Време за наука

Знаменателната свиня

Знаменателната свиня прилича на въздуха. Не я виждаме, не мислим за нея, а ако не беше тя, вече щяхме да сме мъртви.

Това благородно същество е принудено денонощно да обикаля около планетата ни. Ако остане дори за секунда на едно място, от тежестта си тя ще задълбае Земята и ще стигне до ядрото й, от горещината ще стане на печена свиня, лавата ще залее земята и всичко живо ще загине. Ако остане на едно място, може да се случи и друго: Земята да отхвърчи далеч от Слънчевата Система, защото свинята ще й натежи твърде много, и сьответно, ще замръзнем, отдалечени от топлината на Слънцето.

След като се наспи и нахрани*, Знаменателната Свиня обикаля Земята. По екватора или по другаде учените все още не са изяснили, защото когато разберат къде е, не са сигурни, че е тя, а когато разберат, че е тя, не са сигурни къде е. Освен това знаменателната Свиня не може да бъде видяна с просто око, тъй като е много бърза. Тя може да бъде наблюдавана само със специален квантов телескоп, какъвто за съжаление още не е произвеждан. Но, както се казва в "Малкия Принц", най-важното е невидимо за очите. Широко скроените, ненатоварени от догми учени усещат със сърцето си, че Свинята бди и обикаля.
За съжаление поради натиск от страна на бизнесмени и политици научната общност отрича тази теория и не й дава гласност.

Във всеки случай, ако искате щастие и душевен мир, ви препоръчвам всяка сутрин да отправяте към Знаменателната Свиня благодарствена молитва за това, че крепи реда и живота в Слънчевата Система.

ст.н.с. В.Жилов

-----
* Знаменателната свиня може да спи и да яде 8 часа и 99 секунди, тоест все пак има време за това. Това, че трябва постоянно да се движи, но може и да остане на място и да си почива, е противоречие само на повърхността; обичайната логика не може да го обясни, но за квантовата what the bleep физика това не е проблем.



Въздушни маси

Известно е, че дърветата поглъщат въглероден двуокис, а отделят чист въздух. Чист въздух... и въздушни маси. Масите обикновено са от дърво. Дърветата също. Казано накратко, дърветата отделят малки дървесинки с формата на масички във въздуха. Тези т.нар. въздушни маси се виждат само под специално комбиниран квантово-фотонно светлинно-електронен микроскоп, какъвто за съжаление не е произвеждан. *

Когато дишаме, с дробовете си поемаме чистия въздух, а масите остават в специални власинки на гърлопровода, върху които се задържат и около 95% от микробите, бактериите и тем подобни вредители, попаднали във въздуха, вдишан от нас. Издишваме отново въглероден двуокис, дърветата пак го почистват и му слагат въздушно дървесни маси и т.н. - вечен кръговрат.
Този кръговрат показва мъдростта на Майката Природа и прилича на вечния, непрестанно обновяващ се цикъл на прераждане на душите.

Въздушните маси крият и отговора на въпроса защо хората умират - твърди откривателят им, проф. Жилов. Масите в гърлопровода ни не се разграждат, а се натрупват и го задръстват. Като резултат в организма и кръвта започва да постъпва все по-малко кислород, тялото остарява и умира. Човешкото тяло е разчетено да живее 1000 години! - но ние сами се прецакваме, като не живеем природосьобразно. Ако само дишахме правилно и се хранехме правилно, ние щяхме да можем да постигнем тези 1000 години.

-----
* Забележка: има вече хипотези, че съществуват и други частици, още по-малки - въздушни столове.

Смехораните

Когато бях на осем години, се опитвах да рисувам. Баба ми изхвърляше комиксите ми на боклука, а аз влизах в контейнера да ги извадя оттам. След дълго ровене в отпадъците ги намирах скъсани, смачкани, смърдящи, с цветове, размазани от влагата (бяха рисувани с флумастри, а те влага не търпяха). Залепвах скъсаното с тиксо и в крайна сметка намерих скривалище за рисунките в цепнатините между тухлите на една изоставена постройка.

Едно от малкото важни неща в живота ми беше гледането на анимация. Мечтаех си като порасна да стана аниматор. В дните, когато по първа програма имаше интересен анимационен филм, бяха истински празник. Дробовете ме боляха от тичане, само и само да не изпусна и секунда от филмчето, което следях в момента. Веднъж дори разбих заключената входна врата с няколко засилвания и блъскания с рамо (щом кекаво, хилаво осемгодишно дете може да разбие заключена входна врата, правете си сметка какви "врати" и "ключалки" сме имали по това време). За разбитата врата отнесох бой, но истинската трагедия беше в това, че изпуснах епизода на "Мечето Ръкспин".

