tag:blogger.com,1999:blog-32783616.post3195439848836708898..comments2023-09-30T15:35:27.909+03:00Comments on ESTRANGED'S PRIVACY: Детската градина (2): СилвияEstrangedhttp://www.blogger.com/profile/06465624636505962313noreply@blogger.comBlogger8125tag:blogger.com,1999:blog-32783616.post-82334572916527186032009-04-27T03:24:00.000+03:002009-04-27T03:24:00.000+03:00И аз като Василена мисля, че проблемът е в концепц...И аз като Василена мисля, че проблемът е в концепцията за грижа за децата в България, а не в детството по принцип.<br /><br />Мога и аз подобни случки да разказвам, унижението се помни цял живот, но най-шокираща е случката, след която спрели мъжа ми от детска градина. <br /><br />Той има необикновено силна алергия към риба. Може да умре, ако консумира или докосне риба. Майка му го тренирала да казва на всички. "Казвам се Антон и съм алергичен към риба". Обаче един ден в детската градина една нова учителка не му повярвала. Ей така, решила, че си измисля, за да не яде. Насила го нахранила с всичката риба в чинията. Гърлото му веднага се подуло, върбеж жесток. Чак тогава се усетили. Майка му им вдигнала скандал, дано са научили нещо.<br /><br />Не знам как е сега, но когато ние бяхме малки, никой не слушаше какво казваме. "Мълчи и яж".Yanahttps://www.blogger.com/profile/03972683348520232525noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-32783616.post-5409213207741117852009-04-03T22:30:00.000+03:002009-04-03T22:30:00.000+03:00Историите ти за детската градина страхотно ме депр...Историите ти за детската градина страхотно ме депресират, но са супер истински и много добре се покриват с моите спомени.<BR/>И мен са ме наказвали и подигравали, защото не ям. А майка ми неотдавна ми разказа, че в яслата една от лелите ми държала ръцете зад гърба, за да може другата да ме храни насила. В резултат на това съм започнала да плача и да блъскам лъжицата, когато се опитат да ме нахранят вкъщи. Наште са ме спрели от ясла, веднага щом разбрали какво ми се случва там.<BR/>Това, което пишеш за положението на детето също е вярно, но има все пак и общества, където децата наистина са уважавани и където хората с увреждания също имат права и нормален живот, виждала съм го. За жалост в България нещата не са се променили съществено от времето, когато ние сме били деца, а толкова ми се иска.Василенаhttp://www.blizodobebeto.comnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-32783616.post-48120187163269215792009-04-02T17:09:00.000+03:002009-04-02T17:09:00.000+03:00Ех, насълзиха ми се очите! Страхотен разказ!И аз и...Ех, насълзиха ми се очите! Страхотен разказ!<BR/><BR/>И аз имах едно приятелче в детската градина, което не беше като останалите - искаше да стане пожарникар и знаеше един куп неща за пожарникарските коли... Странното при него беше, че не можеше да отиде до тоалетна самичък, обаче това ни най-малко не ме смущаваше.<BR/><BR/>Играхме си няколко дни заедно, след което изчезна и повече не го видях. Или поне си мислех, че го няма. Малко по-късно - вече бях ученик в гимназията - отново се е появил в живота ми, срещал съм го ежедневно, говорил съм с него без да знам, че е той. <BR/><BR/>Детството отдавна си беше отишло и вече живеех от десетина години в чужбина, когато си дадох сметка, че момченцето-пожарникар всъщност е било приело образа на кварталния идиот, обект на сексуални извращения от страна на маниаците в градската градинка и служещ за боксова круша на пияниците.<BR/><BR/>И до ден днешен, когато минавам по случайност през родния си град, на главната улица срещам мой връстник-клошар, просещ цигари и бълващ несвързан речетатив, примесен с немски думи, за комунистите, нацистите и майка си.<BR/>А искаше да стане пожарникар...САНДОhttps://www.blogger.com/profile/10778670140436991222noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-32783616.post-2386878119895453052009-03-14T22:51:00.000+02:002009-03-14T22:51:00.000+02:00И аз не бях "истинско дете" и съм горда с това. В ...И аз не бях "истинско дете" и съм горда с това. В детската градина издържах 2 седмици и въшките бяха добро оправдание да спра да ходя при онези идиотчета и идиотести лелки. <BR/>Не е трябвало да се срамуваш, че четеш и свириш на пианоAnonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-32783616.post-75098124200523137692009-03-14T15:16:00.000+02:002009-03-14T15:16:00.000+02:00Да, оказа се, че съм я споменал ето тук, пак не съ...Да, оказа се, че съм я споменал <A HREF="http://estranged-privacy.blogspot.com/2007/10/3.html" REL="nofollow">ето тук,</A> пак не със истинското й име.Estrangedhttps://www.blogger.com/profile/06465624636505962313noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-32783616.post-19984823108197138652009-03-14T15:11:00.000+02:002009-03-14T15:11:00.000+02:00"Силвия" ли беше момиченцето, за което веднъж беше..."Силвия" ли беше момиченцето, за което веднъж беше писал, че Бог й бил дал "объркан, бавноразвиващ се ум" и ти е трябвало да я защитаваш от "истинските деца"?Maya Mhttps://www.blogger.com/profile/10877457709995369246noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-32783616.post-62697322951367013522009-03-11T10:58:00.000+02:002009-03-11T10:58:00.000+02:00Положението на детето може да бъде сравнено с това...Положението на детето може да бъде сравнено с това в затвор или казарма, в анархия или диктатура. Но докато възрастния, тормозен и заплашван от престъпници, може да опита да потърси помощ в полицията, а жителят на диктатура може да опита да избяга зад граница, в свободна държава, детето не може да направи нито едно от тези неща, защото не се брои за личност и няма правата на личност.<BR/><BR/>И все пак, ярките цветове и енергията, която едно дете има, са за завиждане - ако ги имах, щях да поствам поне няколко пъти седмично :)Estrangedhttps://www.blogger.com/profile/06465624636505962313noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-32783616.post-74521510523760058432009-03-11T08:52:00.000+02:002009-03-11T08:52:00.000+02:00Всеки път като видя малки деца се сещам, че ужасно...Всеки път като видя малки деца се сещам, че ужасно се радвам, че вече не съм дете.Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/15084033299253751493noreply@blogger.com