Разминаване с феминизма (6)

Октомври 2005-та, мрачен дъждовен следобед. В офиса сме.

- Ние с Драгош се знаехме още от преди това бе, тъпаци! - пошегува се Емо с характерната си полуусмивка.
Беше ми трудно да сдържа смеха си.
- Абе... - той внезапно се огледа - кой седи там в коридора? Ако е момиче, да му помогнем, ако е момче - да се оправя!

Добрият стар шегаджия Емо. Феминистите биха казали, че думите му се дължат на социална норма, а привържениците на еволюционната психология биха ги отдали на инстинкти. Внимателният читател вече знае, че за мен лично нито едното, нито другото са в корена на проблема - според мен тези думи са директно последствие от механиката на секса, от различните плюсове и минуси, ползи и щети, които двата пола получават директно от самия секс.
Ще оставя думите на Емо да повисят във въздуха и ще се върна към тях по-късно. За начало, вместо за секс, нека поговорим за нещо по-скучно - за политика и икономика.


Феминизъм и социализъм

Феминизмът, разбира се, има политически цели. Но когато се опитва да настрои света според идеалите си, феминизмът на политическата сцена се проявява по един доста... социалистически начин.

Какво имам предвид под "социалистически"? Социализмът е вид религия, която се опитва да наложи идеалите ни върху действителността, без да се интересува от правилата на самата действителност.
Типичен пример за социалистически подходи са опитите цените на стоките насила да бъдат държани "справедливо ниски" (което води до недостиг, празни магазини, или черен пазар), опитите наемите да се държат "справедливо ниски" (което води до неподдържани, рушащи се квартири и до недостиг на квартири, защото много хора могат да си позволят да живеят нашироко), опитите да се задължат работодателите да не плащат по-ниско от определен минимум (което всъщност води до това, че вместо да взимат малко пари, бедните хора просто не биват наети и не взимат никакви пари), и т.н. и т.н. Социализмът е една от най-добрите илюстрации на поговорката "пътят към ада е постлан с добри намерения".

И макар че го използвам като метафора, всъщност не е съвпадение, че много феминисти са едновременно с това привърженици на комунизма / социализма. Между тях има не само метафорична, но и буквална, реална връзка.


Квотите

Преди година и нещо в българските феминистки блогове беше нашумяла темата за квотите в българското образование. За това колко е нечестно момчетата да се приемат с по-ниски оценки, само за да се попълни бройката им.
Същевременно Петя Грейди и други феминисти, включително една феминистка организация, с която се запознах, приемаха за напълно удачно да има квоти за жени в управлението. Един вид, щом е за "нашите", може. Като във вица за диваците: "Какво е лошо? Лошо е другото племе да ни ограби. Какво е добро? Добро е ние да го ограбим." Така де, другото племе и без това е съставено от привилегировани крадци и си го заслужава. Или с други думи, "позитивна дискриминация". Не знам как някой би могъл да оправдае подобен двоен стандарт в главата си. Несправедливостта и нечестните методи не престават да бъдат такива, ако се използват за нещо "добро".

Квотите пренебрегват неща като квалификация, способности или интерес. Те се провалят както практически, така и морално.

Да разгледаме практическата страна. Въпреки квотите за спорт, приети в американски колежи, интересът от страна на жените не се е повишил достатъчно. Резултатът е, че за да спазят закона, треньорите записват момчетата като момичета. Въпросът тук е кой е злодеят - треньорите, които заобикалят закона, или създателите на самия закон? Ако някой се опита да промени обществото със създаване на закон "Нещата трябва да бъдат ето така", ще установи, че хората не са шахматни фигурки и се противят на плановете му.
Въвеждането на различни физически стандарти за приемането на мъже и жени като войници е толкова абсурдно в прагматичен план, че дори не заслужава коментар. Но и то не ни води до заветните 50% съотношение на мъже и жени.

Да разгледаме моралната страна. Не виждаме квоти за окупирани от мъже професии като събиране на боклук, ремонтни работа в канализацията, работа на строежите, или тежък, опасен и нездравословен труд в мините. Един мой приятел се занимаваше с рязане на метал. Този човек беше малко разсеян и рискуваше крайниците си всеки ден. Веднъж част от една от старите машини отхвръкнала и се забила в тавана, където останал белег. Друг път за малко избегнал самокастрация. Щеше да е доста тъпо да си умре девствен по подобен начин. След шест месеца си намери по-добре платена работа и напусна.

