вторник, август 22, 2006

Избор

Сънувах пост-апокалиптичен сън. Пътувах през пустошта и стигнах до метростанция Сливница.
Сънувах Натали. Беше много болна и умираше.

Аз не можех да й помогна да оздравее... но тя можеше да ми "помогне" да се разболея. Болестта беше силно заразна и смъртоносна. А тя искаше да я хвана за ръка... аз я протегнах към нея... и се събудих.

Натали. Толкова години минаха вече и още не мога да я забравя.
Кучка.
Написах стихотворение по съня. Ето го.


сънувах невъзможен сън:
в метрото приютяват болни
скрити - от света навън,
от хората доволни

те в бялото потъват
в лайната, във пръстта
в света потъват
разтапят се в смъртта

и има камъни навред
от тях е всичко изградено
и всичко вече е наред
(различията са отстранени)

Натали бе още жива
не беше станала на камък
не беше пръст, не бе щастлива
тухла в тухления замък

пътувах много да я видя
тя не изглеждаше приятно
крещеше ми да си отида
и викаше ме пак обратно

не знаеше дали да вярва,
дали наистина ме има,
дали сънят й не прокарва
илюзия неуловима

на камъните бе сама
в очите й – безумен огън
поиска да я хвана за ръка
а аз не знаех дали мога

не знаех и какво желая –
да се озовем във рая
да умирам аз със нея
или просто да живея

1 коментар: