четвъртък, декември 03, 2009

Велико Търново: Phoenix Hostel



Пътуването до Велико Търново ми донесе една приятна изненада, заради която преосмислям собственото си смръщено поведение като цяло. Става дума за хостела, в който по случайност отседнахме.

Phoenix Hostel надминава очакванията на хората, които са стъпили там.
Цената за нощувка е ниска - 20 лева, но срещу нея получавате нещо, което не може да се купи с пари. Стопаните на хостела - Ник и Кати - са позитивни, добродушни и дружелюбни хора. Ние с Ксения сме пословични със затвореността си и нежеланието да общуваме, и това беше един от редките моменти, в които компанията на някого ни беше приятна. Ник и Кати уважават личното ти пространство и не се натрапват с нищо - те успяваха да намерят общ език с мен въпреки всичките ми странности (това наистина е постижение от тяхна страна).

Самият хостел е много уютен. Намира се в реставрирана къща от 19-ти век. Може да седите пред камината и да пиете чай. Можете да играете на всякакви игри (шах, табла, триизмерен морски шах, изработен от дърво, домино, и какво ли още не). Или пък да свирите на китара. Ако не можете да живеете без компютър, в закътан ъгъл се намира и безплатния Интернет. Телевизор няма (целенасочено). Безплатна закуска, както и възможност да си готвите в кухнята. Възможност за пране и гладене. Ник и Кати могат да ви упътят за интересни места във Велико Търново и дори да осигурят транспорт за други локации (както и да ви посрещнат на гарата например). И още много други неща, които зависят от вашата личност и предпочитания.



Човек би помислил, че това любезно и доброжелателно отношение е стандарт в нормалните държави, но фактът е, че от този хостел се впечатляват канадци, австралийци, французи, испанци и т.н. Казват, че искреността, топлината и уюта на това място не са видели никъде другаде. Наистина, този хостел има душа и ти е жал да си тръгнеш.

Как Ник и Кати са се озовали в България, може да научите от самите тях. Едно е интересно: те посрещат всички на пръв поглед непреодолими трудности на живота с оптимизъм, а хората - с обич, и това им се връща. Дори българските бюрократи се държат човешки с тях, защото Ник и Кати започват всичко с човешко отношение.

Лично на мен хостелът ми даде урок: показа ми колко отчаяние, горчивина и дори озлобление има в мен и как, по думите на Григор, мракът не се пъди с мрак, а със светлина.

Ако имате път към Велико Търново, определено си заслужава да отседнете там.
Ето го и сайтът на хостела:
www.phoenixhostel.com

4 коментара:

  1. И аз съм бил там и е точно така, както си го написал.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за този текст. Точно от това имах нужда, чак ме разплака.
    Наистина се радвам, че пишеш пак. Не очаквах да намеря нищо ново, когато отворих страницата.

    И аз научих урок в последно време. Той беше, че просто имаме нужда да защитим пред себе си, достойнствата на нещата, в които сме добри и по-някакъв начин, с течение на времето от това следва, че отричаме или не оценяваме с истинската им стойност неща, които също така са добри, ценни и свързващи с живота.

    Ксения и ти, просто сте по-добри в измайсторяването на неща с логическо мислене. Затова сте по-затворени и цените личното си пространство повече от останалите. Защото просто имате нужда от него, за да правите това, в което сте добри.
    Това не означава, че нямате безкрайно много любов в себе си, която може да стопли хората точно, както Ник и Кати го правят.

    ОтговорИзтриване
  3. Whatever U do, do not join the Dark side of the Force!

    ОтговорИзтриване
  4. имам няколко места за преспиване на 10 км от него, но бих го пробвал само заради атмосферата :)

    понякога чуденец може да те изненада и в родния ти град :)

    ОтговорИзтриване