Kim Swift - дизайнерката, стояща зад първата игра, е напуснала ValveНовите елементи - разните там желета, лъчи, антигравитации, са ми противни и ме дразнятНе виждам защо историята бива мъчена с продължение
Има хляб в двете роботчета, в мултиплейъра, базиран на загадки, но не ми се харчат пари за игра за двама.
...в крайна сметка си купих Portal 2... :) Версията (която сам си съчиних, все още не съм разбрал дали предполагам правилно), е, че макар и "оригиналната" Chell да е избягала успешно от лабораторията, нейно 100%-ово копие бива произведено и се събужда след дълги години обратно в безкрайния й ад. Много "красива" безизходица, това ме спечели.
Както и да е, впечатляващо е, че логическа игра съумява да спечели сърцата на толкова хора. Само заради това си заслужава да съм й фен. Тези, които ме следят в Twitter, помнят, че за рождения си ден получих 2 подаръка от жена си: companion cube и торта в стил Portal.
За тези, които не са играли Portal и не са в час, ще вмъкна откъс от статията си в Action-Adventure:
"Може би най-добър пример за атмосферата в играта е... тортата. Неколкократно сте уведомени, че на края на изпитанията в тази месомелачка ви очаква торта. Да, като онези, за рожден ден. Като добър лабораторен плъх би тряб
ТОРТАТА Е ЛЪЖА
вало да се рад
ТОРТАТА Е ЛЪЖА ТОРТАТА Е ЛЪЖА ТОРТАТА Е ЛЪЖА
вате на това."
ТОРТАТА Е ЛЪЖА
вало да се рад
ТОРТАТА Е ЛЪЖА ТОРТАТА Е ЛЪЖА ТОРТАТА Е ЛЪЖА
вате на това."
И така, "The cake is a lie" е най-запомнящата се фраза в първата част на играта, но дали наистина разбираме какво означава? Много заблудени душици си правят подобна торта, снимат се с нея и гордо изписват
"The cake IS NOT a lie!"
вьобразявайки си, че казват нещо особено остроумно, все едно са тичали около кръгла маса, и са били толкова бързи, че са се догонили и са се ритнали по гъза, или все едно че са излезли от безизходицата на Матрицата, разбираш ли. Подобни изказвания обаче просто демонстрират пълно неразбиране на същината на тортата. Наивници, ако GladOs в крайна сметка даваше торта накрая, това щеше ли да ви направи по-малко пленен плъх в смъртоносен лабиринт, или напротив - щеше още повече да ви затвърди като такъв?
Нека започнем от това, че "тортата е лъжа" не е равносилно на "тортата не съществува". Тортата може да съществува колкото си иска, и пак да е лъжа. Това, че имаме нужда да бъдем лъгани и имаме нужда от сладко, не променя лъжата. Или другояче казано, нямам нищо против леките наркотици, те имат своето място и приложение, но всички знаем до какво води живот, центриран около наркотиците.
Разбира се, не можем да очакваме, че обикновения човек ще разбира фундаментални истини като това какво представлява тортата. Та нали ако всички хора бяха наясно, че тортата е лъжа, на тази планета нямаше да има християнство, ислям и комунизъм?
За по-просто и ясно, нека да изразим нещата по следния начин:
- Ако тортата е лъжа, то аз съм жив (свободен, разумен)
- Ако тортата е истина, то аз съм мъртъв (поробен, немислещ)
Можем да изчистим тази зависимост още:
- Ако тортата е лъжа, то аз съм истина.
- Ако тортата е истина, то аз съм лъжа.
Можем да го кажем и така:
- Не е възможно аз и тортата да бъдем истина едновременно.
Тук идва забавният момент. Ако аз съм мъртъв, ще мога да кажа, че тортата ще е истина, но всъщност... няма да мога да го кажа, защото ще съм мъртъв. И цялата истинност на тортата няма да има никакво значение. Защото единствената гледна точка, която има значение, е тази на живия, тъй като само и единствено живите могат да придават значение на нещата. Оттук следва да заключим, че в човешки план (единственият, който има значение), тортата е лъжа - винаги.
