събота, октомври 06, 2007

Екстремен урок (1)

Голямото училище

Тишо написа наскоро в блога си, че животът / вселената е едно голямо училище.

Всеки път, когато чуя твърдението, че животът е едно голямо училище, си мисля за морето. Мисля си за човек, който никога не е докосвал вода и пада в морската бездна... И се удавя... защото не е спокоен.

Когато си в морето, трябва да си спокоен, но за да си спокоен, трябва да си бил в морето. (Добре познатият затворен кръг.) Ако пропадаш за първи път сред вълните, няма как движенията ти да са равномерни, хармонични... И най-абсурдното като извод - получава се така, че не водата те дави, ти "сам" се удавяш.

"Значи сам си си виновен за удавянето" - ще каже вярващият в безпогрешния и премъдър design на Голямото Училище - "и това с нищо не променя факта, че морето иска да ти даде урок, ти просто не го приемаш. Ти сам създаваш своя провал. Ти сам си го правиш."

А аз ще отворя уста да обясня, че механизмите на света изграждат и нас, и затова могат да проникнат и в най-съкровените ни... но внезапно ще млъкна и ще отмина.
Няма смисъл, религията е непобедима. Човекът винаги предпочита да очовечава света, вместо да приеме истинската му същност.

2 коментара:

  1. Светла7/10/07 14:27

    Първото правило на плуването - остави се водата да те носи! Дори да не ти се вярва, тялото ти винаги изплува ако не се стягаш ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Мога да плувам, Светле... Макар и не за дълго. :)

    ОтговорИзтриване