Днес сме свикнали с идеята, че много професии са леки и безопасни, и започваме да очакваме професията ни дори да придава на живота ни смисъл, а не просто да бъде досадно или мъчително усилие. Но това не е валидно за всички професии. Докато по-голямата част от жените се намират в една сравнително балансирана среда, мъжете могат да бъдат открити по най-високите върхове, но това върви ръка за ръка с факта, че мъжете окупират и социалното дъно, най-мизерните, опасни и смъртоносни нива на съществуване. Не можеш да имаш най-високото без да имаш и най-ниското.


"Изборите", които правим

Веднага трябва да добавя, че благодарение на науката и капитализма, по-голямата част от мъжете вече не се налага да умират като непотребни пионки във войните или да вършат опасен или изтощителен физически труд. Науката обаче все още не е открила начин изцяло да облекчи жените от тежестта на бременността.

Мъжете си остават физически по-силни (дори и да не тренират), жените продължават да забременяват - и тези сериозни разлики в анатомията ни определят и изборите, с които оптимизираме живота си. Бременността и отглеждането на деца е свързано с трудности и рискове, затова не е учудващо, че от мъжете продължава да се очаква да осигуряват семейството и да защитават жена си - макар че самотното майчинство вече е технически валидна опция.

Именно това е една от основните причини за разликите в доходите на мъжете и жените - бременността, която изважда жените от строя поне за една година, и фактът, че отглеждането на децата все още се счита за женски приоритет. Икономистите са го обяснили по-добре от мен, невежия хуманитар. Ето едно изключително кратко (4 минути) и ясно видео по въпроса.



Очевидно начинът жените да получат по-високи доходи е да се подобри образованието така, че да привлече жените към математическите дисциплини; и най-вече тежестта за отглеждането на децата да може да се поеме и изцяло от мъжете. Феминизмът обаче много по-силно се бори за нещо друго - за квоти.

Можем също така да зададем въпроса: как е възможно мъж с кариера да може да си позволи да има деца, а за жена с кариера децата да са проблем? Възможно ли е да се промени това? Дори ако допуснем, че мъжът в семейството ще се грижи за децата, самата бременност и краткият период след нея могат да бъдат изключително вредни за всяка професия, от която се правят много пари.

Нека споделя малко личен опит.

В нашата фирма няколко жени забременяха и от тях след няколко години във фирмата се върна само една. Разбира се, по време на майчинството тези жени са били осигурени доста добре финансово. Е, ако аз бях работодател, нямаше ли да разглеждам младите жени като риск?

Въпреки това заплащането за жени и мъже с еднаква квалификация и еднаква длъжност не се различаваше съществено, както твърди и видеото по-горе. А работя в доминирана от мъже професия. Жените като цяло рядко избират кариера, свързана с технологии и математика и вместо това забиват в хуманитарните неща. Този хуманитарен избор произтича от ролята на жените в обществото, но за съжаление точно професиите, свързани с технология, са най-високо платени, и за това не е виновен патриархата.

И така, във фирма от 100 души при нас не е имало повече от 5 програмистки. Отношението към тях беше добро, всеки се опитваше да им помага. Когато дойде финансовата "криза", съкратихме половината персонал и почти всички жени. Веднага бихме могли да кажем, че това е, защото жените са били назначени "за цвят", и като ножа опре до кокала, биват пожертвани.

Причината обаче е доста по-различна.

Разработката на компютърни игри си прилича с молекулярната биология по това, че често работим денем, нощем, и в събота и неделя. Личният ми рекорд е бил шест месеца изкарани изцяло в офиса, с по шест часа сън средно. Гейм индустрията се крепи на доброволната саможертва на надъхани хлапета, но между една четвърт и половината от служителите не жертваха времето си по подобен начин. Също така, никоя от жените (жени без деца, следва да отбележа) не искаше да жертва личния си живот по подобен начин. Е, ако имате избор между това да съкратите служител, който ви е на разположение денонощно и такъв, който има личен живот, кой ще изберете?

Науката, също като игрите, не е работа от 9 до 17 часа. Тя обсебва мислите, изисква да се абстрахираш от битовизмите на ежедневието си. Няма да можеш дори да спиш, без да мислиш за проекта си - което означава и че ако имаш деца, някой друг трябва да се грижи за тях. Едно бебе пречи на всяка по-концентрирана и по-продължителна дейност, дори ако става дума за играене на компютърна игра. Грижата за деца също е денонощна работа. Дори ако пренебрегнем всичко това, ако отсъстваш само 6 месеца заради бременност, ще си сериозно изостанал от проекта.

