Пешо

Пешо беше мой съученик. Живееше в къща със страшно куче. Бяхме на по 10 години, малко след краха на комунизма. Аз нямах никакъв достъп до нещата, до които той имаше достъп (видео) така че в повечето случаи дори не разбирах за какво точно говори.

Запомнил съм две негови съчинения.

В първото задачата ни беше да напишем приказка, чието действие да се развива в гората. Ето какво написа Пешо:

РАЗХОДКА

Брус Лий и Рамбо се разхождали в гората.

Срещнал ги Бъд Спенсър.

Но те му се нахвърлили и го победили.

После ги срещнала една нинджа.

Но те й се нахвърлили и я победили.

След това ги срещнал цял отряд нинджи!

Но те им се нахвърлили и ги победили.

И така, Брус Лий и Рамбо си се разхождаха в гората, и Никой не ги побеждаваше.

Един ден, аз, Пешо и Сашо се шляехме по улиците на Божурище. Пешо каза замечтано:

- А представяте ли си, България да беше във война.

- България във война? Но това може да ни унищожи. - казах аз.

- Е, добре де. - размисли Пешо - Не България. Само Божурище да беше във война.

Настъпи мълчание.

На България й се размина, но това, че кръгът се стесни точно около нашия град, някак не вдъхваше оптимизъм.

- Ще си направя укритие - продължаваше Пешо. - и ще ги издебвам и ще...

- Хм, Пешо... - забеляза Сашо - Ако Божурище е във война, теб ще те стрелят и ще те убиват.

- Е, нищо. - ухили се Пешо - И аз ще стрелям, и аз ще ги убивам...

Втората ни задача беше след като бяхме чели историите на Джонатан Суифт в часа по "Чета Книга" (Сендова система...). Трябваше да напишем съчинение, озаглавено "В страната на лилипутите". Момичетата се бяха постарали с дълги истории от по няколко странички. Дойде редът на Пешо.

- Отидох в страната на лилипутите. - започна да чете Пешо. - А отвътре като ме погнаха... Подгониха ме кой с к'вото намери - гребла, вили, търнокопи, лопати...

- Браво, браво, Пешо, много интересно! - заинтригува се учителката.

- И така аз си отидох от тази страна. - завърши доволно той.