Има и индивиди, които са наясно, че тортата е лъжа, но не разбират какво точно означава това. Ще разгледам два типа.
Първият са будистите. Те веднага ще ви кажат, че тортата е лъжа, но нищо, за сметка на това
ние всички сме ЕДНО с голямата трансцендетна торта, от която в момента сме заблудена частица. Хубаво, и така да е, мен какво ме грее това? Всъщност, грее ме по един точно определен начин, който GladOs много добре демонстрира в последното ниво, когато, уж без да иска, промърмори:
"...you will be baked and then there will be cake."
Ако сте слушали внимателно една от сферите на Glad0s на финала, сигурно сте разбрали, че в модифицираната й рецепта влизат доста неапетитни неща. Обзалагам се, че и пепелта от човешки останки е една от съставките на тортата. Е, сега си представете същото, само че с една голяма трансцендентна торта, от която сте част. Не е никак обнадеждаващо. (Не че има нещо лошо в това да приемеш положението си и да си в мир с голямата торта - напротив, много е полезно и будизмът е чудесен метод за постигането му. Но не е повод да се залъгваме, че положението с тортата е ОК).
Другият вид грешки са нихилистичните. Нихилистите считат, че без торта всичко човешко губи смисъл. Или с други думи, ако тортата е лъжа, то всичко е лъжа (включително и всичко човешко). Това е груба грешка: както вече казахме, когато тортата е лъжа, човекът е истина. Нещо повече, можем да отидем и още по-далеч и да установим, че човекът е истина именно защото тортата е лъжа. (Другояче казано, нашият разум се е появил точно заради конфликта си със света; ако беше обратното, ако на мястото на този конфликт имаше торта, разумът ни би бил мъртъв.) Тоест, лъжовността на тортата е утвърждаване на човешкото, а не повод за неговото нихилистично отричане.
Предполагам, че на някои читатели този пост ще изглежда като сюрреалистична словесна салата. За първи път си позволявам подобна наглост - да пиша, без да ме интересува особено дали ще бъда разбран. Много е освобождаващо. Е, гадно е за читателя, LOL
Ха! Companion Cube :)
ОтговорИзтриванеЯ да те питам ти като заклет феминист не намираш ли за малко стереотипно че проявяващият чувства машинен интелект говори с женски глас?
Не.
ОтговорИзтриванеПитам щото в сблъсъци между машини и хора винаги се опира до човешкото. Уж се сблъскват неживото с живото, но всъщност дори и заклеймители на механиката проектират човешки качества върху нея, както например Ким Суифт е вляла себе си в еквивалента на Дъглас Адамсовия Дълбока Мисъл, но вместо мисъл имаме само наранени чувства. В Матрицата например машините често се държаха като хора. А човешкото има много измерения и тогава какво означава човешко? Ако това е да тресеш сланини в Син Сити, то аз съм на страната на машините и определено бих изпекъл торта от посетителите му. В този смисъл е малко странно да уеднаквяваш жестокия свят с комунизма, поне в идеала му. Всъщност с илюзията за торта се живее повече в капитализма. Всички искат да са част от успешния модел, но малцина ядат торта (не броим трохите). Просто няма за всички. Значи за повечето е лъжа и те прекарват време да я осигурят на някой друг, работейки за него. Не казвам че има по-успешен модел. Просто размишлявам.
ОтговорИзтриванеУдобно е да прехвърлиш цялото зло върху неживия свят. Ами ако неживото най-добре се проявява в живото? Ако именно човек се държи като машина и пече торта от себеподобните си? Много по-правдив сценарий, струва ми се. Трудно е да дефинираш човешкото. Спомням си че имаше едно добро анимационно Aeon Flux. Там двете страни на едната монета се играеха от хора - лидерът на технократския свят срещу анархичната мадама, представител на утопичното общество, която се опитваше всячески да срути реда, падайки непрекъснато в ръцете му. Торта имаше и за двамата, но само за тях. Останалите бяха падащи листа, както казва една от версите на Сидхарта.
