четвъртък, август 02, 2007

Баба Мика

Баба Mика всъщност ми беше прабаба. Може би, за да не стават обърквания, трябва да я наричам (пра)баба Мика.

Когато била малка, родителите й забранили да започне училище. Логиката зад това била следната: момчетата трябва да се научат да четат и пишат, за да може, като отидат на война, да пратят писмо на семействата си, но момичетата трябва да си гледат къщата, а писмото ще има кой да им го прочете.

Така тя, малко детенце, казала на учителя, че не иска да започва училище... А в действителност това било най-голямото й желание. Отклонила добродушните опити да бъде привлечена към училището, но тайно, разпитвайки брат си, се научила поне да чете, макар и (поради липса на практика) сричайки.

Моите спомени от тази кротка женица са спомени на четири - пет годишно дете. На тази възраст разбрах, че тя вижда света по различен начин от нас. Веднъж се опитах да й обясня, че хората по земята говорят на различни езици.

- Ама как така? - каза (пра)баба Мика, убедена, че единственият език на земята е българският. - Котките си говорят на котешки, кучетата - на кучешки, а човеците - на човешки!

Малко отклонение - преди много години, народът посрещал руските войници (има едно стихотворение, "Здравствуйте, братушки", в което децата поздравяват и радостно посрещат войниците). Истината, уви, е далеч от стихотворението. Та значи дъщерята на (пра)баба Мика, моята баба Радка, тогава била в първи клас (първо отделение, всъщност). Група руски войници си вървели и малката Радка минала покрай тях. Един от войниците, явно далеч от семейството и детето си, като я видял, се усмихнал сърдечно и казал:

- Ребёнoк!

Баба Радка побягнала, колкото крака й държат. Стигнала до вкъщи и казала на (пра)баба Мика:

- Мамо, мамо! Знаеш ли какво стана! Един ме поглежда и ми казва: "Ребйонак"!!!... И аз побегнах!
- Лелей!... Добре си побегнала! - казала (пра)баба Мика.

Та след това лингвистично отклонение да се върна на разказа за (пра)баба Мика. Друго нещо, което не можах да й обясня е, че приказките в книгите са измислени.

- Щом е написано в книга, значи е вярно! - казваше тя и това не беше, за да залъже едно петгодишно дете, а защото наистина вярваше в това. Книгите бяха нещо велико, кой ще ги хаби за глупости?
(А аз пък си мислех точно обратното: не разбирах как може да ме лъжат, че "Книгите носят всяко знание", след като в тях имаше само и единствено измислени истории за змейове, говорещи животни и т.н.)

Веднъж ми купиха една маска на героя Лукчо. Влязох с нея вкъщи и (пра)баба много се уплаши, не можеше място да си намери, докато не я свалих.

- Мале, мале - каза тя с истинска почуда - Гледам го, уж е човек, пък не е човек!

По интересен начин възприемаше и телевизора. Ние имахме само един чернобял "Опера" (това е първият български телевизор изобщо), който някак беше оцелял и работещ в наши дни. Та (пра)баба Мика не разбираше, че образът е чернобял и всеки път, когато виждаше неестествен цвят (например устните на говорителките бяха тъмно сиви, а не червени), казваше нещо, например "Тази си е сложила мазило на устните, и затова изглеждат така [странни]".
Когато по телевизията показаха статуята на Давид от Микеланджело, (пра)баба избяга от стаята: "Мале, мале! Гол мъж!"

(Пра)баба Мика беше един от хората в моето детство, които ми показаха, че условията, в които човек е живял, оформят начина, по който възприема света.

Спомних си и още нещо; като дете научих от нея тази песен:

"Какво стана таз година,
дето се замина:
Стоката сгоре,
либето ми се ожени..."

Песента се оказа пророческа, но това е друга история...

