петък, юли 25, 2008

Да не бъдем буквалисти



Lyd редовно призовава да не четем Библията буквално. И правилно прави.

В Библията се описват узаконени от Бога геноциди над невинни, правила да се убиват с камъни инакомислещите и различните, узаконяват се робството, сексуалната дискриминация и т.н. Съмнението и мисленето се наказват с вечни мъки, а подчинението се възнаграждава. И т.н. и т.н.

Но нека да не я четем буквално, нека да търсим "скрития" между редовете смисъл, който всъщност е, че трябва да растем духовно. Нека да си подбираме само цитатите, които ни харесват, да ги тълкуваме извън контекст, за да отговарят на очакванията ни за добро, свобода и човечност.

Моля?!?

Когато видя едно лайно, аз го окачествявам като лайно, а не се опитвам да намирам в него орнаменти и красиви форми, които му придават художествена стойност. И дори и да го направя, осъзнавам, че то в същината си си остава лайно.
А като пълен абсурд бих окачествил твърдението, че то невидимо за мен всъщност е торта просто защото и тортата има кафяв цвят, a аз в заслепения си буквализъм не мога да видя това.

Нека назоваваме нещата с истинските им имена. Мога да разпозная една хуманна философия, когато я видя. Мога да разпозная и една нечовечна, садо-мазохистична лъжа.

Демократичните и свободни хора просто не могат да приемат буквално Библията и Корана, и си създават някакво модифицирано, светско християнство и ислям, които да отговарят на днешното свободно общество. И разбира се, опитват се да се самоубедят, че тези религии са били такива от самото начало. Мислят си, че в чистия корен на тези религии са били хуманизмът и свободата. А всъщност коренът им е преклонението пред Големия Шеф, който ще се смили и ще спаси нас, жалките боклуци.

Но нека да не четем Библията и Корана буквално. Нека да си избираме текст и да го тълкуваме както ние си знаем. Само дето с освободени от какъвто и да е контекст тълкувания можем да изведем всичко (каквото си поискаме) от тези религии, но не и истината за тях.

Специално пояснение за будисти:
Драги будисти, в тези религии Бог не е Силата (the Force), пропиваща целия свят, както e в Star Wars например. В тях Бог е Личност, т.е. перверзна концентрация на Силата в едно конкретно личностно Божество.

Разликата е огромна.

18 коментара:

  1. всъщност има цяла една наука, която се занимава с тълкуването на библейските текстове... въпреки доста широките интерпретации на текстовете, основата остава непроменена, затова тъклуването "както си поискаме" е всъщност противоречащо на религиозните норми и не само - появява се т.н. ерес (отклонение от правата вяра)...

    ако Библията е само книга и ако хората не са религиозни християни, тогава разбира се може да си я тълкуват както си пожелаят и да си вадят от нея пасажи, които ги кефят най-много, както примерно четейки "Престъпление и наказание" на Достоевски... само че в тоя случай, тези хора не трябва да се наричат християни (истински последователи на Христовата вяра, която е изразена най-вече в Новия завет) ;)

    хм, много хора се бият в гърдите, че са такива, а всъщност са просто едни много невежи по отношение на Библията хора, доста избирателни и във всеки случай са ми достатъчно досадни... да не говоря за онзи тип, който иска да ти натрапи "измисленото си християнство" - тях направо ги хейтвам, хаха

    ОтговорИзтриване
  2. Библията сама по себе си си противоречи. Христос спасява жена, която е щяла да бъде убита с камъни по правилата, дадени от Бога. Един вид Бог ревизира морала, който е дал на хората "Ей, аз верно бях садистичен тиранин, но отсега нататък ще бъда Бог на любовта". И така, християните решават да спазват една част от Библията и Стария Завет (хомосексуалистите са изроди), а друга да не спазват (убивайте блудниците с камъни и т.н.)

    Много е забавна една случка - турска група войници по време на войните в началото на 20-ти век остават забутани в някакво село в България. Гладни са, нищо не са яли, но там има само свинско. Те упорито се държат с дни, положението става нетърпимо. Най-накрая един от тях открива изключение в Корана - свинско може да се яде по време на война. Ура, проблемът е решен - и си хапват човешки и напълно легално.

    Не знам дали знаеш, че мирните мюсюлмани, от една страна, и камикадзетата фанатици, от друга, признават различни части на Корана, защото той, също като Библията, е една невероятно противоречива книга.

    ОтговорИзтриване
  3. като начало Библията е съставена от много книги, създавани някои стотици години преди новата ера... свещените текстове се раждат под влиянието на много различни източници, може да се каже, че Старият завет (както го наричаме сега) е бил един от първите опити да се събере на едно място мъдростта на различни народи...

    разбираемо е след време (също стотици години) това събрание да става все по-неактуално и съответно претърпява не малко промени... създава се още един опит да се подобри Писанието, като се създава "Новия завет", който да допълни, доразвие и да сложи яснота в разбирането и на Стария... по онова време писмеността е позволявала интерпретациите дори в преписването на текстовете... затова противоречията са напълно нормални, затова и има цели научни колективи, които превеждат, търсят по-стари източници и тълкуват текстовете, казвам научни, а не религиозно обвързани учени...

    с това искам да кажа, че възприемането на Библията като "непротиворечащо, вдъхновено от Бога и винаги актуално писание" е според мен дълбоко невежество... затова и християните са или просто безсмислени традиционалисти, или невежи последователи... И има част от тях, които вярват в Бога и са наясно с това, въпреки противоречията и условността на писанията. Тази част ги уважавам, но те нито са моралисти, натрапващи възгледите си, нито са объркани в представите си хора. Рядко се срещат. :)

    въпросът май е поважен, ако става дума за радкалната проява на религиозните/верски възгледи, иначе на никой не би му пречило, че някой не яде свинско, понеже не го приема за угодно... трябва да възприемаме религиозната принадлежност като част от личната ни култура и начин на живот и всеки да бъде свободен да изповядва и да бъде какъвто е и какъвто желае да бъде, стига да не причинява вреда на другите :)

    ОтговорИзтриване
  4. Подкрепям.
    Веднъж и аз спорих с Лид на тази тема и й изтъкнах, че ако предварително решиш да приписваш на даден текст благородно значение, дори ако то не само не съвпада с буквалното, ами и пряко му противоречи... то тогава и "Майн кампф" ще се окаже възвисяващо четиво.

    ОтговорИзтриване
  5. Добре казано, Мая. Това ти изказване, наред с примера ти за това какво би станало, ако морално - културният релативизъм оценяваше Холокоста, са точно в десятката. Завиждам ти за умението да поставиш нещата толкова точно.

    ОтговорИзтриване
  6. Хех, затова уважавам будизма. Иначе идеята за "шефа",който си прави каквото си иска със тадото и на мен не ми харесва.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен4/8/08 01:18

    Наоравих си труда да преведа това.Ако не знаете кой е Ричард Доукинз, ще дам повече информация.

    ОСПОРВАЙКИ РЕЛИГИЯТА
    Лекция от Ричард Доукинз върху съществуването на Бог по време на дебата му с д-р Джон Хабгуд (архиепископ на Йорк) по време на Единбургския фестивал на науката(Великден,1992 г.)

