Изречението за голямото училище на Тишо и божествените (според мен) уроци на Емили ме върнаха към спомени от детството ми - нещо, което принципно избягвам да правя.
Когато бях дете, някъде на около осем години, бях запознат с Исусовата притча за сеяча.
Сеячът хвърлил еднакво добри семена,
- някои паднали върху крайпътни камъни и птиците ги изкълвали;
- други поникнали в плитка почва, останали без корен, та слънцето ги прогорило;
- трети попаднали между тръни, които ги задушили,
- и единствено семената, паднали върху добре подготвена почва дали изобилен (стократен) плод.
"Учителю, защо говориш с притчи?".
А Исус им отговорил нещо от рода на:
"Говоря с притчи, за да не може да ме разбере всеки, а само тези, които са достойни".
(Това е в общи линии като да преподаваш английски само на тези, които вече знаят английски).
Както и да е. Всеки християнин (бидейки един от достойните) знае значението на притчата. Питайте някой християнин и той ще ви обясни, че:
- сеячът е Бог,
- семената са божието знание и слово,
- а различните видове земя - това са човешките сърца.
Уви, като дете още не знаех вярното значение на притчата. И моят осемгодишен еретичен и детински мозък направи погрешно тълкувание.
Когато чух притчата за първи път, реших, че семената - това са хората. Господ хвърля хора наляво - надясно и някои падат на лоша земя, разболяват се, стават зли или глупави и умират.
Някои семена падаха в циганското гето и ставаха циганчета с въшки, като Иванка, с която си играехме. Други семена се сдобиваха с объркан, бавноразвиващ се ум, като моята приятелка Лили (която защитавах от истинските деца). Други семена като мен попадаха в обгръщащ семеен затвор, в лудница, чиито окови другите не познаваха. И най-накрая, имаше семена, дето падат в нормална, правилна земя и стават "истински деца", като повечето ми съученици.
Беше ми много странно как в църквата се възхищават на тая притча, защото тя демонстрираше съвсем ясно несправедливостта на начина, по който Шефа сее. Нима не виждаха, беше толкова очевидно! След това научих "правилното" тълкуване. Приех го, но бях разочарован от това колко неубедително беше.
***
И така, това е последното нещо, което мисля да кажа за "Голямото училище". Човешките качества като мисленето и свободата имат нужда от сьответната почва, за да израснат. Ако нямат тази почва, човек "предпочита" да бъде невеж роб.
"Предпочита" е в кавички, защото не може да имаш свобода на избора, след като дори не знаеш, че избор има, и не виждаш алтернатива, а само Бездна. Например, ако си жена в мюсюлманска държава и нямаш право да излизаш много-много извън дома си, външният свят е Бездна. Никой не скача в Бездната. Бездната носи хаос и смърт; и най-гадният, унизителен и мъчителен Дом е за предпочитане пред нея. Човек скача в Бездната само ако в Дома му няма абсолютно никаква сигурност и уют, или ако види надежда за островче (или дори островчета), на които да стъпи в Бездната. В никакъв друг случай (освен ако не е самоубиец).
Между другото, същото тълкувание на тази притча го има и в "Морският вълк" на Джек Лондон :) Там авторът също се е постарал да направи ситуацията драстична: Вълка Ларсен е човек с големи способности, но в същото време е само вулгарен разбойник, престъпник, бияч. И драмата е в това, че го осъзнава.
ОтговорИзтриванеСпоред мен това тълкувание също не е чуждо на религиозно изкушените хора - въпросът е чия интерпретация ще чуеш. Семената падат на различна почва, но също така е вярно, че всеки сам носи кръста си. Особено в протестантските секти това тълкувание е много популярно - че трудностите в живота ти са проверка на силата на характера и вярата ти, а не безотговорно разхвърляне на семената от страна на Господ.
Всъщност това вярване идва от юдаизма където се казва, че Бог не е довършил света и затова той е несъвършен. Трябва хората сами да го довършат.
ОтговорИзтриванеКолкото до притчата - не съм съгласен, че става дума за сърца. По-скоро за готовността човек да приеме, че съдбата не е в собствените му ръце.
И последно - от теорията ти за Голямото училище следва, че няма лоши хора, а ако има такива, то те са такива, защото не им е показано по-добро. => Всички сме виновни.
"Това вярване"
ОтговорИзтриванеКое вярване от всички, Loonie?
И как от това, че няма лоши хора, изведе, че всички са виновни? Малко по-подредено, моля.
А иначе моето мнение е, че светът си е съвършен. Но не и за нас. Проблемът е, че просто няма как отношенията ни със света да бъдат други. Ние имаме нужда от това светът да бъде несъвършен.
Ние имаме нужда от противоречие със света, от неща, които не са наред, защото такава е същността ни. А същността ни е такава, защото е възникнала в свят, който изобщо не е правен за хора и не го е грижа за нас.
Човешкото съзнание се е появило заради проблемите, а не проблемите - заради човешкото съзнание. Светът не е училище, ние, хората, сме го направили и го правим такова. Това беше това, което исках да кажа с поредицата "Екстремен урок".
Твоето тълкуване на притчата ми напомня една еретична българска приказка, която прочетох в книга за богомилите.
ОтговорИзтриванеЕдин селянин тръгнал да си търси кум, но искал кумът му да е прав (т.е. справедлив) човек. Срещнал Господ и Господ предложил да му стане кум.
- Не, не си прав човек - отвърнал селянинът, - защото на едни даваш много, а други оставяш да мрат от глад.
После свети Петър предложил услугите си.
- И ти не си прав човек - казал селянинът, - защото едни пускаш в рая, а други не пускаш, защото са грешили, дори да са грешили само от тегло и да не са зли по душа.
Най-накрая селянинът взел за кум архангел Михаил. Той бил прав човек, защото не гледал никому хатър.