5 коментара:

  1. Колко мила е била баба ти :)

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен7/8/07 18:12

    Никога не съм виждал прабабите и прадядовците си защото майка и татко са изтърсаци от големи семейства. Баба , по майчина линия, също не е ходила на училище, но покрай съседите знаеше турски и гръцки.Не знаеше детски приказки, но беше сладкодумница при разкази за житейски истории.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен3/3/08 10:16

    Твоята прабаба страшно прилича на моята! Само че моята (пра)баба Цвята беше неграмотна, по същата причина поради която твоята не е ходила на училище. И отношението й към изкуството беше като към измама, защото като млада ходила на някакво представление в читалището и съседът й вдигнал някаква пушка и убил някоя си Партенева на сцената. А баба ми си казала "Бре! Какво направи този човек, уби Партенева!" Но после, като си тръгнали да се прибират, Партенева и тя се оказала с тях на улицата. От което баба ми заключаваше, че всичко това е било лъжовно и следователно загуба на време.
    Със сестра ми двете тренирахме художествена гимнастика като дечица, тогава беше мания това. И доста се заглеждахме като дават някакви гимнастички по телевизията. А баба ми казваше: "Тези учителки ще има да вземат, как ще ви карат така да си подхвърляте гъзовете!" Но чак по-късно осъзнах, че е била права за този спорт.
    И другото забележително нещо беше, че баба не носеше бельо, в смисъл ходеше си винаги без гащи. Това ни се струваше абсолютно немислимо, ето тука вече ставаше дума за човек от друга планета в нашите очи на 7-8 годишни момиченца.
    Чувствам се привилегирована, че съм познавала прабаба си толкова дълго, наистина ми дава друга гледна точка за света. Имаше и много яко виждане за любовта също, но някой друг пък тако стане дума за това ще го разкажа.

    ОтговорИзтриване
  4. Какво е мислела за любовта? Нека да приемем, че е станало дума за това - интересно ми е.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен25/3/08 09:36

    Отдавна се каня да опиша вижданията на баба за "любовта", но се очертава да стане много дълго, а и не знам дали и аз съм напълно наясно с нещата. Може и сега да се наложи да прекъсна и да продължа по-късно.
    Накратко, прабаба ми не знаеше нищо за романтичната любов. Тя не беше чувала, че в мъжът, за който се омъжва, трябва да бъде Той и че от него се очаква да излекува душевните й рани и да направи целия й свят по-добър. От него се очакваха разни други работи - да направи и отглежда с нея деца, да го бива да обработва земята и да гледа биволи, да осигури евентуално някаква сигурност и просперитет на нея и децата им. За целта тя си беше набелязала прадядо ми. Тя си го набелязала, така ми разказваше. Той "идвал при нея" - ще рече че я посещавал да я ухажва, но "ходел" и "при" някаква си друга по-нагоре на същата улица. Явно е интервюирал и двете за позицията на съпруга човекът. Накрая дошъл един ден и казал "Ти ше си." и се разбрали тя на другия ден да му пристане. Не знам защо не са минали по каналния ред, но ми харесва че баба ми е вземала сама решенията в собствения си живот. Иначе дядо е бил единствено осиновено дете на един от най-богатите хора в селото и родителите й със сигурност са щели да му я "дадат" с голяма радост.
    И така на другия ден дружките й я викали да ходи на седянка, но тя им казала да отиват и че ще дойде след тях, а всъщност вече си била приготвила багажа за приставането. Прадядо ми дошъл и я взел и я завел в някаква къща, не разбрах каква, но не е при родителите му де и явно на сутринта вече станало ясно че се женят.
    Когато ми разказваше тази история, съм била на около 11-12 години и слушах с голямо любопитство. Питах на колко години са били. Тя на 19, той на 18. Питах "Бабо, а той хубав ли беше?", а тя се замисли, сякаш никога не беше й хрумвало подобно нещо и след малко сви рамене и каза "Е па убав беше".
    Според мен тя просто нямаше душевни рани, които да иска Той да и излекува и нямаше празноти, които да иска Той да й запълни. Затова нямаше очакването Той да е решението на всичките й проблеми, а просто "един там", но достатъчно добър, за да върши с нея нещата, които има да се вършат.

    ОтговорИзтриване