Избор

Сънувах пост-апокалиптичен сън. Пътувах през пустошта и стигнах до метростанция Сливница.

Сънувах Натали. Беше много болна и умираше.

Аз не можех да й помогна да оздравее... но тя можеше да ми "помогне" да се разболея. Болестта беше силно заразна и смъртоносна. А тя искаше да я хвана за ръка... аз я протегнах към нея... и се събудих.

Натали.
Толкова години минаха вече и още не мога да я забравя.

Явно никога няма да мога. Просто трябва да стоя далеч от тези мисли.

Написах стихотворение по съня. Ето го.

сънувах невъзможен сън:

в метрото приютяват болни

скрити - от света навън,

от хората доволни

те в бялото потъват

в лайната, във пръстта

в света потъват

разтапят се в смъртта

и има камъни навред

от тях е всичко изградено

и всичко вече е наред

(различията са отстранени)

Натали бе още жива

не беше станала на камък

не беше пръст, не бе щастлива

тухла в тухления замък

пътувах много да я видя

тя не изглеждаше приятно

крещеше ми да си отида

и викаше ме пак обратно

не знаеше дали да вярва,

дали наистина ме има,

дали сънят й не прокарва

илюзия неуловима

на камъните бе сама

в очите й – безумен огън

поиска да я хвана за ръка

а аз не знаех дали мога

не знаех и какво желая –

да се озовем във рая

да умирам аз със нея

или просто да живея

Зависимост

Преди няколко седмици попаднах на тази картинка (може да щракнете на нея, за да я видите в по-голям размер).

Погледнете я на отделен прозорец и си помислете какво става на нея, преди да продължите да четете...



Та... Помислих си - какво всъщност се случва на картинката? Момичето е поробено сексуално? Може би смачканият човек се е опитал да я освободи, но гигантът го е убил? Или самият великан иска да обсеби и покори целия свят? Ето това е. Власт. За момент преставаш да си човек. Ти се превръщаш в оргазъм, а жертвата ти – в предмет, който експлоатираш. Ти изсмукваш рая от жертвата. Ти ставаш неин бог, а тя става труп или играчка. И двамата преставате да бъдете хора. Това е и целта на занаятието.

Злият гигант...
Но после... после всичко се обърна наопаки...

Момичето сякаш е оковано, но тези окови не са ли... не са ли... не са ли дистанционно, с което контролира гиганта?!!??? Да, тя е окована, но... оковаването и зависимостта са взаимни... (Прозрачността, която позволява да се види мозъка на великана, също подсказва за това, че е манипулиран). И всъщност тя е истинския злодей! И гримасата й не изразява болка, изразява ирационалната женска злоба, която може да помете всичко, която е много по-ужасяваща от тази на злия мъж. Тя не иска да бъде освобождавана... чрез гиганта тя ще постигне своето.

Двойнственият начин, по който тази картина може да се тълкува, е впечатляващ. Но всъщност няма значение кой кого. Всеки е роб на другия.

Картинката е тафирана от http://www.jasonchanart.com/