Животът на Хипатия

За първи път научих за Александрийската Библиотека от иманярските приключения на Лара, в които тя троши делви на поразия, бие се с оживели скелети и статуи и избягва смъртоносни капани и магии в многострадалната библиотека. Това определено говори за огромният образователен вакуум, в който живея и който напоследък се опитвам да запълня.

Наскоро взех участие в една дискусия в блога на Scanman, която ме накара да си спомня за библиотеката и за Хипатия.

Хипатия (370 - 415) е живяла по време, по което жените не са имали никакви права, освен "правото" да бъдат нечия собственост, но обстоятелствата са били благосклонни към нея. Баща й - математикът - астроном Теон, от най-ранна възраст я обучавал в изследователски дух и свободомислие. Сьответно Хипатия се е занимавала с астрономия, математика, механика и философия - нещо много необичайно за времето си.

Има немалко свидетелства за това, че Хипатия е била красива и желана (впрочем, следвайки идеята за здрав дух в здраво тяло, се е занимавала и с малко спорт и изкуство, поради разностранното възпитание, което баща й е искал да й осигури). Но въпреки предложенията за брак, тя е предпочитала да не се обвързва. Обличала се е не с дрехите, "подходящи" за жена, а с одеждите на учените и философите.

Освен уважаван от колегите си учен, Хипатия е била и прочут лектор и е имала много студенти; по-късно е станала декан на един от факултетите в Александрийския университет (казано със съвременни термини). Благодарение на нейни преписи, коментари и критики съществена част от алгебрата е стигнала до нас, както и други разкрития, които са били забравени чак до 17-ти век. Заедно със свой ученик Хипатия е създала астролабът (уред за измерване позициите на слънцето и звездите) - има запазени писма до нея с въпроси как да бъде построен. Нейно творение са и хидрометър за измерване на плътността на течности, както и хидроскоп, предназначен за наблюдение на потопени във вода обекти.

Християните междувременно взимат властта. Хипатия е трън в очите им, защото:

• Отказва да се покръсти
• Занимава с наука - лошо езическо нещо
• Пример за жена, която не си знае мястото

Междувременно християнския епископ Кирил тръгнал да изселва всички евреи от Александрия. Официално управляващият (поне на думи) езичник Орест се противопоставил на това. Все едно, че имало значение. Християнски монаси, следовници на Кирил, просто убили Орест, с което, според Кирил, си спечелили място в рая.

Хипатия била приятелка на Орест и той често се допитвал до нея за съветите й. Още една черна точка в списъка на християните - може би именно тя му е пуснала идеята за защита на евреите. И така, Хипатия се връщала от лекции с каретата си - движейки се свободно из града (нетипично за жена от времето й), сама и без охрана, както обикновено. Следовниците на Кирил, вьоръжени със заострени раковини, я измъкнали от каретата й, разкъсали дрехите й и след това рязали парчета живо месо от тялото й. След това тялото на Хипатия (по-точно това, което било останало от него) било изгорено.

Не много време след смъртта на Хипатия дошъл и краят на университета и на библиотеката.

Епископ Кирил бил канонизиран за светец.

***

Всичко това се случило в Александрия - място, което макар че се намира в Египет, всъщност е прочуто с Александрийската библиотека, където се съхранявали науката и изкуството на елините. Поеми, драми, природни науки - всякакви книги. Постиженията на древните гърци са смайващи - например Ератостен е открил, че земята е кълбо и дори е изчислил диаметърът му с голяма точност. Малкото оцеляло все още ни служи - например геометрията на Евклид се учи до ден днешен. Ако библиотеката не беше унищожена, щяхме да имаме и по-добър поглед върху историята. Там се е съхранявала история, която обхващала поне 10 пъти по-голям период от описания в Библията. Почти всичко от това богатство е загубено. Трябва да уточня, че макар че християните са тези, които подхващат унищожаването на "езическите храмове", остава неясно чие дело е финалното подпалване на библиотеката - има твърдения, че е извършено от араби (макар че тези твърдения може да са били просто начин християните да замъглят историята и да замажат положението).

Донякъде елините също имат вина за това, че културата им е загинала: тяхното общество е демократично, но демокрацията не е за всички (има и роби), науката им цени повече идеите, а не реализацията им, експериментите и цапането на ръцете с материални неща (отношение, което вероятно е породено от прекаляването им с математика) и най-накрая, те не разпостраняват откритията си сред обикновените хора, които остават безразлични към тях.

И така, никой не си спомнил вече за откритото от елините (и като общество, и като наука) десетки векове, чак до Ренесанса. Ако вземем само астрономията и географията - знанието, че земята е сферична, е заменено от плоска карта с център Ерусалим. Разумът и свободата попаднали в хилядолетна кома: било по-добре да не мислиш, да не изучаваш, да не се съмняваш, а само да вярваш и да се подчиняваш на Големия Шеф, точно както и пише в Книгата на Книгите, наречена Коран или Библия.

Завършвам с няколко цитата от Хипатия:

"Запазете правото си да мислите, защото дори да мислите погрешно е по-добре, отколкото да не мислите изобщо."

"Приказките трябва да бъдат изучавани като приказки, митовете като митове, и чудесата като поетични хрумвания. Да се изучават суеверията като истини е най-ужасното нещо. Детският ум ги приема и им вярва, и само с голяма болка и вероятно огорчение може след години да се освободи от тях. Всъщност, хората ще се борят за суеверието с готовността, с която и за жива истина --- дори повече, тъй като суеверието е неосезаемо и затова не може да бъде опровергано, а истината е гледна точка, и следователно е променяема."