Идеята е, че човечето първо се съпротивлява на отровата... После му харесва, става щастливо и се отпуска... Слива се с отровата, става едно с нея, разтапя се в нея. И най-накрая остава само Отровата, а противоречието и конфликта вече ги няма.
Единственият човек, който постави рисунката ми на първо място, беше един симпатяга, който (съдейки по рисунките му) си пада по абсента. Абе изобщо, смесих отровата с мисли за разни видове дрога :) Като критика пък получих твърдението, че съм бил чопнал идеята за рисунката от филмчето "Катедралата". Не съм съгласен. Е, действително може да се прокарат паралели, дотолкова, доколкото и Катедралата, и моята рисунка изобразяват Разтапяне на човека в нечовешкото. Ето, вижте сами филмчето:
Видяхте ли го? А какво точно видяхте?
Ако по технически причини не можете дори да го видите, да ви преразкажа, така, както аз го тълкувам - един пич отива в нещо като храм. Там колоните приличат на растения на пръв поглед, а на втори се вижда, че са заспали хора/растения/колони. Пичът чака изгрева и нещо се случва... той чака, за да разбере, да получи просветление, да научи Отговора... и накрая - болезнено - сам се превръща в една от многобройните колони на Катедралата. Дърво сред дърветата. И всичко вече е точно. Всичко е на 6. На 100%. Съвършено. Идеално.
Много ми е интересно как тълкувате финала. Как мислите, този финал щастлив ли е, или нещастен? Религиозните хора го определят като щастлив. Например: "въпреки болката, ти най-накрая се присъединяваш към тези, които обичаш". Или: "болката е цената, за да минеш отвъд оковите на материалния свят". И т.н.
Според мен финалът е лош. И не просто лош. Това е НАЙ-ЛОШИЯТ възможен финал. Най-ужасният. Най-тъжният. Най-страшният.
Пичът иска да прекрачи границите на човешкото. Иска нови хоризонти, нещо трансцедентно. Всичко това е прекрасно и похвално. Но когато губи ръката си и метаморфозата му започва, той изведнъж усеща - усеща! - че прекрачвайки границите на човешкото, просто... се самоубива и нищо повече. Слива се с Катедралата, като губи себе си. Става Растение - а нашата цел не е да бъдем Растения, макар някои религии да се опитват да ни убедят в това.
Винаги съществува вероятността човек да си измисли по-дълбок смисъл, отколкото оригинално е бил вложен. Не, че това е лошо, даже напротив - дава свобода всеки да го интерпретира според собствените си възгледи.
ОтговорИзтриванеАз лично виждам катедралата като някакво грандиозно достижение на цивилизацията, което е изгладено с цената на пълното себеотдаване на безкрайно много хора. За да бъде възможно то - за да достигнат хората една крачка по-близо до звездите - те са готови да пожертват си същност като личности. Превръщат се в колони, които поддържат катедралата
Човекът, който се опитва да стигне там, където дори катедралата още не е стигнала, се стреми да го направи разчитайки само на собствените си усилия. Той обаче се проваля, защото силите му не са достатъчни. Тогава катедралата го поглъща, не му оставяйки никакъв избор да се бори сам.
Всичко това може да се разбира като метафора, отразяваща факта че обществото става все по сложно и интегрирано, технологичното и научно развитие изисква усилията на групи от хора, а не на отделни индивиди. В такава една ситуация, този който се опитва да върви сам е реликва от отминала епоха - колкото и да се опитва, рано или късно той ще бъде претопен в общият калъп на обществото.
"We are the Borg" - това е крилатата фраза, която ми изплува в съзнанието, докато гледах филмчето ;).