четвъртък, август 02, 2007

Баба Мика

Баба Mика всъщност ми беше прабаба. Може би, за да не стават обърквания, трябва да я наричам (пра)баба Мика.

Когато била малка, родителите й забранили да започне училище. Логиката зад това била следната: момчетата трябва да се научат да четат и пишат, за да може, като отидат на война, да пратят писмо на семействата си, но момичетата трябва да си гледат къщата, а писмото ще има кой да им го прочете.

Така тя, малко детенце, казала на учителя, че не иска да започва училище... А в действителност това било най-голямото й желание. Отклонила добродушните опити да бъде привлечена към училището, но тайно, разпитвайки брат си, се научила поне да чете, макар и (поради липса на практика) сричайки.

Моите спомени от тази кротка женица са спомени на четири - пет годишно дете. На тази възраст разбрах, че тя вижда света по различен начин от нас. Веднъж се опитах да й обясня, че хората по земята говорят на различни езици.

- Ама как така? - каза (пра)баба Мика, убедена, че единственият език на земята е българският. - Котките си говорят на котешки, кучетата - на кучешки, а човеците - на човешки!

Малко отклонение - преди много години, народът посрещал руските войници (има едно стихотворение, "Здравствуйте, братушки", в което децата поздравяват и радостно посрещат войниците). Истината, уви, е далеч от стихотворението. Та значи дъщерята на (пра)баба Мика, моята баба Радка, тогава била в първи клас (първо отделение, всъщност). Група руски войници си вървели и малката Радка минала покрай тях. Един от войниците, явно далеч от семейството и детето си, като я видял, се усмихнал сърдечно и казал:

- Ребёнoк!

Баба Радка побягнала, колкото крака й държат. Стигнала до вкъщи и казала на (пра)баба Мика:

- Мамо, мамо! Знаеш ли какво стана! Един ме поглежда и ми казва: "Ребйонак"!!!... И аз побегнах!
- Лелей!... Добре си побегнала! - казала (пра)баба Мика.

Та след това лингвистично отклонение да се върна на разказа за (пра)баба Мика. Друго нещо, което не можах да й обясня е, че приказките в книгите са измислени.

- Щом е написано в книга, значи е вярно! - казваше тя и това не беше, за да залъже едно петгодишно дете, а защото наистина вярваше в това. Книгите бяха нещо велико, кой ще ги хаби за глупости?
(А аз пък си мислех точно обратното: не разбирах как може да ме лъжат, че "Книгите носят всяко знание", след като в тях имаше само и единствено измислени истории за змейове, говорещи животни и т.н.)

Веднъж ми купиха една маска на героя Лукчо. Влязох с нея вкъщи и (пра)баба много се уплаши, не можеше място да си намери, докато не я свалих.

- Мале, мале - каза тя с истинска почуда - Гледам го, уж е човек, пък не е човек!

По интересен начин възприемаше и телевизора. Ние имахме само един чернобял "Опера" (това е първият български телевизор изобщо), който някак беше оцелял и работещ в наши дни. Та (пра)баба Мика не разбираше, че образът е чернобял и всеки път, когато виждаше неестествен цвят (например устните на говорителките бяха тъмно сиви, а не червени), казваше нещо, например "Тази си е сложила мазило на устните, и затова изглеждат така [странни]".
Когато по телевизията показаха статуята на Давид от Микеланджело, (пра)баба избяга от стаята: "Мале, мале! Гол мъж!"

(Пра)баба Мика беше един от хората в моето детство, които ми показаха, че условията, в които човек е живял, оформят начина, по който възприема света.

Спомних си и още нещо; като дете научих от нея тази песен:

"Какво стана таз година,
дето се замина:
Стоката сгоре,
либето ми се ожени..."

Песента се оказа пророческа, но това е друга история...

5 коментара:

  1. Колко мила е била баба ти :)

    ОтговорИзтриване
  2. Никога не съм виждал прабабите и прадядовците си защото майка и татко са изтърсаци от големи семейства. Баба , по майчина линия, също не е ходила на училище, но покрай съседите знаеше турски и гръцки.Не знаеше детски приказки, но беше сладкодумница при разкази за житейски истории.

