“Those who can
make you believe
absurdities, can
make you commit
atrocities.”
"The cake is a lie."
петък, юли 25, 2008
Persepolis
"Персеполис" е френска анимация, създадена от художничка, родена в Иран, в момента (вероятно) пребиваваща във Франция. Филмчето е автобиографично и проследява живота й от ранна детска възраст до студентските й години.
Persepolis е черно-бял - и то истински черно-бял, т.е. избягващ нюансите на сивото. Това не е случайно, защото в него се разказва за едно черно-бяло общество, в което само природата може да си позволи да бъде разнородно сива.
Какво си мислите, като чуете Иран? Ислям? Фанатизъм? Фереджета? А дали преди те да се появят не е имало нещо друго? Какви всъщност са обикновените жители на Иран и не са ли те като нас? Филмът може да разчупи много от стереотипите ни и да засрами "дарбата" ни да имаме мнение по въпроси, за които нищо не знаем.
На мен лично Persepolis ми напомни за двойнствения живот, който водех, когато растях под властта на комунизма и християнството. Външният свят прониква в кутията и децата разбират, че кутията е една лъжа... Въпреки това, те са принудени да живеят по правилата й.
Трябва само да видите сцената, в която Марджи пазарува незаконна музика от местните дилъри :) Култово е. Джайкъл Мексън :) Специално за вас я качих в YouTube:
Жалко, че свободният свят прониква в затворения под формата на неща за консумиране (това просмукване на неща за консумиране като символ на свободата впрочем го имаше и в България по времето, по което се развива действието на филма - 1980 - 1990-та).
По-нататък Марджи отива в Европа и там можем да види, че докато болестта на нейния окован свят е религията, болестта на "свободния" свят е нейната противоположност - нихилизмът.
В Персеполис, също като в SkyDoll, се преплитат трагичното и комичното. Както казах, всичко това е пресъздадено с два екстремни цвята - цветовете на спомените и контрастите. Качих и още един откъс, макар той да не дава представа какъв визуален шедьовър е този филм (в началото има едни графични решения, които няма да спойлвам, нека са изненада).
За съжаление тази толкова емоционална сцена в този си вид вероятно е събудила у вас по-скоро отегчение и скука. Да, филмът е на френски - един език, който ми се иска да науча и ако не умра в близките 5 години, може и да го направя. Но в случай, че не знаете френски, ето оттук може да намерите английски субтитри за Persepolis. Нужно е просто да ги преименувате със същото име, с което е и сваления филм и той ще си ги захапе. Има и български субтитри някъде, но... бъдете уверени, че ще изгубите нюансите. Например мога да се обзаложа, че думичката Integrity (вярност на себе си, личностна цялостност, или целомъдреност) е преведена на български по покъртителен начин. Както и да е. ENJOY.
Етикети:
истински истории,
представяне,
социология
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар