Двоен аршин

- Гейове, които се целуват, ме отвращават, а лесбийки, които го правят, ми се струват красиви.

- Защо според теб е така?

- Не виждам смисъл и да се питам. Явно просто ни идва отвътре, от мъжествено мъжката ни природа. От Инстинкта, от тестостерона. Родени сме с това. Така ще да е.

***

ОК. Хайде да направим един експеримент със своя... инстинкт.
Ето едно обикновено smiley. Кръгче за глава, две точки за очи, чертичка за уста:

От какъв пол е смайлито? Мъжки ли? Не, то е безполово. Въпреки това няма нужда от нищо допълнително (пишка например), за да го приемеш като мъж. Достатъчно е да кажа "Това е Пешо" и ще ми повярваш.

Но ако ти кажа "Това е Мими?" Да приемеш това смайли като жена е несравнимо по-трудно, да не кажа невъзможно. За да бъде възприето като жена, трябва да му сложим още нещо: дълга косица, панделка, червени устни или нещо такова. Дори това не е достатъчно: за да го приемеш наистина като жена, често трябва да бъде пипнато от глава до пети. Тоест, да има тяло.

Това е така, защото в нашето общество мъжът (разбирай "човекът") по дефиниция е асексуален и безполов, освен когато не поиска. А младата жена ЦЯЛАТА, от глава до пети, е олицетворение на секса, винаги.

Затова лесбийката действа правилно: иска секс и избира точно предмета, който е предназначен за това - друга жена.
Геят обаче действа неправилно: вместо правилния за употреба предмет (жената) той избира истински човек и го опредметява до нивото на жена, което е... деградиращо.

Или накратко:
Мъж = човек.
Жена = секс.
Еба = експлоатирам, унижавам, пренебрегвам, наранявам.
Наебан = унизен, употребен, губещ.

Косвено следствие:
Мъж с мъж = човек, унижаващ човек
Жена с жена = секс + още секс

Да си предмет за секс, да си в пасивната позиция, е смятано за унизително; За късмет като мъж ти не попадаш в тази "ебана" категория; Но ако като мъж доброволно предпочиташ долното женско положение, значи се самоунижаваш.
И така, когато стане дума за гейове, нормалният мъж веднага реагира с отвращение или омраза, зад които просто се крие паническия му страх - че може да бъде сбъркан с това, че е един от тях!

***

Някои хора може би не биха искали да повярват, че тези "глупави, незрели, обидни, просташки и вулгарни" представи стоят в тях. Но те стоят. Помисли честно, вгледай се в себе си и ще видиш, че е така.
Ето още няколко представи, които ни влияят:

Сексът е нещо "мръсно", защото...? В него участват органите от отделителната система. Които отделят урина и други отпадъци. Може би колкото повече живеем в свят от нерециклиращи се материали като мрамор, плат, метал или пластмаса, толкова по-гнусни ни изглеждат слюнката ни, потта ни, всичко.

Сетих се за един мой съученик в първи клас, който беше убеден, че момичетата, тъй като са красиви като ангели, не ходят по голяма нужда. С известни уговорки беше принуден да приеме, че може би пишкат. Мъжете с техните натрапчиво висящи и стърчащи и еякулиращи полови органи, обаче, съвсем не са толкова "прибрани" и дискретни в това отношение, колкото жените. А ти със сигурност отчиташ всичко това, когато гледаш мъжка целувка.

Същите причини могат да накарат една по-консервативна двойка, мъж и жена, да приемат за нещо нормално кунилингуса, но не и фелациото: случва се или мъжа, или жената, да го намират за неудобно и унизително. По същата причина доста хетеро мъже приемат 69 с лесбийки за нещо готино, а 69 с мъже за нещо гадно.

Или накратко:
секс = удоволствие / мръсотия
кур = нещо неприятно, грозно, лошо, мръсно
(напр. "от всички путки уцели хуя" е фраза, описваща лош късмет).

Така стигаме до въпроса: какво изгражда порното? Курът прави по-голямата част от порното. Ако го няма, в повечето случаи говорим за "еротика".
Ласките са красиви, празнещият се кур е грозен, защото приравнява жената до тоалетна чиния, в която разтоварва цапащата сперма. И носи грубост и болка.

Тоест:

• Лесбийското порно може да е нежно и "красиво", защото в него няма истински хуйове.
• Гейското е "грозно", защото в него има хуйове на квадрат.

P.S. Впрочем повечето органи е добре да си стоят вътре в тялото, и да бъдат изкарани навън е средство да нарисуваш гротеска. Тук не става дума за това как аз възприемам нещата, а за това как принципно се възприемат.