    ОтговорИзтриване
  3. Твоята прабаба страшно прилича на моята! Само че моята (пра)баба Цвята беше неграмотна, по същата причина поради която твоята не е ходила на училище. И отношението й към изкуството беше като към измама, защото като млада ходила на някакво представление в читалището и съседът й вдигнал някаква пушка и убил някоя си Партенева на сцената. А баба ми си казала "Бре! Какво направи този човек, уби Партенева!" Но после, като си тръгнали да се прибират, Партенева и тя се оказала с тях на улицата. От което баба ми заключаваше, че всичко това е било лъжовно и следователно загуба на време.
    Със сестра ми двете тренирахме художествена гимнастика като дечица, тогава беше мания това. И доста се заглеждахме като дават някакви гимнастички по телевизията. А баба ми казваше: "Тези учителки ще има да вземат, как ще ви карат така да си подхвърляте гъзовете!" Но чак по-късно осъзнах, че е била права за този спорт.
    И другото забележително нещо беше, че баба не носеше бельо, в смисъл ходеше си винаги без гащи. Това ни се струваше абсолютно немислимо, ето тука вече ставаше дума за човек от друга планета в нашите очи на 7-8 годишни момиченца.
    Чувствам се привилегирована, че съм познавала прабаба си толкова дълго, наистина ми дава друга гледна точка за света. Имаше и много яко виждане за любовта също, но някой друг пък тако стане дума за това ще го разкажа.

    ОтговорИзтриване
  4. Какво е мислела за любовта? Нека да приемем, че е станало дума за това - интересно ми е.

    ОтговорИзтриване
  5. Отдавна се каня да опиша вижданията на баба за "любовта", но се очертава да стане много дълго, а и не знам дали и аз съм напълно наясно с нещата. Може и сега да се наложи да прекъсна и да продължа по-късно.
    Накратко, прабаба ми не знаеше нищо за романтичната любов. Тя не беше чувала, че в мъжът, за който се омъжва, трябва да бъде Той и че от него се очаква да излекува душевните й рани и да направи целия й свят по-добър. От него се очакваха разни други работи - да направи и отглежда с нея деца, да го бива да обработва земята и да гледа биволи, да осигури евентуално някаква сигурност и просперитет на нея и децата им. За целта тя си беше набелязала прадядо ми. Тя си го набелязала, така ми разказваше. Той "идвал при нея" - ще рече че я посещавал да я ухажва, но "ходел" и "при" някаква си друга по-нагоре на същата улица. Явно е интервюирал и двете за позицията на съпруга човекът. Накрая дошъл един ден и казал "Ти ше си." и се разбрали тя на другия ден да му пристане. Не знам защо не са минали по каналния ред, но ми харесва че баба ми е вземала сама решенията в собствения си живот. Иначе дядо е бил единствено осиновено дете на един от най-богатите хора в селото и родителите й със сигурност са щели да му я "дадат" с голяма радост.
    И така на другия ден дружките й я викали да ходи на седянка, но тя им казала да отиват и че ще дойде след тях, а всъщност вече си била приготвила багажа за приставането. Прадядо ми дошъл и я взел и я завел в някаква къща, не разбрах каква, но не е при родителите му де и явно на сутринта вече станало ясно че се женят.
    Когато ми разказваше тази история, съм била на около 11-12 години и слушах с голямо любопитство. Питах на колко години са били. Тя на 19, той на 18. Питах "Бабо, а той хубав ли беше?", а тя се замисли, сякаш никога не беше й хрумвало подобно нещо и след малко сви рамене и каза "Е па убав беше".
    Според мен тя просто нямаше душевни рани, които да иска Той да и излекува и нямаше празноти, които да иска Той да й запълни. Затова нямаше очакването Той да е решението на всичките й проблеми, а просто "един там", но достатъчно добър, за да върши с нея нещата, които има да се вършат.

    ОтговорИзтриване