събота, октомври 20, 2007

Едно-друго

Посвещавам тази история на всички мои братя, които се къпят веднъж месечно.

---


Малко преди да навърша пет години (помня го, защото на четвъртия си рожден ден получих руски ръчен часовник за подарък) чух за първи път песничката "Хей ръчички, хей ги две".

"Хей ръчички, хей ги две,
те ме слушкат най-добре.
Едната ми е другата,
а пък двете - лицето."

Седях в шок.
Тази песен разклати основите на вселената за мен.

Едната ръка МИ Е другата.
Едната МИ ръка Е другата.

Как беше възможно?! Досега знаех, че едното е едно, а другото е друго. Изведнъж се оказа, че не е така. Едната е другата, а другата... е... едната. Гледах отчаян и объркан ръцете си... Но това беше само началото! Песничката садистично продължаваше:

"Едната МИ Е другата,
а пък двете - лицето."

Значи двете ръце заедно са... лицето! Как ли не ги сплитах тия ръце, как ли не ги вклинявах една в друга, никакво лице не се появяваше. Дори подобие на физиономията ми не се образуваше. Подивях. Покривах лицето си с тях, не потъваха в него. Парадокс, абсурд. Първият ми. Трябваше някак си да си го обясня. Тогава измислих тези обяснения.
  • Нищо от това, което знам, не е вярно, светът тотално не е наред, всичко е пълен хаос (едва ли).
  • Възрастните ни се подиграват, както обикновено правят, и ни казват всякакви глупости, само защото сме деца (възможно е, но това тук беше прекалено странна "шега" дори за лошите възрастни, които обичат да ни мамят. Пък и детските песнички бяха едно от малкото неща, на които трябваше да се има доверие, все пак бяха масови)
  • Аз нещо не разбирам и не правя както трябва (но какво, какво? какво не разбирам?)
Не можах да намеря отговор и се постарах да забравя проблема, макар че той понякога изплуваше и напомняше за себе си. И заплашваше да ме запрати в свят с квадратна луна, с призраци и говорещи животни.

Изглежда, ако имах поне елементарни хигиенни навици, щях веднага да разбера, че имат предвид "МИЕ" и нямаше да ми се налага да мисля толкова усилено. Но не би.

Затова, мийте се. Повече от веднъж месечно.
(От това има и други ползи.)

3 коментара:

  1. Сигурно затова баба винаги нагледно ми показваше какво правят "ръчичките" - мият се една друга, а после лицето :-) И аз така я пеех на дъщеря ми :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Страшно ми напомя една история на Robert Fulghum от "What On Earth Have I Done?". Като малък го учели да се моли преди лягане. Понеже не бил виждал молитвата написана, а я знаел само от чуване, мислел си, че
    "hallowed be your name"(Da se sveti imeto ti) e "Howard's your name"(Хауърд е името ти). След като дядо му се казвал Хауърд и му били казали, че е умрял и е на небето, той стигнал до извода, че дядо му е Господ.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен10/1/09 14:06

    Имаше една българска коледна песничка, която ми беше омръзнало да я пускат като наближи коледа. Текстът съдържаше нещо от сорта: "Коледааа... коледаа... днес не е сън, днес не е сън... " и после "Зимният ватъъър навън валииии"

    И аз все се чудих как така вятърът може да вали - това в училище вече, тоест доста по-голям от детскоградинска възраст. Споделих с един съученик, който беше достатъчно интелигентен, за да не ме отпрати с "Гледай си работата" или "Ти си тъп!" (такива съученици нямаше много). Той каза "Не бееее, предходното изречение завършва със '... зимният вятър,' длес това имаме точка '.' и после почва следващото изречение 'Навън валииии...'" Баси, верно беше така!

    ОтговорИзтриване