Може би решението е да забавим крачката, да намалим страстта към работата? Не. Определени видове дейност изискват пълно посвещение. Не може да имаш всичко. Жените са в най-добрите си години за създаване на дете по същото време, по което и умът им е млад, жив и най-способен за творческа работа в науката или математиката. Мъжете не се изправят пред същия тежък избор в чисто биологически план. Не е учудващо, че имат преобладаващо присъствие в науката.

Може би решението е и тук да се въведат квоти? Например, вместо финансирането на един научен проект да зависи от качеството на научните изследвания, да зависи от това дали в организацията има достатъчно жени. Как мислите, дали това ще подобри нивото на науката като цяло? Ще трябва и някои да следи за това дали законът се спазва, т.е. ще се харчат пари за бюрокрация.

Ех, тази бременност, пак я поставих в дъното на всичко. (В коментарите към есетата ми казват, че съм обсебен от бременността и я поставям в основата на проблемите на жените.) Но аз извършвам и едно още по-лошо "престъпление на мисълта": не мисля, че жените могат да бъдат компенсирани повече, без ситуацията да стане несправедлива за всички останали.
Помня, че по едно време феминистките в САЩ вдигнаха шум и за това защо здравната застраховка на жените е по-голяма, ако са в детеродна възраст. Ами... защото тялото им носи още един риск, който струва пари на застрахователя? Как можем да разрешим това? Да накараме застрахователите да не обръщат внимание на допълнителните си разходи? Да накараме работодателите да осигуряват на жените безплатна контрацепция? Никой не иска той да е прецаканият.

Както и да е: нашата естествена склонност винаги е била да защитим и да помогнем на жените. Това желание за помощ не идва само от това, че мъжете са зависими от желанието си да правят секс с тях, а и от чисто биологическата им уязвимост. Жена ми блъсна друга кола докато беше бременна, и когато ядосаният собственик на блъснатото возило видя кой седи зад волана... с умиление й предложи шоколад и плодов сок. Поради същите причини, начини жените да компенсират биологическия си товар поне финансово, има.
Според статистиката в САЩ 83% от икономическите избори за това какво да се купи се правят от жени. И тук не става дума само за дребни неща като плодове и зеленчуци, а за големи неща като къщи и коли. Не мисля, че в България е по-различно. Неволно си спомням мъдрата мисъл на един stand-up комик: "Ако мъжете можеше да получат секс, живеейки в кашон, не биха си купували къщи". А собствеността в един брак често отива при жените, независимо чия е вината (ако въобще има такава) за развода.
Икономическата картина е сложна и много неща в нея се пренебрегват. Според тази статия 45% от милионерите в Америка са жени, и най-скъпото недвижимо имущество е контролирано повече от жени (48%) отколкото от мъже (35%). Жените, които нямат деца, изкарват до 13 % повече от мъжете на същата позиция. Така че който иска кариера, има възможност и за това.

Обаче това не е достатъчно; проблемът, за който Петя Грейди - българска феминистка, живееща в САЩ, често пишеше, беше как да направим така, че жените да имат и успешна кариера, и деца? Ще бъде ли прекалено обидно да кажа, че този проблем не е социален, а технически, и трудността да бъде разрешен донякъде наподобява техническата "трудност" да си направим удобни, малки реактивни раници, с които дълго време да летим където си поискаме? Нека бъда максимално ясен. Жените получават различни компенсации за това, че тежестта на бременността се пада при тях. Това обаче не променя факта, че тежестта на бременността си е чисто технически при тях с всички произтичащи от това ограничения за поведението им. Е, колко далеч трябва да отидем, за да има справедливост?


"Ние ще определим колко далеч"

Йоана е публикувала в блога си следния текст: Thoughts of Privilege Blind Spots. Накратко, текстът казва "Ние сме жертвите, ние сме дискриминираните, и не може никой от привилегированата група да ни казва, че отиваме твърде далеч. Ние си знаем колко далеч трябва да отидем, защото само ние виждаме колко сме ощетени".

М-м-м-м... не. Една от поуките от икономиката е, че всяка заинтересована (ощетена) група, протестираща и изискваща социална или икономическа помощ и отстъпки - било то земеделци, малцинства, таксиджии - винаги ще дърпа чергата към себе си, докато може, и няма как да види глобалните последствия от това за всички останали участници в пазара или обществото, дори и да имаше най-искреното желание за това.
С други думи, въпросната група също е сляпа за това как и колко ощетява другите. Слепотата (т.е. ограничеността на възприятията) и алчността са нормални качества за всеки жив организъм. Така че цитираният от Йоана текст е арогантен и наивен едновременно, но не е изненадващ.