Та... Кого обвиняваш в крайна сметка. Малките човечета които не проумяват липсата на торта или този който не им я осигурява дароми който ги лъже? И с какво едно от двете те прави по-различен от социалист? Надявам се приемеш това като градивна критика :)
- Не виждам сблъсъка с роботи като сблъсък на живо и неживо. Ние също сме механизми, все пак.
ОтговорИзтриване- Наранените чувства на ГладОс са твоя интерпретация. Много по-наранени са чувствата на робота-убиец в един от разказите на Азимов, например.
- "тогава какво означава човешко?", СинСити и пр. :
Всички човешки деца се раждат недоносени в чисто биологически смисъл. Но и във философски. Тигъра се ражда със своята тигровост, а човек не се ражда със своята човечност, трябва да я развива. В този смисъл много хора не са се родили докрай.
- Капитализмът също може да лъже за тортата, да. Раят там може да бъде изразен чрез предметите и благата, които притежаваш и когато вещите са издигнати в култ, това пак опредметява и убива човешкото.
- Да, последната ти забележка е в десятката. Ние сме изградени от Света, все пак. Затова и има само едно нещо, което е по-страшно от Безсмисления Свят и това са хората, които са му станали слуги. Които се опитват да бъдат едно със Смъртта, защото тя е по-силна от живота. Които триумфират над горящата си жертва, защото те не са нея, те са Огъня, те са Смъртта, те са Голямото Всичко, Бог и Рая, whatever.
Да, човешкото се характеризира и с това, че може да се опита да избяга от себе си. Но никога не може да го направи на 100%. Например, може да се изживяваш като слуга на смъртта, но въпреки това трябва да продължиш да бъдеш жив, за да го правиш.
Наричам този процес на бягство от човешкото Разтапяне и голяма част от философията ми е посветена на него.
- Не разбирам въпроса ти. Аз не обвинявам никого, нито пък целя да променям света или обществото, за да наложа някаква утопия. Аз си обяснявам закономерности - кое как става и защо. Човешкото съществуване е стъпило върху (дължи се на) това, че се намира в уравнение без решение, и именно заради това всеки, който се опитва да донесе Тортата (ултимативното решение), ще убие човешкото съществуване.
По принцип съм съгласен с мирогледа ти. Звучи доста хуманистично. Само че е малко трудно да определиш човешката истина - твърде много относителност. Светът да кажем е мъртъв, но ред ли търси той или хаос? Можеш да се отъждествиш със света и да гориш хора, тогава си хаосът. Но може да впрегнеш и в железен ред народа и тогава не можеш да минеш за огън. В този контекст да се родиш докрай става доста размито понятие. Та кой се е родил докрай? Приемам, че под това раждане имаш предвид развитие на съзнанието - механизмът с който чувстваме себе си част от другите и обратно. В такъв случай съзнанието може да се развива докато успее да осмисли цялата вселена.
ОтговорИзтриванеАко вземем за пример индианците в Америка преди изгонването им от Рая, родени ли са били те докрай? Според тях самите сигурно. В следващия момент Колумб донася рязък скок в развитието им и едновременно с това пропадането им в Ада. Тяхното човешко не е разбирало смисъла от това да се откажеш от духовете и контакта с природата за да висиш цял пред компютъра въвеждайки символи. Та живот ли е това всъщност? Не изглеждаме ли по-мъртви за тях с това си поведение? Дори и сега, в града, има много индианци които искат да ни удавят в зеленото цунами, само защото е по-природен начин да загинеш, вместо например от радиация, която не е природна щото е невидима и атмосферата я спира.
И понеже сме в твоя блог, в ума ми не могат да не изникнат извънземните колумбовци Combine от Half Life. Те носят непосилен за хората ред и в резултат Фриймън, най-големия сред човеците бунтари сее разруха в името на свободата и поразява инфраструктура за милиони :) И в самия дизайн на играта се проявява класическия страх от непознатото, като върху по-висш разум се проектират първобитни форми на живот от сорта на гъсеници. Advisor-ите определено биха изглеждали повече като протоси в реалността... Тоест отъждествяването с мъртвия свят принципно е двупосочно - имаме обожествяване на елементарни природни сили и процеси и превръщането им в тотеми за преклонение и подражание, а от друга страна имаме редуциране на сложни механизми до примитивен материален шум. Белите откриватели в началото са били объркани с богове, но бързо са се превърнали в инсекти за изтребление. Истината остава там някъде...