    Религиозните хора се разделят на три главни групи, когато застанат лице в лице с науката. Ще ги нарека условно “невежи”,”всезнайковци” и “неспорещи”. Подозирам, че д-р Джон Хабгуд вероятно принадлежи към третата от тези групи, така че ще започна с тях. “Неспорещите” с право са се примирили с факта, че религията не може да се състезава с науката на нейната собствена почва.Те мислят, че няма спор между религията и науката, понеже те просто се отнасят за различни неща.Библейският разказ за произхода на Вселената (произхода на живота, разнообразието на видовете, произхода на човека)-всички тези неща днес е известно, че са неверни.
    “Неспорещите” нямат проблем с това: те считат за крайно наивно, за почти граничещо с лошия вкус да се пита : “Библейската история истина ли е?””Истина е,казват те, истина. Разбира се, не в буквален смисъл. Науката и религията не си съперничат за една и съща територия. Те се отнасят за различни неща. Те двете еднакво са вярни, само че по различен начин”.
    Една любима и напълно безмислена фраза е:”религиозен аспект”.Вие я срещате в изказвания като:” Науката е постигнала немалко, но тя остава извън религиозният аспект”.
    “Невежите”, или фундаметалистите, са с една степен по-честни.Те са предани на Библейската история.Те признават, че доскоро една от главните религиозни функции бе научна:обяснението на съществуването, на Вселената, на живота.Исторически повечето религии са имали в себе си (или дори са били )космология и биология.Мисля, че ако днес запитате хората как биха обяснили тяхната вяра в Бог, преобладаващата причина би била научна. Вярвам, че повечето хора мислят,че имате нужда от Бог за да обясните съществуването на света, и особено на съществуването на живота. Те грешат, но образователната ни система е такава, че повечето хора не го знаят.
    Те също така са предани на Библейската история защото не могат да избегнат въвличането на науката в религията.Вселена с Бог би изглеждала доста по-различна от Вселена без Бог.Физика, Биология в които има Бог сигурно биха изглеждали различно.Така че повечето основни твърдения на религията са научни.Религията е научна теория.
    Понякога съм обвиняван в арогантна нетърпимост към креативистите. Разбира се арогантността е неприятна характеристика и би трябвало да ми е крайно неприятно да ме смятат за арогантен. Но си има граници!За да добиете представа какво е да сте професионален учен еволюционист помолен да проведе сериозен дебат с креативисти, следното сравнение ми се струва честно.Представете си, че сте учен, който е прекарал целият си живот изучавайки Историята на Рим във всичките й богати детайли.И сега пристига някой със научна степен по морско инженерство или средновековна музикология и се опитва да докаже, че Римляните никога не са съществували.Не бихте ли намерили за трудно да подтиснете Вашето раздразнение?И не Ви ли изглежда малко арогантно това?
    Моята трета група,”всезнайковците”(нелюбезно ги наричам така, защото тяхната позиция е позиция на снизходителност), мислят, че религията е добра за хората,може би и за обществото.Може би добра , защото ги утешава при смърт или трудности, може би защото им дава морален код.Дали конкретните религиозни вярвания са истина или не, няма значение.Може би няма Бог:ние образованите хора знаем, че има страхотно малко доказателства за това, да оставим на мира такива идеи като Непорочното зачатие или Възкресението , тъй като необразованите маси имат нужда от Бог за да ги държи настрана от злото и да ги утешава в трудности.Малкият въпрос за възможното несъществуване на Бог може да бъде пренабрегнат в интерес на по-голямо добро за обществото.Няма нужда да говоря повече за групата на “всезнайковците” защото те не биха могли да претендират, че има какво да допринесат за научната истина.

    Е ЛИ БОГ СУПЕРСТРУНА(термин от квантовата теория)?
    Сега ще се върна към “неспорещите”.Аргументът, който те издигат,сигурно заслужава по-сериозно изследване, но аз мисля, че той заслужава по-малко от тези на другите групи.
    “Бог не е белобрад старец на небето”.Добре де,какво е тогава Бог?И тогава идват двусмислените думи, които са много променливи:”Бог не е там, той е във всеки от нас”.”Бог е основата на всички същества”.”Бог е същността на живота”.”Бог е Вселената”.”Не вярвате ли във Вселената?”.”Разбира се, че вярвам във Вселената”.”Е, значи вярвате в Бог”.”Бог е любов, не вярвате ли в любовта?”,”Добре, значи вярвате в Бог”.
    Модерните физици понякога се покриват с лека мистика, когато размишляват над такива въпроси като “Защо се е случил Големия Взрив ?”Защо физичните закони са такива, а не други?”,”Защо въобще съществува Вселената?” и т.н.Понякога физиците прибягват до твърдения, че има някаква вътрешна мистична сърцевина, която не разбираме и , може би никога няма да разберем; и тогава могат да кажат, че тази вътрешна мистична сърцевина е може би другото име на Бог.Или по думите на Стивън Хоукинз, ако ние разберем тези неща, може би ще “узнаем Божественият замисъл.”
    Проблемът е, че Бог в този сложен, физичен смисъл не прилича на Бога от Библията или от която и да е друга религия.Ако някой физик заяви , че Бог е другото име на константата на Планк, или че Бог е суперструна, ние би трябвало да приемем това като живописен метафоричен начин да се каже, че природата на суперструните или стойността на константата на Планк е дълбока мистерия.Очевидно е, че това няма ни най-малка връзка със същество способно да опрощава грехове,със същество което може да изслушва молитви, което го е грижа дали Шабат започва в 5 или 6 часа сутринта или не, дали носите фередже или част от ръцете ви са открити, и никаква връзка със същество което е способно да наложи смъртно наказание на сина си за да изкупи греховете на света преди той(синът) да се е родил и след смъртта му.

