Квазиутап D11

Бебето се появи на бял свят на 9-ти януари 2011, 17:32 минути, тегло 3 кг и 230 грама и височина 51 сантиметра. Очакваше се раждането да е по-късно - на 30-ти януари, но в случая явно и датата не е била изчислена правилно. 

Детето се казва Стоян Веселинов Жилов. "Веселинов" е много неритмично, непропорционално презиме, още в първи клас бях предугадил, че както и да го въртя, няма начин да седи добре върху бъдещото ми дете, но родителите ми явно не са преценявали нещата толкова надалеч. Във всеки случай, закрепихме се в генетичната месомелачка - засега.

Ксения до последно се стремеше да роди без каквито и да е медицински вмешателства, т.е. без ускоряване на раждането, обезболяващи и т.н. И двамата бяхме спокойни и уверени. Около денонощие след първите контракции изтекоха водите. В началото всичко вървеше добре. Но... постепенно положението се закучи. Нещата започнаха да вървят бавно и болезнено. Мина още едно денонощие, в което се стигна до разкритие 5 сантиметра и нещо. Ксения се бори до последно, но героизмът й не беше възнаграден. В крайна сметка лекарите заявиха, че шийката на матката не се разтваря достатъчно бързо и детето може да получи черепно-мозъчна травма.  Така, за да се предотврати необратима родова травма на детето, се стигна до секцио. За късмет то беше направено навреме.

Ако подозирате, че лекарите са препоръчали секцио заради пари или пък за да станат нещата по-бързо, грешите. В болницата, в която бяхме, цената е една и съща, независимо от това дали се прави операция или не, а екипът чака най-търпеливо, сьобразявайки се с желанията на родилката. Ситуацията със секциото може би щеше да бъде избегната, ако по-рано, когато се виждаше, че нещата не вървят, беше намерен по-сериозен начин за облекчаване на болките, било като се приеме предложението на лекарите за обезболяващи (предложение, което дойде в точния момент, мисля, че трябваше да им имаме повече доверие), било по немедикаментозен начин - например вана, но възможност за вана нямаше. Но дори и да имаше, нито едно от тези неща не гарантира избягване на проблема.

Вследствие на дългите контракции се е развила и хипотония на матката. По-късно Ксения предположи, че без секцио би могло да се стигне и до това детето да умре и тя да не може повече да има деца, ако след дълъг период контракции хипотонията на матката беше стигнала до атония. За раждането вкъщи изводът, до който Ксения стигна след преживяното, е, че дори една жена да е много осведомена и да има медицински познания за възможните усложнения, по време на самото раждане тя няма възможност ясно да си спомни наученото, за да прецени точно състоянието си и да избере стратегия за действие.

Защо разказвам всичко това? Прочетох един от последните постове на Случайна, в които тя говори за това колко е хубаво, че се възражда раждането у дома. Аз съм съгласен, че медицинските вмешателства могат да доведат до усложнения, но липсата им също може да доведе до такива. Повечето жени могат да родят без помощ, но въпреки това въпросът "чувстваш ли се късметлия" остава. Проблемът по-скоро е в остарелите практики и нечовешкото отношение в болниците, които следва да се променят.

Тук следва да кажа няколко добри думи за болницата "свети Лазар", в която бяхме. Ако искате да родите с минимум вмешателства, тя е мястото, където спокойно можете да го направите, тъй като всичките ви желания ще бъдат спазени - ще ви чакат търпеливо и нито една процедура няма да бъде приложена без вашето съгласие. Дори ако изборът ви според лекарите поставя вас и детето в опасност, можете да подпишете декларация, че отговорността е ваша (макар че тогава наистина ще сглупите според мен). Ние се уговорихме с конкретен екип, който е отворен към новости и експерименти в рамките на разумното, но и всички други лекари бяха осведомени (действително знаеха и се сьобразяваха) с това да няма вмешателства, ако няма сериозна причина за такива. От друга страна, персоналът е квалифициран за критични ситуации.
Болничните стаи приличат на стаи от хотел и можете да създадете приятна домашна атмосфера, приглушена светлина, успокояваща музика и всякакви други екстри, които искате за раждането си. Отношението към пациентите е човечно, посещения от близки може да има по всяко време без ограничения в престоя, ако се стигне дотам и ако  държите, може да присъствате дори на операция, подходящо екипирани, разбира се. Като критика към персонала може да се посочи това, че за кърменето едва ли ще получите адекватни съвети, но ако е важно за вас и няма сериозни причини, няма да ви разделят от бебето ви, както се случва в други болници.

Тези екстри си имат и цена, разбира се. Доколкото знам, това е една от най-скъпите болници в София, но това дали ще я изберете е не толкова въпрос на пари, колкото на ценности.

В крайна сметка, този пост едва ли ще се хареса на някого. Аз считам, че има правота и в двете страни в конфликта за това как да се ражда, а също, че и двете крайности имат своите грешки. Начинът, по който Случайна се възхищава от майката природа, ми е чужд - впрочем чужд ми е дори терминът "естествено" раждане. Слагам "естествен" в кавички, защото за мен не съществува разделението естествено / неестествено: тъй като всичко на тоя свят е изградено от един и същ безразличен градивен материал, всичко е естествено (или пък обратното - всичко е неестествено). Не мога да се съглася и с тези, които не се съмняват в  правилността на медицинските практики, при положение, че и там се правят грешки и се случват промени (които в пост-соц държавите настъпват много по-бавно). В случая не става дума за отричане на науката, просто установеният ред в болниците и научният метод не винаги съвпадат.

Да се върнем сега към личния аспект на историята. Мислех и аз да направя блог за бебето като Lyd, но още не съм се решил. А и блогът на бебето така, както съм го замислил, би бил малко циничен и няма да се хареса на всеки. Впрочем все още няма никаква драматична промяна в живота ни, каквато повечето двойки твърдят, че настъпва при появата на бебе. Съветите на Василена Доткова в "Близо до бебето", изглежда работят. Живеем си спокойно и без излишни драми. Ще видим дали никненето на зъби, коликите, и бъдещите бели на детето биха променили това. Само за 2 седмици Стоян / Тони вече е пораснал и проявява доста по-голям интерес към света...

Тук можете да прочетете същите събития достоверно и подробно описани от Олга