Мхм. Разтапянето е двупосочно. Дали ще си мазохист, приобщаващ се към Голямото, или садист, който разтапя в себе си по-малкото, дали ще очовечаваш предметите или ще опредметяваш човешкото, резултатът е сходен - крах на личността.
ОтговорИзтриванеВ този ред на мисли, Разтапянето не винаги е нещо толкова директно (не се свежда просто до "ще се Разтопя в света"). Същественото при Разтапянето е заличаването на Границата между теб и другите [хора и неща].
Затова, на пръв поглед парадоксално, ти би могъл да се разтопиш и в нещо живо - например би могъл да поискаш целия свят да бъде живот, разум, смисъл, и ако това можеше да стане, щеше е да е еднакво умъртвяващо. Искрицата в мрака може да поиска всичко да е само и единствено светлина, но ако това можеше да се сбъдне, щеше да доведе до нейното самоунищожение. Защото съществуването й се крепи на конфликта, а не на финалната й цел.
Прав си, искрата не може без конфликт, въпросът е само от коя страна на барикадата ще се окаже. И това според мен не е никакъв избор, а зависи от нивото и, от сложността на вълната която излъчва. Сещаш се, че е имало индианци, които са избрали да научат английски за да превеждат на племето си, вместо да се мажат в цветовете на войната. Не бих могъл да ги нарека садисти. В очите на светия дух на орела тяхното поведение сигурно е било равно на смърт, но не езикът на белите, а именно той е останал заровен дълбоко в историята.
ОтговорИзтриванеЗаличаването на границата между човек и другите е много интересен феномен, но не мисля че трябва да се изпада в крайности. Човешкото съзнание всъщност не се ограничава само в черепната кутия, а се разпростира в поне още няколко глави. Тоест това което ние наричаме 'себе си' е функция и на свързаните с нас и зависи много от нашето отражение в чуждите очи. Всеки от нас е оставил част от себе си в някой друг и чрез тази част предефинира ежедневно себе си. Ако си представим един апокалиптичен сценарий в който всички наши приятели, познати, роднини, етц изчезнат и не намерим нови, т.е. се окажем в пълна изолация, то нашето съзнание със сигурност няма да остане същото и с времето ще деградира напълно до купчина животински инстинкти и налудни халюцинации. Без другите ще забравим кои сме. А колко други можем да понесем едновременно е въпрос на лични качества.
Така погледнато умъртвяването на искрата, която е чист шум (макар и не бял) е чисто и просто операция по филтриране на нейните нехармонични съставки водещи до дисонанс и война при контакт с другите искри. И точно този процес е част от формирането на съзнанието - рационализация на вселенския хаос. Факт е, че поетичния нюанс който се влага в живота, като нещо диво, лудо, кипящо и непредвидимо изчезва с формирането на сложни структури като държави и клъстери от държави. Няма как заседание на европейския парламент да стопли душата. То е чиста рационална механика.
А пълна светлина никога няма да има. Напротив - колкото повече се развива съзнанието в космически мащаб, толкова повече се изчерпва енергията на слънцата и потъваме в мрак. На пръв поглед парадоксално, но всъщност водещ принцип при изграждането на материята - именно благодарение на необходимостта да се спести енергия се дължи правилното подреждане на мислите ни и възникването на сложно съзнание. Пълна светлина има само в утопиите и рая. И тя наистина не е живот, нито пък има смисъл. Животът се развива при минимална енергия и колкото по-подреден става толкова по-малко енергия изисква, защото мракът става все по-силен.
Абе.. интересни мисли ти се въртят. Няма много такива хора в блогосферата.
- Животът се изгражда от смърт и чрез смърт, уви. Смъртта е необходима, признавам. И също трябва да призная, че Разтапянето понякога е необходимо и това не е единственият случай, в който това е така.
