събота, октомври 20, 2007

Разпад

Обездвижен, мръсен, ням,
старецът умира сам.

Безумно разумът му страда
и на парчета се разпада.
Проблясват тук-таме искрици -
объркани, самотни птици.

И чезнат мисли, чезнат думи,
превръщат се в абсурдни глуми.
Изчезват спомени, таланти,
(Това е домино! Тиранти?)

---

И няма вече "тук" и "там",
и отчуждение, и срам.
И няма вече "аз" и "ти",
конфликти, болка и мечти.

ЕДНО е огънят с тревата,
ЕДНО е сушата с водата,
ЕДНО е разумът с плътта,
ЕДНО животът е с смъртта!

Човекът вече е ЕДНО.
ЕДНО с вселенското лайно.

3 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Исках да кажа следното: "Това ме натъжи и ми хареса. И по някакъв начин ми напомни за Ани Илков. Може би заради ритмиката. Кой е всъщност авторът?"
    Но нещо се случи и го публикувах три пъти, след което го изтрих и за цялата тази свинщина се извинявам!

    ОтговорИзтриване
  3. Нищо, бе :). Shit happens :) Особено, когато Интернетът прави номера.

    Освен това всеки изтрит коментар го получавам в пощата си, така че ми е ясно какво искаше да кажеш :) Като ги изтри и трите се чудех да ти отговарям ли, какво да правя :)

    Ами... аз съм авторът. Всяко нещо в секция "стихчета", което не е с посочен автор, е писано от мен. Благодаря ти за добрите думи!

    ОтговорИзтриване