***

Няма значение дали вярваш в тези твърдения, или ги презираш. Защото те съществуват в езика, в историите и във всичко, което ни заобикаля. И влияят на мисленето ни, независимо дали това ни харесва или не.

Комплимент за жената е да й кажем "Ти работиш този занаят като мъж!". Обида за мъжа е да му кажем: "Ти се държиш като жена".

Макар че феминистките са постигнали много (например в една книга, която четох, вместо навсякъде да се казва "if the player does that, he..." се казва "if the player does that, she", т.е. видиш ли, и жената е човек и по закон поне на половината места трябва да пише "тя" вместо "той", когато се говори за неясен като пол читател) - това не решава езиковия проблем. Това всъщност изобщо не решава централния проблем, от който тръгва всичко, а няма как да се изправи нещо, което по начало е криво.

***

А кое е криво по начало? Откъде идват тези представи, за които разказах? От какво произтичат проблемите?
Убедил съм се, че почти всичко в секса е заучено - дали мъжете харесват дебели или слаби жени, дали да намират за най-секси пъповете, стъпалата или циците, дали харесват собствения или другия пол зависи от условията, в които живеят, а не от някаква инстинктивна или друга "вроденост". Според мен инстинктът няма много общо тук. Основата на проблема обаче не е дори в обществото - каквито и "революции" да се правят, той по един или друг начин ще си стои. Защо?

Това, което лежи на дъното и което по начало е криво са правилата на секса, начинът, по който е проектиран да се прави: напр. единият забременява, другият - не, единият непременно трябва да се възбуди, другият - не и т.н. За тия правила няма да пиша сега, но ако сами си направите списък, ще изброите достатъчно предпоставки в дизайна на секса, които закономерно го превръщат в една курово-ебана шибания, която се разраства и обхваща живота ни.

А правилата на секса са такива заради това, че Светът не е правен за хора. Светът е просто купчина безчовечни, безсмислени закономерности, които изтъкават всичко, дори самите нас. В Света няма нито едно късче доброта, нито едно парченце смисъл, и нито един атом човечност. Човечност има само в нас, и е хубаво да не помагаме на Света да ни я отнеме.


Картинките са откраднати от Hegre Archives, момичето се казва Anne.

Theoretical Bullshit

В блога ми има около десетина чернови, които винаги съм се колебал дали да пускам. Тази е една от тях.

Първото нещо, заради което се колебаех, беше, че обичам да пиша само свои неща и да не цитирам нещо чуждо, колкото и да ми е харесало.
Втората е, че обикновено не говоря за атеизма си, освен ако не ме ядосат. Така или иначе важното е това, което идва СЛЕД атеизма, да проумееш човешката си същност в свят, който я отрича, а не самото стигане до атеизма, за който е нужна проста логика.

Както и да е, пичът по-долу ме изкефи. До тези аргументи стигнах на 13 годишна възраст, но видях, че повечето християни и на 53 не биха им обърнали внимание, а пък на агностиците и будистите така или иначе не би им пукало, тъй че донякъде тези филмчета са безсмислени. От друга страна, атеистите са едно презирано малцинство в САЩ и живеят под диктата на християнството, така че разбирам защо се борят така пламенно.


My dear Christian



God's Checklist



Good News? Really?



Beyond Comprehension



Проучих и малко подробности - самото момче е артист, занимава се с шоубизнес и държи истинското си име далеч от изявите си в YouTube. В САЩ на атеистите се гледа с лошо око...

Анти-Избор на седмицата

Преди време в другия си блог бях въвел една рубрика - "Анти-Избор на седмицата". Всяка седмица публикувах анкета, в която каквото и да избера, би нарушило нещо, в което вярвам и на което държа.
Анкетите и резултатите от тях изглеждаха така:


АНТИ-ИЗБОР 1:
Какво предпочиташ да загубиш: очите си, ръцете си, или сексуалността си?

• Предпочитам да загубя зрението си. - 0 гласа (0%)
• Предпочитам да загубя ръцете си. - 3 гласа (27%)
• Предпочитам да загубя половите си органи, всички други полови белези и да бъда обезобразен(а). - 4 гласа (36%)
• Предпочитам да умра. - 4 гласа (36%)

Получени гласове до момента: 11


АНТИ-ИЗБОР 2:
Намирате се на необитаема пустинна планета. На нея сте научили нещо много важно, което няма как да запишете, а трябва да го сьобщите на колонията, в която живеете.
Проблемът: имате спасителна капсула, с която може да си отиде само един човек. Другият ще трябва да остане на планетата и да умре от липса на въздух.