След като баба ми и майка ми разпознаха истинската ми слабост, наказанията вече бяха "никаква телевизия за един месец", което всъщност значеше никакви рисувани истории и неведение за съдбата на любимите ми герои. Впрочем Мечето Ръкспин така или иначе ми беше забранено, защото в него имаше същества, които не бяха нито хора, нито животни, имаше "неразбираеми" (за мама и баба) измишльотини и чудовища, т.е. филмчето беше Зло.



Една от анимациите, които бяха внесли зад Желязната завеса през 1988, се наричаше "Смехораните". Може да видите шапката й като щракнете на прозореца горе.
По това време бяхме на почивка в Сандански и хазяите ни имаха само един развален черно-бял телевизор с размътен и неясен образ. Все пак се радвах на малкото, което имах. През деня четях книжки от библиотеката и чаках да дойде обявеното във вестник "Вечерни новини" време, когато пускат "Смехораните".

Замисълът на "Смехораните" беше прост - Смехораните (добри маймунки) живеят в красива утопия, а Сръдльовците (лоши същества, сякаш навлекли руски ушанки) постоянно застрашават техния рай с коварните си планове и нападения. За разлика от Смехораните, които се бяха поселили високо в дърветата, Сръдльовците обитаваха мрачен замък, и си имаха за шеф един голям и зъл възрастен сръдльо.
Един ден ми хрумна странна мисъл:

"Ами ако се бях родил Сръдльо?
Щях да живея като Сръдльовците, въпреки че не искам да бъда такъв.
Има ли нещо, което бих могъл да сторя, за да се измъкна?"
Стигнах до няколко отговора:

• Нямаше как да се противопоставя на Господаря на Сръдльовците. Той наказва и тормози горките нещастници за щяло и нещяло, и е несравнимо по-могъщ от тях.
  
• Имаше вариант да намеря няколко сръдльовци, които мислят като мен, да направим бунт или да избягаме. Съмняваше ме обаче, че такива има. А дори и да имаше, най-вероятно докато ги търсех или убеждавах, щях да бъда разкрит. Страхът, доносничеството и подчинението на останалите щеше да ме издаде.
  
• Вариантът да отида при Смехораните също отпадаше. В най-лошия случай Смехораните щяха да ме мразят, а в най-добрия - да се страхуват от мен и да ми нямат доверие. Освен това, ако бях Сръдльо, аз също щях да ги гледам с недоверие, погнуса и страх, защото нямаше да знам почти нищо за тях, освен това, че са ми врагове. Извън света на анимацията имах предимство - знанието - а роден като Сръдльо нямаше да имам и това.
  
• Самоубийството по някаква "странна" причина не ми харесваше като изход.
• Не можех да избягам и в пустошта. Там най-вероятно щях да умра, защото нямаше да знам как да си намеря храна и вода. Дори и да оцелеех, щях да бъда напълно сам сред пясъка и камъните. Нямаше да имам телевизор. И никой нямаше да разговаря с мен, никога.

Бях напълно поразен от усещането, че за Сръдльовците няма никакво решение, дори и ако някои от тях не искат да бъдат това, което са. В този момент усетих, че проблясва нещо важно, че съм докоснал нещо огромно... Цял следобед обикалях по нагретите от слънцето плочки в двора и проверявах дали не съм пропуснал нещо. Не бях... решение нямаше!
Исках да споделя това с няколко деца, които знаеха за филмчето, но получих следните отговори:
"Защо ми е да си представям, че съм сръдльо, след като не съм?"
"Сръдльовците се раждат зли, а смехораните се раждат добри, това е всичко."

Разбрах, че не искат да си развалят комфорта и веднага спрях да говоря за това. С течение на времето затънах още повече. Забелязвах кога обявените за "добри" герои правят зло. Помнех статистите-жертви, които се мяркат за кратко и си го отнасят случайно, безсмислено и нелепо... и се очаква да ги забравиш след секунди просто защото не са в светлината на прожекторите. И после да се радваш на хепиенда на главните герои. На 14 години станах детерминист и атеист, на 16 - феминист, и все повече и повече пропадах в Бездната.
.