- Намали тука, че на тротоара стои дете. Макар че то тия не са хора.
- Ха, кои не са хора, децата ли?
След момент схванах, че онова шест - седемгодишно дете всъщност беше циганче.
***
Вървим с един приятел и едно подобно циганче се откъсва от баща си, който тика някаква количка с боклуци, и ни пита:
- Колко ви е часа?
- Я бегай оттука бе! - казва приятелят ми.
- Пет и двайсет - казвам аз.
Циганчето ни поглежда изключително объркано от конфликтиращата информация, която е получило, и след няколко секунди блокаж как да реагира, си тръгва.
***
Разговор с колежка:
- Като се връщах от обяд видях няк'во циганче с майка си до кофите за боклук. И лапето имаше на гърба една раничка. Заек. Или някакво животно, дето беше мръсно, с едно паднало око, и гледаше много нещастно. И се сетих за Toy Story [3] и как неговия собственик го е изхвърлил...
- Ха. А аз си помислих, че ти е станало жал за циганчето.
- Хахаха. За играчката ми е жал. К'во да ми е жал за циганчето... :D
- Играчката не е жива.
- Напротив, жива е. ;)
Това значи че народа не страда от имунна недостатъчност.
ОтговорИзтриванеБраво!
Чудя се кой ще ни види сметката в близко време - фашагите или комунягите.
ОтговорИзтриванеОх това е просто адски депресиращо... Търпки ме побиват като чуя да казват за някого, че не е човек
ОтговорИзтриванеЕдинствено омразата към циганските търтеи и човеко подобните им деца ще ни защити от циганизацията и интегрирането ни към циганската пашмина
ОтговорИзтриванеТи хубаво си се възмутил, но вместо да драскаш тук, би могъл да набиеш спирачки и гороломно да изкрещиш:
ОтговорИзтриване- Кво като е циганче ма! Ти да не си по-хубава! Путка непоръбена…
Разбира се, думите “путка непоръбена” биха могли да се заменят и с по-цветисти еквиваленти от същото семантично гнездо.
Или би могъл да възстановиш нарушената справедливост, като (пак набиеш спирачки,) слезеш и овъзмездиш детето. Така щеше да последваш примера на патриарха на българската литература, който, в един пътепис за Варна от края на ХІХ век описва как силно се изненадал, че не чува родна реч; тогава положението било такава, каквото ще е след десетина години – българите били малцинство. И като най-сетне чул едно дете да говори български, се зарадвал и му дал 10 стотинки. Малко или много са били 10 стотинки по онова време, не знам. Но, ти, съответно, можеш да актуализираш лептата си.
Ама и аз, какво ли обяснявам; щом си паднал дотам да се учиш от инструкторка…
А сега сериозно: от писане полза няма. Докато само пишем, скинарите ще вилнеят необезпокоявани. Едно действие, дори и най-малкото, е по-ценно от 10 гигабайта празни приказки.
Във всеки от случаите съм реагирал, но историята не стои добре като текст, ако тръгна да добавям и какво съм направил след това. По същата причина в киното се режат тривиалните моменти.
ОтговорИзтриване