А вие двамата (момче и момиче) не сте просто гаджета, не сте просто приятели. Били сте години наред заедно, между вас има силна близост и никой от вас не би искал да надживее другия. Започвате да спорите и всеки от вас се опитва да убеди другия да ползва капсулата.

• Решавате да оживееш ти. Ще живееш с мъчителна вина за чуждата смърт и с чувство на празнота. 3 (30%)
• Налагаш решението да умреш ти. Така прецакваш другия да живее, носейки вината и празнотата. 3 (30%)
• Ще умрете и двамата. Сьобщението няма да стигне до колонията и като резултат половината хора в нея ще бъдат поробени, а другата половина - убити. 1 (10%)
• Какви си ги измисляш? Това са глупости, такава ситуация не може да се случи в реалния живот. 3 (30%)

Получени гласове до момента: 10

За съжаление не можете да оставите избора на света и да изберете кой да оживее на хазартен принцип. Няма пръчки, монети и камъчета, а игрите и гатанките помежду ви (от типа камък, ножица, хартия) няма как да са хазартни, тъй като всеки от вас волно или неволно влияе върху резултата.


АНТИ-ИЗБОР 3:

Намираш се във филма "Матрицата".
Агентите са заловили Морфей.
Ти си на мястото на Нео.
Какво ще направиш?

• Ще убиеш двайсетина невинни полицаи (които ви мислят за терористи, просто си вършат работата и пазят сградата) с надеждата, че това би могло да доведе до освобождаването на Морфей (изборът, който Нео направи във филма) - гласували 16 души, 84 %
• Ще убиеш Морфей, като изтръгнеш кабела от мозъка му (изборът, предложен от Танк) - гласувал 1 човек, 5 %
• Не се месиш: Морфей остава жив, и рано или късно ще вземат от ума му информацията за това къде се намира Подземният Град (което значи смърт за всичките му жители) - 0 души, 0 %
• Други избори няма - по логиката на филма. Не щракай на този избор (не е честно да се измъкваш). - 2 души, 10 %

Получени гласове до момента: 19

БОНУС ВЪПРОС:
Ако беше на мястото на Морфей, щеше ли да предпочетеш да бъдеш спасен с цената на 20 чужди живота?

• Щях да предпочета да ме спасят - 8 души, 80 %
• Щях да предпочета да ме убият - 2 души, 20 %

Получени гласове до момента: 10

АНТИ-ИЗБОР 4:
Филмът "Вертикална граница". Отвесна скала. Петима души са здраво закачени за едно въже. Хората се намират един над друг. Ти си завързан(а) по средата на въжето, доста по-надолу под теб има двама, над теб също има двама. Авария. Въжето няма да издържи тежестта ви и всички ще паднете в пропастта. Ти държиш нож и:

• Режеш въжето ПОД себе си - двамата души под теб падат, вие тримата оцелявате - 2 (40%)
• Режеш въжето, но НАД себе си, така че да паднеш заедно с долните двама - 0
• Не режеш въжето - и петимата падате и умирате - 3 (60%)
• Ситуацията не ти звучи реалистично - 0

Получени гласове до момента: 5


Рубриката беше закрита поради това, че с нея така или иначе не можех да разкажа това, което исках. Някой ден може и да го сторя, но едва ли ще е в блог.

От друга страна Анти-Изборите сами говорят за себе си.

Интерактивност

"Интерактивност" е термин от видеоигрите, който на български ще рече "взаимодейственост", т.е. взаимодействията, които присъстват в играта и я правят интересна. С някои уговорки можем да кажем, че уменията на героите + свойствата на света изграждат интерактивността.

* Да кажем, Лара Крофт подскача и прави акробатични номера - това е нейната интерактивност.
* Хърбавият Ейб прави нещо повече - общува с простичък език с поробените си приятели и ги спасява, вселява се в ума на враговете си - това е неговата интерактивност.
* Jade е журналистка и прави изобличаващи снимки, - това е съществена част от нейната интерактивност.
* Героят от GTA убива хора и кара коли - това е неговата интерактивност.
* Героят от Bomberman поставя бомби из нивото - това е неговата интерактивност

Интерактивността на един герой от игра е силно ограничена - той може да извършва само определен брой неща, за да придаде смисъл на живота си в играта. Ето защо във всяка ситуация той се стреми да използва СВОЯТА интерактивност. Разбира се, той може да я използва по нестандартен и неочакван начин, но използва точно НЕЯ.

