неделя, март 16, 2008

Смехораните

Когато бях на осем години, се опитвах да рисувам. Баба ми изхвърляше комиксите ми на боклука, а аз влизах в контейнера да ги извадя оттам. След дълго ровене в отпадъците ги намирах скъсани, смачкани, смърдящи, с цветове, размазани от влагата (бяха рисувани с флумастри, а те влага не търпяха). Залепвах скъсаното с тиксо и в крайна сметка намерих скривалище за рисунките в цепнатините между тухлите на една изоставена постройка.

Едно от малкото важни неща в живота ми беше гледането на анимация. Мечтаех си като порасна да стана аниматор. В дните, когато по първа програма имаше интересен анимационен филм, бяха истински празник. Дробовете ме боляха от тичане, само и само да не изпусна и секунда от филмчето, което следях в момента. Веднъж дори разбих заключената входна врата с няколко засилвания и блъскания с рамо (щом кекаво, хилаво осемгодишно дете може да разбие заключена входна врата, правете си сметка какви "врати" и "ключалки" сме имали по това време). За разбитата врата отнесох бой, но истинската трагедия беше в това, че изпуснах епизода на "Мечето Ръкспин".

След като баба ми и майка ми разпознаха истинската ми слабост, наказанията вече бяха "никаква телевизия за един месец", което всъщност значеше никакви рисувани истории и неведение за съдбата на любимите ми герои. Впрочем Мечето Ръкспин така или иначе ми беше забранено, защото в него имаше същества, които не бяха нито хора, нито животни, имаше "неразбираеми" (за мама и баба) измишльотини и чудовища, т.е. филмчето беше Зло.



Една от анимациите, които бяха внесли зад Желязната завеса през 1988, се наричаше "Смехораните". Може да видите шапката й като щракнете на прозореца горе.
По това време бяхме на почивка в Сандански и хазяите ни имаха само един развален черно-бял телевизор с размътен и неясен образ. Все пак се радвах на малкото, което имах. През деня четях книжки от библиотеката и чаках да дойде обявеното във вестник "Вечерни новини" време, когато пускат "Смехораните".

Замисълът на "Смехораните" беше прост - Смехораните (добри маймунки) живеят в красива утопия, а Сръдльовците (лоши същества, сякаш навлекли руски ушанки) постоянно застрашават техния рай с коварните си планове и нападения. За разлика от Смехораните, които се бяха поселили високо в дърветата, Сръдльовците обитаваха мрачен замък, и си имаха за шеф един голям и зъл възрастен сръдльо.
Един ден ми хрумна странна мисъл:

"Ами ако се бях родил Сръдльо?
Щях да живея като Сръдльовците, въпреки че не искам да бъда такъв.
Има ли нещо, което бих могъл да сторя, за да се измъкна?"
Стигнах до няколко отговора:

  • Нямаше как да се противопоставя на Господаря на Сръдльовците. Той наказва и тормози горките нещастници за щяло и нещяло, и е несравнимо по-могъщ от тях.
  • Имаше вариант да намеря няколко сръдльовци, които мислят като мен, да направим бунт или да избягаме. Съмняваше ме обаче, че такива има. А дори и да имаше, най-вероятно докато ги търсех или убеждавах, щях да бъда разкрит. Страхът, доносничеството и подчинението на останалите щеше да ме издаде.
  • Вариантът да отида при Смехораните също отпадаше. В най-лошия случай Смехораните щяха да ме мразят, а в най-добрия - да се страхуват от мен и да ми нямат доверие. Освен това, ако бях Сръдльо, аз също щях да ги гледам с недоверие, погнуса и страх, защото нямаше да знам почти нищо за тях, освен това, че са ми врагове. Извън света на анимацията имах предимство - знанието - а роден като Сръдльо нямаше да имам и това.
  • Самоубийството по някаква "странна" причина не ми харесваше като изход.
  • Не можех да избягам и в пустошта. Там най-вероятно щях да умра, защото нямаше да знам как да си намеря храна и вода. Дори и да оцелеех, щях да бъда напълно сам сред пясъка и камъните. Нямаше да имам телевизор. И никой нямаше да разговаря с мен, никога.
Бях напълно поразен от усещането, че за Сръдльовците няма никакво решение, дори и ако някои от тях не искат да бъдат това, което са. В този момент усетих, че проблясва нещо важно, че съм докоснал нещо огромно... Цял следобед обикалях по нагретите от слънцето плочки в двора и проверявах дали не съм пропуснал нещо. Не бях... решение нямаше!
Исках да споделя това с няколко деца, които знаеха за филмчето, но получих следните отговори:
"Защо ми е да си представям, че съм сръдльо, след като не съм?"
"Сръдльовците се раждат зли, а смехораните се раждат добри, това е всичко."

