Григор и Denia са подхванали темата за месоядството в блоговете си. Реших да се включа и аз. По-долу публикувам един разговор, който проведох преди два месеца. Той отразява моята позиция по въпроса с яденето на убити животни и умиращи растения.
Dead meat
- Но аз ям ужасно много всеки ден!
- E, не ядеш правилното.
- Кое е правилното? Месото ли? Аз избягвам да ям месо.
- Еми, предимно месо ти трябва за това, човек :-)
- Лоша работа. Значи е неизбежно: трябва много трупове да погълна, за да има видим ефект от някакви тренировки.
- Щях да питам дали е религиозно. Явно е :-)
- Хей! Аз не съм... вегетарианец! Просто се старая да не ям месо повече от веднъж месечно.
Майката Природа
- Осмисли дали да не изхвърлиш тоя предразсъдък. За месото. Това го има го естествено в природата около нас.
- Няма нищо естествено на тоя свят. Природата е кучка. А светът не е правен за хора.
Затова и няма нито едно нещо, което в основата си да е наред. Като например сексът. Или храненето. За кретениите в дизайна на секса ще говоря друг път, сега да кажа за храненето.
Телата ни са направени от органична, рециклираща се мръсотия. Защо? За да може тази мърсотия да се претопи във фабриката за преработка на боклуци на Майката Природа. Фабрика, в която смъртта на всяко нещо наторява живота на нещо друго. В която се раждат нови неща, само за да бъдат убити и рециклирани от другите новоизбълвани.
Не мога да приема това за нормално.
Това, че избягвам да ям месо, е моят символичен отказ да гласувам за вселенския ред.
От друга страна, осъзнавам, че отказвам да бъда част от една система, от която е НЕВЪЗМОЖНО да не съм част. Тъй като животът е направен от смърт, разбирам, че опитите ми да отрека това водят до абсурд и до отричане на собственото ми съществуване. Така че не стигам до крайности, просто избягвам месото.
- Хъм :-) Не бих тръгнал да те разубеждавам. Други са ми възгледите.
- Би могъл да ми разкажеш за възгледите си. Месото е вкусно. Дай ми причина да го ям.
Себелюбие
- Зеленчуците не са ли също живи неща, убити за да ядеш? :-)
- Хмм. Яденето е необходимост, но на момичетата не исках да подарявам отрязани за кеф, умиращи заради красотата си цветя. (Уви, тъй като се налага сексът да бъде приоритет, погазих този принцип.) В крайна сметка за растенията не ми е жал, и не изпитвам угризения, защото те почти не приличат на мен. Даже повече се различават, отколкото приличат.
Животните обаче приличат малко повече, особено бозайниците. Затова и ми е жал за тях.
Както е видно, обичта към другите опира до това, че обичам себе си. Следователно нищо, което носи дори малко сходна същност с моята, не бива да пострада. Колкото по-близко е едно нещо до същността ми, толкова по-важно е.
В случая с хората, бих предпочел да умра, отколкото да допусна моята същност да умре (включително и ако тя се проявява в друг човек). Ето така аз мога да жертвам живота си заради друг човек просто защото саможертвата всъщност е начин да спася това, което съм.
Така че ако друг човек (евентуално животно и растение) страдат и умират по моя вина и аз го допускам, това значи, че не уважавам себе си и искрата си, а вместо това служа на врага си - Мъртвият, Всемогъщ, Безсмислен Свят. Толкова е просто.
Хранителната верига
- Няма да успея да те убедя.
- Жалко.
- Просто сме на върха на хранителната верига. Трябва да го приемеш. Не да се срамуваш от това :-)
- Трябва да изиграя Bloodlines. Интересно какво бих правил, ако бях вампир. Сигурно щях да намеря някакво компромисно решение с нуждата от кръв или щях да потърся начин за самоубийство. Трябва да изиграя играта и да видя какво ще правя в нея.
- Хехе :-) Както казах, просто приеми че си на върха на хранителната верига и това е :-)
- Аз отказвам да приема самата хранителна верига. Не ме интересува къде се намирам в нея.
- E, това е лошо :-)
- Да. Аз съм болен, както винаги. Неадаптивен.
Забележка:
Имайте предвид, че разговорът е орязан, думите на събеседника са вадени от контекст, и изобщо записът е манипулиран и некоректен спрямо действително протеклия диалог.