Момиче с jetpack

Улеснения и облекчения, a.k.a. Социализъм

Феминизмът счита, че равните възможности и равенството пред закона не са достатъчни: Патриархатът до такава степен спъва жените, до такава степен им пречи да осъществят мечтите си, че е необходимо Държавата - чрез допълнителни вратички, ескалатори, патерици, парички, да им помага. С други думи, чудесна социалистическа възможност за раздуване на тромавата държавна машина, още бюрокрация, чиновници, корупция, безотговорни разходи, които данъкоплатецът трябва отнякъде да покрие.

Резултатът на практика? Въпреки изобилието от контрацептиви, в UK "самотна майка" на множество деца вече е вид професия - явно не бива да се позволява на една жена да потъне, независимо какви грешки прави, а паразитиращите хлапета, плод на тази държавна политика, устроиха погроми и грабежи сравнително скоро.
В Скандинавските държави, например Швеция, която Асанж уместно нарича "Саудитската Арабия на феминизма", физическите стандарти за приемане като пожарникар, например, са по-ниски за жените. Какво значение имат качествата, изисквани от естеството на работата, пред равенството? Налице са професионални и образователни асансьори, удобни мостове и просеки за жените, прокарани със силата на Държавата.

Когато дадена група се превърне в професионална жертва, получава безплатни шоколадчета "Кума Лиса" и възможности да действа безотговорно, но на цената на това, че зависимото й от помощи положение всъщност я закопава в безкраен цикъл от социално обезпечаване. Затова и феминистките програми в Европа да не постигат собствените си цели - реално създават неамбициозни, зависими от държавни подаяния жени, и подкопават авторитета на жените, които са постигнали нещо със собствени усилия. Това води феминистите (като всеки социалист) да опитват да решат проблема с неефективността, като поискат още повече законови и властови лостове - и съответно, още повече харчове. Социализмът може да бъде сравнен с тежките наркотици - веднъж като едно общество започне да го ползва редовно, е трудно да го откаже, и отгоре на всичко се нуждае от все по-висока доза, за да пренебрегва сигналите на все по-мизерната действителност.

Нека излезем от феминизма за момент. В родния край на жена ми има една фабрика, произвеждаща автомобили, които никой не иска да купи. Но понеже би било "несправедливо" предприятието да фалира и работниците да останат без работа, държавата продължава да налива пари в него. Дори сложили по-високи данъци върху закупуването на стари японски коли (това, което почти всички хора си купували), за да "насърчат" закупуването на правилните руски коли. Хората от своя страна започнали да палят всички коли по улиците, които били произведени от защитената фабрика.

Социализмът не иска равни възможности да се докажеш (които вървят заедно с възможността да се провалиш). Той иска равни резултати, изключителни специални правила, които да "компенсират" всякакъв вид неудобства, пречки, неблагоприятни ситуации. В крайна сметка се стига до злоупотреба с власт за сметка на всички останали.


Кой къде се намира

Бих искал сега да се върнем към това, което оставих да виси във въздуха в самото начало - думите на Емо за момичето, на което трябва да се помогне; и също към загатнатата тема за това, че възможността мъжете да се намират по върховете се дължи на възможността да се намират и в тинестото дъно.

Причината мъжете да окупират и най-ниските, и най-високите нива на обществото се корени в склонността им да поемат рискове. Големите награди идват ръка за ръка с рискове и с възможността да понесеш щети. А защо мъжете са готови да поемат тези щети? Всичко пак опира до механиката на секса и до устройството на самите ни тела.

Мъжете са принудени да приемат колкото се може повече риск и тежест, за да докажат, че са силни, успели, че заслужават да бъдат избрани като сексуални партньори, т.е. да докажат, че могат да осигурят ресурси, защита и подкрепа, от които жената (бъдеща майка) има нужда. От друга страна, повечето жени се нуждаят от сигурност, по-малко рискове и несигурност, тъй като имат достатъчно грижи поради това, че ще раждат, и поради това, че са физически по-слаби.

Обществата, които не са разделяли задълженията между мъжете и жените по този начин, просто не са успели да бъдат ефективни, да се развият и да оцелеят. В крайна сметка нещата не опират до това какво е честно, а до това кой оцелява. Благодарение на технологията днес тези зависимости отслабват, но не достатъчно.