Разбрах, че не искат да си развалят комфорта и веднага спрях да говоря за това. С течение на времето затънах още повече. Забелязвах кога обявените за "добри" герои правят зло. Помнех статистите-жертви, които се мяркат за кратко и си го отнасят случайно, безсмислено и нелепо... и се очаква да ги забравиш след секунди просто защото не са в светлината на прожекторите. И после да се радваш на хепиенда на главните герои. На 14 години станах детерминист и атеист, на 16 - феминист, и все повече и повече пропадах в Бездната.
.

15 коментара:

  1. И мен това филмче адски ме възмущаваше, понеже ми се струваше, че между смехораните и сръдльовците няма никаква разлика - просто едните се хилела през цялото време, а другите бяха постоянно намръщени, но иначе бяха общо взето еднакви. Само че когато сръдльовците напревеха нещо на смехораните, се предполагаше, че това е адски лошо, а когато смехораните направеха някаква мръсотия на сръдльовците, това беше справедливо и добро и всички се радваха?!
    Струваше ми се адски несправедливо, че само защото смехораните са ухилени през цялото време имат право да се държат лошо и правото е на тяхна страна, докато сръдльовците само защото са намръщени, по подразбиране винаги са лошите. Накрая престанах да го гледам. В Мечо Ръкспин поне добрите и лошите имаха някаква индивидуалност, а не бяха разделени на черни и бели, все едно в партия шах.

    ОтговорИзтриване
  2. Интересно пишеш, човек.. но наистина си estranged, което прави живота труден. Кой съм аз да ти казвам обаче- давай напред :)

    ОтговорИзтриване
  3. ужасно ме впечатли тая историйка. най-вече последните 2 изречения!

    ОтговорИзтриване
  4. Ой, аз също си имах такива напечени плочки, но съм късметлийка, че не ми е хрумнало да си споделям мислите с другите деца :) Тея филмчета не съм ги гледала (май съм малко малка за тях - не знам), обаче ми звучи като подобно на Грижовните мечета - там дори има герой, който понякога се опитва да избяга при мечетата и да стане добър, но винаги се върща доброволно при лошия си господар.
    Кажи оцеляха ли комиксите ти - много ме заинтригуваха. И още нещо - кажи за какво са ти взели тея фулмастери, като не са ти давали да си правиш комикси.

    ОтговорИзтриване
  5. Флумастрите ми бяха дадени, за да рисувам правилни, а не погрешни неща.

    Почти всеки текст, който съм писал по това време, беше криптиран с по няколко паралелни кодировки, и сложен в скривалище, защитен. Винаги изчислявах колко време ще бъде баба ми на пазар, за да мога да върша своите си неща (да чета комикси ДЪГА например). Винаги си приготвях алиби за в случай на преждевременно прибиране.

    За това какво е станало с комиксите: Всяка събота се виждах с баща си, и когато той научи за съдбата на творенията ми, ми купи пастели и моливи и ми даде шкафче в дома си, в което да държа всичко, което съм написал / нарисувал. Баща ми каза, че никога няма да отваря този шкаф , защото това място вече е мое (нещо, което не можех да разбера). Правех специални тестове, за да проверя дали казва истината (параноята ми по това време беше постоянно състояние на духа). Слагах незабележими прашинки и клечки на точно определено разстояние една от друга, но винаги намирах тях и листата точно в тази подредба, в която ги бях оставил миналата седмица. Така разбирах, че той удържа обещанието си. Но не спирах с проверките, никога не знаеш...

    Вчера гледах "Memoirs of a Geisha". Хубав филм. Показва едно минало, в което се раждаш без почти никаква свобода. Когато разказвам за детството си, сякаш се връщам в един такъв забравен друг свят, жесток и поробващ, в контраст с комфортния начин, по който живея като възрастен.

