Обездвижен, мръсен, ням,
старецът умира сам.
Безумно разумът му страда
и на парчета се разпада.
Проблясват тук-таме искрици -
объркани, самотни птици.
И чезнат мисли, чезнат думи,
превръщат се в абсурдни глуми.
Изчезват спомени, таланти -
превърнати на прах брилянти.
---
И няма вече "тук" и "там",
и отчуждение, и срам.
И няма вече "аз" и "ти",
конфликти, болка и мечти.
ЕДНО е огънят с тревата,
ЕДНО е сушата с водата,
ЕДНО е разумът с плътта,
ЕДНО животът е с смъртта!
Човекът вече е ЕДНО.
ЕДНО с вселенското лайно.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеИсках да кажа следното: "Това ме натъжи и ми хареса. И по някакъв начин ми напомни за Ани Илков. Може би заради ритмиката. Кой е всъщност авторът?"
ОтговорИзтриванеНо нещо се случи и го публикувах три пъти, след което го изтрих и за цялата тази свинщина се извинявам!
Нищо, бе :). Shit happens :) Особено, когато Интернетът прави номера.
ОтговорИзтриванеОсвен това всеки изтрит коментар го получавам в пощата си, така че ми е ясно какво искаше да кажеш :) Като ги изтри и трите се чудех да ти отговарям ли, какво да правя :)
Ами... аз съм авторът. Всяко нещо в секция "стихчета", което не е с посочен автор, е писано от мен. Благодаря ти за добрите думи!