Изкопах детска рисунка от 1990-та, на която съм увековечил противопоставянето БСП - СДС.
Ако не разбирате какво е нарисувано: Червена бабка с роза, посадена в косата, вика "Безобразие! Седесари!" Обект на нейния справедлив гняв е синьо същество, по което тя стреля, но не улучва, куршумът рикошира и се забива право в сграда, на която пише "КЛУБ НА БКП".
Това явно не обезкуражава червения другар вляво, който рита съществото: "Ще ти нашокам репата!"
Синьото същество е вдигнало ръчичка в знака на СДС и възмутено промълвява: "Та аз съм бонбон!"
Интересно е, че не съм бил пристрастен, тъй като в рисунките, които изкопах, ролите на злодеи и жертви се сменяха (рисунките, в които сините са лошите, бяха в пощенски плик, озаглавен "ДУМА", а рисунките, в които червените са лошите, бяха в пощенски плик, озаглавен "ДЕМОКРАЦИЯ").
P.S. След по-внимателен оглед се оказа, че възгласът "Безобразие! Седесари!" идва от сградата, която е Клуб на БКП - явно вътре мислят, че рикоширалия куршум е дошъл от някой привърженик на СДС. :)
Хубави и весели спомени имаш :-)
ОтговорИзтриванеИ аз тогава рисувах карикатури - най-вече на бай Тошо, Луканов и Младенов...
Иначе хванах бронхопневмония на една опашка за хляб (от 8 сутринта до 16 следобяд) и бях две седмици на инжекции в къщи.
Помня също и "Града на истината" - палатков лагер в центъра на родния ми град. Една вечер брадатите обитатели на палатките понесоха солиден побой от страна на пияни миньори и металурзи и цялото демократично мероприятие - жителите на "Града на истината" барабар с покъщината им - приключи с критичен полет в река Струма.
Имам чувството, че същото се случи и случва на държавно ниво.