    ОтговорИзтриване
  6. Напоследък гледам доста детски филмчета покрай малкия ми син и още не съм забелязала такова, което да не насажда отхвърляне на различните, да не утвърждава правото на силния и да не промива мозъците на децата с ужасни стереотипи за взаимоотношенията между хората.
    Общо взето човек трябва да се радва, ако филмчето не е пълно с брутално насилие, ако добрият Джери не прави лошия Том на ваденка, ако героите не се наричат един друг "нещастник", сякаш да си нещастен е възможно най-ниското ниво, на което може да паднеш в тоз живот и т.н. Леко по-добри са едни филмчета за костенурчето Франклин, но там пък майката готви и чисти, докато бащата майстори нещо в мазето и даже майката, която все пак е костенурка, в един епизод е бременна и ражда костенурче в родилния дом. После го отглеждат като типично американско бебе - държат го в друга стая, хранят го с шише и го оставят да заспива прегърнало одеялото си за утеха.
    Синът ми не успя да заспи до късно след като гледа за пръв път Ну, погоди! защото вълкът във филма изпотроши сума ти вещи без никаква явна причина (освен тази, че е лош). На Джери пък му се откъсва крачето в някакъв епизод и скоро трябваше да давам много сложни обяснения, които тяка и не бяха приети, въпреки че на Джери крачето му се оправя от само себе си (а че не е big deal на някой да му се откъсне кракът пак е опасно и лицемерно твърдение де).
    estranged,
    Не преставам да се удивлявам колко ясни и подредени са ти спомените от детството.

    ОтговорИзтриване
  7. Хм, мисля, че идеалното решение на общите ни проблеми е да с енапарив филмче по спомените от детството на Estranged :D
    А Франклин е забавно детско, само дето ми е малко странно как мечето е винаги гладно, гъската Гъси е бъбрива, Бобърка обича да плува, а учителят бухал е умен - просот са забравили да дадат отрицателни качества на някого - Лиско не е лош, не е и хитър, даже и не послъгва...

    ОтговорИзтриване
  8. @hommelette
    Като добро филмче от детството си бих посочил "Приключения в Космоса" - излъчваха го през 1992-ра. В него винаги имаше някакви морални дилеми пред героите, винаги се засягаше някаква трудна психологически тема.

    Мисля си, че първите години на демокрацията бяха златното време за детски филмчета - внасяха се много и качествени - от Франция, от Австралия. Това, което се купуваше всяка неделя от Дисни също беше интересно и хранеше вьображението.

    Сега филмчетата по "ефирните" телевизии са много малко и повечето са боклуци. От друга страна я има и презадоволеността с образи, която по онова време я нямаше. Тя допълнително пречи да се вглъбиш.

    Въпреки всичко казано дотук, искам да напомня, че ми забраняваха анимацията и комиксите именно защото им се виждаха гротескни. Дори и да беше така (а не беше), грозно и страшно не значи непременно зло. Не е зло да опознаеш мръсотията, зло е да се слееш с нея.

    А и не бива да се бърза със заключенията. Да вземем "Войната на зверовете", където основната тема е война и битки между хуманоидни роботи. Подобен сетинг ме отблъсква, просто не съм израсъл като нормално момченце, и битките са ми скучни. Като цяло филмчето ми се вижда сравнително тъпо. Но в Beast Wars има сравнително сложна интрига, взаимоотношения между героите, теми като саможертва, вътрешна борба с вярата ти и емоциите ти, а единствения епизод, сценарият на който беше писан от жена, успя да ме разплаче. Така че не бива да се съди толкова бързо.

    Все пак, като цяло, съм съгласен с теб. Аз например и като дете, и като възрастен, не харесах анимацията "Семейство Адамс" (и всичко производно от нея), защото винаги взимам смъртта насериозно и всякакъв опит да се направи некролюбив хумор с вампири, зомбита и т.н., да се уважава "различието", т.е. да се забавляваме със смъртта и садизма, ме отблъсква и го считам за огромна измама спрямо зрителя. Не по-малка от обратната измама - да даваме на децата един захаросан свят, в който и страшните неща са смешни.

    ------------------

    @svetlina
    Анимацията Finding Nemo на Пиксар разказва за отношенията между деца и родители по-добре, отколкото историите от детството ми. Впрочем, силно препоръчвам филмчетата на Пиксар - Monsters Inc., Toy Story 2 и т.н. :)

    ОтговорИзтриване
  9. Хе! "Търсенето на Немо" ми е любимото филмче ("джъст кийп суиминг" или "просто плувай" пък ми е девиз в трудните моменти :) )
    "Таласъми ООД" също ми харесва, но не знам защо, ама наистина не знам.
    ("Бийст Уорс" като всяко друго серийно нещо има един недостатък - продължения и продължения на продълженията - малко прекалено взеха да наблягат на машинариите и към края вече почти не се засягаше приятелството, преданността, отношението към различния...)