ОтговорИзтриване- Изолацията, която споменаваш, също е вид заличаване на границата: изолацията спира конфликта, конфликтът се самоотрича и интеракцията (която е самият живот) спира. Изолацията впрочем беше особено интересен и изплъзващ се случай за светогледа ми и беше една от главните причини да си ревизирам класификацията и да я разширя.
Светогледът ми, така както си го описвах най-примитивно през 1998-ма, започна с двете крайни позиции Отчуждение и Разтапяне (макар че тогава не ги наричах така), като Отчуждението олицетворяваше всичко добро (мислене, живот), а Разтапянето - всичко зло (религия, смърт, рай). Казвам го само за да видиш колко смехотворни грешки ме е карала да допускам омразата ми към религията, която тлее и до днес. Та, светогледът ми напипваше много верни неща, но едновременно с това не беше никак точен и постоянно даваше и отклонения и грешки. Но все още се изкушавам от простата си, черно-бяла първа версия.
За сравнение, корицата на книгата ми, така, както я замислях през 2003-та, преди да рухна психически, илюстрираше доста добре еволюцията на идеите ми. Тя щеше да показва едни и същи хора в една бездна (мислех да ползвам моята героиня Нони за първообраз). Имаме бездна и стена, която върви нагоре. Нони #1 се слива със стената, и затворила блажено очи, се разтапя, губейки форма и потъвайки в нея (Разтапяне). Нони #2 също бива поглъщана от стената, но се съпротивлява с всички сили да се измъкне от нея (Отчуждение). Нони #3 пада в бездната, без да докосва стената (Изолирано Отчуждение). Нони #4 се е свила в една ниша в стената, обгърнала колене с ръце, сляпа за всичко извън нишата (Изолирано Разтапяне). Нони #5 се катери по стената - докосвайки я, тя не потъва в нея, a се оттласква нагоре (Свързване).
Картинката се простираше и по предната, и по задната корица. Нони #3 и Нони #4 разбира се заемаха задната корица, защото изолираното разтапяне и изолираното отчуждение все пак са интересен, но частен случай.
(cont. because of blogger limitations)
(cont.)
ОтговорИзтриванеКъм днешна дата схемата е претърпяла още надстройки. Имам Негативно Разтапяне и Негативно Отчуждение (и двете са гибелни, Нихилизмът примерно влиза в категория Негативно Отчуждение), но имам и Позитивно Разтапяне и Позитивно Отчуждение (оказва се, че и двете могат да имат и позитивни ефекти и да е дори полезно да се минава през тях). Тоест, полезно е дори да си хапнеш торта от време на време.
Друго интересно свойство, което изскочи е, че крайното Негативно Отчуждение и крайното Негативно Разтапяне са много нестабилни и често преминават едно в друго (напр. именно екстремно отчужденият Нихилизъм може да те доведе до желанието всичко да бъде екстремно разтопено в смъртта. Или пък, именно след разтапящия рай на по-тежките наркотици може да дойде отчуждаващия ад на действителността).
Изолацията, за която говориш, беше може би най-интересния случай за класифициране, защото тя възниква заради Отчуждение (възниква заради конфликта), но едновременно с това липсата на интеракция и капсулирането в крайна сметка я превръщат в особено интересен случай на Разтапяне, в който съществува само къщичката ти, ти си едно с нея, а светът навън не съществува). В крайна сметка се спрях на изолирано Отчуждение (в което влиза скуката например), и изолирано Разтапяне (в което влиза нарцисизма и други психични самозалъгвания, които те изолират от действителността).
В светогледа се появи и Свързването (балансиране между двете крайности на Разтапянето и Отчуждението, запазващо границите, но и докосващо това, което е извън теб, без да се разтапяш в него или да воюваш с него). Необсебващата обич, изкуството, науката, често гравитират тук според мен (макар и не винаги).
Разбира се, аз ти говоря с някакви думички и не пояснявам какво стои зад тях - без съмнение интуицията ти ще свърши работа, но и ще те подведе, така, както би подвела твоите читатели, когато се опитват да разтълкуват думите ти, без да разбират от теоретична физика (примерно).
