Най-ранният ми детски спомен всъщност е следният:
Спя и нещо ме разбужда. Аз искам да потъна обратно в съня, но това, което ме разбужда, е настоятелно. От една страна, много ми се спи, но изведнъж усещам че ако се събудя, ще се случи нещо уникално, нещо невероятно, коренно ново, нещо по-важно от всичко. Сънят и това усещане се борят едно с друго.
Някой пъха нещо в носа ми. Отварям уста. И изведнъж осъзнавам: пъхат нещо в носа ми, именно защото искат да си отворя устата. Започвам да отварям уста, за да не получа нови боклуци в носа. Усещането, че разбирам действията им е искрящо, светещо, просто опияняващо. В крайна сметка, предчувствието ми се сбъдва. Наистина се озовавам в нов свят, сякаш се случва нещо необратимо. Доволен, заспивам...
Дълго време се чудех дали този спомен е истински. Когато питах майка си и баба си, научих, че съм се родил преждевременно (в осмия месец) и три месеца наред са пъхали памучета и други боклуци в носа ми, за да отворя уста да се храня. След това вече не е имало нужда.
Бебешки спомен? Може би се самозалъгвам? Да, но наскоро говорих със сестра си на тази тема и тя каза, че и тя има най-ранен проблясък. И той е...
Майка ми й сменя пелените. Сестра ми всеки път вижда как го прави и усеща нещо от рода на:
"Мамо, мога и сама! Мамо, мога и сама!"
Разбира се, едно бебе няма координацията да си смени пелените само. Но усещането отново е искрящо, подобно на моето. Сестра ми не може да сьобщи какво чувства. Все пак иска да направи нещо, колкото и да е малко, за да й покаже, че "може и сама" и... Майка ми си спомни (след като я попитахме), че почти веднага, в първите месеци, сестра ми е започнала да й помага, повдигайки телцето си, за да може под него да бъде сложена пелената.
Това звучи ли ви правдоподобно?
Вие имате ли запазен спомен за такъв първи проблясък?
Определено е възможно. Някъде бях чела, че колкото по-интелигентен човек - толкова по-ранни спомени има.
ОтговорИзтриванеМоят най-ранен спомен е, че седя в кошарката си, държа се за решетката и я тръскам като затворник, да ме пуснат. Мама и татко седят от другата страна и ми се хилят. Сега разбирам, че просто са се радвали на смешното си бебе, но тогава ми изглеждаше, че хем са ме затворили зад решетки, хем се ми присмиват. Сигурно съм била на около година, щом съм се изправяла, така че вие със сестра ти ме биете по ранни спомени :)
Имах приятелка, която имаше спомен, че седи в кошарката си, а баща й се опитва да свали и отмъкне сутиена на майка й. Майка й се смее и си го взима обратно, сочейки към нея (бебето).
ОтговорИзтриванеВсичко това й изглежда като някаква много весела игра между двамата.
Историята на моя живот
ОтговорИзтриванеТози постинг го намирам за супер интересен. Имам доста ранни спомени също, но не толкова ранни като вашите със сестра ти. Трудно ми е и да ги подредя по последователност. Един от първите е от преди или около 2-годишна възраст, защото сестра ми не е била родена и аз съм обитавала все още бебешкото креватче. Тогава веднъж всички възрастни от моето семейство излязоха някъде за малко и оставиха да ме гледа гаджето на чичо ми, която беше медицинска сестра. Явно съм ревала, защото са ме оставили с почти непознат, а тя ме заплаши, че ще ми бие една ей такава голяма инжекция. Когато след време чичо ми я чупи и не се ожениха, май аз бях единствената доволна.
ОтговорИзтриванеИначе има все повече психологически изследвания, според които спомени има и от преди раждането дори. Не са такива ясни спомени, които можем да разкажем, но ги има. На мен ми звучи убедително.
Между другото, щом си роден преждевременно, вероятно доста време след раждането не си имал контакт с майка си, едно време не са пускали родителите при недоносените деца. Много жестоко е било.
Намирам за опасна идеята, че всяко нещо по земята може да мисли и да помни - и камъните, и картофите например (тук не говорим за ДНК или геология, които могат да се тълкуват като своеобразен тип памет, защото носят миналото в себе си). Идеята е опасна, защото ни връща във времената, в които сме очовечавали всичко - дори слънцето и луната.
ОтговорИзтриванеНе искам да бъда груб, но както има паразити, които нямат сетива, защото просто стоят вътре в тялото и се хранят, така и не виждам причина един ембрион да възприема или да си спомня нещо. Вярно е, че ембрионът се развива и постоянно добива нови качества, но в една изолирана среда без почти никакви външни стимули или драми какво ще можеш да си спомниш освен идващата храна?
Вярно е, че по някое време бебето започва да рита и т.н., но дали "спомените" за тези моменти не са просто картини в нашето вьображение?
И все пак, този път не съм напълно убеден, че съм прав. Ако може да дадеш повече информация за тези изследвания, ще прочета с интерес.
По другия въпрос: Не мисля, че са ме държали далеч от майка ми след раждането. Мога да проверя с точност, но предполагам, че такова нещо не е имало, най-малкото по стари снимки и записани на гърба им дати. Не всички страшни истории за миналото са верни.
Ами виж, доказано е, че фетусът в утробата чува, има усещане за допир, за движение, за вкус. В утробата далеч не липсват сетивни стимули. Нероденото бебе възприема също и химическия отпечатък на емоционалните преживяванията на майката под формата на хормони в кръвта й. Няма причина спомените от всички тези възприятия да са коренно различни непосредствено преди и непосредствено след раждането.
ОтговорИзтриванеЕто тука има библиографийка по темата: http://www.isppm.de/pub_eng.html?
А за отделянето от майка ти - ако искаш я питай, това си е нещо от общата ви история, може би ще й е приятно да ти го разкаже. Не навсякъде и при всички е било еднакво, но дори и сега в много български болници не дават достъп на родителите до недоносените деца или поне е силно ограничен.
Засега не виждам драмата, конфликта или "новото", което ще те накара да мислиш или да помниш; не виждам събитията, за които може да се направи каквато и да е връзка, че да може да се роди сьответно някаква мисъл или спомен. Ще се чете...
ОтговорИзтриване>"...но както има паразити, които нямат сетива, защото просто стоят вътре в тялото и се хранят, така и не виждам причина един ембрион да възприема или да си спомня нещо."
ОтговорИзтриванеВъпросният ембрион, за разлика от паразитите, които освен да продължат да се хранят, е предвиден да развие разум и да разсъждава. За целта трябва да трупа опит и възприятия. Явно не е предвиден механизъм, който да включва способността за възприемане след раждането, а всеко орган, когато е достатъчно развит започва да си върши работата.
Даже възможно е тези възприятия в утробата да са много съществени за по-нататъшното развитие на индивида.
Все пак има някакъв защитен механизъм, който "трие" или поне блокира най-ранните спомени, но понякога някои остават.
изглежда съм по - глупав от колкото си мислех - моят най -ранен спомен е от 3 год. възраст: ски писта на Пампорово, шейни, скиори, майка ми си е купила бяло яке... lubennn
ОтговорИзтриванеЩе вметна, че според Мая, която е биолог, бебето не използва тази част от мозъка, свързана със съзнанието, след самото раждане; именно затова бебета с умствени увреждания не могат да бъдат разпознати веднага. Тъй като бебето става по-отворено към света няколко месеца след раждането, това ми изглежда като по-правдоподобна минимална възраст.
ОтговорИзтриване