    ЗНАМЕНИТАТА БИБЛИЯ
    Същото е вярно и за опитите да се отъждестви Големият Взрив на модерната космология с мита от Генезис.Има само една крайно незначителна прилика между сложната концепция на модерната физика и митовете за Съзиданието на вавилонците и евреите, които сме наследили.Това което казват “неспорещите” за тази част от писанието и религиозните учения, е че “имало едно време” би трябвало да бъде неоспорима религиозна и научна истина;създаването на света,създаването на живота,различните чудеса от Стария и Новия завет; живота след смъртта, Непорочното зачатие.Тези истории в ръцете на “неспорещите” се превръщат чисто и просто в морални басни, еквивалентни на Езоповите и Ханс Андерсеновите.В това няма нищо лошо, но дразнещото е, че те почти никога не го признават.
    Например аз наскоро слушах предишният Главен Равин, сър Имануел Якобовиц да говори за злините на расизма.Расизмът е зло и заслужава по-добър аргумент против от този, който той даде.Адам и Ева, твърди той,са били прародители на целия човешки род. Следователно всички хора принадлежат на една раса- човешката.
    Какво да правим с такъв аргумент?Главният Равин е образован човек, той очевидно не вярва в Адам и Ева, така че какво точно мисли , че е казал?Трябва да е използвал Адам и Ева като басня,просто по същия начин би могъл да използва тази за Джак и граховото зърно или Пепеляшка за да илюстрира някаква заслужаваща похвала морална проповед.
    Имам чувството, че свещенниците до такава степен са привикнали да третират библейските истории като басни, че са забравили разликата между факти и фикция.Това е като хората, които когато някой умре в “Дързост и Красота” изпращат писма със съболезнования на другите.

    НАСЛЕДЯВАЙКИ РЕЛИГИЯ
    Като Дарвинист нещо ми прави впечатление като гледам религията.Религията показва примери на наследственост, които мисля, че са подобни на генетичната наследственост.Огромната част от хората са предани на една религия.Има стотици религиозни секти и всеки религиозен човек е верен на само една от тях.Измежду всичките секти на света забелязваме странно съвпадение: огромното мнозинство избира тази, към която принадлежат родителите му.Не сектата, която има най-добрите доказателства,най-добрите чудеса,най-добрия морален код, най-хубавата катедрала, най-красивият стъклопис, най-хубавата музика:когато стане дума да се избира от миш-маша на възможни религии,техните потенциални достойнства изглежда не струват нищо, сравнени с въпроса на наследството.
    Това е несъмнен факт и никой не може да го отрече.Дори хора, напълно съзнавайки случайната природа на това наследяване,успяват до такава степен да повярват в тази религия,с такъв фанатизъм, че са готови да убиват хора,които следват друга религия.Космическите истини са истини в цялата Вселена. Те не се различават в Пакистан,Афганистан,Полша или Норвегия.Е, ние явно сме готови да се съгласим, че религията която възприемаме е въпрос на географска случайност.
    Ако попитате хората защо са убедени в истината на тяхната религия, те не се позовават на наследяването.Те не се позовават дори и на доказателствата.Такива няма и в днешни дни всеки по-образован човек го признава.Не, те се позовават на вярата.Вярата е големият претекст,голямото извинение да избегнеш нуждата да мислиш и да оценяш фактите.Вярата е вярване въпреки,дори може би поради липсата на доказателства.Най-лошото нещо е, че останалите от нас се предполага , че трябва да уважаваме това, да се отнасяме към него с разбиране.
    Ако един касапин не се съобрази със закона по отношение на жестокостта към животните, той правилно ще бъде преследван и наказан.Но ако той подаде жалба, че неговите жестоки практики се изискват от религиозна вяра, ние се отдръпваме извинително и му позволяваме да го прави.Всяка друга позиция се очаква да бъде защитена с основателни аргументи.На вярата и е позволено да не се аргументира.Вярата трябва да се уважава, и ако не я уважавате, вас ви обвиняват в нарушение на човешките права.Дори и на тези, които не вярват, им промиха мозъците по отношение уважението вярата на другите.Когато така наречените лидери на Мюсюлманското общество говорят по радиото и проповядват убийството на Салман Рушди, те явно извършват подстрекателство към убийство- престъпление , за което нормално биха били преследвани и вероятно осъдени на затвор. Но дали ги арестуваха?Не, защото нашето светско общество “уважава” тяхната вяра и симпатизира на дълбоката “болка” и “обида”.
    Е, аз не мога.Аз ще уважавам вашите възгледи, ако може да ги обосновете.Но ако вие ги обосновете само с вярата си в тях, аз не ще ги уважавам.

    НЕВЕРОЯТНОСТИ

    Бих искал да завърша като се върна към науката.Често се казва, основно от “неспорещите”, въпреки, че няма положителни доказателства за съществуването на Бог,няма и такива против неговото съществуване.Така, че е по-добре да държим разума си отворен и да бъдем агностици.
    На пръв поглед това изглежда неопровержима позиция.Но на втори поглед това изглежда като претекст, защото същото би могло да се каже за Дядо Коледа или за Феите.Би могло да има феи в дъното на градината. Няма доказателства за това, но вие не можете да докажете и, че няма Феи.Така ,че защо да не бъдем агностици и по отношение на феите.
    Проблемът с аргумента на агностиците е, че той не може да се приложи никъде. Има безкраен брой хипотетични вярвания, които не бихме могли да опровергаем с положителност. Като цяло хората не вярват в тях-такива като феите, еднорога, драконите, Дядо Коледа т.н.Но като цяло те вярват в Бог създател, заедно с какъвто и да е личен багаж,който върви с религията на техните родители.
    Подозирам, причината е,че повечето хора, макар и да не принадлежат към групата на “невежите”, въпреки това имат усещането,че Дарвиновата еволюция не е достатъчно “голяма”, за да обясни всичко за живота и еволюцията.Всичко ,което мога да кажа като биолог е, че колкото повече четем и изучаваме какво е известно за живота и еволюцията, толкова тези усещания прогресивно се разпръскват.
    Искам да добавя още нещо.Колкото повече разбираме значението на еволюцията, толкова повече биваме изтласкани от агностичната позиция по посока на атеизма.Сложните,статистически невероятни неща , поради тяхната натура,са по-трудни за обяснение отколкото простите, статистически възможните неща.
    Голямата красота на Дарвиновата еволюционна теория е в това, че тя обяснява как сложни, трудни за разбиране неща могат да възникнат,стъпка по стъпка,от прости,лесни за разбиране начални неща.Ние започваме нашето обяснение от почти безкрайно простото начало: прост водород и огромно количесрво енергия.Нашето научно, Дарвиниво обяснение ни води през серия от добре осъзнати постепенни стъпки към цялата поразителна красота и сложност на живота.
    Алтернативната хипотеза, че всичко е започнало от някакъв свръхестествен създател е не само безполезна, а е и с висока степен на невероятност.Тя се обърква от самия аргумент, който се дава в нейна полза:това е така защото който и да е Бог,заслужаващ името си,би трябвало да е същество с колосална интелегентност,един свръхразум,същество с изключително ниска степен на вероятност- едно наистина невъзможно същество.
    Дори ако постулатът за такова едно същество обяснява нещо ,той не може да помогне, защото повдига по-голяма мистерия, отколкото може да реши.
    Науката ни предлага обяснение как сложността възниква от простотата.Хипотезата за Бог не предлага стойностно обяснение за нищо,тъй като тя просто приема това, което ние се опитваме да обясним. Тя приема трудността за обяснение и спира дотам.Ние не можем да докажем, че няма Бог, но със сигурност може да направим заключението, че Той е наистина е много малко,много малко вероятен.

    ОтговорИзтриване
  8. Този текст беше прекалено дълъг (за коментар в блог), и освен това няма пряка връзка с темата (освен, че е атеистичен).

    Все пак, благодаря за положения труд.