Нека сега разгледаме някои патологични случаи на този женски стремеж към сигурност. Редовните читатели на блога ми сигурно са запознати с някои от историите за моето детство. Може би мислите, че баба ми, която държеше властта в семейството, е била една изключително зла жена? Не. Тя принадлежи към един типичен вид баби, израсли в мизерията на следвоенния период. Нейната представа за грижа беше да избягва всякакви външни рискове, да подозира всяко ново, непознато нещо, което не може да бъде контролирано, сложено под похлупак, опитомено.

Ако видите някой безпомощен, неориентиран мухльо, в който няма нищо мъжко, може да се обзаложите, че той е отгледан именно от подобна майка, която го е смачкала като дете. (Аз лично се отървах "само" с невроза). Главната причина в момента да имам жена и дете и да изкарвам добри пари, вместо да се намирам в лудница или да съм извършил самоубийство, е, че имах възможност да се срещам веднъж седмично с баща си, който привнасяше спасителна доза нормалност в живота ми.

Желанието за сигурност и контрол е изразено и в подписката от жените на Британия до краля да забрани кафенетата в края на 17-ти век. Идеята, че мъжете се събират някъде извън техния контрол, че не е ясно с какво се занимават, че хабят парите, времето, и енергията си за нещо друго освен за семейството, че консумират тази дяволска напитка, ги е подлудявала. Има някакво сходство в зловещата история на Лид за жената, която успяла да направи нещо много повече от това да спре мъжа си да играе футбол всяка неделя.

Можем да кажем, че този стремеж да манипулираш и контролираш другите хора могат да го имат само жени, които също са по своему дискриминирани и зависими, без личен живот. Фактът обаче е, че аз лично съм израснал, заобиколен от авторитарни жени - в семейството, детската градина, училището, и измина доста време, преди да видя мъж с някаква власт.


Нормално е обаче напълно да пренебрегнем аргумента, че жените имат свой собствен начин да властват и да експлоатират другите. Пренебрегваме го с мисълта че каквото и да става, проблемите на жените винаги са по-големи, винаги заслужават повече внимание. Но тази мисъл не е нито проницателна, нито оригинална.

Напротив, в нашето общество и възприятия е залегнало да искаме да защитим жените на всяка цена, и да пренебрегваме щетите, които мъжете понасят, като нещо тривиално. ("Сред тридесетте убити имало три жени" - вестникарско заглавие.) Животът на една жена е ценен просто защото е жена; животът на един мъж е ценен само ако е направил нещо значимо или е заел важно място в обществото. Това според феминизма може да е още един от начините за подтисничество, но всъщност е просто оптимизация. Причината за това отношение е проста. Един мъж може да свърши работата на 100 други мъже, когато стане дума за репродукция. Смъртта на една жена обаче е голям удар по възможността населението да се възстанови. От този прост факт идва правилото жените да са първи в спасителните лодки, а физическото насилие върху мъже да е подразбиращо се и невидимо.

В момента оцеляването ни не изглежда да е застрашено, земята гъмжи от хора и бихме могли да поставим клишето "Първо жените и децата" под въпрос. Феминизмът обаче не предизвиква, а напротив, затвърждава клишето, че жените са жертви, нуждаещи се от защита, осигуряване на средства, помощ, подкрепа. Жените се нуждаят от защита от домашно и сексуално насилие (мъжете не стават жертви на такива неща), жените трябва да бъдат спасени от бедност, от неизгодни условия (дискриминация). След развод обикновено жените получават децата, защото явно винаги възпитават по-добре от мъжете. (Последното може да се тълкува и като прецакващо за жените, но всъщност е заслуга на ранния феминизъм.) И поне в Щатите бащата си плаща скъпо за това, че има деца и че се е развел с жена си. Мъжете съответно, в лошия случай, са опасни, те са заплаха, а в добрия случай са взаимозаменими осигурители на ресурси.

Също така, жените получават по-ниски присъди от мъжете за едни и същи престъпления, като колкото по-тежко е престъплението, толкова по-ниска е присъдата. В Швеция, царството на феминизма, са били заловени 23 жени и един мъж, ползващи детска порнография. Жените са били глобени, и единствено мъжът е получил затвор.

Именно този стремеж към закрила (вплетен в цялото общество) и стремежът на самите жени към сигурност е едно от нещата, които ги поставя в средата.

