студентските ми години), но романтичната любов е до голяма степен религиозно преживяване. Хората са склонни към различни видове религия и различни опиати. Не виждам как емпатията е неразривно свързана с такива поробващи, ирационални преживявания, които не са повод за гордост.

    Пишеш: "А любов без емпатия е невъзможна. Който не изпитва любов, не изпитва и емпатия."
    Това е класически пример за логическа грешка. Второто изречение не следва от първото.

    Отново изместваш нещата към личния ми свят. Докато аз говоря за това, че в обществото се прокрадва все повече социализъм и морална полицейщина. Последният такъв пример е законът, че нямаш право да си оставиш петгодишното дете само вкъщи дори за половин час.

    Все повече се прокарват закони, целящи да наложат морал и криво разбрани стандарти за безопасност. Законът не бива да предписва "правилно" поведение, а само да наказва нанесени щети върху друга личност (не върху себе си) - и то обективно измерими щети. Всичко друго води до бъркане в личния живот на хората, злоупотреби и терор. Даваш ли си сметка до какво реално води закон срещу обидите или срещу зяпането на жена повече от 5 секунди (щети, които са въпрос на тълкуване)? Мен ме остави.

    ОтговорИзтриване
  68. Позволи ми да предположа, но си мисля, че цялото това писане срещу феминизма има нещо общо с личния ти свят. Винаги съм мразела, когато тълкуват моите текстове, като тълкуват мен, затова внимателно пипам. Но според мен когато кажеш "не мога да изпитвам любов" и го кажеш сам, макар някой да го е предполагал преди това, но да не го е изрекъл, защото не обича да тълкува твърденията според приносителя, това означава нещо и е като вик за дискусия. (Не отричам, че водех разговора в тази посока, но аз съм обучавана да правя това, не е само от женската ми манипулативна природа.)

    Да не можеш да изпитваш любов е огромен проблем, нямащ нищо общо с пола и феминизма, който - особено признат - не може да се подмине с лека ръка. Ти се опитваш да го омаловажиш, като буташ дискусията в друга посока. Нормална реакция. Но тази червена лампа свети и издава дори и звуков сигнал. На мен го издава от преди 10 поста. Знам, че си се влюбвал и си бил наранен, нямаше нужда да ми го казваш. Ако това те успокоява - и аз. И съм била съсипвана, стъпквана, доведена до клинични депресии, пила съм лекарства, давала съм си цялата заплата за психотерапия, влизала съм в твоята поза и съм се върнала от ада. Била съм по-хардлайн и от теб. И - забележи! - съм жена и нямам подкрепящата идеология на патриархалната среда около мен. Нямам феминизъм, който да обвиня. Напротив, имала съм рестрикрициите на партиархалната среда около себе си и въпреки това гордо съм носела години наред социопатното си знаме. И това продължи около 10 години. И свърши. Излекувана съм. Завинаги. Искреност за искреност. Сега се чудя как съм могла да бъда такава, но е било. Не се гордея, просто го отбелязвам. Разпознах те както се разпознават двама бивши пияници или наркомани.

    Моралът не е случайно възникнал. Всъщност той е по-скоро спонтанно възникнал според обстановката и се мени в различни времена и култури. Моралът не е задължителен, но е препоръчителен и ни предпазва от самите нас, защото ние може вече да сме открили какво има в атома, но сме в хиляди пъти по-невежи какво има в психиката ни. Законите ни предпазват в много по-малка степен и се появяват, когато е насъщно необходимо. Не мога да си представя, че някой може да остави 5-годишното си дете само за половин час у дома. Аз не бих могла, не заради морал, а заради страх и отговорност. Пука ми за морала. Не бих си простила, ако нещо се случи през това време с него, би ми свършил животът, ако този половин час се окаже фатален. Нямам нужда от закон, за да не го правя. Но понеже внимателно следя криминалната хроника, мога да ти дам хиляди прецеденти, които са наложили да се въведе този закон. Моралът се е оказал недостатъчен и се е наложило и да има закон.

    Същото важи и за междуличностния и междуполов морал, срещу който ти се бунтуваш. И срещу който и аз съм се бунтувала с грозни и мъчителни за мен резултати. :)

    ОтговорИзтриване
  69. а, чакай, не съм отговорила на обвинението за силогизъм. смятам, че любов и емпатия са еквиваленти. така че няма силогизъм. и двете твърдения са верни. а без б не може и б без а не може. и двете са верни, щото а и б са едно и също.

    ОтговорИзтриване
  70. Мен са ме оставяли сам вкъщи на тази възраст. Реално почти всеки родител е нарушавал този закон. Разбираш ли какво се случва, когато всеки обикновен човек е нарушител на нещо? Какъв произвол е това и какъв инструмент за злоупотреби?

    Любовта няма нищо общо с обичта, със съчувствието, състраданието, взаимопомощта, и емпатията. Не случайно са различни думи. Но това си е твоя тема. Ти буташ нещата натам, към оня стар виц "Жената е готова на всичко за любов, дори и на секс, мъжът е готов на всичко за секс, дори и на любов."

    Ще се върна само на полигамията за момент. Един колега ми разказваше една стара съветска комедия, в която комунистите обяснявали на някакви освободени от тях мюсюлмански жени:
    - Сега вече редът е друг. Една жена - един мъж.
    И жените питат:
    - Ама тогава жената ще трябва да върши цялата къщна работа, без да може да си я подели с останалите жени?!
    - Да - казват комунистите - но тя ще може да прави това, защото много обича мъжа си.
    - Но ако няма други жени, които да й помагат, кога ще има тя време за себе си?

    Това е типичен социологически хумор, цели да демонстрира, че призмата на ценностите ти не е задължително вярна. Както казах, аз не виждам проблем да съм един от много съпрузи, затова не ме притеснява подобна мисъл и за сина ми.

    ОтговорИзтриване
  71. Аз искам да се намеся като на всяка манджа мерудия и да ви посъветвам да зарежете обсъждането на полигамните бракове засега. Това, че един от вас няма нищо против, не означава автоматично, че останалата част от хората споделят мнението му (и въобще е хубаво когато се правят глобални социални теории да се ползват по-солдни аргументи от "щом е валидно за мен, значи е валидно за всички" и "така ми изглежда логично, значи е вярно"). По-важното в случая е практическото полигамно поведение, което в момента е еднакво достъпно и за двата пола. Одържавяването на някакви сексуални отношения под формата на законен брак обикновено е свързано с наличието на имуществен интерес от връзката; съответно когато този интерес стане достатъчно масов, тогава се появяват искания за институционалното признаване на връзката. В момента има масов интерес гей-съжителствата да бъдат узаконени и да имат имуществени последици - и тъй като причините това да не се случи стават все по-фиктивни, узаконяването започва да се случва. Когато се появят достатъчно големи групи хора, които да смятат че полигамното съжителство трябва да бъде институционално признато, тогава ще има и групи от активисти, настояващи за признаването на такива бракове.
    Толкова за тенденциите. Към това може да се добави безстрастният факт, че полигамията изчезва не заради идеите на феминизма, а защото индустриалната цивилизация е направила този вид съжителство неефективно. Големите родове от миналото са били ефективни в условията на самозадоволяващи се стопанства или постоянна външна заплаха. Ако 99% от потребностите ти се задоволяват чрез пазарна размяна и издържан от данъците ти апарат се грижи за безопасността ти, това да издържаш десетки гърла се оказва огромен безсмислен разход.

    Отонсно старата съветска комедия: филмът се казва "Бялото слънце на пустинята".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, Светле, аз няма да се занимавам с полигамия преди да съм купил голям замък. :)

      Изтриване