Един сън и едно бълнуване

Откакто започнах пак да се уча, и да компенсирам пропуските си по математика, сънищата ми се завърнаха.
Те не са нищо особено, и все пак самия факт, че ги има, е нещо положително.

Действието в един от последните ми сънища се развиваше през нощта, на пътя за дома. Това не е учудващо - обикновено се прибирам около 23:30, и вървя по един дълъг, дълъг, д-ъ-ъ-ълъг път, изкачващ баир, и така около 20 минути пеш. Обикновено имам за какво да мисля, но доста често успявам да го разреша преди пътят да е свършил, и тогава вниманието ми се концентрира върху него. "Пак ли трябва да го вървя това, бе!", казвам си, и започвам да тичам, като все пак внимавам да не се препъна в мрака.

Така беше и в съня, само че този път видях двама мои колеги, които тъкмо се качваха в кола, която очевидно щеше да премине по пътя, по който се канех да тичам. Чудех се дали да ги заговоря, току-виж биха ми спестили 20 минути, ако отида с тях, но социофобията надделя и не им се обадих.

Колата тръгна пред мен и в един момент започна да избледнява, да губи очертания и... изчезна. С това обаче не се приключи. Околоните постройки също избледняха, избледня и улицата, и дърветата, и реката, и най-накрая се озовах в черна бездна.

"А може би не те са изчезнали... Може би съм изчезнал аз!" - помислих си. Огледах пустотата. "Добре се наредих, сега е невъзможно е да изчисля къде се намирам, тъй като нямам никаква отправна точка."

Изведнъж усетих, че Ксения и бебето спят до мен, че аз също спя, и че ако съвсем малко се напъна, ще се събудя и пак ще съм при тях. Тъкмо да го направя, и изведнъж се сепнах:

"Чакай малко. Това звучи твърде хубаво, за да е истина. Така ще съм стигнал до вкъщи, без да съм стигнал до вкъщи... Един вид чисто логически ще прескоча изминаването на пътя. Това няма ли да създаде парадокс?"
Реших да се откажа за момента от този план, докато не се уверя, че няма да създам някакъв опасен парадокс. И останах в Бездната. Въпреки, че беше непрогледна, някак си усетих, че тя се разширява, което усилваше безизходността на положението...

Не помня какво е станало после. Дали съм се събудил, дали сънят е продължил... Може би съм се събудил от ужас.

***

И една друга история, която може и да е известна на хората, които ме следят в Twitter.

Ксения се опитва да ме накара да се отместя, за да може да седне на ръба на леглото. Аз в просъница бълнувам някакви почти нечленоразделни неща, от които тя (поради немалкия си тренинг в разшифроване на бълнуванията ми) все пак успява да различи следното:
- Стига ме бута, няма нужда да се местя. Ето погледни, тука има три стола.
- Веско, никакви столове няма, ти спиш!
- На два стола - продължавам да спя аз - вече седят хора, а на третия седи Иисус. Но тъй като Иисус не съществува, спокойно можеш да седнеш на третия стол.