Еволюцията на Нони е интересна, но малко бароково го даваш с всички тези форми и детайли, също като Кант с неговите 12 нива на съзнание. За модерният ум точната бройка не е от значение, защото в крайна сметка става дума за осцилиране около някакъв баланс, между отчуждението и разтапянето, както ги наричаш ти и комбинациите могат да се окажат произволен брой.
ОтговорИзтриванеИмам само една малка забележчица. Изолацията наистина води до разтапяне, но това разтапяне става в дивата природа и не е едно и също с разтапянето в по-висшето, като под висше мога да разбирам единствено разума. Един гранд разум, колкото и нечовешки да изглежда в очите на единичен човек е в някаква степен функция на човешкото, той е минал по пътя на отделния човек и не е забравил какво означава това понятие, защото за разлика от водата има памет. Той може да контактува с човека и да се разтопи в него по същия начин по който човек се е разтопил в по-голямото. Имаме обратна връзка, тъй да се каже, имаме награда за усилието. А това не може да се каже за разтапянето във вряща лава примерно. От него печели само лавата. Тя няма памет за човека, съответно няма интерес от контакта. Разумът е сбор от твърде много нелинейности и квантувания за да се правят аналогии със смесване на флуиди. Можеш да изгубиш част от себе си, но хомогенна смес няма как да се получи.
За думите си прав де. Добавих малко подправки към салатата ти и вероятно стана съвсем неядлива за читателите ти но... така е то. Трябваше да напишеш книгата.
Както казах, Разтапянето никога не би могло да бъде пълно (100%), поне докато си жив. Единственият начин за чисто и пълно Разтапяне е самоубийството, всичко останало е половинчата работа. Разтапянето е и нестабилно и не може да се задържиш дълго в него, принуден си поне временно да "изплуваш обратно", независимо дали си се разтопил в религия, наркотици, масова сеч или нещо друго.
ОтговорИзтриванеЗа сравненията със флуиди... така е, жалка картинка. Самата думичка "Разтапяне" е много неточна и невярна, но за съжаление звучи много по-интуитивно и по-разбираемо от по-точните. А аз винаги (освен тук, в този пост) мисля за читателите. Голяма част от усилията ми отидоха в това да преведа мислите си на човешки език - преводът всъщност е най-трудната част.
Трябваше да напиша книгата, да. Още не е късно. Подозирам обаче, че може да е и след 20 години, ако разбира се доживея. Иронично е, че от всички хора, с които съм общувал в блоговете, и след подобна салата, водя този разговор именно с теб, и почти без какъвто и да е "превод".
Прав си и за "бароковостта", но спокойно, не целя да заковавам някаква определеност или бройка. Просто с повече примери за междинни състояния или за различни комбинации нещата стават малко по-ясни. За Отчуждението имам също много "именовани" комбинации, но съм наясно, че те са условни, произволни дори, и неточни - единствената им цел е да си поиграят и да вкарат малко повече яснота в процеса на тази игра.
Отчуждението впрочем (сблъсъкът между личността и света) е източник на много забавни, покъртителни "парадокси" и "абсурди" (в човешки план, разбира се, за Света всичко си е ОК). Книгата ми щеше да има две части, и тази, задълбаваща в Отчуждението не беше никак хуманитарна... За нея говоря обаче още по-рядко, може би защото би била още по-некомфортна за евентуалния читател.
'водя този разговор именно с теб, и почти без какъвто и да е "превод"'
ОтговорИзтриваненеведоми са пътищата божи ;)
За примера със сливането с по-висшия разум бих поспорил върху следното: няма как да знаеш дали покорителите (примерно т.нар. Combine от HL2) са по-добри от теб. Те биха могли да бъдат и напълно неадекватно разклонение в еволюцията, някакви космически паразити, а ти от сегашната си позиция няма как да прецениш какво са. И от гледна точка на това, че повечето утопични сливания са завършили печално, защото утопиите са се оказвали ад, най-логичното (в субективен план) решение е да се биеш. Ако грешиш, така или иначе ще бъдеш убит или асимилиран.