    ОтговорИзтриване
  10. Ще пропаднеш я - нямаш ли си работа,ами си седнал да мислиш... ;-P

    ОтговорИзтриване
  11. Преди време издирих някое от приключенията на Незнайко преведени на английски - исках да ги прочета на едно тукашно дете. Поръчах две тънки книжчици от междубиблиотечно заемане, изровени от кой знае кой архив. Взимам от библиотеката и беж при детето. Отварям книжката и пред майката почвам да чета. Да бях попрочела преди това. Незнайко и компания си раздават юмруци и плесници без особена причина, а аз гледам редовете и не знам как да довърша изречението. Неудобно ми е и пред детето, на което не мога да спра по средата приказката, и пред майката, че толкова й рекламирах книжката. Защо ли обаче на мен едно време не ми е направило впечатление?

    ОтговорИзтриване
  12. На мен ми беше направило впечатление, защото го видях като продължение на това, че в истинския свят се приемаше за нормално да има толкова много бой.
    А всекидневният бой от така или иначе е едно от първите неща, с които съм бил запознат като дете. Вкъщи ме биеха всеки ден за щяло и нещяло, и най-много бой е имало у "дома". Някои учители щедро раздаваха здрави шамари, и най-накрая и самите деца биеха беззащитните. (Също така се оказваше, че за училищната власт, когато беззащитните ги тормозят и те търпят, мъчителите им са невинни, а когато жертвите се защитават и отбраняват, отбраната им е престъпление.)

    Може би всичко опираше до това, че още от дете имах усещането, че нещо е счупено и то много - не само с мен, а с целия свят. Затова си отварях очите на четири, да проследя откъде идва грешката.

    ОтговорИзтриване
  13. Ооо, "Приключения в космоса" беше хубаво, да! Рана, Тупи и Жираф... героите наистина морални дилеми. Ще взема да го потърся отнякъде да го изтегля и да го гледам пак.

    ОтговорИзтриване
  14. @razmisli - Направо не ми напомняй за Незнайко. Винаги толкова ме е вбесявал. Целия сюжет е изцяло ориентиран към "момченцата".

    Съществува цял "момчешки" град в който се случва цялото действие, тоест, всичко интересно.

    Момичетата са изолирани в "момичешки град", т.е. те са едва ли не от друга планета, друга раса.

    Когато Незнайко и момчешката му банда се озовават в "момичешкия град", изведнъж попадат в някакво извънредо ригидно, сковано "момичешко" общество.

    "Момиченцата" нямат чувство за хумор, не обичат приключенията, не признават нищо, което се отколонява от правилата.

    Особено ме възмущаваше (като бъдещ художник), че там по едно време се появява "момчешки" художник, който отначало се опитва да прави портрети на "момиченцата", но те са токова суетни и неадекватни, че постоянно го молят: "направи ми очите по-големи, носът по-малък, косата по-златиста", че той накрая се принуждава да зареже истинските портрети и да направи шаблон на "идеално момиченце" и после само да го запълва със съответния цвят коси и очи.

    Тоест,"момиченцата" са толкова заслепени от своята суетност, че пренебрегват всякакво естетическо чувство, добро възпитание и здрав разум, в името на това, да се приближат до "женския идеал".

    В същотото време, момиченцата явно не са в състояние да бъдат художници. Явно им пречи "женската им природа" - те са толкова идиотски сковани и комплексирани, че не им идва на ума, че могат да рисуват сами, или да се чувстват красиви такива, каквито са.

    ОтговорИзтриване
  15. Леле, човек, ти си имал кошмарно детство. Искрено ме натъжи това, което си преживял. И понеже стигнах до този пост от линка на Lyd за раждането на детето ти, силно се надявам да си преодолял травмите от собственото си детство и да не ги проектираш върху собственото си дете. Или пък да отидеш в другата крайност - пълна свобода, никакви ограничения и пр. (защото, казват, или ставаме като родителите си, или като тяхната пълна противоположност, но не можем да избягаме от тях...)

    Колкото до филмчетата - и аз мисля, че Пиксар правят много готини неща с послания, които приемам и не са в конфликт с вижданията ми. Напоследък засякох и много готини японски анимационни по Супер 7, но част от тях си имат агресия.

    ОтговорИзтриване