Днес поставяме началото на нашата нова поредица "Как да превърнем детето си в изрод [freak]". Ще започнем от нещо много важно - Закрилата.
Замисляли ли сте се как изглежда балконската ви врата?
Вашето малко дете може, тичайки из стаята, да се блъсне в стъклото и късовете да го нарежат на парчета. Затова трябва да сложите защитни прегради, като тези:
Да видим и самия балкон. Той е остъклен, но ако детето отвори прозореца, падне и се пребие? И за това има решение. Ето тези РЕШЕТКИ:
Вярно, така решетките придават един затворнически вид на балкона, но какво да се прави, сигурността си има цена. Свободата боли, ранява и плаши, затова трябва да оковаваме и да бъдем оковавани в името на безопасността.
И така, както сами виждате, животът е нещо много несигурно. Затова не бива да позволявате на детето си да живее. Не бива да му позволявате да прави и една крачка само. Да играе с опасни играчки.
Единственото истински сигурно нещо е смъртта. Затова най-добрият начин да запазите сигурността на детето е да го умъртвите приживе, превръщайки го в добре охранявано растение.
Е, надявам се, че съм ви бил полезен. Очаквайте и следващите броеве на нашата поредица, в които ще видите още начини, по които да осакатите вашето дете...
Явно си много ядосан на някого.
ОтговорИзтриванеТова ми напомня за превръщането за изкривяването на природата, дърветата-бонзаи, котките-бонзаи, децата-бонзаи. Подрязваш корени, затваряш в буркани или къщи. Резултатът си е все the new freaks in town.
ОтговорИзтриванесветла:
ОтговорИзтриванеНа никого не съм ядосан - всички сме жертви. Просто съм огорчен.
minerva:
Това е вече един малко по-различен нюанс - когато родителите моделират децата си, за да изпълнят чрез тях собствените си мечти и да изживеят чрез тях неизживения си живот. Или за да ги направят като себе си. Или просто за да ги обсебят.
Аз говорех само за закрилата :) Но да, асоциацията ти е една възможна следваща стъпка след нея.
Съгласна съм с теб.
ОтговорИзтриванеДецата имат нужда от доверие, че не са идиоти и няма да се самонаранят умишлено. Чела съм например за племена в амазонските джунгли, чиито деца си играят без надзор от възрастни, веднага щом почнат да пълзят, а по-големите се грижат за по-малките. На тези деца се дава да играят с очевидно опасни неща като супер остри мачетета, но те никога не се нараняват, просто защото имат добър инстинкт за самосъхранение, който не е подтиснат от родителите.
Гледала съм също филмче за шестмесечни бебета, които се пускат да пълзят по под, част от който е от стъкло. Като допълзят до стъклото, те спират, защото по-нататък не виждат под, по който да продължат.
Едно време нас поне не са ни дърпали с каишки като кученца, за да не паднем и да не се изцапаме, както често се прави с много деца днес. Унизително ми се струва.
Но мисля, че това е от нещата, които родителите не е толкова трудно да избегнат. Къде по-гадни начини да прецакаш децата си има.
Баба ми като малка, още преди да се научи да говори (т.е. на ниво да разбира проста реч, но да не може още да я създава), е била оставяна от родителите й да се грижи за по-малкия си брат (почти бебе), да наглежда пасящите животни и да се грижи за къщата.
ОтговорИзтриванеИ тя отлично се е справяла с тези неща, единственото й провинение е, че е омазала брат си с кал за експеримент.
Изоставени без родители, децата могат да се грижат за други деца и да се оправят перфектно с битови проблеми. В този ред на мисли се сещам за една история, която Карбовски беше разкрил. Примерът е екстремен, но показва, че не е нужно да се държим с децата като с идиоти.