    ОтговорИзтриване
  9. През Средновековието Библията почти не е била четена освен от шепа "специалисти". Така че не тя е причината за погромите срещу различните, кръстоносните походи и преследването на ересите (например).

    Аз не разбирам, ама лошо ли е все пак Библията да се чете - от следовниците си - метафорично и/или да се избират отделни цитати, а други да се оставят без внимание? За буквален прочит ли настояваш?

    Лайното също може да има различен прочит. То може да служи за тор и в тази си роля е много положително. Само да го наречеш лайно не дава много информация за него. Всъщност защо толкова презираме лайното и сме го нарочили за ужасно? С какво е толкова лошо?

    Въпросът е, че ако хуманната философия може да се разпознае само при виждане, то значи, че за нея няма дефиниция като такава по принцип, а зависи от усещането на всеки. Тогава е нещо субективно?

    ОтговорИзтриване
  10. - Библията е източник на всички тези неща, колкото и да го завоалираш. Тя, както и Корана, са така проектирани, че дават префектна възможност за експлоатация в тази насока. Това е предостатъчно.

    - Да подбираме каквото ни изнася, а да пренебрегваме напълно това, което създава проблеми и противоречия е пример за не-мислене.

    - Не отричам за това, че християнството е хуманизирало някои неща, но важното е какво е донесло като цяло.

    - Когато имаш опит в нещо, можеш да разпознаеш бързо характерните му белези с няколко погледа или пък пипвания, като хирург. Не виждам къде тук са изключени дефинициите.

    ОтговорИзтриване
  11. Ами знаем, че всеки написан текст - дори и телефонният указател, образно казано - може да се използва за всякакви, дори взаимоизключващи се цели. Приказките, митовете, учебникът по история. Самото християнство и всички други религии се е променяло толкова много (и днес е толкова разнообразно), че по-скоро Библията се употребява за целите на доктрината, отколкото обратното, първата да е действително източник за втората.

    И ако самите представители на една религия, която използва даден текст, твърди, че той трябва да се разбира метафорично и това метафорично разбиране има ефект, който се оказва да е добър, не би ли трябвало да приветстваме това вместо да им чукаме с пръст по главата: "Ти трябва да разбираш Библията буквално", да ги убеждаваме, че техният Бог им е заповядал да извършват погроми над различните и така да окуражаваме буквално описаните там погроми?

    Мисля, че точно не-тълкуването е пример за не-мислене, както и възпроизвеждането на мислене посочено в един буквално възприеман разказ.

    И как можем да измерим какво всъщност е донесло християнството като цяло? И как можем да определим, че донесеното е донесено именно от християнството, а не от нещо друго? Кой определя какво е всъщност християнството и чие християнство е истинско, за да можем да отсъдим, че именно то е донесло дадено добро или дадено лошо? А ако някой каже, че примерно Кръстоносците са донесли зло, но то е защото те всъщност не са били истински християни и не са следвали наистина християнството?

    Въпросът беше, че ако различните хора с различен опит и дори на различни етапи от живота си имат различно разбиране (дефиниции) за хуманното и те ще разпознават една философия като хуманна или не по различен начин. Кой има превес в разбирането? Един Ернесто Карденал, един Блез Паскал, квакерите и всички други религиозни хуманисти или непременно трябва да е един атеист? Аз лично не знам какво значи хуманна философия. Маймонидес хуманист ли е? Въобще невъзможно ли е един религиозен човек да бъде хуманен именно в битието си на следовник на религията си?

    ОтговорИзтриване
  12. Когато се разболееш от рак, може да разсъждаваш дали ракът наистина е болест, какво всъщност е здравето и къде започва болестта, а също и какво всъщност е животът и къде започва смъртта (след като в Природата всичко така "красиво" прелива едно в друго...).

    Позиция като твоята отрича всяка възможност за мислене и знание, а не ги подкрепя. Ако размиваме всичко и акцентираме върху това, че в действителност то няма ясни граници, не можем да нарисуваме нито една картина, да построим нито една машина. Не можем дори връзките на обувките да си вържем.