"Златната" среда се среща често в женското ежедневие. Нежеланото сексуално внимание към жените в едни ситуации е улесняващ фактор в други ситуации. Това внимание е причината да трупат повече социален опит. Макар оправдано да имат по-високи нива на параноя когато ходят сами нощем или когато взимат пари от банкомата, те също така по-лесно могат да задават въпроси на случайни хора по улицата (например) и да знаят, че има нелош шанс да им се обърне внимание.
Не че няма асоциални жени. Моята съпруга е асоциална колкото мен, затова и се взехме. Но това не променя общата тенденция - и точно защото жените по-лесно се вписват в ежедневния свят, по-рядко се срещат жени в екстремно положение - аутсайдери на дъното на обществото или пък обсебени от някаква отвлечена идея ексцентрици, имали късмета да се озоват на върха му.


Разбира се, можем да твърдим, че когато "равенството" бъде постигнато, това няма да е така. Само че има една подробност. Когато хората избират какво образование да имат, дали да поемат риск, дали да изберат семейството или кариерата, мнозинството от тях няма да изберат "равенството", просто защото то не е оптималният, ефективен избор за тяхната ситуация.
Само преди няколко века това, че мъжете са имали правото да работят е давало възможност на нищожна част от тях да бъдат на върха, всички останали мъже не са имали достъп до политическа или икономическа власт и просто са вършели затъпяващ, убийствено тежък труд, осигурявайки ресурси и защита на жените си. Съответно еманципацията по това време би била изгодна само за нищожно малцинство жени, които са обитавали богати, образовани и влиятелни семейства, за всички останали би била билет към ада.

В днешно време - време на технология, удобства, и лека, безопасна работа, еманципацията вече е изгодна за почти всички жени. Проблемът е, че жените продължават да гравитират около "златната среда". Можем, разбира се, да се опитаме да опитаме да ги "стимулираме" да вземат "правилния" избор. Да ги "окуражим", да им осигурим пътека към върха, освободена от препятствия и пълна с окуражаващи бисквитки, поставени по пътя. Но мнозинството хора няма да изберат да бъдат герои освен ако не им се налага, освен ако наистина не са принудени. Те ще поемат рискове и тежести ако няма кой друг да ги поеме вместо тях... но в случая на жените обикновено има кой. Сексът и бременността ги движат към "златната среда" и е нужна специална съпротива, за да излязат от нея. А излизайки от нея, човек обикновено не се отправя към върха, а към бунището. Хората обаче гледат завистливо към богатите и предпочитат да не мислят за това, че стремежът да спечелиш е свързан с огромния риск да загубиш.
Аз лично съм извън златната среда. В момента изкарвам повече пари от съучениците си... но дълго време съм бил (и има немалък шанс пак да бъда) в далеч по-мизерно положение от тях. Това е цената и рисковете на това да бъдеш странен, да ти липсва баланс, да си откъснат от предпазливата и скучна прагматичност на ежедневието.

Мисля, че съществена част от амбициозността на мъжете идва от именно от това, че трябва да се доказваме, за да заслужим секс. Всичко опира до секса. Сестра ми се чудеше защо един учен от 19-ти век е считал живота си за провал, тъй като въпреки останалите си постижения, не е успял да открие точно това, което е искал да открие. Обяснението е просто - или си открил, или не си, или си правил секс, или не. Средни положения няма. Мъжете могат да запишат в книжката си с постижения само жените, които наистина са били с тях; докато жените могат да запишат в книжката си с постижения и мъжете, с които биха могли да бъдат, но не са били.

Ако жените могат да развият неврози във връзка с външния си вид, мъжете развиват неврози във връзка с невъзможността да покрият огромните очаквания към тях да успяват в живота. Привилегированият пол извършва 80% от самоубийствата в тийнейджърска възраст - момчетата извършват опитите за самоубийство по ефективен и необратим начин, защото знаят, че няма кой да им помогне, докато момичетата са по-сдържани при опит за самоубийство и се надяват да привлекат внимание. Също така, жените като цяло живеят по-дълго от мъжете.


Затова, във връзка със социалистическото твърдение, че единият пол е "привилегирован", а другият е "подтиснат", бих искал да припомня краткият пост, с който съм започнал този блог - ESTRANGED'S PRIVACY - на 15-ти август 2006-та. Постът беше просто коментар към една картина, която за мен демонстрираше начините, по които и двата пола могат да се манипулират и експлоатират един друг. Не е лоша идея всеки борец за правда и равенство да го погледне.


<следва продължение>

Следващи части:
Феминизъм и медии (част 7) -> искрено се надявам, последна