Пред блока ми има една гальовна котка, хранена от магазинерките. Тя ме познава и често оставам при нея, за да я гушна и помилвам. Преди години котките до магазина не бяха толкова доверчиви. И имаше защо.
Когато бях ученик (1992), пред същия този блок имаше друга котка - жива, но с големи, оголени и обгорени парчета кожа по себе си. Без съмнение дело на жестоко дете - най-вероятно Илия. Котката беше подозрителна и плашлива. Аз коленичих и не помня с какво точно й станах симпатичен, но тя замърка.
И в момента, в който замърка, тя изведнъж отскочи и изсъска. Пак замърка... и пак изсъска. Тогава разбрах, че тя не се плаши от мен. Тя се плашеше от собственото си мъркане! Страхуваше се от собствената си гальовност! Гальовното й настроение веднага се превръщаше в ужас.
Тя се плашеше от себе си.
егати! това звучи много гадно ! като сценарий на филм на ужасите!
ОтговорИзтриваневерно ли е това наистина или е само блогърска фикция?
ОтговорИзтриванеИстина е. Приличам ли ти на човек, който си измисля?
ОтговорИзтриванеА сценарият е по-подходящ за драма, не за филм на ужасите. Драма като тези, в които се разказва за изнасилено момиче.
Четох като дете една книга с пътеписи (водописи?) от български водолаз, обиколил световните океани да снима риби. Помня една случка с улично куче, което той взел да гледа докато бил за месец в една от латиноамериканските държави не помня коя.
ОтговорИзтриванеТова куче било също много наплашено, в началото не му давало да го пипа и т.н. Когато се "сприятелили" и той го погалил, то кучето започнало да квичи болезнено. Човекът си помислил, че го боли нещо, завел го на доктор, но нищо му нямало. Още повече, че то самото идвало при него, за да бъде галено, но квичало.
Човекът стигнал до извода, че това куче просто никога през живота си не е изпитвало никаква положителна емоция и затова не знае как да реагира на нея - затова се изразява по единствения начин, който знае.
Тъжно, но и при хората е така.
Жестоко, но наистина и при хората е така. Страх ни е от болката и въпреки това всеки път продължаваме да се доверяваме и да ни нараняват...
ОтговорИзтриванеВсъщност историята е за това, че недоверието и страхът (като част от нас) вече ни нараняват сами по себе си, без да има истинска причина.
ОтговорИзтриване