    ОтговорИзтриване
  13. Разбира се, че може. Иронизираш ли, но на мен ми се струва точно тема за хуманисти и доста от тях са си мислели и мислят за това. Без да ми пречи и да се лекувам, ако може и искам (някои форми на рак са толкова агресивни, че лечението е това, което те убива първо и прави последните ти месеци по-ужасни). Всъщност в списание Ню Йоркър доста често чета статии за връзката/границата между живота и болестта и живота и смъртта, днес, когато човек може да бъде поддържан жив само от машини.

    Това, което ти казваш позиция като моята е тема за доста философии, вкл. хуманизма във всичките му посоки. Не виждам противоречие между откривателството, рисуването на картини и строенето на машини и мисленето за това. Защо да отрича възможност за мислене всъщност, въобще, защо да не е мислене? Не разбирам какво общо има с това, което писах по-горе.

    ОтговорИзтриване
  14. Тоест ти все пак ще лекуваш рака, докато си мислиш рак ли е или не е рак, трябва ли или не трябва.

    Един вид, относителността е лукс, който си позволяваш - е, като ножа опре до кокала, се налага да постъпваш другояче (трезво), докато не получиш възможност да се озовеш отново в страната на облаците.

    В черното се крие бяло и сиво, в бялото се крие сиво и черно... Похвално е да можеш да виждаш различните, преливащи една в друга страни на едно нещо... И все пак, в един момент трябва да се обобщи, да се тегли чертата и да се вземе решение, въпреки че това решение няма как да е точно.

    ОтговорИзтриване
  15. Казах, че може би ще го лекувам в зависимост от ситуацията. Много от леченията само удължават живота с един-два месеца, като в същото време всяко лечение го прави толкова непоносим, че ти пречи да се порадваш на малкото останало ти време и наистина карат човек да се замисли за смисъла, границата и така нататък.

    Но отново не разбирам какво общо има това с казаното по-горе или пък с относителността.

    ОтговорИзтриване
  16. Въпреки че е нормално, отношението ни към някоя религия зависи от това, как е била представена тя пред нас. Ако някой сектант почука на вратата ти и ти съобщи, че си грешник, че ще отидеш в ада, ако не се покаеш веднега, едва ли ще възприемеш това, което ти се казва по позитивен начин. Начин, който би те провокирал да се замислиш, да се заинтересуваш... Напротив - това ще те подтикне да му тръшнеш под носа вратата, като преди това не му кажеш, колко болен е всъщност...

    Та идеята ми е, че се поддаваме на агресията по начин, който изобщо не осъзнаваме. Поддаваме се на провокации, понякога дори ни манипулират. Затова и отхвърлянето на религията като нещо разумно също често е израз на някаква не особено осмислена реакция...

    ОтговорИзтриване
  17. В живота си се ръководя от няколко принципа.

    - Анализирай. Стреми се, доколкото е възможно, да не оставяш нито едно парченце без обяснение и причина.

    - Винаги, когато искаш да разбереш нещо за света, проверявай най-напред най-лошия, най-неизгодния за човека вариант. Не се опитвай да избягаш от него, ако всички факти сочат натам.

    Тези принципи са несъвместими с повечето религии.

    Просто розовата страна на религията не може да ме спечели, защото е изтъкана от мъгла. Аз не търпя мъгла. И пухкави облаци. Видял съм много добре какво правят с хората.

    Религията е чисто и просто заблуда. Има много причини, поради които Вселената просто не може да е стъпила на живота и разума като своя основа. И колкото по-добре познаваш механизмите на живота и съзнанието, толкова по-очевидно става това. Но за подобни неща съм писал другаде. Във всеки случай, заблудата не може да доведе до нищо добро в дългосрочен план, дори и да НЕ те задушава в зловещата си прегръдка, а да е една такава миличка и пухкава.

    ОтговорИзтриване
  18. В допълнение към това, източникът на смисъл и добро е самият човек, а не някаква външна сила.

    Сьответно дори и да има някаква външна сила, мен това много не ме грее.

    Но мисля, че се отклоняваме от темата. А тя е, че не бива да възприемаме нещата така, както ни изнася. В темата на longanlon съм дал по-добър пример (в коментар) до какво може да доведат подобни "невинни" делюзии. В името на това нещата да са такива, каквито ни се иска, такъв чудовищен текст като Библията е оцелял векове наред без никаква критика.

    ОтговорИзтриване