Например, ако види човек:

* Abe ще се опита да поговори с него и да го спаси или (ако е надзирател) да се всели в ума му
* Тони Версети - да го убие или да му открадне колата


Ако види статуя на Буда:

* Jade - ще пробва да я снима
* Лара - ще пробва да се покатери и да скача по нея
* Bomberman - да я взриви


Всичко това беше обяснение за хора, които не са хващали игра в ръцете си. Това обяснение е опростено (игрите не са толкова прости и скучни, героите от споменатите игри могат много повече неща от описаните), но показва ограничената посока, която задава интерактивността. Впрочем, посоката, зададена от интерактивността трябва да бъде ограничена, защото без това ограничение играта губи фокус и цел (примерно художникът най-вече рисува, т.е. можем да очакваме точно това действие от него, а не нещо друго).

Чрез принципа на интерактивността обаче можем да си обясним много неща от реалния живот...

***

Възрастните хора избягват да ползват GSM-и или банкомати, а старият автор предпочита да напише статиите за вестника на пишеща машина, вместо на компютър. Толкова може техният герой в тяхната игра.

Проститутките на магистралата пък се страхуват да ходят на лекар. Тяхната единствена интерактивност са контактите с клиенти, журналисти, ченгета и хора от техния бизнес. Това са хората, с които общуват, с другите Играта не позволява смислен контакт. Тези проститутки могат да се справят на улицата в немислими за обикновения човек ситуации, но от такова обикновено нещо като ходене на лекар се страхуват, въпреки, че телата им страдат. Социалните работници е трябвало да хвърлят доста усилия, за да убедят първите от тях да разширят интерактивността си и да включат ходенето на лекар в нея.

Дотук добре. Какво още може да се направи с това?

***

Фани си нямаше истинско хоби, и не можеше да разбере необходимостта от такова. Тя не можеше да приеме, че е възможно нещо друго да придава смисъл на живота освен връзката. Сьответно жаждата й за внимание заставаше между мъжа й и заниманията му. И се започваше:

"Ти си едно голямо дете, защо се занимаваш с глупости?"
"Или аз, или рисуването".
"Или аз, или игрите."
"Или аз, или хобито ти."
"Аз съм тук! Нищо друго не ти трябва!"

Фани работеше в магазин, а по-късно - в банка. Мястото беше превърнато в змиярник - т.е. колежките й клюкареха, сплетничека и нарушаваха личното си пространство с безсмислени интриги.

Защо беше така? Защо бяха така жадни за драма? Защо превръщаха някаква дреболия в огромен проблем (или ако няма проблем, сами си го измисляха), така, че да го драматизират и да го превърнат в нещо оплетено като в сапунена опера?
Какво толкова намираха в говоренето? Защо в такива банални подробности описваха нещата?

Защото това беше единствената възможна Интерактивност в тяхната Игра. Това е интерактивността, която ИГРАТА беше дала на ФАНИ още от детската градина. За разлика от момченцата, чиято интерактивност се предполагаше да е предметна (поправяне на машини, игри на война, взаимодействие с материалния свят), интерактивността на момиченцата се предполагаше да е свързана с говоренето и психическото обсебване на други хора. И те просто се стремяха да оползотворяват едно от малкото смислени действия, което им е дал дизайнерът на играта (или на човешки език, едно от малкото смислени действия, на които ги е научило обществото).

Този пример е опит да жонглирам с горещи въглени, затова да уточня - немалко жени са открили интерактивност, надминаваща куклите, гаджетата и децата.
А в тоя разказ, който и без това се придвижва към неизбежния си край... остана само още едно нещо.

***

Защо децата крадат череши? Защото са гладни? Защо убиват врабчета? Защото са зли? Едва ли са гладни (в случая с черешите) и може би са зли (в случая с врабчетата), но по-вероятно е причината за действията им да е просто липсата на друга интерактивност, на нещо друго интересно за правене в играта.
"Скука, и какво ще правим сега?"
"Ами... да крадем череши, толкова ни е отредил Дизайнера".
Тъжно е, когато на даден човек е дадена интерактивност, с която не може да се направи кой знае какво.

Друг пример в този дух е:
"На 18 години аз и всички момичета от моя клас вече се бяхме омъжили. Нали разбираш, по това време в градчето ни нямаше кой знае какво за правене..."

Да разширим примера, да го направим по-екстремен, по-мрачен и по-тъжен. Представете си, че хората се намират в едно поле с мърсотия (щях да кажа "лайна", но на български това звучи по-грозно, отколкото на английски). Нищо друго не виждат, нищо друго няма на света. Та като няма с какво друго да играят, ще играят с мърсотията. Ще се замерват с нея, ще се въргалят в нея, ще потъват в нея, ще се превръщат в нея. Защото не познават друга интерактивност.

За късмет в реалния живот все пак можем да разширим интерактивността си отвъд тази, която Дизайнера ни е дал, макар че за това се искат немалки усилия.