ОтговорИзтриванеЕ, по-добри нищо не значи. Със сигурност са по-развити. Неадекватни разклонения обикновено биват бързо изличени от еволюцията, а не кръстостват космоса през портали. Дали са паразити е въпрос на гледна точка. Осама неведнъж е казвал, че Западът пие кръвта на мюсюлманите, а и всички бели левичари ще потвърдят че империализмът се изгражда върху крадени ресурси. Все едно при Големия Взрив са били раздадени на всеки поименно... Combine бяха високотехнологична империя и би било крайно невероятно да се окажат издънка, нито пък имаше нещо утопично в контакта с тях, напротив - светът беше по-близо до дистопия. Техният човешки наместник обаче (който изнасяше забележителни речи) беше научил разни неща от тях, а споделянето на тайни за вселената не е поведение на безумен хищник. Това е коалиция. Между другото дори не е необходимо да са еволюирали генетично повече от нас. Достатъчно е да са хиляда години напред, което в космическия календар е един миг и ще ни пометат.
ОтговорИзтриванеВиж ако говориш за Война на Световете (филма) там е по-друг случая. Бързо ставаше ясно че контакт не може да има, понеже според Спилбърг пришълците били свръхинтелигентни, но странно що не проявяваха никакъв интерес към нашия живот, ей така просто - от любопитство, да пуснат една троха да видят как ще реагираме, а вместо това се държаха като глутница изпуснати и подивели софийски помияри, а на мен ми изглеждаха като нещо което той е повърнал докато се е чудел как да направи филма по-стряскащ.
При всички случаи обаче сблъсъци от такъв тип завършват с катастрофа за по-низшия. Неизбежно е. Като пак казвам, низш може да не е свързано с генетика, а с настройка на мисълта. Арабите в Париж примерно имат проблем да се почувстват част от развитото общество. Не усещат нищо свое в него. Израснали са с притчи за пустинята и песни за номади и не могат да се синхронизират с разум който изпраща сателити в космоса. В резултат буйстват.
Мда.
ОтговорИзтриванеМарсианците употребяваха хората за храна. Според мен е психологически доста правдоподобно да не искаш да се задълбаваш в душевния свят на съществата, които ядеш. Сещам се за филма "Островът", където клонинги бяха отглеждани за донори на органи или сурогатни майки. Един обикновен човек, минал на страната на клонингите, се опитваше да им обясни защо първообразите им стоят далеч от тях: "Ядеш пържоли, но не държиш да познаваш кравата."
ОтговорИзтриванеСтрахотен пример, Мая! А и "Островът" е един от любимите ми филми.
ОтговорИзтриванеВпрочем ако една цивилизация наистина е напреднала, тя би синтезирала храната си, така че тя да не произлиза от нечия смърт.
Фантастиката е характерна с това че е пълна с фантазми. Марсианци ядат хора? Долнопробен сюжет. Класическа проекция на минало върху бъдеще. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Така работи еволюцията на материята. Това че милиони години едни същества са изяждали други не означава че това ще продължи вечно. Напротив - винаги се достига един праг след който нещата стават непредвидими за текущото развитие на ума. Дори да има някакъв вид асимилация от страна на по-развити върху по-примитивни тя определено няма да включва зъби, нокти и дъвчене на месо. По-скоро съм склонен да мисля че ако ни навестят извънземни ние ще се уплашим в неразбирането си на по-висшия разум и ще поискаме да го ликвидираме, точно както правят туземците и комунистите с по-напредналите от тях.
ОтговорИзтриванеДа не говорим че някой ден и ДНК ще изчезне от сцената като необходимост. Ще бъде заменена от изкуствен стринг от символи, който се пренася от изкуствена среда, например чип. Щото същата рекурсия която изгражда огромна триизмерна конструкция като човека от един молекулен стринг се използва и в мозъка за създаване на все по-сложни мисли, докато примерно чете, които всъщност са пространствената форма на времевата динамика. Казано иначе - вселената се самоосъзнава чрез нас и накрая на времето ще представлява една огромна картина без никакво движение. Войната за месо ще бъде един микрон от нея.